Ахрипастирски благословот Н.В. Иоаникийпо случай патронния празник на храма - 2008 г.
 „Мои са тия, които слушат словото Божие и го изпълняват.”
Братя и сестри, винаги тези Божествени слова вникват в нашето съзнание и в нашата душа. И се възхищаваме и благоговеем, и се прекланяме пред тези, наистина Велики думи. На друго място, друг евангелист казва: „Кои са мои братя? Мои братя, мои сестри, мои майки са тези, които слушат словото Божие и го пазят.” Какво значи това? Божествената любов, която се е въплътила, слязла при нас да ни спаси, нарича нас свои братя, свои сестри, свои майки. Каква по-голяма утеха от тая, каква по-голяма радост от тая! Господ нарича нас, които сме се отдалечили от Неговия Божествен закон, които не винаги изпълняваме Неговата воля, не винаги се вслушваме в Неговия тайнствен чист глас. И Той, Всемилостивият Бог, с Божествената любов ни нарича майки, братя, сестри. Защо ли е така? Защото чрез Своята любов, Той иска да ни привлече, иска да ни спаси, за да наследим вечния живот.
Децата са най-близки на родителите, майката и бащата, после – братята и сестрите, дядовците и бабите и така се разширява този наистина голям род. Но най-големият род е този, в който са обединени всички от любовта Христова, защото те наистина са Божии чеда и наистина – братя и сестри на Господа.
Братя и сестри, винаги се проповядва за любовта. Тези думи свидетелстват на хората Великата Божествена любов. Ние никога не можем да опишем силата на любовта, наградата от любовта и значението от любовта. Великият Богослов Свети Симеон Новий казва: „Някои може да не са извършили много добри дела, но щом обичат Бога искрено, обичат ближните си, хората – те са се изкачили на най-високия връх.” Защото тази любов, тази заповед за любовта е най-трудна, но най-привлича Божията милост. Какво значи да обичаш човека? Много ясно. Да не го оскърбяваш, да не го осъждаш, да не се подиграваш… Нашата ръка, когато нещо сгрешим – отрязваме ли я? Хвърляме ли я? Не – защото е наша, защото ни е скъпа, защото ни е мила, с нея работим, изкарваме си прехраната. Ако всеки един от нас почувства своя ближен като дясна ръка, лява ръка или като очите си, тогава наистина този свят би се променил, и това общество би станало благородно. Тъй като много са скърбите в нашето общество – виждате ги. Всичко това говори, че любовта отслабва. Не се чувстваме близки до Господа, следователно не сме близки и до ближните си.
Братя и сестри добродетелта любов никога не е била изчерпана и никога няма да бъде изчерпана, защото тя е като слънцето – не се изтощава. Хиляди години изгрява и залязва – все същата светлина, все същата топлина, животвори. Дава живот на всяко живо същество – това е любовта. Не залязва и не гасне, не отслабва. И затова ние молим Бога да ни дава любов, да ни дава повече любов, повече смирение, повече търпение, повече прошка. Само така можем да се наречем Христови последователи, Христови ученици.
Има един текст от Светата Библия, който аз често повтарям. Исус Христос казва: „Ако дясната ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си.” На пръв поглед това буди недоумение, даже и тревога. Как може Господ, който те създава така да говори за отсичане, за отстраняване? Но Господ говори за оня, който иска да ни въведе в грях, в лъжа, в кражба, в убийство, в отмъщение. Който ни е най-близък приятел – да се отдалечим от него. Може да ни е нужен като дясната ръка, като дясното око, но щом той иска да ни вкара в грях, той за нас не е близък. Защото той ако погива, не бива ние да погиваме с него. Ето защо всяко Божествено слово е Велико и възражда, и обновява и преобразява. Затова Светите Отци призовават да четем Светото Евангелие. Там е изворът на Божествената Любов, на Божествената Милост. И тогава, ние се молим за всички, които са далеч от Църквата, които не чувстват Любовта Божия. Свети Симеон Богослов казва: „Когато вършим зло, ние храним демоните и те придобиват сила да воюват срещу нас. Когато вършим добри дела – те отслабват, те се отдалечават от нас, защото ние вървим по един Спасителен път.” Затова Господ нарича нас, повярвалите – майки, братя и сестри. За да покаже колко е съвършена Божествената любов.
Я си представете – ние понякога не можем да претърпим една обидна дума, даже да сме сгрешили, даже да заслужаваме. А Бог - помислете всеки ден, всеки час, в целия свят – колко грехове се вършат? Кой може да ги изброи? И тази Божествена Любов търпи, търпи, търпи, защото е Вечна. Но когато пък ние упорстваме в злото, тогава Той има правото да ни накаже. Но Любовта го възпира. Защото до края на живота ни Бог очаква доброволно да се утвърдим във вярата. Вярата е като любовта – може да се засилва, може да се усъвършенства. Над всичко стои любовта – който има любов, той не може да върши зло. Тя просто му пречи, тя му възбранява. А най-нещастен е този, който не чувства любовта. А тук е Божия храм и храмът на любовта. Когато влизаме в Божия дом, трябва да знаем, че влизаме в необикновено място. Тука сияе Вечното Божие слънце.
Вярвайте ми, като влязох сутринта в храма и видях стенописите, друго чувство изживях. Влизайки в храма, сякаш те грабват Светиите, сякаш чувстваш силата на Светиите, молитвата на Светиите и любовта на Светиите. Това е храмът Божий – най-святото място в тоя град. От тук започва всеки празник, всяка доброта. Храмът Божий е Вечната институция, защото Бог е Велик.
Братя и сестри, знаете, че утре (26.10.08 г.) е празника на славния Великомъченик Димитрий. Колко млад е пострадал, съвсем млад, но любовта му към Бога е била по-силна от всичко. Вярата му е била толкова дълбока, че той не се поколебал пред временните мъчители. Те, гонителите и мъчителите на Християнската вяра искали да го унищожат, да бъдат забравени, да бъдат отхвърлени от света радетелите на Христовата вяра. Жалко, гонители! Мъчителите не знаят, че Бог ги прослави и те ще останат Свидетели и техните имена ще бъдат вечни и на земята и на небето. А тези гонители и мъчители ще се напишат в историята като най-нещастните. Затова ние се прекланяме пред неговата мъченическа кръв, пред тая Велика жертва. Защото мъченическият венец е много велик. Много велик – не всеки се удостоява с този венец.
Утре (26.10.2008 г.) е празникът на град Сливен. Знаете, че и там трябва да бъда. И ми е най-трудно, когато в един и същи ден, в един и същи час трябва да бъда в два различни града. Навсякъде искам да се отзова. Моята най-важна мисия е да бъда сред Вас, хората. Вие сте живата църква. Много е лесно човек да се затвори в кабинета си и там да чете само – това не е изпълнение на дълга. Трябва да съчувстваме на Вашите болки, трябва да се молим за Вас, трябва да Ви благославяме. И това свидетелства за любовта ни.
Нека по молитвите на Славния Великомъченик Димитрий Мироточивий, Господ да ни дарува душевно и телесно здраве и да усъвършенства в нас любовта! Амин!
Вижте запис на част от благослова (автор на клипа е г-н Радостин Йовчев)
Създадено на: 01/11/2008 - 09:10
Обновено на: 01/11/2008 - 09:16
Категория : Духовно ръководство
Страницата е посетена 6225 пъти
 Версия за печат
 Отпечатай
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
Коментари:
91 членове
Нагоре