Важно!
19. септември:
Св. мчци Трофим, Саватий и Доримедонт

20. септември:
Св. вмчк Евстатий Плакида и семейството му
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 15/04/2014 - 11:12

Ред на богослуженията през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица

cress_1.jpg17. април - Велики четвъртък
8:00 - Утреня, Василиева света литургия, Маслосвет
18:00 - Последование на 12-те Евангелия

18. април - Велики петък
8:00 - Царски часове, Изнасяне на плащаницата
18:00 - Опело Христово

19. април - Велика събота
9:00 - Василиева света литургия
23:00 - Полунощница
24:00 - Възвестява се Христовото Възкресение


20. април - Възкресение Христово, Пасха
11:30 - Второ Възкресение

21. април - Възкресение Христово
9:00 - Света литургия

22. април - Възкресение Христово
9:00 - Света литургия

25. април - Светли Петък, Живоприемни източник
9:00 - Света литургия, Водосвет

27. април - Неделя след Пасха - Томина
8:00 - Утреня, Света литургия
9:00 - Света литургия

Вход Господен в Иерусалим 2014 г - Александър Звезданов 13/04/2014 - 16:06

Вход Господен в Иерусалим 2014 г

2014_04_13_001.JPGНа 13. април 2014 г, когато Светата Православна Църква празнува Вход Господен в Иерусалим (Връбница, Цветница), Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
"не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле".
Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше.
Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо. [Иоан 12:12-18]"


Някой православни християни, след пост покаяние и изповед, приеха Свето Причастие.

След светата литургия бяха раздадени осветени върбови клонки и, за първи път, осветени палмови клонки за благословение на православните християни от града.

2014_04_13_002.JPG

2014_04_13_003.JPG

2014_04_13_004.JPG

2014_04_13_005.JPG

2014_04_13_006.JPG

2014_04_13_007.JPG

2014_04_13_008.JPG

2014_04_13_009.JPG

2014_04_13_010.JPG

2014_04_13_011.JPG

2014_04_13_012.JPG

2014_04_13_013.JPG

2014_04_13_014.JPG

2014_04_13_015.JPG

2014_04_13_016.JPG

2014_04_13_017.JPG

2014_04_13_018.JPG

2014_04_13_019.JPG 2014_04_13_020.JPG

2014_04_13_021.JPG 2014_04_13_0202.JPG

2014_04_13_023.JPG 2014_04_13_024.JPG

2014_04_13_025.JPG 2014_04_13_026.JPG

2014_04_13_027.JPG 2014_04_13_028.JPG

2014_04_13_029.JPG 2014_04_13_030.JPG

2014_04_13_031.JPG 2014_04_13_032.JPG

2014_04_13_033.JPG

2014_04_13_034.JPG

2014_04_13_035.JPG

2014_04_13_036.JPG

2014_04_13_037.JPG

2014_04_13_038.JPG

2014_04_13_039.JPG

2014_04_13_040.JPG

2014_04_13_041.JPG

Лазаровден в Айтос - Александър Звезданов 12/04/2014 - 18:04

Лазаровден в Айтос

2014_04_12_001.JPGНа 12. април, когато Светата Православна Църква припомня възкресението на Св. Лазар, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Златоустова света литургия.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта.
(А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии;
и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
(Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
Иисус се просълзи.
Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него. [Иоан 11:1-45]"


Някой православни християни, които се бяха подготвили с пост, покаяние и изповед, приеха Свето Причастие.

2014_04_12_002.JPG

2014_04_12_003.JPG

2014_04_12_004.JPG

2014_04_12_005.JPG

2014_04_12_006.JPG

2014_04_12_007.JPG 2014_04_12_008.JPG

2014_04_12_009.JPG 2014_04_12_010.JPG

2014_04_12_011.JPG 2014_04_12_012.JPG

2014_04_12_013.JPG 2014_04_12_014.JPG

2014_04_12_015.JPG 2014_04_12_016.JPG

2014_04_12_017.JPG

2014_04_12_018.JPG

2014_04_12_019.JPG

2014_04_12_020.JPG

Строежът на новия храм - 9 - Александър Звезданов 06/04/2014 - 23:02

Строежът на новия храм - 9

2014_01_19_nHram2_01.JPGПродължава строежът на новия храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

Седемдесет и седем дни след полагане на основния камък конструкцията на храма и зидарията са завършени, Централният и страничните куполи са покрити с керемиди, както и част от покрива на храма. Изградена е бетонната площадка около храма и арката над входа.




2014_04_06_nHram9_01.JPG

2014_04_06_nHram9_02.JPG

2014_04_06_nHram9_03.JPG

2014_04_06_nHram9_04.JPG

Утреня в Неделя на св. Мария Египетска - Александър Звезданов 06/04/2014 - 22:50

Утреня в Неделя на св. Мария Египетска

2014_04_06_001.JPGНа 06. април 2014 г (Неделя на св. Мария Египетска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор отслужи утреня в храма.

В пропоедта си след службата о. Тодор говори за ревността на св. Мария Египетска в търсенето на опрощение на нейните грехове и за възможността Бог да прости грефховете и на най-големия грешник, ако истинно се покае.

За благословение бе раздаден и новия седми брой от седмата година на енорийския вестник "Православни вести".

"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свят бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4).

Зосима се очудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" (Евр. 4:12).

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерилг, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете й, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром" (Лука 2:29).

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2014_04_06_002.JPG

2014_04_06_003.JPG

2014_04_06_004.JPG

2014_04_06_005.JPG

2014_04_06_006.JPG

2014_04_06_007.JPG

2014_04_06_008.JPG

2014_04_06_009.JPG

2014_04_06_010.JPG

Четвърта Неделя на Великия пост - на­ Преп. Йоан Лествичник - Александър Звезданов 30/03/2014 - 20:39

Четвърта Неделя на Великия пост - на­ Преп. Йоан Лествичник

2014_03_30_001.JPGВ четвъъртата Неделя от Великия пост,посветена на Св. Иоан Лествичник, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

Някои православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Свето Причастие.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух:
дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.
Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!
И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.
И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство;
и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.
Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.
И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам, Господи! помогни на неверието ми.
А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него!
И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло.
Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.
И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?
Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае.
Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и ще Го убият, и на третия ден след убиването ще възкръсне. [Марк 9:17-31]"

"Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година. "


2014_03_30_002.JPG

2014_03_30_003.JPG

2014_03_30_004.JPG

2014_03_30_005.JPG

2014_03_30_006.JPG

2014_03_30_007.JPG

2014_03_30_008.JPG

2014_03_30_009.JPG

2014_03_30_010.JPG

2014_03_30_011.JPG

2014_03_30_012.JPG

2014_03_30_013.JPG

2014_03_30_014.JPG

2014_03_30_015.JPG 2014_03_30_016.JPG

2014_03_30_017.JPG 2014_03_30_018.JPG

2014_03_30_019.JPG

2014_03_30_020.JPG

2014_03_30_021.JPG

2014_03_30_022.JPG

2014_03_30_023.JPG

2014_03_30_024.JPG

Неделя Кръстопоклонна в Айтос - Александър Звезданов 23/03/2014 - 13:59

Неделя Кръстопоклонна в Айтос

2014_03_23_001.pngВ Неделя Кръстопоколонна (трета Неделя от Великия пост, 23.03.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. [Марк 8:34-38;9:1]"


Някой православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Свето Причастие.

2014_03_23_002.JPG

2014_03_23_003.JPG

2014_03_23_004.JPG

2014_03_23_005.JPG

2014_03_23_006.JPG

2014_03_23_007.JPG 2014_03_23_008.JPG

2014_03_23_009.JPG

2014_03_23_010.JPG

2014_03_23_011.JPG

2014_03_23_012.JPG

2014_03_23_013.JPG

2014_03_23_014.JPG

2014_03_23_015.JPG

2014_03_23_016.JPG

2014_03_23_017.JPG

2014_03_23_018.JPG

2014_03_23_019.JPG

Строежът на новия храм - 8 - Александър Звезданов 23/03/2014 - 13:43

Строежът на новия храм - 8

2014_01_19_nHram2_01.JPGПродължава строежът на новия храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

Строежът започна с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий на 17. януари 2014 г, когато Негово Високопреподобие архимандрит Калист, протосингел на Сливенска Света Митрополия, отслужи чина на освещаване на основен камък на храм.

През последната седмица бе изграден купулът на храма.




2014_03_23_nHram8_01.JPG

2014_03_23_nHram8_03.JPG

Златоустова света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 23/03/2014 - 08:03

Златоустова света литургия в храм "Св. арх Михаил" - с. Лясково

2014_03_22_001.JPGВ третата събота от Великия пост (22.03.2014 - Св. свщмчк Василий, презв. Анкирски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Златоустова света литургия. На клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор.

"Свещеномъченик Василий претърпял много страдания и преследвания от арианите при цар Констанций (337–361 г.). В това време той се прочул като голям ревнител на православието и истински пастир на християнската община в Анкира (днешна Анкара). А когато на престола се възкачил Юлиан Отстъпник и започнал гонение против християните, Василий явно изобличавал това ново нечестие и укрепявал своите люде във вярата. Затова той бил хвърлен в тъмница.

Когато цар Юлиан дошъл в Анкира, Василий бил заведен пред него и царят започнал да го уговаря да се откаже от вярата Христова, като му обещавал почести и богатства.

Василий отговорил:

- Аз вярвам в моя Христос, от Когото ти си се отрекъл и който ти е дал това земно царство, но то скоро ще ти се отнеме. Нима не се срамуваш от олтара, в който ти беше се спасил от смърт като осемгодишно дете, когато са те търсели да те убият?... Затова скоро ше ти се отнеме това временно царство. Ти ще издъхнеш в люти мъки и тялото ти няма да бъде погребано.

Разгневил се Юлиан и заповядал всеки ден от тялото на Василия да се одират седем ремъка от кожата му. Това правели мъчителите няколко дни. Когато Василий излязъл отново пред царя, той сам одрал един ремък от собствената си кожа и го хвърлил в лицето на Юлиан, като му извикал: "Вземи, Юлиане, и яж, ако ти е сладко това ядене, а за мене Христос е живот!"

Това оскърбление било разгласено из града и царят от срам тайно напуснал Анкира и заминал за Антиохия. Продължили жестоко да мъчат св. Василия, който предал душата си на Господа в 363 година. "


2014_03_22_002.JPG

2014_03_22_003.JPG

2014_03_22_004.JPG

2014_03_22_005.JPG

2014_03_22_006.JPG

2014_03_22_007.JPG

2014_03_22_008.JPG

2014_03_22_009.JPG

2014_03_22_010.JPG

2014_03_22_011.JPG

2014_03_22_012.JPG

2014_03_22_013.JPG

2014_03_22_014.JPG

2014_03_22_015.JPG

Ред на богослуженията през седмицата - Александър Звезданов 16/03/2014 - 17:35

Ред на богослуженията през третата седмица от великия пост

19. март 2014 г., сряда (Св. мчци Хрисант и Дария)
8:00 ч - Преждеосвещена света литургия

21. март 2014 г., петък (Преп. Яков епископ, изповедник)
15:30 ч - Малко повечерие с Богородичен акатист III статия

22. март 2014 г., събота (Св. свщмчк Василий, презв. Анкирски)
9:00 ч - Златоустова света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково

23. март 2014 г., неделя († 3 Неделя на Великия пост ­ Кръстопоклонна. Св. прпмчци Никон и Лука Одрински)
9:00 ч - Василиева света литургия

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой първи от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08.09.2014 г. (Рождество на Пресвета Богородица). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi085.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 284179  общо

 25 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.14 секунда