Важно!
01. септември:
Начало на Църковната нова година. Преп. Симеон Стълпник. Св. Марта. Св. мчци Айтал и Амун дякони. Праведен Иисус Навин. Св. мчци Калист, Евод и Ермоген

02. септември:
Св. мчк Мамант. Преп. Йоан постник, патриарх Константинополски. Св. 3628 мчци в Никомидия
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Утреня в Неделя на св. Мария Египетска - Александър Звезданов 06/04/2014 - 22:50

Утреня в Неделя на св. Мария Египетска

2014_04_06_001.JPGНа 06. април 2014 г (Неделя на св. Мария Египетска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор отслужи утреня в храма.

В пропоедта си след службата о. Тодор говори за ревността на св. Мария Египетска в търсенето на опрощение на нейните грехове и за възможността Бог да прости грефховете и на най-големия грешник, ако истинно се покае.

За благословение бе раздаден и новия седми брой от седмата година на енорийския вестник "Православни вести".

"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свят бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4).

Зосима се очудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" (Евр. 4:12).

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерилг, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете й, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром" (Лука 2:29).

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2014_04_06_002.JPG

2014_04_06_003.JPG

2014_04_06_004.JPG

2014_04_06_005.JPG

2014_04_06_006.JPG

2014_04_06_007.JPG

2014_04_06_008.JPG

2014_04_06_009.JPG

2014_04_06_010.JPG

Четвърта Неделя на Великия пост - на­ Преп. Йоан Лествичник - Александър Звезданов 30/03/2014 - 20:39

Четвърта Неделя на Великия пост - на­ Преп. Йоан Лествичник

2014_03_30_001.JPGВ четвъъртата Неделя от Великия пост,посветена на Св. Иоан Лествичник, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

Някои православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Свето Причастие.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. [Марк 9:17-31]"

"Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година. "


2014_03_30_002.JPG

2014_03_30_003.JPG

2014_03_30_004.JPG

2014_03_30_005.JPG

2014_03_30_006.JPG

2014_03_30_007.JPG

2014_03_30_008.JPG

2014_03_30_009.JPG

2014_03_30_010.JPG

2014_03_30_011.JPG

2014_03_30_012.JPG

2014_03_30_013.JPG

2014_03_30_014.JPG

2014_03_30_015.JPG 2014_03_30_016.JPG

2014_03_30_017.JPG 2014_03_30_018.JPG

2014_03_30_019.JPG

2014_03_30_020.JPG

2014_03_30_021.JPG

2014_03_30_022.JPG

2014_03_30_023.JPG

2014_03_30_024.JPG

Неделя Кръстопоклонна в Айтос - Александър Звезданов 23/03/2014 - 13:59

Неделя Кръстопоклонна в Айтос

2014_03_23_001.pngВ Неделя Кръстопоколонна (трета Неделя от Великия пост, 23.03.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. [Марк 8:34-38;9:1]"


Някой православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Свето Причастие.

2014_03_23_002.JPG

2014_03_23_003.JPG

2014_03_23_004.JPG

2014_03_23_005.JPG

2014_03_23_006.JPG

2014_03_23_007.JPG 2014_03_23_008.JPG

2014_03_23_009.JPG

2014_03_23_010.JPG

2014_03_23_011.JPG

2014_03_23_012.JPG

2014_03_23_013.JPG

2014_03_23_014.JPG

2014_03_23_015.JPG

2014_03_23_016.JPG

2014_03_23_017.JPG

2014_03_23_018.JPG

2014_03_23_019.JPG

Строежът на новия храм - 8 - Александър Звезданов 23/03/2014 - 13:43

Строежът на новия храм - 8

2014_01_19_nHram2_01.JPGПродължава строежът на новия храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

Строежът започна с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий на 17. януари 2014 г, когато Негово Високопреподобие архимандрит Калист, протосингел на Сливенска Света Митрополия, отслужи чина на освещаване на основен камък на храм.

През последната седмица бе изграден купулът на храма.




2014_03_23_nHram8_01.JPG

2014_03_23_nHram8_03.JPG

Златоустова света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 23/03/2014 - 08:03

Златоустова света литургия в храм "Св. арх Михаил" - с. Лясково

2014_03_22_001.JPGВ третата събота от Великия пост (22.03.2014 - Св. свщмчк Василий, презв. Анкирски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Златоустова света литургия. На клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор.

"Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361 г.). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница.

Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства.

Василий отговорил:

- Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.

Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"

Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василия, който предал душата си на Господа в 363 година. "


2014_03_22_002.JPG

2014_03_22_003.JPG

2014_03_22_004.JPG

2014_03_22_005.JPG

2014_03_22_006.JPG

2014_03_22_007.JPG

2014_03_22_008.JPG

2014_03_22_009.JPG

2014_03_22_010.JPG

2014_03_22_011.JPG

2014_03_22_012.JPG

2014_03_22_013.JPG

2014_03_22_014.JPG

2014_03_22_015.JPG

Ред на богослуженията през седмицата - Александър Звезданов 16/03/2014 - 17:35

Ред на богослуженията през третата седмица от великия пост

19. март 2014 г., сряда (Св. мчци Хрисант и Дария)
8:00 ч - Преждеосвещена света литургия

21. март 2014 г., петък (Преп. Яков епископ, изповедник)
15:30 ч - Малко повечерие с Богородичен акатист III статия

22. март 2014 г., събота (Св. свщмчк Василий, презв. Анкирски)
9:00 ч - Златоустова света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково

23. март 2014 г., неделя († 3 Неделя на Великия пост ­ Кръстопоклонна. Св. прпмчци Никон и Лука Одрински)
9:00 ч - Василиева света литургия

Неделя на Св. Григорий Палама - Александър Звезданов 16/03/2014 - 17:21

Василиева света литургия в Неделя на св. Григорий Палама

2014_03_16_001.JPGВъв втората Неделя на Великия пост (на св. Григорий Палама,Св. мчци Савин и Папа, 16.02.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.
Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.
И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица,
и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:
какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?
Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?
Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):
тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.
Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали. [Марк 2:1-12]"


"Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели."


Някой православни християни, които с поста, покаяние и изповед се бяха подготвили приеха Свето Причастие.

2014_03_16_002.JPG

2014_03_16_003.JPG

2014_03_16_004.JPG

2014_03_16_005.JPG

2014_03_16_006.JPG

2014_03_16_007.JPG

2014_03_16_008.JPG

2014_03_16_009.JPG

2014_03_16_010.JPG

2014_03_16_011.JPG

2014_03_16_012.JPG

2014_03_16_013.JPG

2014_03_16_014.JPG

2014_03_16_015.JPG

2014_03_16_016.JPG

2014_03_16_017.JPG

2014_03_16_018.JPG

2014_03_16_019.JPG

2014_03_16_020.JPG 2014_03_16_021.JPG

2014_03_16_022.JPG 2014_03_16_023.JPG

2014_03_16_024.JPG 2014_03_16_025.JPG

2014_03_16_026.JPG 2014_03_16_027.JPG

2014_03_16_028.JPG

2014_03_16_029.JPG

2014_03_16_030.JPG

2014_03_16_031.JPG

Строежът на новия храм - 7 - Александър Звезданов 16/03/2014 - 16:49

Строежът на новия храм - 7

2014_01_19_nHram2_01.JPGПоследните две седмици продължи строежът на новия храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

Вече е издигната цилиндричната част на купола и е подготвен кофража за довършването му„ Покрита е с керемиди притворната част от храма.




2014_03_16_nHram7_01.JPG

2014_03_16_nHram7_03.JPG

Златоустова света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 15/03/2014 - 13:52

Златоустова света литургия в с. Пирне

2014_03_15_001.JPGВ съботата на втората седмица от Великия пост (15. февруари 2014 г, Св. мчк Агапий и 6-те мъченици с него) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Златоустова света литургия в храм "Св. Атанасий" - с. Пирне. На клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Тодор. Присъстваха жители и гости на селото.

Някой от присъстващите православни християни приеха Свето причастие след пост, покаяние и изповед.

"Св. мъченик Агапий и другарите му: Публий, Тимолай, Ромил, двама Александровци и двама Дионисиевци – са пострадали в Кесария ПалестинскаРечник от началника Урбан, по времето на император Диоклетиан. Всички, освен Агапий, били съвсем млади и не били още кръстени – кръщението им станало в собствената им кръв.

Един ден тия седем юноши гледали как мъчат християните: едни в огън, други на бесилка, трети на зверовете, и като виждали с какво търпение християните понасят всички мъки, разпалили се от ревност за Христа, свързали си ръцете назад и тъй вързани дошли пред Урбан и му казали: "И ние сме християни!"

Ласките, увещанията и заплахите на Урбан отишли напразно. Към младежите се присъединил и знатният кесарийски грежданин Агапий, който и дотогава много бил страдал за Христа, и започнал още повече да възпламенява у тях вярата и любовта към Господа. Всички били с меч посечени в 303 година. "


2014_03_15_002.JPG

2014_03_15_003.JPG

2014_03_15_004.JPG

2014_03_15_005.JPG

2014_03_15_006.JPG

2014_03_15_007.JPG

2014_03_15_008.JPG

2014_03_15_009.JPG

2014_03_15_010.JPG

2014_03_15_011.JPG 2014_03_15_012.JPG

2014_03_15_013.JPG

2014_03_15_014.JPG

2014_03_15_015.JPG

Неделя Православна - Александър Звезданов 09/03/2014 - 14:56

Неделя Православна

2014_03_09_001.JPGВ Първата Неделя от Великия пост (Неделя православна, 09.03.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

"Днешната неделя, първа от Великия пост, светата Църква нарича Православна, защото в нея се възпоменава победата, която апостолската света вяра удържа през първите три века над външни врагове ­ езичници-гонители, а през четвърти, пети, шести, седми и осми ­ цели пет века, над вътрешни врагове ­ еретици, които застрашаваха да изопачат Христовото учение, и разколници, които се домогваха да разделят Църквата, да я отслабят и унищожат.

Неделята е Православна, защото на този ден Църквата почита и паметта на всички борци за тържеството на Православието.

Този празник е учреден в 842 година, след окончателната победа над еретиците-иконоборци на Седмия вселенски събор през 787 година в град Никея и на Цариградския поместен събор през 840 г.

Православието е носител на Христовата истина. В него е запазено Христовото учение чисто и непроменено, така както е предадено от Спасителя и от Неговите апостоли, независимо от вековните борби против него.

За нас, българите, Православната вяра е Откровение, Завет и Съдба! Това е вярата, на която дължим нашата писменост и просвета, която ни съхрани като народ през вековете на османско и фанариотско робство, от чиито духовни глъбини се разнесе гласът на св. Иван Рилски, на св. Патриарх Евтимий, будителния зов на преподобни Паисий Хилендарски, за която Паисий Пловдивски, Авксентий Велешки, Иларион Макариополски понесоха страдание и заточение, а св. Николай Софийски, св. Георги Софийски, св. Дамаскин, св. Злата Мъгленска и много други ­ пострадаха мъченически.

Историческата заслуга на Православието за запазване единството на българския народ, на неговата самобитност, дух и култура, въпреки всички козни на политически и верски врагове, е абсолютна по значение и неопровержима като факт.

Митрополит Климент Търновски (Васил Друмев), участник в Легията на Раковски, създател на българската художествена повест и драма, един от основателите на Българската академия на науките, пръв председател на Българския червен кръст, член на Учредителното, на Първото Велико и на ред обикновени народни събрания, министър на народното просвещение, министър-председател на България ­ в своето забележително слово, произнесено на 14 февруари 1893 г. ­ деня на Православна неделя, казва:

Няма по-голямо зло, което би могло да се нанесе на народа ни от това да не пазим и да не зачитаме вярата му... Трябва да знаем, че всеки, който посяга у нас на Православието, той посяга на самото съществуване на народа. Който и да е той, макар и с най-високо положение... и да го считат хората за най-голям доброжелател народен, за най-голям патриот, но посяга ли на народната вяра ­ Православието, подритва ли и не зачита ли това свещено достояние, оставено нам от деди и прадеди, като безценен залог на честито и трайно народно съществувание, той не е и не може да бъде приятел на народа си, защото подкопава единствената му най-яка и незиблема основа на съществуването и преуспяването му; той му е враг и жесток враг.


От Покръстването до днес българският народ има само Православната си вяра и нейната институция ­ светата Българска православна църква, непроменени, като Божие Откровение, завет на бащите, морална опора и крепост на духа.

Това ни дава основание и ни задължава да пазим и сега Православната си вяра и Православната си Църква ­ национални светини."


Много православни християни приеха Свето Причастие след като бяха постили, покаяли се и изповядали.

За благословение бе раздаден шестия брой от седмата година на енорийския вестник "Православни вести".

2014_03_09_002.JPG

2014_03_09_003.JPG

2014_03_09_004.JPG

2014_03_09_005.JPG

2014_03_09_006.JPG

2014_03_09_007.JPG

2014_03_09_008.JPG

2014_03_09_009.JPG

2014_03_09_010.JPG 2014_03_09_011.JPG

2014_03_09_012.JPG

2014_03_09_013.JPG 2014_03_09_014.JPG

2014_03_09_015.JPG 2014_03_09_016.JPG 2014_03_09_017.JPG

2014_03_09_018.JPG 2014_03_09_019.JPG

2014_03_09_020.JPG 2014_03_09_021.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Енорийски вестник

Брой 12 от седмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 15.08.2014 г. (Успение Богородично). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi084.png

На поклонение
Регистрация

 Брой на членовете 51 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 281255  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.14 секунда