Важно!
СИРОПУСТНА СЕДМИЦА
25 февруари:
Св. Тарасий, архиеп. Константинополски

26 февруари:
✝ Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Св. Порфирий, еп. Газки. Св. мчк Севастиан. Св. Серафим Софийски Чудотворец. (На вечернята се извършва взаимно опрощение)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Успение на пресвета Богородица - Александър Звезданов 15/08/2016 - 21:40

Успение на пресвета Богородица

2016_08_15_001.JPGПравославните християни от Айтос отпразнувахме успението на пресвета Богородица със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

След светата литургия о. Ромил раздаде за благословение клончета светогорски босилек. За благословение бе раздаден и празничния брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на Успение Богородично.

"И както вървяха. Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне. Иисус й отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме."
Лука 10:38-42

"А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят."
Лука 11:27-28


Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът ѝ можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома ѝ. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг, се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет, Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било ѝ Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие".

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот.


2016_08_15_002.JPG

2016_08_15_003.JPG

2016_08_15_004.JPG

2016_08_15_005.JPG

2016_08_15_006.JPG

2016_08_15_007.JPG

2016_08_15_008.JPG

2016_08_15_009.JPG

2016_08_15_010.JPG

2016_08_15_011.JPG

2016_08_15_012.JPG

2016_08_15_013.JPG

2016_08_15_014.JPG

2016_08_15_015.JPG

2016_08_15_016.JPG

2016_08_15_017.JPG

2016_08_15_018.JPG

2016_08_15_019.JPG

2016_08_15_020.JPG

2016_08_15_021.JPG

2016_08_15_022.JPG

2016_08_15_023.JPG

2016_08_15_024.JPG

2016_08_15_025.JPG

2016_08_15_026.JPG

2016_08_15_027.JPG

2016_08_15_028.JPG

2016_08_15_029.JPG

2016_08_15_030.JPG

2016_08_15_031.JPG

2016_08_15_032.JPG

2016_08_15_033.JPG

2016_08_15_034.JPG

Осма Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 14/08/2016 - 21:16

Осма Неделя след Петдесетница

2016_08_14_001.JPGВ Осмата Неделя след Петдесетница (14.08.2016 г., св. прор. Михей) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И като излезе Иисус, видя много свят; и смили се над тях и изцели болните им.

А на мръкваме приближиха се до Него учениците Му и рекоха: тук мястото е пусто, и времето вече напредна; разпусни народа, за да идат по селата и си купят храна. Но Иисус им рече: няма нужда да отиват; дайте им вие да ядат.

А те му казват: ние имаме тук само пет хляба и две риби.

Той рече: донесете Ми ги тука. И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците - на народа.

И ядоха всички и се наситиха; и дигнаха останали къшеи дванайсет пълни коша; а ония, които ядоха, бяха около пет хиляди души, освен жени и деца.

И веднага Иисус накара учениците Си да влязат в кораба и да минат преди Него насреща, докле Той разпусне народа."
[Мат 14:14-22]


2016_08_14_002.JPG

2016_08_14_003.JPG

2016_08_14_004.JPG

2016_08_14_005.JPG

2016_08_14_006.JPG

2016_08_14_007.JPG

2016_08_14_008.JPG

2016_08_14_009.JPG

2016_08_14_010.JPG

2016_08_14_011.JPG

2016_08_14_012.JPG 2016_08_14_013.JPG

2016_08_14_014.JPG 2016_08_14_015.JPG

2016_08_14_016.JPG 2016_08_14_017.JPG

2016_08_14_018.JPG 2016_08_14_019.JPG

2016_08_14_020.JPG 2016_08_14_021.JPG

2016_08_14_022.JPG 2016_08_14_023.JPG

2016_08_14_024.JPG 2016_08_14_025.JPG

2016_08_14_026.JPG

2016_08_14_027.JPG

2016_08_14_028.JPG

2016_08_14_029.JPG

2016_08_14_030.JPG

Неделя след Преображение - Александър Звезданов 07/08/2016 - 13:48

Неделя след Преображение

2016_08_07_001.JPGВ Неделя след преображение, която е и седма Неделя след Петдесетница (07.08.2016 г., св. прпмчк Дометий, св. Наркис, патр. Йерусалимски), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давилов!

А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече; вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да. Господи! Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.

Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа."
[Мат 9:27-35]


2016_08_07_002.JPG

2016_08_07_003.JPG

2016_08_07_004.JPG

2016_08_07_005.JPG

2016_08_07_006.JPG

2016_08_07_007.JPG

2016_08_07_008.JPG

2016_08_07_009.JPG

2016_08_07_010.JPG

2016_08_07_011.JPG

2016_08_07_012.JPG

2016_08_07_013.JPG

2016_08_07_014.JPG

2016_08_07_015.JPG

2016_08_07_016.JPG

2016_08_07_017.JPG

2016_08_07_018.JPG

2016_08_07_019.JPG

2016_08_07_020.JPG

2016_08_07_021.JPG

2016_08_07_022.JPG

2016_08_07_023.JPG

2016_08_07_024.JPG

2016_08_07_025.JPG

2016_08_07_026.JPG

2016_08_07_027.JPG

2016_08_07_028.JPG 2016_08_07_029.JPG

2016_08_07_030.JPG 2016_08_07_031.JPG

2016_08_07_032.JPG 2016_08_07_033.JPG

2016_08_07_034.JPG 2016_08_07_035.JPG

2016_08_07_036.JPG

2016_08_07_037.JPG

2016_08_07_038.JPG

2016_08_07_039.JPG

Преображение Господне в Айтос - Александър Звезданов 07/08/2016 - 13:29

Преображение Господне в Айтос

2016_08_06_001.JPGНа 06 август православните християни от Айтос отпразнуваха Преображението на нашия Господ Иисус Христос със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него.

Тогава Петър отговори Иисусу и рече; Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия. Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте. И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се! А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите."
[Мат. 17:1-9]


След светата литургия на присъстващите православни християни бе раздаден за благословение новият брой на енорийския вестник "Провославни вести", посветен на празника.

2016_08_06_002.JPG

2016_08_06_003.JPG

2016_08_06_004.JPG

2016_08_06_005.JPG

2016_08_06_006.JPG

2016_08_06_007.JPG

2016_08_06_008.JPG

2016_08_06_009.JPG

2016_08_06_010.JPG

2016_08_06_011.JPG

2016_08_06_012.JPG

2016_08_06_013.JPG

2016_08_06_014.JPG

2016_08_06_015.JPG

2016_08_06_016.JPG

2016_08_06_017.JPG

2016_08_06_018.JPG

2016_08_06_019.JPG

2016_08_06_020.JPG

2016_08_06_021.JPG

2016_08_06_022.JPG

2016_08_06_023.JPG

2016_08_06_024.JPG

2016_08_06_025.JPG

2016_08_06_026.JPG

2016_08_06_027.JPG

2016_08_06_028.JPG

2016_08_06_029.JPG

2016_08_06_030.JPG 2016_08_06_031.JPG

2016_08_06_032.JPG 2016_08_06_033.JPG

2016_08_06_034.JPG 2016_08_06_035.JPG

2016_08_06_036.JPG 2016_08_06_037.JPG

2016_08_06_038.JPG 2016_08_06_039.JPG

2016_08_06_040.JPG 2016_08_06_041.JPG

2016_08_06_042.JPG 2016_08_06_043.JPG

2016_08_06_044.JPG 2016_08_06_045.JPG

2016_08_06_046.JPG 2016_08_06_047.JPG

2016_08_06_048.JPG 2016_08_06_049.JPG

2016_08_06_050.JPG 2016_08_06_051.JPG

2016_08_06_052.JPG 2016_08_06_053.JPG

2016_08_06_054.JPG 2016_08_06_055.JPG

2016_08_06_056.JPG

2016_08_06_057.JPG

2016_08_06_058.JPG

2016_08_06_059.JPG

2016_08_06_060.JPG

2016_08_06_061.JPG

2016_08_06_062.JPG

2016_08_06_063.JPG

2016_08_06_064.JPG

2016_08_06_065.JPG

2016_08_06_066.JPG

2016_08_06_067.JPG

2016_08_06_068.JPG

2016_08_06_069.JPG

2016_08_06_070.JPG

2016_08_06_071.JPG

Проповед на митрополит Иоаникий - Александър Звезданов 28/07/2016 - 14:09

Православната църква е духовен кораб - който влезе в него, ще се спаси от житейското море

Проповед на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий, произнесена след светата литургия на 23.07. 2016 г. в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос

2016_07_28_001.JPGНашият Господ ни призовава към покаяние, към милосърдие, прошка и една любов, божествена, която никой не може да опише подробно, никой не може да каже каква е нейната сила, нейното обаяние, това, което привлича. Защото тя е единствена, съвършена, свята, божествена любов. И тази любов е постоянна към всеки човек, и за най-праведния, и за най-грешния.

Ние, човеците, често отблъскваме някой човек грешен или невъзпитан. Божията любов иска да го привлече, иска да му помогне, иска да дойде в дворите на нашия Бог, да види и почувства силата Христова.

Днешното свето евангелие говори именно за това: Иисус Христос седнал да яде и пие с митари и грешници т.е как може, тия дето вършат грехове, да седне с тях Христос. Но Той отговаря: "аз не съм дошъл да призова праведници, а грешници, към покаяние". Защото здравите нямат нужда от лекар, а само болните…

Когато боледуваме телесно, ние веднага търсим лекар, правим опити да възстановим здравето си, за да бъдем полезни за работата, за семейството, за обществото, да бъдем нужни. Това не е осъдително, а е похвално, но друго е по-важно – духовното здраве.

Здравите нямат нужда от лекар. Духовно здравите, утвърдени във вярата, утвърдени в любовта, утвърдени в надеждата, които се доближават до Бога, те, праведните, чувстват зловонието на греха, а грешника не чувства никакво зловоние. Той мисли, че от туй по-добро няма. Очистеният, приближилият се до Бога, има други изживявания, други мисли. Неговите мисли съвсем са насочени към небето, към божественото, към светото. Защото ние, човеците, на земята, ако тука сега сложим нещо благовонно, веднага с радост го приемаме – благовонието, но зловонието отбягваме, отвращаваме се. Грехът е зловоние, омразата е зловоние, убийството е зловоние, грехът е зловоние. Всеки грях, който ни отдалечава от Бога, той е зловоние.

Затова Христос похвалява тези, които са се покаяли. Защото и една овца да загуби, т.е. и една човешка душа, за Бога е по-ценна от всички съкровища на този земен свят. Затова дойде Христос на земята, за да ни покаже пътя на доброто, на любовта, на прошката. Той дойде да спаси човека. Адам и Ева една заповед нарушили. Заради човешкото любопитство веднага се явява изкусителят. "Ще станете като богове!" - казал тай, но те загубили това блаженство. Те беседвали с Бога така непосредствено, радва ли се, в Райската градина, където царува Божията правда. Затова като съгрешили, видели че са голи. Станало нещо обратно в тях, нещо се променило – от блажени стават неблажени. Станали грешни.

Следователно, за един грях били изгонени от рая. Какво да кажем ние? Затова, братя и сестри, само Православната Христова Църква е духовна лечебница.

Тука сега, знаете, навлязоха много неправославни учения, които претендират за истина. Не е така. Ние не ги оскърбяваме, но не ги и препоръчваме, защото те искат да държат истината без да я имат. Тука е Истината, тука е Правдата, тука е Опрощението. Православната църква е пазителка на вечното Божие слово, на вечните Божествени истини, догми и канони. Затуй тя е свята за нас всички. Много пъти съм казвал: Тя, православната църква, е като параход – духовен кораб. Който влезе тука, ще се спаси от житейското море. Затова и тя е свята, и защото Бог я укрепи.

Още в първи век започват борба срещу Православната църква, но не успели. И няма да успеят, никога. Защото Бог пази своето духовно паство, своите духовни чада. Затуй ние, българите, преди 1150 години приехме православната вяра.

Тази вяра трябва да бъде вкоренена. Аз, като чета историята от миналото – има сега една нова книга "Сливен и Елена през Възраждането" – пак, преди 200 години, Бог вложил ревност в свещеници, в монаси, в православни християни да преподават православната вяра, да предпазват от грехове и съблазни. Значи, през всички векове, когато сме били в изпитания, Божията милост към нашия народ не е преставала. Затова имаме и светии, които се молят за нас, които изпросват от Бога помощ и милост.

Братя и сестри, за ви благодаря, че вас ви има тука, за вашето посещение в дома Божий. Нашата работа никога няма да свърши, нито утре, нито другиден. Трябва да намираме време за Бога, за вечността. Защото сега, знаете, има много духовна литература, който желае, да чете, да се просвещава, да се изповядва .Вече имате тази възможност, като преди 10-ти ноември нямаше тази възможност. Затова утвърждавайте се във вярата. Който опази вярата си, ще бъде възнаграден в съдния ден. Защото Иисус Христо казва: "Когато дойда на земята (за втори път), ще намеря ли вяра?" Той ще намери – в антихриста, в секти, във всякакви, но православна вяра ще намери ли? Защото мнозина ще се отклонят. Затуй, всички ония, които сме кръстени в православната вяра и църква, се обричаме да я пазим, а ония, които са далече от нас - няма да ги оскърбяваме, но да ги приканим, да се молим, защото това е нужно и полезно. Аз съм много против насилието, против агресията, против онова, което принуждава. Господ може да ни направи светии за един миг, но Той не нарушава онова, което е дал – свободна воля. Можеш да вършиш добро, може да вършиш и зло, можеш да обичаш, но може и да мразиш, можеш да прощаваш, може да отмъщаваш – зависи от твоята насоченост, какъв избор ти си направил. Затова ние затова имаме нравствен избор, защото имаме и нравствена отговорност.

Бъдете благословени! Бъдете дълголетни!

Бог на мира и любовта да пази вас, вашите деца, внуци и правнуци, ако имате, защото нашата молитва към Бога трябва да е винаги. Защото ние се молим в Сливен за цялото си паство, за тези, които са в църква и които са извън църква. Защото, знаете, лятото хората са повече ангажирани, особено на село, нямат тази възможност, но нашата молитва да ви пази. Амин.

Да сте живи и здрави.

23.07. 2016 г.
храм "Св. вмчк Димитрий Солунски"
гр. Айтос

Архиерейска света литургия и офикия (обновено) - Александър Звезданов 24/07/2016 - 05:28

Архиерейска света литургия и офикия (обновено)

2016_07_23_001.JPGНа 23 юли 2016 г Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий посети гр. Айтос. Високият гост бе посрещнат с камбанен звън пред храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" от предстоятеля на храма о. Ромил и от гостуващите в града свещеници.

По време на светата литургия, на малкия вход, Негово Високопреосвещенство удостоѝ с офикия (награда) "ставрофорен иконом" и нагръден кръст предстоятеля на храма о. Ромил за успехите му в развитието на духовния живот в енорията. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил благодари на Високопреосвещения владика и каза, че приема наградата като признание не само за себе си, но и за всички енориаши при храма.

След офикията Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски". С Негово Високопреосвещенство съслужиха Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил – предстоятел на храма, Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий - архиерейски наместник на Ямболска духовна околия, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър – архиерейски наместник на Котелска духовна околия, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър – предстоятел на храм "Св. Св. Кирил и Методий" – гр. Бургас, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Севастиян - архиерейски наместник на Бургаска духовна околия.

"Когато минаваше оттам, Иисус видя едного човека, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: върви след Мене. И тоя стана и тръгна след Него.

И когато Иисус седеше на трапеза вкъщи, ето, мнозина митари и грешници дойдоха и насядаха с Него и с учениците Му.Като видяха това, фарисеите рекоха на учениците Му: защо вашият Учител яде и пие с митари и грешници?

А Иисус, като чу това, рече им: здравите нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние."
[Мат 9:9-13]


На службата присъстваха кметът на гр. Айтос г-н Васил Едрев, парвославни християни от Айтос и гости на града, дошли специално за архиерейската света литургия. Голяма бе радостта на енориашите от офикията на о. Ромил, а още по-голяма бе радостта от посещението на нашия духовен архипастир митрополит Иоаникий, които никога не е забравял православните християни от гр. Айтос.

2016_07_23_002.JPG

2016_07_23_003.JPG

2016_07_23_004.JPG

2016_07_23_005.JPG

2016_07_23_006.JPG

2016_07_23_007.JPG

2016_07_23_008.JPG

2016_07_23_009.JPG

2016_07_23_010.JPG

2016_07_23_011.JPG

2016_07_23_012.JPG

2016_07_23_013.JPG

2016_07_23_014.JPG

2016_07_23_015.JPG

2016_07_23_016.JPG

2016_07_23_017.JPG

2016_07_23_018.JPG

2016_07_23_019.JPG

2016_07_23_020.JPG

2016_07_23_021.JPG

2016_07_23_022.JPG

2016_07_23_023.JPG

2016_07_23_024.JPG

2016_07_23_025.JPG

2016_07_23_026.JPG

2016_07_23_027.JPG

2016_07_23_028.JPG

2016_07_23_029.JPG

2016_07_23_030.JPG

2016_07_23_031.JPG

2016_07_23_032.JPG

2016_07_23_033.JPG

2016_07_23_034.JPG

2016_07_23_035.JPG

2016_07_23_036.JPG

2016_07_23_037.JPG

2016_07_23_038.JPG

2016_07_23_039.JPG

2016_07_23_040.JPG

2016_07_23_041.JPG

2016_07_23_042.JPG

2016_07_23_043.JPG

2016_07_23_044.JPG

2016_07_23_045.JPG

2016_07_23_046.JPG

2016_07_23_047.JPG

2016_07_23_048.JPG

2016_07_23_049.JPG

2016_07_23_050.JPG

2016_07_23_051.JPG

2016_07_23_052.JPG

2016_07_23_053.JPG

2016_07_23_054.JPG

2016_07_23_055.JPG

2016_07_23_056.JPG

2016_07_23_057.JPG

2016_07_23_058.JPG

2016_07_23_059.JPG

2016_07_23_060.JPG

2016_07_23_061.JPG

2016_07_23_062.JPG

2016_07_23_063.JPG

2016_07_23_064.JPG

2016_07_23_065.JPG

2016_07_23_066.JPG

2016_07_23_067.JPG

2016_07_23_068.JPG

2016_07_23_069.JPG

2016_07_23_070.JPG

2016_07_23_071.JPG

2016_07_23_072.JPG

2016_07_23_073.JPG

2016_07_23_074.JPG

2016_07_23_075.JPG

2016_07_23_076.JPG

2016_07_23_077.JPG

2016_07_23_078.JPG

2016_07_23_079.JPG

2016_07_23_080.JPG

2016_07_23_081.JPG

2016_07_23_082.JPG

2016_07_23_083.JPG

2016_07_23_084.JPG

2016_07_23_085.JPG

2016_07_23_086.JPG

2016_07_23_087.JPG 2016_07_23_088.JPG

2016_07_23_089.JPG 2016_07_23_090.JPG

2016_07_23_091.JPG

2016_07_23_092.JPG

2016_07_23_093.JPG

2016_07_23_094.JPG

2016_07_23_095.JPG

2016_07_23_096.JPG

2016_07_23_097.JPG

2016_07_23_098.JPG

2016_07_23_099.JPG

2016_07_23_100.JPG

2016_07_23_101.JPG

2016_07_23_102.JPG

2016_07_23_103.JPG

2016_07_23_104.JPG

2016_07_23_105.JPG

2016_07_23_106.JPG

2016_07_23_107.JPG

2016_07_23_108.JPG

2016_07_23_109.JPG

2016_07_23_110.JPG

2016_07_23_111.JPG

2016_07_23_112.JPG

2016_07_23_113.JPG

2016_07_23_114.JPG

2016_07_23_115.JPG

2016_07_23_116.JPG

2016_07_23_117.JPG

2016_07_23_118.JPG

2016_07_23_119.JPG

2016_07_23_120.JPG

2016_07_23_121.JPG

2016_07_23_122.JPG

2016_07_23_123.JPG

2016_07_23_124.JPG

2016_07_23_125.JPG

2016_07_23_126.JPG

Архиерейска света литургия - Александър Звезданов 20/07/2016 - 20:37

Архиерейска света литургия

ioanikii4.jpgНа 23 юли 2016 г. (събота, св. мчци Трофим, Теофил и другарите им, св. свщмчк Аполинарий, еп. Равенийски) Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий ще отслужи тържествена света литургия в енорийския храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" – гр. Айтос.

Утринното богослужение ще започне в 8:00 ч., а в 9:00 ч. - светата литургия.

Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" приканва всички енориаши при храма и от околните енории да вземат молитвено участие в светата литургия.

Илинден в Айтос - Александър Звезданов 20/07/2016 - 20:34

Илинден в Айтос

2016_07_20_001.JPGПравославните християни в Айтос почетоха паметта на свети пророк Илия на 20 юли със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

"Св. пророк Илия бил из потомството на Аарон, от гр. Тесвия, Галатия. Живял е през IX век преди Христа по време на цар Ахав. Илия значи крепост и той се показал крепост, твърдина на вярата.

Цар Ахав и царица Иезавел поставили в Самария идола на езическото божество Ваал, приканяли народа да му се покланя и преследвали служителите на истинския Бог. Затова пророк Илия с молитва заключил небето и три години и половина не валяло дъжд. Гонен, пророкът предложил на Ахав да принесат жертва на планината Кармил и на когото жертвата се запали с огън от небето, неговата вяра да се счита за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, нищо не станало. А върху жертвата на пророка паднал огън от небето и я изгорил.

Народът видял това, до земята се поклонил на Истинския Бог. Жреците били избити. Обилен дъжд напоил земята.

Илия пророкувал 25 години и край р. Йордан бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето.

Свети пророк Илия е един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. От древност Църквата го нарича "Пророк и Предсказател на великите Божии дела", "Ангел в плът" и "Предтеча на Второто Христово Пришествие".

От всички старозаветни Божии угодници единствено на св. пророк Илия са посветени безброй православни храмове.

Житието на св. пророк Илия е непрестанна поредица от неизброими Божии чудеса. Но той е единствен и тайнствен избраник Божи с това, че неговият живот не завършва като у другите човеци - дори и най-славните сред пророците - със смърт, а продължава с небесно възнесение на огнена колесница.

Единствен Бог знае каква тайнствена мисия е предопределил за безсмъртника Илия. Тя ще се прояви в края на времената, както Сам Господ е предсказал: "Илия първом ще дойде и ще уреди всичко." [Мат. 17:11] За нас остава надеждата, че огненото възнесение на пророка е предобраз на предназначението на всеки човек.

Въздържан в храна, скромен в облекло и строг към себе си и другите, св. пророк Илия вдъхновено проповядвал волята Божия и нуждата от истинско служение и поклонение Богу като първо и необходимо условие за създаване на щастлив живот и трайно благоденствие на земята. Заради удивителната си святост и чистота в живота свети пророк Илия се възпява и прославя от светата Църква като "небесен човек" и "земен ангел". Неговата ревност и преданост към вярата в единия истинен Бог била толкова силна, че когато видял отстъплението от нея, идолопоклонничеството и безчестието в царския дом, той не се поколебал да изобличи с огнени слова недостойния израилски цар Ахава и жена му Иезавел (Изабела). Неговото пророческо слово било като пламтяща свещ, осветяваща мрака в човешките души.

Животът и служението на пророк Илия в Северното Израилско царство са описани в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет. В Библията няма написана от него книга."


2016_07_20_002.JPG

2016_07_20_003.JPG

2016_07_20_004.JPG

2016_07_20_005.JPG

2016_07_20_006.JPG

2016_07_20_007.JPG

2016_07_20_008.JPG

2016_07_20_009.JPG

2016_07_20_010.JPG

2016_07_20_011.JPG

2016_07_20_012.JPG

2016_07_20_013.JPG

2016_07_20_014.JPG

2016_07_20_015.JPG

2016_07_20_016.JPG

2016_07_20_017.JPG

2016_07_20_018.JPG

2016_07_20_019.JPG

2016_07_20_020.JPG

2016_07_20_021.JPG

2016_07_20_022.JPG

2016_07_20_023.JPG

2016_07_20_024.JPG

2016_07_20_025.JPG

2016_07_20_026.JPG

2016_07_20_027.JPG

2016_07_20_028.JPG

2016_07_20_029.JPG

2016_07_20_030.JPG

2016_07_20_031.JPG

2016_07_20_032.JPG

Трета Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 10/07/2016 - 14:06

Трета Неделя след Петдесетница

2016_07_10_001.JPGВ третата Неделя след Петдесетница (10 юли 2016 г., св. 45 мчци в Никопол Арменски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло; ако пък твоето око бъде лукаво, цялото твое тяло ще бъде тъмно. И тъй, ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?

Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.

Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?

Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат; а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях; и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!

И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем? Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.

Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде."
Мат 6:22-33


2016_07_10_002.JPG

2016_07_10_003.JPG

2016_07_10_004.JPG

2016_07_10_005.JPG

2016_07_10_006.JPG

2016_07_10_007.JPG

2016_07_10_008.JPG

2016_07_10_009.JPG

2016_07_10_010.JPG

2016_07_10_011.JPG

2016_07_10_012.JPG

2016_07_10_013.JPG

2016_07_10_014.JPG

2016_07_10_015.JPG

2016_07_10_016.JPG

2016_07_10_017.JPG

2016_07_10_018.JPG

2016_07_10_019.JPG

2016_07_10_020.JPG

2016_07_10_021.JPG 2016_07_10_022.JPG

2016_07_10_023.JPG 2016_07_10_024.JPG

2016_07_10_025.JPG

2016_07_10_026.JPG

2016_07_10_027.JPG

2016_07_10_028.JPG

2016_07_10_029.JPG

2016_07_10_030.JPG

2016_07_10_031.JPG

2016_07_10_032.JPG

Архиерейска света литургия - Александър Звезданов 08/07/2016 - 08:30

Архиерейска света литургия

2016_07_07_001.JPGНа 7 юли, когато Светата Православна Църква почита паметта на света великомъченица Неделя, Негово Преосвещенство Агатополският епископ Иеротей отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. С преосвещения епископ съслужи Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил, предстоятел на храма и Негово Преподобие иеромонах Паладий от манастира "Св. вмчк Георгий Победоносец" в гр. Поморие.

"Св. мъченица Неделя-Кириакия е родена в Мала Азия, навярно в Никомидия, столица на римския император Диоклетиан. Тя била измолено с продължителни молитви чедо на благочестивите родители Доротей и Евсевия. Още от детство се посветила на Бога и решила цял живот да пази целомъдрие. Тя пораснала красива и умна девица. Много младежи търсели нейното съгласие за брак, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа и иска да умре девица.

Тогава един младеж от знатно семейство, обиден от нейния отказ, съобщил на император Диоклетиан, че цялото семейство на девойката Неделя изповядва християнската вяра. Императорът заточил родителите ѝ в гр. Мелитин, гдето те пострадали мъченически, а св. Неделя била подложена на жестоки мъчения.

Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" [2Кор. 12:10], и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта - придобивка" [Фил. 1:21]. С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч.

На лобното място разрешили на света Неделя да се помоли преди смъртта си. След молитвата тя предала душата си на Господа, без да бъде посечена. Това станало на 7 юли 289 година. Българските царе Асеновци (XII–XIII векове) пренесли мощите ѝ в столицата на Второто българско царство, Търново.

След столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името ѝ Света Неделя. От това време и до наши дни в България останал обичаят да се превеждат гръцките имена на български."


2016_07_07_002.JPG

2016_07_07_003.JPG

2016_07_07_004.JPG

2016_07_07_005.JPG

2016_07_07_006.JPG

2016_07_07_007.JPG

2016_07_07_008.JPG

2016_07_07_009.JPG

2016_07_07_010.JPG

2016_07_07_011.JPG

2016_07_07_012.JPG

2016_07_07_013.JPG

2016_07_07_014.JPG

2016_07_07_015.JPG

2016_07_07_016.JPG

2016_07_07_017.JPG

2016_07_07_018.JPG

2016_07_07_019.JPG

2016_07_07_020.JPG

2016_07_07_021.JPG

2016_07_07_022.JPG

2016_07_07_023.JPG

2016_07_07_024.JPG

2016_07_07_025.JPG

2016_07_07_026.JPG

2016_07_07_027.JPG

2016_07_07_028.JPG

2016_07_07_029.JPG

2016_07_07_030.JPG

2016_07_07_031.JPG

2016_07_07_032.JPG

2016_07_07_033.JPG

2016_07_07_034.JPG

2016_07_07_035.JPG

2016_07_07_036.JPG

2016_07_07_037.JPG

2016_07_07_038.JPG

2016_07_07_039.JPG

2016_07_040.JPG

2016_07_07_041.JPG

2016_07_07_042.JPG

2016_07_07_043.JPG

2016_07_07_044.JPG

2016_07_07_045.JPG

2016_07_07_046.JPG

2016_07_07_047.JPG

2016_07_07_048.JPG

2016_07_07_049.JPG

2016_07_07_050.JPG

2016_07_07_051.JPG

2016_07_07_052.JPG

2016_07_07_053.JPG

2016_07_07_054.JPG

2016_07_07_055.JPG

2016_07_07_056.JPG

2016_07_07_057.JPG

2016_07_07_058.JPG

2016_07_07_059.JPG

2016_07_060.JPG

2016_07_07_061.JPG

2016_07_07_062.JPG

2016_07_07_063.JPG

2016_07_07_064.JPG

2016_07_07_065.JPG

2016_07_07_066.JPG

2016_07_07_067.JPG

2016_07_07_068.JPG

2016_07_07_069.JPG

2016_07_07_070.JPG

2016_07_07_071.JPG

2016_07_07_072.JPG

2016_07_07_073.JPG

2016_07_07_074.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой пети от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Антоновден (17 януари 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi115.png

Регистрация

 Брой на членовете 38 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 412895  общо

 8 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.23 секунда