Поклонение до храма „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“
Още миналата година, докато работехме в Банско, чухме за старата църква с уникални стенописи в с. Добърско. Тогава не успяхме, но при последното ни пребиваване в Банско в ранния следобед в събота на Велика задушница преди Неделя Месопусна се помолихме на Бог да благослови пътя ни и потеглихме към селото.
Село Добърско се намира на около 20 километра от Банско. Въпреки студената и снеговита зима пътят бе почистен и се пътуваше приятно. По пътя си повтарях наум няколко молитви с цел избягване на изкушенията и подготовка за поклонението.
В село Добърско попитахме за храма и след един голям ляв завой стигнахме центъра на селото. От двете страни на една стръмна улица, заобиколени от високи каменни дувари, се намират „старата“ и „новата“ църкви. Новата църква се нарича построеният пред ХIХ век храм „Свето Сретение Господне“, но нашата цел бе старинния храм „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Това не са единствените храмове в селото - наоколо има десетина параклиса, посветени на различни светци.
Поглед към село Добърско над храма "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат" - Кръстът е добавен през последните години
Храм "Свето Сретение Господне" ("новата църква"), построен през 1860 г.
Храмът „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е национален туристически обект и е отворен за посещения всеки ден от 9 до 17 часа. С всека изминала година туристите и поклонниците стават все повече и славата на храма се разнася в България и по света. Официалната дата на построяване на храма е 1614 година, а стенописите са завършени през 1672 г. Отвън по нищо не се отличава от жилищна постройка с двускатен покрив – така повелявали законите в Османската империя: да не се дразнят мюсюлманите. През тесни като бойници процепи в храма влиза дневна светлина. Църквата няма камбанария, купол или кръст на покрива. Само високо на югоизточната стена е изсечен православен кръст, който може да остане незабелязан, ако не знаеш за него. Храмът е построен на баир и е частично вкопан в земята.
Каменния дувар около "старата църква"
Портата към храма
Входът към новопостроения притвор
Църквата е била действаща до 1950 година. След дълга забрава (децата си играели на криеница в храма), през 1972 г по инициатива на Людмила Живкова започва почистване на стенописите (реставрация не е извършвана, всички икони и стенописа са със запазени оригинални цветове) и запазване на храма като историческа ценност. Сега, за съжаление, в храма се служи света литургия само три пъти годишно – на Тодоров ден, на Великден и на Рождество Христово.
Влизаме в новопостроения притвор на църквата – неговата цел е да запази стенописите на външната западна стена на храма. Над входната врата е изографисана икона на храмовите патрони – Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат, двама конници, които убиват змея. От дясно на тях са иконите на Св. Димитър, убиващ вражески войн и на Св. Георги, убиващ змията – още двама конници. Изобразените светци-войни потвърждават тезата на историците, че селото е основано от прабългарски войни, построили по-късно и този храм. Предполага се, че добърските войни през османско време са служили в армията на султана и по този начин са запазили голяма част от привилегиите си. През мирно време те се занимавали с търговия - благодарение на военните им умения, керваните им безпрепятствено пътували по империята и носели солидни приходи на селото.
Св. Теодор Тирон и Св. Теодор Стратилат убиват змея
Св. Димитър
Докато чакаме да се събере група, която да чуе лекцията за историята на храма, палим свещи и отправяме молитви за здраве и за помен на нашите покойници – Задушница е.
Вратата на храма нарочно е построена ниска за да може всеки посетител на православния храм, независимо от неговото вероизповедание да се поклони при влизане в Божия дом. Прекръстваме се, покланяме се и след като слизаме по три стръмни стъпала вече сме в храма. Според преданията един от ктиторите – Хасия, пренесъл земя от Иерусалим и други свети места, която е положена под каменния под за да може всеки богомолец в храма да получи Божигробска благословия и да усети благодатта на Светите земи.
Щом вдигнах поглед и дъхът ме спря от стенописите, които са завзели всеки квадратен сантиметър от стените и тавана на храма – така запазени, все едно, че са правени преди няколко години, а не преди три века. Пълен контраст с простичкия външен вид на храма. Общия брой на изписаните свети образи е над 450, от които и образите на близо 30 жени-светици – много изображения на Пресветата Дева, на Св. Мария Египетска, Св. Александра, Св. Неделя, Св. Матрона и други. През повече от 270 години църковни служби иконите на олтара и стенописите са били покрити с дебел слой сажди, които за наша радост са консервирали естествено светите образи и днес можем да ги видим в пълното им великолепие.
Отвътре храмът представлява трикорабна базилика. През малките отвори на прозорците– бойници, които пропускат дневна светлина в храма, никога не прониква слънчев лъч. Това е една от причините за добре запазените стенописи. Чрез умело замаскирани в стените отвори строителите са създали естествена вентилация в храма, която поддържа почти постоянна температура в храма през цялата година.
Жертва Авраамова - стенопис от храма
В дясно от входа (като гледаме към олтара) са портретите на тримата ктитори – Богдан, Хасия и неговия син, облечен в дяконски одежди. Заедно със строителите Спас, Станко и Смилен, те държат макет на храма. Имената на зографите, изографисали прекрасните фрески по стените, остават неизвестни – потвърждение за вярата на нашите предци, че Бог движи ръката на иконописеца.
Почти в центъра на храма в пода е вградена стара мраморна плоча с издълбан в нея Византийски печат – двуглав орел с корона, държащ символите на светската и духовната власт. Печатът е заобиколен от надпис, в който трудно се различава една година – дали е 1122 или 7122 е трудно да се каже. Тази плоча дава основани на някои хора да вярват, че първият храм на това място е бил построен през 1122. Дали е така, ще покаже времето и историците, които още изследват надписа.
Каменната плоча с византийски печат
Църквата е уникална със златният си иконостас. Във втората българска държава такива е имало само в Търновград и Добърско. На първия ред в ляво са иконите на Св Богородица и на патроните на храма – Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат. От дясната страна на царските двери са иконите на нашия Спасител Иисус Христос, на Св. Иоан Кръстител и на архангел Михаил. Всички икони са в златни рамки. Над царските двери вместо Тайната вечеря, както е традицията, в цял ръст са изрисувани дванадесетте Христови апостоли – със Св. Павел и без предателя Иуда, отново в златни рамки. Над тях има златен кръст. На не го в центъра е изобразен разпънатият Христос, а в краищата са изписани образите на евангелистите
Час от олтара на храма с царските двери, иконите на апостолите в цял ръст и златния кръст
На царските двери са изографисани образите на цар Давид и на мъдрия цар Соломон, на благовестящия архангел и Св. Дева Мария
В ляво от олтара има две уникални икона на Св. Димитър и Св. Георги, изрисувани във войнски одежди, но не на кон, а в цял ръст. Такива изображения има само в Атон.
Св. Димитър и Св. Георги
Вътре в самия олтар зад престола има стенописи на Св Богородица Ширшаянебес и Агнецът Божии. На престола е съхранен уникален позлатен дървен кръст – равнораменен, съставен от четири други кръста. В центъра на всеки от малките кръстове се намира образа на един от четиримата евангелисти, а в центъра на големия кръст е изографисано изображение на Иисус Христос при сваляне от кръста на Голгота. Уникалното е, че на изображението с анатомична точност са изрисувани вътрешните органи на Спасителя.
Олтара на храма с иконата на Св. Богородица Ширшаянебес, позлатения дървен кръст, зад който се вижда Агнецът Божий
В храма има още много забележителни стенописи. На един от тях е нарисувана Евангелската сцена на изцеления от Христа слепец и на хора, които си измиват очите в кладенче и получават изцеление. Този стенопис е свързан с още едно от добърските предания. От това село са били част от ослепените Самуилови войни, които след завръщане у дома, са лекували очите си с вода от чудотворното кладенче в двора на храма, запазено и до днес.
Най-голяма е площта на стенописа, изобразяващ Успение Богородично. Заедно с многобройните образи на Пресвета Богородица в храма, стенописът говори за безграничната почит към майката на Сина Божий и наш Спасител – Иисус Христос.
Успение Богородично
Макар всички стенописи да са забележително красиви, екскурзоводката обръща внимание на два от тях – „Възкресение Христово“ и „Преображение Христово“ - в ада Христос е затиднал с кръста черен човек, символ на потъпкания сатана. Няма съмнение, че беседата за храма има светски характер – съобщават ни, че някой хора виждат „ракета“ в Божествената светлина, обгръщаща Христа при преображението и „капсула“ при слизането в ада на възкръсналия Син Божий. Ние виждаме само доказателство за Божествения произход на Иисус Христос – Светлината на света.
Преображение Христово
Възкресение Христово - слизане в ада. На преден план са Адам и Ева
Безкрайно красиви са и стенописите на „Рождество Христово“ и „Кръщение Христово“. На първия е изобразена Витлеемската звезда, която се явява от един Божествен лъч, а на втория – от подобен лъч се явява Св. Дух във вид на гълъб. И двата лъча излизат от „триединен“ източник, в който честото сърце не е трудно да види Триединния Бог от Когото всичко изхожда – Бог-Отец, Бог-Син и Свети Дух..
Продължаваме с поклонение пред образите на Свети Константин и Елена, на Свети Илия, на Св. Николай Чудотворец и Св. Николай Нови, на Св. Павел – светите образи като че ли нямат край. Въпреки малките си размери, църквата е изпълнена с благодат и носи радост в душата. Когато си вътре времето спира и не ти се иска да напускаш този дом на духа и преклонението пред Бога.
С прекръстване и поклон към олтара излизаме отново в притвора. Отвън чака нова група – руски туристи. Купуваме си малки сувенири и книжка но проф. Б. Димитров за историята на храма и излизаме на двора. Прехвърчат пухкави снежинки, които ни напомнят, че отново сме се върнали в днешния ден.
Излед съм храма от северо-изтос
От източната страна на храма, малко по-надолу е чудотворното кладенче – водата му лекува очни болести. Измиваме си очите и правим снимки отвън – в храма е забранено да се снима, а и нямаме благословия за това. Всички снимки на стенописи и икони, илюстриращи този пътепис са сканирани от книжката за историята на храма.
Чудотворното кладенче
Измиване на очите с вода от кладенчето
Поглед от изток - вижда се един от прозорците.бойници, по-високо са три от вентилационните отвори
Напускаме Добърско с духовна радост от преживяното и с надеждата отново да се върнем тук. В молитвите си по пътя благодарим на Бог, че ни е сподобил да видим красотата, създадена от нашите предци в Неговия дом. Дай Боже всекиму на посети Добърско и да зарадва душата си с поклонение до храма „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Амин
Създадено на: 01/03/2009 - 17:43
Обновено на: 01/03/2009 - 18:07
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 7945 пъти
 Версия за печат
 Отпечатай
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
Коментари:
92 членове
Нагоре