Важно!
21 май:
Св. велики царе равноапостолни Константин и Елена (Отдание на Неделя на разслабления)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

22 май:
Преполовение. Св. мчк Василиск. Св. мчк Йоан-Владимир, княз Български чудотворец
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 13/01/2019 - 21:52

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg16 януари, сряда - Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


17 януари, четвъртък - Преп. Антоний Велики (Антоновден). Преп. Ахил Изповедник
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


18 януари, петък - Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне

Неделя след Богоявление - Александър Звезданов 13/01/2019 - 21:44

Неделя след Богоявление

2019_01_13_001.JPGВ Неделята след Богоявление (13.01.2019 г., Св. мчци Ермил и Стратоник, Св. мчк Петър Анийски, Св. преп. Максим Кавсокалевит, Преп. Иринарх Ростовски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно."
[Мат. 4:12-17]


"Зетят на Константин Велики (306-337 г.) император Ликиний (311-324 г.), който водел негова сестра, имал задължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с Константин през 314 г., което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник.

При царуването на нечестивия и ревностен идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна смърт. Търсели ги по всички страни, градове и села. Ако някой откриел християнин, донасял за него и така си спечелвал милост и големи почести. Затова, угаждайки на царя, всички започнали да търсят и преследват християните.

Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и започнал съд, при него дошъл един воин и казал:

- Тук има християнин в дяконски сан на име Ермил. Той отдавна служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.

Царят веднага заповядал да намерят и хванат Ермил. Когато при светия дошли царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като разбрал, че го водят на съд и мъчение заради Христа, се зарадвал и тръгнал след войниците доброволно, сякаш отивал да приеме почести. Изпълнен с благородно мъжество, той застанал пред царя. Ликиний го запитал:

- Кажи ни, наистина ли си християни, както чухме за тебе?

- Аз - отвърнал дякон Ермил - не само доброволно признавам, че съм християнин, но заявявам, че съм посветен пред невидимия Бог и Му служа в дяконски сан.

- Тогава стани служител и на нашите богове - казал царят.

На това предложение мъченикът с презрение отвърнал:

- Мисля, царю, че ти или си глух, или си безумен. Казах ти, че служа на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са видими, но не виждат нищо и не разбират какво означава да бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са бездушен и глух камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече присмех, отколкото поклонение.

Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и веднага заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му казал:

- Не бъди дързък, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, за да се избавиш от мъчения.

А светият като че не усещал никаква болка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и казал:

- Ти самият ще понесеш много рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и други, сякаш завиждайки на тяхното спасение, искаш насила да хвърлиш в същата гибел.

После царят заповядал да затворят светия за три дни в тъмница, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:

- "Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек" ([Пс. 117:6]? "На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта" [Пс. 55:5]?

Когато влязъл в тъмницата, той рекъл:

- “Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се" [Пс. 79:1-2]!

Господ не оставил Своя раб и пратил за негово утешение и укрепяване ангел, който се явил и казал:

- Ермиле! Бъди мъжествен, говори и не замлъквай, защото скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.

Така Бог въоръжил воина си за подвиг и го препасал със сила, укрепил мишците му за борба и дал в ръцете му като че меден лък и щит за спасение.

След три дни царят отново го повикал на съд:

- Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, за да избегнеш мъките? Или още си обзет от безумие и готвиш сам своята погибел?

Христовият воин мъжествено отговорил за слава на укрепилия го Господ:

- Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия живея, на Него съм готов да принеса в жертва самия себе си и от Него очаквам да бъде мой помощник.

- Да видим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето - възкликнал царят и веднага заповядал на шестима силни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без пощада.

Светият търпеливо понасял мъчението, сякаш биели не него, и се молел на Бога:

- Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които търпя заради Тебе, прати ми сила да понеса мъките, та като бъда участник в Твоите страдания, да стана участник и в Твоята вечна слава.

Докато се молел, внезапно се чул глас от небето:

- Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от мъките и ще получиш голяма награда за страданията си.

Този глас дал на светия голямо мъжество и сила, а мъчителите хвърлил в страх и трепет. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, но не пожелал да признае Божията сила. По негова заповед светият мъченик отново бил отведен в тъмницата.

Тъмничарят, на когото било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил таен християнин и приятел на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал мъките му, но в душата си той се радвал на неговото мъжество и твърдост, макар сам да не се решавал да поеме такива страдания.

В тъмницата свети Ермил пеел:

- "Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша" [Пс. 26:1]?

Озарила го небесна светлина и отново се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и обещал те да завършат на третия ден.

На другата сутрин царят отново заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със светло лице, весел взор и с радост в сърцето. Мъчителят поклатил глава и присмивайки му се, казал:

- Кажи ни, каква полза имаше от мрачната тъмница? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или трябва да измисля нови мъчени против упоритото ти сърце?

- Мрачната тъмница - отговорил мъченикът - ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра надежда, че ще получа бъдещата награда. И много се чудя защо изобщо не се разпръсква мракът, в който си потънал ти и който скрива истината от твоите душевни очи.

Но въпреки че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:

- Ти очевидно не си способен на друго, освен да ми се надсмиваш поради своя невъздържан език, дързост и безумие. Отговори направо - ще принесеш ли жертва на боговете, ще се подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?

- Царю, ти чу отговора ми - казал мъченикът - и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.

Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:

- "Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш" [Пс. 69:2]!

Търпението на светеца изпълнило с ярост мъчителя и той заповядал да разкъсат утробата му с железни остриета:

- Нека види - възкликнал той - вътрешностите си със собствените си очи.

А свети Ермил пеел:

- "Сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог" [Пс.83:3]. "Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми" [Пс. 62:6].

Стратоник, като гледал нечовешките мъки на своя приятел, се разплакал.

Някои от приближените видели това и веднага донесли на царя:

- Тъмничарят Стратоник не крие своето участие в християнското заблуждение и приятелството си с Ермил, защото му съчувства и плаче.

Царят повикал Стратоник и попитал:

- Приятел ли си на Ермил?

А той, ученикът на истината, не пожелал да говори неправда, и като видял, че е време да извърши своя подвиг, се обявил за приятел на страдалеца и християнина, изобличил бездушието на идолите и безумието на онези, които им се покланят, и прославил Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с пръчки. А страдалецът се обърнал към своя приятел свети Ермил и му казал:

- Помоли се за мене на Христа, Ермиле, за да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.

Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се страхува повече от наказанието на истинския Бог, защото "страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог" [Евр. 10:31].

Били светия дотогава, докато той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:

- "Господи, не спомняй предишните ни грехове" [сравни Пс.78:8].

И двамата в един глас призовавали:

- "Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си" [Пс.78:9].

В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:

- Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е приготвен венецът на правдата [сравни 2Тим.4:7-8], който ще получите на сутринта.

Когато дошло утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:

- Ще принесеш ли жертва на боговете?

- Каквото ти казах преди - отговорил той, - това ти повтарям и сега. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, защото съм навикнал да не се страхувам от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият [сравни Мат. 10:28].

Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрестанно се молел:

- Бъди ми помощник, Господи, Спасителю мой!

И чул глас свише:

- Не бой се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!

После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в древни времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И започнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на боговете.

- Иначе и ти, окаяни - казал той, - ще пострадаш подобно на приятеля си.

Блаженият Стратоник отговорил:

- Наистина ще съм окаян, ако послушам безумното ти повеление. Как мога да искам да живея, когато приятелят ми умря за Христа?

- Нима и ти искаш да умреш заедно с Ермил? - възкликнал Ликиний.

- Наистина желая това - отговорил светият,- защото истинските приятели трябва заедно да понасят и бедствията, и да се наслаждават на благата. А какво е по-приятно за нас от страданията и смъртта заради Христа?

Като оставил всякаква надежда да постигне успех, царят осъдил и него на същото наказание - да бъде удавен заедно със свети Ермил.

Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:

- "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение"! [Ангелското благовестие при Рождество Христово, Лука 2:14].

Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители. (около 315 година)

След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали близо до град Сингидон (днес Белград, столица на Сърбия). Положили ги в един гроб, защото всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, смъртта и погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и завинаги и във вечните векове. Амин"


2019_01_13_002.JPG

2019_01_13_003.JPG

2019_01_13_004.JPG

2019_01_13_005.JPG

2019_01_13_006.JPG

2019_01_13_007.JPG

2019_01_13_008.JPG

Богоявление в Айтос - 2019 - Александър Звезданов 06/01/2019 - 17:25

Богоявление в Айтос - 2019

2019_01_06_001.JPGНа 06 януари традиционните айтоски празненства по случай свето Богоявление започнаха със света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река", отслужен от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Храмът бе изпълнен с богомолен народ, дошъл да почете Кръщението Господне.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.

А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Матея 3: 13-17]


След светата богослужба о. Ромил отслужи чина на Богоявленския водосвет пред храма и поръси със светена вода присъстващите православни християни за здраве и благополучие. Присъстваха кмета на общ. Айтос г-н В. Едрев и зам-кмета г-жа М. Димова.

Празникът продължи със спасяване на кръста. В ледените води на Славеева река скочиха седмина млади по дух и сърце православни християни. Светият кръст, хвърлен от о. Ромил в реката, бе изваден от нашия брат Веселин Казаков, енориаш на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Веселин веднага бе поздравен от свещеника и от кмета на града. За първи път всички участници в спасяването получиха по едно малко дървено копие на спасения свети кръст.

На площада в комплекс "Генгер" о. Ромил освети знамето на запасните офицери от община Айтос, а всички участници в спасяването на кръста бяха наградени с малка парична награда от г-н Едрев и със стенен църковен календар за 2019 г, връчен от о. Ромил. Празненствата продължиха с хора и всенародно веселие.

2019_01_06_002.JPG

2019_01_06_003.JPG

2019_01_06_004.JPG

2019_01_06_005.JPG

2019_01_06_006.JPG

2019_01_06_007.JPG

2019_01_06_008.JPG

2019_01_06_009.JPG

2019_01_06_010.JPG

2019_01_06_011.JPG

2019_01_06_012.JPG

2019_01_06_013.JPG

2019_01_06_014.JPG

2019_01_06_015.JPG

2019_01_06_016.JPG

2019_01_06_017.JPG

2019_01_06_018.JPG

2019_01_06_019.JPG

2019_01_06_020.JPG

2019_01_06_021.JPG

2019_01_06_022.JPG

2019_01_06_023.JPG

2019_01_06_024.JPG

2019_01_06_025.JPG

2019_01_06_026.JPG

2019_01_06_027.JPG

2019_01_06_028.JPG

2019_01_06_029.JPG

2019_01_06_030.JPG

2019_01_06_031.JPG

2019_01_06_032.JPG

2019_01_06_033.JPG

2019_01_06_034.JPG

2019_01_06_035.JPG

2019_01_06_036.JPG

2019_01_06_037.JPG

2019_01_06_038.JPG

2019_01_06_039.JPG

2019_01_06_040.JPG

2019_01_06_041.JPG

2019_01_06_042.JPG

2019_01_06_043.JPG

2019_01_06_044.JPG

Почитаме паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан - Александър Звезданов 27/12/2018 - 17:00

Почитаме паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан

Sv_Stefan.gifТретият ден от Рождество Христово Светата Православна Църква е отредеила да се почита паметта на свети първомъченик и архидякон Стефан. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал."

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2018_12_27_002.JPG

2018_12_27_003.JPG

2018_12_27_004.JPG

2018_12_27_005.JPG

2018_12_27_006.JPG

2018_12_27_007.JPG

2018_12_27_008.JPG

2018_12_27_009.JPG

2018_12_27_010.JPG

2018_12_27_011.JPG

2018_12_27_012.JPG

Архиерейска света литургия на втория ден от Рождество Христово - Александър Звезданов 27/12/2018 - 12:52

Архиерейска света литургия на втория ден от Рождество Христово

2018_12_26_001.JPGВъв втория ден от Рождество Христово (26.12, Богородица. Св. Йосиф Обручник. Св. цар Давид. Св. Яков, брат Божий. Ден на бащата) скъп гост на православните християни от Айтос бе Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей, които отслужи архиерейска света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Хорът на храма сладкогласно огласяше богослужението.

А след като си отидоха, ето. Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет; и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва: "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.
[Матея 2:13-23]


2018_12_26_002.JPG

2018_12_26_003.JPG

2018_12_26_004.JPG

2018_12_26_005.JPG

2018_12_26_006.JPG

2018_12_26_007.JPG

2018_12_26_008.JPG

2018_12_26_009.JPG

2018_12_26_010.JPG

2018_12_26_011.JPG

2018_12_26_012.JPG

2018_12_26_013.JPG

2018_12_26_014.JPG

2018_12_26_015.JPG

2018_12_26_016.JPG

2018_12_26_017.JPG

2018_12_26_018.JPG

2018_12_26_019.JPG

2018_12_26_020.JPG

2018_12_26_021.JPG

2018_12_26_022.JPG

2018_12_26_023.JPG

2018_12_26_024.JPG

2018_12_26_025.JPG

2018_12_26_026.JPG

2018_12_26_027.JPG

2018_12_26_028.JPG

2018_12_26_029.JPG

2018_12_26_030.JPG

2018_12_26_031.JPG

2018_12_26_032.JPG

2018_12_26_033.JPG

2018_12_26_034.JPG

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ - Александър Звезданов 27/12/2018 - 08:09

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ

Rozhdestvo_Hristovo_ikona_small.jpg

"Нечувано тайнство днес се извършва ­
Бог става човек и естеството се обновява"
[Стихира, гл. 8]


Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
Църковното богослужение изобилства с похвални песни, които откриват вечната, непреходна и спасителна истина. Истина, която повече от 2000 години разкрива смисъла и назначението на дивното и спасително събитие на Боговъплъщението. Преди повече от 2000 години ангелите изпяха дивната песен: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение" [Лука. 2:14], и тази песен никога не заглъхва в нашите църковни богослужения.

Рождество Христово е нечувано тайнство, което обновява човешката природа и цялото тварно естество; тайнство, което беше предвъзвестено още на праотците [Бит. 3:15]. Богоизбраните мъже на ветхозаветния Израил трепетно очакваха изпълнението на това обещание. И днес се прекланяме пред Великата Тайна на благочестието: "Бог се яви в плът" [1 Тим. 3:16].

Изпълниха се дните на дългоочакваното Рождество на Богомладенеца и вече "с нас е Бог" [Ис. 8:10]. Нашата надежда [1 Тим. 1:1] отдалечи всяка скръб и безнадеждност. Отдалечи се непроницаемият мрак, защото днес изгря вечната светлина, и затова радостта ни е пълна, и цялата Църква тържествено възглася: "Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието" [Тропар на Рождество Христово, гл. 4].

Щедро огрени от тази духовна светлина, ние отново и отново се прекланяме и величаем безмерната Божия любов, защото Синът Божий заради нас и заради нашето спасение стана Син Човечески, за да освети падналата човешка природа, като даде възможност на повярвалите да възстановят нейната първоначална красота, и както припомня нашето православно богослужение ­ "падналия преди образ" [Тропар, гл. 2]. Непонятно е за човешкия ум това Божие дело, което се извърши чрез Въплъщението на Самия наш Бог и Творец.

Изминаха повече от две хилядолетия от Рождество Христово и Църквата ни напомня, че ние като вярващи православни християни трябва да бъдем "синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината" [1Сол. 5:5]. Знаем, че е преходен образът на този свят [1Кор. 7:31], но ни очаква Вечното Божие Царство при нашия любящ Небесен Отец.

Господ Иисус Христос живя сред човеците и ни остави Своето спасително учение, и ни даде достоен пример за жертвена любов, затова в деня на Неговото Рождество, заедно с ангелското войнство отново и отново пеем и прославяме Всемилостивия Бог, и от дълбините на сърцата си възкликваме: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" [Лука. 2:14].

Възлюбени в Господа,
Рождество Христово поражда в нашите души неизказана духовна радост, която ни дава сили и надежда да преодоляваме предизвикателствата на нашето време. Господ Иисус Христос ни посочва единствения път на спасението, от който да не се отклоняваме "ни надясно, ни наляво, а да постъпваме благоразумно във всичките си предприятия" [Иисус Навин 1:7].

Затова в този свят и пресветъл ден светата Православна църква ни призовава, като подражаваме на Всещедрия и Всемилостив Бог, и ние щедро да отворим нашите сърца, и да сторим всичко, което е по силите и възможностите ни, та между нас да няма никой самотен и без надежда. Днес за всички нас се ражда Спасителят Христос Господ, Който като ни призовава да стоим непоклатно във вярата, ни учи: "Вие сте светлината на света" [Мат. 5:14].

Поздравяваме всички наши духони чеда в пределите на Родината и извън нея със светлия празник на Христовото Рождество и отечески им благопожелаваме здраве, духовни успехи, мир в семействата, училищата, държавните институции, та да има повече благост, търпение, добра воля и любов.
Благодатта и мирът на раждащия се днес Богомладенец, и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас!

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ
ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ИОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ


Рождественска света литургия - Александър Звезданов 25/12/2018 - 17:49

Рождественска света литургия

2018_12_25_001.JPGНа Рождество Христово Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Матея 1:18-25]


"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим и казваха: де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

Като чу, цар Ирод се смути, и цял Йерусалим с него. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка: "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата, и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си."
[Матея 2:1-12]


За благословение бе раздаден Рождественския брой на енорийския вестник "Православни вести".

2018_12_25_002.JPG

2018_12_25_003.JPG

2018_12_25_004.JPG

2018_12_25_005.JPG

2018_12_25_006.JPG

2018_12_25_007.JPG

2018_12_25_008.JPG

2018_12_25_009.JPG

2018_12_25_010.JPG

2018_12_25_011.JPG

2018_12_25_012.JPG

2018_12_25_013.JPG

2018_12_25_014.JPG

2018_12_25_015.JPG

2018_12_25_016.JPG

2018_12_25_017.JPG

2018_12_25_018.JPG

2018_12_25_019.JPG

2018_12_25_020.JPG

2018_12_25_021.JPG

2018_12_25_022.JPG

2018_12_25_023.JPG

2018_12_25_024.JPG

2018_12_25_025.JPG

2018_12_25_026.JPG

2018_12_25_027.JPG

2018_12_25_028.JPG

2018_12_25_029.JPG

2018_12_25_030.JPG

2018_12_25_031.JPG

2018_12_25_032.JPG

Архиерейско Рждественско послание - Александър Звезданов 25/12/2018 - 07:56

РОЖДЕСТВЕНСКО ПОСЛАНИЕ ДО БОГОЛЮБИВИЯ КЛИР, ВСЕЧЕСТНОТО МОНАШЕСТВО И ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ

ioanikii4.jpg

"И рече им Ангелът:
…ето, благовестя ви голяма радост,
защото днес ви се роди
в града Давидов Спасител,
Който е Христос Господ".
[Лк.2:10-11]


 
Рождество Христово е празник пресветъл и велик за всички православни християни. Празник на любовта Божия към човека. Празник чуден по сила. Неизследим по тайнственост. Неизказан по могъщество. Рождество Христово е начало на всички Господски празници.
Ангел от небето благовести тази голяма радост. Тази радост е необикновена. Тези радост е чиста. Тази радост е възвишена. Тази радост е непреходна. Тази радост е духовна. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. [Лк .2:11].

Витлеем и днес е свято място. Витлеем и днес озарява. Витлеем и днес привлича. Витлеем и днес сияе.

Богоозарени химнографи чудесно са възпели дивния празник на Рождество Христово. "Днес Христос се ражда във Витлеем от Дева, днес Безначалният се начева и Словото се въплъщава. Небесните сили се радват и земята с людете се весели, мъдреците принасят дарове на Господа, пастирите се дивят на Родения, а ние непрестанно възкликваме: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение." [И ныне на Всякое дихание на 25.12]. И продължават: "Как да изрека великото тайнство? Безплътното Слово се въплъщава. Невидимият се вижда. Неосезаемият се осезава и Безначалният се начева. Синът Божи става син човешки. Иисус Христос е същият вчера, днес и во веки." [З стиховна стихира на 26.12].

Какво велико смирение! Какъв достоен пример!
Ето: "Небесният Цар от човеколюбие се яви на земята." [Догматик 8 глас]. Той се ражда не в разкошни дворци, не в царски палати, а в бедна пещера, където е положен в ясли. Всичко това трябва да породи у нас благоговеен трепет, сърдечно умиление и духовно преклонение.

Христос се ражда не за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина. [Мт. 20:28]

Христос се ражда, за да успокои всички отрудени и обременени. [Мт.11:28]

Христос се ражда, за да отрие всяка сълза от очите им. [Откр. 21:4]

Христос се ражда, за да подири и спаси погиналото. [Мт. 18:11]

Христос се ражда, за да проповядва благоприятната Господня година. [Лк.4:19]

Господ Иисус Христос е най-Любящият, най-Милостивият, най-Кроткият, най-Тихият, най-Верният, най-Смиреният, най-Невинният, най-Праведният, най-Милосърдният, най-Прощаващият, най-Търпеливият, най-Преданият, най-Състрадателният, най-Премъдрият, Най-Безгрешният, най-Покорният, най-Ревностният, най-Благият.

Ето Кому трябва да подражаваме, Кому трябва да следваме, Кому трябва да служим, Кому трябва да се покланяме, Кого трябва да умоляваме, Кого трябва да величаем, Кого трябва да слушаме, в Кого трябва да вярваме, Кого трябва да възлюбим.
На днешния празник поздравявам пастирите, които се посветиха на светата Църква и ги призовавам винаги да помнят наставленията на свети Йоан Златоуст, който казва: "Колкото е голямо достойнството на свещеника, толкова повече опасности стоят пред него, защото едно правилно служение може да го възкачи на небесата, а една неизправност може да го хвърли в геената" и продължава: "Подчинявай се на своя пастир, не бягай извън оградата, обичай вярата, не се дърпай от пастирския жезъл, защото той те удря не за да те убие, а за да те отклони от заблудата."
Поздравявам, също така, монасите и монахините и да не забравят, че "целта на монашеския живот се състои в достигане не само на спасение, но предимно в достигане на християнско съвършенство." [Св. Игнатий Брянчанинов]

Поздравявам и служителите в Сливенската Митрополия, църковните настоятели, църковнослужителите и православните християни и ги съветвам винаги да се вслушват в думите на св. Григорий Богослов, който казва: "Не пасете пастирите си и не излизайте извън пределите си; за вас е достатъчно, ако сте на добра паша. Не съдете съдиите, не предписвайте закони на законодателите."

Вдъхновени зографи са оставили чудни икони от Рождество Христово, които будят възторг, удивление и смирено преклонение. Всеки от нас на този голям празник запалва свещи пред иконите в храмовете и се моли с надежда за по-добро бъдеще на своите семейства и близки.

На днешния свят ден искрено да се помолим на Родилия се Богомладенец да ни дарува ново сърце и нов дух [Иез. 18:31], та заедно с ангелите да пеем дивната песен: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение."
 
ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!
ЧЕСТИТА НОВАТА 2019 ГОДИНА!
 
25 декември 2018 г.
гр. Сливен

✝ Митрополит Сливенски
Иоаникий


Света литургия в с. Руен - Александър Звезданов 24/12/2018 - 09:11

Света литургия в с. Руен

2018_12_23_001.JPGВ Неделя преди Рождество (23.12.2018 г., Преп. Наум Охридски. Св. 10 мчци в Крит. Св. мчк Геласий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов.

Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова; Иаков роди Иуда и братята му; Иуда роди Фареса и Зара от Тамар; Фарес роди Есрома; Есром роди Арама; Арам роди Аминадава; Аминадав роди Наасона; Наасон роди Салмона; Салмон роди Вооза от Раав; Вооз роди Овида от Рут; Овид роди Иесея; Иесей роди цар Давида; цар Давид роди Соломона от Уриевата жена; Соломон роди Ровоама; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса; Аса роди Иосафата; Иосафат роди Иорама; Иорам роди Озия; Озия роди Иоатама; Иоатам роди Ахаза; Ахаз роди Езекия; Езекия роди Манасия; Манасия роди Амона; Амон роди Иосия; Иосия роди Иоакима; Иоаким роди Иехония и братята му - през време на преселението Вавилонско.

А след преселението Вавилонско Иехония роди Салатииля; Салатиил роди Зоровавеля; Зоровавел роди Авиуда; Авиуд роди Елиакима; Елиаким роди Азора; Азор роди Садока; Садок роди Ахима; Ахим роди Елиуда; Елиуд роди Елеазара; Елеазар роди Матана; Матан роди Иакова; Иаков роди Иосифа, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, наричан Христос.

И тъй, всички родове от Авраама до Давида са четиринайсет рода; и от Давида до Вавилонското преселение - четиринайсет рода; и от Вавилонското преселение до Христа - четиринайсет рода.

А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

А Йосиф, мъж ѝ, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза: "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил", което ще рече: с нас е Бог.

Като стана от сън, Йосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус."
[Матея 1:1-25]

2018_12_23_002.JPG

2018_12_23_003.JPG

2018_12_23_004.JPG

2018_12_23_005.JPG

2018_12_23_006.JPG

2018_12_23_007.JPG

2018_12_23_008.JPG

2018_12_23_009.JPG

2018_12_23_010.JPG

2018_12_23_011.JPG

2018_12_23_012.JPG

2018_12_23_013.JPG

2018_12_23_014.JPG

2018_12_23_015.JPG

2018_12_23_016.JPG

2018_12_23_017.JPG

2018_12_23_018.JPG

2018_12_23_019.JPG

2018_12_23_020.JPG

2018_12_23_021.JPG

2018_12_23_022.JPG

2018_12_23_023.JPG

2018_12_23_024.JPG

2018_12_23_025.JPG

Света литургия в Айтос - Александър Звезданов 22/12/2018 - 17:30

Света литургия в Айтос

2018_12_22_001.JPGНа 22 декември, когато Светата Православна Църкво почита паметта на св. вмчца Анастасия, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос. Хорът на храма огласяше службата.

Това бе последната света литургия в айтоския храм преди Рождество Христово. Следващите два дни о. Ромил ще служи в Руен и Просеник, а на 25 декември ще прославим отново Рождеството на Спасителя на света в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща ѝ бил езичник, но майка й изповядвала християнската вяра. В онова време (III в.) знатните римляни, като уважавали науката, полагали големи грижи за възпитанието на децата. Възпитанието на Анастасия било поверено на учителя Хрисогон, известен със своя ум и ученост. Когато се завършило възпитанието на младата Анастасия, всички в Рим се чудели както на необикновената ѝ красота, така и на нейния ум и познания. Но Хрисогон ѝ предал друго безценно съкровище. Той бил християнин. От него и от майка си Анастасия получила познания за истинския Бог. Пламенната вяра, която загоряла от ранни години в нейното сърце, ѝ дала възможност да понесе с търпение тежките изпитания, които й предстояли.

Рано се запознала Анастасия със скърбите. Тя още на младини се лишила от майка си, а баща ѝ я омъжил против волята й за един богат и знатен римлянин езичник, човек с груб и жесток характер. Много сълзи проляла нещастната Анастасия. Едничката утеха тя намирала в молитвата и в изпълнението на християнските си задължения. Често облечена в прости дрехи, придружена от вярната си слугиня, тя посещавала тъмниците, изпълнени в това време с християни, и всякак залягала да облекчи участта на страдащите за Христа. Но за тия посещения узнал нейният мъж и й отнел тая последна утеха. Той негодувал, че тя много раздавала на бедни и, боейки се да не разпилее за благодеяния всичкото богато наследство от баща си, той започнал да се отнася към нея жестоко. След разни оскърбления той я затворил, като я лишил по този начин от всякаква възможност да помага на нещастните. Доведена почти до отчаяние, Анастасия тайно написала писмо на бившия си учител Хрисогон, затворен в тъмница за вярата Христова, и като му описала страданията си, просила неговите молитви. Хрисогон, отговаряйки й с писмо, я убеждавал търпеливо да понася изпитанията и на Бога да възлага надеждата си.

- При тебе, смущавана от световните бури и вълнения – писал ѝ той, - скоро ще дойде като по море Иисус Христос и с една Своя дума ще направи да утихне въставащата против тебе буря. Затова, намирайки се като че ли сред море, търпеливо очаквай Христа, Който ще дойде при тебе. И само в себе си викай с пророка: "Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото аз още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог" [Пс.41:6]. Надявай се на Бога за двоен дар: Той ще ти възвърне и временното наследство, и ще приготви вечното. Не се смущавай като виждаш, че благочестивите люде търпят скърби, защото Господ Бог не те оставя, а те изпитва... Твърдо и бдително се пази от всякакъв грях и само в Бога търси утеха, като изпълняваш свято Неговия закон.

Положението на Анастасия постепенно се влошавало. Мъжът ѝ от ден на ден се отнасял с нея по-сурово. Като не се надявала да остане жива, тя отново писала на Христогон: "Краят ми е близък. Помоли за мене Господ да приеме душата ми, понеже от любов към Него страдам!"... В отговора си старецът отново я утешавал с надежда в милостта на Бога, Който може да тури край на нейните страдания.

Скоро след това мъжът на Анастасия бил изпратен някъде от императора и по пътя умрял. Анастасия, която сред тежките страдания се била още повече привързала към закона Господен, посветила целия си живот на служене на Бога и на ближните. Тя гледала на богатството си само като средство, поверено й от Бога за благото на другите. Затова тя постоянно посещавала тъмниците, носела на затворниците храна и облекло, утешавала ги с думите на вярата, любовта и съчувствието, лекувала болестите им, превързвала им раните. Тя се чувствала щастлива, че може да служи на страдащите за името Христово и често повтаряла думите на псалмопевеца: "За мене са много ценни Твоите приятели, Боже" [Псалом 138:17, по Седемдесетте тълковници].



В това време било подигнато тежко гонение против християните. Диоклетиан (284-305 г.) повикал при себе си в Аквилея стареца Хрисогон. За него му били говорили, че той в Рим укрепява християните във вярата. Императорът го съветвал да се поклони на боговете, като му обещавал за това голямо богатство и званието римски управител.

- Аз съм познал единия Бог – отговорил Хрисогон – и Той за мене е по-приятен от всякаква светлина, по-въжделен от всякакъв живот, по-горе от всички съкровища. В Него аз вярвам със сърце, Него изповядвам с уста, Него почитам с душа, пред Него прекланям колена! А твоите богове считам лъжливи и не мога да им се покланям!

След тия думи Диоклетиан се убедил, че не може да склони Хрисогон да се отрече от вярата си и заповядал да го накажат със смърт. Известно време обезглавеното тяло на Хрисогон лежало на морския бряг, но един презвитер и три сестри, които живеели наблизо, с чест погребали светия мъж.

Анастасия продължавала да върши милосърдни дела. Не жалейки трудове, тя ходела от град в град, от страна в страна, като раздавала помощ и утешавала навсякъде, където имало нужда от това.

Една сутрин тя дошла в тъмницата, но не намерила в нея ония затворници, на които служила предната вечер. Царят, като узнал, че всички тъмници са пълни и няма къде да се поместят отново заловените християни, заповядал да накажат със смърт всички затворени. Като видели сълзите на Анастасия, тъмничните стражари разбрали, че тя е християнка, и я довели при илирийския управител.

- Нима ти си християнка? – попитал я управителят.

- Християнка съм – отговорила Анастасия. – Което тебе ти се показва гнусно, то за мене е мило, и християнското име, което вие считате позор и безчестие, за мене е чест и слава.

Управителят, като узнал коя е тя, дълго не можел да разбере как тя се е решила да остави блясъка и разкоша, които я обкръжавали в Рим, за да служи на бедните затворници. Той я уговарял да се отрече от Христа, но като се убедил, че думите му са безполезни, а не смеел да осъди на смърт жена от такъв висок род, донесъл за нея на царя. Диоклетиан повикал Анастасия и се стараел да я отклони от онова, което считал безумие. Но като видял, че е непреклонна, предал я на един от капитолийските началници, за да може той да я уговори или принуди да се отрече от Христа.

Безполезни останали всички усилия. Улпиан (така се наричал началникът) ѝ описвал всички радости на света, цялата прелест на богатството, а после и показал всички оръдия за мъчения и я заплашвал с позорна смърт. Но тя нито за минутка не се поколебала и отговорила, че отдавна е избрала Христа и го обикнала повече от всички радости на света, за да умре за Христа, значи да получи вечен живот. Като се убедил, че всички усилия са напразни, Улпиан я предал на мъчения. Но изведнъж го постигнала внезапна смърт.

Освободената Анастасия пак започнала да върши милосърдни дела. Това обаче не продължило много, защото скоро била наново затворена от новия илирийски управител – човек твърде користолюбив, който ѝ предлагал да я освободи от мъченията, ако тя му предаде имението си. Но Анастасия не се съгласила на това, като казвала, че нейното имущество принадлежи на бедните.

- Ти си богат, казвала му тя, и не се нуждаеш от моето имение. Но ако те видя гладен или жаден, или болен, или в тъмница, тогава ще сторя и за тебе онова, което ми е заповядал Христос: ще те нахраня, ще те напоя, ще те посетя, ще направя всичко възможно, за да облекча страданията ти.

Като не успял в намерението си, управителят решил да умори Анастасия чрез глад. Два пъти по 30 дни не ѝ давали ни храна, ни питие. Но Анастасия, подкрепяна от Божия сила, оставала здрава. Като не успял да я умори чрез глад, управителят осъдил Анастасия да бъде удавена в морето. Турили я в една голяма ладия заедно със 120 осъдени, между които имало и един старец християнин на име Евтихиан. Когато ладията отплувала доста далече от брега, войниците отворили в нея няколко дупки и се прехвърлили в друга ладия. Но за учудване на всички ладията, обречена на загиване, благополучно се държала над водата. Видели, че една жена, в която някои узнали св. Теодотия, държала кормилото и насочвала ладията към брега. Спасените по такъв чудесен начин повярвали в истинния Бог и като паднали през нозете на Анастасия и Евтихиан, се удостоили със св. Кръщение.

А управителят, като узнал за тяхното чудесно спасение, втори път ги осъдил на смърт и ги предал на различни мъчения. Анастасия привързали към четири стълба и я изгорили в 290 г. Една християнка погребала тялото ѝ, което останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били отнесени в Цариград. "


2018_12_22_002.JPG

2018_12_22_003.JPG

2018_12_22_004.JPG

2018_12_22_005.JPG

2018_12_22_006.JPG

2018_12_22_007.JPG

2018_12_22_008.JPG

2018_12_22_009.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 28 април 2019 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi134.png

Регистрация

 Брой на членовете 56 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 550379  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.45 секунда