Важно!
12 ноември:
Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия

13 ноември:
Св. Йоан Златоуст, архиеп. Константинополски (Рождественски заговезни)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Светият Синод публикува призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция - Александър Звезданов 23/01/2018 - 19:59

Светият Синод публикува призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция

ic_xc_nika.pngСлед като във вчерашния ден светият Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия публикува становище по повод Истанбулската конвенция, днес, 23 януари 2018 г., бе прието решение за усърдна молитва против приемането ѝ.

"РЕШЕНИЕ на Светия Синод с призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция

Като помним думите на Господа "…без Мене не можете да вършите нищо" [Йоан.15:5] в тези дни на тежки духовни изпитания на вярата и съвестта на Православния български народ, Св. Синод на БПЦ – БП призовава Православния български народ с усърдна молитва да изпроси Божията помощ да не бъде приета Истанбулската конвенция, която, според нас, би довела до "духовна смърт" на народа и единодушно РЕШИ:

Извънредно, всекидневно във всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква – Българска Патриаршия да се отслужва молебният канон към Св. Богородица.

Обръщението на Св. Синод, относно ратифицирането на Истанбулската конвенция, да се прочете след светата Литургия от църковния амвон на 28 януари т.г. – Неделя на митаря и фарисея."

Ето и пълният текст на становището:

"Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия

по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция


Светият Синод на БПЦ – БП, основавайки се на библейската истина: "И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." [Битие 1:27], като изразител на източноправославните християни, които съставляват огромното мнозинство от българските граждани, при зачитане на конституционния принцип за недискриминиране, основано на пол, както и утвърдените норми на международното право за равно третиране на мъжете и жените, подкрепя усилията на международните и европейски институции, както и органите на държавната власт в Република България, за защита на жените от всички форми на насилие,

ЗАЯВЯВА, че е против въвеждането чрез Истанбулската конвенция на понятия, несъвместими с българския обществен ред, непознати в националната ни правна система, както и срещу прокарването на идеи, несъвместими с вярата на Светата Православна църква.

Самият факт, че Истанбулската конвенция поражда спорове в българското общество относно понятия, които въвежда, буди тревога.

Няма обяснение и е неприемливо международен договор, който поражда несъмнено обществено несъгласие, да се внася в Народното събрание за обсъждане и ратифициране, без "Обяснителния доклад", защото той е източник на тълкуване на волята на законодателя.

Предметният обхват на конвенцията е по обществено значими въпроси и общественото обсъждане следва да се провежда преди подписването на конвенцията, а не във финалната фаза на законодателния процес, когато се предлага за ратифициране.

Българският парламент с позицията си по Истанбулската конвенция ще даде ясен знак дали се вслушва в гласа на народа или в други гласове. И дали защитава теории, продукт на социалното инженерство и които засягат фундамента на обществото – човека, неговата вяра, семейство и нравствени ценности.

За Св. Синод на БПЦ-БП, мотивиран от тази принципна позиция, е несъмнено, че Истанбулската конвенция надхвърля прокламираните цели въз основа на следното:

1. Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл. Според чл. 81, параграф последен от Конвенцията, автентични са само английският и френският текст. Следователно, при тълкуването и прилагането на Конвенцията, българският превод (добър или лош) не е меродавен – аргумент за това се съдържа и в чл. 33 от Виенската конвенция за правото на договорите. Мониторингът над България ще се осъществява в съответствие с автентичния текст. Следва да се припомни, че българският текст на международен договор се обнародва в Държавен вестник по правилата на чл. 25 от Закона за международните договори в Република България.

В автентичния текст на конвенцията понятието "джендър" (gender, genre) е категорично разграничено от понятието "пол" (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.

2. В чл. 3 "Определения" в б. "в" се дефинира понятието "пол" "(gender) за целите на Конвенцията "пол" означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".

2.1. Азбучна истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им. Очевидно е че определението се отнася до пол, различен от биологичния, защото последният няма потребност от легална дефиниция.

2.2. Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините "джендър"(gender) и "пол" (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина "джендър"(gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, б. "в" на понятието "пол", т.е."джендър"(gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:

• Общо в Конвенцията терминът "джендър"(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът "пол"(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие "джендър"(gender), а в българската версия се употребява само "пол";

• Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, б. "в" и чл. 4, §.3; в преамбюла е записано "sexual violence and the potential for increased gender-based violence", т.е. "сексуално насилие" и "насилие, основано на gender - ориентация".

• В "Обяснителния доклад" към Конвенцията: терминът "джендър"(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът "пол"(sex) и производните му е употребен 89 пъти.

3. Съществуването на определение за "пол" или "(gender)" в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне.

БПЦ не приема узаконяването на категории като "джендър", "джендърна идентичност", полът като "социално изградени роли", "джендърно разбиране", "нестереотипни джендърни роли" и пр.

4. При систематическото, логическото и телеологично тълкуване на Конвенцията, а и от нейното заглавие, става пределно ясно, че субект на защита са жените и момичетата, т.е. единият от установените два пола. В този смисъл наличието на това определение за "пол" или (gender) в автентичния текст е в противоречие със заглавието на Конвенцията и е извън контекста, освен ако не цели да се разшири обхватът на защита, какъвто е настоящият случай. Или най-общо, в предметния обхват на защита чрез понятието (gender) попадат и лицата, които се определят със социален пол, различен от биологичния, а не само жените и момичетата.

5. Определение за (gender) не се съдържа в нито един от изброените в преамбюла на Истанбулската конвенция международни договори и актове. В националното ни законодателство не се дава определение за "пол", нито се дефинират понятията "мъж" и "жена".

Неубедителни са твърденията, че в конвенцията не се въвежда понятието "трети пол", тъй като в определението за пол или (gender) в автентичния текст на Конвенцията се влага съдържание, различно от двата биологични пола, макар това да не е изрично записано като "трети пол".

Некоректно е да се твърди, че понятието "пол" или (gender) в автентичния текст се употребява само за целите на Конвенцията, тъй като най-общо в механизмите за нейното прилагане има редица задължения за промяна на националното законодателство. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията предимство имат международните договори пред националното законодателство, ако им противоречи. Законите следва да бъдат в съответствие с Конституцията, което по необходимост би довело до конституционни промени. Българската конституция е ясна по отношение на принципа на недискриминация, включително и на основата на пол. Според чл. 6, ал. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Остава открит въпросът как се съвместява конституционното понятие "пол" и понятието "пол" по конвенцията, така както текстът е внесен на български език в Народното събрание.

6. Будят безпокойство използваните изрази за взимане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със "стереотипните роли за мъжете и жените" (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).

7. Чл. 4. §. 3 от Конвенцията гласи: "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут."

Несъмнено тази норма няма необходимост от тълкуване, защото разпоредбата е категорична – има изброяване на пол и социален пол – "sex" и "gender".

8. Ето защо, чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат "политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст.

Несъмнено за Св. Синод е, че тези две разпоредби - чл. 4, параграф 3 и чл. 6 от Конвенцията определят цялостното ѝ прилагане в националното право. Резерви и декларации по тях са недопустими по смисъла на Конвенцията.

9. В т. 53 от "Обяснителния доклад" на Конвенцията става ясно кои групи хора са включени в обхвата на защита – "Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри , травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите "мъжки" и "женски."

10. В Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109– 2016/0062(NLE) се казва:

• т. "И" - като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

• т. "С" като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия.

От тези текстове на Резолюцията става ясно, че за Европейския парламент на Европейския съюз не само жените ЛБТИ, а всички ЛГБТИ лица са субекти на защита по Конвенцията и следователно не може да се твърди, че тази категория лица не са включени в Истанбулската конвенция.

11. Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание "на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола", както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията "за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете."

12. Пределно ясно е, че чл. 78 "Резерви" на Конвенцията в предметния си обхват не включва коментираните спорни текстове, освен да се направи резерва срещу самия чл. 78, което по същество е невъзможно.

13. По отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията й. По ратификацията на Полша има възражения от други държави - Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, т.е. тази декларация не се признава. В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено.

14. Самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл.72, но това е практически трудно осъществимо.

Уважаеми народни представители,

Всяка власт е от Бога и в обществото трябва да се постигне съгласие, което е за добруването на българския народ и е в съзвучие с мотото на българското председателство на Европейския съюз – Съединението прави силата.

Св. Синод не подкрепя Конвенцията, заради задълженията за предприемане на законодателни и други мерки от страна на държавите да въвеждат понятия и принципи, противоречащи на обществения и правен ред и изконни нравствени ценности.

България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие.

Водени от горното и загрижени за бъдещето на нашия народ като негови духовни архипастири, призоваваме Народното събрание да се вслуша в гласа на народа и да не ратифицира Истанбулската конвенция, чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата православна вяра, национални традиции и правна система.

Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!" [Ис. 5:20].

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ, НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ ВИДИНСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ"

Неделя на Закхея в Айтос - Александър Звезданов 21/01/2018 - 18:14

Неделя на Закхея в Айтос

2018_01_21_001.JPGВ петнадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (21.01. 2018 г., Неделя на Закхея, преп. Максим Изповедник, св. мчк Неофит) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.

И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."
[Лука 19:1-1-]


"Преподобни Максим Изповедник - от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.

Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Нанесли му побой, тъй че земята около се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал в 622 година.

Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.

Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие св. Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.).

Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и точно формулиране на християнското богооткровено учение. Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. "


"Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, докато те ядели, той се молил пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град. Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му, на които той запрещавал да казват за виденото чудо. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.

На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв. Гонението против християните било в пълна сила. По случай някакъв езически празник местните управители Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, главният подбудител на кървавото гонение.

Всред разгара на шумното езическо празненство изведнъж на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както някога греел образът на Моисей подир срещата му с Йехова. Ангел Божи го пренесъл на площада, за да свидетелствува пред всички истинността на християнската си вяра. Докато неговите съграждани едва познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния юноша, Неофит, за общо слисване, произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и жестоко го били с волски жили. Мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за покаяние и вразумление на обезумелите езичници. Раните на пребитото и стъргано тяло на мъченика поливали с оцет и ръсили със сол, а от устата му излизал само молитвеният шепот: "Сине Божи, помилвай ме!" Не помогнали и неизбежните ласкателни обещания за награди и лекуване от най-изкусните лекари. Изуменият управител се видял в чудо пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тъмница и изтичал до императорския палат.

Августът и неговият кесар решили сами да видят този чудесен момък и на другия ден събрали населението на Херакловото игрище, където били поставени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и изисквал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското присъствие, нито силно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени врати, като се надявали, че и костите му ще се превърнат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта невредим, подобно на тримата момци от вавилонската пещ [Дан. 3:94].

Но и това не вразумило мъчителите. Те търсили, с какво друго да го измъчат и погубят. Завели юношата на арената и пуснали срещу съблечения Неофит мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Накрай довели огромен и страшен лъв, но той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да разкъса юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.

Така Бог посрамвал жестокостта на езичниците, които били по-свирепи от най-страшните зверове. Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Тогава един звероподобен езичник с един удар на копието си го пронизал. Така юношата-мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година."


В края на службата всички присъстващи изпяха многолетствие за здраве, благополучие и дългоденствие на Негово Светейщество Неофит, патриарх Български. О. Ромил припомни, че в този ден е празнувал и приснопаметният патриарх Български Максим.

2018_01_21_002.JPG

2018_01_21_003.JPGbr>
2018_01_21_004.JPG

2018_01_21_005.JPG

2018_01_21_006.JPG

2018_01_21_007.JPG

2018_01_21_008.JPG

2018_01_21_009.JPG

2018_01_21_010.JPG

Неделя на десетте прокажени - Александър Звезданов 14/01/2018 - 15:21

Неделя на десетте прокажени

2018_01_14_001.JPGВ Неделя на десетте прокажени (Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение. Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина. Отдание на Богоявление) Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."
[Лука 17:12-19]


2018_01_14_002.JPG

2018_01_14_003.JPG

2018_01_14_005.JPG

2018_01_14_006.JPG

2018_01_14_007.JPG

2018_01_14_008.JPG

2018_01_14_009.JPG

2018_01_14_010.JPG

Ивановден в Айтос - Александър Звезданов 07/01/2018 - 18:11

Ивановден в Айтос

2018_01_07_001.JPGВ Неделя след Богоявление (07 януари, Св. Йоан Кръстител, Ивановден) почетохме паметта на светия Предтеча и Кръстител Господен Иоан със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храма, носещ името на светеца в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос.

"На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше понапред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явeн на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.

И свидетелствуваше Йоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е. Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий."
[Иоан. 1:29-34]


2018_01_07_002.JPG

2018_01_07_003.JPG

2018_01_07_005.JPG

2018_01_07_006.JPG

2018_01_07_007.JPG

2018_01_07_008.JPG

2018_01_07_009.JPG

2018_01_07_010.JPG

2018_01_07_011.JPG

2018_01_07_012.JPG

2018_01_07_013.JPG

2018_01_07_014.JPG

2018_01_07_015.JPG

2018_01_07_016.JPG

2018_01_07_017.JPG

2018_01_07_018.JPG

Свето Богоявление - празненство в Айтос - Александър Звезданов 06/01/2018 - 18:58

Свето Богоявление - празненство в Айтос

2018_01_06_001.JPGПравославните християни от Айтос отпразнувахме Кръщение Христово (06.01, Свето Богоявление) със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.

А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Мат. 3:13-17]


След светата литургия Негово Високоблагоговейнство отслужи Богоявленски водосвет и с литийно шествие присъстващите се отправиха към бента на Славеева река в близост до храма, където о. Ромил хвърли в студените води на реката светият кръст. За да спасят кръста се бяха събрали десетима смели айтоски младежи от различни възрасти. Кръстът бе спасен от Ивайло, който и миналата година пръв достигна до него. На спасяването присъстваха много граждани и гости на града, председателят на Общинския съвет Кр. Енчев и кмета на града В. Едрев.

Празненството продължи в комплекс "Генгер" с чаша вино за всеки и с общонародно веселие. О. Ромил благодари на всички участници в спасяването на кръста и им пожела да преуспяват в православната вяра. След това им връчи по две православни книги, благословение от Негово високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий. Кметът на града, г-н Едрев, връчи на участниците малка парична награда. Празненството продължи с народни хора.

2018_01_06_002.JPG

2018_01_06_003.JPG

2018_01_06_005.JPG

2018_01_06_006.JPG

2018_01_06_007.JPG

2018_01_06_008.JPG

2018_01_06_009.JPG

2018_01_06_010.JPG

2018_01_06_011.JPG

2018_01_06_012.JPG

2018_01_06_013.JPG

2018_01_06_014.JPG

2018_01_06_015.JPG

2018_01_06_016.JPG

2018_01_06_017.JPG

2018_01_06_018.JPG

2018_01_06_019.JPG

2018_01_06_020.JPG

2018_01_06_021.JPG

2018_01_06_022.JPG

2018_01_06_023.JPG

2018_01_06_025.JPG

2018_01_06_026.JPG

2018_01_06_027.JPG

2018_01_06_028.JPG

2018_01_06_029.JPG

2018_01_06_030.JPG

2018_01_06_031.JPG

2018_01_06_032.JPG

2018_01_06_033.JPG

2018_01_06_034.JPG

Обрезание Господне в Айтос - Александър Звезданов 01/01/2018 - 16:23

Обрезание Господне в Айтос

Sv_Vasilii.JPGНа първи януари 2018 г. (Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
...
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи.

Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците."
[Лука 2:20-21:40-52]


"Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" [ср. 1Тим. 3:15].

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години."


2018_01_01_002.JPG

2018_01_01_003.JPG

2018_01_01_005.JPG

2018_01_01_006.JPG

2018_01_01_007.JPG

2018_01_01_008.JPG

2018_01_01_010.JPG

2018_01_01_011.JPG

2018_01_01_012.JPG

2018_01_01_013.JPG

2018_01_01_015.JPG

2018_01_01_016.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 30/12/2017 - 12:35

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg31 декември (✝ Неделя след Рождество Христово. Преп. Мелания Римлянка, Отдание на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Света Богородица" - с. Съдиево

01 януари (понеделник, Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски, Васильовден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари (събота, ✝ Св. Богоявление, Йордановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

07 януари (✝ Неделя след Богоявление, Св. Йоан Кръстител, Ивановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

Стефановден в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2017 - 16:58

Стефановден в Айтос

2017_12_27_002.JPGВ третия ден на Рождество Христово (27 декември, Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний, Стефановден) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2017_12_27_003.JPG

2017_12_27_005.JPG

2017_12_27_006.JPG

2017_12_27_007.JPG

2017_12_27_008.JPG

2017_12_27_009.JPG

2017_12_27_010.JPG

2017_12_27_011.JPG

2017_12_27_012.JPG

2017_12_27_013.JPG

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - Александър Звезданов 27/12/2017 - 16:46

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Rozhdestvo_Hristovo_ikona_small.jpg

"Божията любов към нас в това се яви,
дето Бог проводи в света Своя Единороден Син,
за да бъдем живи чрез Него"
[1 Йоан. 4:9]


Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Благоговейно притихнали пред дивната тайна на явяването в плът на Божия Син, и тази година посрещаме раждащия се в света Богомладенец ­ Господ наш Иисус Христос. Прекланяме се пред величието на безграничната и жертвена Божия любов към нас и, следвайки звездата, заедно с мъдреците, мислено се отправяме към приютилата Го пещера, където, присъединявайки се към ангелския хор, пеем и възпяваме: "Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието" [Тропар, гл. 4].

Христовото Рождение озарява всеки от нас и цялото творение. И затова, в неизразимата си радост и благодарност, Църквата тържествува и изповядва: "Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера ­ Ангели с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват. Защото заради нас се роди Младенец ­ Предвечният Бог" [Кондак, гл. 3].

Днес се изпълнява обещанието, дадено на съгрешилите наши праотци [Бит. 3:15] и на ветхозаветните патриарси [Бит. 22:18; 49:10]. Открива се "тайната, умълчавана от вечни времена" [Рим. 14:24], днес за всички нас и за цялото творение настъпва "благоприятната Господня година" [Ис. 61:2; Лука. 4:19].

Възприел човешката природа, Бог се ражда, за да освободи човечеството от онзи, който незаконно e притежавал властта на греха и смъртта [Евр. 2:14-15]. "Затова се и яви Синът Божий ­ свидетелства св. апостол и евангелист Йоан Богослов, ­ за да разруши делата на мрака" [1 Йоан. 3:8], защото в Христа Иисуса "имаше живот, и животът беше светлината на човеците" [Йоан. 1:4]. И защото, както свидетелства и Сам Господ: "Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие" [Йоан. 10:10].

За същото многократно говори и апостолът на народите ­ св. апостол Павел, който казва: "Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син [Единороден], Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението" [Гал. 4:1]. И още: "Благодатта се яви в голямо изобилие, та, както грехът царува, причинявайки смърт, тъй и благодатта да се възцари с правда за живот вечен, чрез Иисуса Христа, нашия Господ" [Рим. 5:20-21].

Към този живот, който ни носи великото и дивно тайнство на Боговъплъщението, към победата над смъртта и наследяването на вечния живот в Божието царство сме призовани всички ние, които сме преминали през банята на светото Кръщение в името Христово, които се подвизаваме във вярата и се спасяваме в Христа, чрез живота и делата си и днес възвестяваме на света великата тайна на благочестието: "Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава" [1 Тим. 3:16].

Като разсъждава върху тайната на Боговъплъщението и ролята на Пресветата наша Владичица и всякога Дева Богородица в нея, великият отец на Църквата свети Ириней Лионски казва: "Силата на Всевишния осенила св. Дева и затова роденото от нея е свято и Син на Всевишния Бог, Който сътвори и Неговото въплъщение, и откри пред нас ново раждане ­ та, както чрез предишното раждане ние наследявахме смъртта, така чрез това ново раждане да наследим живота" [Против ересите, 5, 1, 3].

На свой ред божественият наш отец св. Йоан Златоуст, разглеждайки явяването на Божия Син в плът като най-съвършената изява на Божията любов към творението, ни съветва неизменно да усвояваме плодовете на Боговъплъщението и да подражаваме на тази всепобедна Божия любов и казва: "Любовта е нещо велико и непобедимо... нека да я проявяваме на дело. Господ ни помири със Себе Си, следователно сега, когато Му станахме приятели, нека и останем такива. Той отвори пътя ­ затова нека го следваме..." [Беседи върху Евангелието според Йоан, 76, 3].

Възлюбени в Господа,

Като следваме Господните повели, апостолските наставления и думите на светите наши отци, да постоянстваме във вярата и в усвояването на плодовете от спасителното за нас Въплъщение на Божия Син и наш Господ Иисус Христос. Нека с думите и делата си бъдем истински Господни ученици, Негови свидетели и възвестители на святата Му воля, проповедници на спасителното за човеците евангелско благовестие, та по завета Христов, като виждат делата ни, всички да познаят Истината и да прославят Небесния наш Отец [Мат. 5:16]. Нека със слово и дело подражаваме на Неговата жертвена любов към нас, както и Сам Той ни казва: "По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" [Йоан. 13:35].

В деня на славното Христово Рождество отечески приветстваме всички верни чеда на светата наша Православна Църква в Родината ни и далеч от нейните предели, като всесърдечно благопожелаваме на всички вас крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко богоугодно и доброполезно начинание!

Божията милост и любов, благодат и мир на раждащия се днес във Витлеем Богомладенец и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ИОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ, наместник на овдовелия Видински митрополитски престол

Архиерейска света литургия в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2017 - 16:37

Архиерейска света литургия в Айтос за втория ден на Рождество Христово

2017_12_26_001.JPGС благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий на 26 декември (Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий, Ден на бащата) Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от Сливенска епархия. Службата огласяше хорът на храма.

"А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей."
[Мат. 2:13-23]


Проповед за втория ден от Рождество Христово изнесе о. Николай.

След светата литургия Негово Преосвещенство раздаде нафора на присъстващите православни християни и малки подаръци на децата.

2017_12_26_002.JPG

2017_12_26_003.JPG

2017_12_26_005.JPG

2017_12_26_006.JPG

2017_12_26_007.JPG

2017_12_26_008.JPG

2017_12_26_010.JPG

2017_12_26_011.JPG

2017_12_26_012.JPG

2017_12_26_013.JPG

2017_12_26_015.JPG

2017_12_26_016.JPG

2017_12_26_017.JPG

2017_12_26_018.JPG

2017_12_26_019.JPG

2017_12_26_020.JPG

2017_12_26_021.JPG

2017_12_26_022.JPG

2017_12_26_023.JPG

2017_12_26_025.JPG

2017_12_26_026.JPG

2017_12_26_027.JPG

2017_12_26_028.JPG

2017_12_26_029.JPG

2017_12_26_030.JPG

2017_12_26_031.JPG

2017_12_26_032.JPG

2017_12_26_033.JPG

2017_12_26_035.JPG

2017_12_26_036.JPG

2017_12_26_037.JPG

2017_12_26_038.JPG

2017_12_26_039.JPG

2017_12_26_040.JPG

2017_12_26_041.JPG

2017_12_26_042.JPG

2017_12_26_043.JPG

2017_12_26_045.JPG

2017_12_26_046.JPG

2017_12_26_047.JPG

2017_12_26_048.JPG

2017_12_26_049.JPG

2017_12_26_050.JPG

2017_12_26_051.JPG

2017_12_26_052.JPG

2017_12_26_053.JPG

2017_12_26_055.JPG

2017_12_26_056.JPG

2017_12_26_057.JPG

2017_12_26_058.JPG

2017_12_26_059.JPG

2017_12_26_060.JPG

2017_12_26_061.JPG

2017_12_26_062.JPG

2017_12_26_063.JPG

2017_12_26_065.JPG

2017_12_26_066.JPG

2017_12_26_067.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой втори от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 октомври 2018 г. (Димитровден). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi132.png

Регистрация

 Брой на членовете 49 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 513294  общо

 17 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.66 секунда