ПАСХАЛНО (ВЕЛИКДЕНСКО) ПОСЛАНИЕ
ДО БОГОЛЮБИВИТЕ ПАСТИРИ, ВСЕЧЕСТНИТЕ МОНАСИ И МОНАХИНИ
И ДО ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ
СЛИВЕНСКАТА ЕПАРХИЯ

"Да очистим чувствата си и ще видим
недостъпната светлина на
Христовото Възкресение"
[Пасхален канон I песен, I стих]

Бог, богат с милост, благост и щедрост и тази година ни удостои да празнуваме светлото Христово Възкресение. Да прославим Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос, Който едничък е безгрешен.
Възкресение Христово – този дивен празник отново извисява нашият дух, умилява нашите сърца и поражда преклонение в този избран и свят ден.

Много векове изминаха от Христовото Възкресение, но този празник винаги сияе за повярвалите. Винаги радва Боголюбивите. Винаги весели Богопреданите, "защото от смърт към живот и от земята към небето Христос Бог преведе нас, които пеем победна песен." [Пасхален канон, I ирмос] Никой не може да отнеме пасхалната ни радост и да смути духовните ни трепети. Никой не може да помрачи Христовата светлина, която тайнствено сияе и благодатно осветлява.

Свети Амвросий Медиолански ни поучава: "Възкресението на нашия Господ е за умрелите живот, за грешниците – опрощение, за светиите – слава. Затова и свети пророк Давид подтиква всяко създание и цялото творение към най-радостно празнуване на този ден, казвайки: "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него." [Псалом 117:24]
Този Ден във всичко прониква и осветлява, изпълва небето и земята и преизподнята, понеже Христовата светлина не може да се прегражда от стените, да се разделя от стихиите, да се помрачава от тъмнината. Христова светлина е ден без вечер, ден безкраен – той навсякъде блести, всичко осветлява, от него нищо не се укрива… И тъй, във Възкресението на нашия Господ всички стихии тържествуват. В този ден и самото слънце бива по-ярко от обикновеното – подобава щото и слънцето при Неговото Възкресение да се възрадва, до колкото по време на страданията Му (то) било покрито с мрака на скръбта.
Христовото Възкресение утешава скърбящите.
Христовото Възкресение утвърждава колебаещите се.
Христовото Възкресение подкрепя униващите.
Христовото Възкресение радва подвизаващите се.
Христовото Възкресение очиства каещите се.
Христовото Възкресение упътва блуждаещите се.
Христовото Възкресение просветлява съмняващите се.
Христовото Възкресение дарява на повярвалите живот вечен.
Въпреки тези придобивки получени след Възкресението Христово, в света има много скърби. В живота – много неправди. В хората – много болести. В отношенията – много оскърбления. В бедствията – много недоумения.
И днес е сложна обстановката. Изпитанието, което преживяваме е голямо, затова се пише и говори толкова много. Хората различно приемат това Божие допущение. У едни то поражда песимизъм, у други страх, а в трети задълбочен размисъл върху живота и делата си. Мнозина забравят мъдрите слова на свети Йоан Златоуст: "Този, Който е допуснал изпитанието, Сам знае и времето, когато да го спре."
Сърдечно поздравявам свещенослужителите, монасите и монахините, служителите при светата Сливенска Митрополия, църковнослужителите и православните християни от Сливенска Епархия и заедно да помолим Възкръсналия Господ Иисус Христос да ни дарува пасхална радост, духовно и телесно здраве, та многолетно и всесърдечно да пеем:

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерть поправ и сущим во гробех
живот даровав. Амин!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ !
АМИН !

ПАСХА ХРИСТОВА 2020 г.
ГР. СЛИВЕН

† митрополит Сливенски Иоаникий

Възкресение Христово в Айтос

В Пасхалната нощ, точно в 23:00 ч., започна Полунощницата в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в АЙтос. Тази година новият огън бе раздаден пред храма.

Точно в полунощ, под ударите на празничните камбани, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил възвести: "Христос Воскресе". Започна традиционното литийно шествие около храма с пеене на тропара
"Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!"

След литията в храма започна пасхалната утреня и Златоустова света литургия.

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа."
[Иоан 1:1-17]

Вход Господен в Иерусалим

В шестата Неделя от Великия пост (12.04.2020, Вход Господен в Иерусалим, преп. Василий Изповедник, еп. Парийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."
[Иоан 12:1-18]

Лазарова събота

На Лазарова събота (11.04.2020, Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."
[Иоан 11:1-45]

СЪОБЩЕНИЕ ОТ КАНЦЕЛАРИЯТА НА СЛИВЕНСКА МИТРОПОЛИЯ

Във връзка с ОКРЪЖНО № 175 от 30 март, 2020 година на Светия Синод на Българската православна църква по повод обявеното извънредно положение в Република България, както и организацията за посрещането на Възкресение Христово, Негово Високопреосвещенство † Сливенският митрополит ИОАНИКИЙ разпореди следното:

1. Във всички храмове на Сливенска епархия великопостните богослужения да се отслужват съгласно изискванията на Постния Триод при спазване на разпоредбите на държавните органи за ограничаване на много хора в затворени пространства, като спазват регламентираното разстояние.

2. На Цветница раздаването на върбови клонки да става извън храма.

3. На Възкресение Христово, по преценка на председателите на църковните настоятелства, полунощницата да бъде отслужена в храма или на открито пред храма. В края на полунощницата, при пеенето на тропара "Приидите приимите свет…" да става и приемането от християните на благодатния огън. След литията богослужението продължава по реда определен в Цветния Триод.

4. Призовава православните християни от епархията, по възможност, да останат по домовете си и там да отправят молитвите си към Възкръсналият Христос да ни избави от коварна болест.

5. Светите тайнства Кръщение и Венчание да се извършват в присъствието на най-близките.

6. Опела на покойници да се извършват на гроба на покойника в присъствието на най-близките.

7. Задължава църковнослужителите да спазват лична хигиена и да ползват предпазни средства, както и да почистват храмовете периодично, като използват съответните дезинфектанти. На входовете на храмовете да се поставят стелки напоени с дезинфектант.

Негово Високопреосвещенство митрополит ИОАНИКИЙ ще продължи, както досега, с пост и усърдна молитва, да измолва от Всеподателя Бога милост, здраве и спасение за православните християни от Сливенска епархия, за да можем всички заедно, с благодарност да празнуваме Празника на празниците и Тържеството на тържествата - Светлото Възкресение Христово.

Сливен
02. 04. 2020 г.

Обръщение на Св. Синод на БПЦ-БП след среща с представители на правителството и кризисния щаб

В Синодалната палата днес се състоя среща между Негово Светейшество Българския патриарх Неофит и епархийските митрополити с вицепремиера Томислав Дончев, проф. генерал Венцислав Мутафчийски и г-н Емил Велинов, директор на Дирекция по Вероизповедания при МС, по повод създалата се извънредна ситуация в страната заради пандемията от коронавирус.

По време на срещата представителите на правителството и кризисния щаб изясниха ситуацията в света и у нас към днешна дата, бяха обсъдени редица въпроси, касаещи богослужебния и молитвен живот в България, както и необходимостта от създаване на организация за посрещането на Възкресение Христово.

Св. Синод запозна представителите на кризисния щаб с предприетите досега мерки и взетите днес решения, а именно:

1. Св. Синод благославя и подкрепя напълно усилията на държавните институции, насочени към запазване на живота и здравето на българския народ.

2. Св. Синод на БПЦ-БП, в съответствие с изискванията на държавните институции, призовава вярващите християни да останат по домовете си.

3. Всички храмове в диоцеза на БПЦ-БП остават отворени и в тях ще се извършват определените за св. Четиридесетница богослужения и молитвени последования.

4. Чинът на преподаване на св. Причастие остава непроменен. Свещенослужителите се задължават с особено внимание да преподават св. Причастие само на тези православни християни, които са се изповядали при тях и ги познават лично.

5. Болни, които не могат да посетят храма, при желание за св. Причастие да бъдат причастявани със запасни св. Дарове, като за това се вземат съответните мерки от свещенослужителите, каквато е установената практика в Църквата.

6. Да се използват дезинфектанти и да се поддържа лична хигиена, подовете на храмовете да се почистват периодично със съответните препарати, иконите да се забърсват, килими, пътеки и др. да бъдат отстранени от интериора на храмовете за по-лесна дезинфекция, местата за сядане да се дезинфекцират на няколко часа. Да се поставят напоени с дезинфектант стелки на входовете на храмовете, които да се поддържат влажни през цялото работно време.

7. Църковнослужителите да използват лични предпазни средства (маски, ръкавици и дезинфектанти).

8. Миряните, посещаващи храма, да ползват предпазни маски, както и да спазват регламентираното разстояние.

9. Свещениците, които имат и най-малки признаци на здравословно неразположение, да се въздържат от богослужения, за което да уведомят епархийския си митрополит.

10. Тайнствата св. Кръщение и св. Венчание да се извършват с ограничен брой хора, при пълно спазване на изискванията.

11. Опело на покойник да се извършва на открито, на гроба на покойника, при присъствието само на най-близките.

12. Св. Синод призовава клира и богохранимото паство да усилят своя духовен подвиг в покаяние, пост, молитва, бдение, изповед и съединяване с Тялото и Кръвта Христови.

13. Св. Синод изразява благодарност и отправя молитви към всеподателя Бога за правителството, лекарите, медицинските сестри и работници, за всички останали обществени служители – полицаи, военни, служители в транспорта, магазинерите, всички, които се излагат на риск, за да може ежедневния живот да се съхрани в рамките на възможното.

В края на приема патриарх Неофит изрази своята надежда, че с Божия помощ и с общи усилия кризата ще бъде бързо преодоляна и съвсем скоро ще се завърнем към ежедневния си начин на живот в молитва към Бога в храма и с духовна радост ще посрещнем Възкресение Христово.

Източник: Официален сайт на БПЦ-БП

Четвърта Неделя на Великия пост

В четвъртата Неделя от Великия пост (29 март 2020 г., Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон), която е посветена на делото на св. Йоан Лествичник, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]

"Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан Лествичник. Предполага се, че той е бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря". "

Неделя на Кръстопоклонна в Айтос

Светата Православна църква е отредила третата Неделя от Великия пост (22 март 2020 г.,Св. свщмчк Василий, презвитер Анкирски Мчца Дросида (Росица) Римска) за преклонение пред Светия Кръст. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
[Марк 8:43-9:1]

След светата литургия о. Ромил отслужи водосвет.

Станете съпричастни към Богоугодно дело

С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий започна изграждане на храм "Св. Рождество Богородично" в с. Дрянковец, общ. Айтос.

Църковното настоятелство при храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, приканва всеки, който, за слава на Светата единосъщна и неразделна Троица, желае да стане съпричастен към богоугодното дело за построяване на храма, да дари средство по банков път или при храмовото свещеничество в гр. Айтос.

Банкова сметка на храм "Св. Димитрий Солунски" - Айтос:
Unicredit Bulbank - Айтос
IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
BIC UNCRBGSF
за новоизграждащия се храм "Св. Рождество Богородично" - село Дрянковец

Снимката е от 22 декември 2019.