Важно!
30 април:
✝ Трета Неделя след Пасха -­ на св. Мироносици. Св. ап. Яков Заведеев. Св. Донат, еп. Еврийски

01 май:
Св. прор. Йеремия. Прпмчк Акакий Серски. Св. Тамара Грузинска
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Рождественско послание на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий - Александър Звезданов 24/12/2016 - 21:56

Рождественско послание до боголюбивия клир, всечестното монашество и всички православни християни от Сливенска епархия

ioanikii4.jpg"Велика е тайната на благочестието:
Бог се яви в плът,
засвидетелствуван бе от Духа,
показа се на Ангели,
проповядван биде на народи,
приет с вяра в света,
възнесе се в слава."
[Тим.3:16]

 
Рождество Христово е велик празник! Рождество Христово е радостен ден! Днес възпяваме преславно събитие. Днес "от вечност скритата и от ангелите непозната тайна чрез тебе, Богородице, се откри на живеещите на земята." [Богородичен възкресен, гл.4]
Затова светата Църква приканва своите верни чеда към духовно веселие и чиста радост. Вярващите християни благоговейно се прекланят пред Божията тайна и смирено прославят Божието величие. Затова са тържествени църковните песнопения. Затова са силни духовните трепети.

Велика е тайната на благочестието. Велика е тайната на Боговъплощението. Велика е тайната на Рождество Христово. Тайна е, как Бог върши всичко за нашето спасение и в което желаят да надникнат Ангелите. [1 Петр.1:12]

Всичко у Бога е тайнствено: "Ние само това можем да кажем, - поучава ни свети Йоан Златоуст, - истинско е Неговото небесно раждане, неопровержимо е и земното Му Рождество. Истина е, че се роди Бог от Бога, истина е и че се роди Човек от Дева. На небесата само Той се е родил от Отца - Син Единороден. На земята само Той се роди от Дева - Син Единороден... Бог Го родил по Божествен начин. Девата Го родила по свръхестествен начин... Защото, когато става дума за Бог, не трябва да се придържаме само към природните закони и тяхното развитие, но да вярваме в силата на Този, Който ги е създал и всичко управлява." И свети Козма, епископ Маюмски казва: "Виждам необикновена и преславна тайна: пещерата станала небе, Девицата - херувимски престол, яслите - вместилище, в което е легнал невместимият Христос Бог..." [Из 9 песен на първия канон на Рождество].

Христос е неизменната истина. Христос e вечната любов. Христос е верният път. Христос е неизказаната сладост. Христос е нашият мир. Всеки, който е повярвал, слуша гласа Му [Йн. 10:27]. Всеки, който Го е възлюбил, спазва заповедите Му [Йн. 14:21]. Всеки, който е тръгнал по спасителния път, трябва да бъде твърд и много храбър... и да не се отклонява от него ни надясно, ни наляво. [Иисус Навин 1:7]

Но защо Бог се въплъти и роди на земята?
Роди се, за да се примирят Бог с човека. Защото Бог обича човеците, желае им вечно блаженство, защото иска да станат чеда Божии [Йн. 1:12], защото иска да гледат Неговата слава. [Йн.17:24]

Роди се, за да основе Църквата на земята, а "в нея всичко е истинно - истинно е изповеданието на вярата, истинно е освещението чрез тайнствата, истинно е облагодатяването, истинен е животът според изискването на Бога, истинна е Божията помощ, истинни са обещанията." [Свети Теофан Затворник]

В тези пресветли дни на преславното Рождество Христово да се вслушаме в ангелския химн: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение." [Лк. 2:14]. Да прославим милостта Божия, да се молим на Богомладенеца Господ Иисус Христос, за да има мир на земята, истинско разбирателство и добра воля между човеците.
Та с едно сърце и една душа да възпеем Бога:
 
"Христос се ражда - славете,
Христос слиза от небето - посрещайте,
Христос е на земята - възнесете се!
Пейте на Господа цяла земя,
възпявайте весело, люде,
защото се прослави."
[Катавасия, първа песен]
 
Сърдечно поздравявам всички свещенослужители, служителите при светата Сливенска Митрополия, църковнослужители, монасите и монахините и православните християни с пресветлия празник Рождество Христово и молитствувам Господ Иисус Христос да просвети нашите умове, да очисти нашите сърца, да облагодати нашите души, за да бъдем Боголюбиви, човеколюбиви, миролюбиви и да бъдем Негови истински духовни чеда.
 
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2017 ГОДИНА!
 
† Сливенски Митрополит Йоаникий

25 декември 2016 г.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Източник: сайт на Сливенска Света Митрополия

Патриаршеско и Синодално Рождественско Послание - Александър Звезданов 24/12/2016 - 21:40

Патриаршеско и Синодално Рождественско Послание

Rozhdestvo_2016.jpg"Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Му нарекат името Емануил,
което ще рече: с нас е Бог"
[Исаия 7:14; Мат. 1:23]


Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Столетия наред нечуваната вест за Христовото Рождество, с която се поздравяваме ние днес, е била само пророчество и очакване. Пророчество за обещания още на нашите прародители Месия, Който ще дойде, за да съкруши изконния враг на човека [Бит. 3:15], и очакване за повторното отваряне на вратите на рая и на вечния живот. Столетия преди дивното събитие на Въплъщението и Рождеството на Божия Син човечеството и цялото творение живееха само с вярата си в обещанието и с надежда за "славното освобождение на синовете Божии" [Рим. 8:21] и за настъпването на "благоприятната Господня година" [Лука. 4:19].

И ето, че всички надежди и очаквания се изпълниха ­ изпълниха се в тази свята нощ, когато Бог самовластно влезе в света, та никой повече да не бъде сам, защото "с нас е Бог" [Мат. 1:23]. Ако пък това е така, ако наистина с нас е Бог, то тогава "кой ще е против нас?" [Рим. 8:31] ­ пита апостолът. Кой би бил против верните на обещанието, след като Сам Бог проводи Сина Си в света, за да бъде "светът спасен чрез Него" [Йоан. 3:17]?

Затова днес цялото творение се радва: "Земята поднася пещера на Непристъпния, ангели с пастири славословят, мъдреци със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Отроче младо ­ предвечният Бог!" ­ така е възпявал някога Христовото Рождество богоозареният Роман Сладкопевец, така пее светата Църква и днес, и с това тържествено песнопение изразява цялата пълнота на радостта си от Божието присъствие сред нас и от тази с нищо не сравнима изява на всепобедната Божия любов: "Защото ­ свидетелства светият евангелист Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" [Йоан. 3:16].

От самото си начало проповедта за Господ Иисус Христос е разказ и свидетелство: разказ за конкретни исторически събития и свидетелство за тази от нищо непомрачима радост, която е донесена в света с Въплъщението и Рождението на Божия Син. Проповед и свидетелство за обновяването на Божия завет с човека и с творението, и неподправена радост от срещата с лежащия в яслите Богомладенец, към Когото в нощта на Рождество е устремено цялото творение. Свидетелство едновременно за Божието всемогъщество и за величието, дълбочината и смирението на Божията любов.

Тази дивна тайна на божественото домостроителство бе прозряла още Пресветата Дева, когато при вестта на Архангела изрече благодарността на целия човешки род: "Той показа сила с мишцата Си; разпръсна ония, които се гордеят с мислите на сърцето си; свали силни от престоли и въздигна смирени... (и) си спомни милостта" [Лука. 1:51-54].

В смирението на Рождеството и на тихото влизане на Всемогъщия в нашия свят, в отсъствието на всяка показност и суетна слава, съпровождащи тържествените събития в света на човеците, Божието явяване посред нас се откри като тайнство едновременно на величието и на снизхождането, на всемогъществото и на смирението, и на всичко онова, което единствено Бог можеше да донесе в сътворения и толкова много възлюбен от Него свят: вяра и надежда, божествена милост и съвършена любов, спасение и вечен живот. Защото тези са плодовете от Боговъплъщението и от идването на Спасителя сред нас; от това тихо, но властно Божие снизхождане в творението, променило завинаги нашия свят и озарило всичко и всички "със светлината на познанието" ­ както пеем днес в празничния тропар на Рождество Христово.

От тези божествени плодове, скрити в съкровищницата на непознаващата граници Божия любов, продължаваме да черпим с пълни шепи и сега. И затова всички ние, които отново и отново посрещаме сред нас, в душите и сърцата си, Спасителя на света, в този благословен ден можем, заедно с праведния Симеон, да кажем, че и нашите очи виждат слизащото от Небесата към нас спасение, което Бог е приготвил "пред лицето на всички народи" [Лука. 2:31-32]. И, в неизразимата си радост от Рождеството, да се присъединим към ангелското войнство и да възпеем откриващата се днес тайна на спасението: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" [Лука. 2:14]. Защото в тази свята нощ ние отново посрещаме Емануил, а това означава, че "с нас е Бог"!

Отечески приветстваме с празника на Христовото Рождество всички верни чеда на Православната ни Църква ­ в Родината ни и далеч от нейните предели, като всесърдечно благопожелаваме на всички крепко здраве, бодър дух и благословени от Бога успехи във всяко добро начинание!

Благодатта и мирът на раждащия се днес във Витлеем Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

Честито и благословено Рождество Христово!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видинсuи митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ,
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН

Източник и снимка: сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия

Рождественско обръщение на Негово Светейшество българския патриарх Неофит - Александър Звезданов 24/12/2016 - 21:34

Рождественско обръщение на Негово Светейшество българския патриарх Неофит

Neofit_Bylgarski.pngВъзлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Обични братя и сестри,

В тихата и свята нощ на Рождеството на Божия Син сърцата и мислите ни отново се устремяват към Витлеемската пещера, където с раждането на Богомладенеца за целия свят настъпи нова епоха и откъдето за всеки изгря нова надежда, и вече никой не е сам защото "с нас е Бог". В тази нощ на радостта и на надеждата, бързаме и ние, – заедно с пастирите и мъдреците, да се поклоним пред величието на безпределната Божия любов, да прославим заради нас и нашето спасение въплътилия се Бог и да приемем "светлина от незалязващата светлина", изгряла в нашия свят с идването на Богомладенеца. Вестта за Христовото раждане отново отеква навсякъде около нас – в нашите храмове и в нашите домове, в нашите души и в нашите сърца, – тържествено възвестявайки настъпването на "благоприятната Господня година" и началото на богодаруваното ни спасение.

В светлината и в благодатния мир на тази свята нощ никой около нас не трябва да остава сам и безнадежден, лишен от утеха, внимание и любов, защото затова дойде сред нас Христос – за да дарува на всички ни мир, надежда, светлина и живот. И призова към Себе Си всички отрудени и обременени, онеправдани и обезнадеждени, защото такава е Божията свята воля: бедните духом да наследят Царството, плачещите да се утешат, гладните и жадни за правда да се наситят, чистите по сърце да видят Бога и всички да се нарекат синове Божии и Божии приятели и да наследят Царството, приготвено за чедата на Небесния ни Отец още "от създание мира".

Затова, възлюбени, нека в тази нощ отворим сърцата и душите си за радостта от Рождеството на Спасителя и за всички наши ближни, които са в недостиг и нужда, в беда и в лишение, в страдание и в безутешност, и, – като видим в тях Самия, днес раждащ се за нас Господ – да бъдем Негови истински следовници и подражатели, в изява на онази дейна любов, на която Сам Той ни учеше и към която ни призоваваше. Нека в святата и благословена нощ на Рождеството проблесналата с идването на Богомладенеца светлина грее навсякъде около нас и чрез нас, свидетелствайки за величието на Божия промисъл и за необятната Божия любов и грижа за всички нас – сътворените по Негов образ и по Негово подобие любими и свидни Негови чеда.

В светлата нощ на Боговъплъщението отечески поздравявам всички вас – верните чеда на светата ни Църква, с настъпващия рождественски празник и отправям първосветителски благослов към събралите се около празничната трапеза на Бъдни вечер за мирни и щастливи дни, за благоденствие на вашите домове, обични чеда и близки.

Благодатта, мирът и любовта на раждащия се Богомладенец да бъдат с всички нас!

Честито Рождество Христово!

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Източник и снимка: сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия

Света лигургия преди Рождество Христово - Александър Звезданов 24/12/2016 - 12:31

Света лигургия преди Рождество Христово

2016_12_24_001.JPGДен преди Рождеството на нашия Спасител Иисус Христос (24.12, св. прпмчца Евгения, преп. Николай воин) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"Преподобният наш отец Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.

­ – Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице ­ ѝ казал воеводата, ­ и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, защото бесът я разпалваше с блудна похот. Тогава блаженият воевода ѝ казал:

­ – О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.

Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

– Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? ­ попитал Той Николай.

­ – Да, Господарю мой ­ отговорил той, ­ виждам, че гърците секат българите.

Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал:

­ – Погледни към нас.

Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек.

– Господарю мой ­ казал той, ­ цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек.

– Ти какво мислиш за това? ­ попитал го Силният.

А воеводата Му отговорил:

­ – Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това.

Тогава страшният Мъж му казал:

­ – Това празно и обраснало с трева място, което видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!

Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите воини. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина*.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там той приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, така че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Амин."


2016_12_24_002.JPG

2016_12_24_003.JPG

2016_12_24_004.JPG

2016_12_24_005.JPG

2016_12_24_006.JPG

2016_12_24_007.JPG

2016_12_24_008.JPG

2016_12_24_009.JPG

2016_12_24_010.JPG

2016_12_24_011.JPG

2016_12_24_012.JPG

2016_12_24_013.JPG

2016_12_24_014.JPG

Неделя преди Рождество Христово - Александър Звезданов 18/12/2016 - 18:02

Неделя преди Рождество Христово

2016_12_18_001.JPGВ Неделя преди Рождество Христово (18.12.2016 г., св. Модест, патр. Йерусалимски, св. мчк Севастиан и дружината му) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско. А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Иосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.

Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Мт 1:1-25]


В проповедта си о. Ромил говори за дълбоката почит, с която гражданите на Айтос преди години са празнували паметта на св. Спиридон (закрилник на занаятчиите) и на св. Модест (покровител на животновъдите, чиято памет почитаме днес) и изрази надежда, че тази традиция отново ще се възстанови.

Негово Високоблагоговейнство пожела на всички през останалите дни на поста да успеят да предадат на близките си и на всички познати радостта от очакването на Рождеството по плът на нашия Спасител Иисус Христос.

2016_12_18_002.JPG

2016_12_18_003.JPG

2016_12_18_004.JPG

2016_12_18_005.JPG

2016_12_18_006.JPG

2016_12_18_007.JPG

2016_12_18_008.JPG

2016_12_18_009.JPG

2016_12_18_010.JPG

2016_12_18_011.JPG

2016_12_18_012.JPG

2016_12_18_013.JPG

2016_12_18_014.JPG

2016_12_18_015.JPG

2016_12_18_016.JPG

2016_12_18_017.JPG

Неделя на свети праотци - Александър Звезданов 12/12/2016 - 15:00

Неделя на свети праотци

Sv_Praotci.JPGВ неделя на свети праотци (11.12.2016 г., преп. Даниил Стълпник, преп. Лука Стълпник) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си.

Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."
[Лук. 14:16-24]


"Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.

Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа - дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной [Бит. 5:1-32].

В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.

Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Ѝ годеник - Йосиф Обручник.

Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдео-християнските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово."


В проповедта си о. Ромил говори за "мнозината звани", които в неделния ден, отреден за общуване с Бога, не са в храма. "Господ Бог не ни е забравил! Ние сме тези, които сме го забравили!" - каза свещеника в заключение.

2016_12_11_002.JPG

2016_12_11_003.JPG

2016_12_11_004.JPG

2016_12_11_005.JPG

2016_12_11_006.JPG

2016_12_11_007.JPG

2016_12_11_008.JPG

2016_12_11_009.JPG

2016_12_11_010.JPG

2016_12_11_011.JPG

2016_12_11_012.JPG

2016_12_11_013.JPG

2016_12_11_014.JPG

2016_12_11_015.JPG

2016_12_11_016.JPG

Никулден в Айтос - Александър Звезданов 06/12/2016 - 19:36

Никулден в Айтос

2016_12_06_001.JPGПравославните християни от Айтос почетохме деня на св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Службата огласяше хаджи Даниел.

"Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защищава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

След смъртта на родителите си той употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тия, на които правел благодеяния. Той помнел Божията заповед - да правим добро скришом ида не търсим за него светска слава.

Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейства, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертвува честта на дъщерите си. Но той не успял да изпълни своето греховно намерение, защото бил спасен с навременната помощ на св. Николай. Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и наскоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Св. Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, и зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност.

"Милосърдни Боже, Който си ни изкупил със Своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молил се той, - покажи ни тоя, който служи за оръдие на Твоята благост; покажи ни тоя земен ангел, който ни спасява от грях и освобождава от порочни замисли!"

Това желание било изпълнено. Една нощ той чул лак някой отворил прозореца и хвърлил също такава кесия, както и по-рано. Бързо станал, затичал се подир своя благодетел, и познал Николай, който в това време управлявал Патарската епархия в отсъствие на своя чичо, който заминал за Йерусалим. Той паднал пред нозете му и, проливайки сълзи на благодарност, казвал: "Ако не беше те лратил Господ да ни спасиш, аз не щях да устоя против изкушенията и бих увлякъл в грях и безчестие невинните си дъщери".

След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб и във време на пътуването по море с молитва укротил морската буря и възкресил един моряк, който се убил при падане от върха на корабната мачта. Все повече и повече горейки от любов към Бога, Николай се поселил в един манастир и желаел всичкия си живот да посвети на Господа и да Му служи чрез трудовете и лишенията на монашеския живот. Но волята Господня му била предназначила друг път. Една нощ св. Николай, стоейки на молитва, чул глас, който му говорел: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!" В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си - какво ли означава това призоваване? Същият глас му казал отново: "Николай, това не е оная нива, на която можеш да принесеш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми!" Сега Николай разбрал, че Господ му посочва друг живот и иска от него не монашеско служение. Покорен на Божията воля, той оставил избрания от него живот и се отправил в Мир (главен град в областта Ликия), без да знае за какво го предназначава Господ, но бил готов да изпълни Неговото повеление.

В същото време в гр. Мир избирали архиепископ на мястото на неотдавна починалия епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора и разбирайки, че само един Бог може да ги просвети и вразуми, готвели се към това дело чрез молитва и пост. Господ Бог чул молитвата им и на един от тях открил волята Си. На тоя епископ във време на молитва се явил един мъж, сияещ е неземна светлина, и му заповядал същата ранна сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе - казал той - е избраният от Бога, името му е Николай". Епископът разказал на другите за случилото се и застанал рано сутринта на църковните врата, а другите епископи се събрали в храма. Между това св. Николай пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото време в молитва и тая сутрин, по свой обичай, отишъл в храма да слуша утренята. Току що прекрачил вратата, и епископът го спрял и попитал за името. - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, довел го в храма и го поставил сред другите епископи. Мълвата за всичко това бързо се разнесла и народът се струпал в безбройно множество. Наученият чрез видение епископ се обърнал към народа и, като посочил Николай, казал: "Приемете, братя, своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто Той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, но Божието определение!" Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството. Цариградският патриарх св. Методий разказва, че няколко време преди това св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна пресв. Богородица му възлагала светителски омофор.

Станал пастир на Мир-Ликийската църква, св. Николай бил винаги строг към самия себе си още повече засилил трудовете си. Той разсъждавал, че според новия сан и място повече от преди трябва да живее не за себе си, а за другите. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Всички приемал с бащинска любов, изслушвал всякакви молби и оплаквания, охотно давал помощ и съвет, с твърдост се застъпвал за невинните и обидените. Сред такива грижи го застигнала бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която в течение на 50 години се ползувала със спокойствие и тишина.

Това страшно гонение, повдигнато от императорите Диоклетиан и Галерий, продължило 10 години. То започнало в столичния град Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма до 20,000 християни. Оттам гонението се разпространило по многобройните области на Рим-ската империя. Навсякъде издирвали християните и ги предавали на мъчения и смърт. Без да гледа на опасността, св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, и затова заедно с много християни бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение и глад, и жажда, и различни страдания, като не преставал със словото Божие да утешава другите затворници.

Най-после гонението се прекратило. Новият император Константин познал истинния Бог, Който му дарувал чрез силата на Кръста победа над враговете. Той освободил проповедниците на словото Божие и навсякъде разрушавал идолските капища и строил храмове на истинския Бог. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.

Кървавите гонения се прекратили. Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Наченали се вътрешни раздори. Някои лъжеучители започнали да проповядват ереси. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлял Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин в 325 г. свикал на събор в гр. Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.

На тоя събор, който продължил около два месеца, бил съставен Символът на вярата (до осмия член) за общо църковно употребление. Ереста на Арий била осъдена.

Разказват, че св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тая му постъпка св. отци лишили Николай от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата - Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като велик Божи угодник.

Като се върнал от Никея, св. Николай започнал пак да управлява своето паство, като го утвърждавал в истинското учение и опровергавал всякакви лъжливи учения, които могли да смутят вярващите. За всичко се обръщали към него и търсели неговата помощ. Всички били убедени, че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Веднъж във Фригия (Мала Азия) бил повдигнат бунт и императорът изпратил там трима военачалници: Непотиан, Урс и Ерпилион, със значителна войска. Застигнати от буря около бреговете на Ликия, те били принудени да спрат недалеч от гр. Мир. Тук техните войници, като слезли от кораба, започнали да ограбват жителите, и от това произлязло кърваво сблъскване. Като чул за това, св. Николай незабавно дошъл при враждуващите и чрез съвети успял да възстанови между тях съгласие.

В това време получил известие, че в негово отсъствие градоначалникът, подстрекаван от лоши люде, осъдил на смърт трима невинни граждани, за които всички в града скърбели и плачели. "С нетърпение те чакат, владико - казали му известителите, - защото всички са уверени, че ако ти беше там, нямаше да допуснеш такава несправедливост". Светителят бързо се отправил за града, като взел със себе си и пратените от царя военачалници. Когато той влязъл в града, нещастниците вече били доведени на мястото на наказанието. С гол меч в ръка палачът вече се готвел да изпълни присъдата, когато изведнъж народът отворил път и светителят Николай, като дошъл при палача, изтръгнал меча от ръката му и снел оковите от нещастниците, които с радостни сълзи паднали пред нозете му. Никой не смеел да се противи на великия пред Бога и людете светител. Градоначалникът, чувствувайки себе си виновен, започнал да се оправдава. Но св. Николай го заплашил с гнева на Бога и царя. И той, изповядвайки своята вина, започнал смирено да моли за прошка.

След известно време същите военачалници, като се върнали в Цариград след усмиряването на бунта, били наклеветени от цариградския градоначалник, който със злато бил подкупен от завистливи техни врагове. Той донесъл на царя, че те уж замислят да вдигнат бунт срещу него. Царят заповядал да ги затворят в тъмница, докато бъдат съдени. Но скоро злобните клеветници, боейки се, че в съда ще се разкрие невинността на затворниците, убедили градоначалника отново да донесе на царя, че те и в тъмницата продължават своите коварни замисли. Нещастните узнали за това чрез тъмничния стражар и били поразени от ужас, като не виждали никаква вина в себе си. Последната надежда да бъдат оправдани им била отнета, и те трябвало да загинат като злодеи. Тогава един от тях, като си спомнил как светителят Николай, спасил от смърт Тримата невинни граждани, започнал задочно да го моли за застъпничество и извикал:

- Боже Николаев, Който си избавил тримата затворници от незаслужена смърт, погледни милостиво и на нас, невинно осъдените, понеже нямаме помощник между людете. Побързай да ни помогнеш!

Бог чул молитвата и изпратил на нещастните помощ чрез Своя угодник, великия архиерей Николай. Същата нощ на царя се явил насън св. Николай и му казал:

- Освободи тримата военачалници, които невинно страдат! Ако не послушаш, ще вдигна срещу тебе война, и ти ще загинеш.

Учуден, царят запитал:

- Кой си ти и как смееш да ме заплашваш?

Светителят отговорил:

- Аз съм Николай, архиепископ на Мир-Ликийската митрополия.

Същия сън видял и цариградският военачалник и съобщил това на царя, който на следния ден повикал тримата военачалници и им казал:

- Чрез какво магесничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е тоя страшен и разгневен мъж, които иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?

Военачалниците с изумление гледали един на друг. Като не знаели какво да отговорят на царя, те могли само да го уверят в своята невинност. Но изведнъж, като вдигнали очи, те видели наред с царя светителя Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на царя, кой е Николай, за когото те споменават, те му разказали всичко, що видели в Мир; Тогава царят, изумен от чудесното застъпничество на св. Николай, веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великият служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и кажете да не се сърди на мене, понеже аз изпълних волята му". Царят им дал богати дарове за Мир-Ликийската църква. Като стигнали в Мир, те благодарили на светителя, който ги спасил от смърт и безчестие.

икона на св. Николай Чудотворец Светителят извършил много други чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата не само на верните люде, но и на неверните, които той обръщал към Бога и укрепявал във вярата.

Като достигнал дълбока старост, той починал тихо и блажено, след кратко боледуване в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетлени мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцерение.

През времето на византийския император Алексий I Комнин (1081-1118 г.) мощите на свети Николай били пренесени от гр. Мира в гр. Бари, център на южноиталианската област Апулия. Там живеело многобройно гръцко население. Светите мощи били тържествено посрещнати от епископи, свещеници и възторжения народ на 9 май 1087 г., откогато е установен днешният празник, наричан у нас "летен свети Никола".

Още от 1077 г. град Мира бил завладян от селджукските турци. Броят и благочестието на християните в този град много намалели. По същото време светителят Николай заповядал в съновидение на един благочестив свещеник от Бари да пренесе мощите му в своя град. Избрани мъже се отправили незабавно в три кораба за Мала Азия. На около два километра от тогавашния град Мира се намирала църквата, в която се покоили благодатните мощи на великия древен светител. След преговори с местните християни, с благоговейна радост мощите били натоварени на един от корабите, и с тях заминали за Бари и двама от иноците при храма в Мира. През същата 1087 г. започнал строежът на прочутия храм на светителя Николай и бил завършен в 1139 г. Град Бари се превърнал в любим поклоннически град за християните от всички страни.

Този ден започнали да празнуват в Русия още през 1091 г. поради изключителното уважение всред руските християни към този благодетелен Божи угодник и за възпоменание на чудотворното спасение на удавено дете през годината, когато светите мощи били пренесени в Бари, където се пазят и досега."


2016_12_06_002.JPG

2016_12_06_003.JPG

2016_12_06_004.JPG

2016_12_06_005.JPG

2016_12_06_006.JPG

2016_12_06_007.JPG

2016_12_06_008.JPG

2016_12_06_009.JPG

2016_12_06_010.JPG

2016_12_06_011.JPG

2016_12_06_012.JPG

2016_12_06_013.JPG

2016_12_06_014.JPG

2016_12_06_015.JPG

2016_12_06_016.JPG

2016_12_06_017.JPG

2016_12_06_018.JPG

2016_12_06_019.JPG

2016_12_06_020.JPG

2016_12_06_021.JPG

2016_12_06_022.JPG

2016_12_06_023.JPG

2016_12_06_024.JPG

2016_12_06_025.JPG

2016_12_06_026.JPG

Почитаме паметта на преп. Сава Освещени и преп. Нектарий Битолски - Александър Звезданов 05/12/2016 - 20:28

Почитаме паметта на преп. Сава Освещени и преп. Нектарий Битолски

2016_12_05_001.JPGНа 5. декември, когато Светата Православна Църква почита паметта на преп. Сава Освещени и преп. Нектарий Битолски, в храм "Св. вмчк димитрий Солунски" бе отслужена света литургия от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Службата огласяше хаджи Даниел.

"Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Иерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

По онова време на Изток бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестниски отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.

Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

Но преподобни Сава желаел пълна самота, за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Веднъж, като заспал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му посочил една пещера на онова място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел само с корени, които растели покрай пещерата.

Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и от тогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хляб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: "О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."

Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал. Преданията за пустиножителите са пълни с примери за чудесния Божи промисъл за тях: ту по чудесен начин им се изпращала храна; ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор; пустинните зверове послушно оставяли своите леговища в пещерата, избрана от своя пустинник за жилище; чрез силата на кръста се прогонвали бесовски видения, смущаващи понякога самотния пустинник – с една дума всемогъщата Божия десница не преставала да укрепява и опазва отшелниците сред страданията, подвизите и трудовете на избрания от тях живот.

След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Иерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година. "


2016_12_05_002.JPG

2016_12_05_003.JPG

2016_12_05_004.JPG

2016_12_05_005.JPG

2016_12_05_006.JPG

2016_12_05_007.JPG

2016_12_05_008.JPG

2016_12_05_009.JPG

2016_12_05_010.JPG

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 04/12/2016 - 18:45

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2016_12_04_001.JPGВ десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (04.12.2016 г., Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи. Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."
[Лука 13:10-17]


"През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща ѝ я държал далече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото ѝ жилище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките ѝ отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да ѝ позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людете от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той ѝ обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща ѝ се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресвета Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват светите мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм ѝ повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срещне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще ѝ подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувствайки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето ѝ сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал ѝ той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение.

В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно съкрушение гледала страданията на мъченицата. Когато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цял нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната ѝ вяра, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.

Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:

- Боже, Който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята силна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, но погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да извършим до край нашия подвиг, понеже духът е бодър, но плътта е немощна!

Бог изпълнил нейната молитва. И двете мъченички с търпение и твърдост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:

- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Свети Дух не отнемай от нас! Дай ни радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов!

Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.

Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.

Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на светите мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.

Сега мощите на света великомъченица Варвара почиват в Киев."


2016_12_04_002.JPG

2016_12_04_003.JPG

2016_12_04_004.JPG

2016_12_04_005.JPG

2016_12_04_006.JPG

2016_12_04_007.JPG

2016_12_04_008.JPG

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 29/11/2016 - 18:51

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2016_11_27_001.JPGВ Тринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (Преп. Теодосий Търновски. Св. вмчк Яков Персиец. Преп. Паладий) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?

Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога."
Лука 18:18-27


2016_11_27_002.JPG

2016_11_27_003.JPG

2016_11_27_004.JPG

2016_11_27_005.JPG

2016_11_27_006.JPG

2016_11_27_007.JPG

2016_11_27_008.JPG

2016_11_27_009.JPG

2016_11_27_010.JPG

2016_11_27_011.JPG

2016_11_27_012.JPG

2016_11_27_013.JPG

2016_11_27_014.JPG

2016_11_27_015.JPG

2016_11_27_016.JPG 2016_11_27_017.JPG

2016_11_27_018.JPG 2016_11_27_019.JPG

2016_11_27_020.JPG 2016_11_27_021.JPG

2016_11_27_022.JPG 2016_11_27_023.JPG

2016_11_27_024.JPG 2016_11_27_025.JPG

2016_11_27_026.JPG 2016_11_27_027.JPG

2016_11_27_028.JPG 2016_11_27_029.JPG2016_11_27_030.JPG

2016_11_27_031.JPG

2016_11_27_032.JPG

2016_11_27_033.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой осми от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Възкресение Христово (16 апри 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi118.png

Регистрация

 Брой на членовете 38 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 424137  общо

 10 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.25 секунда