СЪОБЩЕНИЕ

На 06 януари 2021 г. († Свето Богоявление - Йордановден) от 9:00 ч. в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър ще отслужи Василиева света литургия и Велик Богоявленски водосвет. След водосвета, спазвайки изискванията на църковния канон, кръстът ще бъде хвърлен във водите на Славеева река.

Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, кани всички православни християни, гражданите и гостите на града да вземат участие в светата литургия и водосвета.

Неделя преди Богоявление

В Неделя преди Богоявление (03 януари 2021 г., св. прор. Малахия, св. мчк Гордий) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците: "ето. Аз изпращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе." "Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му."

Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване грехове. И излизаха при него цялата Иудейска страна и иерусалимци, и всички се кръщаваха от него в река Йордан, като изповядваха греховете си.

А Йоан носеше дреха от камилска вълна, и кожен пояс на кръста си, и ядеше акриди и див мед. И проповядваше, думайки: след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светий."
[Марк 1:1-8]

"Св. пророк Малахия написал последната пророческа книга на Стария Завет и е един от тъй наречените "12 малки пророци", и затова юдейското предание го нарича "печат на пророците".

Той пророчествувал на Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия, между годините 416 и 400 преди Христа. През това време се породили големи безредици всред евреите и техните свещеници, които малката книжка на Малахия (само 4 глави) изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време, когато още не бил утвърден новия ред на Неемия и богослуженията в Йерусалимския храм.

Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча със задача да подготви пътя на Идващия и за идването на Месия – Христос, Когото пророкът нарича "Слънце на правдата".

Книгата на пророк Малахия наистина представлява приключване на старозаветните пророчества ("печат на пророците") и започване на благодатната история на тяхното изпълнение."

Обрезание Господне в Айтос

На 01 януари 2021 г. (Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски - Василовден) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света Василиева литургия.

"И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
...
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници;. и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим.

Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи.

Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците."
[Лука 2:20-21,40-52]

ПРОГРАМА ЗА РЕДА НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА ПРЕЗ РОЖДЕСТВЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ на 2020/2021 година

01 януари - Нова година, Обрезание Господне, св. Василий Велики, св. Емилия, св. мчк Василий Анкирски (Василовден) (Блажи се)
9:00 ч. - утреня и Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

03 януари - † Неделя пред Богоявление, Св. прор. Малахия. Св. мчк Гордий
9:00 ч. - полунощница, утреня и Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

05 януари - Св. прор. Михей. Св. мчци Теопемт и Теона. Преп. Синклитикия и Аполинария (Строг пост)
9:00 ч. - полунощница, утреня, царски часове, вечерня с Василиева света литургия и Велик Богоявленски водосвет в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари - † Свето Богоявление (Йордановден) (Блажи се)
9:00 ч. - полунощница, утреня, Василиева света литургия и Велик Богоявленски водосвет в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - Айтос

07 януари - † Св. Иоан Кръстител
9:00 ч. - полунощница, утреня и Златоустова света литургия в параклис "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - Айтос

Стефановден в Айтос

В третия ден от Рождество Христово, в който през тази година се пада и Неделя след Рождество Христово (27.12.2020 г., св. първомъченик и архидякон Стефан, преп. Теодор Начертаний - Стефановден), Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи полунощница, утреня и Златоустова света литургия.

В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите. Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светии и с мъдрост, които ще поставим на тая служба; а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.

Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия, които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.

И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Йерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата. А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.

Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана; ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.

Тогава получиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога. И подбудиха народа, старейте и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона. И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона, защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Мойсей.

И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.

Тогава първосвещеникът рече: това тъй ли е?

А той отговори: мъже братя и отци, чуйте! Бог на славата се бе явил на отца ни Авраама, когато беше в Месопотамия, преди той да се засели в Харан, и му каза: "излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си, та дойди в земята, която ще ти покажа". Тогава той излезе от земята Халдейска и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт. Бог го пресели в тая земя, дето вие сега живеете. И не му даде в нея наследство ни една стъпка, а обеща да я даде за владение нему и на потомството му след него, когато той още нямаше чедо.

И говори Бог така: "потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя, и ще бъдат поробени и притеснени четиристотин години. Но Аз ще съдя оня народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място".

И даде му завет за обрязване. След това той роди Исаака и го обряза на осмия ден; а Исаак роди Иакова, Иаков пък - дванайсетте патриарси. Патриарсите завидяха на Иосифа и го продадоха в Египет; ала Бог беше с него, избави го от всичките му неволи и му дарува благоволение и мъдрост пред фараона, египетски цар, който го и постави началник над Египет и над целия си дом.

Тогава настана глад и голяма неволя по цялата земя Египетска и Ханаанска, и нашите бащи не намираха храна. А Иаков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път.

А когато отидоха втори път, Йосиф се откри на братята си, и Иосифовият род стана известен на фараона. Йосиф прати та повика баща си Иакова и целия си род - седемдесет и пет души.

Иаков слезе в Египет, и се помина там - той и бащите ни; и ги пренесоха в Сихем и положиха в гроб, що бе купил Авраам със сребро от синовете на Емора Сихемски.

И като наближаваше време да се изпълни обетът, за който Бог се бе клел на Авраама, народът растеше и се умножаваше в Египет, докле дойде друг цар, който не познаваше Иосифа; той, лукавствувайки против нашия род, притесняваше бащите ни, като ги принуждаваше да хвърлят децата си, за да не остават живи.

В това време се роди Мойсей, който беше Богу мил. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом. А когато беше хвърлен, прибра го фараоновата дъщеря и си го отхрани като син. И научен биде Мойсей на всичката мъдрост египетска, и беше силен на думи и дела.

Когато той навършваше четирийсет години, дойде му наум да споходи своите братя, синовете Израилеви. И като видя, че обиждат едното от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.

Той мислеше, че братята му ще разберат, какво Бог чрез неговата ръка ще им даде спасение, но те не разбраха.

На другия ден, когато някои от тях се биеха, той се яви и ги придумваше да се помирят, казвайки: "мъже, вие сте братя; защо се обиждате един други?" Но онзи, който обиждаше своя ближен, го отблъсна и рече: "кой те е поставил началник и съдия над нас? Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?" От тия думи Моисей забягна и стана пришълец в земята Мадиамска, дето му се родиха два сина.

Като се изминаха четирийсет години, яви му се в пустинята на планина Синай Ангел Господен в огнения пламък на една къпина. Мойсей, като видя, почуди се на туй видение; а кога се приближи да разгледа, дойде до него глас Господен: "Аз съм Бог на твоите отци. Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов". Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

А Господ му каза: "събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя свята. Аз видях, видях неволите на Моя народ в Египет и чух стенанията му, та слязох да го избавя; и сега доили, ще те пратя в Египет".

Тоя Мойсей, когото те бяха отхвърлили, казвайки: "кой те е поставил началник и съдия", - него Бог, чрез явилия му се в къпината Ангел, проводи за началник и избавител. Той ги изведе, като направи чудеса и личби в Египетската земя и в Червено море и в пустинята през четирийсет години.

Това е онзи Мойсей, който бе казал на синовете Израилеви: "Господ, Бог ваш, ще въздигне вам измежду братята ви Пророк като мене; Него ще слушате".

Това е оня, който при събранието в пустинята беше с говорилия му на планина Синай Ангел и с нашите бащи; това е оня, който прие живи думи, за да ги предаде нам, и комуто нашите бащи не искаха да се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет, като рекоха на Аарона: "направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем, какво се е случило на тоя Мойсей, който ни изведе из Египетската земя".

И направиха в ония дни теле, и принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце. А Бог се отвърна и ги остави да служат на войнството небесно, както е писано в книгата на пророците: "доме Израилев, принасяхте ли Ми вие заколения и жертви през четирийсет години в пустинята?

Вие възприехте скинията Молохова и звездата на вашия бог Ремфана, образи, които направихте, за да им се покланяте; и Аз ще ви преселя оттатък Вавилон".

Скинията на свидетелството бе сред нашите отци в пустинята, както бе заповядал Оня, Който говори на Моисея да я направи по образец, какъвто бе видял. Нея нашите отци с Иисуса наследиха и внесоха във владенията на ония народи, които Бог бе прогонил от лицето на отците ни. Тъй беше до дните на Давида, който намери благоволение пред Бога и поиска да намери жилище на Бога Иаковоа. А Соломон Му построи дом.

Ала Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът: "небето е Мой престол, а земята - подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми съзидате, казва Господ, или кое място е за Моя почивка? Нали Моята ръка направи всичко това?"

Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие. Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, - вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

А Стефан, изпълнен с Дух Светии, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога, и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,
и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми! И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.
[Деяния на апостолите 6:1-7:60]

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ 2020 ГОДИНА

"Аз съм светлината на света;
който Ме последва,
той не ще ходи в мрака,
а ще има светлината на живота."
[Йоан. 8:12]

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

В дните и месеците на нови и тежки изпитания, които заедно с целия свят и цялото човечество споделяме и ние, отново сме застигнати от единствените по рода си радост и надежда, изгрели днес с Рождеството по плът на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Отново ликуващият хор на ангелското войнство възвестява за предивната тайна на боговъплъщението. Отново ние в радостта си бързаме, следвайки мъдреците от Изтока и витлеемските пастири, да сведем глави пред величието на щедро изливащата се над цялото творение неизтощима Божия любов, свидетелствайки, заедно с божествения евангелист, за Всещедрия и Всемилостив наш Бог, Който "толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" [Йоан. 3:16].

Пребъдвайки в тази с нищо несравнима радост поради идването на Божия Син сред нас, славословейки изгряването на истинската Светлина, "която просветява всеки човек, идващ на света" [Йоан. 1:9], ние, призованите свише "чеда на светлината" [Еф. 5:8], имаме богозаповяданата и наистина апостолска мисия и високата отговорност да възвестяваме непрестанно истината за богочовечеството, за това, че откакто Синът Божи стана заради нас и нашето спасение Син Човечески, ние вече не сме сами, защото с нас и до нас е Сам Бог и затова повече "ни смърт, нито живот… ни настояще, нито бъдеще... ще може да ни отлъчи от любовта Божия в Христа Иисуса, нашия Господ" [Рим. 8:38-39]. Тази любов, с която Бог неизменно ни обгръща, ние чувстваме и днес, заедно със спасителното Божие присъствие, и всичко това ни дава сили и увереност да преодоляваме всяко изпитание и всяко изкушение, с които всекидневно се сблъскваме в земния си живот.

Живеем в свят изпълнен с болка и страдание, който всекидневно е раздиран от междуособни борби и противоречия и все повече се задъхва в своето отчаяние поради самоволното си отдалечаване от своя любящ Творец. Свят сътворен от Бога в изява на Неговата любов, който е паднал в греха на богоотстъпничеството, но е бил изкупен от своя Творец и предназначен за спасение, за освещаване и преображение: във възвестените ни чрез боговидеца "ново небе и нова земя" [Откр. 21:1]. На същия този свят, който нерядко забравя, че целият е обгърнат от Божията любов и че е призван към богообщение и богоуподобяване, днес, в деня на най-категоричната изява на тази Божия любов, ние, верните на Христовия завет с човечеството, трябва отново да припомним, че "Бог стана човек, за да може човекът да стане бог" [св. Атанасий Велики] – а това е нещо, което можем да направим единствено уподобявайки се на Бога и на Неговата безкрайна и безкористна любов към нас. Защото "по това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" [Йоан. 13:35].

Денят на Христовото Рождество е ден на светлина и радост, на надежда и упование, ден за осъзнаване на най-висшето и последно предназначение на човека: да стане бог по благодат. Ден, в който макар и все така заобиколени от болката, страданието и смъртта, ние с вяра, непосрамена надежда и богопросветен ум прославяме живота.

"Дева днес ражда Свръхестествения, и земята поднася пещера на Непристъпния; ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват, защото заради нас се роди Младенец – Предвечният Бог" [Кондак на Рождество Христово, гл. 3].

Дивното славословие, изляло се някога чрез боговдъхновения Роман Сладкопевец, изразява по неповторимо прекрасен начин цялата радост, настъпила в света с раждането на Богомладенеца. Тържеството на живота, което ще бъде окончателно засвидетелствано с Възкресението на Христос, започва днес: с тайнството, извършващо се във витлеемската пещера, с раждането в нашия свят на Самия Бог, на Този, "чрез Когото всичко е станало" [Символ на вярата, 2] и Който, понеже не можеше да понесе сътвореният по Божи образ и по Божие подобие човек да страда в безнадеждността на своята богооставеност, дойде сред нас, прие нашата природа и стана човек, за да ни даде възможността да се завърнем обратно на изоставения някога от праотците ни път на богоуподобяването. В този ден се изпълнява древното пророчество: "народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина" [Мат. 4:16].

Огрени от тази светлина, свидетели за нейната сила и за нейната божественост, ние продължаваме да вървим сред мрака на този свят по тесния път към Царството Божие, неизменно благодарейки Богу за Неговата велика милост и всички Негови щедрости към нас, славейки с просветени и чисти сърца Него и "благоприятната Господня година" [Ис. 61:2], чието начало поставя Неговото идване сред нас.

Светлината, изгряваща днес с Рождеството на нашия Господ Бог и Спасител Иисус Христос, да огрява всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината ни и далеч от нея, и Неговият мир да бъде с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

Сливенски митрополит † ЙОАНИКИЙ

На САЩ, Канада и Австралия митрополит † ЙОСИФ

Великотърновски митрополит † ГРИГОРИЙ

Плевенски митрополит † ИГНАТИЙ

Ловчански митрополит † ГАВРИИЛ

Пловдивски митрополит † НИКОЛАЙ

Западно- и Средноевропейски митрополит † АНТОНИЙ

Варненски и Великопреславски митрополит † ЙОАН

Неврокопски митрополит † СЕРАФИМ

Русенски митрополит † НАУМ

Старозагорски митрополит † КИПРИАН

Врачански митрополит † ГРИГОРИЙ

Видински митрополит † ДАНИИЛ

Доростолски митрополит † ЯКОВ

Събор на Пресвета Богородица

На втория ден от Рождество Христово (26.декември, † Рождество Христово, събор на Пресвета Богородица, св. Йосиф Обручник, св. цар Давид, св. Яков, брат Божий. Ден на бащата) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи полунощница, утреня и Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата сладкогласно огласяха Галина и Мария Ромил.

А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.

Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
[Матея 2:13-23]

Как отбелязахме този празник през 2016 може да видите ТУК

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ
до боголюбивия клир, всечестното монашество и всички православни християни от Сливенска епархия

"Слава във висините Богу
и на земята мир,
между човеците благоволение".
[Лк. 2:14]

Преди повече от две хиляди години ангелите изпяха тази дивна песен, която и днес услажда боголюбивите души. Тази песен не заглъхна в православните храмове през вековете, защото имаше небесна сила. Тази песен и днес огласява Божиите домове, като ни поучава и наставлява как достойно да празнуваме пресветлото Рождество Христово. "Христос се ражда, за да възстанови падналия преди образ" (Молитва на проскомидията). Ражда се Tози "Чуден Съветник, Бог крепък… Княз на мира" [Ис 9:6], Който донесе небесен мир и Който с учението си обновява света.
Затова е величествен този празник. Затова е радостен този ден. Затова прославяме, величаем и се покланяме на Богомладенеца Господ Иисус Христос, Който се ражда на земята, за да ни даде най-великата заповед за любовта, за да промени живота на повярвалите в Него.
"Блажени миротворците" [Мт 5:9], ето как тълкува св. Йоан Златоуст тези Христови думи: "С това Христос не само осъжда взаимното несъгласие и ненавистта между хората, а иска нещо повече – именно да примиряваме разногласията и на другите; в този случай също говори за духовна награда. Каква? "Защото те ще се нарекат синове Божии [Мт 5:9], тъй като и делото на Единородния Божий Син се заключава в това – да съедини разделените и да примири враждуващите".
А колко е важен мирът! Колко е нужна любовта! Колко е потребна благата воля!
Но има ли мир днес в сърцата и душите ни? Има ли мир в семействата, когато сме свидетели на толкова разводи? Обществото ни не страда ли от несъгласия и раздори, от противоречия и оскърбления?
Ако мразим, враждуваме и отмъщаваме на ближните си, не прогонваме ли мира от себе си?
Тази година празнуваме Рождество Христово при сложна ситуация. Пандемията от коронавирус смути много християни, нанесе много поражения и промени много програми. Това изпитание е голямо, но и безпокойството и грижите на управляващите са също големи, които не по-малко страдат и съчувстват. Ние сме благодарни за грижите и изпълняваме всички ограничения, защото са полезни. Какво четем в светата Библия: "Почитай лекаря с чест… защото Господ го е създал" [Сирах 38:1].
Всяка рана на тялото поражда болка. Всеки грях поражда скръб в душата. Както тялото, така и душата трябва да бъдат лекувани.
Нека да чуем и се поучим от думите на св. Йоан Златоуст, който най-точно е написал: "Ами ако не се вразумим и останем зли – кажи ми – Бог няма ли да прати наказание"? И още "О, голямо коварство на дявола! О, безчовечно човеколюбие! На дявола принадлежи мисълта, обещаваща безполезна милост и правеща хората нехайни, понеже знае, че страхът от наказание като някаква юзда сдържа душата ни и обуздава пороците. Той прави всичко възможно, за да изтръгне страха из корен, та после безстрашно да се понесем в пропастта".
За излекуване и изцеление на греховете служат постът, покаянието, изповедта, смирението, кротостта и други добродетели.
Сърдечно поздравявам свещенослужителите, служителите при светата Сливенска митрополия, монасите, монахините и православните християни с преславното Рождество Христово.
Всички да се обединим, та с едно сърце и една душа да прославим Новородилия се Богомладенец и да Го помолим да дарува мир, любов, разбирателство и спокойствие. Амин!
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВА 2021 ГОДИНА!

25.12.2020 г.
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

† Митрополит Сливенски
Иоаникий

Света литургия на Рождество Христово

На Рождество Христово (25.12.2020 г.) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."
[Матes 2:1-12]

Богослужения преди Бъдни вечер

В деня преди Рождество Христово Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи полунощница, утреня, царски часове и вечерня с Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше нашият брат в Христа Тодор от с. Дъскотна.

"През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя. Това преброяване беше първо, когато Кириний управляваше Сирия. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град.

Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давилов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна.

А когато бяха те там, дойде ѝ време да роди; и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в страноприемницата.

В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много. И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ; и ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.

И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!

Когато Ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един другиму: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си.

И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано."
[Лука 2:1-20]