Поклонение на Кръстовден до Кръстова гора
 Бог е създал света и човека, Той непрестанно промишлява за нас, Ние обаче, улисани в ежедневието, често Го забравяме . Но има места, където по неповторим начин ние, човеците, усещаме Божието присъствие . Едно от тях е Кръстова гора или както още го наричат - Българският Йерусалим.
Пътуваме три автобуса от Айтос. Тринайсети септември е, навечерието на Кръстовден. Денят е слънчев и приятен за пътуване. Тръгваме рано сутринта, за да стигнем до святото място навреме. Пътят е дълъг и в последната си част след с. Борово изключително стръмен и тесен . През стъклото на автобуса се вижда дълбока пропаст. Странно, но не изпитвам страх, сякаш съм част от колаж. Полицаи с радиостанции в ръце ни отбиват вдясно от пътя, за да направим място на слизащ отгоре автобус. Слизаме на импровизирана почивка и още тук започваме да събираме камъчета с образувани по тях кръстчета. Още тук можеш да различиш вярващия човек от скептика. Казват, че само на християнина с вяра му е дадено да види кръста.
Пристигаме на Кръстова гора в ранния следобед . Слънцето е особено топло и галещо . Купуваме свещи и влизаме да се поклоним в храма “Покров на Пресвета Богородица”.
Хилядно множество от хора са дошли да се поклонят с вяра и да се помолят за себе си и за своите близки, и други, търсещи сбъдване на съкровени мечти. Иска ти се да се докоснеш поне за малко до всичко свято, макар че и тук, според мен, по странен начин се преплитат вярата и суеверието, християнството и езичеството. Можеш да видиш дърво, на което са накачени парцалчета с желания, които вероятно Бог трябва да прочете, както и надпис, който призовава “ вярващите” да не разкъртват керемиди от параклисите, за да слагат там листчета с желания, отправени към Бог.
Посещаваме параклисите, построени и изографисани в чест на Светите Апостоли. Покланяме се пред Кръста . Всъщност кръстовете тук са два: единият е подареният от цар Борис III, който сега се намира в новата църква; след изчезването му е отлят друг 99-килограмов, който се намира след параклисите.
 Отиваме до аязмото , за да се измием и да пийнем от лековитата вода. Изкачваме се до върха, за да се насладим на невероятната гледка. Сърцето ми безмълвно благодари на нашия съгражданин Стоян Колев, който ни подари това несравнимо преживяване. Без неговия благороден жест едва ли щяхме да видим красивия Кръстов връх. Казват, че погледнат отвисоко, този връх има форма на кръст . Тази местност е висока 1545 м. над морското равнище, дълга около 500 м и широка около 300 м.
Най-незабравим спомен, емоция и усещане в мен оставя вечерната Света литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Хиляди свещи осветяват местността пред църквата. Гледката е величествена. Хиляди хора са дошли да се поклонят на кръста Господен. Всички като един. И в този миг усещаш, че Бог е с теб, при теб, в теб…
*********
Снимките на тази страница и в раздел "Галерия", секция "На Кръстова гора" са любезно предоставени от един от айтоските поклонници - г-н Радостин Йовчев. Спаси Господи и благослови със здраве, любов и чада.
Създадено на: 04/10/2007 - 14:49
Обновено на: 07/10/2007 - 17:04
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 7994 пъти
 Версия за печат
 Отпечатай
|
Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License 
Коментари:
95 членове
Нагоре