Почитаме света великомъченица Варвара

На 04. декември (Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос.

"През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща ѝ я държал далече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото ѝ жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людете от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща ѝ се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срещне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувствайки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето ѝ сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал ѝ той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение.

В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно съкрушение гледала страданията на мъченицата. Когато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цял нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й вяра, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.

Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:

- Боже, Който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята силна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, но погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да извършим до край нашия подвиг, понеже духът е бодър, но плътта е немощна!

Бог изпълнил нейната молитва. И двете мъченички с търпение и твърдост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:

- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов!

Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.

Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.

Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.

Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква "Св. Преображение" (квартал Лозенец)."

Предстоящи богослужения

04 декември, вторник - Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

05 декември, сряда - Преп. Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

06 декември, сряда - ✝ Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец (Никулден, Разрешава се риба)
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

Почитаме паметта на света великомъченца Екатерина

На 24 ноември, когато светата православна църква почита паметта на света великомъченца Екатерина и свети великомъченик Меркурий, Негово високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

Св. великомъченица Екатерина - от Александрия, дъщеря на Конста, бивш цар. Майка ѝ - християнка, я запознала с един пустинник, който я въвел във вярата. Изучила елинската мъдрост, но над всичко обикнала Божествената мъдрост.

На 18 години, като безстрашна изобличителка на езичеството, за вярата Христова я хвърлили в тъмница. Извикали я на спор с най-първите 50 мъдреци в Египет, но не могли да я отклонят от Христовата вяра и те самите повярвали и били осъдени и изгорени живи. Бита с волски жили, обезобразена, хвърлена в тъмница, Екатерина търпяла глад, страдала и накрая я посекли с меч в 305 година. Ангел Божи отнесъл тялото ѝ на планина Синай, дето по-сетне е построен манастир.

Царица Августа, жена на цар Максимин, успяла да види Екатерина, да беседва с нея и повярвала. Узнала за чудесата, станали по време на нейните мъчения, вън от двореца гръмко изобличила царя за жестокостта му и тя била посечена с меч. Порфирий с 200 войници погребали с почести царицата, и като изповядвали, че и те са християни, били посечени с меч.

Предстоящи богослужения

21 ноември, сряда - Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство)
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

24 ноември, събота - Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

Девета Неделя след Неделя подир Въздвижение

В деветата Неделя след Неделя подир Въздвижение (18.11.2018, Св. мчци Платон и Роман) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.

И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.

Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога."
[Лука 12:16-21]

"Св. Платон се родил в гр. Анкара (Мала Азия) от благочестиви родители, които го възпитали в християнския закон. Брат му Антиох умрял като мъченик, а скоро след това и младият Платон бил повикан на съд за вярата. Управителят на страната се стараел да го склони да се отрече. “Запази живота си!” – казал му той.

- Та аз това и правя – отговорил Платон. – Аз се спасявам от вечна смърт и търся безкраен живот.

- Нима две смърти има? – запитал управителят.

- Две – отговорил Платон. – Една временна, друга вечна. Също така и два живота има: един кратък, а друг безкраен.

- Остави тия басни и се поклони на боговете! – увещавал го управителят.

- Не се надявай, че ще ме склониш – казал Платон. – Ни огън, ни рани, ни ярост на зверове, ни смазване на всички мои членове – нищо няма да ме раздели от живия Бог.

Управителят заповядал да отведат Платон в тъмница. Пред тъмницата се събрал много народ, сред който имало и християни. Платон, обръщайки се към тях, казал гръмогласно: “Знайте, братя, аз страдам не за някакво престъпление, а единствено за изповядване на истинския Бог, Който е създал небе и земя и цял свят. Моля ви, християни, не се смущавайте, като гледате моите страдания! Много са скръбите на праведния, и от всички тях ще го избави Господ. Нека стоим твърдо на непоклатимия камък на вярата и да не се боим да претърпим страдание за благочестието, понеже несравними са страданията на сегашния век със славата, приготвена нам”.

След това мъченикът влязъл в затвора.

Тук, като паднал на колене той започнал да моли Господа Бога да му помогне да изтърпи докрай мъченията за вярата и да яви на неверниците Своята слава.

Господ чул и изпълнил молитвата на мъченика. Когато след една седмица го извели за разследване и управителят го подложил на най-ужасни изтезания, всичко се оказало безсилно. Платон останал здрав и невредим и гръмогласно славел и благодарял на Бога. След това дълго го мъчили чрез глад в тъмницата и най-после, като се убедили, че нищо няма да го преклони да се отрече от вярата си, осъдили го на смърт. Платон с молитва приел смъртния удар. Бил посечен с меч в 266 година."

Света литургия в с. Лясково

В осмата Неделя след Неделя подир Въздвижение (11.11.2018г., Св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Св. мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Свети архангел Михаил" в с. Лясково. Службата огласяше Мария Ромил.

"И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."
[Лука 10:25-37]

"Свети мъченик Мина бил египтянин. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.

Веднъж в главния град на Котуанската област се провеждал празник, на който дошли много езичници. Те се събрали в чест на своите нечестиви богове за различни игри, зрелища, конски надбягвания и състезания по борба, които всички жители на града можели да наблюдават от специално устроени места. Като предузнал от Светия Дух за този празник, блаженият Мина се разгорял от ревност по Бога, оставил планината и пустинята и дошъл в града. Той излязъл насред мястото за зрелища, за да го видят всички, и възкликнал високо:

- Намериха Ме ония, които не Ме търсеха, открих се на ония, които не питаха за Мене.

При тези думи всички присъстващи устремили погледите си към него и замлъкнали, дивейки се на неговата смелост. А князът на града на име Пир заповядал да хванат светеца и го запитал:

- Кой си ти?

Свети Мина пред целия народ казал високо:

- Аз съм раб на Иисуса Христа, Владиката на небето и земята.

Князът отново попитал светеца:

- Чужденец ли си или си местен? Откъде имаш смелостта насред игрите да извикаш това?

Преди светият да успее да отговори, някои от воините около княза познали Мина и възкликнали:

- Това е воинът Мина, който беше подчинен на Фирмилиан.

- Наистина ли си бил воин, както казват за тебе?- попитал князът.

Светецът отговорил:

- Да, наистина бях воин и служех в този град, но като видях нечестието на хората, прелъстени от бесовете и покланящи се на идолите, а не на Истинския Бог, оставих воинската служба и напуснах града, за да не бъда участник в беззаконието и гибелта на тези хора. До днес се скитах в пустинята, като избягвах да общувам с нечестивите и враговете на моя Бог. Но като чух, че сте устроили нечестив празник, пламнах от ревност по моя Бог и дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единия Истински Бог, Който е създал със словото Си небето и земята и владее Вселената.

Като чул тези думи, князът заповядал да отведат светия в тъмница и да го пазят до сутринта, а сам цял ден участвал в празненството и зрелищата. На другия ден князът седнал в съдилището и заповядал да доведат свети Мина. По всякакъв начин се опитвал той да го склони към идолопоклонство- обещавал му дарове и го заплашвал с мъчения. Но когато не успял да го подтикне към нечестие с думите си, започнал да го принуждава и с дело, като заповядал на четирима воини да съблекат и хвърлят светеца на земята и без пощада да го бият с волски жили, а кръвта от раните му текла като река. Един от присъстващите на име Пигасий казал на свети Мина:

- Човече, пожали себе си и изпълни княжеската заповед, преди тялото ти да бъде напълно унищожено. Съветвам те да се поклониш на боговете поне временно, за да се избавиш от мъченията, а после пак служи на своя Бог, Който няма да се разгневи заради отстъплението ти, ако само веднъж принесеш жертва на идолите и за кратко се обърнеш към тях по принуда, за да се избавиш от тежките мъки.

Но светият с гняв отговорил:

- Иди си от мен, беззаконнико, аз вече принесох жертва на хвала и ще я принеса отново само на моя Бог, Който ми помага и ме укрепява в търпението, така че тези мъчения ми изглеждат леки и радостни.

Изумен от това търпение на мъченика, князът заповядал да подложат свети Мина на още по-големи мъки. Светецът бил повесен на едно дърво и рязали тялото му с железни куки, а мъчителят се надсмивал над него и му говорел:

- Чувстваш ли някаква болка, Мина, или тези мъчения са ти приятни и искаш да ги увеличим? Но макар и да страдал силно, светият мъченик твърдо отговорил на княза:

- Няма да ме победиш с тези кратковременни мъки, защото ми помагат невидимите за теб воини на Небесния Цар. Князът заповядал на слугите си още по-силно да мъчат светеца и му казал:- Не изповядвай тук друг цар освен римските императори.

Мъченикът отговорил:

- Ако познавахте истинския Цар, нямаше да хулите Този, Когото проповядвам, защото Той е истинският Цар на небето и земята и няма друг освен Него. А вие Го хулите, без да Го познавате и Го сравнявате с вашите създадени от прах тленни царе, на които Той е дал царско достойнство и власт, защото е Господар на всичко сътворено.

Тогава князът казал на светеца:

- Кой е този, който дава власт на царете и господарува над всички?

Мъченикът отговорил:

- Иисус Христос, Синът Божий, вечно съществуващият, на Когото се подчинява всичко и на небето, и на земята. Той въздига царете на престолите им и царува, дава власт и владее. Мъчителят казал на светеца:- Нима не знаеш, че римските императори много се гневят против изповядващите Христовото име и заповядват да бъдат убивани? Свети Мина отговорил:

- "Господ царува: да треперят народите!" Ако вашите царе се гневят на Христа и на християните, изповядващи Неговото име, какво ме засяга? Аз не обръщам внимание на гнева им, защото съм раб на моя Христос и имам само едно желание- да бъда изповедник на Неговото всесвято име до самата си смърт и да се насладя на Неговата сладка любов, от която никой не може да ме отлъчи: "скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч?"

Тогава мъчителят заповядал да разтрият силно раните на светеца с власена кърпа. И докато правели това, светият говорел:

- Сега събличам кожените си ризи и се обличам в ризата на спасението. Освен това мъчителят заповядал да горят светеца със свещи, а той мълчал.

Князът попитал:

- Чувстваш ли, Мина, този огън?

Светецът отвърнал:

- "Нашият Бог е огън, който изтребя". Онзи, заради Когото страдам, ми помага и затова не чувствам огъня, с който ме горите, и не се страхувам от мъченията ви, защото помня евангелските слова на мои Господ: "И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият".

Тогава князът казал на мъченика:

- Откъде имаш такова красноречие? Бил си воин, как така говориш като човек, който е прочел много книги? Светецът отговорил:

- Нашият Господ Иисус Христос е казал: "и ще ви поведат пред управници и царе заради Мене... не се грижете, как или що да говорите; защото в оня час ще ви бъде внушено, какво да кажете"'.

Князът попитал светеца:

- Знаеше ли вашият Христос, че заради Него ще претърпите такива мъчения?

Мъченикът отвърнал:

- Тъй като Той е Бог Истинен, знае бъдещето. Знаел е и знае всичко, което става, и всичко, което ще стане, Му е известно, Той знае занапред всички наши мисли.

Като не знаел какво да отговори на светеца, князът казал:

- Остави, Мина, това празнословие и избери едно от двете: или бъди един от нас и ние ще престанем да те измъчваме, или бъди Христов, но ние ще те умъртвим.

На това светецът високо възкликнал:

- Аз съм Христов и ще бъда Христов!

- Ако пожелаеш, ще те пусна за два или три дни, за да размислиш добре и да кажеш последната си дума- казал князът.

Но светецът възразил:

- Не два или три дни, а вече много години изповядвам Христовата вяра, но никога не съм си и помислял да се отрека от моя Бог и затова сега не подобава да размишлявам за това. Не се надявай, княже, да чуеш друго от мене. Ето последната ми дума: От моя Бог няма да се отрека, на вашите бесове не ще принеса жертва и няма да преклоня колена пред бездушните идоли.

Този твърд отговор силно разгневил княза и той заповядал да разсипят по земята куки, тризъбци и железни гвоздеи и да влачат по тях вързания мъченик. Но сякаш положен върху меки цветя, свети Мина още повече порицавал многобожието на езичниците и се смеел над безумието на прелъстените от бесовете. А князът заповядал да го бият с железни пръчки. И дълго измъчвали свети Мина така.

По това време един от присъстващите воини на име Илиодор казал на мъчителя:

- Княже, нима твоя светлост не знае, че християните са безумни и не се боят от мъченията, понасят ги, сякаш са бездушни камъни и дървета, а смъртта смятат за сладко питие. Не се труди повече, а заповядай по-скоро да убият този ожесточен християнин. И князът веднага изрекъл присъдата си над мъченика:

- Злия воин Мина, който падна в християнско нечестие и не пожела да изпълни царското повеление и да принесе жертва на боговете, заповядваме да бъде посечен с меч, а тялото му да бъде изгорено пред целия народ.

Воините отвели свети мъченик Мина извън града, където отсекли главата му, запалили голям огън и хвърлили в него многострадалното му тяло. Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи на светеца, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали в почести. Впоследствие на това място била построена църква в името на светия мъченик и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса."

След светата служба по случай храмовия празник бе раздаден осветен курбан за здраве и благополучие на жителите и гостите на селото.

Заупокойна света литургия

На Задушница (03.11.2018 г.) негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос. Службата огласяше Галина Ромил.

"Един стотник имаше слуга, когото много ценеше; и слугата беше болен на умиране. Като чу за Иисуса, стотникът изпрати при Него иудейските старей, да Го помолят да дойде, за да избави слугата му.

И те, като дойдоха при Иисуса, молеха Го усърдно и казваха: той заслужава да му сториш това, защото обича народа ни, и синагога та той ни построи.

Иисус тръгна с тях. И когато беше вече недалеч от къщата, стотникът изпрати насреща Му приятели и Му каза: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми; затова и аз сам не счетох себе си достоен да дойда при Тебе; но кажи дума, и слугата ми ще оздравее. Защото и аз съм подвластен човек и имам мен подчинени войници; едному казвам: върви, и отива; и другиму: дойди, и дохожда; и на слугата си: направи това, и прави.

Като чу това, Иисус му се почуди, и като се обърна, каза на идещия подире Му народ: казвам ви, нито в Израиля намерих толкова голяма вяра.

Пратените, като се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял."
[Лука 7:2-10]

Всеобща панихида преди Задушница

В навечерието на Задушница Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи всеобща панихида.

"Думата панихида в превод от гръцки означава "всенощно пеене", т. е. това е молитва, която се извършва в продължение на цялата нощ. Самото название свидетелства за древността на този църковен чин, за времето на гоненията против Църквата. Още в първите векове се е развило правилото през нощта християните да се молят над телата на починалите си сестри и братя. Поради страх от ненавистта на езичниците, нощта е била единственото време, когато християните са можели да прибират и погребват телата на мъчениците. Тогава необезпокоявани те са можели да се молят и над гробовете им. В отдалечената пещера, в гробището, в катакомбите или в някой уединен и отдалечен дом, под прикритието на тъмнината, символизираща нравственото състояние на древния свят, християните са палили свещи около телата на своите мъченици и с гореща вяра и любов към Господа са извършвали заупокойно пеене и са възнасяли молитви през цялата нощ, а на сутринта са предавали тленните им останки на земята с вярата, че душите са се възнесли към своя Създател, към "Слънцето на Правдата" Христос. От това време е останала практиката последованието за починалите християни в Църквата да се нарича панихида. Св. Йоан Златоуст обяснява значението на запалените свещи при погребението като израз на гореща вяра, надежда и любов в молитвите за починалия." (Източник: Двери.БГ)

Предстоящи богослужения

02 ноември - Св. мчци Акиндин, Пигасий, Афтоний, Елпидифор и Анемподист
16:30 ч. - всеобща панихида в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

03 ноември - Св. свщмчци Акепсим, Йосиф и Айтал. Преп. Пимен Зографски (Задушница)
7:30 ч. - света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос

08 ноември - ✝ Събор на св. архангел Михаил. Св. мчк Ангел Лерински (Архангеловден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

10 ноември - Св. апли Ераст, Олипм и Родион. Преп. Арсений Кападокийски
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Караново

11 ноември - ✝ 8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчци Мина, Виктор и Викентий. Св. мчца Стефанида. Преп. Теодор Студит, изповедник
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково

Архиерейска света литургия за Димитровден

На 26 октомври 2018 г († Св. вмчк Димитрий Мироточиви, Преп. Димитра Доростолска) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение спредстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от Сливенска епархия отслужи празнична света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Службата огласяше хорът на храма.

За благословение на присъстнащите християни бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести".

"Св. великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година."

След службата храмовата икона на свети Димитрий с вградени мощи на светеца бе занесена с литиино шествие с хоругви до площад "Свобода", където за 25-та поредна година празникът на Айтос се отбелязва в деня за възхвала на подвига и мъченическата смърт заради Христа на св. Димитрий Мироточиви Чудотворец. Светият образ и епископ Иеротей бяха посрещнати от кмета на града г-н В. Едрев. На площада, пред събралото се множество от айтоски граждани Негово преосвещенство епископ Иеротей отслужи молитва за здраве и благоденствие на жителите на Айтос.