Важно!
26 септември:
Преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов

27 септември:
Св. мчк Калистрат и дружината му. Св. апостоли от 70-те Марк и Аристарх
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 17/04/2016 - 20:13

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg20.04.2016 г. - сряда (Преп. Теодор Трихина. Св. Григорий и Анастасий, патр. Антиохийски)
7:30 ч. - Преждеосвещена света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река"- Айтос

23.04.2016 г. - събота (Лазарова събота. Св. мчца Александра. Св. мчк Лазар Български)
8:00 ч. - Златоустова света литургия в храм "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос

24.04.2016 г. - неделя (✝ Шеста Неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим, Връбница, Цветница.. Мчк Сава Стратилат)
9:00 ч. - Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

Неделя на преп. Мария Египетска - Александър Звезданов 17/04/2016 - 19:59

Неделя на преп. Мария Египетска

2016_04_17_001.JPGВ петата Неделя на Великия пост, когато Светата Православна Църква припомня подвига на преп. Мария Египетска, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи Василиева света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - Айтос. Службата огласяше Живка, певица от хора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Иакова и Йоана. А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. [Мк 10:32-45]"


В проповедта си о. Ромил се обърна към присъстващите православни християни да не униват, ако през оставащите две седмици до Празника на празниците - Възкресение Христово, ни се случат изкушения, изпитания или скърби. Свещеникът пожела на всеки, по примера на преп. Мария Египетска, да отвори прозореца на сърцето си, за да може в него да влезе Светия дух и да доведе до осъзнаване на греховете, покаяние (изповед) и причастие със Светите и Животворящи Христови Дарове.

2016_04_17_002.JPG

2016_04_17_003.JPG

2016_04_17_004.JPG

2016_04_17_005.JPG

2016_04_17_006.JPG

2016_04_17_007.JPG

2016_04_17_008.JPG

2016_04_17_009.JPG

2016_04_17_010.JPG

2016_04_17_011.JPG

2016_04_17_012.JPG

2016_04_17_013.JPG

2016_04_17_014.JPG

2016_04_17_015.JPG

2016_04_17_016.JPG 2016_04_17_017.JPG

2016_04_17_018.JPG

2016_04_17_019.JPG

2016_04_17_020.JPG

2016_04_17_021.JPG

2016_04_17_022.JPG

2016_04_17_023.JPG

2016_04_17_024.JPG

2016_04_17_025.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 15/04/2016 - 11:22

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg15.04.2016 г. - петък (Св. апли Аристарх, Пуд и Трофим)
16:30 ч. - Малко повечерие с целия Богородичен акатист в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

16.04.2016 г. - събота (Акатистова събота. Чудотворна икона "Златна ябълка". Св. мчци Агапия, Ирина и Хиония)
09:00 ч. - Света литургия в храм "Св. Богородица" - с. Ръжица

17.04.2016 г. - неделя (✝ Пета Неделя на Великия пост - на преп. Мария Египетска. Преп. Симеон Персидски. Преп. Акакий, еп. Мелитински)
09:00 ч. - Света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесо-парк "Славеева река"- Айтос

Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 10/04/2016 - 18:55

Света литургия в с. Лясково

2016_04_10_001.JPGВ Неделя на преп. Йоан Лествичник (10 април 2016 г., Четвърта Неделя на Великия пост, св. мчци Терентий и Помпий) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково. Службата огласяше хаджи Даниел.

На службата присъстваха кмета на селото г-н Енчо Бакалов, жители и гости на с. Лясково.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен. И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни. Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне. [Марк 9:17-31]"


"Божият угодник преп. Йоан живял през VІ век. По рождение бил сириец, а заради мястото, където прекарал благочестивия си живот - Синайския манастир, бил наречен Синаит. Още шестнайсетгодишен младежът Йоан дошъл в Синайския манастир, където ръководител и наставник на преподобния станал авва Мартирий. Четири години по-късно Йоан бил постриган за монах и деветнайсет години пребъдвал в послушание на своя духовен старец. След смъртта му преп. Йоан избрал отшелническия живот, отдалечил се в едно пустинно място, наричано Тола, където прекарал четири десетилетия в безмълвие, пост, молитви и покайни сълзи. Надарен с проницателен ум, умъдрен от дълбокия духовен опит, той с любов поучавал всички, които идвали при него, ръководейки ги към спасение. На 75-годишна възраст, след четирийсетгодишно подвижничество, преподобният бил избран за игумен на Синайската обител, която управлявал четири години до смъртта си (около 606 г.).

Именно през тези години по молба на игумена на Раитския манастир преподобният написал знаменитата "Лествица" (стълбица) - едно съвършено ръководство за духовно съвършенство. Като знаел за мъдростта и духовните дарования на преподобния, Раитският игумен от името на всички монаси от обителта го помолил да им даде писмени напътствия, "които могат да служат като непогрешимо ръководство за истинските Христови последователи и като стълба, утвърдена дори до небесните врата".

Преподобният бил монах-пустинножител и като такъв написал това свое съчинение предимно за монаси, но всеки, който желае да намери пътя към духовния живот, открива в него полезни съвети и наставления.

В тези свои поучения преп. Йоан Лествичник в дълбочина разкрива психологията и философията на молитвата, която той счита за най-високо стъпало в нравствения възход на човека, която стои дори начело на християнските добродетели. Молитвата, според неговите думи, е пребъдване и съединяване на човека с Бога. За да придобие този молитвен дар, който идва от Бога, всеки християнин е длъжен непрекъснато да се смирява, като никога не се отдалечава от Бога и не допуска в сърцето си гордост, гняв, завист, т. е. всички зли духове, които лишават човека от неговото високо достойнство. Като знаем колко действено и силно оръжие е молитвата, съединена с поста, нека да не ги пренебрегваме, а да се упражняваме в тях все повече и повече. Да станем лествичници, т. е. непрекъснато, през целия си живот да възхождаме нагоре по стъпалата на духовното издигане и никога да не достигаме до измамното чувство, че живеем на върха. Упорито да възлизаме по лествицата на усъвършенстването със съзнанието, че земните дни няма да ни стигнат, за да се доберем до нейния връх."


2016_04_10_002.JPG

2016_04_10_003.JPG

2016_04_10_004.JPG

2016_04_10_005.JPG

2016_04_10_006.JPG

2016_04_10_007.JPG

2016_04_10_008.JPG

2016_04_10_009.JPG

2016_04_10_010.JPG

2016_04_10_011.JPG

2016_04_10_012.JPG

2016_04_10_013.JPG

2016_04_10_014.JPG

2016_04_10_015.JPG

2016_04_10_016.JPG

2016_04_10_017.JPG

2016_04_10_018.JPG

2016_04_10_019.JPG

2016_04_10_020.JPG

2016_04_10_021.JPG

2016_04_10_022.JPG

2016_04_10_023.JPG

2016_04_10_024.JPG

2016_04_10_025.JPG

2016_04_10_026.JPG

2016_04_10_027.JPG

2016_04_10_028.JPG

2016_04_10_029.JPG 2016_04_10_030.JPG

2016_04_10_031.JPG

2016_04_10_032.JPG

2016_04_10_033.JPG

2016_04_10_034.JPG

2016_04_10_035.JPG

Света литургия в с. Караново - Александър Звезданов 09/04/2016 - 14:14

Света литургия в с. Караново

2016_04_09_001.JPGВ четвъртата събота на Великия пост Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хаджи Даниел.

Негово Високоблагоговейнство бе посрещнат в храма от кмета на селото г-н Димчо Владимиров. На службата присъстваха жители и гости на селото.

"Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка. Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му; и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.

И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.
И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха. И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят. [Марк 7:31-37]"


2016_04_09_002.JPG

2016_04_09_003.JPG

2016_04_09_004.JPG

2016_04_09_005.JPG

2016_04_09_006.JPG

2016_04_09_007.JPG

2016_04_09_008.JPG

2016_04_09_009.JPG

2016_04_09_010.JPG

2016_04_09_011.JPG

2016_04_09_012.JPG

2016_04_09_013.JPG

2016_04_09_014.JPG

2016_04_09_015.JPG

2016_04_09_016.JPG

2016_04_09_017.JPG

2016_04_09_018.JPG

2016_04_09_019.JPG

2016_04_09_020.JPG

2016_04_09_021.JPG

2016_04_09_022.JPG

2016_04_09_023.JPG

2016_04_09_024.JPG

2016_04_09_025.JPG

2016_04_09_026.JPG

2016_04_09_027.JPG

2016_04_09_028.JPG

2016_04_09_029.JPG

2016_04_09_030.JPG

2016_04_09_031.JPG

2016_04_09_032.JPG

2016_04_09_033.JPG

2016_04_09_034.JPG

2016_04_09_035.JPG

2016_04_09_036.JPG

2016_04_09_037.JPG

2016_04_09_038.JPG

2016_04_09_039.JPG

2016_04_09_040.JPG

2016_04_09_041.JPG

2016_04_09_042.JPG

2016_04_09_043.JPG

Против "възраженията на лъжовната наука" - Александър Звезданов 07/04/2016 - 15:54

Против "възраженията на лъжовната наука"1

cress_1.jpg
"Един от главните признаци
за научността на православното богословско съчинение
се явява неговото съответствие с православното учение."2

Св. Серафим Софийски Чудотворец

"Знанието трябва да следва
страха Божий и да се съпътства от дела,
за да съществува равновесие."3

Преп. Паисий Светогорец

Наистина твърде неприятно и разочароващо е зад красива външност да откриеш съвсем не такава вътрешност. Зад красивата ограда – двор, пълен с боклуци и нечистотии; зад благообразното лице - безнравствен човек; зад обещаващото заглавие - несъстоятелно съдържание. Както казва поговорката: "Отвън мило - вътре гнило".

На такива размисли навежда насоката на списанието с добре подбраното заглавие "Християнство и култура". Защото какво по-възвишено в религиозната и социалната сфера би могло да има от тези две понятия? А може би за нашето разочарование е виновно самото ни "очарование" от тези две красиви имена, без да вникнем, че създателите на списанието преднамерено не са определили, че "Християнството" им ще е непременно Православно, нито пък "Културата" им –християнска.

В същото време, обаче, те не се притесняват периодично да "размахват пръст" и да поучават Православното християнство, използвайки при това за целта (колко хитро!) свещеници и хабилитирани преподаватели по богословие, числящи се към Православната църква. Естествено такива, които импонират по дух и разбирания на гореспоменатото списание, което съвсем не случайно се издава от прокатолическата фондация "Комунитас".

Последният "рупор" на това издание стана доцентът по Църковно право и устройство на БПЦ Дилян Николчев. И по-точно със статията си "По повод решението на Епархийския съвет на Сливенска епархия за смесените бракове." 4

От "висотата" на своята научна степен г-н Николчев остро критикува Сливенския митрополит Иоаникий и епархийските съветници на оглавяваната от него епархия за постановената от тях забрана енорийските свещеници да извършват св. тайнство Венчание между "православни християни и римокатолици, арменогригориани, протестанти, инославни и иноверни граждани". Според г-н доцента с това митрополитът и епархийските съветници "демонстрират некомпетентност" и "отправят предизвикателство както към клира и миряните на БПЦ – БП, така и към академичните среди, които трябва да дадат отговор на този документ."5

Преди всичко прави впечатление обособяването на "академичните среди" от "клира и миряните" на БПЦ. Не са ли хабилитираните богослови част от "клира и миряните" или държат да бъдат възприемани като особена висшестояща "каста", която единствена разбира от Православие и поради това може да си позволява дръзко да критикува всичко и всички, щом сметне за необходимо, гледайки към критикуваните от висините на академичните си титли и трудове. Най-малкото такова впечатление оставя с формулировките и тона си разглежданата статия на г-н Николчев.

Той, очевидно, се е почувствал длъжен (доколкото казусът засяга материя, в която по силата на доцентурата си е признат за специалист) да отговори на "предизвикателството" на Сливенския епархийски съвет. Но, колко странно, че не се впуска веднага да изяснява положенията в църковното право, които,според него нарушава решението на този съвет, а започва изложението си с преднамерена инсинуация, изтъквайки преди всичко, че Сливенският митрополит Иоаникий бил агент на Държавна сигурност. Доколко агентурното минало и дейност на Сливенския владика са недоказани, недоказуеми и на практика въображаеми, ще покажем накрая. А тук само ще отбележим по този повод, колко прав се оказва изтъкнатият богослов и църковен писател на нашето съвремие - архимандрит Рафаил (Карелин), когато говори за методите на някои днешни учени: "В други трудове… - пише той - се наблюдава методът на дискредитация на опонента."6

Очевидно, прибягването до този "метод" се налага, когато "ученият" чувства недостатъчната убедителност на своите аргументи и вместо да доказва тях, указва на някакви действителни или измислени негативни страни от личността на опонента си, надявайки се, читателите само поради това да решат предварително, че последният не заслужава доверие и следователно не може да бъде изразител на истината по разглеждания въпрос.

Направо е невероятно с какво безсрамие г-н Николчев си позволява да "богословства" така, когато самият той с дейността си в съвсем неотдавнашното минало на БПЦ дава преизобилен материал за дискредитирането си. Ние,обаче,ще се въздържим да падаме до нивото на г-н доцента и няма да се занимаваме с тези негови провинения. Затова продължаваме с разглеждането на неговата статия.

Следващото обвинение на г-н Николчев към Сливенския митрополит - отново нямащо нищо общо с обявената в заглавието тема за смесените бракове – е, че "желанието му да напътства своите пасоми и служители създава апокалиптични представи у слушателите и читателите му за състоянието на БПЦ – БП."7

Доколкото вече повече от 12 години съм свещенослужител в Сливенска епархия имам претенцията да познавам по-добре от доц. Николчев митрополит Иоаникий - и като епархийски архиерей, и като писател, и като проповедник и като духовен изповедник. И затова смея да заявя, че в неговите напътствия и в цялостната му дейност няма нищо по-"апокалиптично" от изпълнението на Апостолските завети: "Пази онова, що ти е предадено и се отвръщай от скверното празнодумство и от възраженията на лъжовната наука, с което като се занимават някои се отклониха от вярата"[1Тим.6:20,21]; "Проповядвай словото,настоявай навреме и не навреме, изобличавай, увещавай с голямо дълготърпение и поука. Защото ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха; те ще отвърнат слуха си от истината [2Тим.4:2-4]. Бидейки верен "служител Христов и разпоредник на тайните Божии" [Срв. 1Кор.4:1,2] Сливенският кириарх всякога и всячески се грижи да предпазва паството си от мъдруванията на "човеците, които държат истината в неправда" [Рим.1:18], които се опитват със "сладки и ласкателни думи да измамват сърцата на простодушните" [Рим.16:18].

Всъщност много по-апокалиптична се явява тази нетърпимост към "здравото учение" на свв. Апостоли и свв. отци, за която по-горе св. ап. Павел споменава, понеже тя се явява свидетелство за "отстъплението" от истината (като предшестващо идването на антихриста), за което същият Апостол говори във Второто си послание до Солуняни [2:3].Част от което отстъпление, за съжаление, представлява според нас и разглежданата статия на доц.Дилян Николчев.

Защото, какво е "здравото учение" на Едната, Свята, Съборна, Апостолска, Православна Църква по въпроса за смесените бракове? То е изразено най-точно и ясно в 72-то правило на Трулския (или още Пето-Шести, или Шести) Вселенски събор от 691 - 692 г. Р. Хр., което гласи: "Не подобава православен мъж да се съединява в брак с еретическа жена,нито православна жена да се съчетава с мъж еретик. Ако пък бъде забелязано такова нещо, извършено от някого - бракът да се счита за недействителен (слав. "не твердьiмъ" – б.м.), а незаконното съжителство да се прекратява (слав. "расторгати" букв.=разкъсва - б.м.). Понеже не подобава да се смесва несмесимото, нито да се събира с вълка овцата и жребият на грешниците с Христовия дял (слав. "частiю" - б.м.). Ако някой престъпи постановеното от нас - да бъде отлъчен. Но ако някои, бидейки още в неверие, и не причислени към стадото на православните, са се съчетали помежду си със законен брак; а след това единият от тях, избирайки доброто е прибегнал към светлината на истината, а другият е останал в оковите на заблуждението, не желаейки да гледа към Божествените лъчи, и ако при това на невярната жена е угодно да живее с верния мъж, или обратно - на неверния мъж с вярната жена: то да не се разделят, според (казаното от) Божествения Апостол [1Кор.7:14], понеже неверният (в Син. Прев. - "неповярвалия") мъж се освещава чрез жената, и невярната жена се освещава чрез мъжа."8

Разбира се, доцентът по църковно право г-н Николчев добре знае този канон и не тръгва да "рита против ръжен" [срв. Деян. 9:5] като го отрича или оспорва. Но при тълкуването му той се "препъва" като или демонстрира (недопустимо за преподавател по богословие) непознаване на догматико-историческия аспект на понятието "еретици" в светлината на светоотеческото предание; или пък се надява на такова непознаване у своите читатели.

Затова си и позволява да релативизира това понятие, необосновано заявявайки, че "според преобладаващата канонична и богословска традиция" най-малкото католиците "попадат в категорията инославни християни, както те са наричани в подготвителните документи за предстоящия Всеправославен събор"9 .

Както вече знаем, именно тези документи (и по-точно проектотекстът "Отношенията на православната църква с останалия християнски свят") предизвика вълна от заслужени критики от страна на изтъкнати архиереи и богослови, клирици и миряни в редица от Поместните църкви именно заради прокрадващия се в нея дух на икуменическата "ерес" (както я нарича преп. Иустин Челийски10). Именно този дух е причината в тези и други подобни документи да не се използва по отношение на отпадналите от Едната Църква общности (римокатолици, арменогригориани, протестанти и др.) Църковният и употребяван от свв. отци термин "еретици", а да се заменя той с по-неясния и привидно неосъдителен "инославни". Като че с това искат да ни кажат: "Да,макар те да не са православни, но и те славят Бога по своя си начин и в този смисъл не са толкова лоши. Просто са по-различни ("инъ" слав.=различен, друг).Но нали трябва да сме толерантни към различните мнения на хората - това е цивилизовано, културно, европейско?..."

Наистина такова отношение би било адекватно във всяко друго направление извън Богопознанието и Богопочитанието. Защото нашата "православна" вяра в Бога,както знаем, не е плод на човешки изследвания, открития и интерпретации, а следствие от Божествено Откровение. В действителност "Православие" (гр."ортодоксия") означава "правомислие" ("ортос"=прав, правилен;" докео"=мисля, считам)11 ,т.е. това е правилното разбиране за Бога, така както Сам Той го е открил и,с ъответно, за живота, съобразен с Неговата воля, изразена отново от Самия Него.

"Другомислието" ("инославието") в случая означава, че онези които го избират не приемат смирено даденото свише Откровение и като "изопачили благовестието Христово са преминали към друго благовестие" [Срв. Гал. 1:6]12. Именно в това "избиране" и установяване на вяра "по свое собствено усмотрение", вместо тази, "която ни се дава от Самия Бог", светителят Серафим Софийски намира причината "инославието" да се нарича (и представлява) "ерес" - "от гръцката дума "ерео"=избирам". Коренът на това самочинно избиране е гордостта.13 А "същността на всяка ерес е богохулството" (Св.Игнатий Брянчанинов).14

Поради еднаквия смисъл, с който са възприемани понятията "ерес" и "инославие" в църковната лексика, те са били считани от Църквата за натоварени с еднакво негативно (и осъдително) значение. Например в две различни старопечатни издания на Постния Триод, при обяснението защо православните християни не трябва да постят в седмицата след Неделя на Митаря и Фарисея - а именно, за да не изглежда, че спазват т. нар. "арцивуриев"15 пост, установен сред отпадналите от Църквата арменогригориани - последните биват наричани ту "треклятии армени" 16 ("триклети", т.е. трижди проклети), ту "иномудрствующие" 17 (т.е. другомислещи="инославни"). Но и на двете места по-долу се отбелязва, че това непостене на православните е с цел да се отхвърли повелението на тази "ерес" (арменогригорианството).

И отново в Постния Триод, но във службата за втората неделя на Поста (на св.Григорий Палама), "латините" - римокатолици са наречени много пъти не просто "инославни", а направо "злославни" (т.е. те не са просто различно мислещи,а по душегубността на вярата си "зломислещи"). Редно е да отбележим, че тази важна Църковна книга не е някоя художествена песнопойка - още в началото и е подчертано, че тя в дело на "мнозина от светите и богоносни наши отци", които са я съставили "добре" и то "движени от Светия Дух"! (вж.Синаксара в Неделя на Митаря и Фарисея).

Равнозначността на термините "инославни" и "еретици" е било неоспоримо в Православната Църква до началото на XX век, когато с предприемането на икуменическата политика (най-напред в Константинополската патриаршия, а по-късно и в др. Поместни църкви) умишлено се започва "размиването" на смисъла на понятието "инославни", съчетано с изключването от употреба в църковната лексика на понятието "еретици", относно съвременните ни неправославни християнски общности. Но светите отци на този век са продължавали да схващат тези понятия в изначалния им автентичен църковен смисъл. Например Софийският чудотворец светител Серафим пише:"…и всички инославни, т.е. еретиците".18

След всичко казано дотук ясно се вижда, че опитът на доц. Николчев да представи "инославните" (в частност римокатолиците) за нещо по-различно от "еретици" е напълно несъстоятелен.

Но ако понятията все пак могат да бъдат тълкувани (вкл. недобросъвестно), то какво да кажем за откритото и категорично определение на римокатолицизма ("папизма") като ерес, а неговите последователи като еретици от множество свв. отци и Църковни събори през всички векове от злополучното отпадане на Рим от Православието (в 1054г.) дори до наши дни?

Така свв. 26 Зографски преподобномъченици (✝10.10.1276г.),нарекли римокатолическото учение,което се опитвали да им натрапят "пагубна ерес". Пак в тяхното Житие римокатолиците са наречени именно "еретици".19

Според св. Симеон, архиеп.Солунски (✝15.09.1429г.) "папизмът е причинил повече вреди на Църквата, отколкото всички ереси и схизми взети заедно"20.

Св.Марк, митрополит Ефески (✝19.01.1457г.) - смелият борец за Православната истина и против Унията с римокатолическата "църква" - пише за нейните водачи и членове: "ние ги отсякохме и отрязахме от общото тяло на Църквата… и ги отхвърлихме като еретици… те всецяло са се отклонили от догмата за Светия Дух, …затова са наистина еретици и ние ги отхвърлихме като еретици."21

Преп. Никодим Светогорец (✝14.07.1809г.) е не по-малко категоричен: "Латинците всички до един са еретици… те са некръстени."22

И преп .Паисий Величковски (✝15.11.1794г.) също намира, че римокатолическото допълнение към Символа на вярата ("Филиокве") е при тях "първата и най-важна от всички ереси".23 Пак той съветва един униат: "Напусни и бягай от унията, колкото се може по-скоро, за да не те застигне смъртта и да не бъдеш причислен към еретиците, а не към християните."24 От края на изречението в частност личи, че според преп. отец еретиците (вкл. римокатолиците), строго погледнато, не са християни.

Константинополският събор от 1848 г. характеризира латинците (римокатолиците) като "разтляващи душата еретици".25

"Латинска ерес и папизъм" е наречено римокатолическото вероизповедание и в "Окръжното послание на Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква към всички православни християни, подписано от Източните патриарси и техните синоди"26 (в гореспоменатата 1848г.).

Св. Игнатий Брянчанинов (✝30.04.1867г.), говорейки че покаянието е възможно само при чиста православна вероизповед, чужда на "всяка ерес и зломислие", пише: "Заимстващите своя начин на мислене и правилата на живота от латинците и други душевредни еретически книги, не могат да имат истинно покаяние."27

Друг един "стълб" на православното богословие от 19-ти век - св. Теофан Затворник (✝10.01.1894г.) говори за еретизма на папството: "Папата е изменил много от догматите, развалил всичките тайнства, отслабил правилата на църковното ръководство."28 Светителят намира още, че римокатолиците са между "другите християнски общества, които са отпаднали от единение с Истинската Божия Църква."29

Великият праведник св. Йоан Кронщадтски (✝20.12.1908г.) също определя римокатолицизма кратко и ясно: "Това е една напълно еретическа църква."30

Споменаваният вече преп. Иустин Челийски - едно от най-ярките светила не само на сръбското, но и на всемирното православно богословие през 20-ти век - обстойно доказва, че "…догматът за непогрешимостта на папата е не само ерес, но и ерес на ересите…"31

На друго място той пише: "Разделение на Църквата никога не е имало, а от нея са отпадали различните еретици - гностици, ариани, несториани, монофизити, иконоборци, римокатолици, протестанти, у ниати…"32

Съвременникът на преп. Иустин – св. Николай, еп. Охридски и Жички, говори за "…еретици - латиняни" и "латинските еретици", а също и че "…протестантите и католиците - …това са две западно-християнски ереси."33

И преп. Паисий Светогорец(✝12.07.1994г.) всякога отказвал да се моли "заедно с еретици паписти", като им казвал: "Макар по природа да сме деца на Единия Бог, някои от тях живеят в дома, а други обикалят отвън"; а също и: "Светите Отци са имали нещо предвид, за да забранят общението с еретиците."34

Но и не само той, а и светогорското монашество въобще (дори до най -ново време) държи разбирането и съзнанието,че римокатолиците са си еретици - в изявлението на Свещения Кинотис на Света Гора Атонска от 16.01.2007г. се казва: "…папските и протестантските ереси прогониха кроткия Христос на Православната вяра…"35

След този кратък преглед, явно показващ, че автентичната светоотеческа и богословска "традиция" е определяла и определя римокатолиците като "еретици",с е вижда колко е несъстоятелно твърдението на доц. Николчев, че това понятие "не може да бъде отнесено към тях".Напротив – виждаме, че то може и трябва да бъде отнасяно към тях, докато те не се откажат от еретическите си заблуждения, та чрез това да се възвърнат към исконно-православното-християнско вероизповедание.

Същото се отнася и за арменогригорианите. Вече споменахме за определянето на тяхното учение като ерес (в Постния Триод). Още по-категорично говори за това великият св. Евтимий, патриарх Търновски (✝20.01), който нарича това изповедание "арменска ерес" и определя водачите й като "скверни и богоненавистни", поставяйки я наред с лъжеученията на манихейството и богомилството.36

Що се отнася до протестантизма, то може би няма смисъл обстойно да доказваме неговата еретичност. Но за да не си помисли някой,че пропускаме да я отбележим,понеже е по-добър от вече споменатите "инославия", нека чуем двама свети отци на 20-тия век.

Преп. Иустин Челийски пише: "Протестантизмът е законнородено и вярно чедо на папизма, което със своята рационалистична схоластика от векове наред изпада в ереси и постоянно се задушава под действието на различните отрови на своите еретически заблуди."37

А чудотворецът св. Йоан, архиеп. Шанхайски и Сан-Франциски (✝2.07.1966г.), нарича протестантите( очевидно съвсем заслужено) "днешните иконоборци".38

Впрочем, като че ли за арменците - монофизити и за протестантите доц. Николчев и не настоява - статията му оставя впечатлението, че той се застъпва за смесените бракове преди всичко с католиците. Дали защото осъзнава, че арменското и протестантските вероизповедания са наистина еретически (и така попадат под забраната на разглежданото 72-ро правило) или заради някакъв специален ангажимент към римокатолицизма според поговорката: "който плаща, той поръчва музиката"? Това не се наемаме да гадаем, а продължаваме с разглеждането на неговото изложение.

Като автор на монография за брака в Православната Църква г-н доцентът няма как да не признае, че още преди Трулския събор Църквата приема няколко правила, които имат пряко отношение към смесените бракове - с езичници, иудеи или еретици. Това са правилата от поместните събори в Картаген, Арл, Лаодикия и IV Вселенски събор. И че "всички те показват,че древната Църква се е отнасяла критично" (т.е. "осъдително" – "кризис", гр.=съд) към тях, като даже "е налагала епитимии на встъпващите в такива съюзи. Сключилият брак с друговерец бил третиран като блудник и му било отказвано св. Причастие (т.е. бил отлъчван – б.м. П.Г.), докато не прекрати незаконното си съжителство."39

Излиза,че Сливенският епархийски съвет е действал в пълно съгласие с древните канонични установления на Православната Христова Църква!

Може би възниква въпросът - а как изобщо се е стигало до такива бракове в древната Църква, след като тя не само не ги е благославяла, но даже и настоявала да се разтрогват? Очевидно поради паралелното съществуване на възможност за някакъв вид "граждански брак", доколкото все пак не всички държави в които е имало християни са били християнски, а и не всички жители в християнските държави са били православни християни. Именно за такъв "законен брак" (но не Църковен, а законен според законите на дадена държава) говори втората част на 72-то правило. Само в този случай е възможно да се разглежда казуса за "законен брак" на "неверни" (т.е. неправославни или даже нехристияни), който ако една от страните се обърне към Христа (и Неговата истинска Църква) да не бъде разтрогван с надежда, че може и другата страна да се обърне някога. Така го тълкува и авторитетният канонист Йоан Зонара.40

При все очевидната яснота на текста на правилото (и още повече на тълкуванието му), еп. Никодим (Милаш) пише: "Както се вижда този канон изобщо забранява брака на православни с еретици; но щом веднъж той е сключен не оспорва неговата законност."41

А както вече сами видяхме, за нищо подобно не говорят отците на Трулския събор. Те не казват, че незаконният (по смисъла на канона) брак след като е сключен от това става "законен", а напротив - настояват да се разтрогне. И в същото време урегулират случаите, в които има сключен извънцърковен брак, един от съпрузите в който стане впоследствие член на Църквата. Каквито случаи е имало много в първите векове на християнството, имаше и във времената на държавния атеизъм (през XX век), има и сега, а очевидно е имало и през VII век.

Кое е накарало еп. Никодим (който иначе е известен като добър познавач на каноните) да излезе с такова несъстоятелно заключение? Това очевидно е необходимостта да се "оправдаят" някакси случаите (особено чести в неговото време - края на XIX - началото на XX век) на династически бракове, в които монарси от православни държави встъпват в брак - по секуларистични политически причини - с "инославни". За да "замаже" явната колизия между изискването на канона и неспазването му от най-висшестоящи лица в държавата еп. Никодим завършва темата за смесените бракове с признанието, че този въпрос в "сегашно време" се решава "съобразно с т.нар. либерален дух".42 Това е едно горчиво признание, доколкото този "либерален" дух е напълно светски и като такъв - чужд на обитаващият в Църковното тяло Свят Божи Дух. Както добре казва архим. Рафаил (Карелин): "Църквата не познава никакво "либерално" Православие. Църквата познава само едно Православие - това, което донася до нас духа и буквата на Църковното Предание, идващо от Апостолите. Либерално Православие не съществува."43 Или казано по друг начин – Православие, което се либерализира е "сол, която губи силата си" и поради това става напълно негодна [срв.Мат.5:13].

Интересно е все пак, че независимо от "апологията" на смесените бракове от споменатия сръбски канонист, очевидно след като Сръбската православна църква се е освободила от нуждата да оправдава прецедента на династическите смесени бракове (която изчезнала с изчезването на самата монархия), тя се е възвърнала към древната канонична дисциплина - като Богоутвърдена и несъмнено по-полезна за духовния живот на православните християни и семействата им. Това ни известява самият доц. Николчев, който цитира позицията на СПЦ: "Православната вяра не позволява сключване на брак, между лица, които нямат единство във вярата - защото тук не може да има нито истинско жизнено общение, нито, следователно брак." 44

Но не е ли такова завръщане към автентичното светоотеческо Православие и решението на Сливенския епархийски съвет, воглаве с митрополит Иоаникий? Наистина е точно това - то се явява добър пример и за останалите епархии, като начало на възстановяването на каноничната дисциплина в родната ни църква, а не "нарушение на реда" в БПЦ - БП, както се привижда на г-н Николчев.45

Да, ние добре знаем и приведеното от него решение на Св. Синод от 1967г. за смесените бракове; както и другото (което г-н доцентът не споменава) - от 1945г. С тях се допуска сключването на такива бракове (в очевидно нарушение на 72-ро правило на Трулския събор) с уговорката - която може би трябва да успокои православната съвест - че в този случай "се задължава инославната страна в брака да не препятства православната да упражнява свободно своето изповедание"46; също и с поставянето на условието децата от тези бракове да се възпитават в православната вяра.47

Нека , обаче, сега помислим какво семейство ще бъде това?

Всяка неделя съпрузите ще ходят в различни храмове - православният в православен, инославният - в еретически. Но не само в храма,а и вкъщи – сутрин, вечер, преди и след хранене те ще трябва да се молят отделно, понеже 10-то апостолско правило строго забранява да се молим с еретици, дори и у дома.48 Тоест, остава да ги обединяват домакинските задължения, съвместното ядене и пиене, и брачното легло.

Що се отнася до православното възпитание на децата, там нещата стават още по-сложни. Малките веднага ще забележат, че единият ("инославният") родител ходи в друга църква. Следва първото: "Защо?" После,че той не се моли заедно с тях (православните) у дома - второ "Защо?" Че не се прекръства като тях - трето "Защо?"… А ако симпатизират повече на неправославния родител(още повече ако това е майката) - как ще бъдат заставени да приемат "православното възпитание",поставено като условие за сключването на брака на родителите им? А даже ако би имало начин за това - щастливо ли би било едно такова семейство, което е разединено в най-важното, заради което сме и тук на земята?

Вторият възможен (и много вероятен вариант) е този,в който двамата съпрузи са по-скоро "номинални" православен и инославен, и толкова не се стараят да изпълняват изискванията на своите изповедания, а най-вече да си гледат "живота". Земния. Без много грижи за вечния. Но нима това е целта на християнския брак?

Децата в такова семейство ще получат всякакво друго (най-вече езическо), но не и православно възпитание.

Трети вариант (особено актуален за днешното време) е случаят, в който в смесения брак се практикува своеобразен "семеен икуменизъм". Двамата съпрузи взаимно ще уважават религията на "половинката" си, ще ходят ту в православния, ту в еретическия храм, ще се молят заедно и там, и вкъщи, без много да се тревожат, че потъпкват свещените канони. Важното е всички да са доволни и щастливи! Пък макар и само на земята. Децата в никакъв случай няма да имат шанса да получат православно възпитание - то ще е икуменическо, т.е. еретическо.

Така че поставяните задачи (в компромисните решения) се оказват на практика изключително трудно осъществими.

Но не само каноническото право биха потъпкали съпрузите, решили заради "любовта" си да нарушават безстрашно свещените църковни правила. Съвсем невъзможно ще се окаже за тях и спазването на Божественото право,и зразено чрез Словото Божие. Понеже св. ап. Павел повелява: "Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки че такъв човек се е извратил и греши, осъждайки сам себе си"[Тит.3:10,11]. Но как православният ще страни от еретика в смесения брак,след като на всяка цена иска да е с него? Без да се замисли, че "цената" може да се окаже много по-висока, отколкото е предполагал.

С едно изречение - "православният" съпруг в смесения брак ще трябва да погази (или релативизира, което е същото) фундаменталните за вярата Свещ. Писание и Свещ. Предание, за да се радва (колко ли време?) на "щастлив" смесен брак, каквито доц. Николчев се опитва да ни убеди че има,п ривеждайки изказване на о. Йоан Майендорф.49

Познавайки модернистичното богословстване и икуменическата дейност на този протойерей, ще си позволим да запазим резерви ,относно неговата авторитетност (като достоверен изразител на Църковното учение).

В едно, обаче можем да се съгласим с него, а именно, че "много недоумения, свързани със смесените бракове биха се разрешили, ако би се възродила древната практика, обединяваща в единно цяло брачния обряд и Евхаристията."50 При все, че в Православната Църква говорим за "св. тайнство Брак", а не просто за "брачен обряд" (какъвто може да извърши и всеки кмет в своя селсъвет), мисълта на о. Йоан в случая е вярна. Защо и как биха се разрешили недоуменията? Защото "инославният" като еретик и чужд на Църквата не може да участва в св.Литургия, а още по-малко да се причастява. Това ясно подчертава Макариополският епископ д-р h.c. Николай (Кожухаров) в свой труд по тази тема. Той пише: "Литургическото общение е печат и завършек на общението във вярата."51 Щом някой не приема вярата на Православната Църква, той не може да приема и нейната Евхаристия. А ако единият съпруг се причасти по време на венчанието, а другият – не, как може да се мисли, че те ще са "една плът"[вж. Марк 10:8] в Христа?

А и как да се причасти, непринадлежащият към Църквата "инославен", когато той дори не може поименно да бъде споменаван на нея? Нещо, което добре посочва св. Йоан, архиеп. Шанхайски и Сан-Франциски: "на Божествената Литургия се извършва поменаване само на лица, принадлежащи към Православната Църква, тъй като такова поменаване прави поменаваното лице участник в богослужението, в което могат да участват само православните християни."52 (из Указ N 39 от 23.09.1951г.).

Още по-категоричен е преп. Иустин Челийски: "Интеркомунионът - общението с еретици в светите тайнства, особено в светата Евхаристия - това е най-безсъвестното предателство спрямо Господа Иисуса Христа… а също така предателство спрямо цялата Богочовешка Апостолска, Една Христова Църква."53 Св. Иустин отново е напълно прав. Как би могъл този, който още не е член на Църквата (чрез Кръщението си в нея) да приеме благодатта на което и да е друго Тайнство, в това число и Венчанието? Не тайнство, а едната Господня молитва (която е също част от Св.Венчание) е противоканонично и неуместно да се казва заедно с "инославен". Както простичко, но истинно отговаря преп. Паисий Светогорец на католиците, предлагащи му да кажат съвместно молитвата "Отче наш":" За да го кажем заедно - отговорил старецът - трябва да имаме съгласие в догматите. Обаче между нас и вас има голяма пропаст."54

Св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски също намира, че неправославните не могат да бъдат поменавани не само на св. Литургия, но и на "другите богослужения, предназначени за извършване над православно вярващи, което е явно от самите изрази, употребявани в тях."55 И наистина, как може да бъде наречен "Божий раб" инославният, който със самата си ерес дръзко възстава против Бога? И как ще се моли свещеникът да утвърди Господ обручаващите се "във вяра, единомислие, истина и любов…"56, когато неприемащият Православието демонстрира с това своето разномислие, неправоверие и заблуда? И нима тази любов, която събира такива съпрузи, може да е любов в Христа, когато "няма общение в Любовта, без общение в Истината…Същността на Любовта е Истината, явяваща се сърце на всяка добродетел" (преп. Иустин Челийски)57. А "ереста е метафизическа лъжа".58

Остава "любовта" в смесения брак да е просто душевна (не духовна), плътска – такава, каквато би могло да се намери и сред езичници, иудеи, атеисти. Нима това цели установлението на християнския брак от Господа чрез св. ап. Павел, който го уподобява на съюза на Христос с Неговата Църква [вж. Еф.5:22-32]? Ясно е, че еретикът не може да е образ на Христос, нито еретичката - на Църквата.

Има и още една причина, правеща крайно неуместно и неполезно извършването на Св. Тайнство Брак (Венчание) над смесени двойки и обратно - показваща мъдростта на 72-то правило на Пето-Шестия събор. За нея говори св. Серафим Софийски: "Правилата се стремят не само да запазят православните от заразата на еретическия дух, но и да ги запазят от безразличието към вярата и към православната Църква, което лесно може да се роди от общуването с еретиците в областта на вярата. Такова положение, обаче, ни най-малко не противоречи на духа на християнската любов и търпимост… Защото има голяма разлика в това - да проявяваш търпение към заблудилите се във вярата… и да живееш с тях в гражданско общение, и това – да встъпваш безразборно в религиозно съприкосновение с тях, тъй като последното означава, че ние не само не се стараем да ги обърнем в Православието, но и сами се колебаем в него."59

И не само в XX в., но и в древност свв. отци са мислили също така - с грижа за обръщането на "инославните" в Православието, а не фабрикувайки "индулгенции", които да им позволят съжителство с православни. Това особено личи в постановлението на 14-то правило на IV Вселенски събор, което намира възможност за сключване на "смесен" брак (с "еретик или иудеин, или езичник"), но само в "този случай, когато лицето, съчетаващо се с православно лице, обещае да премине в православната вяра."60 Самото бракосъчетаване, обаче - по думите на Йоан Зонара - трябва да бъде отложено, "докогато далият обещание го изпълни."61

Точно това разбиране по въпроса за смесените бракове е било авторитетно и в Българската църква, поне до края на XIX век, за което свидетелствува книгата на митрополит Мелетий "Длъжностите и правата на свещениците".62 В нея авторът добре обяснява и смисъла на каноничната забрана за венчаването на православни с инославни (еретици).

"Основанието - пише той - на такова ограничение не е трудно да се разбере. Бракът по понятието на Христовата църква е тайнство: а какво участие може да има в тайнството лице, което не принадлежи към Църквата?... Ако всяко, изобщо безразлично общение на православните с люди, чужди на вярата или отлучени от Църквата, не може да се одобри от нея, която се грижи да запази в своите синове нравствената чистота на мислите, чувствата и на целия живот (Ап. пр .45,65 и 71; Лаод.32 - 37,39 и др.), то още по-малко тя може да дозволи между них брачни съюзи,които по свойството си трябва да съединяват съчетаващите се, и ,следователно ще съединяват разномислещите във важните предмети (напр. във вярата и благочестието) на душата, или, както се изразяват отците на IV Вселенски събор - да смесваме чистото с нечисто, светлината с тъмнината, предаността на вярата с враждата против нея, вълка с овцата. Най-после Църквата не може да не се бои от това, че смесените съпружества могат да отворят път към отклоняване християнете в неверието, православните в еретичество; а особено тя се бои за децата, за да не се възпитаят под чуждо влияние в лъжа и злочестие, и чрез такова възпитание на новите поколения Христовата вяра наместо да се разпространява, да оскудява, а неверието или лжеверието, наместо да се уничтожи, да се усили в света."63

Митрополит Мелетий показва и, че е напълно правилна "императивността на забраната" на Сливенския епархийски съвет кумовете да са "римокатолици, арменогригориани, протестанти или представители на други инославни и иноверни изповедания."64 Той пише: "кумът и кумицата непременно трябва да бъдат от православно изповедание."65

Вече към края на своето изложение доц. Николчев - може би в нов опит да му придаде малко повече тежест - говори за "търпимостта на св. отци по отношение към сключваните по любов съюзи между православни християни и инославни."66 Понеже той не си е направил труда в цялата си статия да посочи макар само един православен свети отец, който да е показал такава "търпимост", а и ние досега се натъкваме само на такива отци, които не са съгласни с нея, то ни остава да предположим, че г-н Николчев има предвид някакви "отци", които са "свети" само за симпатичния нему римокатолицизъм (отношението му към това изповедание прозира пак в самия финал на статията, където говори за "брак по любов с католик например"67).Може би дори начело със "светия отец" - папата?

Господин доцентът не пропуска да отбележи и това, че проектодокументът за предстоящия Всеправославен събор, озаглавен "Тайнството брак и препятствията за него" се оказва текст, "който по същество твърде много се разминава с коментираното решение - забрана на Сливенския епархийски съвет."68 Очевидно намеквайки, че това разминаване е в ущърб на последния. Дали, обаче, това действително е така?

Нека най-напред приведем най-важната (и проблематична ) част от проектодокумента (доц. Николчев го привежда съвсем откъслечно). В чл. 5, ал. 10 се отбелязва: "Бракът на православни с инославни се възпрепятства от каноничната точност (теол. "акривия"), като няма възможност да бъде благословен (правило 72-ро на Пето-Шестия (Трулски) Вселенски събор), той обаче може да бъде благословен по снизхождение (теол. "икономия" - б.м.) и по човеколюбие, при изричното условие, че чедата, придобити от този брак, ще бъдат кръстени и възпитани в Православната църква."69

Добре е сега г-н доцентът да изслуша възраженията на професора (проф. д-р Димитриос Целенгидис) от Богословския факултет на Аристотелевия Солунски Университет, относно този проектотекст: "Изказването - пише проф. Целенгидис - че "чедата, придобити от този брак ще бъдат кръстени и възпитани в Православната църква", противостои на богословското установяване на брака като тайнство на Православната църква. И това,защото тук чадорождението, в сравнение с кръщението на чедата в Православната църква, се явява онова, което узаконява свещенодействието на смесените бракове. Нещо, което е ясно забранено от Канона (правило 72-ро на Пето-Шестия) на Вселенския събор. С други думи един не-Вселенски събор, какъвто е предстоящият Свят и Велик Събор, изглежда да релативизира изрично решение на Вселенски събор. А това е неприемливо.

И още нещо. Ако от даден свещенодействен брак не се придобият деца, то узаконява ли се, богословски погледнато, този брак само от намерението на инославния съпруг (инославната съпруга) да включи евентуалните си деца в Православната църква?

Така, погледнато богословски логически, параграф 5.10 следва да се премахне."70

Бихме добавили и още нещо. Главната "компенсация" за нарушаването на канона е, че децата (ако ги има) от този брак ще се възпитат в Православие. Но замисля ли се изобщо някой от тези, които предлагат това, колко нереално е неправославен родител да възпитава православно децата си? Не можеш да дадеш нещо, което ти самия не притежаваш; и още повече - не желаеш да придобиеш. Или те ще бъдат възпитавани само от православния? А другият какво - само ще мълчи ли? Това ли е идеята на радетелите за настоящата "икономия"? Нима не е очевидно, че за нормалното, естествено възпитание са нужни и двамата родители?

Икономията, тогава когато е допустима, трябва да се прилага ако от нея се очаква духовна полза за даден конкретен случай. А тук имаме основание да предполагаме, че такова "снизхождение" или по-точно послабление, ще е за духовна вреда и на децата в такъв брак, и на православната страна в него, и на самия брак.

И накрая - а кой ще контролира и как, спазването на "изричното условие", поставено в проектодокумента? А ако то не бъде изпълнено, какво ще следва от това? Ще бъде ли разтрогван бракът? Ще има ли някакви църковни санкции за неизпълнилите условието и какви именно?Всичко това очевидно не интересува съставителите на това предложение. Което е явно свидетелство за повърхностно отношение към толкова важен за живота на православните християни въпрос,какъвто е бракът. А той е важен, защото здрави православно - християнски семейства създават и възпитават истински членове на Църквата. А тези, които не са такива, няма как да изпълнят тази задача.

За да тушират колизията, предизвиквана от противоканоничното им предложение,с ъставителите на проектотекста се опитват да се скрият зад добрите си уж намерения, представяйки го като израз на своето голямо "човеколюбие". Но нима отците на Пето-Шестия Вселенски събор имаха по-малко човеколюбие от днешните пастири на Църквата? Точно този извод се налага от ревизирането на правилото под този предлог.

Самите отци на Трулския събор (в своето приветствено слово към свикалия го император Юстиниан II) изтъкват необходимостта от неговите канони (сред които е и 72-я), "щото по подобие на Пастиря- Христа, търсещ заблудилата се овца по планините, да бъде събран народът, и върнат в Неговия двор, и да бъде убеден да пази заповедите и Божествените повеления, чрез които се оживотворяваме, отстранявайки се от мъртвите дела…" За отците каноните на събора са "свещени правила,чрез които народите биха се отстранили от лошото и порочно поведение и обърнали към най-добрия и чист живот."71 Ето това е истински израз на християнско човеколюбие. Има ли у съставителите на проектотекста за Всеправославния събор такава загриженост?

С изтъкването, че коригирането на 72-ро правило ще е поради човеколюбие или се обвиняват приелите го отци за недостатъчно човеколюбиви, или се самоизтъкват изменящите го като много по- човеколюбиви. Дали критерият за човеколюбие е в послабленията на забраните, поставяни от Църковните правила? Ако е така, то нищо чудно на някой следващ (още по-Велик и още по-Свят събор) да се достигне и до икономия и за еднополовите бракове!

Светите отци, включително от древните до най-съвременните не разсъждават така за отношението между човеколюбието и стриктността при спазването на Църковните установления.

"Аз наричам не любов, а човеконенавистничество и отпадане от Божествената любов - казва преп. Максим Изповедник - когато някой укрепва еретиците в техните заблуди за неминуема погибел на тези хора."72 А всъщност точно това ще се получи, когато те - без да се налага да променят своите разбирания за вярата - биват допускани до участие в Тайнствата на Православната Църква (в частност в св. Венчание).

Също и преп. Паисий Светогорец казва: "Много от онези, които говорят за любов и единство, сами не са в единство с Бога,з ащото не са Го обикнали, нито пък имат истинска любов. Истинска любов има онзи, който има правилна вяра и живее близо до Бога.

…Отците на Църквата, които са се проявили като строги защитници на догматите (спокойно можем да кажем "и на каноните" - б.м.) са обичали човека повече от всички други. Защото са познавали бездънната му дълбочина и никога не са пожелали да го мамят със сантименталностите на преходната и нищожна любов, но с уважение са му предлагали Евангелието на Истината, която бива дарявана чрез блаженството на живота в Светия Дух. Следователно… борбата за Православието не е омраза към иноверците, но това е единствения начин за изява на истинската любов…. За съжаление днес е навлязла европейската вежливост и хората гледат да се правят на добри. Искат да се покажат по-висши и накрая стигат до там да се поклонят на рогатия дявол."73

В случая, искат да се покажат по-"човеколюбиви".

На фона на тези светоотечески слова, за предлаганата в случая икономия, прилягат думите на преп. Теодор Студит: "Наречената от тях чрез сатаната икономия, ще бъде справедливо да се нарече предтеча на антихриста… Защото постоянно се разпореждат със свещените правила според своите възгледи и произвол, като господари със слуги и роби"(писмо N34 до Лъв,папа Римски,PG,99,coll 1025). 74

На фона на всичко казано до тук, търсеното "човеколюбие", повече прилича на човекоугодие. Стремежът за църковното му легитимиране е, според признанието на доц. Николчев, особено остро осезаем "в диаспората на Православната църква в Америка и в повечето от западноевропейските страни."75 Т.е. там, където отдавна е популярно т.нар. от о. Серафим(Роуз) "богословие на комфортната духовност."76 Не е такова светоотеческото богословие. "Християнинът трябва да се покорява на законите и уставите на Църквата - пише св. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски - …А тези,които желаят излишни удобства и радости в този земен свят, който ще погине рано или късно, те предпочитат други закони - не Църковните, а тези, които им разрешават да живеят както искат,да мислят както искат, своята воля да поставят по-горе от духа на Църквата, духът, който е даден от Самия Господ Бог, и призовават другите да ги следват по този път."77

Също и св. Теофан Затворник ни призовава: "по-добре да възлюбим всяко утеснение, което ни е предписал Господ за наше спасение… Да възлюбим християнските правила на живот и чрез тях да ограничим волята си, като я принудим смирено и търпеливо да носи това благо иго… Не само не искайте отстъпки и снизхождения, но бягайте от тях така, като че бягате от геенски огън…"78

Нека завършим с думите на св. Евтимий, патр.Търновски: "Вседушно утвърждаваме божествените правила и всячески и непоколебимо се придържаме към техните завети: и които са оттук - от тръбите на Светия Дух, всехвалните апостоли…, и които са от светите ни отци. Защото озарени от един и същи Дух, те заповядаха полезни неща."79

Едно от тези "полезни неща" утвърждава и решението на Сливенския епархийски съвет със забраната си на смесените бракове с инославни.

В края на своята статия доц. Николчев отново натяква това, което от богословска гледна точка няма нищо общо с темата за тези бракове - за агентурното сътрудничество на Сливенския митрополит с Държавна сигурност. За информация на г-н доцента (а и на всички, които биха се съблазнили от подхвърляните от него внушения) е редно да отбележим, че в документа, регистриращ унищожаването на досието на митрополит Иоаникий в 1991г. се казва, че то е извършено по причина на обстоятелството, че в него липсват "исторически, фактологически и оперативни данни, които да представляват интерес". Така че от самото това се вижда, че "агентът" не е сътрудничил на атеистичната държава, а по-скоро я е оставил да мисли, че уж ще сътрудничи.

И не толкова досието на владиката го представя като агент на репресивния режим, колкото разглежданата статия на доц. Дилян Николчев го явява като "агент под прикритие" на римокатолицизма. Този начин на действие е, впрочем, отработена стратегия на последния, прилагана отдавна от униатите в Западна Украйна, където "в тайни окръжни се забранявало да се поощрява преминаването на православни в католичество. За по-изгодно се считало да имаш привърженици на католичеството сред самите православни, отколкото явни католици, които не можели да оказват влияние над народа."80

Тази стратегия, очевидно, развиват днес у нас "благотворителни" фондации като "Комунитас". Използвайки за целите си свещеници и богослови, които "се отклониха в празнословие, желаейки да бъдат законоучители без да разбират ни какво говорят, ни какво утвърждават." [1Тим.1:6,7]; "Които презират началниците, дръзки са, надменни и не се страхуват да хулят властта" [2Петр.2:10].

Що се отнася до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Иоаникий (и) чрез разглежданата статия той бе похулен за това, за което трябваше да бъде похвален. От което,обаче, лично за него има само полза, понеже Сам Господ Иисус Христос облажава за това, казвайки: "Блажени сте вие, когато ви похулят… и кажат против вас лъжовно каква да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас."[Мат,5:11 – 12].
Ставр.ик.Павел Гърбов

БЕЛЕЖКИ:
1.Срв. 1Тим.6:20.
2.Архиеп. Серафим (Соболев), Искажение православной истиньi в русской богословской мьiсли, София, 1943 г., с. 260.
3.Старецът Паисий Светогорец, Писма, Изд. Славянобългарски манастир "Св. вмчк. Георги Зограф". Света Гора, Атон, 2004 г., с. 219.
4.Сп. "Християнство и култура", бр. 1, 2016 г., с. 39 – 46.
5.Пак там, с. 40.
6.Архимандрит Рафаил (Карелин), Християнство и модернизм, Изд. Московского подворья Свято - Троицкой Сергиевой Лаврьi, Москва, 1999, с. 371.
7.Доц. Дилян Николчев, "По повод решението на епархийския съвет на Сливенска епархия за смесените бракове", Сп."Християнство и култура", бр. 1, 2016 г., с. 39.
8.Правила святьiхъ Вселенскихъ соборовъ с толкованиями, Изд "Паломник" и "Сибирская благозвонница", Москва, 2000 г., с. 511 – 512.
9. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 40.
10.Преп. Иустин Попович, Православната църква и икуменизмът, Изд. Славянобългарски манастир "Св. вмчк. Георги Зограф". Света Гора, Атон, 2004 г., с. 195. "Икуменизмът - пише св.Иустин - това е общото название на всички видове псевдохристиянство и на всички псевдоцъркви на Западна Европа… за всичко това има общо евангелско название:ерес…"
11.Доц. д-р архимандрит Сергий (Язаджиев), Православната вяра - това е самото християнство, Изд. "Витезда", София, 2008 г., с. 56.
12.Пак там.
13. Архиеп. Серафим (Соболев), Пос. съч., с. 307.
14.Архимандрит Лазар (Абашидзе), Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин, Изд. "Православна класика", 2015 г., с. 57.
15.Всъщност става дума за поста "арачаворк" – вж. Патриарх Евтимий, Съчинения, Изд. "Наука и изкуство", София, 1990 г., с. 266 (бележка към Житието на св.Иларион Мъгленски).
16.Трiодiон, Изд. Кiево-печерская лавра, 1864 г., лист 37.
17.Трiодь постная, Москва, Синодальная типография, 1904г., лист 9.
18. Архиеп. Серафим (Соболев), Трябва ли Руската православна църква да учавства в икуменическото движение?, Изд. Енорийски издателски център при храм "Св. св. Кирил и Методий", София, с. 4.
19.Свети двадесет и шест Зографски мъченици, Житие, СИ, София, 2014 г., 26, 24.
20.Цит. по: Иеросхимонах Димитрий Зографски, Православие означава вечен живот, а икуменизъм - духовна смърт, Изд. сайт "Всемирното православие", София, 2015 г., с. 10.
21.Архимандрит Емануил Каливас, штатнiй проповедник митрополии Аттики, Осуждение папства, Афиньi, 1999 г. , с. 5.
22.Пак там.
23. Архимандрит Лазар (Абашидзе), Пос. съч., с. 45.
24.Пак там, с. 46.
25. Архимандрит Емануил Каливас, штатнiй проповедник митрополии Аттики, Пос. съч., с. 80.
26.Архимандрит Рафаил (Карелин), Тайна спасения, Беседьi о духовновной жизни, Изд. Московского подворья Свято-Троицкой Сергиевой Лаврьi, Москва, 2001 г., (Електронна версия), с. 33.
27.Светител Игнатий Брянчанинов, Слово за смъртта, Изд. Славянобългарски манастир "Св. вмчк. Георги Зограф".Света Гора, Атон, 2006 г., с. 67.
28.Еп. Теофан Затворник, За Православието и начините за предпазване от грешки против него, Изд. "Тавор", с. 5.
29.Пак там, с. 89.
30.Архимандрит Методий, Отец Йоан Кронщадски, Велико Търново, 1992 г., с. 359.
31. Преп. Иустин Попович, Пос. съч., с. 20.
32.Архим. Юстин Попович, Догматика православне церкве, кн. 3, Београд, 1978, с. 212 (цит. по: Иеросхимонах Димитрий Зографски, Православие означава вечен живот, а икуменизъм - духовна смърт, с. 21).
33.Еп. Николай Велимирович, Над Изтока и Запада, Православно издателство "Св. ап. и ев. Лука", София, 2004 г., с. 11,12,15.
34. Старецът Паисий Светогорец за икуменизма, Изд. Славянобългарски манастир "Св. вмчк. Георги Зограф". Света Гора, Атон, 2008 г., с. 25,21,28.
35.Сп. "Таворска светлина", бр. 10, 25.02.2007 г., с. 12.
36.Патриарх Евтимий, Съчинения, Изд. "Наука и изкуство", София, 1990 г., с. 69,62 (също за арменската "ерес" и "еретиците армени" на с.70 и 76).
37. Преп. Иустин Попович, Пос. съч., с. 196.
38.Иеромонах Серафим (Роуз), Игумен Герман (Подмошенский), Блаженньiй святитель Иоанн Чудотворец, Москва, 2003 г., с. 763.
39. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 41.
40. Правила святьiхъ Вселенскихъ соборовъ с толкованиями, Изд "Паломник"и "Сибирская благозвонница", Москва, 2000 г., с. 513.
41.Еп.Никодим (Милаш), Православно църковно право , София, 1904 г., с. 617.
42.Пак там, с. 618.
43. Архимандрит Рафаил (Карелин), Християнство и модернизм, с. 321.
44. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 43.
45.Пак там, с. 44.
46.Пак там.
47.Прот. Павел Гърбов, Светогорската мъдрост за изпитанията в съвременното семейство, ЦИ, София, 2010 г., с. 21.
48.Самото правило гласи: "Ако някой се помоли с отлъчен от църковно общение, макар и у дома - такъв да бъде отлъчен." В тълкуванието си на този канон Алексий Аристин казва: "Молещият се с еретици в църквата или у дома да бъде също така лишен от общение, както и те." (Правила святьiхъ апостолъ и святьiхъ отецъ с толкованиями, Изд "Паломник"и "Сибирская благозвонница", Москва, 2000 г., с. 29 – 30).
49. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 42.
50.Пак там, с. 45. (Впрочем, съвместното причастяване на съчетаващите се в брак християни датира от дълбока древност, а у нас се е практикувало поне до падането на България под турско иго, за което свидетелтвува споменаването му от св. патр. Евтимий в "Послание до митрополит Антим" - вж. Патриарх Евтимий, Съчинения, Изд. "Наука и изкуство", София, 1990 г., с. 219 - 226).
51.Макариополски еп. д-р h.c. Николай (Кожухаров), Светата Евхаристия в еклезиологическо - икуменически аспект от православно гледище (Св.Евхаристия като изява на църковно и междуцърковно общение), ГДА "Св.Климент Охридски", София , т.XXII, 1976 г., с.17.
52. Иеромонах Серафим (Роуз), Игумен Герман (Подмошенский), Пос. съч., с. 763.
53. Преп. Иустин Попович, Пос. съч., с. 200.
54. Старецът Паисий Светогорец за икуменизма, Изд. Славянобългарски манастир "Св. вмчк. Георги Зограф". Света Гора, Атон, 2008 г., с. 20.
55. Иеромонах Серафим (Роуз), Игумен Герман (Подмошенский), Пос. съч., с. 763 – 764.
56.Требник, Изд. Св. Синод на Българската Църква, София, 2002г., с. 102.
57.Преп. Иустин Попович, Пос. съч., с. 198 – 197.
58. Архимандрит Рафаил (Карелин), Тайна спасения, Беседьi о духовновной жизни, с. 33.
59. Архиеп. Серафим (Соболев), Трябва ли Руската православна църква да учавства в икуменическото движение?, с. 12.
60. Правила святьiхъ Вселенскихъ соборовъ с толкованиями, с. 201.
61.Пак там, с. 202 - 203.
62.Митрополит Мелетий, Длъжностите и правата на свещениците, София, 1897 г., с. 554 – 555.
63.Пак там, с. 553 – 554.
64. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 40.
65.Митр. Мелетий, Пос. съч., с. 546.
66. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 46.
67.Пак там.
68.Пак там.
69.Църковен вестник, бр. 5, март 2016 г., с. 3.
70. Пак там.
71.Деянiя вселенскихъ соборовъ, т. IV, Изд. "Воскресение" и "Паломник", Санкт – Петербург, 1996 г., с. 272.
72. Преп. Иустин Попович, Пос. съч., с. 199.
73. Старецът Паисий Светогорец за икуменизма, с. 21,18.
74.Цит. по: Иван Марчевски, Календар на истинските православни християни на България, Изд. Монархическо-консервативен съюз, В. Търново, 1991 г., с. 32.
75. Доц. Дилян Николчев, Пос. съч., с. 42.
76.Иеромонах Серафим (Роуз), Православният светоглед, Православно издателство "Св.ап. и ев. Лука", София, 2004 г., с. 96.
77. Иеромонах Серафим (Роуз), Игумен Герман (Подмошенский), Пос. съч, с. 569.
78. Еп. Теофан Затворник, Пос. съч, с. 90 – 91.
79. Патриарх Евтимий, Съчинения, с. 331.
80. Архимандрит Рафаил (Карелин), Християнство и модернизм, с. 423.

Изтоник: сайт на Сливенска Света Митрополия

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 07/04/2016 - 08:56

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg08.04.2016 г. - петък (Св. апли Иродион, Агав, Руф и др.)
17:00 ч. - Малко повечерие с Богородичен акатист - IV статия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

09.04.2016 г. - събота (Св. мчк Евпсихий)
09:00 ч. - Света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Караново

10.04.2016 г. - неделя (✝ Четвърта Неделя на Великия пост - на Преп. Йоан Лествичник. Св. мчци Терентий и Помпий)
09:00 ч. - Света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково

Неделя Кръстопоклонна в Айтос - Александър Звезданов 04/04/2016 - 08:25

Неделя Кръстопоклонна в Айтос

2016_04_03_001.png

"Кресту Твоему покланяемся, Владыко..."


В Неделя Кръстопоклонна (03 април 2016 г., преп. Никита Изповедник, игумен Мидикийски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

Преди светата литургия от олтара бе изнесен Светия и Животворящ Кръст Господен и бе поставен в центъра на храма. Всички присъстващи богомолци се поклониха трикратно коленнопреклонно пред знамето на Сина Човечески - Кръста. След това всеки имаше възможност отново да се поклони и да целуне Христовия Кръст.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила. [Марк 8:34-9:1]"


2016_04_03_002.JPG

2016_04_03_003.JPG

2016_04_03_004.JPG

2016_04_03_005.JPG

2016_04_03_006.JPG

2016_04_03_007.JPG

2016_04_03_008.JPG

2016_04_03_009.JPG

2016_04_03_010.JPG

2016_04_03_011.JPG

2016_04_03_012.JPG

2016_04_03_013.JPG

2016_04_03_014.JPG

2016_04_03_015.JPG

2016_04_03_016.JPG

2016_04_03_017.JPG

2016_04_03_018.JPG

2016_04_03_019.JPG

2016_04_03_020.JPG

2016_04_03_021.JPG

2016_04_03_022.JPG

2016_04_03_023.JPG

2016_04_03_024.JPG

2016_04_03_025.JPG

2016_04_03_026.JPG

2016_04_03_027.JPG

2016_04_03_028.JPG

2016_04_03_029.JPG 2016_04_03_030.JPG

2016_04_03_031.JPG 2016_04_03_032.JPG

2016_04_03_033.JPG 2016_04_03_034.JPG

2016_04_03_035.JPG 2016_04_03_036.JPG

2016_04_03_037.JPG 2016_04_03_038.JPG

2016_04_03_039.JPG 2016_04_03_040.JPG

2016_04_03_041.JPG 2016_04_03_042.JPG

2016_04_03_043.JPG

2016_04_03_044.JPG

2016_04_03_045.JPG

2016_04_03_046.JPG

2016_04_03_047.JPG

Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 02/04/2016 - 13:56

Света литургия в с. Пирне

2016_04_02_001.JPGВ третата събота от великия пост (02 април, Преп. Тит Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне. Службата огласяха Куцар и Светла зограф.

"И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие.

Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата. [Лука 6:20-23]"


2016_04_02_002.JPG

2016_04_02_003.JPG

2016_04_02_004.JPG

2016_04_02_005.JPG

2016_04_02_006.JPG

2016_04_02_007.JPG

2016_04_02_008.JPG

2016_04_02_009.JPG

2016_04_02_010.JPG

2016_04_02_011.JPG

2016_04_02_012.JPG

2016_04_02_013.JPG

2016_04_02_014.JPG

2016_04_02_015.JPG

2016_04_02_016.JPG

2016_04_02_017.JPG

2016_04_02_018.JPG

2016_04_02_019.JPG

2016_04_02_020.JPG

2016_04_02_021.JPG

Малко повечерие с Богородичен акатист - Александър Звезданов 01/04/2016 - 21:06

Малко повечерие с Богородичен акатист - трета статия

2016_04_01_2_001.JPGВ петък от 17:00 ч. Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи малко повечерие с третата статия от Богородичния акатист (акатист е служба, по време на която не се сяда).


"Като се яви Създателят, ново творение показа на нас, създадените от Него. Той изникна от безсеменна утроба и я запази нетленна, каквато си беше, та виждайки чудото, да я възпеем и да викнем:

Радвай се, цвете на нетлението; радвай се, венецо на въздържанието!

Радвай се ти, която светло изобразяваш възкресеснието; радвай се ти, която откриваш ангелския живот!

Радвай се, светлоплодно дърво, от което верните се хранят; радвай се, разлистнато добросенчесто дърво, под което мнозина се подслоняват!

Радвай се ти, която си носила в утробата си Избавителя на пленените; радвай се ти, която си родила Наставника на заблудените!

Радвай се ти, която умоляваш праведния Съдия; радвай се ти, чрез която се прощават съгрешенията на мнозина!

Радвай се, одеждо на лишените от смелост; радвай се, любов, която побеждаваш всяко желание!

Радвай се, Невесто неневестна! [Статия трета, Икос 7]"


2016_04_01_2_002.JPG

2016_04_01_2_003.JPG

2016_04_01_2_004.JPG

2016_04_01_2_005.JPG

2016_04_01_2_006.JPG

2016_04_01_2_007.JPG

2016_04_01_2_008.JPG

2016_04_01_2_009.JPG

2016_04_01_2_010.JPG

2016_04_01_2_011.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой първи от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Рождество Богородично (08 септември 2016 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi111.png

Регистрация

 Брой на членовете 44 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 387445  общо

 5 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.22 секунда