Важно!
25 юни:
Св. прпмчца Феврония. Преп. Дионисий Атонски. Св. прпмчк Прокопий Варненски (Отдание на Петдесетница)

26 юни:
✝ Първа Неделя след Петдесетница - на Всички светии. Преп. Давид Солунски. Преп. Давид Български. (Петрови заговезни)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Патриаршеско слово за 3-ти март - Александър Звезданов 03/03/2016 - 17:14

ДЕТО Е ДУХЪТ ГОСПОДЕН, ТАМ ИМА СВОБОДА

Patriarh_Neofit_0303.JPGВАШЕ ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ВАШИ ВИСОКОПРЕПОДОБИЯ,
ДРАГИ ОТЦИ,
ОБИЧНИ В ГОСПОДА БРАТЯ И СЕСТРИ,

Всеки българин и родолюбец добре знае онези паметни дати, чието ежегодно отбелязване отново и отново ни припомня за възраждането на българския дух и положеното след дългите столетия на духовна и политическа зависимост ново начало на нашата духовност и държавност. И ако видно място сред тези дати е запазено за 27 февруари 1870 г., когато беше извоювано възстановяването на църковната ни независимост с учредяването на нашата Екзархия, то втората такава дата без съмнение е 3 март 1878 г. – първият ден на многожадуваната българска свобода – денят, в който с подписването на Санстефанския мирен договор фактически беше положено и началото на Третата българска държава.

Така, по Божията свята воля, със свои сили и с безкористната жертвена помощ на братските православни воини, за по-малко от десетилетие народът ни успя да си възвърне всичко онова, което бе загубил в края на злощастното четиринадесето столетие – своята църковна независимост, политическа свобода и суверенитет. Въздигнати бяха онези два стабилни фундамента, върху които в далечните столетия нашите предци бяха градили настоящето и бъдещето на своя народ – неговата духовна опора – Църквата – и неговата политическа независимост – Държавата. Беше поставено началото на нова свободна епоха в нашето духовно, културно и политическо развитие.

Този период продължава и днес. И продължава да бъде белязан от дни и години не само на възход и подем, но и на тежки изпитания – на провалени надежди и горчиви разочарования. И все пак, независимо от обстоятелствата и от всички препятствия по своя път, народът ни и днес уверено гради духовната си и политическа независимост. Началото на всичко това е било положено на 3 март 1878 г. – първия ден на новата българска свобода. Ден на новата надежда, паметта за който преминава от поколение в поколение, за да ни припомня отново и отново непреходната ценност на един от най-висшите дарове, с които Бог е дарувал човека – дара на неговата свобода. Защото само свободният човек е в състояние да даде и своя личен принос към световната култура, да гради свое бъдеще, да прави свои планове, да оставя своя собствена, неповторима диря в общата история на човечеството.

Вярна на своята Богочовешка същност, Българската православна църква винаги е гледала на тези събития, изхождайки както от светостта на родолюбивите чувства, така и от вековните истини на православната християнска вяра и духовност. И затова винаги е подчертавала не само воинския, но още и духовния подвиг на всички онези наши братя, които – в изява на безкористна и жертвена любов – отдадоха живота си за нашата свобода, добре помнейки казаното от Господа Иисуса Христа, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” [Иоан 15:13]. Тъкмо този завет изпълниха всички онези руси и фини, беларуси и украинци, румъни и наши сънародници българи – знайни и незнайни наши братя по вяра, които, по своя воля и с Христовото име на уста, оставяха костите си по освобождаваните от тях земи и така категорично засвидетелстваха пред Бога и пред света верността си към Христовата повеля да любим един другиго – така, както и Господ ни възлюби, като отдаде Себе Си „за живота на света” [Иоан 6:51].

Същински Христови воини и свидетели за непреходните и спасителни истини на нашата вяра, те показаха на света самата същност на Православието и на православното християнско единство и на дело доказаха, че „дето е Духът Господен, там има свобода” [2 Кор. 3:17]. Имайки тази именно свобода, всички те, укрепвани от Бога и от вярата си в Неговите обещания, положиха живота си за нашата свобода, предоставяйки ни с това възможността отново да изградим нашия живот свободен и независим от всяко чуждо поробване и от всяка зависимост.

Затова в този паметен ден Българската православна църква отправя както своите благодарствени молитви за извоюваната свобода, така и заупокойни молитви за воините, „паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето отечество”. За вярата и за свободата – в тази именно последователност Църквата гледа на подвига на нашите освободители и затова цени толкова високо тяхната християнска и човешка жертва – защото тази жертва е не просто изпълнение на воински дълг, а жертва пред Божия олтар.

Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода!

Божият мир и Неговата велика милост да бъдат с всички нас!

Амин!

† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

Словото е произнесено в ПКСХП "Св. Александър Невски" на 3 март 2016 г.

Източник: Сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия

138 г. от Освобождението на България от османско робство - Александър Звезданов 03/03/2016 - 16:04

138 г. от Освобождението на България от османско робство

2014_03_03_01.JPGНа 03 март се навършиха 138 г от Освобождението на България от османско робство. По случай националния празник Община Айтос организира общоградско празненство на площад "Свобода". Присъстваха кмета на Айтос г-н Едрев, председателя на Общинския съвет, зам-кметовете, общински съветници, представители на политически партии и обществени организации и много граждани.

Празненството започна с издигането на българския трибагреник под звуците на химна на Република България и продължи с благодарствен молебен отслужен от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

Кметът поздрави събралите се граждани с националния празник с кратко слово.

Празненството продължи в читалище "Васил Левски".

2016_03_03_002.JPG

2016_03_03_003.JPG

2016_03_03_004.JPG

2016_03_03_005.JPG

2016_03_03_006.JPG

2016_03_03_007.JPG

2016_03_03_008.JPG

2016_03_03_009.JPG

2016_03_03_010.JPG

2016_03_03_011.JPG

2016_03_03_012.JPG

2016_03_03_013.JPG

2016_03_03_014.JPG

2016_03_03_015.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 29/02/2016 - 14:02

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg03.03.2016 г. - четвъртък (Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск. Ден на Освобождението на България от османско робство)
11:00 ч. - благодарствен молебен на площад "Свобода" - гр. Айтос

04.03.2016 г. - петък (Преп. Герасим Йордански)
16:00 ч. - всеобща панихида в храм "Св. Димитрий Солунски" - гр. Айтос

05.03.2016 г. - събота (Св. мчци Конон и Йоан Българин - Задушница)
07:00 ч. - заупокойна света литургия в храм "Св. възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос

Неделя на блудния син - Александър Звезданов 28/02/2016 - 20:27

Неделя на блудния син

2016_02_28_001.JPGВ Неделя на блудния син (28.02.2016 г., Преп. Василий изповедник. Св. мчца Кирана Солунска) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Литургиините песнопения бяха изпълнени от хора на храма.

"Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри;
26. и като повика едного от слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.

Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.[Лука 15:11-32]"


В проповедта си о. Ромил говори за двамата братя от притчата, а после продължи с кратък разказ за живота на новопросиялият свети Серафим Софийски чудотворец, след което отслужи молитва пред иконата на св. Серафим, която бе поставена за поклонение в храма.

Заедно с нафората о. Ромил раздаде малки икони на Св. Серафим Софийски чудотворец, отпечатани от църковното настоятелство с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий.

2016_02_28_002.JPG

2016_02_28_003.JPG

2016_02_28_004.JPG

2016_02_28_005.JPG

2016_02_28_006.JPG

2016_02_28_007.JPG

2016_02_28_008.JPG

2016_02_28_009.JPG

2016_02_28_010.JPG

2016_02_28_011.JPG

2016_02_28_012.JPG

2016_02_28_013.JPG

2016_02_28_014.JPG

2016_02_28_015.JPG 2016_02_28_016.JPG

2016_02_28_017.JPG 2016_02_28_018.JPG

2016_02_28_019.JPG

2016_02_28_020.JPG

2016_02_28_021.JPG

2016_02_28_022.JPG

2016_02_28_023.JPG

2016_02_28_024.JPG

2016_02_28_025.JPG

2016_02_28_026.JPG

2016_02_28_027.JPG

2016_02_28_028.JPG

2016_02_28_029.JPG

2016_02_28_030.JPG

2016_02_28_031.JPG

В София бе прославен св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец - Александър Звезданов 27/02/2016 - 09:22

В София бе прославен св. Серафим, Богучарски архиепископ и Софийски Чудотворец

sv_Serafim_Sobolev.JPGНа 26 февруари, в деня на неговото успение, се състоя прославлението на св. Серафим Софийски Чудотворец в ПКСХП "Св. Александър Невски".

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ЗА ПРОСЛАВЯНЕТО НА БОГУЧАРСКИЯ АРХИЕПИСКОП СЕРАФИМ СОФИЙСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Винаги в хилядолетната християнска история на нашия благочестив православен народ Бог щедро е изливал над него Своята благодат, провождайки му не само изкусни проповедници на вярата и изрядни свещенослужители, но и прославени Свои светци – съвършени подражатели на завещания ни от Господа Иисуса Христа образец на живот в съвършено следване на Божията свята воля и в оделотворяване на образа и подобието Божии, с които още при сътворението е бил дарен човекът. Та, сътворен по този начин, да може да достига и до съвършенството на Богоуподобяването, като истински образ на Божието „вечно битие” [Прем. Сол. 2:23]. Във всяко време и на всяко място тези Божии светци са били избирани от Всевишния и провождани на нас, по-немощните в подвига на вярата – за утеха и укрепване, наставление и насърчение, дръзновение и подражание – верни наши учители и водачи по пътя ни към Царството Божие; както лично на всеки от нас, така и на всички нас заедно – като Църква.

Мъченици и изповедници на вярата, равноапостолни просветители и владетели, преподобни отци и майки, пустинножители и новомъченици – всеки от тях, в своето време и на своето място, са били и остават наши верни образци и спътници по дългия път на нашия благочестив народ и на всеки от нас към Христа и Неговото Царство!

Тази велика Божия милост продължава да се излива над нас и сега, в нашите дни на нечувано духовно объркване и на повсеместна криза на ценностите и идентичността. Криза, която българският народ преживява заедно с целия свят и с цялото човечество. Насред тази криза на духовността и на ориентирите ние виждаме, че Бог отново не ни е забравил, изпращайки ни от Своя небесен чертог нови и нови благодатни застъпници, какъвто е и тържествено прославяният днес у нас светител и Божи угодник: Богучарски архиепископ и Софийски чудотворец Серафим (Соболев).

Православният ни народ отдавна очакваше тази прослава. Отдавна при гроба на светителя Серафим се стичаха хора от близо и далеч – за да изпросят за себе си или за свои близки Божията милост. Да я изпросят именно по неговите светителски молитви, за чиято сила те знаеха и която те познаваха още преди тържествената му прослава и канонизацията. Защото с живота си и с чистотата на вярата си владика Серафим беше придобил благодатта на Светия Дух и беше спечелил своето кътче от Царството Божие и своя дял от непомръкващата Христова светлина, с която сам той приживе огряваше около себе си, бидейки по думите на Спасителя, същински „… град, който стои навръх планина”, и светилник, който „… свети на всички” [Мат. 5:14-15]. И защото бе обикнал своето паство. Защото, до съвършенство подражавайки на Господа, го беше възлюбил „докрай” [Иоан 13:1] и не можеше да го остави сиротно подир отминаването си от скръбния ни свят, но бе заръчал на многобройните си чада неизменно да търсят неговата молитвена подкрепа и небесната му закрила.

И ето, че чадата на свети Серафим, Софийски Чудотворец, са живи и днес. Ето че и днес криптата на неговия храм е пълна с богомолен народ, който той – като истински Христов апостол – всекидневно привежда при Господа, свидетелствайки от небесата за истинността на нашата вяра, за великата към всички нас Божия милост и за „венеца на живота, що Господ е обещал на ония, които Го обичат” [Иак. 1:12]. Приканвайки и нас, – неговите възлюбени чеда в православна България – към живот според тази вяра и към пътя на спасението – към пътя, който единствен води към победата над смъртта и вечен живот. Свидетелствайки още веднъж и за здравите и неразкъсваеми връзки на нашите два православни народа, обединявани от едната и съща вяра и от своята обща надежда, и във взаимна, жертвена любов следващи Господа и Спасителя нашего Иисуса Христа, Който е „същият вчера, и днес, и вовеки” [Евр. 13:8].

„Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението” [Еф. 4:5], които ни обединяват и винаги ще пазят единството на нашите братски народи, поредно доказателство за което са животът и делото, и небесната прослава на незабравимия за православното сърце свети „дядо владика” Серафим. Когото вече цялата Църква Христова ще може да възпява, прославяйки подвига му:

Винаги разпалван от божествена ревност, показал си се като стълб на Православието, възсиял в град София, и с благочестието си мнозина си привел към Христос, добри пастирю: светителю отче Серафиме, моли Христа Бога да се спасят нашите души!” [Тропар, гл. 4].

И още:

Издигнал се на висотата на смиреномъдрието, показал си се учител на благочестието, поборниче за Православието и застъпниче за нуждаещите се, похвалà за монасите и изрядни пàстирю; затова с любов ти зовем: радвай се, Серафиме, Софийски Чудотворче! [Кондак, гл. 4].

Затова са толкова светли и толкова радостни дните на прославата на св. Серафим Соболев. Прослава, извършена заедно и в единомислие от братските Руска и Българска православни църкви, удостоверяваща не само техните собствени верни чада, а и всички въобще православни християни по света в извършилата се на небесата прослава на още един Христов светец, на още един избран съсъд на неоскъдяващата Божия благодат.

Затова, възлюбени, нека всички заедно, с една уста, едно сърце и една душа днес възпеем новопрославения Софийски чудотворец и молитвено да възкликнем: Величаем те, светителю, отче наш Серафиме, и почитаме твоята свята памет, защото ти се молиш за нас на Христа, нашия Бог! [Величание на св. Серафим].

По молитвите на новопрославения Софийски светец и Чудотворец Серафим Бог да помилва и спаси всички нас! Амин!

Председател на Св. Синод
НЕОФИТ
Патриарх Български и Митрополит Софийски

Членове на Св. Синод:
† Врачански митрополит КАЛИНИК
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† Видински митрополит ДОМЕТИАН
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Старозагорски митрополит ГАЛАКТИОН
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ

Източник: сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия

Света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" - Александър Звезданов 24/02/2016 - 15:45

2016_02_24_001.JPGНа 24 февруари, когато Светаат Православна Църква празнува 1-во и 2-ро намиране честната глава на св. Иоан Кръстител, Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий отслужи света литургия в едноименния храм в лесопорак "Славеева река" - Айтос. Службата огласяха Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил и Светла зограф.

В проповедта си о. Ромил разказа за раждането и служението на св. Иоан Предтеча и Кръстител Господен. Когото говореше за свещеник Захария, о. Ромил каза, че "... Бог му дал да не говори. Колкото е важно да говорим за Господа, толкова е важно и да мълчим за това, което ни е сторил Господ!"

"Когато била отсечена честната глава на свети Иоан Предтеча [Мат. 14:11], дъщерята на Иродиада я приела на блюдо и я отнесла на майка си. Тази нечестива жена пробола с игла езика на светеца, който я изобличил в беззаконие, и като се погаврила с честната глава, не позволила да я предадат на погребение заедно с тялото на светеца: Иродиада се бояла, че ако погребат тялото му заедно с главата, Иоан ще възкръсне и отново ще почне да я изобличава. Учениците на свети Иоан Кръстител тайно взели тялото му и през нощта го погребали [Мат. 14:12; Марк. 6:29] в самарийския град Севастия. А Иродиада закопала главата на светия Предтеча дълбоко в тайно безчестно място в двореца си.

Само жената на Иродовия домакин Хуза, на име Иоана, за която споменава свети евангелист Лука [Лук. 8:3], знаела това място. Скърбейки в сърцето си за убийството на великия и свят пророк и за поругаването над честната му глава, тя взела главата тайно през нощта, поставила я в глинен съд и я погребала на Елеонската планина, в един от имотите на Ирод. Междувременно мълвата за Иисуса Христа достигнала до Ирод. Заедно с жена си Иродиада той започнал да си мисли дали пък това не е Иоан и като не намерили главата, изпаднали в недоумение. Ирод дори казал на домашните си следните думи за Иисуса: "Това е Иоан, комуто аз наредих да отсекат главата. Сега той е възкръснал от мъртвите, и затова чрез него стават чудеса" [Мат. 14:2; Лук. 9:9].

След много време един знатен велможа, на име Инокентий, повярвал в Иисуса Христа. Като оставил света, той дошъл в Иерусалим, купил това място на Елеонската планина, което някога принадлежало на Ирод, построил си там килия и станал монах, като изпълнявал заповедите Христови. Като желаел да си построи неголяма каменна църква, той започнал да копае ров за основите. И по Божий промисъл, той намерил скрития в земята глинен съд с главата на Христовия Предтеча. По различни благодатни знамения и чудеса и по откровение от Бога той разбрал, че тази глава принадлежи на свети Иоан и започнал с голямо благоговение да я съхранява при себе си. Преди кончината му, неверието се разпространило по цялата тази земя: царете почитали идолите вместо Истинния Бог, поставили навсякъде в Иерусалим техни изображения и им принасяли скверни жертви.

Виждайки това и предчувствайки кончината си, този монах отново скрил в земните недра светата глава на Предтечата: боял се да не би след кончината му някой да започне да постъпва с нея безчестно. Положил я на същото място, където била килията и църквата му. След кончината му тази църква остаряла, разрушила се и дори се изравнила със земята, така че дълго време никой не знаел, къде се намира честната глава на свети Иоан Кръстител."


2016_02_24_002.JPG

2016_02_24_003.JPG

2016_02_24_004.JPG

2016_02_24_005.JPG

2016_02_24_006.JPG

2016_02_24_007.JPG

2016_02_24_008.JPG

2016_02_24_009.JPG

2016_02_24_010.JPG

2016_02_24_011.JPG

2016_02_24_012.JPG

2016_02_24_013.JPG

2016_02_24_014.JPG

2016_02_24_015.JPG

2016_02_24_016.JPG

2016_02_24_017.JPG

2016_02_24_018.JPG

2016_02_24_019.JPG

Шест месеца без Ани - Александър Звезданов 22/02/2016 - 18:39

Шест месеца без Ани

cress_1.jpgДнес, 22.02.2016 г (Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения), се навършват шест месеца от кончината на нашата многообична сестра в Христа Анка Желязкова, дългогодишен църковен настоятел.

Молим Бог да упокои душата ѝ в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Ani_Zh_560.JPG


Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 21/02/2016 - 17:24

Неделя на Митаря и Фарисея

2016_02_21_001.JPGВ Неделя на Митаря и Фарисея (21.02.2016 г., Преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиеп. Антиохийски) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. Литургийните песнопения бе изпълнени от хора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

"Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат. [Лука 18:10-14]"


За благословение бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести" - бр.7, год.IX, - посветен на притчата за Митаря и Фарисея.

2016_02_21_002.JPG

2016_02_21_003.JPG

2016_02_21_004.JPG

2016_02_21_005.JPG

2016_02_21_006.JPG

2016_02_21_007.JPG

2016_02_21_008.JPG

Патриаршеско слово в чест на 143 г. от гибелта на Апостола на свободата - Васил Левски - Александър Звезданов 20/02/2016 - 10:38

Патриаршеско слово в чест на 143 г. от гибелта на Апостола на свободата - Васил Левски

2016_02_19_slovo.JPGВаше Преосвещенство,
Уважаема госпожо Кмет на София,
Уважаеми представители на държавната и общинската власт,
Ваши Високопреподобия,
Досточтими отци,
Обични в Господа братя и сестри,

Всеки народ има своите трудни дни в историята си. Дни на скръб и поклонение пред подвига на национални герои, отдали силите и живота си, положили душите си, за да я има днешна България, за да имаме бъдеще, обдарено със свобода и радост. Колко истински звучат словата на нашия Спасител Господ Иисус Христос: "Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели" [Йоан. 15:12-13].

Тази вечер е трудната вечер за Родината ни. Събрани в старинния храм, утихнали в молитва, притиснали вощеници в дланите си, ние зовяхме прошения за този, който извърши подвига на родолюбието, за монаха, чиято любов бе толкова голяма, че положи живота си, за да види народа български свободен. Той изпълни Божията повеля, прие в сърцето си евангелската правда и навсякъде в поробеното ни Отечество показа отговорността и честността си. Чрез любовта си показа величието на свободата, защото за да обичаш, трябва да си свободен!

Васил Иванов Кунчев, йеродякон Игнатий, духовникът, който разкри какъв трябва да бъде българският държавник, със своята скромност и смирение сияе в народната памет. Той положи душата си, за да я има днес България свободна, толкова много мечтана от Апостола, която доби вече възможността сама да гради своето бъдеще.

Тихо отделил се от манастирската килия, Дяконът влезе без страх в килията на народното страдание и разкри голямата си любов към хората и към Бога. Скромният монах прие новото послушание – да посвети себе си за свободата на Отечеството. До края на своите земни дни той остана Христов последовател, предал сърцето си на Бога. Църквата съхранява спомена за своя свещенослужител, за неговата вяра и смирение и предава в поколенията неговия подвиг. В съзнанието ни звучат думите на предсмъртната изповед на Апостола, скромното му желание към изповедника – в молитвата си към Господа да го поменаваме – йеродякон Игнатий.

Бог да прости Дякона, понесъл вярата в свободата и обгърнал с любовта си цялото ни Отечество. Доблестния служител Христов, разкрил идеала на святата и чиста Република и угодил Богу чрез делата на своето човеколюбие. Амин.

† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ


Източник: Официален сайт на Светия Синод
на Българската Православна Църква -
Българска Патриаршия

143 години от обeсването на йеродякон Игнатий - Александър Звезданов 19/02/2016 - 17:32

143 години от обeсването на йеродякон Игнатий

2016_02_19_001.JPGНа 19 февруари (Св. ап. Архип, Филимон и мчца и равноап. Апфия. Преп. Доситей. Преп. Евгений и Макарий Изповедници) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, заупокойна молитва за душата на йеродякон Игнатий (Васил Левски) по случай 143-годишнита от обесването му. Присъстваха кмета на Айтос г-н Едрев, служители на община Айтос, ученици, учители, общественици и много граждани.

След заупокойната молитва деца от ЦДГ "Славейче" - Айтос, изпълниха в храма кратка художествена програма, посветена на Апостола на Свободата Васил Левски. След това бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на йeродякон Игнатий, поставена на западната страна на храма.

2016_02_19_002.JPG

2016_02_19_003.JPG

2016_02_19_004.JPG

2016_02_19_005.JPG

2016_02_19_006.JPG

2016_02_19_007.JPG

2016_02_19_008.JPG

2016_02_19_009.JPG

2016_02_19_010.JPG

2016_02_19_011.JPG

2016_02_19_012.JPG

2016_02_19_013.JPG

2016_02_19_014.JPG

2016_02_19_015.JPG

2016_02_19_016.JPG

2016_02_19_017.JPG

2016_02_19_018.JPG

2016_02_19_019.JPG

2016_02_19_020.JPG

2016_02_19_021.JPG

2016_02_19_022.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой десети от деветата година

на в-к "Православни вести" излезе на Възкресение Христово (01.05.2016 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi107.png

Регистрация

 Брой на членовете 44 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 373965  общо

 5 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.21 секунда