Почитаме св. Георги Победоносец в едноименния храм в с. Руен

На 06 май 2019 г. († Св. вмчк Георги Победоносец - Гергьовден. Св. прав. Иов Многострадални. Св. София - Премъдрост Божия) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Георги Победоносец" в с. Руен. Присъстваха много жители и гости на селото.

След края на светата литургия накой от присъстващите християни подариха икони на храма, които бяха приети с благодарност от о. Ромил.

Празникът продължи с осветен курбан и братска трапеза в базата на основния ктитор на храма г-н Манол Димитров.

"Нечестивият цар Диоклетиан, който недостойно приел скиптъра на Римското царство, бил ревностен служител на скверните идоли. Той почитал най-много от всички магьосника Аполон, защото си мислел, че е голям предсказвач на бъдещето, но всъщност в този идол бил настанен и живеел нечистият дух, тоест дяволът. На всички, които се отнасяли до него със запитване за своето минало, той давал лъжливи отговори, или така да се каже, неговите предсказания никога не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса такъв отговор:

- Казвам ви истината - не мога вече да предсказвам бъдещето, защото тук на земята ми пречат праведните човеци, които унищожават нашата сила.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, поради които бог Аполон се отказва да дава истински пророчества. Те му отговорили, че в поднебесната земя праведни човеци са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил много на християните и пак подновил гонението против тях, което било почти престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всякакъв вид престъпници, а ги препълвали с почитателите на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а особено от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с различни клевети против християните. В тия писма имало оплаквания, че наричаните християни се умножили безкрайно и не почитали царските повеления и че дотолкова са се укрепили, че трябва или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с войска срещу тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои областни наместници, князе, знатни граждани и държавния съвет, пред които явно открил своята омраза към християните.

В това време чудният Христов воин, свети великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, син на знаменити християнски родители, и от млади години научен на истинско християнско благочестие. Още от малък останал без баща, който умрял в мъченически подвиг за Христа, а пък майка му се преселила заедно с него в Палестина, понеже била родом от тия страни и притежавала огромни наследствени богатства. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил много красив наглед, телом - крепък и мъжествен, затова го взели на военна служба и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в много битки със своето безстрашно юначество, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го почел с управителска титла още на двадесетгодишна възраст и от любов към него го взимал в царските палати, където се ползвал с голямо уважение между царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги узнал за преднамерената царска жестокост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото спасение, като изповяда Христа пред самите служители на мракобесието. Затова незабавно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно завещание за своите имения и роби, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на свобода. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение против християните, мъжественият и неустрашим воин Георги застанал със светло лице и непоколебим ум сред това беззаконно сборище и започнал да ги изобличава по този начин:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте поставени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята ярост и своето беззаконие против беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите невинните хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са свикнали да бъдат винаги благочестиви? Не се лъжете, защото вашите бездушни идоли не са нищо друго освен прах и пепел, а не богове, както вие си мислите: само Иисус Христос, когото изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е създал всичко на този свят и чрез силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената неизменно съществува и ще съществува до свършека на века. И тъй, или сами познайте вашето заблуждение и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко искат да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан страшно се възмутил и забранил на мъченика да говори повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тъмница.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, поставили нозете му в клапи и сложили на гърдите му голям камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до следващия ден с голямо търпение и благодарност към Бога. На другия ден царят отново извикал мъченика на разпит и като видял, че е много измъчен от тежестта на камъка, му казал:

- Разкай се, Георги, и не се дръж така упорито, защото те чакат още по-люти и страшни мъки!

Свети Георги, макар че бил измъчен до смърт и едва можел да диша и да говори, с божествената помощ дръзновено отговорил на жестокия мъчител:

- Ти, царю, дотолкова ли мислиш, че съм изнемощял и съм се уплашил от това нищожно мъчение, та да се отрека от вярата в Христа и по този начин да удовлетворя твоето демонско желание? По-скоро ти ще се измъчиш, отколкото аз, който търпя мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били поставени дъски и на тях заковани различни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом започнали да го въртят, железните остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; но свети Георги мъжествено търпял и отначало силно се молел на Бога, а после започнал да се моли тихо, като благодарял безкрайно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите страдания и не усещал никаква болка, сякаш спокойно си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била пълна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, понеже мислел, че свети Георги е изгорял във варта; но когато слугите започнали да изгребват варта, за голямо удивление на всички, намерили Светия здрав и читав, стоящ отвързан посред ямата, със светло лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При вида на това страшно чудо народът и царските слуги, обзети от голям ужас и смайване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, но поради страх от мъченията, скривали своята вяра и не смеели открито да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, докато изтече всичката му кръв и докато прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил измъчван и разкъсван на парчета, но не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан много се удивявал, а най-вече озлобявал, защото мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на мъжество, а на вълшебна хитрост.

След това Георги отново бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за много злато тъмничните стражари и идвали често при него, за да ги наставлява към пътя на спасението, а които били болни, изцерявал с призоваване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един беден орач на име Гликерий, чийто вол случайно паднал от една стръмнина и умрял. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, дошъл при Светия и плачейки, му разправил за своето нещастие, а свети Георги му се поусмихнал и му казал:

- Брате Гликерие, иди си радостен, защото Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и наистина си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да приготви съдилището при капището на Аполона, за да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън как Спасителят го прегърнал и целунал, поставил на главата му царски венец и му казал: „Не бой се, но дерзай, защото скоро ще се сподобиш да царуваш заедно с Мене: бъди мъжествен и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил."

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е пожелал вече да го прибере в небесните жилища.

На другата сутрин, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му представят свети Георги. Царят прикривал своя гняв към мъченика и започнал увещателно да му говори така:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно търпение, че показах спрямо тебе голямо человеколюбие и царска милост? Кълна се в боговете, че винаги съм скърбял, когато си представя твоето мъжество, разум и цветущата младост, които искаш да загубиш чрез своето упорство и неподчинение. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди завинаги уверен, че ще те приема за другар в царството и втори след мене. И така, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги казал:

- Царю, ако позволяваш, нека влезем в храма, за да видим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, за да иде в Аполоновото капище, и придружен от сановниците и народа, водел честно със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезли в храма и вече била приготвена жертвата, настанала голяма тишина и всички били несъмнено уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се приближил към Аполоновия идол и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като бог?

Когато казал това, свети Георги направил кръстно знамение, а нечестивият дух, който живеел в идола, започнал силно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са подобни на мене. Истинският Бог е само Един, Когото ти проповядваш, а ние отначало бяхме Негови служители, но нашата гордост ни свали от небесата и като не искаме да се покорим, правим всичко възможно, само и само да прелъстяваме човеците към нашата погибел.

Свети Георги отговорил на беса:

- Като дойдох тук и понеже знаете, че съм служител на Истинния Бог, как смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият мъченик изговорил тези думи, изведнъж се чул голям шум и плачевен глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разбили. Жреците и мнозина от народа като бесни се затекли към свети Георги и с голяма ярост започнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „Погуби, о царю, този вълшебник, преди той да е погубил нас!"

Като поутихнало малко народното смущение, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и побеснял от гняв, започнал много остро да му говори:

- О, невярна главо, с такава благодарност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си привикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му отговорил:

- Така съм се научил да принасям жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, впрочем, и не приписвай нашето спасение на такива богове, които на себе си не могат да помогнат, а камо ли да търпят присъствието на Христовите слуги.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, царица Александра застанала сред народното множество и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения мъчител, като същевременно укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан много се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който казва, че е галилеянин, понеже произнесе много хули към боговете и против Мене, заедно с царица Александра, която беше примамена чрез неговите вълшебства и която с подобно на неговото безумие укори боговете, заповядвам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски войници грабнали вързания Христов мъченик и заедно с благородната царица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали донякъде, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, но като седнала, приклонила главата си до един зид и предала тихо своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги! Такава е неговата борба и славната му победа. По неговите молитви да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава слава, чест и поклонение во веки веков! Амин. "

Томина Неделя в Айтос

Във Втората Неделя след Пасха, посветена на св. Апостол Тома, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам!

И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.

Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име."
[Иоан 20:19-31]

Програма за реда на Богослуженията през Светлата седмица в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

03 май - Светли петък, Живоприемни източник
9:00 ч. - Света литургия, Водосвет

05 май - Втора Неделя след Пасха (Томина Неделя)
9:00 ч. - Света литургия

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПАСХАЛНО ПОСЛАНИЕ

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Дивната вест за Христовата победа и днес се разнася из цялата Вселена, за да сгрее сърцата ни и да изпълни душите ни с радост, която не може да се сравни с никоя друга радост, защото отново пълнотата на Църквата тържествува:

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Възкръсна Христос и вече няма смърт! Възкръсна Христос и животът се възцари! Възкръсна Христос и цялото творение се радва!

Заличен е грехът на праотците, вдигнато е древното проклятие и заключените отвека порти на Небесното царство са повторно отворени за всекиго, който с вяра, надежда и богоподражателна любов изповядва Господа и Неговото спасително за човешкия род дело. "Защото както казва св. ап. Павел ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него" [1 Сол. 4:14]. "Ще отрие Бог всяка сълза" и праведност ще се вмени на всекиго, който вярва "в Оногова, Който възкреси от мъртвите Иисуса Христа, Господа нашего, предадения за нашите грехове и възкръсналия за наше оправдаване" [Откр. 21:4; Рим. 4:25]. Възстановено е нашето богосиновство и ние вече не сме роби на греха, но сме чеда на светлината, призвани към святост и вечен живот [вж. Рим. 6:22; Еф. 5:8].

А всичко това стана възможно затова, защото Сам Бог влезе в света и в човешката история, възприемайки с божествено смирение падналия някога образ и пълнотата на човешката природа, за да я въздигне обратно в първоначалната є чистота и невинност. Да я освети и я очисти от пораженията на греха, и да я прослави, и, така прославена, да я въздигне на Небесата, като по този начин изпълни волята на Небесния Отец, за която Христос свидетелства и говори: "Волята на Отца, Който Ме е пратил, е тая: от всичко, що Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден... всякой, който види Сина и вярва в Него, да има живот вечен; и Аз ще го възкреся в последния ден" [Йоан. 6:39-40]. Залогът пък за това наше възкресение е самото Възкресение Христово, както в радостта си изяснява и апостолът: "Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък" [1 Кор. 15:20]. Защото "ако начатъкът е свет, свето е и тестото; и ако коренът е свет, свети са и клоните" [Рим. 11:16]. А тези клони сме всички ние, верните на Христа, свидетели във всяко време и на всяко място за Неговото славно Възкресение.

Бедно е човешкото слово и не са достатъчни думите, с които да изразим пълнотата на тази радост, която ни изпълва в деня на Възкресението. Недостъпното за ума обаче е открито за човешкото сърце, което и днес, тържествувайки, ликува: "Ден на възкресение е... Пасха, Господня Пасха!" [Ирмос на Песен 1 от Пасхалния канон]. "Пасха нова, свята, ... тайнствена, Пасха всечестна, Пасха Христос Избавител, Пасха непорочна, ... велика, Пасха на верните, Пасха, отваряща ни райските врати, ... освещаваща всички верни" [из Пасхалните стихири]. Тази Пасха празнуваме и днес, приобщавайки се към радостта на цялото творение, за чието обновление Христос дойде в света и принесе Себе Си в жертва свята и непорочна, жертва "за живота на света" [Йоан. 6:51], за да имаме ние живот и да го имаме "в изобилие" [Йоан. 10:10].

Братя и сестри,

Тържествувайки с радостта от Христово Възкресение, нека пребъдваме в неговата светлина и да бъдем носители на тази светлина свидетели и апостоли Христови, които с живота и делата си и днес благовестят на всички за победата на Спасителя и за изгрялата в утрото на Пасха светлина на живота. Нека всяко наше слово и дело бъдат потвърждение на това спасително благовестие и свидетелство за него, защото това е нашето призвание: да освещаваме и да преобразяваме самите себе си и да разпръсваме чудната светлина на Възкресението, възсияла в третия ден от празния гроб, защото затова дойде Христос, "за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира" [Лука. 1:79].

Да бъдем вестители на радостната вест за Възкресението и носители на Божия мир и на Божията всеопрощаваща любов, в която апостолът ни съветва да се облечем и която той нарича "свръзка на съвършенството" [Кол. 3:14]. На всички "да кажем: "Братя!" и всичко да простим заради Възкресението" [из Пасхалните стихири]. Защото Христовата жертва бе принесена за всеки и спасителните плодове от Христовата победа над злото и смъртта са плодове на "истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света" [Йоан. 1:9]. Тази светлина днес огрява всекиго от нас и целия свят, и тя е, която трябва да свети и от самите нас, та чрез нас да се прослави Небесният наш Отец [вж. Мат. 5:16].

Като поздравяваме и приветстваме с радостта от Христовото Възкресение всички верни чеда на светата ни Църква в Родината и далеч от нейните предели пожелаваме на всички мир и светлина в душите и сърцата, "благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа" [2 Петр. 3:18], светла пасхална радост и единство във вярата и в нашата надежда, защото едно тяло сме всички ние и към една надежда сме призвани [вж. Еф. 4:4] "... надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена" [Тит. 1:2].

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ

ПАСХАЛНО (ВЕЛИКДЕНСКО) ПОСЛАНИЕ ДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, ВСЕЧЕСТНОТО МОНАШЕСТВО И ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ

"Да очистим чувствата си и ще видим
недостъпната светлина на Христовото
Възкресение!"
[Канон, 1 песен, първи стих]

И тази година тържествен камбанен звън възвести празника на преславното Христово Възкресение. И тази година се поздравихме със спасителния поздрав: Христос воскресе! - Воистину воскресе! И тази година в храмовете е светло от благодатния огън, който слезе върху гроба Господен в светия град Йерусалим. Ето, "сега всичко се изпълни със светлина: небето и земята, и адът; цялото творение да празнува Христовото Възкресение, чрез което се утвърждава." [Канон на Пасха, 3 песен, първи стих]
Този празник превъзхожда всички празници, затова е наречен празник на празниците и тържество на тържествата. Този празник е най-свещеният, най-великият, най-победоносният и най-любвеобилният. Този празник дарява на истински повярвалите голяма радост, чисти чувства, силно упование и непоклатима надежда.
"Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него." [Псл. 117:24]. Въпреки че всеки ден е Господен, всеки ден прославяме Бога. Всеки ден възпяваме Неговата слава. Всеки ден се покланяме на Неговото величие. Но този ден е необикновен. И тълкуванието е величествено и поучително. "Понеже в този ден Христос примирил Бога и човеците, прекратил свирепството на дявола, от-хвърлил силата на смъртта, недостойните и за земята удостоил с небе, разпръснал тъмнината на заблуждението, прогонил греха, насадил добродетелта и изпълнил с други безчислени блага вселената. И Давид призовава всички вярващи в Христа към радост и веселие в този ден на Възкресението, защото в тоя ден са се удостоили с такива духовни блага." (Монах Евтимий Зигабен. Тълкувание 2 част, стр. 488)
Всеки, който празнува достойно, той обича Възкръсналия Господ Иисус Христос. Не е възможно да празнува искрено този, чиято съвест е неспокойна и чиято душа е неочистена. Не е възможно да прославя Единия безгрешен Спасител този, който е обременен от неправди, лъжи, отмъщения, омраза, злопаметство и зложелателство. Затова светата Църква ни призовава: "Ден на Възкресението е - да се просветим от тържеството и един другиго да прегърнем! Да кажем: "братя" на ненавиждащите ни и всичко да простим заради Възкресението." [Слава, и нине на "Всякое дихание"]
Непобедима е вечната истина. Неизменна е Божията любов. Негаснеща е вечната светлина. Всичко Божествено е неизчерпаемо. Всичко Божествено е промислително. Всичко Божествено е неизследимо. Всичко Божествено е преславно. Затова смъртта не можеше да властвува над живота. Затова омразата не можеше да надделее над любовта, тъмнината не можеше да погълне светлината.
Не е достатъчно само да прославим Възкръсналия Господ Иисус Христос, трябва да оставим и добро наследство, а за да оставим добро наследство, трябва да насаждаме християнския морал в семейството, училището и в обществото. Ако желаем добрият да стане по-добър, по-добрият - най-добър, а най-добрият - съвършен, трябва да приемем Христовата истина, да вървим по Христовия път. Трябва да положим здравия фундамент на истинското възпитание, без което е невъзможно да има добри нрави в отношенията и блага воля между човеците. Ако искаме да съхраним националните си ценности и опазим българския дух от посегателствата на опасни и гибелни нововъведения, които петнят душата, оскверняват тялото, смущават съвестта, трябва да насочим погледа си към Божествения свят закон. Да възпеем Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който е Всесилен и може да ни избави от всичко противно на вярата и морали ни.
"Спасителю, Ангелите и човеците възпяват Твоето тридневно Възкресение, с което се озариха краищата на вселената и се избавихме от робството на врага, зовейки: Животворецо, Всесилни Спасителю, спаси ни с Твоето Възкресение, единствен Човеколюбецо!" [Пета възкресна стихира на "Господи воззвах", 4 глас].
Всесърдечно поздравявам всички свещенослужители, служители при Сливенската Света Митрополия, монаси и монахини, църковнослужители и всички православни християни от Сливенската епархия и им пожелавам радостно да посрещнат и празнуват Светото Христово Възкресение в спокойна и сърдечна семейна обстановка и от цялата си душа да възхваляват този най-велик Божествен празник. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!

ПАСХА ХРИСТОВА, 2019 г.

† Митрополит Сливенски Иоаникий

Христос Воскресе!

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерт поправ
и сущим во гробех живот даровав.
[Тропар на Пасха]

Пасхалното богослужение в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, започна с Полунощница. Точно в полунощ Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил трикратно възвести: "Христос воскресе!", а насъбралият се богомолен народ огваряше: "Воистину воскресе!". На всички присъстващи бе раздадена за благословение частица от Благодатния огън, донесен по-рано в храма. Започна литийното шествие по улиците на града около храма, съпроводено с пеене на тропара на Пасха.

След като всички се завърнаха в Божия храм започна утренята на Възкресение Христово, продължила със Златоустова света литургия.

В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало.

В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него.

Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Йоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа.
[Иоан 1:1-17]

След светата служба с раздаването на нафората, на присъстващите православни християни бяха раздадени Великденски яйца и новият брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос.

С грейнали от радост лица богомолците се разотиваха по домовете си, а преди да напуснем двора на храма някой отново, в радостта си, запя: "Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав."

Вечерня и света литургия в с. Лясково

Във Велика събота Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" в с. Лясково. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.

Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.

И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му.

А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със старейте и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.

А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин"
[Матея 28:1-20]

Опелото Христово

Вечерта на Разпети петък Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи опелото Христово, по времето на което хорът на храма изпълни "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След опелото православните християни с Плащаницата обиколиха около храма и символично извършиха погребението на Христос.

Царски часове и вечерня с изнасяне на св. Плащаница

Във Велики петък Негово Виксокоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Царски часове, след които и вечерната служба. Накрая бе изнесена светата плащаница и поставена на високо място в храма за поклонение. Православните християни се покланяха, целуваха свето евангелие и светия кръст и минаваха под плащаницата, символично слизайки в гроба с Христа.

"А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове."
[Мат. 27:1-56]

Последование на 12-те Евангелия

Във Велики четвъртък вечерта Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи утренята на Велики петък и прочете дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. "Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове."

Във Велики четвъртък Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим . Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: "не дойдох да служа, а да послужа". После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Евангелие 1.
" Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.

Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име. Аз ще го направя. Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината. Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил. Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод. Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.

Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам: да любите един другиго. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моею име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си, Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.

А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.

Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.

Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.

Отговори им Иисус: сега ли вярвате? Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът:прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.

И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

Когато бях с тях на света. Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Те не са от света, както и Аз не съм от него. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.

Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.

И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.

Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му."
[Иoaн 13:31-18:1]

Евангелие 2.
" Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, и отведоха Го първом при Ана; за щото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

А първосвсщеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. Иисус му отговори; Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш? Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.

А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата."
[Иoaн. 18:1-28]

Евангелие 3.
"А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и старейте. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. А първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? Но Ииеус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко."
[Мат. 26:57-75]

Евангелие 4.
"Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина?

И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. Но у вас има обичай, да ви пускам едното за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? Тогава пак закрешяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. И войниците, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудсйски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнй Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха."
[Иоан 18:28-19:16]

Евангелие 5.
"Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му."
[Мат. 27:3-32]

Евангелие 6.
"Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.'

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".

Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста! Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него."
[Марк 15:16-32]

Евангелие 7.
"И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!"
[Мат. 27:33-54]

Евангелие 8.
"Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина. Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея."
[Лука 23:32-49]

Евангелие 9.
" При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши". И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха"."
[Иоан 19:25-37]

Евангелие 10.
"... дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат."
[Марк 15:43-47]

Евангелие 11.
"След това Йосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пипат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо."
[Иоан 19:38-42]

Евангелие 12.
"На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка."
[Мат. 27:62-66]