Важно!
15 януари:
Преп. Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар

16 януари:
Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски.
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

17 януари:
Преп. Антоний Велики (Антоновден). Преп. Ахил Изповедник
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

18 януари:
Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Черешова задушница в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:33

Черешова задушница в Айтос

2018_05_26_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви,
а на живи, защото у Него
всички са живи"
[Лук. 20:38]


Светата Православна Църква е определила в съботния ден срещу Петдесетница да проявим любовта си към починалите отвека наши братя и сестри като се молим за упокой и спасение на душите им. Затова и този ден се нарича задушница.

Задушница в съботата преди Петдесетница се нарича черешова задушница. Тя е една от трите съботи през годината, в които се прави общ помен за душите на починалите - наред със съботата преди Неделя Месопустна и съботата преди Архангеловден, налечена още Архангилова задушница.

За упокой на нашите починали сродници ние:
  • принасяме молитви с вяра, че един ден и те, и всички починали в Христа, ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" [6:8];
  • правим дела на благотворителност, но милосърдие - подпомагаме болни, страдащи или изнемогващи, раздаваме дрехи на нуждаещи се, даряваме средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата, аа като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за тях.
  • приноси за покойници (раздавки) - подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" [1Кор. 15:36], затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза - Иисус Христос - и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие [Иоан 15:4].

По случай Черешова задушница Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил."
[Иоан 5:24-30]


2018_05_26_002.JPG

2018_05_26_003.JPG

2018_05_26_004.JPG

2018_05_26_005.JPG

2018_05_26_006.JPG

2018_05_26_007.JPG

2018_05_26_008.JPG

2018_05_26_009.JPG

2018_05_26_010.JPG

2018_05_26_011.JPG

2018_05_26_012.JPG

2018_05_26_013.JPG

Неделя на Слепия в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:01

Неделя на Слепия в Айтос

2018_05_13_001.JPGВ шестата Неделя след Пасха (13.05.2018 г., Неделя на Слепия, св. мчца Гликерия девица, св. мчк Лаодикий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова. Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи, Докле съм в света, светлина съм на света.

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.

Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.

А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.

Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.

Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?

А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.

Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.

Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.

Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?

Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе. Той е.

А той рече: вярвам. Господи! И Му се поклони."
[Иоан 9:1-38]


2018_05_13_002.JPG

2018_05_13_003.JPG

2018_05_13_004.JPG

2018_05_13_005.JPG

2018_05_13_006.JPG

2018_05_13_007.JPG

2018_05_13_008.JPG

2018_05_13_009.JPG

2018_05_13_010.JPG

2018_05_13_011.JPG

2018_05_13_012.JPG

2018_05_13_013.JPG

2018_05_13_014.JPG

2018_05_13_015.JPG

2018_05_13_016.JPG

Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил - Александър Звезданов 08/05/2018 - 21:48

Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил

Sv_Sv_Metodii-j_i_Kiril_200.JPGСветата Православна Църква почита паметта на славянските просветители св. св Методий и Кирил на 11. май. По случай празника Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил ще отслужи света литургия от 9:00 часа в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос.

След светата богослужба от храма ще потегли литийно шествие, организирано от Църковното настоятелство и народно читалище "Васил Левски 1869". Шествието ще достигне площад "Свобода" където о. Ромил ще отслужи молебен за здраве и благоденствие на всички ученици, учители, просветни дейци и на жителите на града. След това празненството продължава с програма, подготвена от айтоското читалище.

(Тъй като св. Методий е епископ, неговото име е редно да се споменава преди името на св. Кирил, който е монах.)

Първа света литургия в с. Руен - Александър Звезданов 06/05/2018 - 21:29

Първа света литургия в с. Руен

2018_05_06_001.JPGПо случай храмовия празник на храм "Св.вмчк Георги Победоносец" в с. Руен на 6 май 2018 г. (✝ 5 Неделя след Пасха - на Самарянката. Св. вмчк Георги Победоносец - Гергьовден. Св. прав. Иов Многострадални) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи първа света литургия след освещаването на храма в съслужение с прот. Николай от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна. Службата огласяха иподякон Ромил и Тодор.

За поклонение в храма бе поставена иконата пресвета Богородица "Скоропослушница" от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, копие от 1893 г на едноименната икона в манастира Дохиар на Света гора (Атон).

Сред Гостите на празника бяха кметът на община Руен г-н Исмаил Осман, председателят на общинския съвет Руен г-н Ешереф Ешереф и депутатът от Бургаски избирателен район г-н Севим Али.

"И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус ѝ казва: Аз съм. Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!

Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му.

А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос."
[Иоан 4:5-42]


"Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небесно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георги. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен. "


След светата литургия о. Ромил и о. Николай отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на жителите на селото и на всички присъстващи. НЕгово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил награди с духовни награди - икони, част от спомществувателите, които допринесоха за построяването и благоукрасяването на храма. той спомена и всички, дали своята лепта за богоугодното дело - жителите на Руен, енориашите от Вресово и Айтос и др.

За благословение бе раздаден вестник, отпечатан от Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

Храмовият празник продължи с курбан, осветен от о. Ромил и всенародно веселие.

2018_05_06_002.JPG

2018_05_06_003.JPG

2018_05_06_004.JPG

2018_05_06_005.JPG

2018_05_06_006.JPG

2018_05_06_007.JPG

2018_05_06_008.JPG

2018_05_06_009.JPG

2018_05_06_010.JPG

2018_05_06_011.JPG

2018_05_06_012.JPG

2018_05_06_013.JPG

2018_05_06_014.JPG

2018_05_06_015.JPG

2018_05_06_017.JPG

2018_05_06_018.JPG

2018_05_06_019.JPG

2018_05_06_020.JPG

2018_05_06_021.JPG

2018_05_06_022.JPG

2018_05_06_023.JPG

2018_05_06_024.JPG

2018_05_06_025.JPG

2018_05_06_027.JPG

2018_05_06_028.JPG

2018_05_06_029.JPG

2018_05_06_030.JPG

2018_05_06_031.JPG

2018_05_06_032.JPG

2018_05_06_033.JPG

2018_05_06_034.JPG

2018_05_06_035.JPG

2018_05_06_037.JPG

2018_05_06_038.JPG

2018_05_06_039.JPG

2018_05_06_040.JPG

2018_05_06_041.JPG

2018_05_06_042.JPG

2018_05_06_043.JPG

2018_05_06_044.JPG

2018_05_06_045.JPG

2018_05_06_047.JPG

2018_05_06_048.JPG

2018_05_06_049.JPG

2018_05_06_050.JPG

2018_05_06_051.JPG

2018_05_06_052.JPG

2018_05_06_053.JPG

2018_05_06_054.JPG

2018_05_06_055.JPG

2018_05_06_057.JPG

2018_05_06_058.JPG

2018_05_06_059.JPG

2018_05_06_060.JPG

2018_05_06_061.JPG

2018_05_06_062.JPG

2018_05_06_063.JPG

2018_05_06_064.JPG

2018_05_06_065.JPG

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница - Александър Звезданов 05/05/2018 - 22:28

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница

2018_05_05_015.JPGЧудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница" е една от древните икони на Божията Майка. Първообразът ѝ се намира в манастира Дохиар ("Свети архангели Михаил и Гаврийл") на Света Гора.

Според преданията иконата е изписана през Х век с благословението на основателя на манастира Дохиар преподобни Неофит. Предполага се че иконата е нарисувана по образ на древна икона, намираща се в гр. Александрия. Своето име - Скоропослушница - иконата получава през XVII век, когато с нея се случва чудо, за което пише в манастирската кондика.

Иконата "Скоропослушница" е фреска (може да я видите на изображението в ляво), изписана на външната стена пред входа в трапезарията. Съществува и нейно чудотворно копие, което се изнася при литийните шествия.

В средата на XVII в Дохиарската обител се подвизавал монах Нил, изпълняващ послушание в трапезарията. Всеки път, влизайки в трапезарията, той по невнимание опушвал светлия образ на Божията Майка пред входа.

Веднъж, минавайки покрай иконата с пушеща факла, монах Нил чул глас: "В бъдеще не се приближавай тук със запалена борина и не опушвай Моя образ". Нил в началото се изплашил, но решил, че това го е казал някой от братята и не обърнал внимание на думите.

Той продължил, както преди, да си ходи със запалена борина, но след врем отново чул глас от иконата "Монахо, недостоен за това име! Дълго ли така безгрижно и така безсрамно ще опушваш моя образ?" При тези думи монаха неочаквано загубил зрението си.

Дълбоко покаяние обхванало душата му и той искрено изповядал своя грях на неблагоговейно отношение кам образа на Божията Майка, признавайки се за достоен за такова наказание.

Нил решил да не се отделя от иконата, докато не получи прошка за греховете си и изцеление от слепотата.

На сутринта братята го намерили да лежи ничком пред светия образ. След разказа му за случилото се с него, монасите запалили пред иконата неугасващо кандило.

Провинилият денем и нощем се молел и плакал, обръщайки се към света Богородица, така че скоро молитвата му била чута .Познатият глас му казал: "Нил! Твоята молитва бе чута, ти си простен, и зрението отново се дава на твоите очи. Възвести също на всички братя, че Аз съм покровът, промишлението и защитата на тяхната обител, посветена на Архангелите. Нека те и православните християни се обръщат към мен при соите нужди, и Аз няма да оставя никого нечут: на всички, които с благоговение прибягват към Мен, ще бъда ходотайка и молитвите на всички ще бъдат изпълнявани от Моя Син и Бог заради Моето ходотайство пред Него. Отсега тази моя икона ще се нарича "Скоропослушница" защото скоро на всички идващи при нея ще се явява милост и скоро ще чувам техните прошения."

Вследствие на тези радостотворни слова зрението на монах Нил се върнало. Това станало на 9 ноември 1664 година.

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница, която на 5 май 2018 г посети гр. Айтос и бе поставена за поклонение, е изписана през 1893 година в манастира "Св. Пантелеймон" на Света гора и осветена в манастира Дохиар. През 1915 г. е подарена на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна, когато е осветен и самият храм - един от най-старите в Одеска област. В този ден хиляди вярващи отишли да посрещнат светинята от Атон.

Храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев е паметник на културата. Въпреки това по време на богоборческия комунистически режим куполът на храма и камбанарията са разрушени. В началото на реставрацията през 90-те години на ХХ век, под стълбите, водещи към звънарницата, е открита чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница и още една икона.

Възстановяването на храма, започнато през 90-те години от трагично загиналия при катастрофа предстоятел на храма Иоан Дементьев и което все още се довършва, е продължено през последните 10 години от Новия предстоятел прот. Николай, който съпровождаше иконата при гостуването ѝ в Айтос.

Следващите снимки са на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, на олтара му и на чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница в храма.

2018_05_05_016.JPG

2018_05_05_017.JPG

2018_05_05_018.JPG

Източници:
1. http://hram-troicy.prihod.ru/ikony_bozhiejj_materi/view/id/114602
2. http://baltaeparhia.org.ua/ananevskoe-blagochinie/?s_p_c_t=1342&product_id=8&view=showproduct&page_num=1&back=1

Поклонение пред чудотворната икона - Александър Звезданов 05/05/2018 - 21:13

Поклонение пред чудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница"

2018_05_05_001.JPGНа 5-ти май 2018 г. православните християни от Айтос посрещнаха и се поклониха пред чудотворната икона на пресвета Богородица, наречена "Скоропослушница".

Чудотворния образ на Пресветата Майка пристигна в Айтос около 9:30 ч., съпроводен от предстоятеля на храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна - прот. Николай и предстоятеля на айтоския храм ставрофорен иконом Ромил. С тържествени песнопения иконата бе внесена в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски", където бяха се събрали православните християни за да се поклонят пред светия образ.

Протойерей Николай разказа накратко историята на иконата и някой от чудесата, които се случили след молитви пред нея по време на поклоненията в Молдова, Румъния и България. След това Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи акатист пред иконата на св. Богородица Скоропослушница.

След акатиста (служба по време на която не се сяда) започна поклонението пред чудотворния образ на Божията Майка.

Молитва пред иконата на пресвета Богородица "Скоропослушница"

"О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе!

Погледни милостиво от висотата на Своето небесно величие към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята икона.

Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният, възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да озари помрачената ми душа със светлината на Своята Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички злини,които съм извършил, да ме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесно 
царство.

О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да наречеш Своя образ „Скоропослушница" и си заповядала всички да прибягват към Теб с вяра.

Не ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в бездната на моите грехове.

В Теб, след Бога, е цялото ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на скърбящите и Покровителка на притесняваните!

Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник.

Ти знаеш моята неволя - избави ме, както Ти искаш. Защото нямам друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка, освен Тебе, о, Божия Майко.

Запази ме и ме покрий во веки веков. Амин!"


2018_05_05_002.JPG

2018_05_05_003.JPG

2018_05_05_004.JPG

2018_05_05_005.JPG

2018_05_05_006.JPG

2018_05_05_007.JPG

2018_05_05_008.JPG

2018_05_05_009.JPG

2018_05_05_010.JPG

2018_05_05_011.JPG

2018_05_05_012.JPG

2018_05_05_013.JPG

2018_05_05_014.JPG

Нов храм в с. Руен - Александър Звезданов 02/05/2018 - 22:29

Нов храм в с. Руен

2018_05_02_001_Ruen.JPGНегово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи днес (02 май 2018 г., Преполовение. Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики) чина на обновление на храм в новопостроения Божий дом, носещ името на св. вмчк Георги Победоносец, в с. Руен, обл. Бургас. С Високопреосвещения владика съслужиха свещеници от Сливенска епархия.

Негово Високопреосвещенство бе посрещнат от предстоятеля на храма ставрофорен иконом Ромил. Да посрещнат дядо владика бяха пристигнали кмета на община Айтос г-н Едрев и председателя на общинския съвет в Айтос г-н Енчев. На службата присъства жители и гости на селото и председателя на общинския съвет в с. Руен г-н Ешереф.

След обновлението на храма Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий благодари на всички, които са допринесли за построяването и благоукрасяването на храма и каза, че с голяма радост е приел доклада на о. Ромил, че много хора, които не са православни християни, са подпомогнали изграждането на храма.

В знак на благодарност дядо Владика подари икона на св. вмчк Георги Победоносец на основния ктитор на храма г-н Манол Димитров. На човека, които през цялото време на строежа поддържа връзката с Община Руен и усърдно съдействаше за построяването на храма, г-н Николай Георгиев, Негово Високопреосвещенство подари две книги.

"Св. вмчк Георги Победоносец живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година."


2018_05_02_002_Ruen.JPG

2018_05_02_003_Ruen.JPG

2018_05_02_004_Ruen.JPG

2018_05_02_005_Ruen.JPG

2018_05_02_006_Ruen.JPG

2018_05_02_007_Ruen.JPG

2018_05_02_008_Ruen.JPG

2018_05_02_009_Ruen.JPG

2018_05_02_010_Ruen.JPG

2018_05_02_011_Ruen.JPG

2018_05_02_012_Ruen.JPG

2018_05_02_013_Ruen.JPG

2018_05_02_014_Ruen.JPG

2018_05_02_015_Ruen.JPG

2018_05_02_017_Ruen.JPG

2018_05_02_018_Ruen.JPG

2018_05_02_019_Ruen.JPG

2018_05_02_020_Ruen.JPG

2018_05_02_021_Ruen.JPG

2018_05_02_022_Ruen.JPG

2018_05_02_023_Ruen.JPG

2018_05_02_024_Ruen.JPG

2018_05_02_025_Ruen.JPG

2018_05_02_026_Ruen.JPG

Храмов празник в с. Пирне - Александър Звезданов 02/05/2018 - 20:56

Храмов празник в с. Пирне

2018_05_02_001_Pirne.JPGНа 02 май 2018 г. (Преполовение. Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне по случай храмовия празник.

"Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата. "


2018_05_02_002_Pirne.JPG

2018_05_02_003_Pirne.JPG

2018_05_02_004_Pirne.JPG

2018_05_02_005_Pirne.JPG

2018_05_02_006_Pirne.JPG

2018_05_02_007_Pirne.JPG

2018_05_02_008_Pirne.JPG

2018_05_02_009_Pirne.JPG

2018_05_02_010_Pirne.JPG

2018_05_02_011_Pirne.JPG

2018_05_02_012_Pirne.JPG

2018_05_02_013_Pirne.JPG

2018_05_02_014_Pirne.JPG

2018_05_02_015_Pirne.JPG

2018_05_02_016_Pirne.JPG

Неделя на разслабления - Александър Звезданов 29/04/2018 - 19:23

Неделя на разслабления

2018_04_29_001.JPGВ четвъртата Неделя след Пасха (29.04.2018 г., Неделя на разслабления, св. 9 мчци в Кизик, преп. Мемнон Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим.

А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?

Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.

И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.

Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.

Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е. Който го изцери."
[Иоан 5: 1-15]


2018_04_29_002.JPG

2018_04_29_003.JPG

2018_04_29_004.JPG

2018_04_29_005.JPG

2018_04_29_006.JPG

2018_04_29_007.JPG

2018_04_29_008.JPG

2018_04_29_009.JPG

2018_04_29_010.JPG

2018_04_29_011.JPG

2018_04_29_012.JPG

2018_04_29_013.JPG


Томина Неделя в Айтос - Александър Звезданов 15/04/2018 - 16:20

Томина неделя в Айтос

2018_04_15_001.JPGВтората Неделя след Пасха е посветена на св. апостол Тома, който искал лично да се увери във Възкресението на Христа. По случай празника негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.

Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име."
[Иаон 20:19-31]


След богослужението о. Ромил освети курбан, приготвен от фирма "Десий" и Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос за здраве на жителите на града, който бе раздаден на присъстващите богомолци и на айтоските граждани.

2018_04_15_002.JPG

2018_04_15_003.JPG

2018_04_15_004.JPG

2018_04_15_005.JPG

2018_04_15_006.JPG

2018_04_15_007.JPG

2018_04_15_008.JPG

2018_04_15_009.JPG

2018_04_15_010.JPG

2018_04_15_011.JPG

2018_04_15_012.JPG

2018_04_15_013.JPG

2018_04_15_014.JPG

2018_04_15_015.JPG

2018_04_15_016.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2018 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi133.png

Регистрация

 Брой на членовете 57 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 526630  общо

 8 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.32 секунда