Важно!
20 януари:
Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Св. мчк Захарий

21 януари:
Преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит. Имен ден на Негово Светейшество патриарх Български НЕОФИТ

22 януари:
Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Св. свщмчк Петър, еп. Български. Св. мчк Сионий Български
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух



Carstvo_72.pngПСАЛОМ 22
Господ е Пастир мой,
от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища
и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми,
насочва ме по пътя на правдата
заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми,
помаза главата ми с елей;
чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта (Ти)
да ме придружават през всички дни на живота ми,
и аз ще пребъдвам в дома Господен
много дни.
news.gif 7 последни новини


Рождество Христово - Александър Звезданов 26/12/2021 - 10:05

Рождество Христово

2021_12_25_001.JPG

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят
на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

[Тропар на празника, глас 4]

На Рождество Христово (25.12.2021 г.) Негово Благоговейнство иерей Серафим, временно назначен да извършва Богослуженията в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос, отслужи света литургия в храма. Службата огласяше хорът на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем [Мих. 5:2; Мат. 2:6].

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" [Лука 1:76]. Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" [Лука 2:10].

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" [Лука 2:14]

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци [Дан. 5:11]. Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия [Дан. 9:24-27]. Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.
"

След светата литургия бе отслужен молебен към Богомладенеца Христа. За благословение присъстващите православни християни бяха помазани с елей и бе раздаден Рождественският брой на енориския вестник "Православни вести"

2021_12_25_002.JPG

2021_12_25_003.JPG

2021_12_25_004.JPG

2021_12_25_005.JPG

2021_12_25_006.JPG

2021_12_25_007.JPG

2021_12_25_008.JPG

2021_12_25_009.JPG

2021_12_25_010.JPG

2021_12_25_011.JPG

2021_12_25_012.JPG

2021_12_25_013.JPG

2021_12_25_014.JPG

2021_12_25_015.JPG

2021_12_25_016.JPG

2021_12_25_017.JPG

2021_12_25_018.JPG

2021_12_25_019.JPG


Храмов празник - Александър Звезданов 26/10/2021 - 21:52

Храмов празник

2021_08_20_001.JPG

"Велик поборник в бедите вселената те намери, страдалче,
побеждаващ народите, защото, посрамил гордостта на Лий,
вдъхновил си за дръзновен подвиг Нестор.
Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли
да дарува нам велика радост."
[Тропар, глас 3]

На 26 октомври 2021 г. с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий православните християни отбелязаха празника на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - гр. Айтос, със света литургия, отслужена от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение със свещеници от Сливенска епархия.

Службата огласяше хора на храма. Присъства Председатилят на Общинският съвет г-н Кр. Енчев, много граждани и гости на града.

"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. "


След светата служба празненството продължи с литийно шествие до площад "Свобода", където бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие на жителите на града.

След завръщането на литията в Божия дом, пред храма бе осветен курбан, който бе раздаден на присъстващите.

2021_10_26_002.JPG

2021_10_26_003.JPG

2021_10_26_004.JPG

2021_10_26_005.JPG

2021_10_26_006.JPG

2021_10_26_007.JPG

2021_10_26_008.JPG

2021_10_26_009.JPG

2021_10_26_010.JPG

2021_10_26_011.JPG

2021_10_26_012.JPG

2021_10_26_013.JPG

2021_10_26_014.JPG

2021_10_26_015.JPG

2021_10_26_016.JPG

2021_10_26_017.JPG

2021_10_26_018.JPG

2021_10_26_019.JPG

2021_10_26_020.JPG

2021_10_26_021.JPG

2021_10_26_022.JPG

2021_10_26_023.JPG

2021_10_26_024.JPG

2021_10_26_025.JPG

2021_10_26_026.JPG

2021_10_26_027.JPG

2021_10_26_028.JPG

2021_10_26_029.JPG

2021_10_26_030.JPG

2021_10_26_031.JPG

2021_10_26_032.JPG

2021_10_26_033.JPG

2021_10_26_034.JPG

2021_10_26_035.JPG

2021_10_26_036.JPG

2021_10_26_037.JPG

2021_10_26_038.JPG

2021_10_26_039.JPG


Заупокойна света литургия и панихида за о. Ромил - Александър Звезданов 20/08/2021 - 20:07

Заупокойна света литургия и панихида за о. Ромил

2021_08_20_001.JPG

"Бог не е Бог на мъртвите, а на живите,
защото у Него всички са живи."
[Лука 20:38]


На 20 август 2021 г. (петък, св. прор. Самуил, св. 37 мчци Пловдивски) Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия отслужи заупокойна молитва за душата на внезапно преставилят се в Господа о. Ромил, ставрофорен иконом. С Високопреподобния архимандрит съслужиха свещеници от Сливенска епархия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

След светата литургия на гроба на о. Ромил до параклис "Св. възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи панихида, в която също участваха свещеници от Сливенска епархия.

2021_08_20_002.JPG

2021_08_20_003.JPG

2021_08_20_004.JPG

2021_08_20_005.JPG

2021_08_20_006.JPG

2021_08_20_007.JPG

2021_08_20_008.JPG

2021_08_20_009.JPG

2021_08_20_010.JPG

2021_08_20_011.JPG

2021_08_20_012.JPG

2021_08_20_013.JPG

2021_08_20_014.JPG

2021_08_20_015.JPG

2021_08_20_016.JPG

2021_08_20_017.JPG

2021_08_20_018.JPG

2021_08_20_019.JPG

2021_08_20_020.JPG

2021_08_20_021.JPG


Успение Богородично в Айтос - Александър Звезданов 15/08/2021 - 18:17

Успение Богородично в Айтос

2021_08_15_001.JPGНа успение Богородично Негово Високоблагоовейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи света литургия в изпълненият с богомолен народ храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Какво разказва църковното Предание
Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът ѝ можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома ѝ. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет - Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните ѝ пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот."


2021_08_15_002.JPG

2021_08_15_003.JPG

2021_08_15_004.JPG

2021_08_15_005.JPG

2021_08_15_006.JPG

2021_08_15_007.JPG

2021_08_15_008.JPG

2021_08_15_009.JPG

2021_08_15_010.JPG

2021_08_15_011.JPG

2021_08_15_012.JPG

2021_08_15_013.JPG

2021_08_15_014.JPG

2021_08_15_015.JPG

2021_08_15_016.JPG

2021_08_15_017.JPG

2021_08_15_018.JPG

2021_08_15_019.JPG

2021_08_15_020.JPG

2021_08_15_021.JPG


Откриване и освещаване на паметник на о. Петър (Пею Киприлов) - Александър Звезданов 15/08/2021 - 17:38

Откриване и освещаване на паметник на о. Петър (Пею Киприлов)

2021_08_07_001.JPG

"Деца, не забравяйте Тракия за която България проля толкова скъпа кръв! Имайте вяра в световната правда! Бог бди над Тракия! Истината рано или късно ще възтържествува!"
(Петър Киприлов)


На 07 август 2021 г. в градината до градския пазар бе открит паметник на легендарния борец за освобождение от османско робство на Тракия о. Петър (Пею Киприлов). Паметникът е построен по инициатива на Тракийско дружество "1897 Петър Киприлов" с председател г-н Димитър Ошавков, Председател на инициативния комитет за издигане на паметника.

НА откриването присъстваха кмета на гр. Айтос г-н Васил Едрев, председателя на общинския съвет г-н Красимир Енчев, трима от правнуците и правнучките на о. Петър, гости от други тракийски дружества, жители и гости на Айтос.

Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи кратък водосвет и освети паметника на о. Петър Киприлов.

През 2014г. Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, преиздаде биографията на о. Петър Киприлов, написана от най-малкия му син, по случай 170 г. от построяването на храма.

2021_08_07_002.JPG

2021_08_07_003.JPG

2021_08_07_004.JPG

2021_08_07_005.JPG

2021_08_07_006.JPG

2021_08_07_007.JPG

2021_08_07_008.JPG

2021_08_07_009.JPG

2021_08_07_010.JPG

2021_08_07_011.JPG

2021_08_07_012.JPG

2021_08_07_013.JPG

2021_08_07_014.JPG

2021_08_07_015.JPG

2021_08_07_016.JPG

2021_08_07_017.JPG

2021_08_07_018.JPG

2021_08_07_019.JPG

2021_08_07_020.JPG

2021_08_07_021.JPG

2021_08_07_022.JPG

2021_08_07_023.JPG


Преображене Господне в Айтос - Александър Звезданов 15/08/2021 - 17:38

Преображене Господне в Айтос

2021_08_06_001.JPGВ храм "св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, отбелязахме Преображение Господне със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър.

"Около осем дена подир тия думи, като взе със Себе Си Петра, Иоана и Иакова, възлезе на планината да се помоли. И когато се молеше, видът на лицето Му се измени, и дрехата Му стана бяла, бляскава. И ето, двама мъже приказваха с Него, а те бяха Мойсей и Илия; като се явиха в слава, те говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Иерусалим.

А Петра и ония, които бяха с Него, бе налегнал сън; но, като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. И когато те се отделяха от Него, Петър рече на Иисуса:

Наставниче, добре ни е да бъдем тук; да направим три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия, - без да знаеше, що говори.

Когато говореше това, ето, яви се облак и ги засени; и се уплашиха, когато влязоха в облака. И чу се из облака глас, който казваше: "Този е Моят възлюбен Син: Него слушайте."

И когато се чу тоя глас, Иисус бе останал Сам. И те замълчаха и никому не обадиха през тия дни за това, що видяха."
[Лук.9:28-36]


2021_08_06_002.JPG

2021_08_06_003.JPG

2021_08_06_004.JPG

2021_08_06_005.JPG

2021_08_06_006.JPG

2021_08_06_007.JPG

2021_08_06_008.JPG

2021_08_06_009.JPG


Президентът посети храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос - Александър Звезданов 18/07/2021 - 15:45

Президентът посети храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос

2021_07_18_001.JPGВ Неделя на св. Отци от 6-те Вселенски събори (18.07.2021 г., св. мчк Иакинт в Амастрида, св. мчк Емилиан Доростолски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос.

"Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол (днешна Силистра), бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: “Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменнният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл в капището и строшил идолите.

Поклониците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: “Аз строших вашите силни богове!” Той бил хванат и заведен при управителя.

- Кой те научи така да безчестиш боговете? – запитал го разгневеният управител.

- Бог и душата ми! – спокойно отговорил изповедникът. Сетне прибавил: - Сега и умният управител и всеки друг да видят колко са безсилни, колко са глухи и неми вашите идоли, считани за богове! Камък и дърво, преработени в идоли – ни един не се защити.

Разярен от смелия глас на правдата, управителят заповядал да прострат изповедника на земята и да го бият с волски жила. Слугите немилостиво го били. Кръв шуртяла от раните.

- Как посмя да безчестиш идолите? Аз ще те науча да ги почиташ! – крещял свирепият управител.

- Това, което направих, не е безчестие, а слава и хвала за истинския Бог, - отговорил страдалецът.

Управителят заповядал да го обърнат на другата страна и да го бият по гърдите и корема. Дълго отново били страдалеца.

- Роб ли си ти или свободен? – запитал го управителят.

- Роб съм на градоначалника, - отговорил страдалецът.

Тогава управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

Мъжеството на св. Емилиан въодушевило с твърдост и другите християни, които дотогава се криели от страх. Свирепият управител погубил мнозина от тях. "


След края на светата литургия в двора на храма пристигна президентът на Република България г-н Румен Радев, придружаван от областният управител проф. Мария Нейкова и кмета на община Айтос г-н Васил Едрев. За гостите бе подготвена кратка програма от талантливи айтоски деца. След това президентът и гостите положиха цветя пред паметната плоча на Апостола на свободата дякон Игнатий (Васил Левски).

Президентът г-н Радев и придружаващите го лица влязоха в храма, където запалиха свещи и се помолиха.

2021_07_18_002.JPG

2021_07_18_003.JPG

2021_07_18_004.JPG

2021_07_18_005.JPG

2021_07_18_006.JPG

2021_07_18_007.JPG

2021_07_18_008.JPG

2021_07_18_009.JPG

2021_07_18_010.JPG

2021_07_18_011.JPG

2021_07_18_012.JPG

2021_07_18_013.JPG

2021_07_18_014.JPG

2021_07_18_015.JPG

2021_07_18_016.JPG

2021_07_18_017.JPG

2021_07_18_018.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 83 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 781878  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2021 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.52 секунда