Неделя на преподобни Иоан Лествичник

В четвъртата Неделя от Великия пост (11.04.2021, Неделя на преподобни Иоан Лествичник, Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи Василиева света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]

Из Лествицата на преп. Иоан

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето ѝ на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".

"Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".

"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".

Благовещение, 25 март: Ден на майката и жената

По повод Благовещение публикуваме статията на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, "Благовещение - истинският празник на жената":

"Думи като "празник", "радост", "успех" обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се "радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св. Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек." В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: "празник – обилна трапеза – "Наздраве!" – "много щастие, любов, късмет!…"

Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХ в. никакъв "международен женски ден" не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХ в. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му "научна" обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХ в. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род.

Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и ѝ възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият ѝ отговор "Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!" Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св. Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св. Дух).

Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св. Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен "Честнейшую херувим…"

Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8. март. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8. март за "Ден на жената" – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос.

Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: "много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: "защо ние празнуваме именно този ден?" И чувах в отговор: "така е станало", "така се е установило". Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?" И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него.

Първият е така да се каже "официалната версия". Тя е цитирана по вестник "Правда", където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник". А как от 23 февруари се получава 8. март ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил. Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23 февруари , а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23 февруари 1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин. Но зад тази "фасада" дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – "това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със "света на насилието" и призовали той да бъде разрушен до основи".

Оказва се, че и "учредителката" на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О. Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че "всеки от нас не е "въобще" човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир. И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир.

Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта." Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев, в годината, в която е установен 8 март, Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8 март с цел да се "призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т. е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това). Този замисъл – продължава о. Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие".

В Библейската книга "Естир" историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя). Но уплашен от голямото им влияние в обществото "министърът на отбраната" (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за "националната сигурност". Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о. Андрей справедливо задава въпросите: "Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца? Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8 март – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма. Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8 март бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на "семейни начала", наричано "фактически брак".

Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8 март поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат "неуважение" – явление, наричано "конформизъм", което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в "тълпата"

Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към "Майката на майките и на всички християни" да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения ѝ Син."

Задушница преди Неделя Месопустна

В съботата преди Неделя Месопесна Светата Православна Църква е отредила за спомен за починалите наши предци. Тази задушница (06 март 2021 г., св. 42 мчци в Амория Задушница) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи заупокойна света литургия в параклис "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
[Иоан 5:24-30]

Благодарствена молитва за Освобождението на България

"Блаженопочиналият наш освободител
император Александър Николаевич
и всички воини, паднали на бойното поле
за вярата и освобождението
на нашето отечество,
да помене Господ Бог в царството Си"

На националният празник (03.03.2021 г, св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск, ден на Освобождението на България от османско робство) гражданите на Айтос се бяха събрали на площад "Свобода" за да почетат великата дата 3-ти март. Присъстваха кмета на Община Айтос г-н В. Едрев, председателя на Общинския съвет г-н Кр. Енчев и народният представител г-жа Ив. Василева, други официални лица и много граждани и гости на Айтос.

Празненството започнаха с тържествено издигане на Българското знаме и знамето на град Айтос, ръководено от кмета на града г-н В. Едрев. Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи благодарствен молебен към Господа-Вседържителя за Освобождението на България. В заключение той благослови всички присъстващи и пожела "Честит празник".

С кратка реч на г-н Едрев за Освобождението празненството приключи. За първа година, поради епидемичната обстановка, не бе представена тържествена художествена програма, която обикновено завършва с всенародно веселие.

Неделя на блудния син

В Неделя на блудния син (28.02.2021 г.,Преп. Василий изповедник. Св. мчца Кирана Солунска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това?

Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."
[Лука 15:11-32]

Заупокойна света литургия, панихида и заупокойна молитва за о. Ромил

Днес, 20.02.2021 г. - Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Преп Плотин. Прпмчк Силвестър, Йона, Давид и др., се навършиха 6 месеца от мъченическата смърт на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий заупокойна света литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий в съслужение с предстотеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър. Службата огласяше хорът на храма.

"в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.

В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.

И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?"
[Лука 18:2-8]

След светата литургия в храма бе отслужена панихида за приснопаметния о. Ромил, а след това - на гроба му - и заупокойна молитва.

Заупокойна света литургия

На 20 февруари се навършват 6 месеца от смъртта на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, съобщава, че в този ден, 20.02.2021 - събота, от 9:00 ч.в храма ще бъде отслужена света литургия за упокой на душата на о. Ромил.

След светата служба ще бъде отслужена панихида за душата на приснопаметния Божий служител Ромил, ставрофорен иконом.

"Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки."
[Йоан 11:25-26]

Антоновден в Айтос

На 17 януари 2021 г. (Преп. Антоний Велики - Антоновден. Преп. Ахил Изповедник) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се. А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше. самарянин.

1огава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец?

И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."
[Лука 17:12-19]

Света литургия за св. Ромил Видински и заупокойна молитва за о. Ромил

На 16. януари, когато Светата Православна Църква почита честните вериги на свети апостол Петър и паметта на преподобни Ромил Видински и на свети свещеномъченик Дамаскин Габровски, Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литурги я в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. Службата огласяше нашия брат в Христа Тодор от с. Дъскотна.

След светата литургия бе отслужен молебен за упокой на душата на раб Божий Ромил, ставрофорен иконом, приснопаметен.

"Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година. "

Богоявление в Айтос

В деня на светото Богоявление (06.01.2021 г.) Негово Високолагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия и Велик Богоявленски водосвет в параклис "Св. Иоа Кръстител" в лесопарк "Славеева река в Айтос.

След водосвета, за да се осветят и всички води по Земята, кръстът бе хвърлен във водите на Славеева река и, според възстановената от о. Ромил традиция, бе "спасен".

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него. А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.

И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Матея 3:13-17]