Важно!

.:ВЪЗКРЕСЕНИЕ:.
.::ХРИСТОВО::.

13 май:
Св. мчца Гликерия девица. Св. мчк Лаодикий

14 май:
Св. Исидор. Св. мчк Йоан Български. Св. мчк Райко Шуменски

15 май:
Преп. Пахомий Велики. Преп. Ахилий, еп. Лариски (Отдание на Томина неделя)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Гергьовден в с. Руен - Александър Звезданов 06/05/2021 - 20:58

Гергьовден в с. Руен

2021_05_06_001.JPGНа Велики четвъртък (06 май 2021 г., Св. вмчк Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Георги Победоносец" в с. Руен. Службата огласяше иподякон Даниел.

"Този велик Христов мъченик (Св. Георги) живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година."


2021_05_06_002.JPG

2021_05_06_003.JPG

2021_05_06_004.JPG

2021_05_06_005.JPG

2021_05_06_006.JPG

2021_05_06_007.JPG

2021_05_06_008.JPG

2021_05_06_009.JPG

2021_05_06_010.JPG

2021_05_06_011.JPG

2021_05_06_012.JPG

2021_05_06_013.JPG

2021_05_06_014.JPG

2021_05_06_015.JPG

2021_05_06_016.JPG

2021_05_06_017.JPG

2021_05_06_018.JPG

2021_05_06_019.JPG

2021_05_06_020.JPG

Възкресение Христово в Айтос - 2021 - Александър Звезданов 02/05/2021 - 10:16

Възкресение Христово в Айтос - 2021

2021_05_02_001.JPGТочно в 00 ч. на 02 май 2021 г. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър възвести "Христос Воскресе" . Богомолният народ, със свещи в ръка, премина литийното шествие по улиците на Айтос около храма като пееше "Христос възкръсна от мартвите и със смъртта си смъртта потъпка, а на тези, които са в гробове дарува живот." Отец Димитър раздаде на всеки частица от Благодатиния огън, донесен минути преди полунощ в храма.

След литията в храма започна пасхалната утреня, последвана от Златоустова света литургия. По време на утренята на клипа пееше иподякон Ромил, а светата служба огласяха Галина и Мария Ромил.

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Йоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа."
[Иоан 1:1-17]


След края на светата литургия на присъстващите православни християни за благословение бяха раздадени козунаци, осигурени от Църковното настоятелство на храма.

Богосужбата свърши, но ние не бързахме да се приберем по домовете си, стояхме пред храма и разговаряхме. На лицата на всички грееха усмивки, а очите им като че ли излъчваха светлина.

Когато си тръгнахме, всеки носеше в ръка свещ с частица от Благодатния огън, а в сърцата си - радостта от Възкресението. Разделихме се с думите "Христос воскресе! - Воистину воскресе!"

2021_05_02_002.JPG

2021_05_02_003.JPG

2021_05_02_004.JPG

2021_05_02_005.JPG

2021_05_02_006.JPG

2021_05_02_007.JPG

2021_05_02_008.JPG

2021_05_02_009.JPG

2021_05_02_010.JPG

2021_05_02_011.JPG

2021_05_02_012.JPG

2021_05_02_013.JPG

2021_05_02_014.JPG

2021_05_02_015.JPG

2021_05_02_016.JPG

2021_05_02_017.JPG

2021_05_02_018.JPG

2021_05_02_019.JPG

2021_05_02_020.JPG

2021_05_02_021.JPG

2021_05_02_022.JPG

2021_05_02_023.JPG

2021_05_02_024.JPG

2021_05_02_025.JPG

Опелото Христово в Айтос - Александър Звезданов 01/05/2021 - 11:31

Опелото Христово в Айтос

2021_04_30_2_001.JPGВечерта на Велики петък в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос бе отслужено последованието на опелото Христово. Тъжните песнопения, едно от които се нарича "Плачът на Богородица" (молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова), бяха изпълнени от седем наши сестри в Христа.

Църковната служба премина в литийно шествие със светата Плащаница около храма, след което Плащаницата бе поставена на светия престол в олтара.

2021_04_30_2_002.JPG

2021_04_30_2_003.JPG

2021_04_30_2_004.JPG

2021_04_30_2_005.JPG

2021_04_30_2_006.JPG

2021_04_30_2_007.JPG

2021_04_30_2_008.JPG

2021_04_30_2_009.JPG

2021_04_30_2_010.JPG

2021_04_30_2_011.JPG

2021_04_30_2_012.JPG

2021_04_30_2_013.JPG

2021_04_30_2_014.JPG

2021_04_30_2_015.JPG

2021_04_30_2_016.JPG

2021_04_30_2_017.JPG

2021_04_30_2_018.JPG

2021_04_30_2_019.JPG

2021_04_30_2_020.JPG

2021_04_30_2_021.JPG

Велики петък в Айтос - Александър Звезданов 30/04/2021 - 17:15

Велики петък в Айтос

2021_04_330_001.JPGСутринта на Велики петък (30 април 2021 г., Св. Донат, еп. Еврийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи Царски часове и вечерня. В края на вечернята бе изнесена св. Плащаница и поставена за поклонение в храма.

"Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.'

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".

Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста! Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него."
[Марк 15:16-32]


2021_04_30_002.JPG

2021_04_30_003.JPG

2021_04_30_004.JPG

2021_04_30_005.JPG

2021_04_30_006.JPG

2021_04_30_007.JPG

2021_04_30_008.JPG

2021_04_30_009.JPG

2021_04_30_010.JPG

2021_04_30_011.JPG

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 26/04/2021 - 05:11

Вход Господен в Иерусалим

2021_04_25_001.JPGВ шестата Неделя от Великия пост (25 април, Вход Господен в Иерусалим -Връбница, Цветница, св. Македоний, патр. Константинополски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше иподякон Даниел.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите.

А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".

Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."
[Иоан (12:1-18]


2021_04_25_002.JPG

2021_04_25_003.JPG

2021_04_25_004.JPG

2021_04_25_005.JPG

2021_04_25_006.JPG

2021_04_25_007.JPG

2021_04_25_008.JPG

2021_04_25_009.JPG

2021_04_25_010.JPG

2021_04_25_011.JPG

2021_04_25_012.JPG

2021_04_25_013.JPG

2021_04_25_014.JPG

Лазарова събота 2021 - Александър Звезданов 24/04/2021 - 13:19

Лазарова събота 2021

2021_04_24_001.JPGВ съботата преди Вход господен в Иерусалим (24 април 2021 г., Лазарова събота, мчк Сава Стратилат) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитрър отслужи Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.

А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."
[Иоан 11:1-45]


2021_04_24_002.JPG

2021_04_24_003.JPG

2021_04_24_004.JPG

2021_04_24_005.JPG

2021_04_24_006.JPG

2021_04_24_007.JPG

2021_04_24_008.JPG

2018_03_31_016.JPG


Неделя на преп. Мария Египетска - Александър Звезданов 18/04/2021 - 20:59

Неделя на преп. Мария Египетска

2021_04_18_001.JPGВ петата Неделя от Великия пост (18 април, Неделя на преп. Мария Египетска, Преп. Йоан, Св. мчк Виктор) Негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Димитър отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.
Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
[Марк 10:32-45]


"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено от Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смущение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядях в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" [Мат. 4:4].

Зосима се учудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" [Евр. 4:12].

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерила, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете ѝ, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром" [Лука 2:29].

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете ѝ били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2021_04_18_002.JPG

2021_04_18_003.JPG

2021_04_18_004.JPG

2021_04_18_005.JPG

2021_04_18_006.JPG

2021_04_18_007.JPG

2021_04_18_008.JPG

2021_04_18_009.JPG

2021_04_18_010.JPG

2021_04_18_011.JPG

Неделя на преподобни Иоан Лествичник - Александър Звезданов 11/04/2021 - 21:04

Неделя на преподобни Иоан Лествичник

2021_04_11_001.JPGВ четвъртата Неделя от Великия пост (11.04.2021, Неделя на преподобни Иоан Лествичник, Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи Василиева света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


Из Лествицата на преп. Иоан

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето ѝ на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".

"Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".

"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато
видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".

2021_04_11_002.JPG

2021_04_11_003.JPG

2021_04_11_004.JPG

2021_04_11_005.JPG

2021_04_11_006.JPG

2021_04_11_007.JPG

2021_04_11_008.JPG

2021_04_11_009.JPG

2021_04_11_010.JPG

2021_04_11_011.JPG

2021_04_11_012.JPG

2021_04_11_013.JPG

2021_04_11_014.JPG

Благовещение, 25 март: Ден на майката и жената - Александър Звезданов 25/03/2021 - 10:25

Благовещение, 25 март: Ден на майката и жената

Blagoveshtenie.jpgПо повод Благовещение публикуваме статията на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, "Благовещение - истинският празник на жената":

"Думи като "празник", "радост", "успех" обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се "радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св. Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек." В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: "празник – обилна трапеза – "Наздраве!" – "много щастие, любов, късмет!…"

Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХ в. никакъв "международен женски ден" не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХ в. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му "научна" обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХ в. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род.

Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и ѝ възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият ѝ отговор "Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!" Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св. Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св. Дух).

Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св. Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен "Честнейшую херувим…"

Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8. март. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8. март за "Ден на жената" – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос.

Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: "много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: "защо ние празнуваме именно този ден?" И чувах в отговор: "така е станало", "така се е установило". Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?" И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него.

Първият е така да се каже "официалната версия". Тя е цитирана по вестник "Правда", където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник". А как от 23 февруари се получава 8. март ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил. Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23 февруари , а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23 февруари 1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин. Но зад тази "фасада" дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – "това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със "света на насилието" и призовали той да бъде разрушен до основи".

Оказва се, че и "учредителката" на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О. Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че "всеки от нас не е "въобще" човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир. И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир.

Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта." Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев, в годината, в която е установен 8 март, Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8 март с цел да се "призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т. е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това). Този замисъл – продължава о. Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие".

В Библейската книга "Естир" историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя). Но уплашен от голямото им влияние в обществото "министърът на отбраната" (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за "националната сигурност". Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о. Андрей справедливо задава въпросите: "Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца? Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8 март – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма. Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8 март бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на "семейни начала", наричано "фактически брак".

Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8 март поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат "неуважение" – явление, наричано "конформизъм", което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в "тълпата"

Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към "Майката на майките и на всички християни" да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения ѝ Син."

Задушница преди Неделя Месопустна - Александър Звезданов 06/03/2021 - 12:23

Задушница преди Неделя Месопустна

2021_02_06_001.JPGВ съботата преди Неделя Месопесна Светата Православна Църква е отредила за спомен за починалите наши предци. Тази задушница (06 март 2021 г., св. 42 мчци в Амория Задушница) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи заупокойна света литургия в параклис "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
[Иоан 5:24-30]


2021_03_06_002.JPG

2021_03_06_003.JPG

2021_03_06_004.JPG

2021_03_06_005.JPG

2021_03_06_006.JPG

2021_03_06_007.JPG

2021_03_06_008.JPG

2021_03_06_009.JPG

2021_03_06_010.JPG

2021_03_06_011.JPG

2021_03_06_012.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 70 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 723914  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.46 секунда