Важно!
17 август:
Св. мчк Мирон. Преп. Алипий иконописец

18 август:
Св. мчци Флор и Лавър. Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Самарското знаме - Александър Звезданов 03/03/2017 - 10:23

Самарското знаме


"Да възкръсне Бог и да се разпилеят враговете Му "

Знамето е ушито от монахините на Самарския девически манастир от тежък копринен плат от три цвята - малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена чудотворната Казанска икона на Света Богородица , а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: "Города Самара, болгарскому народу в 1876 году" и "Да воскреснет Бог и расточится врази его."

SZ_KSvB.jpg SZ_SV_KiM.jpg

На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Когато приключва цере-монията, руква проливен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна светкавица. Всичко това било изтълкувано като знамение за добро начало и залог за успех на освободителното дело.
Самарското знаме, докато траят военните действия на Бъларското опълчение, се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да проявяват чудеса от героизъм.
Известно е, че Самарско-то знаме е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които Божията майка извършва чрез Самарското знаме. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване. Така Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно започват епичните сражения на Шипка. Командирите нареждат всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказват: "Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!"
Години по-късно тази случка описва един руски офицер на монасите от руския манастир "Св. Пантелеймон" на Атон. Своят разказ той завършва с думите: "Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска...Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!"

SZ_Holm.jpg
Копие на Самарското знаме, подарено на гр. Холм, родния град на подп. Калитин, загинал спасявайки знамето при Стара Загора


Статията е публикувана в бр.8/16.03.2008 на енорийския вестник "Православни вести"

Неделя Сиропустна в Айтос - Александър Звезданов 26/02/2017 - 19:22

Неделя Сиропустна в Айтос

2017_02_26_001.JPGВ Неделя Сиропустна (26. февруари, Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан. Св. Серафим Софийски Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

В Сиропустната Неделя Светата Православна Църкава отделя особено внимание на първия пост, наложен от Бог на човека още в рая: "от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш", на престъпването на тази единствена Божия Заповед и на изгонването на Адам и Ева от Рая.

"След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го посели в Едемската градина да я обработва и да я пази.

И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш; а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.

И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името ѝ.

И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.

И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.

И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.

И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха.

Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?

Жената отговори на змията: плодове от дърветата можем да ядем, само за плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.

Тогава змията рече на жената: не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.

Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.

Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета.

И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих.

И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох.

Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.

И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата.

На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.

А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш.

И даде Адам на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи.

И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече. И рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло; и сега - да не простре ръка да вземе от дървото на живота, та, като вкуси, да заживее вечно.

Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет. И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота."
[Битие 2:15-25; 3:1-24]


След Сиропустната Неделя започва Великият пост. Нашият Спасител Иисус Христос, Сина Божий, казва, че за да постим, първо трябва да се простим с ближните си. Затова православните християни взаимно си опрощават прегрешенията на вечернята в Неделя Сиропустна.

"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерните; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.

А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви."
[Мат 6:14-21]


За благословение бе раздаден шестия брой от десетата година на енорийския вестник "Православни вести", посветен на Сиропустната Неделя и на подготовката за поста.

Простено! Простете, братя и сестри.

2017_02_26_002.JPG

2017_02_26_003.JPG

2017_02_26_004.JPG

2017_02_26_005.JPG

2017_02_26_006.JPG

2017_02_26_007.JPG

2017_02_26_008.JPG

2017_02_26_009.JPG

2017_02_26_010.JPG

2017_02_26_011.JPG

2017_02_26_012.JPG

2017_02_26_013.JPG

2017_02_26_014.JPG

2017_02_26_015.JPG

2017_02_26_016.JPG

2017_02_26_017.JPG

2017_02_26_018.JPG

2017_02_26_019.JPG

Неделя Месопустна - Александър Звезданов 19/02/2017 - 15:46

Неделя Месопустна

2017_02_19_001.JPGВ Неделя Месопустна (19 февруари 2017 г., Св. ап. Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей. Преп. Евгений и Макарий Изповедници) негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Литургията огласяше хора на храма. Присъстваха кмета на Община Айтос г-н В.Едрев, председателя на Общинския съвет г-н Кр. Енчев, зам-кмета г-жа М. Димова много жители на град Айтос.

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.

И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."
[Мат 25:31-46]


На същия ден се навършиха и 144 години от обесването на иеродякон Игнатий (Васил Левски). По този случай деца от детска градина "Пролет" организираха в храма празненство, посветено на Апостола на Свобадата, и с ангелските си гласчета накараха присъстващите граждани да се гордеят, че са българи. В края на празненството бяха положени цветя и венци пред паметната плоча на иеродякон Игнатий (Васил Левски) до входа на храма. Според предания иеродякон Игнатий е посетил Айтос и е пял по време на църковна служба в храма.

"Иеродякон Игнатий е роден като Васил Иванов Кунчев на 18 юли 1837 г. в Карлово.

Първоначално учи една година в килийното училище в Карлово. Продължава учението си във взаимно училище в Карлово и същевременно учи занаят. От 1852 г. е послушник при вуйчо си – архимандрит Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, който обещава да изучи сестриника си. През 1852 – 1854 г. живее в местния метох и обикаля с вуйчо си за събиране на таксите, учи църковно пеене при Райно Попович и богослужение, пее в местния църковен хор. През 1855 г. заедно с вуйчо си напуска Карлово и отиват в Стара Загора. Там учи две години в класното училище, същевременно пее в църковния хор, ръководен от учителя Атанас Иванов. През 1856 – 1857 г. по настояване на вуйчо си прекъсва обучението в класното училище и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници в Пловдивското класно епархийско училище „Свети Свети Кирил и Методий“.

През лятото на 1858 г. се завръща в Карлово заедно с вуйчо си. На 7 декември 1858 г. приема монашество и е ръкоположен за такъв с името Игнатий в Сопотския манастир „Свети Спас“, воден под мантия от йеромонах Кирил Рилски. През следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон в църквата „Света Богородица“ в Карлово. Служи в църквата и при вуйчо си до края на 1861 г., когато взема решение да се посвети на революционната борба.

На 3 март 1862 г. вечерта напуска Карлово с коня на вуйчо си и отпътува за Пловдив, за да се сдобие с тескере. През София и Ниш се отправя към Белград, където се установява в началото на април. В столицата на Сърбия се включва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турския гарнизон в Белград от 3-5 юни 1862 г. при Варош капия, Сръпска круна и Байраклъ джамия получава името Левски.
През пролетта на 1863 г. се завръща в България и се установява като певец в църквата в Карлово. През лятото същата година е арестуван за три месеца в затвора в Пловдив.

От април 1864 до 1866 г. е учител в село Войнягово, Карловско, от март до октомври 1866 г. в добруджанското Еникьой. Бидейки по-близо до границата, се надява да се свърже с Георги Раковски и се запознае с неговите по-нататъшни планове. Като учител развива революционна пропаганда сред народа и организира патриотични дружини за бъдещото въстание.

През октомври 1866 г. заминава за Влашко – за кратко е в Галац и Яш. Движи се в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. отново се среща с Георги Раковски. В края на 1866 и началото на 1867 г. е учител в с. Конгаз в Северна Добруджа. През март 1867 г. заминава за Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Георги Раковски. По негово предложение е определен и включен като знаменосец в четата на Панайот Хитов, която се подготвя за прехвърляне в България. Заедно с четата изживява всички трудности и разочарования по време на нейния 99-дневен поход в Балкана. Заедно с четата преминава в Сърбия и известно време остава в гр. Княжевац. През август и септември 1867 г. заедно с Панайот Хитов и Иван Кършовски живее в Белград, където постъпва във Втората българска легия.

През 1869 г. поставя началото на изграждането на Вътрешната революционна организация. Основна нейна структурна единица е частният революционен комитет.

В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. Стреми се да убеди емиграцията, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се пренесе във вътрешността, че българите трябва да разчитат на своите собствени сили, а не на външна помощ, че трябва да се скъса решително с необмислените комбинации с балканските страни или Великите сили.

Разочарован от емиграцията, през май 1870 г. се завръща в България и продължава изграждането на комитетската мрежа. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна организация.

Няколко събития през втората половина на 1872 г. водят до залавянето и присъдата на Васил Левски – нарастващите противоречия с комитетските членове, убийството на ратая на ловешки чорбаджия, разривът с Димитър Общи, който на своя глава обира османската хазна в Арабаконак и последвалите разкрития от османската полиция.

На 24 декември 1872 г. Левски, преоблечен, като турчин, пристига в Ловеч, където отсяда в домовете на Никола Сирков и Величка Хашнова. След като взема архива, който зашива в самара на коня, на 26 декември, придружаван от Никола Цвятков, потегля към Велико Търново.

На 27 декември 1872 г. е заловен от турските заптиета в Къкринското ханче.

Присъдата на Левски – смърт чрез обесване, е издадена на 14 януари 1873 г. и потвърдена по целесъобразност от султан Абдул Азис на 21 януари 1873 г.

На 6/19 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, близо до мястото, където е издигнат негов паметник.

В последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София – отец Тодор Митов. След изповедта си помолил прошка от свещеника и от Бога, а в молитвите си да бъде споменаван като иеродякон Игнатий."


2017_02_19_002.JPG

2017_02_19_003.JPG

2017_02_19_004.JPG

2017_02_19_005.JPG

2017_02_19_006.JPG

2017_02_19_007.JPG

2017_02_19_008.JPG

2017_02_19_009.JPG

2017_02_19_010.JPG

2017_02_19_011.JPG

2017_02_19_012.JPG

2017_02_19_013.JPG

2017_02_19_014.JPG

2017_02_19_015.JPG

2017_02_19_016.JPG

2017_02_19_017.JPG

2017_02_19_018.JPG

2017_02_19_019.JPG

2017_02_19_020.JPG

2017_02_19_021.JPG

2017_02_19_022.JPG

2017_02_19_023.JPG

2017_02_19_024.JPG

2017_02_19_025.JPG

2017_02_19_026.JPG

2017_02_19_027.JPG

2017_02_19_028.JPG

2017_02_19_029.JPG

2017_02_19_030.JPG

2017_02_19_031.JPG

2017_02_19_032.JPG

2017_02_19_033.JPG

2017_02_19_034.JPG

2017_02_19_035.JPG

2017_02_19_036.JPG

2017_02_19_037.JPG

2017_02_19_038.JPG

2017_02_19_039.JPG

2017_02_19_040.JPG

2017_02_19_041.JPG

2017_02_19_042.JPG

2017_02_19_043.JPG

2017_02_19_044.JPG

2017_02_19_045.JPG

2017_02_19_046.JPG

Заупокойна света литургия на Задушница - Александър Звезданов 18/02/2017 - 12:33

Заупокойна света литургия на Задушница

2017_02_18_001.JPGНа Задушница, събота преди Неделя Месопустна (18.02.2016 г., св. Лъв, папа Римски, св. Агапит Изповедник, еп. Синадски), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи в храм "св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос света литургия за упокой на починалите от векове с вяра чеда на православната църква.

"Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда.

Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него.

Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите, защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем."
[1 Сол. 4:13-17]


"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил."
[Иоан 5:24-30]


2017_02_18_002.JPG

2017_02_18_003.JPG

2017_02_18_004.JPG

2017_02_18_005.JPG

2017_02_18_006.JPG

2017_02_18_007.JPG

2017_02_18_008.JPG

2017_02_18_009.JPG

2017_02_18_010.JPG

2017_02_18_011.JPG

2017_02_18_012.JPG

Неделя на Блудния син - Александър Звезданов 12/02/2017 - 17:41

Неделя на Блудния син

Bludnijat_sin.JPGВъв втората подготвителна Неделя преди Великия пост (12. февруари, Неделя на Блудния син, Св. Мелетий, архиеп. Антиохийски, Св. Антоний, патр. Константинополски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."
[Лука 15:11-32]


2017_02_12_002.JPG

2017_02_12_003.JPG

2017_02_12_004.JPG

2017_02_12_005.JPG

2017_02_12_006.JPG

2017_02_12_007.JPG

2017_02_12_008.JPG

2017_02_12_009.JPG

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС - Александър Звезданов 09/02/2017 - 22:39

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО” - 2017

voskresenie_konkurs.JPGПo решение на Св. Синод на БПЦ-БП, прот. № 27 от 15 декември 2016 г., Синодалният Културно-просветен отдел обявява

НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО” - 2017
в следните категории:
ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО
ЛИТЕРАТУРА (ПОЕЗИЯ И ПРОЗА)
ФОТОГРАФИЯ
В Конкурса могат да се включат деца от 3-та и 4-та група на детските градини и ученици от 1-ви до 12-ти клас.

Творбите трябва да са посветени на православния християнски празник Възкресение Христово – Пасха.

КРАЕН СРОК ЗА ИЗПРАЩАНЕ НА КОНКУРСНИТЕ ТВОРБИ: 25.03.2017 г. (СЪБОТА) - BАЖИ ДАТАТА НА ПОЩЕНСКОТО КЛЕЙМО.

Адрес за изпращане на конкурсните творби:
Г-жа ПЕНКА ХРИСТОВА
СВ. СИНОД на БПЦ-БП, КУЛТУРНО-ПРОСВЕТЕН ОТДЕЛ
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО”
УЛ. "ОБОРИЩЕ” № 4
1000 СОФИЯ
БЪЛГАРИЯ
Email: skpotdel@bg-patriarshia.bg (само за литературните творби)

Всяка творба задължително трябва да съдържа следната информация:
B десния долен ъгъл на гърба на творбата да бъде написано четливо:
- Заглавие на творбата;
- Трите имена на автора;
- Възраст, група/клас;
- Град/село, област, училище (ОДК) енорийско училище/клуб;
- Адрес и телефон за връзка с участника или неговия родител;
- Името на преподавателя/ръководителя и негов телефон за връзка.
В конкурсния Статут (http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=224424) се съдържат всички условия и насоки, които са задължителни за участниците и които ще подпомогнат тяхната подготовка в избраните от тях категории.

Имената на НАГРАДЕНИТЕ УЧАСТНИЦИ С ПРОТОКОЛА НА ЖУРИТО ОТ СЪОТВЕТНИЯ РАЗДЕЛ ще бъдат качени на 12.04.2017 г. (Велика сряда) на Официалния сайт на СВ. СИНОД НА БПЦ, Раздел НОВИНИ: http://bg-patriarshia.bg/news.php .

НАГРАЖДАВАНЕТО на участниците в Националния конкурс "ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО” ще бъде на 14.05.2017 г. (5 Неделя след Пасха – на Самарянката) в столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" (гр. София, ул. "Георг Вашингтон" № 47, до Женския пазар и Лъвов мост) след приключването на св. Литургия. След награждаването се предвиждат КРАТЪК РЕЦИТАЛ и ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА с наградените творби в Енорийския център на храм "Св. св. Кирил и Методий".

Статутът на Конкурса предвижда, след изтичане на изложбата на Конкурса, творби от Раздели "Изобразително изкуство" и "Фотография" да участват в благотворителен аукцион, събраните средства от който ще бъдат дарени на Специализираната болница за активно лечение на деца с онкохематологични заболявания, гр. София.

Вдъхновение и благословен от Бога успех на всички малки и големи участници във Великденския конкурс на светата ни Църква!

139 години от Освобождението на Айтос - Александър Звезданов 06/02/2017 - 15:58

139 години от Освобождението на Айтос

2017_02_06_001.JPGНа 6 февруари 2017 г. са навършиха 139 години от онзи паметен ден, когато летящия отряд на полковник Лермонтов освобождава Айтос от османските войски.

По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи пред паметника на "Дядо Иван" в двора на параклиса-костница "Св. Димитрий" - гр. Айтос, заупокойна молитва за душите на всички руски, финландски, украински и белоруски войни и български опълченци, паднали за свободата на България. Присъстваха кмета на община Айтос г-н В. Едрев, председателя на Общинския съвет г-н Кр. Енчев, лидери на политически партии и обществени организации, граждани, ученици от айтоските училища и деца от детските градини.

Празника продължи с литературна програма, представена от ученици от СУ "Христо Ботев" - Айтос. Пред паметника на "Дядо Иван - освободителя на България" положиха венци и цветя в знак на признателност от името на Администрацията на общината, от общинския съвет, политическите партии и обществени организации и от отделни граждани.

След програмата кмета на града и председателя на Общинския съвет, последвани от много граждани, се поклониха в параклиса, където са положени костите на загиналите за свободата на града войни и запалиха свещи с молитва за упокой на душите на загиналите за нашата свобода войни.

Празненството продължи в двора на бившето логопедично училище до храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в която е бил настанен щаба на руската армия и положиха венци и цветя пред паметната плоча

2017_02_06_002.JPG

2017_02_06_003.JPG

2017_02_06_004.JPG

2017_02_06_005.JPG

2017_02_06_006.JPG

2017_02_06_007.JPG

2017_02_06_008.JPG

2017_02_06_009.JPG

2017_02_06_010.JPG

2017_02_06_011.JPG

2017_02_06_012.JPG

2017_02_06_013.JPG

2017_02_06_014.JPG

2017_02_06_015.JPG

2017_02_06_016.JPG

2017_02_06_017.JPG

2017_02_06_018.JPG

2017_02_06_019.JPG

2017_02_06_020.JPG

2017_02_06_021.JPG

2017_02_06_022.JPG

2017_02_06_023.JPG

2017_02_06_024.JPG

2017_02_06_025.JPG

2017_02_06_026.JPG

2017_02_06_027.JPG

2017_02_06_028.JPG

2017_02_06_029.JPG

2017_02_06_030.JPG

2017_02_06_031.JPG

2017_02_06_032.JPG

2017_02_06_033.JPG

2017_02_06_034.JPG

2017_02_06_035.JPG

2017_02_06_036.JPG

2017_02_06_037.JPG

Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 06/02/2017 - 10:01

Неделя на Митаря и Фарисея

mitarja_i_fariseja.JPG В Неделя на Митаря и Фарисея Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

От Неделята на Митаря и Фарисея започват трите подготвителни седмици, които предшестват Великия пост и постепенно ни подготвят за него. Тази цел преследват и евангелските четива, които се четат в продължение на четири недели, първата от които е Неделята на Митаря и Фарисея.

"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам."

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: "Боже, бъди милостив към мене грешника!"

Казвам ви, че тоя (митар) отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня (фарисея); понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат". [Лук. 18:10-14]

2017_02_05_002.JPG

2017_02_05_003.JPG

2017_02_05_004.JPG

2017_02_05_005.JPG

2017_02_05_006.JPG

2017_02_05_007.JPG

2017_02_05_008.JPG

2017_02_05_009.JPG

2017_02_05_010.JPG

2017_02_05_011.JPG

2017_02_05_012.JPG

2017_02_05_013.JPG

2017_02_05_014.JPG

2017_02_05_015.JPG

2017_02_05_016.JPG

2017_02_05_017.JPG

2017_02_05_018.JPG

2017_02_05_019.JPG

2017_02_05_020.JPG

2017_02_05_021.JPG

2017_02_05_022.JPG

2017_02_05_023.JPG

Неделя на Закхея - Александър Звезданов 29/01/2017 - 14:13

Неделя на Закхея

2017_01_29_001.JPGВ Неделя на Закхея (29. януари, Неделя 15 след Неделя подир Въздвижение - на Закхея. Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Св. мчк Димитрий Сливенски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него. И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост. И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек.

А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."
[Лука 19:1-10]


2017_01_29_002.JPG

2017_01_29_003.JPG

2017_01_29_004.JPG

2017_01_29_005.JPG

2017_01_29_006.JPG

2017_01_29_007.JPG

2017_01_29_008.JPG

2017_01_29_009.JPG

2017_01_29_010.JPG

Неделя на Иерихонския слепец - Александър Звезданов 22/01/2017 - 19:19

Неделя на Иерихонския слепец

Ierihonskia_slepec.JPGВ Неделя на Иерихонския слепец (22 януари 2017 г., Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Св. свщмчк Петър, еп. Български. Св. мчк Сионий Български) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Литургията огласяше хора на храма.

" А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава.

Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!

Тия, които вървяха напред, смъмриха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам.

Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала."
[Лука 18:35-43]


2017_01_22_002.JPG

2017_01_22_003.JPG

2017_01_22_004.JPG

2017_01_22_005.JPG

2017_01_22_006.JPG

2017_01_22_007.JPG

2017_01_22_008.JPG

2017_01_22_009.JPG

2017_01_22_010.JPG

2017_01_22_011.JPG

2017_01_22_012.JPG

2017_01_22_013.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой единадесети от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Успение Богородично (15 август 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi121.png

Регистрация

 Брой на членовете 41 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 445112  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.25 секунда