Важно!
24 април:
Мчк Сава Стратилат

25 април:
Св. ап и ев. Марк. Св. Македоний, патр. Константинополски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ - Александър Звезданов 27/12/2017 - 16:13

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ

Slivenska_mitropolija.JPGДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, ВСЕЧЕСТНОТО МОНАШЕСТВО И ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ

"Слава във висините Богу,
и на земята мир,
между човеците благоволение."
[Лука 2:14]


 
Тази дивна ангелска песен, изпята преди повече от 2000 години, отново докосва сърцата и душите на Богопреданите православни християни. Силата на тази песен не намалява. Звучността ѝ не заглъхва. Съдържанието ѝ не избледнява. През целия богослужебен кръг тя се повтаря, но на празника – Рождество Христово, тя има особено обаяние, защото възпява непостижимото тайнство – Христовото Рождество.

Тази песен и днес ни приканва да възпяваме Господа, да прославяме името Му, да се прекланяме пред величието Му, да благоговеем пред Рождеството Му.

Псалмопевецът свети цар и пророк Давид от дълбините на душата си възкликва: "Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив." [Псл. 144:8] Защо човекът трябва да възхваля щедростта и милостта Божия? "Защото, - казва св. Йоан Златоуст, - било срамно разумното и поставено над всичко видимо същество, какъвто е човекът, да принася дар на хвала, по-малък от този на творението; то (творението) всеки ден и час възнася славословие на Владиката, защото небесата, казва, проповядват славата на Бога всеки ден и нощта възвестява познание, както и слънцето, и луната, и разнообразният лик от звезди, и благочинието на останалите; а този, който със своите свойства превъзхожда всички тях, не прави това, но напротив, води такъв живот, който става причина за злословие против Неговия Творец: такъв достоен ли е за прошка?" [Тълкувание на Псл. 144:2]

А в какво се състои славата на човека? "Славата на човека се състои в благочестие, скромност, милосърдие, кротост, смиреномъдрие, мир, правда, нелицемерна любов към всичко." [Св. Йоан Златоуст Творения, т. 5, кн. 2, Спб. 1899 г., с. 373, Беседа върху Псал. 48]

Господ Иисус Христос се ражда на земята, за да ни даде нова заповед за любовта [Ин. 13:34], да ни посочи пътя, истината и животът [Ин. 14:6], да ни остави Своя мир. [ Ин. 14:27]

Мирът услажда душата. Мирът възвисява духа. Мирът успокоява съвестта. Но оня, който има "очи горделиви, език лъжлив и ръце, които проливат невинна кръв, сърце, що кове зли кроени, нозе, които бързо тичат към злодейство, лъжесвидетел, който надумва лъжи, и оня, който сее раздор между братя" [Притчи Соломонови 6:16-19] - такъв никога няма да почувства сладостта от мира. Никога няма да изживее радостта от мира.

Но къде е днес Христовият мир? В семейството ли? В училището ли? В обществото ли? Където царува Христовият мир, там царува любовта, търпението и разбирателството. Там царуват добрите обноски, искрената дружба и благата воля.

Блажени са миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии [Мт.5:9]. Благословени са миролюбците, защото те ще получат вечната утеха. Достойни са и тези, която се молят за мира в целия свят, защото и те ще получат нетленна награда.

Дойдете братя и сестри, дойдете в храма Божий, за да възпеем, да се поклоним и да се помолим на Новородилия се Богомладенец.

"Създателят идва, за да възнесе човечеството от земята и отново обнови царския образ. Радвайте се с нас, небесни сили и запейте: Преградата на враждата се разруши! Идва Този, Който трябваше да дойде, защото Бог стана човек, нашият Христос Бог, Царят Израилев." [Трета стихира на Всякое дихание 20 декември].

Всесърдечно поздравявам ревностните пастири, които винаги служат с преклонение пред Бога и пламенна вяра, които редовно се изповядват и лекуват своите и на пасомите си духовните рани, които не дават повод за съблазън, защото „горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда." [Мт. 18:7]

Поздравявам монасите и монахините, които безропотно изпълняват своите обети и винаги се молят за поклонниците, за боледуващите и скърбящи православни християни.

Приветствам и служителите при светата Сливенска Митрополия, които постоянно се трудят и искрено изпълняват служебните си задължения, които подпомагат Епархийския си Архиерей в епархийското дело.

Похвалявам всички цьрковнослужители и православни християни, които са твърди и непоколебими в изповядване на православната си вяра и призовавам никой да не се отклонява ни на дясно, ни на ляво. [Иисус Навин 1:7]

Колкото и изпитания да имаме в живота, колкото и трудности трябва да преодоляваме, никога не трябва да униваме, защото Бог е с нас през всички ни дни. [Мт. 28:20]

След Рождество Христово, всички ние ще изпратим старата година и ще посрещнем Новата 2018 година. Нека бъдем благословени, жизнерадостни, полезни за ближните си и страната ни, за да можем да допринесем за добруването и преуспяването на нашата скъпа Родина.
 
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2018 ГОДИНА!
 
25 декември 2017 г.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО
 

✝ Сливенски Митрополит
Иоаникий


Рождество Христово в Айтос - Александър Звезданов 25/12/2017 - 14:13

Рождество Христово в Айтос

Rozhdestvo_Hristovo_ikona_small.jpg

Твоето рождество, Христе Боже наш,
озари света със светлината на познанието.
Защото в него онези, които служеха на звездите,
от звездата се научиха да се покланят
на Тебе, Слънцето на правдата,
и да познават Тебе, Изтока от висините.
Господи, слава на Тебе!

На Рождество Христово Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше богослужението.

След светата литургия о. Ромил прочете традиционното синодално и патриаршеско послание за Рождество Христово. За благословение бе раздаден Рождественския брой на енорийския вестник "Православни вести", който имаше специално приложение за деца, посветено на празника.

""И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". [Йоан 1:14]

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци.

Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем [Мих. 5:2; Мат. 2:6].
С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" [Лука 1:76]. Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.
Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град.

Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:
"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" [Лука 2:10].

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:
"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" [Лука 2:14]

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци [Дан. 5:11]. Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия [Дан. 9:24-27]. Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било  нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: "Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец". Тогава пресветата Дева казала на разбойника: "Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази". Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" [Лука 23:43]. Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

А в деня на Рождество Христово Църквата пее:
"Твоето Рождение, Христе Боже наш, огря света със светлината на познанието, защото при него служителите на звездите чрез звезда се учеха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и Тебе да признават за Изток от горе. Господи, слава на Тебе!"
"Днес Девицата ражда Предвечния; а земята предлага пещера на Непристъпния; ангели заедно с пастирите славословят, а мъдреци по (указание на) звездата пътешестват; защото заради нашето спасение се роди младо Отроче – предвечния Бог!"
(Жития на светиите)"


2017_12_25_002.JPG

2017_12_25_003.JPG

2017_12_25_005.JPG

2017_12_25_006.JPG

2017_12_25_007.JPG

2017_12_25_008.JPG

2017_12_25_009.JPG

2017_12_25_010.JPG

2017_12_25_011.JPG

2017_12_25_012.JPG

2017_12_25_013.JPG

2017_12_25_014.JPG

2017_12_25_015.JPG

2017_12_25_016.JPG

2017_12_25_017.JPG

2017_12_25_018.JPG

2017_12_25_019.JPG

2017_12_25_020.JPG

2017_12_25_021.JPG

2017_12_25_022.JPG

2017_12_25_023.JPG

2017_12_25_024.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 24/12/2017 - 08:04

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg24 декември (✝ Неделя пред Рождество Христово. Св. прпмчца Евгения. Преп. Николай воин. Бъдни вечер)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Възнесение Господне" - с. Просеник

25 декември (понеделник, ✝ Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" -гр. Айтос

26 декември (✝ Събор на Пресвета Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божи)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

27 декември (✝ Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний, Стефановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

31 декември (✝ Неделя след Рождество Христово. Преп. Мелания Римлянка, Отдание на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Света Богородица" - с. Съдиево

01 януари (понеделник, Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски, Васильовден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари (събота, ✝ Св. Богоявление, Йордановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

07 януари (✝ Неделя след Богоявление, Св. Йоан Кръстител, Ивановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

Неделя на св. Праотци - Александър Звезданов 22/12/2017 - 17:58

Неделя на св. Праотци

2017_12_17_001.JPGВ Неделя на светите Праотци (17.12.2017 г., 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение, св. прор. Даниил и св. 3 отроци Анания, Азария и Мисаил) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.

И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.

И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."
[Лука 14:16-24]


"Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.

Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа - дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной [Бит. 5:1-32[).

В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.

Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният Ѝ годеник - Йосиф Обручник.

Почитането на старозаветните праотци е засвидетелствано в Християнската църква около втората половина на IV век, но то произхожда от практиката на юдеохристиянските общини от първите векове, най-вече на Йерусалимската църква. Особено празнуване на св. праотци Църквата е постановила в Неделя на св. отци преди Рождество Христово.

Бог от самото начало на света е устроил всичко премъдро за човешкото спасение. Във всяко поколение Той удостоява с голяма чест тези, които Му угаждат, и им дарува голяма слава. Защото Той прославил Авел за жертвата му, а Енох почел с пренасяне в рая за това, че той много Му угодил. Той запазил от потопа Ной, тази искра на човешкия род, заради праведността му, направил Авраам баща на много народи заради вярата му, показал, че Му е приятно доброто свещенослужение на Мелхиседек, възвеличил Йосиф заради целомъдрието му, дал на цялото човечество пример за търпение в лицето на Иов, направил Мойсей законодател, позволил на Иисус Навин да спре движението на слънцето и луната, явил в Давид пророк, цар и праотец на Христа Спасителя и превърнал за момците пламъка на Вавилонската пещ в роса."


2017_12_17_002.JPG

2017_12_17_003.JPG

2017_12_17_005.JPG

2017_12_17_006.JPG

2017_12_17_007.JPG

2017_12_17_008.JPG

2017_12_17_009.JPG

2017_12_17_010.JPG

2017_12_17_011.JPG

2017_12_17_012.JPG

2017_12_17_013.JPG

2017_12_17_014.JPG

2017_12_17_015.JPG

2017_12_17_016.JPG

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 10/12/2017 - 18:10

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_12_10_001.JPGВ десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (10 декември 2017 т., св. мчци Мина, Ермоген и Евграф) негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Литургията огласяше хорът на храма.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."
[Лука 13:10-17]


"Св. преподобни Даниил Стълпник се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молитви те дали обещание, че ако имат рожба, ще я посветят в служба на Бога. Родил им се син и те, верни на своето обещание, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го приеме - момчето трябвало напълно съзнателно да определи своя път в живота. И действително, когато момчето навършило 12 години, то само напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му пожелали успех в спасителния подвиг. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревност към молитва и трудове.

След няколко години той пожелал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, защото му се представяла възможност да посети преподобни Симеон Стълпник, което отдавна желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в пророчески дух му казал:

- Бъди мъжествен, чедо, и да крепне сърцето ти. Много трудове ще понесеш заради Христа, но Христос ще ти бъде във всичко помощник, ще те укрепи и ще утешава душата ти.

Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът починал, и братята искали да изберат за игумен Даниил, но той ги отклонил, като вместо себе си им посочил друг достоен човек, а сам напуснал манастира, за да изпълни отдавнашното си желание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се изпълни това му желание: междуособните войни и смутове затруднявали пътуването до светите места.

Даниил не послушал съветите на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за втори път, преподобният внушавал на Даниил да не тръгва. Но той тръгнал и по пътя срещнал един честен старец.

- Къде отиваш? - попитал той Даниил.

- Отивам към светите места, ако Бог е рекъл - отговорил Даниил.

- Добре стори, дето каза: "Ако Бог е рекъл". Тоя път е неугоден Богу. Не си ли чул какви смутове има в Палестина?

- Чул съм - отговорил Даниил, - но се уповавам на Бога. Той ще ми бъде помощник и ще ме запази от беда. Дори и да се случи нещо с мене, не се боя, защото живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа [Рим. 14:8].

- Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - казал старецът с думите на Псалмопевеца [Пс. 120:3].

Даниил започнал да уверява, че е готов да умре на тоя път заради Христа. Но старецът възразил, че не трябва доброволно да търси опасност. Той убедил най-после Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. "Нима само в Йерусалим можем да намерим Бога, казал той, а във град Византион не? Бог не се обхваща от място, любезни сине!".

Даниил се отказал от намерението си и потърсил да угоди на Бога чрез други трудове. Целият му живот бил посветен на Господа. Недалече от Византион той си построил стълб и там денем и нощем прекарвал в постоянна молитва. Случило му се да претърпи много гонения и клевети, но всичко понасял спокойно, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок дар на чудотворство. Даниил се прославил с мъдрост и благочестие. Тълпи посетители се стичали при неговия стълб, за да получат наставления; ученици се заселвали около него; царе и сановници искали неговия съвет и благословение. Но подвижникът считал себе си винаги недостоен Божи служител. Подвизавал се по такъв начин 33 години и в дълбока старост."


2017_12_10_002.JPG

2017_12_10_003.JPG

2017_12_10_005.JPG

2017_12_10_006.JPG

2017_12_10_007.JPG

2017_12_10_008.JPG

2017_12_10_009.JPG

2017_12_10_010.JPG

2017_12_10_011.JPG

2017_12_10_012.JPG

2017_12_10_013.JPG

Четиринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 03/12/2017 - 14:58

Четиринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_12_03_001.JPGВ четиринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (03 декември, св. прор. Софония, св. свщмчк Теодор, архиеп. Александрийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"А когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше; и като чу да минава край него народ, попита: какво е това? Обадиха му, че Иисус Назорей минава.

Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме!

Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. И когато оня се приближи до Него, попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала."
Лука 18:35-43


След светата служба си о. Ромил призова всички да купуват църковни календари и свещи само от църковния магазин или от храма.

Църковната свещ е нашата безкръвна жертва пред Бога, църковният каледар е интелектуален труд на Светия синод на Българската православна църква - Българска Патриаршия и е некоректно да бъде препечатван от други издателства без разрешение, както се прави в момента.

С приходите от свещи и друга църковна утвар светата православна църква се грижи за благолепието на Божия дом (храма) и от тези приходи се плащат възнагражденията на Божите служители.

2017_12_03_002.JPG

2017_12_03_003.JPG

2017_12_03_005.JPG

2017_12_03_006.JPG

2017_12_03_007.JPG

2017_12_03_008.JPG

2017_12_03_009.JPG

2017_12_03_010.JPG

2017_12_03_011.JPG

2017_12_03_012.JPG

2017_12_03_013.JPG

2017_12_03_014.JPG

2017_12_03_015.JPG

2017_12_03_016.JPG

2017_12_03_017.JPG

2017_12_03_018.JPG

2017_12_03_019.JPG

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 26/11/2017 - 15:57

Тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_11_26_001.JPGВ тринадесета Неделя след Неделя подир Въздвижение (26 наември 2017 г., преп. Алипий Стълпник, преп. Яков Отшелник, св. Стилиан Пафлагонийски) Негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога."

За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести".
[Лука 18:18-27]


2017_11_26_002.JPG

2017_11_26_003.JPG

2017_11_26_005.JPG

2017_11_26_006.JPG

2017_11_26_007.JPG

2017_11_26_008.JPG

Девета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 19/11/2017 - 18:24

Девета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_11_19_001.JPGВ деветата Неделя след Неделя подир Въздвижение (19 ноември, св. прор. Авдий, св. мчк Варлаам) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И каза им притча, като рече: на един богат човек нивата се бе много обродила; и той размишляваше в себе си и казваше: какво да направя? няма де да събера плодовете си.

И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.

Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?

Тъй бива с тогава, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога."
[Лука 12:16-21]


В проповедта си след службата о. Ромил говори за днешния свят, който е става все по-материален и пожела на всички през поста да мислим повече за духовните богатства отколкото за материалните, да се вгледаме в себе си, да се покаем за греховете си и да се причастим.

2017_11_19_002.JPG

2017_11_19_003.JPG

2017_11_19_005.JPG

2017_11_19_006.JPG

2017_11_19_007.JPG

2017_11_19_008.JPG

2017_11_19_009.JPG

2017_11_19_010.JPG

2017_11_19_011.JPG

2017_11_19_012.JPG

2017_11_19_013.JPG

Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 12/11/2017 - 21:50

Света литургия в с. Лясково

2017_11_12_001.JPGВ осмата Неделя след Неделя подир Въздвижение (12.11.2017 г., Св. Йоан Милостиви, патр. Александрийски. Преп. Нил Постник. Преп. Нил Мироточиви, Атонски. Св. пророк Ахия) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" в с. Лясково.

"И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него.

А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така."
[Лука 10:25-37]


"Превързването на раните означава непосредствения допир на Христос до болния човешки род.

Със Своите пречисти уста Той е говорил на хората в ушите, със Своите пречисти ръце Той се е докосвал до слепите очи, до глухите уши, до прокажените тела, до мъртвите трупове. Раните се намазват с мехлем. Сам Господ е този небесен мехлем за грешното човечество. Той със Самия Себе Си е помазал раните на човечеството. Елеят и виното означават милост и истина. Добрият Лекар първо е помилвал болния, а след това му е дал лекарство. Но лекарство е и милостта, и учението е лекарство. Радвайте се, първо казва Господарят, а след това учи, предупреждава, заплашва. Не бой се, казва Господ на началника Иаир, и след това възкресява неговата дъщеря. Не плачи, казва Господ на Наинската вдовица, и след това вдига от мъртвите нейния син. Господ първо е показал милост, а след това е принесъл жертва. Неговото пришествие в света в човешко тяло, в скотско тяло, е най-голямата милост от всички дела на милосърдие; а Неговата жертва на Кръста е най-голямата от всички жертви от началото до края на света. Милост и правда ще възпявам, казва пророк Давид [Пс. 101:1].

Милостта е блага като елей; правдата е добра, но и малко горчива и тръпчива за грешниците, както виното за болните. Както елеят смекчава раните на тялото, така и Божията милост смекчава измъчената и огорчена човешка душа; и както виното горчи, но загрява вътрешността на човека, така и Божията истина и правда горчи на грешната душа, но когато се спусне дълбоко в нея, я загрява и усилва.

Добичето означава човешкото тяло, което и Сам Господ е взел на Себе Си, за да бъде по-близък и достъпен. Както добрият пастир, когато намери изгубената овца, я мята на раменете си и радостно я носи в своята кошара, така и Господ е взел на Себе Си заблудените, за да бъдат там, където е Той. В този свят хората наистина живеят между демоните като овце сред вълци. Господ е добрият Пастир, Който е дошъл да потърси Своите овци и да ги защити от вълците със Своето тяло; и идвайки, Му дожалява за хората, защото бяха като овци, които нямат пастир [Марк. 6:34]. Тук човешкото тяло е изобразено като добиче, за да се покаже с това безсловесността на самото тяло без словесната (разумната) душа. В такова тяло на добиче бива облечен човекът след Адамовия грях. И направи Господ Бог на Адама и на жена му кожени дрехи, с които ги облече [Бит. 3:21]. Това станало тогава, когато Адам с греха на непослушанието се оказал напълно гол и когато се скрил от Божието лице. По Своята безкрайна кротост и безкрайна любов към раненото и полумъртво човечество Живият и Безсмъртен Господ и Сам се облякъл в тази ужасна, кожена и безсловесна телесна дреха. За да бъде по-достъпен за хората като Лекар, да бъде по-добре познат от хората като Пастир.

Странноприемницата означава светата, съборна и апостолска Църква, а съдържателят – апостолите и техните наследници, пастирите и учителите на Църквата. Църквата е основана още по време на земния живот на Христос, защото се казва, че Самарянинът донася ранения в странноприемницата и се погрижва за него. Господ е Основател на Църквата и първи Труженик в Своята Църква. Докато Той лично се грижи за ранения, съдържателят не се споменава. Едва на другия ден, след като Неговото земно време е изтекло, Той се обръща към съдържателя и предава болния на неговата грижа.

Двата динария означават, според някои тълкуватели, двата Божии завета към хората; Старият и Новият Завет. Това е Свещеното Писание, Свещеното Откровение на Божията милост и истина. Никой не може да се спаси от греха, от раните, нанесени на душата му, докато не познае Божията милост и истина, открити в Свещеното Писание. Както човек само при силната светлина на яркото слънце вижда всички пътища пред себе си и избира онзи, по който трябва да насочи стъпките си, така единствено при силната светлина на Свещеното Писание човек гледа и вижда пред себе си всички пътища на доброто и злото и ги различава един от друг. Но двата динария означават и двете природи на Господ Иисус, божествената и човешката. Тези две природи Господ е донесъл със Себе Си в този свят, за да служат на човешкия род. Никой не може да се спаси от тежките рани на греха, ако не познае тези две природи у Господ Иисус.

Защото раните на греха се лекуват с милост и истина; едното лекарство без другото не е лекарство. Господ не би могъл да покаже съвършена милост към хората, ако не се беше родил в тяло като човек; нито като човек би могъл да открие съвършената истина, ако не беше Бог. – Още, двата динария означават Тялото и Кръвта Христови, с които донесените в Църквата грешници се лекуват и хранят. Раненият има нужда и от превързване, и от помазване на раните, и от храна. Това е съвършеното лечение. Необходима е храна, и то добра храна, и както добрата храна, която лекарите препоръчват на болния, превързан и помазан в постелята, променя, усилва и очиства кръвта, тоест онова, което стои в основата на органичния живот на човека, така и тази божествена храна, Тялото и Кръвта Христови, из основи променя, очиства и укрепва човешката душа. Целокупното телесно лечение на болния е само образ на духовното лечение. И следователно, както при телесното лечение недостатъчно помага всичко, ако болният не се храни, така и при духовното лечение недостатъчно помага всичко, ако обърналите се грешници не се хранят с добра духовна храна, тоест с Тялото и Кръвта Христови. А Тялото и Кръвта на Христос в основата си означават милост и истина.

На връщане – тези думи означават второто Христово пришествие. Когато Той отново дойде като Съдия, но не в смирената дреха на добиче, а облечен в блясъка на безсмъртието и славата, тогава съдържателите, пастирите и учителите на Неговата Църква, ще Го познаят като някогашния Самарянин, Който им е предал болните души на грешниците да се грижат за тях. Но Той вече няма да бъде милостивият Самарянин, а праведният Съдия, Който ще въздаде на всеки по правда. Естествено, ако Господ съдеше според чистата небесна правда, малцина биха се спасили от вечния огън. Но Той познава нашата немощ и нашата болест и ще съди всеки, имайки предвид много неща, така че дори една чаша студена вода, подадена на жадния в Негово име, ще се смята за заслуга [Мат. 10:42]. Въпреки това не бива прекалено да се заблуждаваме и да се предаваме на безгрижие. Тук става дума за църковните пастири, за духовните водачи. На тях е дадена повече власт и благодат, и от тях повече ще се изисква. Те са солта на земята; ако солта изгуби силата си, се хвърля и се тъпче с крака [Мат. 5:13]. И още, Господ е казал, че мнозина първи ще бъдат последни, и последни – първи [Мат. 19:30]. А свещениците са първи в духовната странноприемница на Христос. Те са призвани да се грижат за болните, да наглеждат и да лекуват раните им и да ги хранят с храната на живота от честната трапеза на Божия Агнец. Горко им, ако не правят това! Те могат да бъдат първи в този кратък и временен живот, но във вечния живот няма да имат дял. И още, Господ е казал: горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда [Мат. 18:7]. А от нито един човек на този свят не може да дойде такава съблазън, каквато от небрежния свещеник, неговият малък грях съблазнява повече, отколкото големите грехове на другите хора. Въпреки това блажени са духовните пастири, които вярно изпълняват завета на отсъстващия милостив Самарянин, разпореждайки се правилно и разумно с Неговите два динария. Ще дойде ден и час, когато Господ на всеки от тях поотделно ще каже: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си [Мат. 25:21]"
св.Николай Велимирович


2017_11_12_002.JPG

2017_11_12_003.JPG

2017_11_12_004.JPG

2017_11_12_005.JPG

2017_11_12_006.JPG

2017_11_12_007.JPG

2017_11_12_008.JPG

2017_11_12_009.JPG

Архангелова задушница - Александър Звезданов 05/11/2017 - 08:03

Архангелова задушница

2017_11_04_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви, а на живи,
защото у Него всички са живи"
[Лук. 20:38]

След като вечерта в петък бе отслужена Всеобща панихида, в събота (преп. Йоаникий Велики, св. свщмчци Никандър, епископ Мирски и Ермей презвитер, Задушница) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна молитва за душите на нашите починали братя и сестри.

"Според думите на Спасителя умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот. Къде са душите им след смъртта и в какво състояние се намират те до възсъединяването на мъртвите?

Съгласно със Свещеното Писание и Св. Отци ние вярваме, че веднага след смъртта на телата душите отиват в отвъдния свят и продължават там съзнателния си живот. Иисус Христос ясно е казал: душите на праведниците се намират в мястото на радостта, където живеят, чувстват и мислят, а душите на грешниците са в мястото на мъката, където страдат, разбират ужасното си състояние и напразно скърбят за пропиляното на земята време, прекарано в грехове.

Но нито грешниците в ада, нито праведниците в рая получават пълно и окончателно възмездие непосредствено след смъртта си. Едните живеят частично в блаженство, другите - очаквайки вечните мъки. Положението на умрелите, които са на оня свят, не е окончателно. Затова за грешниците, попаднали в ада, които са вярвали и са се каели приживе за лошия си живот, но не са имали време да принесат достойни плодове на покаяние, има още надежда за спасение. Господ Иисус Христос ни казва, че хулата против Светия Дух е непростим, смъртен грях, но всеки разкаян и изповядан грях ще ни се прости. Затова вярваме, че Милостивият Господ - Всеведецът, за Когото всички са живи, може да прости и греховете на обичаните от нас покойници.

Как могат да бъдат простени такива грехове? Молитвите, милостинята и помените, правени в чест на покойниците, могат да умилостивят Бога и да покрият много грехове. Молитва за умрелите е въведена още в Литургията, съставена от св. апостол Иаков, брат Господен. А св. Василий Велики казва, че Господ приема от нас умилостивителни молитви и жертви за ония, които са в ада.

Телесната смърт не прекъсва единството между вярващите в Христа, пребиваващи в Църквата. Затова на тях - вечно живите в Бога - отдаваме почит и признание и затова измолваме прошка от Бога - да смегчи Милосърдният, Който иска всички да се спасим, тяхната участ на оня свят."


2017_11_04_002.JPG

2017_11_04_003.JPG

2017_11_04_004.JPG

2017_11_04_005.JPG

2017_11_04_006.JPG

2017_11_04_007.JPG

2017_11_04_008.JPG

2017_11_04_009.JPG

2017_11_04_010.JPG

2017_11_04_011.JPG

2017_11_04_012.JPG

2017_11_04_013.JPG

2017_11_04_014.JPG

2017_11_04_015.JPG

2017_11_04_016.JPG

2017_11_04_017.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 61 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 484172  общо

 1  в момента

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.76 секунда