Важно!

18 август:
Св. мчци Флор и Лавър. Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец

19 август:
✝ 12 Неделя след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично. Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Нови Атонски

20 август:
Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Трифоновден в Айтос - Александър Звезданов 02/02/2018 - 08:41

Трифоновден в Айтос

2018_02_01_001.JPGПравославнит ехристияни от Айтос почетохме паметта на св. мчк Трифон със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.

"Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, Римската империя. Родителите на св. Трифон били дълбоко вярващи християни и отрано се потрудили над своето чедо да разгорят в сърцето му любов и преданост към Бога. Трудът на родителите скоро дал своя плод. Свети Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.

Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана - умна и хубава. За нея идвали видни и прославени момци. Но в това време тя тежко заболяла душевно. Мъченица и терзана, тя се хвърляла в огън, хвърляла се и във вода от мъка. Идвали най-способни лечители, но накрай родителите ѝ се убедили, че за болестта ѝ няма лек. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тия думи отдавали на душевното ѝ страдание и ги отминавали без внимание. Но когато нямало вече какво да правят, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.

Св. Трифон тогава бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, истинността на обясненията му, че живият и истинският Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката, била очевидна за всички. Мнозина повярвали и се кръстили. Императорският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той обдарил богато свети Трифона и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова той раздал из пътя си всичко на нуждаещите се.


Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството. Той наредил на цялата империя християните да се заставят да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити.

В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон - че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал царската воля; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин веднага наредил да заминат стражи за Фригия, да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея, където било седалището на управлението. Светецът бил лесно намерен, понеже за ревността му по Бога, за многобройните му чудеса и усърдието му в разпоространението на вярата се говорело из цяла Фригия.

Вестта на стражата, изпратена да го арестува, стигнала до него много по-рано от самата стража. Св. Трифон имал предостатъчно време да се укрие. Той обаче не се възползувал от това. Времето до пристигането на стражата той прекарал в пост и молитва. А когато тя дошла, той я посрещнал и се предал. Когато въвели младежа в съдилището, съответният съдебен служител, на име Помпиан, се обърнал с вискок глас към Аквилин:

- Ето юношата от Анамия, представен на твое величество за съд, е застанал пред светлата ти власт.

- Застаналият насреща - обадил се Аквилин - да ни каже своето име, своята родина и своята съдба, а също и да изповяда вярата си.

- Името ми е Трифон, родното място - село Комсада, което е в околностите на град Апамия. Съдба у нас няма, защото вярваме, че всичко става по Божи промисъл, а не по съдба и движение на звездите, нито пък случайно, както вие вярвате. По живот не съм роб, а свободен. Единствено на Христа служа. Христос е моята вяра. Христос е моята слава и похвала.

- Мисля - казал управителят, - че досега не си чул за царската заповед - всеки човек, който се нарича християнин и на боговете не се покланя, да бъде предаден на смърт. Опомни се прочее и се отречи от твоята измамлива вяра, за да не бъдеш хвърлен в огън.

- О, ако бих се сподобил чрез огън и чрез всички мъки на света да умра за името на моя Бог, Господ Иисус Христос!

- Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.

- Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.

- Ще предам - заплашил управителят - тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.

- Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!

Аквилин загубил самообладанието си, което си налагал заради своето достойнство, разгневил се и дал заповед да изтезават юношата: да снемат дрехите му, да го окачат на едно дърво и да го бият, докато се откаже от своя Бог. Подсъдимият, като чул заповедта, веднага започнал да се съблича.

Цели три часа жестоко били юношата. Тялото му се покрило с рани и кръв. Въпреки това, той не само не се отрекъл, но и стон дори не издал. Острите болки от многобройните рани потъвали в дълбоката му обич и безпределна преданост към Бога.

Управителят наредил отново да го затворят и заминал на обиколка из областта. Като се завърнал, той го извикал пак на съд.

- Наказа ли те достатъчно - запитал той - дългият ти престой в затвора, за да се подчиниш на царската заповед и да паднеш на колене пред боговете?

- Мой Бог и Господ е Иисус Христос, Комуто служа с чисто сърце. Той ме научи и утвърди, непоколебимо да пазя вярата си в Него. На Него прочее, истинският цар и Бог, се покорявам и пред Него коленича!

Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и бос да го развеждат из заснежените градски улици, като непрестанно го бият. След това мъчение, на което целият град станал свидетел, той отново бил изправен на съд:

- Докога, Трифоне, не ще обръщаш внимание на мъките? Докога не ще те докосва лютивината на болките?

- Докога ли - отвърнал свети Трифон - не ще познаваш силата на Христа, която е у мене, и докога ще изкушаваш Светия Дух?

Последвала нова заповед за изтезания. Но напразно. На Аквилин не оставало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда: Трифон да се изведе извън града и да бъде обезглавен с меч!

Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го е удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление - да се всели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да се занимават повече с него.

Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насъне и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му. "


След светата служба бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие.

2018_02_01_002.JPG

2018_02_01_003.JPGbr>
2018_02_01_004.JPG

2018_02_01_005.JPG

2018_02_01_006.JPG

2018_02_01_007.JPG

2018_02_01_008.JPG

2018_02_01_009.JPG

Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 29/01/2018 - 08:50

Неделя на Митаря и Фарисея

2018_01_28_001.JPGВ шестнадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (28.01.2018 г., Неделя на Митаря и Фарисея. Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, епископ Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"... двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."
[Лука 18:10-14]


В проповедта си о. Ромил говори за смирението на митаря пред Бога и за гордостта от себе си на фарисея. Свещеникът засегна и темата за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция), в която зад борбата с насилието над жени прозира възможността всеки сам да определи пола си. "Кой съм аз - каза о. Ромил, - че сам да определям пола си, след като Господ ме е създал по рождение мъж, или жена?" Точно това е съвременната фарисейска гордост, която се опитват да наложат в българското общество против волята на Бога.

2018_01_28_002.JPG

2018_01_28_003.JPGbr>
2018_01_28_004.JPG

2018_01_28_005.JPG

2018_01_28_006.JPG

2018_01_28_007.JPG

2018_01_28_008.JPG

2018_01_28_009.JPG

2018_01_28_010.JPG

2018_01_28_011.JPG

2018_01_28_012.JPG

Снимки от новостроящия се храм в с. Руен - Александър Звезданов 26/01/2018 - 14:38

Снимки от новостроящия се храм в с. Руен


2017_10_10_Ruen_002.JPG

2017_10_10_Ruen_003.JPG

2017_10_10_Ruen_004.JPG

2017_10_10_Ruen_005.JPG

2017_10_10_Ruen_006.JPG

2017_10_10_Ruen_007.JPG

2017_10_10_Ruen_008.JPG

2017_10_10_Ruen_009.JPG

2017_10_10_Ruen_010.JPG

2017_10_10_Ruen_011.JPG

2017_10_10_Ruen_012.JPG

2017_10_10_Ruen_013.JPG

2017_10_10_Ruen_014.JPG

2017_10_10_Ruen_015.JPG

2017_10_10_Ruen_016.JPG

2017_10_10_Ruen_017.JPG

2017_10_10_Ruen_018.JPG

2017_10_10_Ruen_019.JPG

2017_10_10_Ruen_020.JPG

2017_10_10_Ruen_021.JPG

2017_10_10_Ruen_022.JPG

Светият Синод публикува призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция - Александър Звезданов 23/01/2018 - 19:59

Светият Синод публикува призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция

ic_xc_nika.pngСлед като във вчерашния ден светият Синод на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия публикува становище по повод Истанбулската конвенция, днес, 23 януари 2018 г., бе прието решение за усърдна молитва против приемането ѝ.

"РЕШЕНИЕ на Светия Синод с призив за усърдна молитва против приемането на Истанбулската конвенция

Като помним думите на Господа "…без Мене не можете да вършите нищо" [Йоан.15:5] в тези дни на тежки духовни изпитания на вярата и съвестта на Православния български народ, Св. Синод на БПЦ – БП призовава Православния български народ с усърдна молитва да изпроси Божията помощ да не бъде приета Истанбулската конвенция, която, според нас, би довела до "духовна смърт" на народа и единодушно РЕШИ:

Извънредно, всекидневно във всички храмове и манастири в диоцеза на Българската православна църква – Българска Патриаршия да се отслужва молебният канон към Св. Богородица.

Обръщението на Св. Синод, относно ратифицирането на Истанбулската конвенция, да се прочете след светата Литургия от църковния амвон на 28 януари т.г. – Неделя на митаря и фарисея."

Ето и пълният текст на становището:

"Становище на Светия Синод на Българската Православна църква – Българска Патриаршия

по повод Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба с насилието срещу жените и домашното насилие, придобила обществена употреба като Истанбулска конвенция


Светият Синод на БПЦ – БП, основавайки се на библейската истина: "И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори." [Битие 1:27], като изразител на източноправославните християни, които съставляват огромното мнозинство от българските граждани, при зачитане на конституционния принцип за недискриминиране, основано на пол, както и утвърдените норми на международното право за равно третиране на мъжете и жените, подкрепя усилията на международните и европейски институции, както и органите на държавната власт в Република България, за защита на жените от всички форми на насилие,

ЗАЯВЯВА, че е против въвеждането чрез Истанбулската конвенция на понятия, несъвместими с българския обществен ред, непознати в националната ни правна система, както и срещу прокарването на идеи, несъвместими с вярата на Светата Православна църква.

Самият факт, че Истанбулската конвенция поражда спорове в българското общество относно понятия, които въвежда, буди тревога.

Няма обяснение и е неприемливо международен договор, който поражда несъмнено обществено несъгласие, да се внася в Народното събрание за обсъждане и ратифициране, без "Обяснителния доклад", защото той е източник на тълкуване на волята на законодателя.

Предметният обхват на конвенцията е по обществено значими въпроси и общественото обсъждане следва да се провежда преди подписването на конвенцията, а не във финалната фаза на законодателния процес, когато се предлага за ратифициране.

Българският парламент с позицията си по Истанбулската конвенция ще даде ясен знак дали се вслушва в гласа на народа или в други гласове. И дали защитава теории, продукт на социалното инженерство и които засягат фундамента на обществото – човека, неговата вяра, семейство и нравствени ценности.

За Св. Синод на БПЦ-БП, мотивиран от тази принципна позиция, е несъмнено, че Истанбулската конвенция надхвърля прокламираните цели въз основа на следното:

1. Ясно следва да се каже, че големият проблем на Истанбулската конвенция не е нейният превод на български език, а нейният смисъл. Според чл. 81, параграф последен от Конвенцията, автентични са само английският и френският текст. Следователно, при тълкуването и прилагането на Конвенцията, българският превод (добър или лош) не е меродавен – аргумент за това се съдържа и в чл. 33 от Виенската конвенция за правото на договорите. Мониторингът над България ще се осъществява в съответствие с автентичния текст. Следва да се припомни, че българският текст на международен договор се обнародва в Държавен вестник по правилата на чл. 25 от Закона за международните договори в Република България.

В автентичния текст на конвенцията понятието "джендър" (gender, genre) е категорично разграничено от понятието "пол" (sex) като ново, различно понятие, непознато в българския правен ред. Сам по себе си този факт е достатъчен за несъгласие. Полът може да бъде само биологично определен, защото мъжът и жената са Божие творение.

2. В чл. 3 "Определения" в б. "в" се дефинира понятието "пол" "(gender) за целите на Конвенцията "пол" означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете".

2.1. Азбучна истина е, че определенията в международен договор или в закон относно употребените в тях понятия са ключ за тълкуването на съдържанието им. Очевидно е че определението се отнася до пол, различен от биологичния, защото последният няма потребност от легална дефиниция.

2.2. Не се нуждае от коментар честотата на употребата на термините "джендър"(gender) и "пол" (sex) в Конвенцията, факт показателен сам по себе си, за да внуши какъв е истинският смисъл на Конвенцията и какво преследва, извън благородните цели за защита на жените от насилие и домашно насилие. Тази именно честота на употреба на термина "джендър"(gender) обуславя необходимостта от определение в чл. 3, б. "в" на понятието "пол", т.е."джендър"(gender) в автентичния текст, което статистически се изразява в следното:

• Общо в Конвенцията терминът "джендър"(gender), и производните му е употребен 25 пъти (от които 4 пъти в преамбюла), а терминът "пол"(sex) и производните му е употребен 19 пъти, т.е. значително по-малко от дефинираното понятие "джендър"(gender), а в българската версия се употребява само "пол";

• Съвместна употреба на двете понятия се съдържа в чл. 3, б. "в" и чл. 4, §.3; в преамбюла е записано "sexual violence and the potential for increased gender-based violence", т.е. "сексуално насилие" и "насилие, основано на gender - ориентация".

• В "Обяснителния доклад" към Конвенцията: терминът "джендър"(gender) и производните му е употребен 126 пъти, а терминът "пол"(sex) и производните му е употребен 89 пъти.

3. Съществуването на определение за "пол" или "(gender)" в автентичния текст в дефинитивна норма в международен договор или в националното законодателство, дори без да се обсъжда съдържанието му, само по себе си е проблем и буди категорично възражение, защото полът е биологично детерминиран – мъж и жена, а не е въпрос на самоопределяне.

БПЦ не приема узаконяването на категории като "джендър", "джендърна идентичност", полът като "социално изградени роли", "джендърно разбиране", "нестереотипни джендърни роли" и пр.

4. При систематическото, логическото и телеологично тълкуване на Конвенцията, а и от нейното заглавие, става пределно ясно, че субект на защита са жените и момичетата, т.е. единият от установените два пола. В този смисъл наличието на това определение за "пол" или (gender) в автентичния текст е в противоречие със заглавието на Конвенцията и е извън контекста, освен ако не цели да се разшири обхватът на защита, какъвто е настоящият случай. Или най-общо, в предметния обхват на защита чрез понятието (gender) попадат и лицата, които се определят със социален пол, различен от биологичния, а не само жените и момичетата.

5. Определение за (gender) не се съдържа в нито един от изброените в преамбюла на Истанбулската конвенция международни договори и актове. В националното ни законодателство не се дава определение за "пол", нито се дефинират понятията "мъж" и "жена".

Неубедителни са твърденията, че в конвенцията не се въвежда понятието "трети пол", тъй като в определението за пол или (gender) в автентичния текст на Конвенцията се влага съдържание, различно от двата биологични пола, макар това да не е изрично записано като "трети пол".

Некоректно е да се твърди, че понятието "пол" или (gender) в автентичния текст се употребява само за целите на Конвенцията, тъй като най-общо в механизмите за нейното прилагане има редица задължения за промяна на националното законодателство. Според чл. 5, ал. 4 от Конституцията предимство имат международните договори пред националното законодателство, ако им противоречи. Законите следва да бъдат в съответствие с Конституцията, което по необходимост би довело до конституционни промени. Българската конституция е ясна по отношение на принципа на недискриминация, включително и на основата на пол. Според чл. 6, ал. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. Остава открит въпросът как се съвместява конституционното понятие "пол" и понятието "пол" по конвенцията, така както текстът е внесен на български език в Народното събрание.

6. Будят безпокойство използваните изрази за взимане на мерки за изкореняване на обичаите и традициите, свързани със "стереотипните роли за мъжете и жените" (чл. 12, ал. 1 от Конвенцията).

7. Чл. 4. §. 3 от Конвенцията гласи: "Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут."

Несъмнено тази норма няма необходимост от тълкуване, защото разпоредбата е категорична – има изброяване на пол и социален пол – "sex" и "gender".

8. Ето защо, чл. 6 от Конвенцията не задължава държавите да прилагат "политики, основани (на пола), както гласи българският превод, а да прилагат джендърна политика (genderpolicy), както гласи автентичният текст.

Несъмнено за Св. Синод е, че тези две разпоредби - чл. 4, параграф 3 и чл. 6 от Конвенцията определят цялостното ѝ прилагане в националното право. Резерви и декларации по тях са недопустими по смисъла на Конвенцията.

9. В т. 53 от "Обяснителния доклад" на Конвенцията става ясно кои групи хора са включени в обхвата на защита – "Определени групи индивиди може също да търпят дискриминация на базата на половата си идентичност, което с прости думи означава, че социалният пол, с който те се идентифицират, не е в съответствие с биологичния пол, който им е бил приписан при раждането. Това включва категории индивиди, като например трансджендър и транссексуални хора, кросдресъри , травестити и други групи хора, които не отговарят на това, което обществото е установило като принадлежащо към категориите "мъжки" и "женски."

10. В Резолюция на Европейския парламент от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета за сключване от Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (COM(2016)0109– 2016/0062(NLE) се казва:

• т. "И" - като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за справяне с нововъзникващото явление онлайн насилие, основано на пола, включително оскърбително отношение, тормоз и заплахи, особено на млади жени и момичета и ЛГБТИ лица;

• т. "С" като има предвид, че някои групи жени, като например жените мигранти, жените бежанци и кандидати за убежище, жените и момичетата с увреждания, жените ЛБТИ и жените от ромски произход, са застрашени от множествена дискриминация, поради което са още по-уязвими към насилие, поради мотиви, подхранвани от сексизъм, заедно с расизъм, ксенофобия, хомофобия, трансфобия или интерсексфобия, както и дискриминация, основана на възраст, увреждане, етнически произход или религия.

От тези текстове на Резолюцията става ясно, че за Европейския парламент на Европейския съюз не само жените ЛБТИ, а всички ЛГБТИ лица са субекти на защита по Конвенцията и следователно не може да се твърди, че тази категория лица не са включени в Истанбулската конвенция.

11. Обезпокоени сме от съдържанието на чл. 12 от Конвенцията, в който държавите-страни по Конвенцията трябва да предприемат мерки за включване в учебното съдържание "на учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола", както и от философията, вложена в чл. 14 от Конвенцията "за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете."

12. Пределно ясно е, че чл. 78 "Резерви" на Конвенцията в предметния си обхват не включва коментираните спорни текстове, освен да се направи резерва срещу самия чл. 78, което по същество е невъзможно.

13. По отношение на предложенията да се приеме тълкувателна декларация от българския парламент, следва да се посочи, че такива са направени от Полша Литва и Латвия при подписване на Конвенцията и от Полша при ратификацията й. По ратификацията на Полша има възражения от други държави - Швейцария, Австрия, Холандия, Швеция, Норвегия, Финландия, че тълкувателната декларация на Полша представлява по същество резерва към Конвенцията, което е недопустимо според чл. 78, т.е. тази декларация не се признава. В международното право на договорите тълкувателните декларации нямат правна сила и не могат да се противопоставят на съответния международен договор, ако това не e изрично предвидено.

14. Самата Конвенция дава принципна възможност същата да бъде изменена на основание чл.72, но това е практически трудно осъществимо.

Уважаеми народни представители,

Всяка власт е от Бога и в обществото трябва да се постигне съгласие, което е за добруването на българския народ и е в съзвучие с мотото на българското председателство на Европейския съюз – Съединението прави силата.

Св. Синод не подкрепя Конвенцията, заради задълженията за предприемане на законодателни и други мерки от страна на държавите да въвеждат понятия и принципи, противоречащи на обществения и правен ред и изконни нравствени ценности.

България има национални закони, които осигуряват защита срещу насилия въобще, включително и домашно насилие.

Водени от горното и загрижени за бъдещето на нашия народ като негови духовни архипастири, призоваваме Народното събрание да се вслуша в гласа на народа и да не ратифицира Истанбулската конвенция, чрез която се въвеждат понятия, които влизат в остро противоречие с нашата православна вяра, национални традиции и правна система.

Свещен отечески дълг на Св. Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия е да припомни на Божия народ думите на Св. Библия: "Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво!" [Ис. 5:20].

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД

† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАНИКИЙ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ КИПРИАН
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ, НАМЕСТНИК НА ОВДОВЕЛИЯ ВИДИНСКИ ЕПАРХИЙСКИ ПРЕСТОЛ"

Неделя на Закхея в Айтос - Александър Звезданов 21/01/2018 - 18:14

Неделя на Закхея в Айтос

2018_01_21_001.JPGВ петнадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (21.01. 2018 г., Неделя на Закхея, преп. Максим Изповедник, св. мчк Неофит) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.

И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."
[Лука 19:1-1-]


"Преподобни Максим Изповедник - от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.

Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Нанесли му побой, тъй че земята около се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал в 622 година.

Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.

Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие св. Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.).

Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и точно формулиране на християнското богооткровено учение. Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. "


"Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, докато те ядели, той се молил пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град. Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му, на които той запрещавал да казват за виденото чудо. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.

На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв. Гонението против християните било в пълна сила. По случай някакъв езически празник местните управители Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, главният подбудител на кървавото гонение.

Всред разгара на шумното езическо празненство изведнъж на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както някога греел образът на Моисей подир срещата му с Йехова. Ангел Божи го пренесъл на площада, за да свидетелствува пред всички истинността на християнската си вяра. Докато неговите съграждани едва познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния юноша, Неофит, за общо слисване, произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и жестоко го били с волски жили. Мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за покаяние и вразумление на обезумелите езичници. Раните на пребитото и стъргано тяло на мъченика поливали с оцет и ръсили със сол, а от устата му излизал само молитвеният шепот: "Сине Божи, помилвай ме!" Не помогнали и неизбежните ласкателни обещания за награди и лекуване от най-изкусните лекари. Изуменият управител се видял в чудо пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тъмница и изтичал до императорския палат.

Августът и неговият кесар решили сами да видят този чудесен момък и на другия ден събрали населението на Херакловото игрище, където били поставени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и изисквал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското присъствие, нито силно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени врати, като се надявали, че и костите му ще се превърнат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта невредим, подобно на тримата момци от вавилонската пещ [Дан. 3:94].

Но и това не вразумило мъчителите. Те търсили, с какво друго да го измъчат и погубят. Завели юношата на арената и пуснали срещу съблечения Неофит мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Накрай довели огромен и страшен лъв, но той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да разкъса юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.

Така Бог посрамвал жестокостта на езичниците, които били по-свирепи от най-страшните зверове. Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Тогава един звероподобен езичник с един удар на копието си го пронизал. Така юношата-мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година."


В края на службата всички присъстващи изпяха многолетствие за здраве, благополучие и дългоденствие на Негово Светейщество Неофит, патриарх Български. О. Ромил припомни, че в този ден е празнувал и приснопаметният патриарх Български Максим.

2018_01_21_002.JPG

2018_01_21_003.JPGbr>
2018_01_21_004.JPG

2018_01_21_005.JPG

2018_01_21_006.JPG

2018_01_21_007.JPG

2018_01_21_008.JPG

2018_01_21_009.JPG

2018_01_21_010.JPG

Неделя на десетте прокажени - Александър Звезданов 14/01/2018 - 15:21

Неделя на десетте прокажени

2018_01_14_001.JPGВ Неделя на десетте прокажени (Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение. Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина. Отдание на Богоявление) Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."
[Лука 17:12-19]


2018_01_14_002.JPG

2018_01_14_003.JPG

2018_01_14_005.JPG

2018_01_14_006.JPG

2018_01_14_007.JPG

2018_01_14_008.JPG

2018_01_14_009.JPG

2018_01_14_010.JPG

Ивановден в Айтос - Александър Звезданов 07/01/2018 - 18:11

Ивановден в Айтос

2018_01_07_001.JPGВ Неделя след Богоявление (07 януари, Св. Йоан Кръстител, Ивановден) почетохме паметта на светия Предтеча и Кръстител Господен Иоан със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храма, носещ името на светеца в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос.

"На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше понапред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явeн на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.

И свидетелствуваше Йоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е. Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий."
[Иоан. 1:29-34]


2018_01_07_002.JPG

2018_01_07_003.JPG

2018_01_07_005.JPG

2018_01_07_006.JPG

2018_01_07_007.JPG

2018_01_07_008.JPG

2018_01_07_009.JPG

2018_01_07_010.JPG

2018_01_07_011.JPG

2018_01_07_012.JPG

2018_01_07_013.JPG

2018_01_07_014.JPG

2018_01_07_015.JPG

2018_01_07_016.JPG

2018_01_07_017.JPG

2018_01_07_018.JPG

Свето Богоявление - празненство в Айтос - Александър Звезданов 06/01/2018 - 18:58

Свето Богоявление - празненство в Айтос

2018_01_06_001.JPGПравославните християни от Айтос отпразнувахме Кръщение Христово (06.01, Свето Богоявление) със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.

А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Мат. 3:13-17]


След светата литургия Негово Високоблагоговейнство отслужи Богоявленски водосвет и с литийно шествие присъстващите се отправиха към бента на Славеева река в близост до храма, където о. Ромил хвърли в студените води на реката светият кръст. За да спасят кръста се бяха събрали десетима смели айтоски младежи от различни възрасти. Кръстът бе спасен от Ивайло, който и миналата година пръв достигна до него. На спасяването присъстваха много граждани и гости на града, председателят на Общинския съвет Кр. Енчев и кмета на града В. Едрев.

Празненството продължи в комплекс "Генгер" с чаша вино за всеки и с общонародно веселие. О. Ромил благодари на всички участници в спасяването на кръста и им пожела да преуспяват в православната вяра. След това им връчи по две православни книги, благословение от Негово високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий. Кметът на града, г-н Едрев, връчи на участниците малка парична награда. Празненството продължи с народни хора.

2018_01_06_002.JPG

2018_01_06_003.JPG

2018_01_06_005.JPG

2018_01_06_006.JPG

2018_01_06_007.JPG

2018_01_06_008.JPG

2018_01_06_009.JPG

2018_01_06_010.JPG

2018_01_06_011.JPG

2018_01_06_012.JPG

2018_01_06_013.JPG

2018_01_06_014.JPG

2018_01_06_015.JPG

2018_01_06_016.JPG

2018_01_06_017.JPG

2018_01_06_018.JPG

2018_01_06_019.JPG

2018_01_06_020.JPG

2018_01_06_021.JPG

2018_01_06_022.JPG

2018_01_06_023.JPG

2018_01_06_025.JPG

2018_01_06_026.JPG

2018_01_06_027.JPG

2018_01_06_028.JPG

2018_01_06_029.JPG

2018_01_06_030.JPG

2018_01_06_031.JPG

2018_01_06_032.JPG

2018_01_06_033.JPG

2018_01_06_034.JPG

Обрезание Господне в Айтос - Александър Звезданов 01/01/2018 - 16:23

Обрезание Господне в Айтос

Sv_Vasilii.JPGНа първи януари 2018 г. (Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
...
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи.

Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците."
[Лука 2:20-21:40-52]


"Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" [ср. 1Тим. 3:15].

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години."


2018_01_01_002.JPG

2018_01_01_003.JPG

2018_01_01_005.JPG

2018_01_01_006.JPG

2018_01_01_007.JPG

2018_01_01_008.JPG

2018_01_01_010.JPG

2018_01_01_011.JPG

2018_01_01_012.JPG

2018_01_01_013.JPG

2018_01_01_015.JPG

2018_01_01_016.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 30/12/2017 - 12:35

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg31 декември (✝ Неделя след Рождество Христово. Преп. Мелания Римлянка, Отдание на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Света Богородица" - с. Съдиево

01 януари (понеделник, Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски, Васильовден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари (събота, ✝ Св. Богоявление, Йордановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

07 януари (✝ Неделя след Богоявление, Св. Йоан Кръстител, Ивановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 49 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 500101  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.26 секунда