Важно!
29. май:
Св. Александър, патр. Александрийски, мчца Теодосия девица (Отдание на Възнесение)

30. май:
Преп. Исакий Далматски. Св. Емилия (Задушница)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Високо отличие за Негово Високопреосвещенство Сливенския Митрополит Иоаникий - Александър Звезданов 18/02/2015 - 14:59

Високо отличие за Негово Високопреосвещенство Сливенския Митрополит Иоаникий

ioanikij_nagrada_001.JPGНа 15 февруари 2015 г. след края на вечерното богослужение в Руската църква "Св. Николай" в гр. София, Саратовският и Волски митр. Лонгин, с благословението на Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, връчи орден "Преподобни Серафим Саровски" (II степен) на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий за неговите усърдни пастирски трудове и във връзка със 75-годишнината от рождението му. Това е голямо признание за митрополит Иоаникий, за цялата ни родна Българска православна Църква и за Сливенската епархийска църква, тъй като с наградата се подчертава духовният принос на Сливенския митрополит Иоаникий за поддържането на братските връзки между Руската православна църква и Българската православна църква, за православното благовестие и за разпространяването на светоотеческото богословие, без чиято помощ животът и духовното ни развитие като православни християни не биха били пълноценни.

Митрополит Иоаникий изрази дълбоката си благодарност за признанието, дадено му от страна на Руската православна църква, както и за това, че някога, като студент в Московската духовна академия е имал възможност да се запознае с трудовете на светите отци – истинни съсъди на Божията благодат, водачи в нравственост на Руската земя и на Православието като цяло.

Поздравяваме Негово Високопреосвещенство Митрополит Иоаникий за високото отличие и му пожелаваме още дълги години да бъде все така плодотворен и мъдър наставник на православните християни и непоклатим стожер на светото Православие.

Източник: Сайт на Сливенска митрополия

ioanikij_nagrada_002.JPG

ioanikij_nagrada_003.JPG

ioanikij_nagrada_004.JPG

ioanikij_nagrada_005.JPG

Неделя Месопустна - Александър Звезданов 16/02/2015 - 08:19

Неделя Месопустна

2015_02_15_001.JPGВ Неделя Месопустна (15.02.2015 г.- Св. ап. Онисим, преп. Евсевий Сирийски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. Неделята се нарича и Неделя на Страшния Съд, заради Евангелското четиво, което се чете по време на службата.

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си,
и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози;
и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира;
защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте;
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме?
Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.
41. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели;
защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте;
странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?
Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен. [Мат 25:31-46]"


В проповедта си о. Ромил говори за това, колко е важно да правим добри дела на нашите ближни. Той изказа своята и на Църковното настоятелство благодарност на Кмета на Айтос, на Общинската администрация и на общинските съветници за отстъпеното право на ползване и преустройство в православен параклис на недостроена сграда в лесопарк "Славева река", за което Общинския съвет, след заявление от Църковонто настоятелство и по предложение на кмета, гласова единодушно през изтеклата седмица.

О. Ромил говори за престоящия пост и припомни, че "който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел" [Пав Рим 14:3], но обърна внимание и на важността на това този който яде, да не изкуши брата си, който не яде. Накрая свещеноиконом Ромил пожела на всички успешна последна подготвителна седмица преди Великия пост, през която не се употребява месо и месни продукти.

2015_02_15_004.JPG

2015_02_15_007.JPG 2015_02_15_008.JPG

Заупокойна света литургия на Задушница - Александър Звезданов 14/02/2015 - 13:52

Заупокойна света литургия на Задушница пред Великия пост

2015_02_14_001.JPGНа Задушница пред Великия пост (14.02.2015 г., Преп. Авксентий) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в най-новия айтоски храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на града.

Тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна (Месни заговезни).

Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост. На тая събота е задушница, защото на следващия ден, Неделя на Месни заговезни, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. Великият пост се започва от понеделник след Неделя Сиропустна - Сирни заговезни.

"Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.
Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.
Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите,
защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом;
после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем." [1 Пав Сол]


2015_02_14_002.JPG

2015_02_14_003.JPG

2015_02_14_004.JPG

2015_02_14_005.JPG

2015_02_14_006.JPG

2015_02_14_007.JPG

2015_02_14_008.JPG

2015_02_14_009.JPG

2015_02_14_010.JPG

2015_02_14_011.JPG

2015_02_14_012.JPG

Благодарност към кмета и съветниците - Александър Звезданов 12/02/2015 - 11:40

Благодарност към кмета и съветниците

ic_xc_nika.pngНа 11 февруари 2015 година, на редовно заседание на Общински съвет - Айтос, Кметът на Община Айтос Васил Едрев внесе Докладна записка, по молба на Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, за отстъпване на безвъзмездно право на ползване и преустройство на сграда за православен храм в лесопарк "Славеева река" - град Айтос. Общински съвет - Айтос единодушно гласува предложението на Кмета на Община Айтос.

Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос изразява своята молитвена благодарност на Кмета, Общинската администрация и на Общински съвет – Айтос.

На многая и благая лета!

Църковно настоятелство
на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски"
гр. Айтос


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 08/02/2015 - 17:28

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg10.февруари - вторник (Св. свщмчк Харалампий. Св. мчца Валентина)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

13.февруари - петък (Успение на св. Кирил Славянобългарски. Преп. Мартиниан. Св. Евлогий, архиеп. Александрийски. Преп. Зоя и Фотина)
15:30 ч - Всеобща панахида за душите на починалите наши братя и сестри в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

14.февруари - събота (Преп. Авксентий - Задушница)
7:30 ч - Св. литургия в храм "Св възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос

15.февруари - неделя († Неделя Месопустна - Месни заговезни. Св. ап. Онисим. Преп. Евсевий Сирийски.)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

Неделя на Блудния син - Александър Звезданов 08/02/2015 - 15:47

Неделя на Блудния син

2015_02_08_001.JPGВ Неделята на Блудния син (08.022.2015 г - Св. вмчк Теодор Стратилат. Св. прор. Захария Сърповидец) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"И още каза: един човек имаше двама сина;
и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.
Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.
А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда;
и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини;
и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.
А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам!
Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе,
и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.
И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.
А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете;
па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим,
защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
и като повика едного от слугите, попита: що е това?
Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.
А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое;
а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери." [Лука 15:11-32]


В проповедта след службата о. Ромил говори за евангелската притча за Блудния син, чрез която се показва, че и най-големият грешник може да бъде простен, ако се покае в сърцето си. Обърна внимание и на другия син, който във всичко се подчинявал на баща си, но проявил ревност към брат си. О. Ромил пожела на всички да не не ревнуваме братята и сестрите си по никакъв повод, защото всичко е воля Божия.

2015_02_08_002.JPG

137 години от Освобождението на Айтос - Александър Звезданов 06/02/2015 - 15:30

137 години от Освобождението на Айтос

2015_02_06_001.JPGНа 06.02.2014 г. (Преп. Вукол, еп. Смирненски. Преп. Варсануфий и Йоан. Св. Фотий, патр. Константинополски. Св. мчца Доротея) айтоската общественост отпразнува 137 г. от Освобождението на града. По случай празника Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи заупокойна молитва за душите на загиналите за свободата на Айтос български опълченци и руски, украински, белоруски и финландски войни. Молитвата бе извършена пред параклис-костница "Св. вмчк Димитрий", където са положени костите на загиналите през 1878 г за Освобождението на Айтос войни.

Присъстваха кмета на общината, общински съветници, граждани, представители на политически партии, деца от детските градини и ученици.

Училище "Христо Ботев" бе подготвило литературно-музикална програма по случай празника, която бе изпълнена пред присъстващите айтозлии. бяха положени венци в знак на признателност пред всички, загинали за Освобождението на гр. Айтос.

След поднасянето на венци всички се отправиха към паметната плоча в бившото логопедично училище, в което се е намирал щаба на руската армия. Там също бяха положени венци.



2015_02_06_002.JPG

2015_02_06_003.JPG

2015_02_06_004.JPG

2015_02_06_005.JPG

2015_02_06_006.JPG

2015_02_06_007.JPG

2015_02_06_008.JPG

2015_02_06_009.JPG

2015_02_06_010.JPG

2015_02_06_011.JPG

2015_02_06_012.JPG

2015_02_06_013.JPG

2015_02_06_014.JPG

2015_02_06_015.JPG

Сретение Господне в Айтос - Александър Звезданов 02/02/2015 - 16:24

Сретение Господне в Айтос

2015_02_01_002.JPGНа 02.02.3015 г. православните християни в Айтос почетоха празника Сретение Господне от праведния Симеон със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

"А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,
както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу;
и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.
25. Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него.
Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.
И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона,
той Го прегърна, благослови Бога и рече:
сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром;
защото очите ми видяха Твоето спасение,
що си приготвил пред лицето на всички народи, -
светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.
А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.
И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия,
и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.
Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си;
тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем.
И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.
И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет.
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него." [Лука 2:22-40]


В края на службата бе раздаден за благословение бр. 7/год. VIII на енорийския вестник "Православни вести", посветен на празника.

2015_02_01_006.JPG

2015_02_01_009.JPG

Архиерейска света литургия в с. Зимница - Александър Звезданов 01/02/2015 - 19:51

Архиерейска света литургия в с. Зимница

2015_02_01_001.JPGВ Неделя на Митаря и Фарисея (01.02.2015 г., Св. мчк Трифон) група поклонници от Айтос посетиха храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - с. Зимница, където Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи света литургия в съслужеине със свещеници от Сливенска епархия. На клира службата слрадкогласно огласяха монахините от манастир "Рождество на Пресвета Богородица" - с. Кабиле, водени от игуменката майка Минодора.
От Лука свето Евангелие [18:10-14]:
"... двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."


Негово Високопреосвещенство подстрига раб Божий Емануил за четец, като каза, че това е първата степен на свещеничеството и му препоръча всекидневно да чете светото писание.

След това Високопреосвещеният митрополит отличи с офикия протойерей предстоятеля на храма о. Борис.

След светата литургия група ученици от с. Зимница поздравиха дядо Иоаникий с изпълнение на песни и стихове и му поднесоха цветя. Негово Високопреосвещенство благодари и обеща да подари на всяко от децата детска Библия за да могат първо да се научат кое е добро и зло и да усилят вярата си в Бог.

След като богомолците си взеха нафора и благословение от протойерей Борис, бе осветен курбан, който бе раздаден за здраве и благоденствие на жителите на селото.

2015_02_01_002.JPG

2015_02_01_003.JPG

2015_02_01_004.JPG

2015_02_01_005.JPG

2015_02_01_006.JPG

2015_02_01_007.JPG

2015_02_01_008.JPG

2015_02_01_009.JPG

2015_02_01_010.JPG

2015_02_01_011.JPG

2015_02_01_012.JPG

2015_02_01_013.JPG

2015_02_01_014.JPG

2015_02_01_015.JPG

2015_02_01_016.JPG

2015_02_01_017.JPG

2015_02_01_018.JPG

2015_02_01_019.JPG

2015_02_01_020.JPG

2015_02_01_021.JPG

2015_02_01_022.JPG

2015_02_01_023.JPG

2015_02_01_024.JPG

2015_02_01_025.JPG

2015_02_01_026.JPG

2015_02_01_027.JPG

2015_02_01_028.JPG

2015_02_01_029.JPG

2015_02_01_030.JPG

2015_02_01_031.JPG

2015_02_01_032.JPG

2015_02_01_033.JPG

2015_02_01_034.JPG

2015_02_01_035.JPG

2015_02_01_036.JPG

2015_02_01_037.JPG

2015_02_01_038.JPG

2015_02_01_039.JPG

2015_02_01_040.JPG

2015_02_01_041.JPG

2015_02_01_042.JPG

2015_02_01_043.JPG

2015_02_01_044.JPG

2015_02_01_045.JPG

2015_02_01_046.JPG

2015_02_01_047.JPG

2015_02_01_048.JPG

2015_02_01_049.JPG

2015_02_01_050.JPG

2015_02_01_051.JPG

2015_02_01_052.JPG

2015_02_01_053.JPG

2015_02_01_054.JPG

2015_02_01_055.JPG

2015_02_01_056.JPG

2015_02_01_057.JPG

2015_02_01_058.JPG

2015_02_01_059.JPG

2015_02_01_060.JPG

2015_02_01_061.JPG

2015_02_01_062.JPG

2015_02_01_063.JPG

2015_02_01_064.JPG

2015_02_01_065.JPG

2015_02_01_066.JPG

2015_02_01_067.JPG

2015_02_01_068.JPG

2015_02_01_069.JPG

2015_02_01_070.JPG 2015_02_01_071.JPG

2015_02_01_072.JPG 2015_02_01_073.JPG

2015_02_01_074.JPG 2015_02_01_075.JPG

2015_02_01_076.JPG

2015_02_01_077.JPG

2015_02_01_078.JPG

2015_02_01_079.JPG

2015_02_01_080.JPG

2015_02_01_081.JPG

2015_02_01_082.JPG

2015_02_01_083.JPG

2015_02_01_084.JPG

2015_02_01_085.JPG

2015_02_01_086.JPG

2015_02_01_087.JPG

2015_02_01_088.JPG

2015_02_01_089.JPG

2015_02_01_090.JPG

Неделя на Закхея - Александър Звезданов 26/01/2015 - 19:24

Неделя на Закхея

2015_01_25_001.JPGВ Неделя на Закхея (25.01.2015 г.), Когато Светата Православна Църква почита и паметта на Св Григорий Богослов, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.
И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек,
искаше да види Иисуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст;
и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.
Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.
И той бързо слезе и Го прие с радост.
И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.
А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.
Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото. [Лука 19:1-10]"


Житие на свети Григорий Богослов, патриарх Константинополски
"Свети Григорий, св. Василий Велики и брат му св. Григорий Нисийски образуват тризвездието на "тримата Кападокийци". Св. Григорий бил майстор на словото и на стихотворната реч. Сведения за неговия живот ни дават не само писанията на св. Василий Велики и блажени Йероним, но и неговите собствени трудове, особено писмата и автобиографичните му стихове. Св. Григорий сам ни е разказал своя живот и то с истински лиричен драматизъм. Любител на безмълвието и богосъзерцанието, устремен с волята си към пустинното богомислие, той бил призован към пастирско служение сред бурята на житейските смутове в Църквата през IV век. Той преминал славния си жизнен път в постоянно насилие над своята лична воля, в непрекъснато смиряване на своите пориви и с винаги наранено сърце.

Св. Григорий се родил в Арианз при Назианз (Кападокия) около 330 година. От най-ранно детство неговите родители – св. Нина и св. Григорий, епископ Назиански Старши – са му наложили "златната вериге на благочестието". Овладян от пламенна и неудържима склонност към науката, с по-младия си брат Кесарий той започнал образованието си в близкия Назианз и го продължил в Кесария Кападокийска, където за пръв път се срещнал в Василий Велики. След кратък престой тук св. Григорий пристагнал в Александрия, където брат му Кесарий изучавал медицина. Но целта на бъдещия велик богослов е по-голямата наука. Затова той оставил брат си и отишъл в 349 г. в Атина. По пътя за елинската столица, сред смъртната заплаха на бушуващите вълни, св. Григорий повторил обета на майка си да се посвети на Бога.

В Атина той намира повече отколкото търсил. "Аз търсих там красноречие и намерих щастие, защото там намерих Василий. Аз заприличах на Саул, който търсил ослици, а си намерил царство (1Цар. 9:3,10). Случайната придобивка се оказва по-висока, отколкото главната цел..." Свети Григорий и Василий Велики свързали най-тесните връзки на взаимно доверие и привързаност. Те могли да кажат за себе си: "С единомислие ходихме в Божия дом" (Пс. 54:15). "У нас всичко беше общо – казва св. Григорий, - и едната душа свързваше това, което разделяха телата..." Чувствителната, кротка и впечатлителна душа на св. Григорий се нуждаела от привързаност и обич, а дружбата с Василий била най-нежната от всички му привързаности. В шумната и душегубна Атина двамата приятели знаели само два пътя: единият ги водел към християнските храмове, а другият – към учителите на външните науки.

Свършили се годините на учението и странстването. След многогодишно отсъствие и двамата трябвало да се завърнат в родните места. Върнал се св. Григорий с решителна готовност да положи в нозете на Христа всичките си насъбрани знания, за да отстъпят те място на словото на великия Бог. Не веднъж и не лесно намерил той лекия и гладък път

"Идваха в ума ми Илия Тесвитянинът (3Цар. 17:1), великият Кармил (3Цар. 18:17-46), необичайната храна и пустинята на Предтеча (Мат. 3:1-4). Надделяваше от друга страна любовта към божествените книги и черпената от тях светлина на духа, а такова занимание не е работа за пустинята и безмълвието. Много пъти се люшках аз насам–нататък и накрай умирих желанията си и бродещият ум се установи по средата".

Смущавала го още и неговата нежна и гореща обич към родителите му – "тя ме теглеше като товар към земята". Той останал в родителския дом и споделял домашните грижи на майка си и баща си. Но и сред мирските залисии той се стараел да води съзерцателен живот, като възприел от отшелниците углъбеността на техния ум, а от миряните – старанието да бъде полезен на обществото.

Св. Григорий прекарвал безсънни нощи в молитви и размишления, а благочестивото му въображение го отнасяло към отдалечените пустини на Понт, където се трудил и предавал на безмълвие светият му приятел Василий "в съжителство с Бога, покрит от облак като един от старозаветните мъдреци". Около него се събирали неколцина ревнители на подвига на духовното бдение – "ангелоподобни лица, които стоейки на нозе, призовават Бога в псалми и възнасят сърцата си към Него с песнопения, отправяйки общи славословия от много уста..."

За малко се удало на св. Григорий да вкуси насладата на пустинното безмълвие в Понт. Родителският зов скоро го върнал в света и против желанието му, както и по силното настояване на назианците, баща му го възвел на един от най-високите престоли – в 361 или 362 година го ръкоположил за свещеник.

"При тази принуда аз затъгувах така силно, че забравих всичко – другари, родители, отечество, род и като ужилен от насекомо вол заминах за Понт, като се надявах у божествения приятел да намеря лекарство против горестта".

И той го намерил там. Единствено времето смекчило чувството за злощастие. Завърнал се в Низианз, той приел върху себе си пастирските задължения, чието величие и товар така ясно съзнавал.

Синовното послушание пак надмогнало у него любовта към безмълвието: той споделял епископските трудове на своя родител. А в 372 година Василий Велики го ръкоположил за епископ на Сасима. В този град той наистина отишъл, но не се и приближил до дадената му църква поради арианска съпротива. "Нито веднъж не извърших там богослужение, не се молих с народа, не възложих ръце нито на едного от клириците" – казва св. Григорий.

По новата просба на баща си той се върнал в Низианз и вече като епископ му помагал в дълбоката му старост. След неговата смърт в 374 година младият епископ Григорий не пожелал да заеме неговото място, макар да управлявал паството до избора на нов епископ.

Най-после и за него дошла свободата да разполага със себе си, и той, "като беглец" се уединил в Селевкия при храма "Св. Текла", където искал да се отдаде на самота и съзерцание. И това не продължило много. Този път той трябвало да отстъпи пред призива на православните жители на столицата и да преустрои стопената от арианските императори Цариградска православна църква.

Между 379 и 381 година настъпил върховният момент от неговия живот.

"Приканиха ме да стана помощник на народа, защитник на Словото, да орося със струите на благочестието изсушените, но все още зеленеещи души, с хранителността на елея да засиля светлината в светилниците, да разкъсам с твърдото учение паяжините – тези гнили вериги на многосръчните словоплетници, които са смешни за крепките, но впримчват лекомислените".

"Не по добра воля, а насилствено увлечен от други", св. Григорий се явил в Цариград като защитник на Словото. Той не намерил тук нито един православен храм: всички били заграбени от еретиците – ариани. Наложило се да извършва божествената служба в частен дом, в бедна къща. Така възникнал храмът "Анастасия" – "Възкресение", в който "Троическият Богослов" произнесъл своите знаменити и благодатни слова на богословието, разкрил и изповядал неизречимите тайни на Божественото триединство и възкресил православието в Цариград. Тези слова му спечелили названието "Богослов". Чрез тях той оживил, ободрил и събрал разпръснатите овци на истинското словесно Христово стадо.

На 27 май 380 г. св. Григорий Богослов бил тържествено утвърден в църквата "Св. апостоли" за цариградски архиепископ от император Теодосий І (379-395) и потвърден на ІІ вселенски събор в 381 г., който бил открит под негово председателство и на който възтържествувало православието.

Но блясъкът не продължил много. Скоро той трябвало да напусне заслужения с толкова пастирски подвизи престол и мястото на "общата победа". Съмнителни произшествия и интриги му дали повод да подаде оставката си и през юни 381 година се завърнал в родния Низианз. Той завеждал вдовстващата там катедра до 383 година, докато избрали Евлалий, и след това окончателно се оттеглил в наследственото си имение в Арианз.

Св. Григорий притежавал дълбоко благочестие и високи дарования. Той бил една съзерцателна поетическа натура, чувствителен и примирителен. Остатъка от дните си той прекарал в мечтаното безмълвие, в песнословия на неизказаното Божество, на неразделната и единосъща Троица.

В началото на седмото десетилетие от своя живот той склопил очи към 390 година.

Църквата облажава св. Григорий като "Троически Богослов", като "таинник на Св. Троица". Църквата пази и следва неговото богословско учение, което разкрива със словата на философстващия разум възвишените истини на апостолската проповед.

По отношение на християнската мисия всред славяните и на славянската писменост той трябва да бъде отбелязан като най-големият от древните отци любимец на св. Константин–Кирил Философ, който изучавал дори наизуст неговите произведения и написал похвала в негова чест. "


2015_01_25_003.JPG

2015_01_25_007.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой девети от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 10.05.2015 г. (Неделя на Самарянката). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi094.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 318031  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2015 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.18 секунда