Важно!

::: РОЖДЕСТВЕНСКИ :::
::::::::::::: ПОСТ :::::::::::::


11 декември:
Преп. Даниил Стълпник. Преп. Лука Стълпник

12 декември:
Св. Спиридон, еп. Тримитунтски Чудотворец
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 11/04/2017 - 06:48

Предстоящи богослужения през Страстната седмица и Великденските празници

cress_1.jpg12. април (Велика сряда)
8:00 ч. - Вечерня и преждеосвещена света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

13. април (Велики четвъртък)
8:00 ч. - Утреня, света Василиева литургия и маслосвет в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос
18:00 ч. - Последование на 12-те евангелия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

14. април (Велики петък)
8:00 ч. - Царски часове с изнасяне на света Плащаница в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос
18:00 ч. - Опело Христово в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

15. април (Велика събота)
9:00 ч. - Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос
23:00 ч. - Полунощница в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос
24:00 ч. - Възвестява се ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ, след литийното шествие започва пасхалната утреня и Златоустова света Литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

16. април (Възкресение Христово)
11:00 ч. - Пасхална вечерня (Второ Възкресение) в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

17. април (Светли понеделник, Възкресение Христово)
09:00 ч. - Златоустова св. литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

21. април (Светли петък, Живоприемни източник)
09:00 ч. - Златоустова св. литургия и водосвет в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

23. април (Неделя след Пасха - Томина Неделя)
09:00 ч. - Златоустова св. литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 09/04/2017 - 16:36

Вход Господен в Иерусалим

2017_04_09_001.JPG

Осана! Благословен Идещият в име Господне!
[Иоан 12:13]

В шестата Неделя от Великия пост (09 април 2017 г., Вход Господен в Иерусалим - Връбница,­ Цветница, св. мчк Евпсихий), когато Светата Православна Църква тържествено празнува Влизането на нашия Спасител Иисус Христос в Иерусалим, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше хора на храма.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."
[Иоан 12:1-18]


За благословение на присъстващите православни християни бяха раздадени осветени върбови и палмови клонки.

В проповедта си о. Ромил говори за предстоящата Страстна седмица (седмица на страданията) и предупреди всички, съблюдаващи поста, да усилят молитвата и вниманието си, защото предстоят изкушения. Накрая негово Високоблагоговейнство пожела на всички да посрещат всеки ден от предстоящата седмица преди Възкресение Христово с думите: ОСАНА!

2017_04_09_002.JPG

2017_04_09_003.JPG

2017_04_09_004.JPG

2017_04_09_005.JPG

2017_04_09_006.JPG

2017_04_09_007.JPG

2017_04_09_008.JPG

2017_04_09_009.JPG

2017_04_09_010.JPG

2017_04_09_011.JPG

2017_04_09_012.JPG

2017_04_09_013.JPG

2017_04_09_014.JPG

2017_04_09_015.JPG

2017_04_09_016.JPG

2017_04_09_017.JPG

2017_04_09_018.JPG

2017_04_09_019.JPG

2017_04_09_020.JPG

2017_04_09_021.JPG

2017_04_09_022.JPG

2017_04_09_023.JPG

2017_04_09_024.JPG

2017_04_09_025.JPG

2017_04_09_026.JPG

2017_04_09_027.JPG

2017_04_09_028.JPG

2017_04_09_029.JPG

2017_04_09_030.JPG

2017_04_09_031.JPG

2017_04_09_032.JPG

2017_04_09_033.JPG

2017_04_09_034.JPG

2017_04_09_035.JPG

2017_04_09_036.JPG

2017_04_09_037.JPG

2017_04_09_038.JPG

2017_04_09_039.JPG

2017_04_09_040.JPG

2017_04_09_041.JPG

Лазарова събота - Александър Звезданов 08/04/2017 - 16:43

Лазарова събота

2017_04_08_001.JPG

"Аз съм възкресението и животът;
който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
И всеки, който живее и вярва в Мене,
няма да умре вовеки"
[Иоан 11:25-26]


В съботата преди шестата Неделя от Великия пост (Лазарова събота. Св. апли Иродион, Агав, Руф и др.), когато Светата Православна Църква припомня възкресението на четиридневния Лазар, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Свето възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос. Службата огласяше иподиакон Даниел.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.

След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.

Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. А някои от тях отидоха при фарисеите и им разправиха, що стори Иисус."
[Иоан 11:1-46]


2017_04_08_002.JPG

2017_04_08_003.JPG

2017_04_08_004.JPG

2017_04_08_005.JPG

2017_04_08_006.JPG

2017_04_08_007.JPG

2017_04_08_008.JPG

2017_04_08_009.JPG

2017_04_08_010.JPG

2017_04_08_011.JPG

2017_04_08_012.JPG

2017_04_08_013.JPG

2017_04_08_014.JPG

2017_04_08_015.JPG

2017_04_08_016.JPG

2017_04_08_017.JPG

2017_04_08_018.JPG

2017_04_08_019.JPG

2017_04_08_020.JPG

2017_04_08_021.JPG

2017_04_08_022.JPG

Неделя на преп. Мария Египетска - Александър Звезданов 02/04/2017 - 17:05

Неделя на преп. Мария Египетска

2017_04_02_001.JPGВ петата Неделя от Великия пост (02 април, Пета Неделя на Великия пост ­ - на преп. Мария Египетска. Преп. Тит Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия н храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Службата огласяше хора на храма.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.

А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
[Марк 10:32-45]


"Житие на преподобната наша майка Мария Египетска

"В един от Палестинските манастири живеел старец, украсен с благочестив живот и реч разумна, от ранна възраст утвърден в монашеския подвиг. Името на стареца било Зосима. Той бил преминал всички степени на постническия подвиг и спазвал всички правила, предадени от най-великите монаси. И като извършвал всичко това, той никога не преставал да се поучава с Божественото слово: и на лягане, и на ставане от сън, и вкусвайки храна (ако може да се нарече храна малкото, което хапвал), той постоянно и неспирно пеел божествени песнопения и търсел поука в божествените книги. Бил доведен в манастира още като младенец и доблестно се подвизавал в постничество до 53-ата си година. Но тогава започнала да го смущава мисълта, че е достигнал пълно съвършенство и вече няма нужда от никакви наставления. "Надали - мислел си той - има на земята монах, който би могъл да ме поучи и да ми покаже пример за постничество, който аз да не съм преминал. Дали ще се намери сред пустинята човек, който да ме превъзхожда?"

Когато старецът размишлявал така, му се явил Ангел и казал:

- Зосима! Ти усърдно се подвизава според човешките си сили и доблестно премина постническия подвиг. Но никой от човеците не може да рече за себе си, че е постигнал съвършенството. Има подвизи, неизвестни за тебе, и много по-трудни от тези, които ти си извършил. За да разбереш колко много други пътища водят към спасението, напусни своята страна, както най-великият от патриарсите, Авраам, и иди в манастира край река Йордан.

Като се подчинил на това напътствие, Зосима излязъл от манастира, в който се подвизавал от детската си възраст, отправил се към река Йордан и пристигнал в манастира, накъдето Божият глас го насочил.

Тук той видял старци, просияли с добри дела и благочестие, които с пламенно сърце служели на Господа с непрестанно пеене, всенощна молитва и постоянен труд. Главна и постоянна тяхна храна било словото Божие, а тялото те хранели с хляб и вода, доколкото позволявала на всеки един любовта му към Бога.

Зосима бутнал с ръка манастирската порта и се натъкнал на монаха вратар; разказал му за себе си и монахът известил игумена, а той наредил да повикат пристигналия старец при него. Зосима се представил, като направил обичайния монашески поклон с молитва.

- Откъде си, брате - запитал го игуменът, - и защо си дошъл при нас, бедните старци?

Зосима отвърнал:

- Откъде идвам, няма нужда да говорим, а съм дошъл, отче, да търся душевна полза за себе си, тъй като чух за вас много чудни и похвални неща, чрез които душата може да достигне до Бога.

- Братко - отвърнал на това игуменът, - единствено Бог може да изцели душевните ни немощи. Нека Той насочи и теб, и нас по Своите пътища, за полза на душите; а човек човека не може да поправи, ако всеки сам не вниква постоянно в себе си, и непрестанно, с Божията помощ, не извършва подвизи. Но след като Христовата любов те е подбудила да посетиш нас, нищите старци, остани, щом за това си дошъл. Добрият пастир, Който даде душата Си за нашето спасение, да прати върху всички ни благодатта на Светия Дух.

След тези думи Зосима се поклонил на игумена и като изпросил от него молитви и благословение, останал в манастира. Тук той видял старци, просияли с добри дела и благочестие, които с пламенно сърце служели на Господа с непрестанно пеене, всенощна молитва и постоянен труд. На устата им винаги имало псалми, празна дума от тях не можело да чуеш, те нищичко не знаели за придобиването на временни блага и за житейскте грижи. Имали един непрестанен стремеж - да умъртвяват плътта си. Главна и постоянна тяхна храна било словото Божие, а тялото те хранели с хляб и вода, доколкото позволявала на всеки един любовта му към Бога. Гледайки това, Зосима се поучавал и се подготвял за предстоящия си подвиг.

Доста време изминало, дошли и дните на Светия Велик пост. Вратите на този манастир били постоянно заключени; отваряли ги само ако някой трябвало да излезе по манастирски дела. Местността била пустинна и тук миряни не само че не идвали, но дори не знаели за съществуването на тази обител. Манастирът имал и един обичай, заради който именно Бог довел Зосима тук.

В първата неделя от Великия пост на Литургията всички се причастявали с Пречистите Тяло и Кръв Господни и вкусвали по мъничко постна храна; после се събирали в църквата и след усърдна, коленопреклонна молитва, старците един друг се прощавали. Всеки изпросвал с поклон от игумена благословение за подвига на предстоящото му пътешествие.

След това отваряли манастирските порти и пеейки псалома: "Господ е моя светлина и мое спасение; от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша?" [Пс. 26:1], монасите излизали в пустинята и прекосявали река Иордан. В манастира оставали само един-двама старци, не за охрана на имуществото - там нямало какво да се открадне, - но за да не остава църквата без богослужение. Всеки взимал със себе си малко храна, колкото можел и искал, според телесните си потребности: един - малко хляб, друг - смокини, някой - фурми или намокрена във вода пшеница. Някои нищо не взимали освен своето тяло и рубището отгоре му, а когато гладът ги принудел, хранели се с тревите, растящи из пустинята.

Преминавайки Иордан, всички се пръсвали надалеч в различни посоки и никой не знаел как пости другият и как се подвизава. Ако някой видел, че насреща му идва монах, свървал в друга посока и продължавал да живее в самота и постоянна молитва, като по някое време вкусвал съвсем малко храна.

Тъй монасите прекарвали целия Велик пост и се връщали в манастира за неделята преди Възкресение Христово, когато Църквата с разлистени клонки тържествено чества празника Вайя. И никой от братята не питал другите кой как е прекарал времето в пустинята и с какво се е занимавал; съвестта била единственият свидетел на всеки от тях. Такъв бил уставът на манастира край река Йордан.

Зосима, според този обичай, също преминал река Иордан, като взел поради телесната си немощ мъничко храна и дрехата, която носел постоянно. Скитайки се из пустинята, извършвал своя молитвен подвиг и доколкото можел, се въздържал от храна. Спял малко, там, където го застигнела нощта, заспивал за-кратко, седнал на земята, а рано сутрин се събуждал и продължавал подвига си. Все повече и повече му се искало да навлезе във вътрешността на пустинята и там да намери някой подвижник, който би могъл да го поучи.

Веднъж, след двадесетдневен път, като се поспрял, обърнат на изток, започнал да пее шести час с обичайните молитви. По време на подвига си той на всеки час спирал да върви и се молел. Не щеш ли, изведнъж видял от дясната си страна като че сянка от човешко тяло. Изплашен, мислейки, че това е бесовско привидение, започнал да се кръсти. Когато преминал страхът му и завършил молитвата си, той се обърнал на юг и видял обгорял до черно от слънцето гол човек, с бели като къделя коси, които стигали до шията му. Зосима затичал в тази посока с голяма радост: през последните дни той не бил виждал не само човек, но и животно. Когато онзи отдалече видял, че Зосима се приближава към него, побързал да побегне към вътрешността на пустинята. Но Зосима, сякаш забравил старостта си и умората от пътя, се спуснал да догони беглеца.

Междувременно стигнали до една падина, която била като русло на пресъхнала река. Беглецът се устремил в обратна посока, а Зосима, изтощен и без сили да тича повече, усилил молбите си и спрял. Тогава онзи, който бягал, най-сетне също спрял и казал така:

- Авва Зосима! Прости ми, заради Бога, че не мога да застана пред теб! Аз съм жена, и както виждаш, съм гола и нищо не прикрива голотата ми. Но ако ти искаш да предадеш на мене, грешната, своите молитви и благословение, хвърли ми някоя от дрехите си, за да се покрия, и тогава ще се обърна към тебе за молитва.

Страх и ужас обзели Зосима, когато чул името си от устата на тази, която никога не го е виждала, и нищо не е чувала за него. "Ако не беше прозорлива - помислил си, - тя не би ме назовала по име."

Бързо изпълнил желанието ѝ, свалил от себе си вехтата съдрана дреха и обърнат гърбом ѝ я хвърлил. Като взела дрехата, тя се препасала и колкото било възможно, прикрила голотата си. След туй се обърнала към Зосима със следните думи:

- Защо, авва Зосима, ти пожела да видиш мен, грешната жена? Искаш да чуеш нещо и да се поучиш от мене, затова ли не се поленѝ да изминеш трудния път?

Но Зосима се бил хвърлил на земята, просейки благословение от нея. Тя също паднала на земята и тъй двамата лежали, просейки един от друг благословение; една дума само се чувала: "Благослови!" След доста време жената казала на стареца:

- Авва Зосима, ти трябва да благословиш и да се помолиш, защото си облечен в иерейски сан и от много години предстоиш в светия олтар и извършваш Божествените Тайнства.

Тези думи хвърлили стареца в още по-голям страх. Облян в сълзи, задъхан от вълнение, той казал:

- Духоносяща майко! Ти си се доближила до Бога, умъртвявайки телесната немощ. Божият дар е проявен у теб повече, отколкото у другите: ти никога не си ме виждала, а ме нарече по име и знаеш, че имам сан на свещеник. По-добре ти ме благослови, за Бога, и ми предай светата си молитва!

Трогната от настойчивостта на стареца, тя го благословила с тези думи:

- Благословен Бог, Който иска да се спасят човешките души!

Зосима отвърнал "Амин!" и двамата станали от земята. Тогава тя запитала:

- Човече Божий, защо поиска да посетиш мен, оголената, лишената от всякакви добродетели? Благодатта на Светия Дух те е довела, та да извършиш в свое време нужното за мене в земния живот. Кажи ми, отче, как живеят християните, царят и светите църкви?

- По твоите свети молитви - отвърнал Зосима - Бог е дарувал траен мир на Църквата. Но отстъпи пред молбата на недостойния старец и се помоли на Господа за целия свят и за мен, грешния, та скитането ми из пустинята да не остане безплодно.

- По-скоро на теб, авва Зосима - казала тя, - подобава да се молиш за мен и за всички, защото имаш свещенически сан, и за това си призван. Но поради дълга на послушанието аз ще изпълня твоята воля. С тези думи тя се обърнала на изток; като възвела нагоре очи и вдигнала ръце, започнала да се моли, но така тихо, че Зосима не чувал и не разбирал думите на молитвата ѝ. Трепетен, стоял свел глава мълчаливо. "Нека Бог ми е свидетел - разказвал сетне той, - че след някое време, като повдигнах очи, видях я издигната на лакът от земята; тя стоеше във въздуха и се молеше." Зосима се разтреперал от страх, хвърлил се със сълзи на земята и само мълвял: "Господи, помилуй!"

Но сега пък го смутила мисълта, дали това не е дух и дали не е привидение, което се преструва, че се моли на Бога. Но светицата, като повдигнала стареца от земята, рекла:

- Защо, Зосима, те смущават мисли за привидения, защо си мислиш, че аз съм дух, който се преструва, че се моли? Умолявам те, блажени отче, бъди уверен, че аз съм жена грешница, очистена само от светото кръщение; не, аз не съм дух, а земя, прах и пепел - плът, а не дух.

При тези думи тя осенила със знака на кръста челото, очите, устата, гърдите си и продължила:

- Да ни избави Бог от лукавия и от мрежите му, защото голяма борба е повел срещу ни.

Чувайки тези думи, старецът паднал в нозете й и през сълзи възкликнал:

- В Името на нашия Господ Иисус Христос, истинския Бог, Роден от Дева, заради Когото ти, голата, си умъртвила свойта плът, заклевам те, нищо не скривай от мене, разкажи ми всичко за твоя живот и аз ще прославя Божието величие. Вярвам в моя Бог, заради Когото и ти живееш, че се отправих в тази пустиня именно за да прослави Бог твоите дела: ние не можем да се противопоставим на Божиите пътища. Ако Богу не беше угодно твоите подвизи да станат известни, Той не би те открил и на мене, а мен не би подкрепил за такъв далечен път през пустинята.

Дълго я убеждавал Зосима с много още други думи, а тя рекла:

- Прости ми, свети отче, срамувам се да ти разкажа своя позорен живот. Но след като видя голото ми тяло, ще разголя пред теб и душата си, и ти ще видиш колко срам и позор има в нея. Ще се разкрия, както каза ти, без да се хваля: с какво ли да се похваля аз, която бях избран съсъд на дявола! Но ако започна да ти разправям своя живот, ти ще избягаш от мен като от змия; слухът ти няма да издържи повестта на моето разпътство. Обаче аз ще ти разкажа, без да скривам нищо. Само те моля, като узнаеш живота ми, не забравяй да се молиш за мене, та да получа милост в съдния ден.

Старецът с неудържими сълзи я молел да му разкаже своя живот и тя започнала да разказва така:

- Аз, свети отче, съм родена в Египет. Бях на 12 години и родителите ми бяха още живи, когато отхвърлих тяхната любов и се отправих към Александрия. Как погубих девическата си чистота и започнах неудържимо, ненаситно да се предавам на любодеяние, за това без срам не мога и да си помисля, камо ли да го опиша подробно. Ще ти разкажа само накратко, за да разбереш за моята неудържима похот. Седемнадесет години, и повече дори, аз вършех блудство с всеки срещнат и не заради подаръци или пари, а защото си бях наумила, че даром повече ще идват при мене, за да удовлетворяват моята похот. Не мисли, че бях богата и затова не взимах - не, аз живеех в нищета, често гладна предях вълна, но непрестанно бях обхваната от желанието все повече и повече да потъвам в тинята на блудството: за мен животът се състоеше в това.

Веднъж, по време на жътва видях, че много мъже - и египтяни, и либийци - отиват към морето. Попитах първия срещнат: "Къде отиват тези хора?" - Той ми отвърна, че отиват в Иерусалим за предстоящия не след дълго празник Въздвижение на Светия и Животворящ Кръст Господен. На моя въпрос, дали ще ме вземат със себе си, той каза, че ако имам пари и храна, никой няма да ме спре. Аз рекох: "Не, братко, нямам нито пари, нито храна, но все пак ще тръгна в някой кораб с тях, а те ще ме прехранят - ще им плащам със своето тяло." Аз затова исках да тръгна на път - прости ми, отче мой, - защото около мен щеше да има много хора, готови за похот... Казвах ти, отче Зосима, да не ме принуждаваш да ти разказвам за моя позор. Бог е свидетел, страхувам се, понеже осквернявам с думите си въздуха.

Оросявайки земята със сълзи, Зосима възкликнал:

- Говори, майко моя, говори! Продължавай своята толкова поучителна за мене повест!

- Онзи юноша - продължила тя, - като чу моите безсрамни думи, се засмя и отмина. А пък аз захвърлих хурката, която държах в ръце, и забързах към морето. Като огледах пътешествениците, забелязах на брега десетина човека; те бяха млади и ми се сториха подходящи за моите желания. Другите вече се бяха качили на кораба. Безсрамно, по навик, се приближих към младежите и казах: "Вземете ме със себе си, може да ви потрябвам!" При тези думи, виждайки безсрамието ми, те се засмяха, взеха ме със себе си на кораба и отплувахме. Как да ти разкажа, човече Божий, какво стана сетне? Кой слух, кой език може да понесе разказа за позорните дела, които извърших на кораба по време на пътуването? Аз ги увличах в грях дори против волята им и няма срамни дела, на които да не ги научих. Повярвай, отче, ужасявам се как можа морето да понесе този разврат, как не се разтвори, та да ме погълне жива в ада, след като съблазних толкова много души! Но мисля, че Бог очакваше моето покаяние, понеже Той не иска смъртта на грешника, а дълготърпеливо очаква обръщането му.

Така пристигнах в Иерусалим и през всички дни до празника постъпвах както преди, даже и по-зле. Не се задоволявах с юношите, които бяха с мен на кораба, но подтиквах към блуд и местните жители, и странниците.

Най-сетне дойде и празникът Въздвижение на Светия Кръст, а аз, както и преди, тръгнах на лов за младежи. Като видях, че рано сутринта всички един след друг бързат към църквата, отправих се натам, влязох с другите в притвора и когато настъпи часът на светото Въздвижение на Честния Кръст Господен, понечих, заедно с народа, да проникна и аз в църквата. Колкото и да се опитвах да се вмъкна, народът ме отстраняваше. Накрая, с много труд и аз, окаяната, се приближих до църковните двери. Всички безпрепятствено влизаха вътре, а мен Божествената сила не ме допускаше. Отново се опитах да вляза, но отново бях отстранена - останах сама в притвора. Като си мислех, че това е поради моята женска слабост, аз се смесих с друга тълпа, но старанията ми оставаха напразни. Грешните ми нозе се докосваха до прага - църквата приемаше всички, единствено мене, окаяната, не ме допускаше.

Поставена сякаш нарочно, като многобройна стража войници, незнайната сила ме задържаше и ето че аз отново се оказвах в притвора. Тъй напрягах усилия три, четири пъти, но без успех. От изнемога повече не можех да се смесвам с тълпата влизащи, цялото тяло ме болеше от блъскане и мачкане. Отчаяна, посрамена, аз се отдръпнах и застанах в ъгъла на притвора. Когато се опомних, помислих си: каква ли е причината, която не ми позволява да видя Животворящото Дърво на Господния Кръст? Светлината на спасителния разум, Божията истина, която просвещава душевния взор, докосна сърцето ми и аз съзрях, че мерзостта на моите дела не ми позволява да вляза в църквата. Тогава заплаках горко, ридаейки се биех в гърдите и въздишах от дън душа.

Така стоях в притвора и плачех. Като повдигнах очи, видях горе на стената иконата на Пресвета Богородица и като обърнах към нея телесните и душевните си очи, възкликнах:

- О, Владичице Дево, Която си родила Бога в плът! Знам, дълбоко съзнавам, че не е чест и похвала за теб туй, че аз, нечистата и скверната, се взирам в лика ти, Приснодево, чиста телом и по душа. Справедливо е твоята девствена чистота да се гнуси и да ме ненавижда мене, блудницата. Но чувала съм, че Роденият от тебе Бог затова и се е въплътил, да призове към покаяние грешниците. Ела при мене, изоставената от всички, и помогни ми! Повели да се отвори и за мене входът на църквата, дай ми да зърна Светото Дърво, на което с плът е бил разпънат Роденият от тебе, пролял Светата Своя Кръв, за да избави грешните и мене. Повели, Владичице, и за мен, недостойната, да се отворят дверите на църквата, та да се поклоня на Божествения Кръст! Бъди ми вярна поръчителка пред твоя Син, та да не осквернявам повече своето тяло с мръсно блудство, но като зърна Кръстното Дърво, да се отрека от света и съблазните му и да отида там, където ти ме поведеш, застъпнице за моето спасение.

Тъй казах. Поободрена от вярата и убедена в милосърдието на света Богородица, аз, сякаш подтикната от някого, станах от мястото, където се молех, и се смесих с тълпата, която влизаше в църквата. Сега вече не ме блъскаха и никой не ми попречи да се доближа до църковните двери. Страх и ужас ме обзе, цялата треперех. Като достигнах дверите, преди затворени за мене, без труд влязох вътре, в светата църква, и се удостоих да видя Животворящото Дърво, проумях Божиите тайни и разбрах, че Бог не отхвърля каещите се. Припаднах на земята, поклоних се на Светия Кръст и с трепет го целунах.

След това излязох и пак отидох при иконата на моята Застъпница - Света Богородица; като преклоних колене пред нейния свят лик, така се помолих:

- О, Вечноблажена Дево, Владичице Богородице! Ти не се погнуси от молитвата ми и прояви към мен голямото си човеколюбие. Аз видях Господнята слава, аз, блудницата, недостойна да я зърна! Слава на Бога, Който заради теб приема покаянието на грешните! Това е всичко, което аз, грешницата, мога да си помисля и да изкажа с думи. Сега, Владичице, е вече време да изпълня обещаното, когато те призовавах за поръчителка. Напътствай ме според твоята воля и научи ме как да довърша спасението си по пътя на покаянието.

Тогава чух, като че отдалече, глас:

- Ако преминеш през река Иордан, ще намериш за себе си пълно успокоение.

Изслушах тези думи с вярата, че са казани за мен, и през сълзи възкликнах към иконата на Света Богородица:

- Владичице, Владичице Богородице, не ме изоставяй!

Така излязох от църковния притвор и тръгнах бързо напред. По пътя някой ми даде три монети с думите:

- Вземи, майко.

Аз приех монетите, купих с тях три хляба и попитах продавача къде е пътят към река Иордан. Като разбрах коя врата води в тази посока, тръгнах забързана, проливайки сълзи. Тъй прекарах целия ден в път, питайки тези, които срещах, и в третия час на деня, в който се удостоих да зърна Светия Кръст Христов, вече по залез слънце, стигнах до църквата на свети Иоан Предтеча край река Иордан. Помолих се там, после слязох до реката и умих лицето и ръцете си във водите на тази свята река. Върнах се в църквата и се причастих с Пречистите и Животворящи Христови Тайни. След това изядох половината от единия хляб, пийнах вода от Иордан и заспах на земята. Рано сутринта, като намерих малка лодчица, аз се прехвърлих на другия бряг и отново се обърнах към своята ръководителка Богородица с молитва да ме насочи накъдето ѝ бъде угодно на нея.


Тъй се установих в пустинята, където до ден днешен се скитам, очаквайки Бог да ми даде спасение от душевните и телесните страдания.

Зосима попитал:

- А колко години, майко, изминаха, откакто ти се засели в тази пустиня?

- Мисля - отвърнала тя, - че изминаха 47 години, откакто напуснах Светия град.

- А с какво - запитал Зосима, - с какво се хранеше?

- Като преминах Иордан - казала светицата, - имах два хляба и половина; те изсъхнаха, станаха като каменни и няколко години вкусвах по малко от тях.

- Как можа да преживееш благополучно толкова време, без да те смути никаква съблазън?

- Страхувам се да отговоря на въпроса ти, отче Зосима. Ако започна да си припомням бедите, претърпени от помислите, които ме измъчваха, боя се да не би отново да ме овладеят.

- Не пропускай нищо от твоя разказ - казал Зосима, - затова и те питам, за да разбера всички подробности от живота ти.

Тогава тя казала:

- Повярвай ми, отче Зосима, 17 години преживях сред тази пустиня в борба със своите безумни страсти, като с диви зверове. Когато се наканех да хапна нещо, сещах се за месата и виното, които ядях в Египет; искаше ми се да пийна от любимото си вино. В света много вино пиех, а тук нямаше и вода; изнемогвах от жажда и страшно се измъчвах. Понякога у мен се появяваше желание да пея блудните песни, с които бях свикнала, и това много ме смущаваше. Тогава започвах да проливам сълзи, биех се в гърдите и си припомнях обещанията, които бях дала, когато тръгнах към пустинята. Заставах мислено пред иконата на своята поръчителка, Пресвета Богородица, и с плач я умолявах да прогони от мен мислите, които смущаваха душата ми. Дълго плачех така и силно се биех в гърдите, докато накрая една чудна светлина ме обливаше и аз се успокоявах от вълнението. Как да ти призная, отче, за блудните желания, които ме обземаха? Прости ми, отче. Огънят на страстта пламваше в мен и ме изгаряше, подтиквайки ме към похот. Когато ме налиташе тази съблазън, аз се хвърлях на земята, обляна в сълзи, като си представях, че пред мен стои самата моя Застъпница, осъжда престъплението ми и ме заплашва с тежки мъки. Дни и нощи не ставах от земята, докато не ме озареше онази светлина, за да прогони мислите, които ме смущаваха. Тогава въздигах очи към своята поръчителка, като горещо я молех да ми помогне в моето страдание сред пустинята, и наистина получавах помощ и ръководство в покаянието. Така прекарах 17 години в постоянни мъки. А оттогава и досега Света Богородица във всичко ми помага и ме ръководи.

Зосима попитал:

- Нима нямаше нужда от храна и от дрехи?

Светицата отвърнала:

- Като свършиха хлябовете, 17 години се хранех с растения; дрехите, които бяха на мен, когато преминах река Йордан, изтляха от старост и аз много пострадах, изнемогвайки лете от жега, зиме от студ. Много пъти падах без дъх на земята и дълго лежах така, измъчвана от безброй телесни и душевни несгоди. Но оттогава до ден-днешен Божията сила във всичко е преобразила моята грешна душа и смиреното ми тяло, та аз само си припомням предишните лишения, като намирам за себе си неизчерпаема храна в надеждата за спасение: храня се и се завивам с всесилното Божие слово, защото "не само с хляб ще живее човек"! А като нямат дрехи, в скалите ще се скрият, свалилите от себе си покривалата на греха.

Като чул, че светицата споменава думи на Свещеното Писание - от Моисей, пророците и Псалтира, Зосима я попитал дали е изучавала псалмите и другите книги.

- Не си мисли - отвърнала му тя с усмивка, - че след като преминах река Иордан, съм виждала някой друг човек, освен тебе: даже звяр не се е мяркал, нито някое животно. И никога не съм се учила на книга, и никога, от ничии уста не съм чувала да се четат псалми, но "словото Божие е живо и действено" [Евр. 4:12] и учи на разум човеците. Заклевам те във Въплътеното Божие Слово: моли се за мене, блудницата.

Така казала тя. Старецът се хвърлил в краката й със сълзи и възкликнал:

- Благословен Бог, Който върши безброй велики и страшни, дивни и славни дела! Благословен Бог, Който ми показа как награждава Той онези, които Му се боят! Наистина Ти, Господи, не изоставяш устремените към Тебе!

Светицата не допуснала старецът да ѝ се поклони, а казала:

- Заклевам те, отче свети, в Иисус Христос, Бога, нашия Спасител, на никого не разказвай това, което чу от мене, докато Бог не ме вземе от земята. А сега - иди си с миром. След една година отново ще ме видиш, ако Божията благодат ни съхрани. Но направи, за Бога, това, за което ще те помоля: през поста догодина не преминавай през Иордан, както вие правите обикновено в манастира.

Почудил се Зосима, че тя споменава манастирския устав и нищичко не успял да промълви, освен:

- Слава на Бога, Който награждава любещите Го!

- Та ти, свети отче - продължила тя, - остани си в манастира, както аз ти казвам, защото дори и да поискаш, няма да можеш да излезеш. А на Свети Велики Четвъртък, в деня на Тайната Христова Вечеря, вземи в свят, подобаващ за това съсъд, Животворящите Тяло и Кръв и ела край селището на брега на Иордан и там ме почакай, за да се причастя с Животворящите Дарове. Защото, откакто преди да премина Иордан се причастих в църквата на свети Иоан Предтеча, до ден-днешен не съм вкусвала Светите Дарове и сега от все сърце жадувам. Ти не забравяй моята молба, но непременно донеси Животворящите Божествени Тайни в същия оня час, когато Господ е направил учениците Си причастници на Своята Божествена Вечеря. А на авва Иоан, игумена на манастира, където ти живееш, кажи: "Огледай себе си и братята, много неща трябва да поправите." - Но не му го казвай сега, а когато Бог те научи.

След тези думи тя отново изпросила молитвите на стареца и се отдалечила навътре в пустинята. Зосима, като се поклонил до земята и целунал за слава Божия мястото, където били стъпките ѝ, тръгнал обратно, хвалейки и благославяйки Христа, нашия Бог. Прекосил пустинята и достигнал манастира в деня, когато там обикновено се завръщали братята. За онова, което бил видял, си замълчал, понеже не смеел да разказва, но в душата си молел Бога да му даде отново случай да зърне скъпото лице на подвижницата. С болка гледал как дълго се точи годината и му се искало времето да премине като един ден.


Когато дошла първата неделя на Великия пост, всички братя според обичая на манастирския устав, след като се помолили, с пеене излезли в пустинята. Само Зосима, тежко болен, бил принуден да остане в обителта. Тогава си спомнил той думите на преподобната: "Дори и да поискаш, ще ти бъде невъзможно да излезеш." Зосима скоро се поправил от болестта и останал в манастира.

А когато братята се върнали и наближил денят на Тайната Вечеря, старецът направил всичко така, както му било поръчано: поставил в малка чаша Пречистите Тяло и Кръв на Христа, нашия Бог, и след това, като взел в кошничка няколко сушени смокини и фурми и малко накисната във вода пшеница, късно вечерта излязъл от обителта и седнал на брега на Иордан, очаквайки да дойде преподобната. Светицата дълго не идвала, но Зосима не свеждал очи и неуморно се взирал към пустинята, очаквайки да види онова, което тъй силно желаел. "Може би съм недостоен - мислел си старецът - да дойде тя при мен, или пък вече е идвала, и като не ме е намерила, се е върнала обратно." От тези мисли той се просълзил, въздъхнал и като вдигнал очи към небето, започнал да се моли:

- Не ме лишавай, Владико, да зърна отново лицето, което ме удостои да видя! Нека да не си тръгна оттука посрамен, под бремето на греховете, които ме изобличават.

Подир това пък друга мисъл го смутила: "Тя дори и да стигне до Иордан, няма лодка, как ще премине, за да дойде при мен, недостойния? Уви, аз, грешният, с право съм лишен от щастието да я видя!"

Така си мислел старецът, а преподобната вече приближавала реката. Като я видял, Зосима с радост станал и благодарил на Бога. Все още го измъчвала мисълта, че тя не ще може да премине през река Иордан, когато видял как светицата, озарена от светлината на луната, прекръстила реката, стъпила от брега във водата и тръгнала по нея като по твърда земя. Виждайки това, удивеният Зосима понечил да ѝ се поклони, но светицата, която още вървяла по водата, му забранила, като възкликнала:

- Какво правиш! Та ти си свещеник и носиш Божествените Тайни!

Старецът я послушал, а преподобната излязла на брега и го помолила за благословение. Обхванат от ужас, поради чудото, което видял, той възкликнал:

- Наистина изпълнява Бог обещанието Си, че Нему ще се уподобят очистилите себе си според своите сили! Слава на Тебе, Христе Боже Наш, Който ми показа чрез Своята рабиня колко далеч съм аз от съвършенството!

След това светицата помолила да прочетат Символа на вярата и Господнята молитва. След молитвата се причастила с Пречистите и Животворящи Христови Тайни и по монашеския обичай целунала стареца, след което въздъхнала и произнесла със сълзи:

- Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си, с миром, защото видяха очите ми Твоето спасение.

Обръщайки се към Зосима, светицата рекла:

- Умолявам те, отче, не отказвай да изпълниш още едно мое желание: сега си отиди в манастира, а другата година ела при онзи същия поток, където преди беседва с мен. Ела, заради Бога, и отново ще ме видиш. Тъй иска Бог.

- Ако би било възможно - отвърнал старецът, - аз бих се радвал винаги да следвам подир тебе и да гледам твоето светло лице. Но моля те, изпълни и моето, на стареца, желание: вкуси малко от храната, която съм ти донесъл. И той показал какво носи в кошничката. Светицата докоснала с крайчетата на пръстите си пшеницата, взела три зърна и като ги поднесла към устата си, рекла:

- Това е достатъчно: благодатта на духовната храна, която пази душата неосквернена, ще ме насити. Отново те моля, отче свети, моли се за мене на Господа, като споменаваш моето нещастие.

Старецът ѝ се поклонил до земята и изпросил нейните молитви за църквата, за царете и за него самия. След това се простил с нея, ридаейки, защото не смеел повече да я задържа. Дори и да искал, нямал сили да я спре. Светицата отново осенила със знака на Кръста Иордан и както преди преминала като по сухо през реката. А старецът се завърнал в обителта, изпълнен с радост и страх; упреквал се само, че не е узнал името на преподобната, но се надявал на другата година да го разбере.


Още една година изминала. Зосима отново тръгнал през пустинята, изпълнявайки манастирския обичай, и се насочил забързан към мястото на чудесното видение. Той прекосил цялата пустиня, разпознал по някои признаци търсеното място, и започнал внимателно да се оглежда на всички страни, като опитен ловец, който търси богат улов. Но като не виждал никой да се приближава към него, облян в сълзи, вдигнал очи към небето и започнал да се моли:

- Господи, покажи ми Твоето съкровище, което си скрил в пустинята, покажи ми светата праведница, този ангел в плът, с когото целият свят не е достоен да се сравни!

Докато изрече тази молитва, старецът стигнал мястото на потока и съзрял на източния бряг преподобната - тя лежала мъртва. Ръцете ѝ били скръстени както подобава, лицето ѝ - обърнато към изгряващото слънце. Той дотичал до нея, и като паднал при нозете ѝ, благоговейно ги целунал и оросил със сълзи. Зосима дълго плакал, а после, след като прочел установените за погребение псалми и молитви, се замислил дали може да погребе тялото на преподобната, дали на нея това ще ѝ бъде угодно. Тогава видял до главата на блажената следния надпис, нарисуван на земята:

"Погреби, авва Зосима, тялото на смирената Мария на това място, отдай праха на прахта. Моли Бога за мен, представилата се през месец фармутий по египетски, а по римски април, в първия ден, в нощта на спасителните Страсти Христови, след причастяването с Божествените Тайни".

Като прочел надписа, старецът най-напред си помислил кой ли е могъл да го изрисува: светицата - както самата тя му била казала - не умеела да пише. Зарадван, че е узнал името на преподобната, той разбрал, че след като я причастил на брега на Иордан, тя за един час е достигнала до мястото на своята кончина, до което той достигал с мъка за двадесетина дни път, и веднага е предала душата си на Бога.

- Сега - рекъл си Зосима - ще трябва да изпълня заповедта на светицата, но как ли аз, горкият, ще изкопая яма, без никакво оръдие в ръцете си?

Видял захвърлено в пустинята парче дърво, взел го и започнал да копае. Сухата земя не се поддавала на усилията на стареца, той се обливал в пот, но не можел нищо да направи.

Изведнъж, като повдигнал очи, съзрял огромен лъв, който стоял до тялото на преподобната и ближел краката ѝ. Старецът се ужасил при вида на звяра, като си спомнил и думите на светицата, че никога не е виждала зверове. Той се прекръстил, за да се увери, че силата на починалата светица ще го запази. Лъвът започнал тихо да се приближава към стареца и нежно, като че с любов, го гледал. Тогава Зосима рекъл на звяра:

- Великата подвижница ми е заповядала да погреба тялото ѝ, но аз съм стар и не мога да изкопая гроба. Нямам и с какво да копая, а обителта е далече, не мога лесно да донеса нещо оттам. Изкопай с ноктите си гроба, а аз ще погреба тялото на преподобната.

Лъвът сякаш разбрал думите му и с предните си лапи изкопал яма, достатъчна за погребение. Старецът отново облял със сълзи нозете на преподобната, просейки нейните молитви за целия свят, и покрил тялото ѝ с пръст. Светицата била почти гола - старата, изпокъсана одежда, която Зосима й хвърлил при първата им среща, едва прикривала тялото й... След това и двамата се отдалечили: лъвът, кротък като агне - навътре в пустинята, а Зосима - към своята обител, благославяйки и прославяйки Христа, нашия Бог.


Като се върнал в манастира, без да скрива нищо от онова, което видял и чул, разказал на всички монаси за преподобната Мария. Всички се удивили от Божието величие и решили със страх, вяра и любов да почитат паметта на преподобната и да празнуват деня на нейното преставяне.

Игуменът Иоан, както казала на авва Зосима преподобната Мария, намерил някои неизправности в манастира и с Божията помощ ги отстранил. А свети Зосима след дълъг, почти стогодишен живот, завършил своето земно съществуване и преминал във вечния живот, при Бога. Неговия разказ за преподобната Мария монасите от този манастир предавали устно един на друг, за общо поучение, но са записали подвизите на светицата.

Да въздадем и ние слава Богу, на Вечния Цар, а Той да ни даде Своята милост в Деня на съда, заради Иисуса Христа, нашият Господ, Комуто подобава слава, чест и поклонение, с Отца и Пресветия и Животворящ Дух, сега и винаги и през всички времена. Амин. "


2017_04_02_002.JPG

2017_04_02_003.JPG

2017_04_02_004.JPG

2017_04_02_005.JPG

2017_04_02_006.JPG

2017_04_02_007.JPG

2017_04_02_008.JPG

2017_04_02_009.JPG

2017_04_02_010.JPG

2017_04_02_011.JPG

2017_04_02_012.JPG

2017_04_02_013.JPG

2017_04_02_014.JPG

2017_04_02_015.JPG

2017_04_02_016.JPG

2017_04_02_017.JPG

Акатистова събота в с. Лясково - Александър Звезданов 01/04/2017 - 13:17

Акатистова събота в с. Лясково

2017_04_01_001.JPGВ деня преди Неделята нангел Ми св. Мария Египетска (01.04.2017 г., чудотворна икона "Златна ябълка", преп. Мария Египетска св. мчк Аврамий Български) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" в с. Лясково.

"Чудотворната икона на Божията Майка "Златна Ябълка" се пази в храма в кв. Горни Воден на гр. Асеновград и води началото си от XVII в.

Тя е много почитана от вярващите и най-вече от бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник "Златна ябълка". Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: "В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна. Като се роди рожбата ѝ, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат.""


2017_04_01_002.JPG

2017_04_01_003.JPG

2017_04_01_004.JPG

2017_04_01_005.JPG

2017_04_01_006.JPG

2017_04_01_007.JPG

2017_04_01_008.JPG

2017_04_01_009.JPG

2017_04_01_010.JPG

2017_04_01_011.JPG

2017_04_01_012.JPG

2017_04_01_013.JPG

2017_04_01_014.JPG

2017_04_01_015.JPG

2017_04_01_016.JPG

2017_04_01_017.JPG

2017_04_01_018.JPG

2017_04_01_019.JPG

2017_04_01_020.JPG

2017_04_01_021.JPG

2017_04_01_022.JPG

2017_04_01_023.JPG

2017_04_01_024.JPG

2017_04_01_025.JPG

Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист - Александър Звезданов 01/04/2017 - 07:43

Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист

2017_03_31_001.JPGВ петъка на петата седмица от Великия пост Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист.

(Акатист - поетическо произведение за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица и светиите, при изпълнението на които се стои прав. Акатистът се състои от 25 отделни строфи, всеки две от които, освен последната, образуват смислено звено.

В акатиста се редуват 12 кондака (кратки песнопения) и 12 икоса (дълги песнопения). С изключение на първия, всеки кондак завършва с "Алилуя". Икосите завършват с припева на първия кондак. Последната, 25-та строфа на акатиста (кондак 13) представлява молитвено обръщение към прославяния.
)

"Кондак 12
Онзи, Който опрощава дълговете на всички човеци, като пожела да даде милост за древните дългове, Сам дойде при отдалечилите се от Неговата благодат и, като разкъса ръкописанието, от всички слуша: Алилуия!

Икос 12
Възпявайки твоето раждане, Богородице, всички те хвалим като одушевен храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като се всели в твоята утроба, освети, прослави и научи всички да ти викат:

Радвай се, скиния на Бог-Слово; радвай се ти, която си по-голяма от Светая-Светих!
Радвай се, ковчего, позлатен от Духа; радвай се, неизтощимо съкровище на живота!
Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите царе; радвай се, пречестна похвало на благоговейните иереи!
Радвай се, непоколибими стълбе на църквата; радвай се, неразрушима стено на царството!
Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи; радвай се ти, чрез която падат враговете!
Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!
Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 13
О, възпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово!
Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст
и изтръгни от бъдещата мъка всички, които ти викат: Алилуия!"


2017_03_31_002.JPG

2017_03_31_003.JPG

2017_03_31_004.JPG

2017_03_31_005.JPG

2017_03_31_006.JPG

2017_03_31_007.JPG

2017_03_31_008.JPG

2017_03_31_009.JPG

2017_03_31_010.JPG

Неделя на преп. Йоан Лествичник - Александър Звезданов 27/03/2017 - 17:32

Неделя на преп. Йоан Лествичник

2017_03_26_001.JPGВ Неделя на преп. Йоан Лествичник (26.03.2017 г., четвърта Неделя на Великия пост, Събор на св. архангел Гавриил, Св. мчк Георги Софийски, Стари) Негово Високоблагоговейнство стоврофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


Из "Лествица: Стъпало 1. За отричането от светския живот" на св. Иоан Лествичник

За всички, надарени със свободна воля, Бог е и живот, и спасение на всички: верни и неверни, праведни и грешни, благочестиви и нечестиви, безстрастни и порочни, монаси и миряни, мъдри и прости, здрави и немощни, млади и престарели; тъй като всички без изключение се ползват от притока на светлината, сиянието на слънцето и благоразтворението на въздуха; защото у Бога няма лицеприятие [Рим. 2:11].

Нечестивецът е разумно и смъртно творение, което самоволно се отдалечава от оня живот (Бога) и счита като несъществуващ своя вечен Творец. Законопрестъпник е оня, който държи Божия закон според своето злоумие и мисли да съвмести вярата в Бога с противна ерес. Християнин е оня, който, доколкото е възможно за човека, подражава на Христа с думи, дела и мисли, вярвайки истински и непорочно в Светата Троица. Боголюбец е оня, който се ползва от всичко естествено и безгрешно и, според своите сили, старае се да върши добро. Въздържник е онзи, който всред изкушения, примки и мълва, с всичките си сили ревнува да подражава на нравите на хората, свободни от всичко това. Монах е оня, който, бидейки облечен във веществено и тленно тяло, подражава на живота и състоянието на Безплътните. Монах е оня, който се придържа само о Божиите слова и заповеди, във всяко време, място и работа. Монахът е непрестанно насилие над естеството и неослабващо пазене на чувствата. Монах е онзи, който има очистено тяло, чисти уста и просветен ум. Монах е оня, който в скръб и душевна тревога винаги помни и размишлява за смъртта - и на сън и при бдение. Отричането от света е доброволна ненавист към предмети, които са любими на светските хора и отказване от естеството, за получаване на ония блага, които са по-горе от него."

2017_03_26_002.JPG

2017_03_26_003.JPG

2017_03_26_004.JPG

2017_03_26_005.JPG

2017_03_26_006.JPG

2017_03_26_007.JPG

2017_03_26_008.JPG

2017_03_26_009.JPG

2017_03_26_010.JPG

2017_03_26_011.JPG

Благовещение на пресвета Богородица - Александър Звезданов 25/03/2017 - 18:20

Благовещение на пресвета Богородица

2017_03_25_001.JPGНа 25 март 2017 г. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия по случай Благовещение на пресвета Багородица.

"След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея."
[Лука 1:24-38]


В проповедта си след службата о. Ромил говори за истинския празник на майката и жената - свето Благовещение, и раздаде за благословение, заедно с нафората, цветя на всички жени.

2017_03_25_002.JPG

2017_03_25_003.JPG

2017_03_25_004.JPG

2017_03_25_005.JPG

2017_03_25_006.JPG

2017_03_25_007.JPG

2017_03_25_008.JPG

2017_03_25_009.JPG

2017_03_25_010.JPG

2017_03_25_011.JPG

2017_03_25_012.JPG

2017_03_25_013.JPG

2017_03_25_014.JPG

Малко повечерие с Богородичен канон и акатист - IV статия - Александър Звезданов 24/03/2017 - 20:23

Малко повечерие с Богородичен канон и акатист - IV статия

2017_03_24_001.JPGВ петъка на четвъртата седмица от Великия пост Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, малко повечерие с Богородичен акатист - IV статия. Преосвещения епископ съслужи с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"Кондак 10
Създателят на всичко, искайки да спаси света, доброволно дойде в него и, бидейки пастир като Бог, заради нас се яви като нас човек. Затова след призоваване на подобното чрез подобно, като Бог слуша: Алилуия!

Статия четвърта, Икос 10
Стена си за девиците, Богородице Дево, и за всички, които прибягват към тебе, защото Творецът на небето и земята те направи такава, Пречиста като се всели в твоята утроба и научи всички да ти пеят:

Радвай се, стълбе на девството; радвай се, врата на спасението!
Радвай се, началнице на духовния градеж; радвай се, подателко на божествената благост!
Радвай се, защото ти си обновила заченатите в грях; радвай се, защото ти си вразумила умствено ограбените!
Радвай се ти, която премахваш разложителя на умовете; радвай се ти, която си родила Сеяча на чистотата!
Радвай се ти, която си чертог на безсеменно оневестване; радвай се ти, която присъединяваш верните към Господа!
Радвай се, добра кърмачко на девиците; радвай се невестоукрасителко на светите души!
Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 11
Безсилна е всяка песен, която се напряга да обхване голямото множество Твои щедрости, защото, и да Ти принесем, Царю Свети, песни, по брой равни на морския песък, не вършим нищо достойно за всичко, що си дал на нас, които Ти викаме: Алилуия!

Икос 11
В Света Дева виждаме светлоносна свещ, която се яви на намиращите се в тъмнина, защото, запалвайки невеществения огън, тя води всички към божествено познание, като просветлява ума със зари, а се почита с такъв зов:

Радвай се, лъч на духовното Слънце; радвай се, светило на незалязващата Светлина!
Радвай се, мълнийо, която просветляваш душите; радвай се ти, която като гръм плашиш враговете!
Радвай се, защото от тебе изгрява многоводната просвета; радвай се, защото от тебе изтича многоводната река!
Радвай се ти, която живо изобразяваш къпелта; радвай се ти, която премахваш греховната сквернота;
Радвай се, баня, която умива съвестта; радвай се, чашо, която черпи радост!
Радвай се, дъх на Христовото благоухание; радвай се, животе на тайнственото веселие!
Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 12
Онзи, Който опрощава дълговете на всички човеци, като пожела да даде милост за древните дългове, Сам дойде при отдалечилите се от Неговата благодат и, като разкъса ръкописанието, от всички слуша: Алилуия!

Икос 12
Възпявайки твоето раждане, Богородице, всички те хвалим като одушевен храм, защото Господ, Който държи всичко в ръката Си, като се всели в твоята утроба, освети, прослави и научи всички да ти викат:

Радвай се, скиния на Бог-Слово; радвай се ти, която си по-голяма от Светая-Светих!
Радвай се, ковчего, позлатен от Духа; радвай се, неизтощимо съкровище на живота!
Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите царе; радвай се, пречестна похвало на благоговейните иереи!
Радвай се, непоколибими стълбе на църквата; радвай се, неразрушима стено на царството!
Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи; радвай се ти, чрез която падат враговете!
Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!
Радвай се, Невесто неневестна!

Кондак 13
О, възпявана Майко, която си родила най-святото от всички светии Слово!
Като приемаш сегашното приношение, избави от всяка напаст "


2017_03_24_002.JPG

2017_03_24_003.JPG

2017_03_24_004.JPG

2017_03_24_005.JPG

2017_03_24_006.JPG

2017_03_24_007.JPG

2017_03_24_008.JPG

2017_03_24_009.JPG

2017_03_24_010.JPG

2017_03_24_011.JPG

2017_03_24_012.JPG

2017_03_24_013.JPG

2017_03_24_014.JPG

2017_03_24_015.JPG

2017_03_24_016.JPG

2017_03_24_017.JPG

2017_03_24_018.JPG

2017_03_24_019.JPG

2017_03_24_020.JPG

2017_03_24_021.JPG

2017_03_24_022.JPG

Неделя Кръстопоклонна - Александър Звезданов 19/03/2017 - 17:48

Неделя Кръстопоклонна

2017_03_19_001.JPG

"Кресту Твоему поклоняемся, Владико,
и святое Воскресение Твое Славим!
"

Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в Неделя Кръстопоклонна - третата неделя от Великия пост, която е отредена за покланяне пред Светия Животворен Кръст Господен.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
[Марк 8:34-9:1]


2017_03_19_002.JPG

2017_03_19_003.JPG

2017_03_19_004.JPG

2017_03_19_005.JPG

2017_03_19_006.JPG

2017_03_19_007.JPG

2017_03_19_008.JPG

2017_03_19_009.JPG

2017_03_19_010.JPG

2017_03_19_011.JPG

2017_03_19_012.JPG

2017_03_19_013.JPG

2017_03_19_014.JPG

2017_03_19_015.JPG

2017_03_19_016.JPG

2017_03_19_017.JPG

2017_03_19_018.JPG

2017_03_19_019.JPG

2017_03_19_020.JPG

2017_03_19_021.JPG

2017_03_19_022.JPG

2017_03_19_023.JPG

2017_03_19_024.JPG

2017_03_19_025.JPG

2017_03_19_026.JPG

2017_03_19_027.JPG

2017_03_19_028.JPG

2017_03_19_029.JPG

2017_03_19_030.JPG

2017_03_19_031.JPG

2017_03_19_032.JPG

2017_03_19_033.JPG

2017_03_19_034.JPG

2017_03_19_035.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 ноември 2017 г.(тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение, преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник, св. Стилиан Пафлагонийски). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi124.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 463486  общо

 16 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.18 секунда