Един съботен ден с мълчаливите проповедници | Прот. Ромил Георгиев

ЕДИН СЪБОТЕН ДЕН С МОИТЕ МЪЛЧАЛИВИ ПРИЯТЕЛИ
Какво и е на съботата, ден като ден, ден за почивка, за пирове и за спане, ден, в който се “мълчи”.
Ще споделя нещо за онези, на които не им се спи.
Вървейки в този “почивен ден”, на място, където не се бърза, в тишината на края на града, да извърша своите задължения,
се поспрях за кратко, че и аз бързам. За къде съм се разбързал… като за тук никой не бърза?
Обърнах се с поздрав към всеизвестните ми приятели и им казах:
– Христос Воскресе, молете Бога за нас! Май вие не спите, драги ми приятели. Защо не спите, днес се почива?
Но, нали са мълчаливи проповедници, стоят само и ме гледат като войни, чакащи своето посещение от близък, за кураж и надежда да бъдат помилвани чрез тях и да водят битка за спасение.
Е, спогледахме се и мълчаливо прошепнах:
– Кога минаха толкова години да сте на пост наредени и ознаменувани с победния знак на нашето спасение – светия животворящ Кръст?
А един от близките ми мълчаливи приятели ми прошепна:
– Ако не се покайваме, то защо да бъдем живи?
Тогава се замислих и си казах дали не съм заспал, защото е събота и да ми се причува. Но един от мълчаливите проповедници, изобразен в свещенически одежди, ме спогледа със загриженост и прошепна:
"Покайте се, защото се приближи Царството Небесно" (Мат. 4:17)
Уж мълчалив проповедник, но явно не винаги мълчи, понякога говори дори с мълчанието си…

• прот. Ромил Георгиев
  (из изповедите на един млад свещник)
  (Казват ми, отче говориш с мъртвите ли? А те, мъртвите, с мълчание, пропито с надежда, казват - помоли се за мене, грешния!)
  Гробищен парк, гр. Айтос 11.10.2025 г.