Важно!
21 април:
Светли Петък. Живоприемни източник. Св. свщмчци Януарий и Теодор в Пергия (Блажи се)
7:30 ч. - утринна молитва
9:00 ч. - света литургия, водосвет

22 април:
Светла събота.Преп. Теодор Сикеот

23 април:
✝ 2 Неделя след Пасха - Томина. Св. мчца Александра. Св. мчк Лазар Български
7:30 ч. - утринна молитва
9:00 ч. - света литургия

*******

Всяка Неделя през годината службите в храма започват:
7:30 ч. - утринна молитва
9:00 ч. - света литургия,
ако не е обявено нещо друго!

За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Почитаме паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан - Александър Звезданов 27/12/2018 - 17:00

Почитаме паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан

Sv_Stefan.gifТретият ден от Рождество Христово Светата Православна Църква е отредеила да се почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал."

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2018_12_27_002.JPG

2018_12_27_003.JPG

2018_12_27_004.JPG

2018_12_27_005.JPG

2018_12_27_006.JPG

2018_12_27_007.JPG

2018_12_27_008.JPG

2018_12_27_009.JPG

2018_12_27_010.JPG

2018_12_27_011.JPG

2018_12_27_012.JPG

Архиерейска света литургия на втория ден от Рождество Христово - Александър Звезданов 27/12/2018 - 12:52

Архиерейска света литургия на втория ден от Рождество Христово

2018_12_26_001.JPGВъв втория ден от Рождество Христово (26.12, Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий. Ден на бащата) скъп гост на православните християни от Айтос бе Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей, които отслужи архиерейска света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Хорът на храма сладкогласно огласяше богослужението.

А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
[Матея 2:13-23]


2018_12_26_002.JPG

2018_12_26_003.JPG

2018_12_26_004.JPG

2018_12_26_005.JPG

2018_12_26_006.JPG

2018_12_26_007.JPG

2018_12_26_008.JPG

2018_12_26_009.JPG

2018_12_26_010.JPG

2018_12_26_011.JPG

2018_12_26_012.JPG

2018_12_26_013.JPG

2018_12_26_014.JPG

2018_12_26_015.JPG

2018_12_26_016.JPG

2018_12_26_017.JPG

2018_12_26_018.JPG

2018_12_26_019.JPG

2018_12_26_020.JPG

2018_12_26_021.JPG

2018_12_26_022.JPG

2018_12_26_023.JPG

2018_12_26_024.JPG

2018_12_26_025.JPG

2018_12_26_026.JPG

2018_12_26_027.JPG

2018_12_26_028.JPG

2018_12_26_029.JPG

2018_12_26_030.JPG

2018_12_26_031.JPG

2018_12_26_032.JPG

2018_12_26_033.JPG

2018_12_26_034.JPG

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ - Александър Звезданов 27/12/2018 - 08:09

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

Rozhdestvo_Hristovo_ikona_small.jpg

"Нечувано тайнство днес се извършва ­
Бог става човек и естеството се обновява"
[Стихира, гл. 8]


Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Църковното богослужение изобилства с похвални песни, които откриват вечната, непреходна и спасителна истина. Истина, която повече от 2000 години разкрива смисъла и назначението на дивното и спасително събитие на Боговъплъщението. Преди повече от 2000 години ангелите изпяха дивната песен: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" [Лука. 2:14], и тази песен никога не заглъхва в нашите църковни богослужения.

Рождество Христово е нечувано тайнство, което обновява човешката природа и цялото тварно естество; тайнство, което беше предвъзвестено още на праотците [Бит. 3:15]. Богоизбраните мъже на ветхозаветния Израил трепетно очакваха изпълнението на това обещание. И днес се прекланяме пред Великата Тайна на благочестието: "Бог се яви в плът" [1 Тим. 3:16].

Изпълниха се дните на дългоочакваното Рождество на Богомладенеца и вече "с нас е Бог" [Ис. 8:10]. Нашата надежда [1 Тим. 1:1] отдалечи всяка скръб и безнадеждност. Отдалечи се непроницаемият мрак, защото днес изгря вечната светлина, и затова радостта ни е пълна, и цялата Църква тържествено възглася: "Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието" [Тропар на Рождество Христово, гл. 4].

Щедро огрени от тази духовна светлина, ние отново и отново се прекланяме и величаем безмерната Божия любов, защото Синът Божий заради нас и заради нашето спасение стана Син Човечески, за да освети падналата човешка природа, като даде възможност на повярвалите да възстановят нейната първоначална красота, и както припомня нашето православно богослужение ­ "падналия преди образ" [Тропар, гл. 2]. Непонятно е за човешкия ум това Божие дело, което се извърши чрез Въплъщението на Самия наш Бог и Творец.

Изминаха повече от две хилядолетия от Рождество Христово и Църквата ни напомня, че ние като вярващи православни християни трябва да бъдем "синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината" [1Сол. 5:5]. Знаем, че е преходен образът на този свят [1Кор. 7:31], но ни очаква Вечното Божие Царство при нашия любящ Небесен Отец.

Господ Иисус Христос живя сред човеците и ни остави Своето спасително учение, и ни даде достоен пример за жертвена любов, затова в деня на Неговото Рождество, заедно с ангелското войнство отново и отново пеем и прославяме Всемилостивия Бог, и от дълбините на сърцата си възкликваме: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" [Лука. 2:14].

Възлюбени в Господа,
Рождество Христово поражда в нашите души неизказана духовна радост, която ни дава сили и надежда да преодоляваме предизвикателствата на нашето време. Господ Иисус Христос ни посочва единствения път на спасението, от който да не се отклоняваме "ни надясно, ни наляво, а да постъпваме благоразумно във всичките си предприятия" [Иисус Навин 1:7].

Затова в този свят и пресветъл ден светата Православна църква ни призовава, като подражаваме на Всещедрия и Всемилостив Бог, и ние щедро да отворим нашите сърца, и да сторим всичко, което е по силите и възможностите ни, та между нас да няма никой самотен и без надежда. Днес за всички нас се ражда Спасителят Христос Господ, Който като ни призовава да стоим непоклатно във вярата, ни учи: "Вие сте светлината на света" [Мат. 5:14].

Поздравяваме всички наши духони чеда в пределите на Родината и извън нея със светлия празник на Христовото Рождество и отечески им благопожелаваме здраве, духовни успехи, мир в семействата, училищата, държавните институции, та да има повече благост, търпение, добра воля и любов.
Благодатта и мирът на раждащия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ИОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ


Рождественска света литургия - Александър Звезданов 25/12/2018 - 17:49

Рождественска света литургия

2018_12_25_001.JPGНа Рождество Христово Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Матея 1:18-25]


"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."
[Матея 2:1-12]


За благословение бе раздаден Рождественския брой на енорийския вестник "Православни вести".

2018_12_25_002.JPG

2018_12_25_003.JPG

2018_12_25_004.JPG

2018_12_25_005.JPG

2018_12_25_006.JPG

2018_12_25_007.JPG

2018_12_25_008.JPG

2018_12_25_009.JPG

2018_12_25_010.JPG

2018_12_25_011.JPG

2018_12_25_012.JPG

2018_12_25_013.JPG

2018_12_25_014.JPG

2018_12_25_015.JPG

2018_12_25_016.JPG

2018_12_25_017.JPG

2018_12_25_018.JPG

2018_12_25_019.JPG

2018_12_25_020.JPG

2018_12_25_021.JPG

2018_12_25_022.JPG

2018_12_25_023.JPG

2018_12_25_024.JPG

2018_12_25_025.JPG

2018_12_25_026.JPG

2018_12_25_027.JPG

2018_12_25_028.JPG

2018_12_25_029.JPG

2018_12_25_030.JPG

2018_12_25_031.JPG

2018_12_25_032.JPG

Архиерейско Рждественско послание - Александър Звезданов 25/12/2018 - 07:56

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ ДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, ВСЕЧЕСТНОТО МОНАШЕСТВО И ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ

ioanikii4.jpg

"И рече им Ангелът:
…ето, благовестя ви голяма радост,
защото днес ви се роди
в града Давидов Спасител,
Който е Христос Господ".
[Лк.2:10-11]


 
Рождество Христово е празник пресветъл и велик за всички православни християни. Празник на любовта Божия към човека. Празник чуден по сила. Неизследим по тайнственост. Неизказан по могъщество. Рождество Христово е начало на всички Господски празници.
Ангел от небето благовести тази голяма радост. Тази радост е необикновена. Тези радост е чиста. Тази радост е възвишена. Тази радост е непреходна. Тази радост е духовна. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. [Лк .2:11].

Витлеем и днес е свято място. Витлеем и днес озарява. Витлеем и днес привлича. Витлеем и днес сияе.

Богоозарени химнографи чудесно са възпели дивния празник на Рождество Христово. "Днес Христос се ражда във Витлеем от Дева, днес Безначалният се начева и Словото се въплъщава. Небесните сили се радват и земята с людете се весели, мъдреците принасят дарове на Господа, пастирите се дивят на Родения, а ние непрестанно възкликваме: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение." [И ныне на Всякое дихание на 25.12]. И продължават: "Как да изрека великото тайнство? Безплътното Слово се въплъщава. Невидимият се вижда. Неосезаемият се осезава и Безначалният се начева. Синът Божи става син човешки. Иисус Христос е същият вчера, днес и во веки." [З стиховна стихира на 26.12].

Какво велико смирение! Какъв достоен пример!
Ето: "Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята." [Догматик 8 глас]. Той се ражда не в разкошни дворци, не в царски палати, а в бедна пещера, където е положен в ясли. Всичко това трябва да породи у нас благоговеен трепет, сърдечно умиление и духовно преклонение.

Христос се ражда не за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. [Мт. 20:28]

Христос се ражда, за да успокои всички отрудени и обременени. [Мт.11:28]

Христос се ражда, за да отрие всяка сълза от очите им. [Откр. 21:4]

Христос се ражда, за да подири и спаси погиналото. [Мт. 18:11]

Христос се ражда, за да проповядва благоприятната Господня година. [Лк.4:19]

Господ Иисус Христос е най-Любящият, най-Милостивият, най-Кроткият, най-Тихият, най-Верният, най-Смиреният, най-Невинният, най-Праведният, най-Милосърдният, най-Прощаващият, най-Търпеливият, най-Преданият, най-Състрадателният, най-Премъдрият, Най-Безгрешният, най-Покорният, най-Ревностният, най-Благият.

Ето Кому трябва да подражаваме, Кому трябва да следваме, Кому трябва да служим, Кому трябва да се покланяме, Кого трябва да умоляваме, Кого трябва да величаем, Кого трябва да слушаме, в Кого трябва да вярваме, Кого трябва да възлюбим.
На днешния празник поздравявам пастирите, които се посветиха на светата Църква и ги призовавам винаги да помнят наставленията на свети Йоан Златоуст, който казва: "Колкото е голямо достойнството на свещеника, толкова повече опасности стоят пред него, защото едно правилно служение може да го възкачи на небесата, а една неизправност може да го хвърли в геената" и продължава: "Подчинявай се на своя пастир, не бягай извън оградата, обичай вярата, не се дърпай от пастирския жезъл, защото той те удря не за да те убие, а за да те отклони от заблудата."
Поздравявам, също така, монасите и монахините и да не забравят, че "целта на монашеския живот се състои в достигане не само на спасение, но предимно в достигане на християнско съвършенство." [Св. Игнатий Брянчанинов]

Поздравявам и служителите в Сливенската Митрополия, църковните настоятели, църковнослужителите и православните християни и ги съветвам винаги да се вслушват в думите на св. Григорий Богослов, който казва: "Не пасете пастирите си и не излизайте извън пределите си; за вас е достатъчно, ако сте на добра паша. Не съдете съдиите, не предписвайте закони на законодателите."

Вдъхновени зографи са оставили чудни икони от Рождество Христово, които будят възторг, удивление и смирено преклонение. Всеки от нас на този голям празник запалва свещи пред иконите в храмовете и се моли с надежда за по-добро бъдеще на своите семейства и близки.

На днешния свят ден искрено да се помолим на Родилия се Богомладенец да ни дарува ново сърце и нов дух [Иез. 18:31], та заедно с ангелите да пеем дивната песен: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение."
 
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2019 ГОДИНА!
 
25 декември 2018 г.
гр. Сливен

✝ Митрополит Сливенски
Иоаникий


Света литургия в с. Руен - Александър Звезданов 24/12/2018 - 09:11

Света литургия в с. Руен

2018_12_23_001.JPGВ Неделя преди Рождество (23.12.2018 г., Преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Матея 1:1-25]

2018_12_23_002.JPG

2018_12_23_003.JPG

2018_12_23_004.JPG

2018_12_23_005.JPG

2018_12_23_006.JPG

2018_12_23_007.JPG

2018_12_23_008.JPG

2018_12_23_009.JPG

2018_12_23_010.JPG

2018_12_23_011.JPG

2018_12_23_012.JPG

2018_12_23_013.JPG

2018_12_23_014.JPG

2018_12_23_015.JPG

2018_12_23_016.JPG

2018_12_23_017.JPG

2018_12_23_018.JPG

2018_12_23_019.JPG

2018_12_23_020.JPG

2018_12_23_021.JPG

2018_12_23_022.JPG

2018_12_23_023.JPG

2018_12_23_024.JPG

2018_12_23_025.JPG

Света литургия в Айтос - Александър Звезданов 22/12/2018 - 17:30

Света литургия в Айтос

2018_12_22_001.JPGНа 22 декември, когато Светата Православна Църкво почита паметта на св. вмчца Анастасия, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос. Хорът на храма огласяше службата.

Това бе последната света литургия в айтоския храм преди Рождество Христово. Следващите два дни о. Ромил ще служи в Руен и Просеник, а на 25 декември ще прославим отново Рождеството на Спасителя на света в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща ѝ бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената ѝ красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон ѝ предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, ѝ дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко. След разни оскърбления той я затворил, като я лишил по този начин от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молитви. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.

- При тебе, смущавана от световните бури и вълнения – писал ѝ той, - скоро ще дойде като по море Иисус Христос и с една Своя дума ще направи да утихне въставащата против тебе буря. Затова, намирайки се като че ли сред море, търпеливо очаквай Христа, Който ще дойде при тебе. И само в себе си викай с пророка: "Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог" [Пс.41:6]. Надявай се на Бога за двоен дар: Той ще ти възвърне и временното наследство, и ще приготви вечното. Не се смущавай като виждаш, че благочестивите люде търпят скърби, защото Господ Бог не те оставя, а те изпитва... Твърдо и бдително се пази от всякакъв грях и само в Бога търси утеха, като изпълняваш свято Неговия закон.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея по-сурово. Като не се надявала да остане жива, тя отново писала на Христогон: "Краят ми е близък. Помоли за мене Господ да приеме душата ми, понеже от любов към Него страдам!"... В отговора си старецът отново я утешавал с надежда в милостта на Бога, Който може да тури край на нейните страдания.

Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и често повтаряла думите на псалмопевеца: "За мене са много ценни Твоите приятели, Боже" [Псалом 138:17, по Седемдесетте тълковници].



В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон. За него му били говорили, че той в Рим укрепява християните във вярата. Императорът го съветвал да се поклони на боговете, като му обещавал за това голямо богатство и званието римски управител.

- Аз съм познал единия Бог – отговорил Хрисогон – и Той за мене е по-приятен от всякаква светлина, по-въжделен от всякакъв живот, по-горе от всички съкровища. В Него аз вярвам със сърце, Него изповядвам с уста, Него почитам с душа, пред Него прекланям колена! А твоите богове считам лъжливи и не мога да им се покланям!

След тия думи Диоклетиан се убедил, че не може да склони Хрисогон да се отрече от вярата си и заповядал да го накажат със смърт. Известно време обезглавеното тяло на Хрисогон лежало на морския бряг, но един презвитер и три сестри, които живеели наблизо, с чест погребали светия мъж.

Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Не жалейки трудове, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала навсякъде, където имало нужда от това.

Една сутрин тя дошла в тъмницата, но не намерила в нея ония затворници, на които служила предната вечер. Царят, като узнал, че всички тъмници са пълни и няма къде да се поместят отново заловените християни, заповядал да накажат със смърт всички затворени. Като видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския управител.

- Нима ти си християнка? – попитал я управителят.

- Християнка съм – отговорила Анастасия. – Което тебе ти се показва гнусно, то за мене е мило, и християнското име, което вие считате позор и безчестие, за мене е чест и слава.

Управителят, като узнал коя е тя, дълго не можел да разбере как тя се е решила да остави блясъка и разкоша, които я обкръжавали в Рим, за да служи на бедните затворници. Той я уговарял да се отрече от Христа, но като се убедил, че думите му са безполезни, а не смеел да осъди на смърт жена от такъв висок род, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от онова, което считал безумие. Но като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници, за да може той да я уговори или принуди да се отрече от Христа.

Безполезни останали всички усилия. Улпиан (така се наричал началникът) ѝ описвал всички радости на света, цялата прелест на богатството, а после и показал всички оръдия за мъчения и я заплашвал с позорна смърт. Но тя нито за минутка не се поколебала и отговорила, че отдавна е избрала Христа и го обикнала повече от всички радости на света, за да умре за Христа, значи да получи вечен живот. Като се убедил, че всички усилия са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но изведнъж го постигнала внезапна смърт.

Освободената Анастасия пак започнала да върши милосърдни дела. Това обаче не продължило много, защото скоро била наново затворена от новия илирийски управител – човек твърде користолюбив, който ѝ предлагал да я освободи от мъченията, ако тя му предаде имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните.

- Ти си богат, казвала му тя, и не се нуждаеш от моето имение. Но ако те видя гладен или жаден, или болен, или в тъмница, тогава ще сторя и за тебе онова, което ми е заповядал Христос: ще те нахраня, ще те напоя, ще те посетя, ще направя всичко възможно, за да облекча страданията ти.

Като не успял в намерението си, управителят решил да умори Анастасия чрез глад. Два пъти по 30 дни не ѝ давали ни храна, ни питие. Но Анастасия, подкрепяна от Божия сила, оставала здрава. Като не успял да я умори чрез глад, управителят осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една голяма ладия заедно със 120 осъдени, между които имало и един старец християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала доста далече от брега, войниците отворили в нея няколко дупки и се прехвърлили в друга ладия. Но за учудване на всички ладията, обречена на загиване, благополучно се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои узнали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по такъв чудесен начин повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.

А управителят, като узнал за тяхното чудесно спасение, втори път ги осъдил на смърт и ги предал на различни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото ѝ, което останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били отнесени в Цариград. "


2018_12_22_002.JPG

2018_12_22_003.JPG

2018_12_22_004.JPG

2018_12_22_005.JPG

2018_12_22_006.JPG

2018_12_22_007.JPG

2018_12_22_008.JPG

2018_12_22_009.JPG

Предстоящи богослужения преди и по време на Рождество Христово - Александър Звезданов 16/12/2018 - 19:50

Предстоящи богослужения преди и по време на Рождество Христово

cress_1.jpg20 декември, четвъртък - Св. свщмчк Игнатий Богоносец . Св. Йоан Кронщадски (Игнажден) (Предпразненство на Рождество Христово)
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

22 декември, събота - Св. вмчца Анастасия
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

23 декември, неделя - ✝ Неделя пред Рождество Христово. Преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Георги" - с. Руен

24 декември, понеделник - Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин, българин (Бъдни вечер)
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. Възнесение Господне" - с. Просеник

25 декември, вторник - † Рождество Христово
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

26 декември, сряда - † Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий. (Ден на бащата)
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

27 декември, четвъртък - ✝ Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний (Стефановден)
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

Неделя на свети Праотци - Александър Звезданов 16/12/2018 - 19:22

Неделя на свети Праотци

2018_12_16_000.JPGВ единадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (16.12. 2018 г., Св. прор. Агей, Св. мчк Марин) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.

И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.

И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.

И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."
[Лук. 14:16-24]


"Бог от самото начало на света е устроил всичко премъдро за човешкото спасение. Във всяко поколение Той удостоява с голяма чест тези, които Му угаждат, и им дарува голяма слава. Защото Той прославил Авел за жертвата му, а Енох почел с пренасяне в рая за това, че той много Му угодил. Той запазил от потопа Ной, тази искра на човешкия род, заради праведността му, направил Авраам баща на много народи заради вярата му, показал, че Му е приятно доброто свещенослужение на Мелхиседек, възвеличил Йосиф заради целомъдрието му, дал на цялото човечество пример за търпение в лицето на Иов, направил Мойсей законодател, позволил на Иисус Навин да спре движението на слънцето и луната, явил в Давид пророк, цар и праотец на Христа Спасителя и превърнал за момците пламъка на Вавилонската пещ в роса.

Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.

Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа - дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).

В епохата след даруването на закона на Моисей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Иосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.

Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Й годеник - Йосиф Обручник.

Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово."

2018_12_16_001.JPG

2018_12_16_002.JPG

2018_12_16_003.JPG

2018_12_16_004.JPG

2018_12_16_005.JPG

2018_12_16_006.JPG

2018_12_16_007.JPG

2018_12_16_008.JPG

2018_12_16_009.JPG

2018_12_16_010.JPG

2018_12_16_011.JPG

Света литургия в памет на преподобни Сава Освещени - Александър Звезданов 16/12/2018 - 19:04

Света литургия в памет на преподобни Сава Освещени

2018_12_05_001.JPGНа 05. декември, когато Светата Православна Църква почита паметта на преп. Сава Освещени и преп. Нектарий Битолски, в айтоския храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

По онова време на Изток бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестнински отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрая отстъпили пред неговата непоколебима воля.

Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

Но преподобни Сава желаел пълна самота, за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Веднъж, като заспал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му посочил една пещера на онова място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел само с корени, които растели покрай пещерата.

Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и от тогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хлюб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: "О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."

Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал. Преданията за пустиножителите са пълни с примери за чудесния Божи промисъл за тях: ту по чудесен начин им се изпращала храна; ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор; пустинните зверове послушно оставяли своите леговища в пещерата, избрана от своя пустинник за жилище; чрез силата на кръста се прогонвали бесовски видения, смущаващи понякога самотния пустинник – с една дума всемогъщата Божия десница не преставала да укрепява и опазва отшелниците сред страданията, подвизите и трудовете на избрания от тях живот.

След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година."


2018_12_05_002.JPG

2018_12_05_003.JPG

2018_12_05_004.JPG

2018_12_05_005.JPG

2018_12_05_006.JPG

2018_12_05_007.JPG

2018_12_05_008.JPG

2018_12_05_009.JPG

2018_12_05_010.JPG

СтартПредишен10 предишни страници [ 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 91 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 881730  общо

 9 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2022 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 1.77 секунди