Важно!
12 май:
Св. Епифаний, еп. Кипърски и св. Герман, патриарх Константинополски. Св. мчк Панкратий. Св. свщмчк Ермоген, патриарх Московски

13 май:
Св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий

14 май:
Св. Исидор. Св. мчк Йоан Български. Св. мчк Райко (Йоан) Шуменски (Отдание на Неделя на Мироносиците)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Рождественско послание от Сливенска епархия - Александър Звезданов 25/12/2019 - 18:39

Рождественско послание от Сливенска епархия

"Слава във висините Богу,
и на земята мир, между
човеците благоволение".
[Лука 2:14]

ioanikii3.jpgРождество Христово! Отново този велик празник поражда духовни трепети в нашите сърца. Отново душите ни изживяват неповторима радост от това дивно събитие. Отново мислите ни са насочени към Витлеем Иудейски - там дето се роди Господ Иисус Христос. "По благодатта на Бог-Отец, - казва свети Йоан Дамаскин, - Единородният Син и божествено Слово Божие, Който е в недрата на Отца, единосъщен с Отца и Светия Дух, предвечният и съвършен Бог, Който е безначален, снизхожда към нас като Негови раби, ставайки напълно човек, и извършва онова, което е по-ново от всичко ново, единственото ново нещо под слънцето". (Точно изложение на Православната вяра)

Пред това велико ново чудо ние се прекланяме, възхваляваме и величаем. "Древното премина: ето, всичко стана ново". [2 Кор.5:17]

Слънцето на Правдата огрява душите на повярвалите, за да бъдат нова твар [Гал.6:15]. То посочва правилния път към спасението.

Дойдете братя и сестри, дойдете в храма Божий, това неизменно училище на благочестието. Тук вие ще чуете благи вести на Божествения Учител, ще чуете за небесните съкровища, ще чуете за истинския мир, Който ни донесе Родилият се Богомладенец.

Ангелската песен "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”, изпята преди повече от 2000 години, многократно звучи в нашите православни храмове, за да слушаме не само с телесните си уши, но да отворим и духовните си уши, за да чуем и се насладим благодатно.

Днес много се пише за мира, говори се за справедливост, възхвалява се разбирателството. Мирът, донесен от небето, само той е истинският.

Тези, които не са почувствали спокойствието на мира, радостта от Богообщението, утехата на благочестието, те не ценят мира. А без мира настъпва "тъмнина, облак и мрак". [Второзаконие 4:11]

Колко актуално звучат думите на свети Атанасий Велики: "Той стана човек, за да можем ние да станем богове". Какво велико призвание имат човеците.
Преди много векове, св. цар и пророк Давид е казал: "Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му". [Псл.104:4] А "какво значи да търсим Господа? - пита св. Йоан Златоуст и отговаря: да мислим за това, което се отнася до Него, да мислим за Него, постоянно да Го имаме в мисълта си, никога да не преставаме да беседваме с Него посредством молитва и добрите дела. Който търси нещо, го държи в ума си. И така, който ще търси Господа, първо трябва да се изповяда чрез искреното покаяние и неговите плодове. Само такъв може да търси, и като търси, да намери, според обещанието. А не всеки умее да търси... Защото много са пречките за намирането Му: и многото дела, и смущението на плътта, и душевните немощи, и козните на демоните, и слабостта на ума. Когато се освободим от всичко подобно, бързо ще Го намерим, ще отхвърлим порока и ще изберем добродетелта". (Тълк. на Псл.104:4)

А колко са далече от Христовия мир тези, които търсят разделения, обиди, злепоставяния, раздори, неправди, лъжи, "които злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина..., които са мъдри в своите очи и разумни пред сами себе си". [Ис. 5:20, 21]
Въпреки големите проблеми и предизвикателства, няма земна сила, която да спре нашия духовен устрем и портите адови няма да надделеят Църквата [Мт. 16:18], защото е Божествена.

Поздравявам свещенослужителите, монасите и монахините, служителите в Сливенската митрополия, църковните настоятели, църковнослужителите и православните християни с великия празник на Христовото Рождество.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2020 ГОДИНА!

25 декември 2019 г.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

† Митрополит Сливенски
Иоаники


Рождество Христово в Айтос - Александър Звезданов 25/12/2019 - 18:21

Рождество Христово в Айтос

Rozhdestvo_Hristovo_ikona_small.jpgНа Рождество Христово храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" бе изпълнен с богомолен народ. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия, огласяна от хора на храма.

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."
[Мат 2:1-12]


За благословение на присъстващите православни християни бе раздаден Рождественския брой на енорийския вестник "Православни вести" с приложение детска книжка, тип "Направи си сам", посветена на празника. Книжката може да изтеглите от ТУК. (Моля, използвайте компютър, а не мобилен телефон, за да изтеглите файла.)

2019_12_25_002.JPG

2019_12_25_003.JPG

2019_12_25_004.JPG

2019_12_25_005.JPG

2019_12_25_006.JPG

2019_12_25_007.JPG

2019_12_25_008.JPG

2019_12_25_009.JPG

2019_12_25_010.JPG

2019_12_25_011.JPG

2019_12_25_012.JPG

2019_12_25_013.JPG

2019_12_25_014.JPG

2019_12_25_015.JPG

2019_12_25_016.JPG

2019_12_25_017.JPG

2019_12_25_018.JPG

2019_12_25_019.JPG

2019_12_25_020.JPG

2019_12_25_021.JPG

2019_12_25_022.JPG

2019_12_25_023.JPG

2019_12_25_024.JPG

2019_12_25_025.JPG

Света литургия в с. Просеник - Александър Звезданов 25/12/2019 - 06:40

Света литургия в с. Просеник

2019_12_24_001.JPGВ навечерието на Рождество христово, на 24 декември (Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин, българин, Бъдни вечер), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Възнесение Господне" в с. Просеник. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща ѝ Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.

Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете ѝ такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.

Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – вражда, клевета...

Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.

- Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.

Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.

Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща...

Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: "Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря... Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха... А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!"

Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща ѝ, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията ѝ със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря...

Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала!

Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"

След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.

Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение. "


За благословение на присъстващите жители на с. Просеник бяха раздадени православни книжки.

2019_12_24_002.JPG

2019_12_24_003.JPG

2019_12_24_005.JPG

2019_12_24_006.JPG

2019_12_24_007.JPG

2019_12_24_008.JPG

2019_12_24_009.JPG

2019_12_24_010.JPG

2019_12_24_011.JPG

2019_12_24_012.JPG

2019_12_24_013.JPG

2019_12_24_014.JPG

2019_12_24_015.JPG

2019_12_24_016.JPG

2019_12_24_017.JPG

2019_12_24_018.JPG

2019_12_24_019.JPG

2019_12_24_020.JPG

2019_12_24_021.JPG

2019_12_24_022.JPG

2019_12_24_023.JPG

Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 25/12/2019 - 06:37

Света литургия в с. Лясково

2019_12_22_001.JPGВ Неделя пред Рождество Христово (22.12.2019 г., св. вмчца Анастасия) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Света литургия в храм "Св. архангел Михил" в с. Лясково. Службата огласяше хорът на храм "Св. вмчк Димитрий" - Айтос. Присъстваха жители и гости на селото и кметът г-н Енчо Бакалов.

"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;

Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;

Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;

Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;

Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;

Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;

Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;

Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;

Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;

Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;

Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;

Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;

Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;

Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Мат 1:1-25]


2019_12_22_002.JPG

2019_12_22_003.JPG

2019_12_22_004.JPG

2019_12_22_005.JPG

2019_12_22_006.JPG

2019_12_22_007.JPG

2019_12_22_008.JPG

2019_12_22_009.JPG

2019_12_22_010.JPG

2019_12_22_011.JPG

2019_12_22_012.JPG

2019_12_22_013.JPG

2019_12_22_014.JPG

2019_12_22_015.JPG

2019_12_22_016.JPG

Програма за реда на Богослуженията - Александър Звезданов 21/12/2019 - 21:57

Програма за реда на Богослуженията от Неделя преди Рождество Христово до Ивановден

cress_1.jpg22 декември - † Неделя пред Рождество Христово, св. вмчца Анастасия
9:00 ч. - Света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково

24 декември - Св. прпмчца Евгения, преп. Николай воин, българин (Бъдни вечер)
9:00 ч. - полунощница, утреня, царски часове и вечерня с Василиева св. литургия в храм "Св. Възнесение Господне" - с. Просеник

25 декември - † Рождество Христово
9:00 ч. - полунощница, утреня, и Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

26 декември - † Рождество Христово, събор на Пресвета Богородица, св. Йосиф Обручник, св. цар Давид, св. Яков, брат Божий. Ден на бащата
9:00 ч. - полунощница, утреня и Златоустова света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Караново

27 декември - † Рождество Христово, св. първомъченик и архидякон Стефан, преп. Теодор Начертаний (Стефановден)
9:00 ч. - полунощница, утреня, и Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

29 декември - † Неделя след Рождество Христово, св. 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем, преп. Маркел. Ден на бащата
9:00 ч. - полунощница, утреня и Златоустова света литургия в храм "Св. Богородица" - с. Съдиево

01 януари - Нова година, обрезание Господне, св. Василий Велики, св. Емилия, св. мчк Василий Анкирски (Василовден)
8:30 ч. - утреня и Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

05 януари - † Неделя пред Богоявление, св. прор. Михей, св. мчци Теопемт и Теона, преп. Синклитикия и Аполинария (Пост)
9:00 ч. - утреня, Златоустова света литургия и Велик Богоявленски водосве в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари - † Свето Богоявление (Йордановден)
8:30 ч. - полунощница, утреня, Василиева света литургия и Велик Богоявленски водосве в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

07 януари - † Свети Иоан Кръстител (Ивановден)
9:00 ч. - полунощница, утреня и Златоустова света литургия в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

Детска книжка за Рождество Христово - Александър Звезданов 21/12/2019 - 09:52

Детска книжка за Рождество Христово

PX_2019_tn.jpgС благословението на предстоятеля на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил публикуваме версия за печат на детска книжка, посветена на очаквания с нетърпение от децата празник Рождество Христово. Книжката е подготвена он църковното настоятелство при храма.

Малките читатели ще имат възможност сами да си направят книжката, защото тя е от типа "Направи си сам" и се състои от 8 страници, събрани само на един лист. Има указания къде да се изреже и как да се сглоби книжката. По-големите деца ще се справят сами, а по-малките православни християнчета ще имат нужда от малко родителска помощ.

Книжката съдържа историята за раждането на нашия Спасител Иисус Христос във Витлеем, поднесена в подходяща за деца форма. Малките читатели ще научат откъде идва традицията да се дават подаръци на децата на Рождество Христово и ще намерят картинка за оцветяване, посветена на празника.

Файлът трябва да се принтира двустранно на един лист с формат А4, най-добре на цветен принтер.

Всеки има благословение да изтегли предоставения файл и да отпечата книжката за лични цели или за раздаване в храма на най-малките богомолци.

Файлът с книжката може да изтеглите от ТУК. (Моля, използвайте компютър, а не мобилен телефон, за да изтеглите файла.)

Нека Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос да ни помогне и ние да се родим духовно!

PX_2019_p1.png PX_2019_p2.png

PX_2019_p6.png PX_2019_p8.png

PX_2019_p5.png

Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 15/12/2019 - 17:52

Света литургия в с. Пирне

2019_12_15_001.JPGПрез 2019 в 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение, посветена на св.етите Праотци, Светата Православна Църква почита и паметта на св. свщмчк Елевтерий и преп. Павел Латрийски. Този ден е втори храмов празник на храм "Св. Атйнасий Велики" в село Пирне, защото в олтара са вградени мощи на св. свщмчк Елевтерий. Жителите и гостите на селото почетоха празника със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Службата огласяше хорът на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

"А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.

И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.

И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.

И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."
[Лука 14:16-24]


"По време на царуването на Елий Адриан, който бил ревностен идолослужител, като светла звезда възсиял дивният Елевтерий. Той се родил в Рим от богати и знатни родители. Баща му три пъти бил назначаван за военачалник, а майка му станала достойна за още по-голяма чест и слава, защото била просветена от свети апостол Павел и приела кръщение от него, при което била наречена Антия. Тя нарекла сина си Елевтерий и го възпитавала в строго благочестие. Когато той пораснал, тя чрез ръцете на римския папа Анаклет го посветила на Бога, като наистина достоен за Господа дар. Архиепископът видял благонравието на юношата и го приел в клира си, на петнадесетгодишна възраст го посветил за дякон, а след още три години го ръкоположил за свещеник. Когато светият навършил двадесет години, архиепископ Никита го поставил за епископ на Илирик. Тук новият епископ просиял като светилник и със светлината на Божието слово довеждал мнозина до познанието на Единия Господ. Но ненавистникът дявол не могъл да понесе това и с ярост въстанал против светеца.

Той внушил на злочестивия цар Адриан да се изправи против истината, да започне гонение против християните и преди всичко да убие Елевтерий. Той искал да унищожи най-прославените учители на благочестието. Царят изпратил един воевода на име Филикс да доведе насила Елевтерий пред царския съд. Воеводата пристигнал в Илирик и избрал време, когато добрият пастир преподавал поучително слово на паството си, обкръжил Господния храм и с воините си нахлул в него, дишайки ярост и злоба. Когато видял светия да излива като поток чистото учение и сладкогласно да поучава слушателите, той се заслушал внимателно и се удивил на проповядваната от него Христова сила. Той сменил яростта си с кротост и тъй като сърцето му било нива, способна да приеме семето на Божието слово, станал кротък като овца и от гонител се превърнал в Христов ученик. Той забравил всичко предишно и от разбойник станал добър и верен раб на Христа. Филикс пренебрегнал царската повеля, паднал в нозете на светия епископ и повече не оставил учителя си, като се просвещавал с неговата проповед и се утвърждавал в благочестието.

Така от езическото нечестие той се обърнал към благочестието и повече не си и помислял да се завърне при онзи, който го изпратил. А свети Елевтерий, желаейки да пострада заради светата Христова вяра, бързал да тръгне на път. С него дошъл и Филикс, но вече не като воевода пред затворника, а като агне след пастира си. По пътя те стигнали до един извор и както евнухът на Кандакия приел от апостол Филип божествено кръщение, така и той приел кръщение от светия и свалил мрака на идолобесието като някаква гнила дреха.

После двамата отново тръгнали на път.

Когато пристигнали в Рим, християните научили, че Филикс се е присъединил към Христовата Църква и той им разказал всичко за светия епископ. По царската заповед свети Елевтерий застанал пред съда ­ мъжествено и без страх сякаш бил дошъл не на съд, а на празник. Царят го погледнал и като видял, че е още млад, благообразен и надарен с всички естествени дарования, му казал:

­ – Елевтерий! Ти си оставил вярата на бащите и не смяташ за нищо служението на нашите богове, почиташ някакъв нов Бог, Който е умрял пред очите на всички с жестока смърт.

Елевтерий не пожелал да отговаря на тези думи, подражавайки на Христа, Който в страданията не казал нищо пред Пилат и не отговарял на Ирод. Тогава царят отново казал:

­ – Отговори ми, защо стана тъй безумен, че се присъедини към християнската вяра? Разкай се пред мене и принеси жертва на нашите непобедими богове. Ако ме послушаш, ще ти окажа големи почести, ако ли не ­ ще те осъдя на тежки мъки.

Свети Елевтерий призовал Господа, Който е казал: “не се грижете, как или що да говорите”; “понеже Аз ще ви дам... премъдрост, на която не ще могат противоречи, нито противостоя всички ваши противници”, и рекъл:

­ – Как мога да служа на такива богове или да се съглася с онези, които им служат? Не е ли по-добре аз да ви посъветвам да отстъпите от тях? Но тъй като не искате да ме послушате, вие трябва да плачете заради безумието си, защото бидейки надарени от Бога с разум, станахте по-лоши от камъните и дърветата, започнахте тях да смятате за свои богове, оставихте истинския Бог, създал с премъдростта Си вселената: защото небето и земята са дело на Неговите ръце, а от това, което е създал, ние, човеците, сме най-доброто и благородно творение. Но ние се заблуждаваме в незнанието си, ходим като в нощ и като не знаем какво е угодно или неугодно на Господа, повдигаме битка против Него. А онези, които наистина са наши врагове ­ говоря за бесовете ­ като безумни смятаме за наши господари и богове и им възнасяме почести и жертви! Аз се прилепям към моя Господ, винаги ще съм Му верен и ще послужа на моя Христос, а вашите почести или безчестие и мъки смятам за детска игра или детска заплаха. А за мен, както казва моят учител свети Павел, “светът е разпнат, и аз за света” и да умра за Христа за мен е наслаждение и блаженство.

Тогава царят се преизпълнил с гняв, заповядал да донесат меден одър, да сложат под него горещи въглени и да хвърлят върху него мъченика гол. Когато приготвили одъра, мъченикът сам легнал върху него. Събралите се хора започнали да укоряват мъчителите за страшните изтезания и казвали:

­ – Защо този честен, благороден и известен с мъдростта си мъж загива така жестоко, като че ли е някакъв злодей?

Бог свише облекчавал страданието на светия, който се радвал, сякаш бил охлаждан с роса и почивал върху цъфтящирози. Тогава царят укротил малко яростта си и заповядал да свалят от одъра тялото му, защото си мислел, че мъченикът вече е умрял. Но той станал жив и здрав, неповреден от огъня и ликуващо възпявал:

­ “Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой, и ще благославям Твоето име отвека довека”, ще възхваля Бога, Който утешава младостта ми: “Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество”.

Така прославил Бога, свети Елевтерий още по-дръзновено застанал пред мъчителя и казал:

­ – О, царю, ти мислиш, че съм изгорен от огъня, но ме погледни и познай проповядвания от мене Христос Бог, познай и немощта на своите богове.

Царят сметнал тези дръзновени и свободни думи за безчестие за себе си, усетил се победен и започнал да измисля още по-страшни мъки. Отново била донесена желязна решетка, запалили огън, отгоре полели масло и тя се обвила в пламъци. Щом хвърлили върху нея мъченика, огънят веднага угаснал, въглените и решетката изстинали, сякаш полети не с масло, а с вода. Но яростта на царя не угаснала ни най-малко. Обзет от страшен гняв, той като сляп имал само една цел ­ да измъчва светия, за да угоди на своите богове, които били бесове и човекоубийци.

После заповядал да донесат съд, да разтопят в него восък, смола и мас и да го поставят на силен огън. Когато всичко било изпълнено, мъченикът влязъл в котела, за да понесе и тези мъки. Но царят му казал:

­ – Елевтерий, ти се намираш между живота и смъртта, затова побързай да избереш полезното за тебе. Много се опасявам да не загинеш с люта смърт, защото те обичам като роден син. Заклевам се в боговете, че не искам толкова благороден, благонравен, красноречив и прекрасен мъж да се излага безразсъдно сам на гибел, и то не заради друго, а само от гордост, от суетна и безполезна непокорност.

Мъченикът отговарял на царя с дръзновение. Отвръщайки на хитрото му ласкателство, той го нарекъл вълк, нападащ стадото Христово, и добавил:

­ – Каквото и да правиш, не ще ме убедиш да оставя благочестивия си живот.

Тогава Адриан се разярил, оставил думите и преминал към дело. Той отново заповядал светецът да влезе в котела, но когато сторили това, всичко се повторило: огънят се превърнал в роса и ветрец охладил светия мъченик. Адриан видял, че всичко става въпреки неговата воля, и като не знаел какво да предприеме, седнал и се замислил. На съда присъствал и градският епарх на име Корив. Той бил човек богоизбран, познавал донякъде християнското учение, знаел как воеводата Филикс станал християнин и вече приел в сърцето си семената на християнската вяра, но все още следвайки езическото нечестие, подкрепял царя.

Като го видял много смутен, той го посъветвал да заповяда да разпалят медна пещ, обсипана с остри железни пръчки и да хвърлят в нея Елевтерий. Това било изпълнено, а мъченикът вдигнал телесните и душевните си очи горе и устремил ума си към небето. Преизпълнен с неизречена радост, той възкликнал:

­ – Благодаря ти, Господи Иисусе Христе, Боже мой, че ме сподоби с толкова големи блага, че ме препаса със силата си и ме укрепи в това страдание заради святото Ти име. Погледни от небесата и виж как се съвещават ненавистниците ми. Избави душата ми от козните на кръвници и коварници1, защото си благ. Съхрани ме, за да познаят всички Тебе, Единия Бог по цялата вселена.

После подобно на свети първомъченик Стефан, който се молел за онези, които хвърляли камъни върху него, той започнал да се моли за мъчителите си:

­ Премилосърдни Владико, докосни сърцата им, дай им да познаят Твоето свято име и да видят Тебе, Единия истински Бог, да оставят пагубното поклонение на идолите, защото си благословен во веки, амин.

Докато той се молел, Корив внимателно слушал молитвите му. От тези благочестиви думи сърцето му се разгоряло като от въглени и той напълно се променил. Тогава пристъпил към царя и казал:

­ – Защо, без да има вина, Елевтерий е подложен на такива мъки, като че е извършил злодеяние? И за каква вина бива предаден на такава страшна смърт?

Когато чул неочакваните думи на Корив, царят се възмутил, погледнал го с ярост и казал:

­ – Ти ли си този Корив, когото всички познаваме? Какво е станало с тебе? Да не би да си се прелъстил и да си взел злато от майка му, че така неочаквано се промени? Нима не са ти достатъчни даровете, богатството, славата, почестите и именията, които те прославиха в целия Рим? Или искаш да имаш повече от мене? Това не ти е забранено. Ето, всички мои съкровища са пред тебе ­ вземи, колкото искаш, но не позволявай да бъдеш тайно подкупен от жена с нищожно злато.

Въодушевен от благо намерение и просветен от молитвата на мъченика, Корив възкликнал:

­ – Твоето злато нека ти бъде за погибел, защото от него ще се разгори вечният огън! Защо сам се заслепяваш и искаш да поколебаеш това, което е непоколебимо? Ти добре знаеш, че нито един от твоите богове не може да опази от огън присъстващите тук, а Бога, Когото почита Елевтерий, ще го направи по-силен от огъня и ще го постави по-високо от всякакво друго мъчение.

Като чул тези думи, мъчителят пламнал от неописуема ярост ­ наистина голямата дружба понякога поражда и голяма ненавист и заповядал още в същата нощ да хвърлят епарха в пещта, която той посъветвал да приготвят за Елевтерий. Когато Корив наближил пещта, викнал към мъченика:

­ – Помоли се за мене и ме въоръжи със същото Христово оръжие, което даде на воеводата Филикс.

После, осенен с кръстно благословение от мъченика, той бил хвърлен в пещта, но останал невредим и излязъл, прославяйки Бога. Обзет от безсилна ярост, Адриан заповядал да отсекат главата му. Така светият приел мъченическата смърт и бързо придобил съкровището, въжделено за мнозина.

В същата нощ и свети Елевтерий бил хвърлен в пещта. Започнали да го влачат по железните пръчки в нея, но огънят отново угаснал, а железните остриета се счупили, като че отдавайки почест на тялото на мъченика. Всичко това изобличавало душевната слепота на мъчителя и привличало присъстващите да познаят Господа, Който върши такива предивни чудеса.

Тогава хората възкликнали:

­ – Велик е християнският Бог, Когото проповядва Елевтерий!

И мъчителят отново изпаднал в недоумение какво да прави. Той заповядал да отведат мъченика в тъмница, а сам събрал съветниците си и започнал да се съвещава с тях как да гопогубят. В тъмницата светият изнемогвал от глад, но Този, Който някога хранел Даниила чрез Авакум и Илия чрез гарвана, не допуснал да умре. Господ го хранел с ангелска храна, която пращал в тъмницата по гълъб. Накрая Адриан заповядал да доведат диви волове, вързал за тях мъченика, за да го влачат и разкъсат и така да го умъртвят.

Тогава ангел Господен слязъл от небето, развързал светеца и го грабнал от ръцете на мъчителите. Той го възнесъл на една планина, недалеч от града. В това пустинно място имало много зверове, но свети мъченик Елевтерий възнасял хвала на Господа и живял сред тях, като сред овци. Край него минавали лъвове, мечки се умилквали в нозете му ­ животните познавали гласа му, следвали го навред като роби господаря си, служели му и го пазели. Но скоро ловците научили за светеца и вестта стигнала до Адриан. Той пратил воини да го хванат, но когато те го открили, зверовете се втурнали против тях като против врагове на своя господар и едва не ги разкъсали. Блаженият възпрял животните и им заповядал да се върнат в пустинята. А сам с радост тръгнал с воините, сякаш не за наказание, а за пир, и беседвал с тях за Царството Божие и огнената геена, приготвена за идолопоклонниците.

По пътя той ги просветил с Христовото учение и ги кръстил, а заедно с тях кръстил и други повярвали, общо около петстотин души. В Рим го хвърлили на зверовете. Първо пуснали срещу него една лъвица, а после лъв, но те били кротки като овци и започнали да ближат нозете му. И как биха могли да го докоснат, когато по Божия воля в пустинята като на свой господар му служели толкова много зверове? Като видели това, хората викнали:

­ – Велик е Богът на Елевтерий!

А други порицавали светия, наричали го влъхва и чародей, но внезапно били застигнати от Божето наказание ­ някои от тях онемели. Мъчителят не знаел какво повече да стори и наредил да отсекат главата на светеца. Когато изпълнили заповедта, майката на Елевтерий, Антия, която през цялото време с радост гледала подвига на сина си, прегърнала мъртвото му тяло и започнала да го целува. Тя ликувала и благодаряла на Бога, че кръв от нейната кръв се е проляла за Христа, а после и тя, посечена с меч, паднала над тялото на сина си. Вярващи от Илирик и римляни взели светите тела на Божиите угодници и ги погребали с почести, прославяйки Господа, на Когото слава во веки. Амин. "


2019_12_15_002.JPG

2019_12_15_003.JPG

2019_12_15_004.JPG

2019_12_15_005.JPG

2019_12_15_006.JPG

2019_12_15_007.JPG

2019_12_15_008.JPG

2019_12_15_009.JPG

2019_12_15_010.JPG

2019_12_15_011.JPG

2019_12_15_012.JPG

2019_12_15_013.JPG

2019_12_15_014.JPG

2019_12_15_015.JPG

2019_12_15_016.JPG

2019_12_15_017.JPG

2019_12_15_018.JPG

2019_12_15_019.JPG

2019_12_15_020.JPG

2019_12_15_021.JPG

2019_12_15_022.JPG

2019_12_15_023.JPG

2019_12_15_024.JPG

2019_12_15_025.JPG

2019_12_15_026.JPG

2019_12_15_027.JPG

2019_12_15_028.JPG

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 08/12/2019 - 18:36

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_12_08_001.JPGВ десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение, когато Светата Православна Църква почита паметта на преподобни Патапий, св. мчци 62 иереи и 300 миряни, избити от арианите в Африка, Негово Високоблагоговейнство стврофирен иконом Ромил отслужи света литургия.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."
[]


"В Египет, на река Нил, се намирал град, наречен Тива. В този град се родил блаженият Патапий. Родителите му били християни и възпитали сина си в благочестие и страх Божий. Като достигнал пълнолетие, той презрял суетата на този свят, напуснал своя дом, родители и приятели и приел монашество.

Патапий се отдалечил в Египетската пустиня, където живеел за Бога, подвизавайки се в пост, молитви и различни отшелнически трудове. Когато узнали за него и мнозина започнали да го посещават и прославят за добродетелния му живот, той започнал да скърби, задето се нарушава безмълвието му и го хвалят човешки уста. Тогава напуснал Египет и отишъл в Константинопол. Тук се затворил в килия, която построил близо до Влахерна, при градската стена, и пребивавал в безмълвие, като в пустиня, неизвестен на никого, освен на Единия Бог, беседвайки единствено с Него в непрестанна молитва.

Но както не може да се укрие град, стоящ "навръх планина", така не може да остане в неизвестност и добродетелният човек, достигнал съвършена святост. Сам Бог прославя онези, които Го прославят, и изпълнилите се с Неговата благодат открива за полза на другите.

Така и този мъж, съвършен в святост и богато надарен с благодатта на чудотворството, откриван и прославян от Бога, скоро бил намерен, като съкровище, "скрито в нива".

Така един младеж християнин, бидейки сляп по рождение, воден от Самия Бог, дошъл до килията на преподобния отец Патапий и пожелал блаженият да се помоли на Бога да му бъде дарувано зрение, за да вижда цялото Божие творение и от него да достига до съвършено познание на Самия Творец и да Го прославя. Преподобният, виждайки вярата му, се умилостивил над него и казал:

- В името на Иисуса Христа, даващ зрение на слепите, а на мъртвите - живот, прогледай.

И очите на слепородения се отворили и той започнал да вижда, и прославил, и благодарил на Бога. Младежът бил известен на мнозина; затова, като видели, че е прогледнал, всички се удивили и започнали да го питат как е станало това; и той не скрил името на чудотвореца и своя благодетел, чрез когото получил изцеление от Бога. Славата на това чудо и на преподобния се разнесла сред народа и оттогава много хора започнали да идват при Патапий, изпросвайки неговите молитви.

Един знатен византиец страдал от водянка, цялото му тяло било подпухнало. Той похарчил много пари за лекари, търсейки изцеление от тях, но не получил. Като чул за свети Патапий, заповядал да го занесат при него и със сълзи молел светеца да изцели телесната му немощ с целебната Божия благодат. Безвъзмездният лекар най-напред усърдно се помолил за него на Бога, след това го осенил с кръстното знамение и го помазал с осветен елей, тогава всичката вода, утежняваща тялото му, изтекла по естествения си път, цялата му вътрешност се очистила и той оздравял напълно.

Друг младеж страдал от зъл бяс, който го гонел по планини и пустини, и ту го хвърлял в огън и вода, за да го погуби, ту го събарял от високи и стръмни планини, за да съкруши и разбие цялото му тяло. И той би погубил младежа, ако укрепяващата Божия сила не го предпазвала от постоянния враг на злобата и пълната погибел. Веднъж, когато бесът със страшна бързина гонел младежа по брега на морето, за да го потопи в дълбочината, срещнал по пътя си преподобни Патапий, който бил излязъл от килията си по Божия заповед, за да освободи от дяволското робство творението, създадено по Божие подобие. Като видял блажения още отдалече, бесът се устремил към него, въртейки очи, изпускайки пяна, скърцайки със зъби и заплашвайки го да го убие. Като се приближил до светеца, той завикал:

- О, горко ми! Патапий е и тук! Какво да правя, къде да се дяна, къде да живея след толкова трудове? Едва намерих жилище за себе си и ето, сега насила ме изгонват от него. Наистина, страшен си Ти, Назарянино, и Твоята власт е навсякъде и над всички. Къде да отида? Ако отида в пустинята или в града, или където и да е другаде - Ти и оттам ще ме прогониш само с кръстното знамение и с Твоето име. Аз съм победен, съкрушен и изгонен!

Казвайки това, лукавият хвърлил младежа във въздуха, а чудотворецът Патапий, като изобразил кръстното знамение, запретил на духа и казал:

- Излез, нечисти душе, и иди в пустинята; така ти заповядва чрез мене Христос, Чиято сила ти неволно изповяда.

Щом светецът произнесъл това, бесът хвърлил младежа на земята и излязъл от него през устата му като дим. Като дошъл на себе си, младежът плакал от радост и приписвал избавлението си от нечистия дух преди всичко на Бога, както и на преподобни Патапий.

Една жена страдала от болки в гърдата. Призната от лекарите за безнадеждно болна, тя дошла при преподобния, когато болестта ѝ се усилила и в раната се появили множество червеи. Тя паднала в нозете му и с ридание и усърдна молба го молела за изцеление. Светецът осенил язвата с кръстното знамение и веднага я изцелил. Като извършил множество други чудеса, преподобният наш отец Патапий се приближил към своя блажен край и в дълбока старост отишъл при Бога, на Когото угаждал през целия си живот.

Преподобният Патапий починал в началото на VII в.

Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча, за слава на Христа, нашия Бог, прославян в Своите светии, на Когото подобава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух во веки. Амин."


2019_12_08_002.JPG

2019_12_08_003.JPG

2019_12_08_004.JPG

2019_12_08_005.JPG

2019_12_08_007.JPG

2019_12_08_008.JPG

2019_12_08_009.JPG

13 Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 24/11/2019 - 17:35

13 Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_11_24_001.JPGВ тринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (24.11.2019 г., св. вмчца Екатерина, св. вмчк Меркурий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?

Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога."
[Лука 18:18-27]


2019_11_24_002.JPG

2019_11_24_003.JPG

2019_11_24_004.JPG

2019_11_24_005.JPG

2019_11_24_006.JPG

2019_11_24_007.JPG

2019_11_24_008.JPG

2019_11_24_009.JPG

Празник в с. Лясково - Александър Звезданов 10/11/2019 - 17:22

Празник в с. Лясково

2019_10_26_001.JPGНа 10 ноември (8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апли Ераст, Олипм и Родион. Преп. Арсений Кападокийски) жителите на с. Лясково отбелязаха патронният празник на храм "Св. архангел Михаил" в селото със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Службата огласяше Галина Ромил.

И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
[Лука 10:25-37]


След светата Богослужба о. Ромил отслужи водосвет и поръси за здраве и благополучие присъстващите жители и гости на селото и освети приготвения за празника курбан.

На празника присъстваха кметът на община Айтос г-н Васил Едрев, кметът на с. Лясково г-н Енчо Бакалов и основният ктитор на храма г-н Бисер Демирев.

2019_11_10_002.JPG

2019_11_10_003.JPG

2019_11_10_004.JPG

2019_11_10_005.JPG

2019_11_10_006.JPG

2019_11_10_007.JPG

2019_11_10_008.JPG

2019_11_10_009.JPG

2019_11_10_010.JPG

2019_11_10_011.JPG

2019_11_10_012.JPG

2019_11_10_013.JPG

2019_11_10_014.JPG

2019_11_10_015.JPG

2019_11_10_016.JPG

2019_11_10_017.JPG

2019_11_10_018.JPG

2019_11_10_019.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 85 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 806542  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2022 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.52 секунда