Поклонение до Рилския манастир
 На 19 Октомври Българската православна църква почита паметта на преп. Иоан Рилски Чудотворец.
Едва ли има българин, а още по-малко християнин, който да не благоговее пред името и подвизите на този свят отшелник - най-великият български светец и небесен закрилник на целия български народ.
Желанието ни да посетим Рилския манастир и да се поклоним на светите мощи на Чудотвореца беше отколешно. Бог даде и малката ни група от 6 души пое към обителта. Бяхме получили благословението на отец Ромил, знаехме ,че отиваме на свято място, и затова премеждията по пътя не ни уплашиха.
Пристигнахме в манастира привечер. Към групата ни се присъедини още един събрат, който идваше от манастира „Зограф” в Света гора. Особеният дух на святото място и разказите на светогорския поклонник ни накараха да се чувстваме възвисени и одухотворени.
 
Вечерната служба срещу празника бе отслужена от игумена на Рилския манастир – епископ Евлогий. Поклонихме се пред мощите на св. Иоан и пред пламъчетата на свещите шепнехме своите молитви. Владиката ни помаза със светен елей и ни благослови.
   
 
Празничната света литургия на следващия ден започна веднага след утринната служба. Храмът бе пълен с богомолци, а още толкова хора стояха отвън и чакаха ред, за да могат да влязат и се поклонят на мощите на светеца. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил води службата в съслужение с храмовото духовенство. В проповедта си Владиката припомни думите на св. Иоан „ Елате чеда при мене и ме послушайте, на страх Божий ще ви науча”.
 
В ранния следобед тръгнахме към пещерата и гроба на св. Иоан. Искахме да минем по стъпките му, да видим местата, където се е подвизавал. Задъхани се добрахме до пещерната му обител и осъзнахме колко сме малки и земни пред него, който е живял в пълно отречение и свято отшелничество. Тук всичко излъчваше святост. В глъбините на пещерата ,в скална ниша горяха свещици, а св. Иоан ни гледаше от малка икона. Нисък проход вдясно отвеждаше към тясна дупка. Бяхме чули поверието за нея – оттам може да мине само праведният човек, но не и грешникът. Ние сме християни и знаем, че всички сме грешни.
 
Не праведността, а Вярата ни поведе към дупката. Безверни млади и стройни момчета преди нас се връщаха – бяха се уплашили, защото нямаха Бог за закрилник. Ние знаехме, че ще минем, въпреки че проходът наистина изглеждаше тесен за телата ни. Възлезли вече на горния край, коментирахме преживяването. Един от нас каза, че преминаването през скалната дупка му приличало на второ раждане. Друг беше убеден, че дупката се разширява, когато трябва да „пропусне” някого. Бяхме в света на Чудотвореца. Защо да се съмняваме тогава в чудесата.
 
Пихме вода от чешмичката до пещерата, запалихме свещи в малкия параклис, прочетохме Заветите на св. Иоан Рилски и потеглихме обратно към манастира. Вървяхме направо през планината и не ни напускаше усещането, че времето е спряло, че сме в далечния Х век и само преди минути оттук е минал Божият угодник.
На другия ден се поклонихме прощално на мощите на светеца и поехме обратно. Не можехме да останем тук по-дълго, но взехме със себе си памуче от мощите, светена вода от манастира и спомена за преживяното.
Минавайки през Белчин, посетихме още една светиня – средновековния храм „Св. Петка”. Тук по уникален начин се съчетаваха съвременният дух на църковната постройка и старинните икони в храма. Тук Божието присъствие се усещаше така силно и Божият образ бе така величествен и най-истински.
 
Стотиците километри до Айтос минаха безследствено. Нищо от людския свят не искахме и не можехме да видим. Още гледахме с духовните си очи. Чувствахме лекота на душата и сърцето и се надявахме да можем да я предадем на всички свои в Христа братя и сестри.
Създадено на: 17/11/2007 - 17:53
Обновено на: 17/11/2007 - 17:53
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 6470 пъти
 Версия за печат
 Отпечатай
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
Коментари:
91 членове
Нагоре