Важно!
12 май:
Св. Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патриарх Константинополски. Св. мчк Панкратий. Св. свщмчк Ермоген, патриарх Московски

13 май:
Св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий

14 май:
Св. Исидор. Св. мчк Йоан Български. Св. мчк Райко (Йоан) Шуменски (Отдание на Неделя на Мироносиците)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Сретение Господне - Александър Звезданов 02/02/2020 - 22:07

Сретение Господне

2020_02_02_001.JPGНа 02 февруари 2020 (Сретение Господне. Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение - на Закхея) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.

А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля. А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.

И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.

А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него."
[Лука 2:21-40]


За благословение бе раздаден издавания от църковното настоятелство на храма вестник "Православни вести", чийто днешен брой бе посветен на Сретение Господне.

2020_02_02_002.JPG

2020_02_02_003.JPG

2020_02_02_004.JPG

2020_02_02_005.JPG

2020_02_02_006.JPG

2020_02_02_007.JPG

2020_02_02_008.JPG

2020_02_02_009.JPG

2020_02_02_010.JPG

2020_02_02_011.JPG

Света литургия в памет на свети Трисветители - Александър Звезданов 30/01/2020 - 18:00

Света литургия в памет на свети Трисветители

2020_01_30_001.JPGНа 30 януари (Св. Трисветители: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински) Негово Високоблагоговенство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"Като въздава равночестна прослава на св. три светители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.), светата Църква свидетелствува, че те са равни пред нейния съд по дарования, заслуги и светост.

Тези великани на светостта, благовестието и богословието, които Сам Бог подарил на Своята Църква в тежките дни на нейните противоеретически борби, засияли с безсмъртна светлина след своето блажено отминаване от света. Пред техните ослепителни дарования и нетленни приноси продължавал да се прекланя свещеният сбор на вселенската православна общност. Растящият възторг на вярващите християни още от V век за мнозина се превърнал в опасно увлечение на неуместни предпочитания. В Цариград през XI век се стигнало до истинско разделение между вярващите, които започнали да се обявяват за "василиани", "григориани" и "йоанити".

Наложила се благодатната намеса на самите трима светители, които целия си живот посветили на църковното единомислие и общохристиянския мир. Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048–1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.

За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба. В последно време той е също така и празник на православните богословски факултети и духовни академии."


"Св. благоверни цар Петър Български (927-969 г.) бил син на цар Симеон Велики и внук на покръстителя св. цар Борис-Михаил.

Някои български историци възприемат съобщението на византийския летописец Лъв Дякон, че като узнал за победата на Киевския велик княз Светослав над българската войска в 968 г., цар Петър получил апоплексичен удар, вследствие на който и починал на 30 януари следващата година. Но местни старобългарски паметници твърдят, че благоверният цар Петър, след като се отказал от царския престол, приел монашество и ревностно се подвизавал в някакъв манастир на столицата Преслав, където и мощите му лежали нетленни подир смъртта му.

От благочестива жажда той, като човек боголюбив и благочестив, бил в Средец (София) и оттук тръгнал по стръмната и недостъпна планина Рила да търси светия пустинножител Йоан. И само поради непристъпността на местожителството му не могъл да се срещне лично с него, а само от далеч видял запаления огън на преподобния, който пък видял отдалеч неговата шатра, и си разменили писма. Известни са и неговите писмени връзки с прочутия на онова време византийски подвижник св. Павел Латърски.

Навярно той съставил известен брой прекрасни поучения с нравоучителен характер, чийто автор именува себе си “Петър монах, Петър цар, Петър някой си, Петър черноризец, Петър недостойний”. До наше време се запазили две служби, съставени в негова чест, навярно към края на Х век: едната е собственост на българския атонски Зографски манастир и съдържа непълен канон и светилния на утренната, а другата е собственост на Белградската народна библиотека и съдържа няколко стихири на вечернята и утренната.

За светите мощи и за гроба на благоверния свети цар Петър засега нищо не ни е известно.

От много древни времена той е наречен светец: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и пр. "


2020_01_30_002.JPG

2020_01_30_003.JPG

2020_01_30_004.JPG

2020_01_30_005.JPG

2020_01_30_006.JPG

2020_01_30_007.JPG

2020_01_30_008.JPG

Неделя на 10-те прокажени - Александър Звезданов 19/01/2020 - 13:29

Неделя на 10-те прокажени

2020_01_19_001.JPGВ Неделя на 10-те прокажени (19.01.2020 г., Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение. Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше. самарянин.

Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."
[Лука 17:12-19]


На 19 януари Светата Православна Църква почита и паметта на преподобни Макарий Египетски (Велики). Ето една случка от живота на светеца:

"Живееше преподобни Макарий сам в една килия в голямата пустиня, а по-надолу от него, в друга пустиня, имаше манастир с много монаси. Седейки веднъж край пътя, старецът видя дявола да идва в човешки образ. Той беше облечен в рунтава кожена дреха и на всеки косъм висеше по една кратунка. Старецът му каза: „Къде си тръгнал, зъл дух?“ А той отговори: „Отивам да изкушавам братята“. „За какво са ти тези кратунки, които носиш ?“ — попита старецът. Дяволът отговори: „Нося на братята ястие.“ „Във всяка ли има ястие?“ — попита пак старецът. „Да — отвърна дяволът, — защото ако някому не се хареса едно, давам му друго и така наред, та всеки поне нещо да приеме.“ Като каза това, дяволът отмина. А старецът остана да пази край пътя, докато се върне. Като го видя да се връща, запита го: „Добре ли мина ходенето ти?“ А той отговори: „Зле! Как да е добре?!“ „Защо?“ — попита пак старецът..." Цялата случка може да прочетете ТУК.

2020_01_19_002.JPG

2020_01_19_003.JPG

2020_01_19_004.JPG

2020_01_19_005.JPG

2020_01_19_006.JPG

2020_01_19_007.JPG

2020_01_19_008.JPG

2020_01_19_009.JPG

Атанасовден в с. Пирне - Александър Звезданов 18/01/2020 - 12:32

Атанасовден в с. Пирне

2020_01_18_001.JPGНа 18 януари (Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски. Атанасовден) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне. Службата огласяше Мария Ромил.

"Св. Атанасий бил голям защитник на Православната вяра. Участвал в Първия Вселенски съборРечник, дето се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на АрийРечник. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия. За вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия тъй настоявали да се върне епископът им, че императорът като се опасявал от бунт, се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години."

2020_01_18_002.JPG

2020_01_18_003.JPG

2020_01_18_004.JPG

2020_01_18_005.JPG

2020_01_18_006.JPG

2020_01_18_007.JPG

2020_01_18_008.JPG

2020_01_18_009.JPG

2020_01_18_010.JPG

2020_01_18_011.JPG

2020_01_18_012.JPG

2020_01_18_013.JPG

2020_01_18_014.JPG

2020_01_18_015.JPG

Почитаме паметта на преподобни Ромил Видински - Александър Звезданов 16/01/2020 - 20:55

Почитаме паметта на преподобни Ромил Видински

2020_01_16_001.JPGНа 16 януари (Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от епархията.

"Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година. "


2020_01_16_002.JPG

2020_01_16_003.JPG

2020_01_16_004.JPG

2020_01_16_005.JPG

2020_01_16_006.JPG

2020_01_16_007.JPG

2020_01_16_008.JPG

2020_01_16_009.JPG

2020_01_16_010.JPG

2020_01_16_011.JPG

2020_01_16_012.JPG

2020_01_16_013.JPG

2020_01_16_014.JPG

2020_01_16_015.JPG

2020_01_16_016.JPG

2020_01_16_017.JPG

2020_01_16_018.JPG

2020_01_16_019.JPG

2020_01_16_020.JPG

2020_01_16_021.JPG

2020_01_16_022.JPG

2020_01_16_023.JPG

2020_01_16_024.JPG

2020_01_16_025.JPG

2020_01_16_026.JPG

2020_01_16_027.JPG

2020_01_16_028.JPG

2020_01_16_029.JPG

2020_01_16_030.JPG

2020_01_16_031.JPG

2020_01_16_032.JPG

2020_01_16_033.JPG

2020_01_16_034.JPG

2020_01_16_035.JPG

2020_01_16_036.JPG

2020_01_16_037.JPG

2020_01_16_038.JPG

2020_01_16_039.JPG

2020_01_16_040.JPG

2020_01_16_041.JPG

Предстоящи Богослужения - Александър Звезданов 12/01/2020 - 15:48

Предстоящи Богослужения

cress_1.jpg16 януари - Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

17 януари - Преп. Антоний Велики. Преп. Ахил Изповедник (Антоновден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

18 януари - Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне

Неделя след Богоявление - Александър Звезданов 12/01/2020 - 15:36

Неделя след Богоявление

2020_01_12_001.JPGВ Неделя след Богоявление (12.01.2020, Св. мчца Татяна. Св. Сава Сръбски. Св. мчк Мертий. Преп. Евпраксия Тавенска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно."
[Мат 4:12-17]


2020_01_12_002.JPG

2020_01_12_003.JPG

2020_01_12_004.JPG

2020_01_12_005.JPG

2020_01_12_006.JPG

2020_01_12_007.JPG

Богоявление в Айтос - Александър Звезданов 08/01/2020 - 04:33

Богоявление в Айтос

2020_01_06_001.JPGНа Богоявление (06 януари) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия и Велик водосвет в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него.

А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Иоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Мат. 3:13-17]


След светата служба във вира на Славеева река близо до параклиса се състоя традиционното спасяване на кръста. Тази година в спасяването участваха 11 млади айтозлии. 20-годишният Ивайло Димитров хвана кръста на Богоявление в Айтос. Той участва в ритуала от 16-годишен и за трети път успява пръв да достигне кръста.

На празненствата присъстваха народният представител г-жа Ивелина Василева, председателят на Общинския съвет г-н Красимир Енчев и кмета на община Айтос г-н Васил Едрев.

Боявленският празник продължи в комплекс "Генгер" с освещаване на знамето на VІ-ти Ученически Гвардейски отряд на СУ "Христо Ботев" и знамето на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, последвано от хоро и всенародно веселие.

2020_01_06_002.JPG

2020_01_06_003.JPG

2020_01_06_004.JPG

2020_01_06_005.JPG

2020_01_06_006.JPG

2020_01_06_007.JPG

2020_01_06_008.JPG

2020_01_06_009.JPG

2020_01_06_010.JPG

2020_01_06_011.JPG

2020_01_06_012.JPG

2020_01_06_013.JPG

2020_01_06_014.JPG

2020_01_06_015.JPG

2020_01_06_016.JPG

2020_01_06_017.JPG

2020_01_06_018.JPG

2020_01_06_019.JPG

2020_01_06_020.JPG


(Снимки р. Б. Антония)


Света литургия на Обрезание Господне - Александър Звезданов 02/01/2020 - 08:47

Света литургия на Обрезание Господне

2020_01_01_001.JPGНа 01 януари Светата Православна Църква празнува обрязването по плът на нашия Спасител и почита паметта на св. Василий Велики, св. Емилия и св. мчк Василий Анкирски. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Обрезанието е свещенодействие, установено в Стария Завет при патриарх Авраам в самото начало на второто хилядолетие преди Рождество Христово и послужило не само като "знак на завета" между Бога и богоизбрания народ, но и като далечен предобраз на християнското тайнство Кръщение [Колос. 2:11]. Като печат на този "знак" служило името, което давали на младенеца при обрязването му. Потомък по плът на Авраам, прославян в Новия Завет като "баща на вярващите" [Рим. 4:11], Господ Иисус Христос бил обрязан в осмия ден от Своето рождение и Му дали името "Иисус", наречено от ангела [Лука 1:31; 2:21]. Пресветата Му майка принесла предписаните по Мойсеевия закон две гургулици или два гълъба, каквито се полагали на онези бедни израилтяни, които не били в състояние да донесат агне или теле [Лев. 12:8].

Възпоминанието на Господнето обрезание още през ІV век било утвърдено като тържествен Господен празник, с който се приключвал осмодневният кръг на Рождественските дни. Както се вижда от едно слово на св. Амфилохий Иконийски (+ 394 г.), още през ІV век празникът Обрезание Господне бил съединен с честването на паметта на св. Василий Велики, който умрял същия ден. Началото на този Господски празник отнасят към първите християнски векове. До нас са стигнали светоотечески слова, произнасяни на този ден, като поученията на св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и др. От V век е запазена беседа на Туринския епископ Максим. А Римският папа св. Григорий Велики споменава същия празник в своята книга за годишния кръг. През VІІІ век църковният песнописец Стефан Саваит написал канон за този празник, който и досега се изпълнява в нашето православно богослужение на този ден. "


"Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейки се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" [1Тим. 3:15].

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия"."


2020_01_01_002.JPG

2020_01_01_003.JPG

2020_01_01_004.JPG

2020_01_01_005.JPG

2020_01_01_006.JPG

2020_01_01_007.JPG

2020_01_01_008.JPG

2020_01_01_009.JPG

2020_01_01_010.JPG

2020_01_01_011.JPG

Стефановден в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2019 - 18:52

Стефановден в Айтос

2019_12_27_001.JPGНа третия ден от Рождество Христово, 27 декември, Светата Православна църква почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан и преподобни Теодор Начертаний. Православните християни в Айтос отбелязахме празника със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2019_12_27_002.JPG

2019_12_27_003.JPG

2019_12_27_004.JPG

2019_12_27_005.JPG

2019_12_27_006.JPG

2019_12_27_007.JPG

2019_12_27_008.JPG

2019_12_27_009.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 85 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 806542  общо

 9 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2022 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.51 секунда