Важно!
СТРАСТНА СЕДМИЦА
(Седмица на Страданията)

19. април:
Велика събота. Преп. Йоан Ветхопещерник
9:00 - Василиева света литургия
23:00 - Полунощница

24:00 - Възвестява се Христовото Възкресение

20. април:
Възкресение Христово, Пасха.
11:30 - Второ Възкресение
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Лични
news.gifНовини


РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ - Александър Звезданов 29/12/2013 - 12:31

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

ДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, ВСЕЧЕСТНОТО МОНАШЕСТВО И ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ



ioanikii3“Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение." [Лк. 2:14]

Рождество Христово е празник, пълен с благодат и сила, с радост и утеха, с надежда и веселие, с боголюбие и миролюбие.

Рождество Христово е велик празник, тържествен за всички повярвали, славен за всички, които го възпяват.

Рождество Христово е пресветъл празник, който благодатно огрява вярващите, милостиво утешава грешниците, за да се покаят, тихо привлича колебаещите се, за да се утвърдят в доброто.

Рождество Христово е светозарен празник, защото Бог ни осия с духовната Си светлина, която ни дарява истинско богопознание.

Бог ни откри духовната Си съкровищница, за да пожелаем и се насладим на вечните и нетленни блага. Бог чрез Своите заповеди ни дарува точния ориентир, който ни посочва спасителния път. Затова "дойдете да се възрадваме в Господа, известявайки днешното тайнство! Разруши се отделящата ни (от Бога) стена, прибира се пламенният меч и херувимът отстъпва от дървото на живота, а аз се приобщавам към храната на рая, от който бях изгонен поради непослушание". [І Стихира на Господи воззвах]

Да въздадем слава и благодарение на Едничкия безсмъртен Властител Цар на царете и Господар на господаруващите [I Тим 6:16, 15].

Господ наш Иисус Христос и тази година ни удостои да доживеем светлия празник на Неговото Рождество по плът. Всяка година празнуваме Рождество Христово, а силата му не намалява, надеждата се удвоява, любовта се увеличава.

Чудно тайнство е това как Божият Син се въплъщава, как се ражда, как страда, как възкръсва, как се прославя, как благославя!

Божият Син се роди, за да ни примири с Бога, да ни донесе небесен мир, спасяваща благодат, неизменна любов, непоклатна надежда. "Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши". [Ин. 14:27]

Но защо нашата радост през тези Рождественски дни, които са изпълнени със светлина и мир е така спонтанна, божествена и неповторима?

Защото....

Роди се Месията, Чуден Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира [Исайя 9:6], за да бъдем Негови достойни последователи.

Роди се Царят, Който е Всемогъщ и Който ни е призовал от тъмнина в чудната Своя светлина. [I Петр.2:9]

Роди се Непобедимият, за да изправи падналите, да утеши униващите, да приближи отдалечилите се, да ободри отчаяните, за да спаси всички.

Роди се Водачът, за да ни насочи в светлите и чисти простори на любовта.

Роди се Добрият Пастир /Йоан 10:11/, за да спаси Своето стадо от поднебесните духове на злобата. [Еф. 6:12]

Роди се Този, Който ни дава Своята плът за храна и Своята кръв за питие, за да пребъдваме в Него и да имаме живот вечен. [Йоан 6:55, 56, 54]

И какво иска от нас в замяна на тези Свои безценни и непреходни дарове Богомладенецът Емануил? Прекомерен пост, свръх въздържание, постоянни поклони, мъченически подвизи?

Съвсем не! Иска от нас единствено да Му се покаем, да се изповядваме, да простим на всички волни или неволни обиди. И тогава тържествено ще възкликнем, както ни призовава Светата Църква: "Величай душо моя, Бога роден от Дева по плът! Величай, душо моя, родения в пещерата Цар! Величай, душо моя Бога, приел от мъдреци поклонение! Величай, душо моя, Предизвестния на мъдреците от звезда! Величай, душо моя, чистата Дева и Единствена Богородица, родила Царя Христа! Величай, душо моя, по-чтимата и по-славна от небесните войнства - Дева, пречистата Богородица."

Всеки от нас в този живот има трудности, неволи, болести и много други изпитания. Нека да проявим толерантност, добродушие, снизходителност и голямо търпение към ближните. Така ние ще получим Небесен мир, опора и удовлетворение от Родилия се Богомладенец.

Сърдечно поздравявам ревностните свещенослужители, които усърдно служат на Бога и вярващите, които с вяра проповядват вечните Евангелски истини и винаги дават достоен пример на паството си, пазят душите на християните от суеверия и съблазни, непрестанно разпалват духовния плам на любовта и благочестието.

Приветствам и всечестните монаси и монахини, които с любов и Богопреданост служат в светите обители, с внимание приемат поклонниците и се молят за тях, като винаги помнят и изпълняват монашеските си обети.

Поздравявам служителите при Светата Сливенска Митрополия и църковнослужители, които безропотно и усърдно изпълняват служебните си задължения, винаги имат пред очите си Началника и Завършителя на вярата – Иисуса. [Евр.12:2]

Поздравявам и православните християни от Сливенска епархия, кои¬то ревностно пазят православната вяра като ценно съкровище, за да бъдат безукорни и чисти, непорочни чеда Божии посред опърничав и развратен род, посред който сияете като светила в света. [Фил.2:15]

Прочее, в тези пресветли дни на Христовото Рождество, да насочим погледа си към небето, отдето помощ ще ни дойде, да чуем с духовните си уши дивната ангелска песен: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение", смирено да се поклоним на Богомладенеца, да вкусим от благодатния Христов мир.

Молитвено желая на всички духовно и телесно здраве, сили за всяко добро и Богоугодно дело.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2014 ГОДИНА!

25 декември 2013 г.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО


† Сливенски Митрополит Иоаникий

Неделя след Рождество Христово - Александър Звезданов 29/12/2013 - 12:30

Неделя след Рождество Христово

2013_12_29_001.JPG В Неделя след Рождество Христово Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.
Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;
и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".
Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.
Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:
"глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".
А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет
и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.
Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.
Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски
и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.[Мат 2:13-23]"


Някои от присъстващите православни християни приеха Свето Причастие.

В проповедта си о. Ромил говори за светите 14 хиляди младенци-мъченици, избити от Ирод във Витлеем.

2013_12_29_002.JPG

2013_12_29_003.JPG

2013_12_29_004.JPG

2013_12_29_005.JPG

2013_12_29_006.JPG

2013_12_29_007.JPG

2013_12_29_008.JPG

2013_12_29_009.JPG

2013_12_29_010.JPG

2013_12_29_011.JPG 2013_12_29_012.JPG

2013_12_29_013.JPG

2013_12_29_014.JPG

2013_12_29_015.JPG

Стефановден в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2013 - 11:20

Стефановден в Айтос

2013_12_27_001.JPGНа Стефановден (27.12.2013 г.), когато Светата Православна Църква почита св. първомъченик и архидякон Стефан и преп. Теодор Начертаний, в храм "Св. вмчк Димитрий" - гр. Айтос, отбелязахме празника със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

За поклонение бе поставена икона на Св. първомъченик и архидякон Стефан с вградени в нея мощи на светеца.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало. "


2013_12_27_002.JPG

2013_12_27_003.JPG

2013_12_27_004.JPG

2013_12_27_005.JPG

2013_12_27_006.JPG

2013_12_27_007.JPG

2013_12_27_008.JPG

2013_12_27_009.JPG

2013_12_27_010.JPG

2013_12_27_011.JPG

2013_12_27_012.JPG

2013_12_27_013.JPG

Събор на Пресвета Богородица - Александър Звезданов 26/12/2013 - 17:56

Събор на Пресвета Богородица

2013_12_26_001.JPGВъв втория ден от Рождество Христово (26. декември -Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"Православната Църква, след тържеството в чест на великите свещени събития, случили се в деня на Христовото Рождество, на другия ден събира вярващите да възхвалят с хвалебни и благодарствени песни Божията майка като избран съсъд на Божия промисъл.

"Дойдете - подканя ни Църквата тоя ден - да възпеем Спасителевата майка, която и след раждането пак се оказа Дева!"

Това събрание на вярващите на другия ден след Рождество Христово за прославяне на св. Богородица, която родила Спасителя, е наречено "Събор на пресвета Богородица".

Същия ден се чествува паметта на св. праведни Йосиф, обручник на св. Дева, за живота на когото са запазени малко сведения, а също и паметта на св. цар Давид като славен родоначалник на Иисуса Христа и на св. Яков брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим. "


2013_12_26_002.JPG

2013_12_26_003.JPG

2013_12_26_004.JPG

2013_12_26_005.JPG

2013_12_26_006.JPG

2013_12_26_007.JPG

2013_12_26_008.JPG

2013_12_26_009.JPG

2013_12_26_010.JPG

2013_12_26_011.JPG

Рождество Христово - Александър Звезданов 25/12/2013 - 21:22

Рождество Христово

2013_12_25_001.JPGНа Рождество Христово многоброен богомолен народ изпълни храм "св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литуригя.

Много православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Светите Христови Тайни, Светото Причастие.

След службата о. Ромил прочете Рождественското послание на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий.

След това за благословение бяха раздадени стенни календари с най-новата икона на св. вмчк Димитрий Солунски с вградени мощи на светеца и джобни календарчета с иконата св. вмчк Димитрий над входа на храма, отпечатани от Църковното настоятелство при храма.

Всички богомолци можеха да си вземан и новия брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на светлия празник на Рождеството на Спасителя.

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха:
де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него.
И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?
А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:
"и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".
Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,
и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.
Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.
А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.
И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.
И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си. [Мат 2:1-12]"


2013_12_25_002.JPG

2013_12_25_003.JPG

2013_12_25_004.JPG

2013_12_25_005.JPG

2013_12_25_006.JPG

2013_12_25_007.JPG

2013_12_25_008.JPG

2013_12_25_009.JPG

2013_12_25_010.JPG

2013_12_25_011.JPG

2013_12_25_012.JPG

2013_12_25_013.JPG

2013_12_25_014.JPG

2013_12_25_015.JPG

2013_12_25_016.JPG

2013_12_25_017.JPG

2013_12_25_018.JPG 2013_12_25_019.JPG

2013_12_25_020.JPG 2013_12_25_021.JPG

2013_12_25_022.JPG 2013_12_25_023.JPG

2013_12_25_024.JPG 2013_12_25_025.JPG

2013_12_25_026.JPG 2013_12_25_027.JPG

2013_12_25_028.JPG 2013_12_25_029.JPG

2013_12_25_030.JPG

2013_12_25_031.JPG

2013_12_25_032.JPG

2013_12_25_033.JPG

2013_12_25_034.JPG

2013_12_25_035.JPG

2013_12_25_036.JPG

2013_12_25_037.JPG

2013_12_25_038.JPG

2013_12_25_039.JPG

2013_12_25_040.JPG

2013_12_25_041.JPG

2013_12_25_042.JPG

Света литургия преди Рождество Христово - Александър Звезданов 24/12/2013 - 13:52

Света литургия преди Рождество Христово

2013_12_24_015.JPG На 24. декември (Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин - Бъдни вечер) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. На Клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнствмо ставрофорениконом Тодор.

Много православни християни, след пост, покаяние и изповед, приеха Свето Причастие.

"Св. Евгения била римлянка, дъщеря на знатни родители – езичници. Баща й Филип бил управител на гр. Александрия и целия Египет. Тя се отличавала с бляскаво образование и красота. Родителите й се надявали да осигурят нейното бъдеще чрез женитба с един от знатните и богати момци по онова време.

Но младата Евгения не се увличала от мечти нито за женитба, нито за някакво бляскаво бъдеще. Случайно попаднало в ръцете й такова четиво, което предизвикало преврат в нейните чувства и понятия, и езическата обстановка й станала чужда. Това четиво, посланията на св. ап. Павел, пренесло душата й в съвършено друг, нов за нея и чуден християнски свят. От всичката си душа тя обикнала проповядвания от св. ап. Павел Христос и била преизпълнена от желание да Го познае. С тая цел тя търсила случай да се сближи с преследваните християни, от които могла да чуе за Христа и да се посвети на Неговото учение. Поразена от високия смисъл на християнските песнопения, които случайно чула веднъж по време на една разходка извън града, Евгения решила окончателно да се присъедини към християнското общество. Като не се надявала да получи за това позволение от своите родители, а напротив, като се бояла, че ще срещне всевъзможни пречки от тях в това отношение, тя убедила двамата домашни слуги Прот и Якинт да вървят с нея. Тя се облякла в мъжки дрехи, за да може по-удобно да се скрие, когато вземат да я търсят, и напуснала родната къща. Отишла в един мъжки манастир, като се препоръчала за брат на придружаващите я слуги. Всички те били приети и скоро кръстени от еп. Елий, известен със своя свят живот.

Като се предала всецяло на иноческо подвижничество, Евгения достигнала такова нравствено съвършенство, че след смъртта на игумена единодушно била избрана на негово място. Бог я подкрепял в нейните необикновени трудове и я удостоил с дар на чудотворство. Изцерявайки чрез молитва болните, тя придобила известност. Славата, която тя достигнала, не могла да мине без своите обикновени последствия – вражда, клевета...

Като обърнала на себе си вниманието на една знатна жена на име Мелантия, която тя изцерила от болест, Евгения била подложена на нейната отмъстителност, задето с ужас отказала на нейното кощунствено предложение да стъпи с нея в незаконна плътска връзка, при което безсрамната жена предлагала да предаде на мнимия инок всичкото си богатство.

- Млъкни, жено – с негодувание отговорила Евгения на думите на Мелантия, - и знай, че не за това ние сме се отрекли от всички светски блага, за да се прелъстим от богатството. Съединението ни с людете е само в любовта към Христа, и всичкото ни богатство – в познанието на истината.

Засрамената и разярена до крайна степен Мелантия не се спряла тогава и пред най-позорната клевета, за да погуби светата подвижница, която тя смятала за монах, и дала против него жалба, че уж искал да я прелъсти.

Тогава именно за да спаси честа и на монашеското звание, и на братята от своя манастир, които злата жена също така успяла да привлече под отговорност, Евгения решила за изобличаване клеветата да открие своята отдавнашна тайна пред управителя на града – Филипа, свой роден баща...

Доведена при него на съд и лъжливо изобличена от подкупни свидетели, тя се обърнала към него със следните думи: "Настана време да изкажа свободно и да открия истината, за да изоблича лъжата, приписвана нам. Не от пустославие, но заради славата на Христовото име и за да не допусна тържеството на беззаконието над невинността и незаслуженото поругание над християните, аз трябва да открия тайната, която исках да запазя до края на живота си... Много години ти не си ме виждал, господарю мой, управителю, и не узна в мене под вид на инок твоята родна дъщеря... Но ти сега трябва да узнаеш каква е силата на името Христово, че чрез нея слабите жени не отстъпват в твърдост на силните мъже, и не се поставя между людете друго различие освен степента на вярата... Всички ние сме едно в Иисуса Христа, пред Когото не се прави различие между мъже и жени, както свидетелства християнският учител Павел... Затова и аз, като повярвах в Христа, не се усъмних да Му послужа, като избрах дейност, която, макар и да превишава силите на слабото женско същество, не скрих моя път от вниманието на тия, които можеха да ми попречат да се подвизавам в него... И ето, сега аз се откривам пред тебе, татко, и пред вас мои братя Сергие и Авите, които присъствате тук... Аз съм Евгения, твоята дъщеря, татко Филипе, която от любов към Христа се отрекох от всякаква земна утеха... А ето и слугите ти, сега мои братя, Прот и Якинт, които също така пожелаха да се посветят в служение на истинския Бог!"

Едва успяла да каже това за себе си Евгения, и баща й, като я познал още, когато тя говорела и като дошъл на себе си от силното душевно вълнение при такова неочаквано откритие, паднал на шията й със сълзи от неописуема радост и започнал да прегръща своята мила дъщеря...

Кой би могъл да измери също така и радостта на Евгенината майка – Клавдия, когато, уведомена за случилото се, побързала да види дъщеря си, която тя отдавна вече смятала за погинала!

Не само родителите на Евгения, но и целия народ, който присъствал тук, възторжено се провикнал: "Велик е Христос, християнският Бог! Той едничък е истински Бог, Който прави чудеса, открива съкровеното, защищава правдата, посрамва лъжата!"

След това управителят Филип с всичкия си дом и с множество народ приели Христовата вяра. Като узнали за това гонителите на християните, принуждавали го или да се отрече от християнската вяра, или да бъде уволнен от длъжността управител. Филип предпочел последното и тогава бил поставен за епископ. Но не послужил дълго на християните в сан на светител: той бил убит по заповед на новия градски управител – Терентий. След смъртта на Филипа семейството му се върнало в Рим, където синовете му постъпили на държавна служба, а вдовицата му Клавдия заедно с блажената си дъщеря се поселила в своето имение вън от града, където и живеели, като се трудели за разпространението на Христовата вяра. За това и особено за обръщането към Христа на една знатна девойка Васила, Евгения била предадена на мъки. Дълго, но с непоколебимо мъжество тя понасяла различни изтезания. Най-после била обезглавена заедно с Васила на самия ден Рождество Христово в 262 г. Клавдия погребала дъщеря си в своето имение извън града и сама скоро след това се поминала, като била предупредена насън за своята смърт от дъщеря си мъченица Евгения.

Заедно с Евгения били обезглавени и намиращите се при нея Прот и Якинт, задето не искали да вземат участие в едно езическо жертвоприношение. "


"Преподобният наш отец Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.

­ Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице ­ й казал воеводата, ­ и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, ащото бесът я разпалваше с блудна похот. Тогава блаженият воевода й казал:

­ О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.

Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

- Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? ­ попитал Той Николай.

­ Да, Господарю мой ­ отговорил той, ­ виждам, че гърците секат българите.

Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал:

­ Погледни към нас.

Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

- Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек.

- Господарю мой ­ казал той, ­ цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек.

- Ти какво мислиш за това? ­ попитал го Силният.

А воеводата Му отговорил:

­ Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това.

Тогава страшният Мъж му казал:

­ Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!

Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите воини. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там той приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, така че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Амин. "


2013_12_24_013.JPG

2013_12_24_000.JPG 2013_12_24_001.JPG

2013_12_24_002.JPG 2013_12_24_003.JPG

2013_12_24_004.JPG 2013_12_24_005.JPG

2013_12_24_006.JPG 2013_12_24_007.JPG

2013_12_24_008.JPG

2013_12_24_010.JPG

2013_12_24_011.JPG

2013_12_24_012.JPG

2013_12_24_009.JPG

2013_12_24_014.JPG


Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 22/12/2013 - 18:53

Света литургия в с. Лясково

2013_12_22_001.JPGВ Неделя преди Рождество Христово (22. декември 2013 г, сед Рождество Христово. св. вмчца Анастасия) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Архангел Михаил" в с. Лясково.

На клира Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор огласяше службата.

Някой православни християни от енорията приеха Свето причастие след пост, покаяние и изповед.

На светата литургия присъстваха жители на селото, гости от Айтос и кметския наместник г-н Енчо Бакалов.

"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.
Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му;
Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама;
Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона;
Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея;
Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена;
Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия;
Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия;
Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия;
Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.
А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля;
Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора;
Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда;
Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова;
Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.
И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.
А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.
А Йосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.
20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;
тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:
23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.
Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.
И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.[Мат 1:1-25]"


2013_12_22_002.JPG

2013_12_22_003.JPG

2013_12_22_004.JPG

2013_12_22_005.JPG

2013_12_22_006.JPG

2013_12_22_007.JPG

2013_12_22_008.JPG

2013_12_22_009.JPG

2013_12_22_010.JPG

2013_12_22_011.JPG

2013_12_22_012.JPG

2013_12_22_013.JPG 2013_12_22_014.JPG

2013_12_22_015.JPG 2013_12_22_016.JPG

2013_12_22_017.JPG

2013_12_22_018.JPG

2013_12_22_019.JPG

2013_12_22_020.JPG

Игнажден в Айтос - Александър Звезданов 21/12/2013 - 16:21

Игнажден в Айтос

2013_12_20_001.jpgНа 20. декември 2013 г., когато Светата Православна Църква почита св. Игнатий Богоносец и св. Йоан Кронщадски, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

На клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнствмо ставрофорениконом Тодор.

Някои православни християни приеха Свето Причастие по време на литургията след като се бяха подготвили достойно с пост, покаяние и изповед.

"Апостолите Христови веднъж спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал:

"Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" [Матея 18:2-5].

Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е Игнатий Богоносец, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.

Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали трудове и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Той безбоязнено и усърдно проповядвал словото Божие и мнозина довел до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било прието и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи в сърцето си Бога.

По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тържествата, понеже те били свързани с езически обреди. Съобщили за това на императора, обвинявайки особено техния епископ като враг на езическите богове. Траян, като пристигнал в Антиохия, го повикал:

- Ти ли се наричаш Богоносец – запитал го той – и се противиш на нашите повеления, като се стараеш да водиш цяла Антиохия след твоя Христос?

- Аз съм – твърдо отговорил епископът.

- Та какво е това название – Богоносец? – запитал царят.

- Богоносец е тоя – отговорил Игнатий, - който носи Христа в душата си.

- Та ти носиш твоя Христос в себе си? – пак го запитал Траян.

- Наистина Го нося – казал светият Богоносец, - защото в словото Божие е написано: "Ще се поселя в тях и ще ходя между тях" [2 Кор. 6:16, Лев. 26:12].

Траян дълго се опитвал да склони Игнатия да се отрече от Христа, като осмивал вярата му и му обещавал почести и слава, ако се отрече. Но на всички увещания Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото, като се отрече от него, да живее във величие и слава. Съдиите, мислейки да го изобличат със собствените му думи, казали му: "Ти сам говориш, че твоят Бог умрял. Може ли мъртвият да спаси и да дарува живот? Нашите богове ние считаме безсмъртни".

- Моят Господ и Бог станал човек за нас – отговорил Игнатий, - и за нашето спасение и по собствено благоволение приел кръст, смърт и погребение. След това възкръснал в третия ден, като съкрушил вражеската сила, възлязъл пак на Небето, откъдето слязъл да ни дигне от падението и отново да ни въведе в рая, из който ние така злополучно сме били изхвърлени. Той ни е дарувал повече блага, отколкото сме имали по-рано. Кой от вашите богове е сторил подобно нещо?

След това св. Игнатий започнал да разкрива с примери от езическата митология всичката нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат след това да бъде изяден от зверовете. Но като знаели, че често твърдостта на мъчениците сред тежките страдания довеждала езичниците към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий за наказание в Рим, където народът ще види в него обикновен престъпник, осъден на смърт за своите престъпления.

Така и направили. Траян тръгнал на поход, а Игнатий, свързан с вериги, бил отправен за Рим. Но нито умората от далечния път, нито близостта на смъртта не могли да сломят в него твърдостта на духа. Той радостно отивал на смърт за името на възлюбения Христа, като утешавал християните, които с плач се трупали около него по градовете, през които минавал: Селевкия, Смирна, всички градове на Мала Азия. Той в Смирна прекарал известно време със св. Поликарп, също ученик на св. Йоан Богослов, и оттам написал послания до църквите – Ефеска, Магнезийска, Тралийска и Римска. Тия послания, стигнали до нас, съдържат истинското християнско учение. В тях е изразена пламенната любов към Бога и към ближните. Пълен с искрено смирение, Игнатий пише на ефеските християни:

"Аз не ви заповядвам като такъв, който има власт, понеже, макар и да съм свързан с Христа, не съм още съвършен в Христа. Аз сего току-що начевам да бъда негов ученик, а ви говоря като учител. Покрепете ме чрез вашата вяра, вашето търпение! Любовта ми към вас ме подбужда да ви пиша и да ви моля да следвате пътя Господен!"

Игнатий убеждава християните да пазят помежду си единодушие и любов, да се покоряват на своите пастири, да се предпазват от лъжеучители, каквито имало много по онова време.

"Непрестанно и усърдно се молете за всички – пише той, - защото и неверните могат да се обърнат. Вашият свят живот да им послужи като наставление... Не изоставяйте молитвените събрания! Чрез тях отслабва властта на дявола, и силата му се разрушава чрез единодушието на вашата вяра".

Виждайки какво участие християните взимат в неговата съдба и как са огорчени от смъртната присъда над него, Игнатий започнал да се бои да не би римските християни да се опитат да го спасят. Затова той от Смирна им написал послание, в което се стараел да ги убеди, че отива на смърт доброволно и ги моли с нищо да не пречат на неговото смъртно наказание.

Скоро след това Игнатий напуснал Смирна и се отправил за Рим. По пътя написал още три послания, от които едното било до Поликарп, комуто дава наставления за задълженията на епископа.

Като приближили до Потиола, той искал да слезе на брега, за да тръгне по пътя, по който някога вървял св. ап. Павел, но силният вятър попречил на кораба да спре, и след известно време излезли на брега на Остия и оттам продължили пътя за Рим. Спътниците скърбели за него, римските християни силно желаели да го спасят. Но той повторил просбата си и бил предаден в ръцете на управителя. Управителят, като узнал волята на императора, заповядал да приготвят зверовете, и в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен на мястото на наказанието. Придружавали го християни и заедно с тях той се помолил да прекрати Господ гонението, да даде мир на Своята Църква и да внуши на всички вярващи взаимна любов.

Като слушали, че постоянно повтарял името на Иисус Христос, езичниците запитали защо така често повтаря това име. Св. Игнатий отговорил, че понеже в сърцето му е написано името на Иисуса Христа, затова устата му изповядват Този, Когото той винаги носи в сърцето си.

Св. Игнатий БогоносецБог дарувал на св. Игнатий сила безбоязнено да срещне ужасната смърт. Преди смъртта, обръщайки се към народа, той с висок глас казал:

"Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!"

Едва успял да изговори тия думи, и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Дълго те плакали и скърбели за него. На някои от тях светецът се явявал, като ги утешавал в скръбта.

Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил, че го осъдил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всяко гонение против тях."


2013_12_20_002.jpg

2013_12_20_003.jpg

2013_12_20_004.jpg

2013_12_20_005.jpg

2013_12_20_006.jpg

2013_12_20_007.jpg

2013_12_20_008.jpg

2013_12_20_009.jpg 2013_12_20_010.jpg

2013_12_20_011.jpg 2013_12_20_012.jpg

2013_12_20_013.jpg

2013_12_20_014.jpg

2013_12_20_015.jpg

2013_12_20_016.jpg

Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 15/12/2013 - 23:38

Света литургия в с. Пирне

2013_12_15_001.JPGНа 15. декември 2013 г. когато Светата Православна Църква почита светите праотци и св. свщмчк Елевтерий и преп. Павел Латрийски, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий" - с. Пирне.

Присъстваха жители и гости на селото. Тези, които са бяха подготвили с пост, покаяние и изповед, приеха Свето Причастие.

При освещаването на храма в с. Пирне от Негово Високопреосвещенство Г-н Г-н Иоаникий, митрополит Сливенски в Светия престол бяха положение свети мощи от свети свщмчк Елевтерий.

"Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога.

На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер.

На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.

Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник.

Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснатите срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.

Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.

Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана". "


2013_12_15_002.JPG

2013_12_15_003.JPG

2013_12_15_004.JPG

2013_12_15_005.JPG

2013_12_15_006.JPG

2013_12_15_007.JPG

2013_12_15_008.JPG

2013_12_15_009.JPG

2013_12_15_010.JPG

2013_12_15_011.JPG 2013_12_15_012.JPG

2013_12_15_013.JPG 2013_12_15_014.JPG

2013_12_15_015.JPG

2013_12_15_016.JPG

2013_12_15_017.JPG

2013_12_15_018.JPG

2013_12_15_019.JPG

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 08/12/2013 - 17:33

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2013_12_08_001.JPGВ Десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение, когато Светата Православна Църква почита св. Патапий, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

Някои от енориашите приеха Свето причастие след пост, покаяние и изповед.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота;
и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си!
И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. [Лука 13:10-17]"


2013_12_08_002.JPG

2013_12_08_003.JPG

2013_12_08_004.JPG

2013_12_08_005.JPG

2013_12_08_006.JPG

2013_12_08_007.JPG

2013_12_08_008.JPG

2013_12_08_009.JPG

2013_12_08_010.JPG

2013_12_08_011.JPG

2013_12_08_012.JPG

2013_12_08_013.JPG

2013_12_08_014.JPG

2013_12_08_015.JPG 2013_12_08_016.JPG

2013_12_08_017.JPG 2013_12_08_018.JPG

2013_12_08_019.JPG

2013_12_08_020.JPG

2013_12_08_021.JPG

2013_12_08_022.JPG

2013_12_08_023.JPG

2013_12_08_024.JPG

2013_12_08_025.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Енорийски вестник

Брой 7 от седмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 06.04.2014 г. (Неделя ­ на св. Мария Египетска). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi079.png

На поклонение
Регистрация

 Брой на членовете 46 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 257619  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.11 секунда