Важно!

18 август:
Св. мчци Флор и Лавър. Успение на преп. Йоан Рилски Чудотворец

19 август:
✝ 12 Неделя след Петдесетница. Неделя след Успение Богородично. Св. мчк Андрей Стратилат и с него 2593 мъченици. Преп. Теофан Нови Атонски

20 август:
Св. прор. Самуил. Св. 37 мчци Пловдивски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Царски часове и изнасяне на Плащаницата - Александър Звезданов 06/04/2018 - 12:36

Царски часове и изнасяне на Плащаницата

2018_04_06_001.JPGСутринта на Велики петък Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Царски часове.

В този ден не се служи света литургия, защото в този ден Господ принесъл Сам Себе Си в жертва. Денят се нарича още и Разпети петък, защото в петък е разпнат, умрял и положен в гроба нашият Спасител Иисус Христос.

Постът е особено строг. Църквата повелява на Разпети петък да не се яде и да не се пие - дори вода (това важи за православните християни, които са в добро здраве, за старите, болните и немощните се разрешава хляб и вода).

Всяко дихание страда заедно с Богочовека, съпричастно е на неговата смърт и погребение. В петък никой не подхваща каквато и да е работа.

Час 1:
"... а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашето Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света. Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар.

На ония, които постъпват по това правило, нека бъде мир и милост - тям и на Израиля Божий. Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса. Благодатта на Господа нашето Иисуса Христа да бъде с вашия дух, братя. Амин."
[Гал. 6:14-18]

"А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове."
[Мат. 27:1-56]


След службата беше изнесена Света Плащаница и положена на високо място за да се поклонят пред нея православните християни.

За благословение бяха раздадени козунаци.

2018_04_06_002.JPG

2018_04_06_003.JPG

2018_04_06_004.JPG

2018_04_06_005.JPG

2018_04_06_006.JPG

2018_04_06_007.JPG

2018_04_06_008.JPG

2018_04_06_009.JPG

2018_04_06_010.JPG

2018_04_06_011.JPG

2018_04_06_012.JPG

2018_04_06_013.JPG

2018_04_06_014.JPG

2018_04_06_015.JPG

2018_04_06_016.JPG

Последование на 12-те Еварнгелия - Александър Звезданов 05/04/2018 - 22:17

Последование на 12-те Еварнгелия

2018_04_05_201.JPGВечерта на велики четвъртък Негово Високоблагогоевйнство ставрофорен иконом Ромил отслужи утренята на Велики петък, наречена "Последование на 12-те Евангелия" защото на нея се четат дванадесет откъса от Евангелието, в които се разказва за Светите страсти (страдания) на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос:

Евангелие 1. Иoaн 13:31-18:1.
Евангелие 2. Иoaн 18:1-28.
Евангелие 3. Матея 26:57-75.
Евангелие 4. Иоан 18:28-19:16.
Евангелие 5. Матея 27:3-32.
Евангелие 6. Марк 15:16-32.
Евангелие 7. Матея 27:33-54.
Евангелие 8. Лука 23:32-49.
Евангелие 9. Иоан 19:25-37.
Евангелие 10. Марк 15:43-47.
Евангелие 11. Иоан 19:38-42.
Евангелие 12. Матея 27:62-66.

Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. "Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове." И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.

2018_04_05_202.JPG

2018_04_05_203.JPG

2018_04_05_204.JPG

2018_04_05_205.JPG

2018_04_05_206.JPG

2018_04_05_207.JPG

2018_04_05_208.JPG

2018_04_05_209.JPG

2018_04_05_210.JPG

2018_04_05_211.JPG

2018_04_05_212.JPG

Архиерейска света литургия и Маслосвет на Велики четвъртък в Айтос - Александър Звезданов 05/04/2018 - 21:49

Архиерейска света литургия и Маслосвет на Велики четвъртък в Айтос

2018_04_05_001.JPGНа Велики четвъртък (05.04.2018 г., св. мчци Теодул и Агатопод) Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей поселти храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, и отслужи общ маслосвет и Василиева света литургия в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.

Тогава първосвещениците и книжниците и старейте народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата.

Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси.

Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.

Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата?

Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

А когато се свечери. Той седна на трапезата с дванайсетте ученика"
[Мат. 26:1-20]


"Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се; после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.

Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?

Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.

Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки.

Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.

Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички. Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.

А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму. Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.

Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил. Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате."
[Иоан. 13:3-17]


"и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз. Господи? А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, прочее. Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.

А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си.

И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.

Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня.

Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.

Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците; поселете тука, докле ида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти."
[Мат. 26:21-39]


"И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше. И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга; и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна. Той е.

А Иисус му рече: Иудо, с целуваме ли предаваш Сина Човечески?

Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож? И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изпери го. А на първосвещениците и началниците на храма и на старейте, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете! Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.

Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях. Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него. Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна; човече, не съм. А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец. Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, горко плака.

Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха; и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари? И много други хули казваха против Него."
[Лука 22:43-35]


"И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.

А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи.

След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и старейте народни. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна.

А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха. И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото.

Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?

Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и старейте.

Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

А първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? Но Ииеус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий?

Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.

Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт.

Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш.

А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека.

Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко.

А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата."
[Мат. 26:40-27:2]


2018_04_05_002.JPG

2018_04_05_003.JPG

2018_04_05_004.JPG

2018_04_05_005.JPG

2018_04_05_006.JPG

2018_04_05_007.JPG

2018_04_05_008.JPG

2018_04_05_009.JPG

2018_04_05_010.JPG

2018_04_05_011.JPG

2018_04_05_012.JPG

2018_04_05_013.JPG

2018_04_05_014.JPG

2018_04_05_015.JPG

2018_04_05_016.JPG

2018_04_05_017.JPG

2018_04_05_018.JPG

2018_04_05_019.JPG

2018_04_05_020.JPG

2018_04_05_021.JPG

2018_04_05_022.JPG

2018_04_05_023.JPG

2018_04_05_024.JPG

2018_04_05_025.JPG

2018_04_05_026.JPG

2018_04_05_027.JPG

2018_04_05_028.JPG

2018_04_05_029.JPG

2018_04_05_030.JPG

2018_04_05_031.JPG

2018_04_05_032.JPG

2018_04_05_033.JPG

2018_04_05_034.JPG

2018_04_05_035.JPG

2018_04_05_036.JPG

2018_04_05_037.JPG

2018_04_05_038.JPG

2018_04_05_039.JPG

2018_04_05_040.JPG

2018_04_05_041.JPG

2018_04_05_042.JPG

2018_04_05_043.JPG

2018_04_05_044.JPG

2018_04_05_045.JPG

2018_04_05_046.JPG

2018_04_05_047.JPG

Програма за реда на Богослуженията - Александър Звезданов 01/04/2018 - 18:28

Програма за реда на Богослуженията през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

cress_1.jpg5 април - Велики четвъртък
8:00 ч. - Утреня, Василиева света литургия, Маслосвет
18:00 ч. - Последование на 12-те Евангелия

6 април - Велики петък
8:00 ч. - Царски часове, изнасяне на Плащаницата
18:00 ч. - опелото Христово

7 април - Велика събота
8:00 ч. - Василиева света литургия
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Възвестява се ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ. След литийното шествие около храма следва Пасхална утреня и Златоустова света литургия

8 април - Възкресение Христово, Света Велика Неделя - Пасха
11:30 ч. - Второ Възкресение (Пасхална вечерня)

9 април - Възкресение Христово
9:00 ч. - света литургия

13 април - Светли петък, Живоприемни източник
9:00 ч. - света литургия, Водосвет

15 април - Втора Неделя след Пасха (Томина неделя)
9:00 ч. - света литургия

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 01/04/2018 - 17:50

Вход Господен в Иерусалим

2018_04_01_001.JPGВ шестата Неделя от Великия пост (01 април 2018 т., Вход Господен в Иерусалим, Цветница, Връбница преп. Мария Египетска, св. мчк Аврамий Български) храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос се изпълни с богомолен народ. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия. Службата огласяше хора на храма.

" И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".

Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

...

А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?

И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува."
[Мат. 21:1-11;15-17]


За благословение, по традиция, бяха раздадени осветени върбови и палмови клонки.

2018_04_01_002.JPG

2018_04_01_003.JPG

2018_04_01_004.JPG

2018_04_01_005.JPG

2018_04_01_006.JPG

2018_04_01_007.JPG

2018_04_01_008.JPG

2018_04_01_009.JPG

2018_04_01_010.JPG

2018_04_01_011.JPG

2018_04_01_012.JPG

2018_04_01_013.JPG

2018_04_01_014.JPG

2018_04_01_015.JPG

2018_04_01_016.JPG

2018_04_01_017.JPG

2018_04_01_018.JPG

2018_04_01_019.JPG

2018_04_01_020.JPG

2018_04_01_021.JPG

2018_04_01_022.JPG

2018_04_01_023.JPG

Лазарова събота в Айтос - Александър Звезданов 31/03/2018 - 13:41

Лазарова събота в Айтос

2018_03_31_001.JPGНа Лазарова събота (31.03.2018 г.) Негово Високоблагоговенство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света лтургия в храм "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.

А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."
[Иоан 11:1-45]


2018_03_31_002.JPG

2018_03_31_003.JPG

2018_03_31_004.JPG

2018_03_31_005.JPG

2018_03_31_006.JPG

2018_03_31_007.JPG

2018_03_31_008.JPG

2018_03_31_009.JPG

2018_03_31_010.JPG

2018_03_31_011.JPG

2018_03_31_012.JPG

2018_03_31_013.JPG

2018_03_31_014.JPG

2018_03_31_015.JPG

2018_03_31_016.JPG

ВЪЗВАНИЕ за обучението по Религия-Православие - Александър Звезданов 28/03/2018 - 20:16

ВЪЗВАНИЕ за обучението по Религия-Православие на българските деца и ученици

img/ic_xc_nika.pngЛовчански митрополит Гавриил

До Президента на Република България
До Председателя на Народното събрание
До Министър-председателя на Република България
До Комисия по образованието и науката при Народното събрание
До Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта при Народното събрание
До Министъра на образованието и науката
До Директора на Дирекция по вероизповеданията при Министерски съвет
До Омбудсмана на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Повод за обръщението ни към Вас е тревогата, породена от това, че повече от 70 години религиозното обучение по Православие не присъства в задължителните учебни часове на българските училища. Българските политици са длъжници пред много ощетени поколения, които се оказват лишени от благодатната възможност да получат знание в българското училище за нашата вяра като завещана от дедите ни светиня, опазила ни през вековете.

За българина Църквата, семейството и училището са крепостите, опазили го от видимите и невидими врагове през хилядолетната му история.

Възходът на България, укрепването на държавността и икономиката ѝ, винаги са били свързани с книжовното дело, с разцвета на културата и духовността.

Припомняме, че килийните училища са тези средища на знания и духовност, чрез които България възкръсва след петвековното робство. Затова и в българския химн на просветата поетът се обръща към Светите братя Кирил и Методий с думите:

"О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина".

В 21 век борбата за разрушаване на тези крепости - Църква, семейство и училище, се води с всички сили и средства, като в последните години тя става все по-явна и настъпателна.

Тази борба доведе до липса на уважение от страна на децата към учители, родители и духовници, до апатично отношение към образованието, до изгубване на ориентирите за това кое е добро и зло.

Свидетели сме на обучение на децата в норми на поведение, които са в пълно противоречие с християнския морал и ценности - с разбиранията на православния човек за вяра, любов, целомъдрие. От най-ранна възраст децата се образоват сексуално, вместо да получат знание за това кое е грях и какви са последиците от него. Липсва стабилна национална стратегия за развитие на българската младеж чрез образование. Бяха изкуствено привнесени външни модели, неправилно адаптирани към нашата действителност, което доведе до абсурдни ситуации, при които българската образователна система в лицето на ресорното министерство премахна от учебната програма изконно българските и значими за националния идеал и неделими от българската същност произведения, сред които "История славянобългарска“, стихотворенията "Вятър ечи, Балкан стене“, "Къде си, вярна ти любов народна?“, "Родна реч“, "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, "Хубава си моя горо“ и др.

Наш пастирски дълг е да настояваме пред Вас българското дете да не бъде лишавано от знание и възпитание в духа на евангелските добродетели.

Дебатите по повод така наречената Истанбулска конвенция повдигнаха темите за съдържанието на учебниците. В някои от тях вече се прокламира "джендър"-идеологията и без Конвенцията да е ратифицирана. Повдигна се и темата за произведения на литературата и изкуството, които насаждат у децата модели на нравствено поведение, водещи до увреждане на психическото и физическото им здраве. Чрез филми на децата вече се разказват истории за нестереотипните роли на пола.

За много от младите хора на 21 век семейството отдавна е отживелица, ретроградна категория. За тях то е част от оковите, които отнемат усещането за "свобода".

Чрез тази агресия към изконните ценности и устои на обществото ни, продължила десетилетия, се разкъса жизненоважната връзка между възпитание, образование и религия, принизи се основната роля на православната вяра и Църквата в изграждането на пълноценни личности, способни да устояват на изкушенията, предлагани от съвременния свят.

Резултатите от тази борба срещу Църква, семейство и училище са видни за всеки здравомислещ българин. Подрастващите в България са едни от първите в Европа по брой на аборти сред ученичките, по брой на употребяващите алкохол, цигари и наркотици. Нараства броят на родените извънбрачни деца, на безпризорните деца, на деца, които поради разпадане на браковете, се възпитават само от един родител.

Всички тези явления са определящи фактори за нарастващата демографска криза, която води страната към границата на унищожението.

Нашата архипастирска загриженост за съхранението на нацията и за запазване на нейните традиции и идеали, които да ѝ служат като опора при съжителството в Европейския съюз с други нации, ни мотивира да се обърнем към Вас за пореден път с надеждата, че идеята да се въведе обучение по Православие в българските училища и детски градини, с Вашата държавническа подкрепа и отговорност, най-после може да се превърне в действителност.

Духовността на българския народ е традиционно свързана със Светото Православие.

То определя нравствено–моралните устои на обществото, неговия начин на живот, културата, изкуството, отношението към: децата, брака, към възрастните хора.

"Начинът на живот на българския народ и на много други народи през миналите векове са се отличавали с високо ниво на развитие, тъй като са се изграждали върху фундаментите на нравствеността на Православното християнство. По думите на апостол Павел: “Плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина" [Послание към Ефесяни 5:9].

В днешно време духовността на българския народ се намира в критично състояние, което е следствие от отдалечаването му от този източник - СВЕТОТО ПРАВОСЛАВИЕ.

Духовността не е отвлечена абстракция, а напълно реално състояние на даден човек, и на обществото. Тя е в правопропорционална зависимост от отношението между човека и Бога, както и между обществото и Бога. Затова за духовността трябва да се воюва, тя трябва да се възпитава, децата ни трябва да бъдат обучавани от ранна възраст в знание за Закона Божий.

Отсъствието на обучение по Православие повече от 70 години от училищата ни има определящо значение за проявата на насилие във всички сфери на личния и обществения живот.

Пряка причинно–следствена е връзката между начина, по който се възпитават и обучават децата ни, и увеличаващата се агресия и насилие в обществото.

Ясно е, че оръжието срещу насилието над жени, деца и срещу насилието въобще, не може да бъде нито ратификацията на един договор, нито органите за неговото приложение, нито финансовата подкрепа за това, нито органите на реда в една държава, нито националното ни законодателство. Всички те са средства, които могат да се използват, за да се заличат последиците от насилието-горчивите му "плодове".

Истинското оръжие срещу насилието е ЗНАНИЕТО за вярата в Христа, живеенето на вярата и освещаването чрез нея!

"Народността не пада, там дето знаньето живей".

Необходимо е децата да имат основно понятие за православната вяра, която най-пълно изразява живота и учението на Господ Иисус Христос, за да градят живота си на здрави основи, да създават здрави семейства, да са обществено-полезни граждани.

Пророк Осия преди хилядолетия предупреждава, че: “Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене, и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти" [Книга на Пророк Осия 4:6].

Когато няма Бог, който е Любов, обществото няма нравствени устои, а има разорение, агресия, запустение.

Когато всичко съдейства за разпадане на морала и нравствеността, когато възпитанието на децата ни е насочвано по разрушителен път, когато се прокламира преклонението пред бездуховния начин на живот, легализира се порнографията и проституцията, умножава се рекламата на алкохол и цигари, тогава нараства жестокостта, престъпността, разпада се семейството, расте броят на наркоманите, абортите, неуважението към родители, учители, закони.

Разлагащо е и влиянието на голяма част от средствата за масова информация върху децата и подрастващите.

Затова, загрижени за моралното и физическо здраве на българските деца, ние търсим опора в нашата Православна вяра
.

Здраво демократично общество може да се изгради само от хора със здрав християнски морал. Задача на семейството и училището е да възпитава нравствен характер у всяко дете чрез обучаване в Закон Божий.

Управляващите не успяха да се противопоставят на всичко това през годините на прехода и допуснаха цялата тази вакханалия, активно насочвана с цел разруха на нацията ни и демографски срив. Едва сега се обяви за основен приоритет на политиката на управляващите реформата в образованието, свързана с въвеждане на нови учебни програми, за да се гарантират на децата практически умения, необходими в реалния живот. За да се прилагат тези умения ефективно и да е полезно всяко обучение, то трябва да е свързано и със знание за Бога.

Затова се обръщаме към Вас с надеждата, че оценявате настоящото положение, като взимате под внимание тревожната тенденция, която, неслучайно, сред българската общественост е все по-често коментирана тема.

Надяваме се, че тази невиждана ситуация, в която Църква и управляващи да бъдат на различни позиции по въпроса за децата и образованието, ще се окаже временно положение, понеже такъв случай нашата история не помни, освен когато сме били под чуждоверска или атеистична власт.

Надяваме се, че упражнявайки Вашите правомощия, възложени Ви от българския суверен - народът, от своите държавнически позиции ще съдействате за доброто бъдеще на децата ни, като положите усилия да бъде въведен в България учебният предмет "Религия-Православие“ като част от задължителната общообразователна подготовка на учениците
от 1 до 12 клас и децата от детските градини (за тези деца, родителите на които пожелаят такова обучение).

Нека се вслушаме в завета на един съвременен светец - Юстин Попович, който казва: "И народът има народна съвест и държавата има държавна съвест - това е Църквата и нейното Евангелие…Тази съвест постоянно отправя към всички хора през всички векове една молба, един съвет, един завет: нека за всички вас – бедни и богати, млади и стари, грамотни и неграмотни, свещеници, учители и войници, работници, министри и владици - да ви бъдат закон евангелските добродетели! Ако бъде така, народът ще надвие всяка смърт и нищо не ще му повреди, нищо, нищо, нищо".

Източник: Сайт на Българската Православна Църква - Българска патриаршия

Благовещение в Айтос - Александър Звезданов 25/03/2018 - 21:26

Благовещение в Айтос

2018_03_25_001.JPGПрез 2018 г. Петата неделя от Великият пост, посветена на св. Мария Египетска, съвпада с Благовещение. В деня на Благовещение (25 март) празнуват и всички майки и жени.

По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия.

"След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея."
[Лука 1:24-38]


"В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия Пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.

За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.

На какво можем да се научим от този живот? Мария Египетска била блудница; но блудството не се заключава само в телесния грях. Блудството се заключава в това, че човек се заблуждава; че целостта на човешката любов се раздробява и човек вече е неспособен с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичката си мисъл, с цялото си същество да обича човека и Бога... Блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, понеже нашето внимание, нашият взор са приковани само към това, което е видимо и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на това, което е достойно за любов; блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни, така че тя служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Нима всички ние не сме заразени от тази болест на блудството? Нима нашата воля не се колебае?

И ето ние можем да си представим себе си в образа на тази жена. Целият ни живот е подобен на нейния; и, както нея, ние искаме да се поклоним на Живия Бог, искаме да се доберем до Неговото животворно присъствие – и колко често не можем да направим това! Колко често ние искаме да се молим, но не можем; искаме да обичаме, но сърцето ни е каменно; искаме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме искали с всичката си воля да започнем нов живот, но тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни части, желания, мечти, тъга…, а сила в нея няма. Колко често ние сме подобни на морските вълни, които се блъскат в скалите, излитат и падат отново в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко, рядко обаче ние спираме вниманието си на това. За миг ние скърбим, за миг ни боли сърцето, за миг си мислим: Нима е затворен за мене пътя към Бога?.. Но после се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото... Не така се е случило с Мария Египетска: обзел я ужас, и тя се хвърлила за помощ, за милост, за спасение...

Ние трябва да се научим на това: никога да не се отказваме, ако не сме успели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда... Мария Египетска разбрала това, Мария Египетска превърнала целия си живот в благодарение на Бога. Тя разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.

Такъв подвиг не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва ап. Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява. Но не тази ленива, безплодна немощ, от която ние страдаме, която ни измъчва и погубва, а в другата немощ . в тази, която се ражда в човека от съзнанието, че не му не достига това, за което той мечта, единственото, към което се стреми, със своите сили, но че чрез силата Божия той може да достигне това. И тогава Господнята сила ще изпълни нашата немощ, както вятърът ще издуе крехките слаби платна и ще може да доведе кораба до пристана. Тази немощ, която се заключава в това, че вече не на себе си се надява и отдава себе си послушно, кротко, в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля само с Неговата сила, и тогава всичко става възможно: силата Божия в немощ се проявява...

В този ред са евангелските четива, победоносните седмици на надеждата, които ни доближават до страстните дни, когато вече ще дойде времето не на вярата, не на надеждата, а времето на изява на Божествената любов, – колко ни е нужна подкрепата на света Мария Египетска със своя образ, със своя пример! Амин. (Митрополит Антоний Сурожски)"


След края на службата, по време на раздаването на нафора, о. Ромил подари за благословение по една саксия с теменужки на всички присъстващи жени.

2018_03_25_002.JPG

2018_03_25_003.JPG

2018_03_25_004.JPG

2018_03_25_005.JPG

2018_03_25_006.JPG

2018_03_25_007.JPG

2018_03_25_008.JPG

2018_03_25_009.JPG

2018_03_25_010.JPG

2018_03_25_011.JPG

2018_03_25_012.JPG

2018_03_25_013.JPG

2018_03_25_014.JPG

2018_03_25_015.JPG

2018_03_25_016.JPG

2018_03_25_017.JPG

2018_03_25_018.JPG

2018_03_25_019.JPG

2018_03_25_020.JPG

2018_03_25_021.JPG

Неделя на преподобни Йоан Лествичник - Александър Звезданов 22/03/2018 - 19:48

Неделя на преподобни Йоан Лествичник

2018_03_18_001.JPGВ четвъртата Неделя на Великия пост когато Светата Православна Църква почита паметта на преп. Йоан Лествичник (18 малт, св. Кирил, патриарх Йерусалимски, мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия, св. Анин монах), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


Из "Лествица" на преп. Йоан Лествичник

Лествицата на св. Йоан, ръкопис от Хилендарския манастир, 1648 г."Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".

"Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".

"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".


2018_03_18_002.JPG

2018_03_18_003.JPG

2018_03_18_004.JPG

2018_03_18_005.JPG

2018_03_18_006.JPG

2018_03_18_007.JPG

2018_03_18_008.JPG

2018_03_18_009.JPG

2018_03_18_010.JPG

2018_03_18_011.JPG

2018_03_18_012.JPG

2018_03_18_013.JPG

Неделя Кръстопоклонна в Айтос - Александър Звезданов 22/03/2018 - 19:35

Неделя Кръстопоклонна в Айтос

2018_03_11_001.JPG

Кръстът е хранител на целия свят,
Кръстът е красота на Църквата, сила за царете,
Кръстът е укрепление за вярващите,
слава за ангелите и язва за демоните.


В третата Неделя от Великия пост (11 март, Неделя Кръстопоклонна, св. Софроний, патр. Йерусалимски, св. Софроний, еп. Врачански) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
[Марк 8:34-9:1]


2018_03_11_002.JPG

2018_03_11_003.JPG

2018_03_11_004.JPG

2018_03_11_005.JPG

2018_03_11_006.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 49 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 500101  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.37 секунда