Важно!

.::ПЕТРОВ ПОСТ::.

21 юни:
Св. мчк Юлиан Тарсийски. Св. свщмчк Терентий, епископ Иконийски

22 юни:
Св. свщмчк Евсевий, еп. Самосатски. Св. мчци Зинон и Зина
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Програма за реда на Богослуженията - Александър Звезданов 01/04/2018 - 18:28

Програма за реда на Богослуженията през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

cress_1.jpg5 април - Велики четвъртък
8:00 ч. - Утреня, Василиева света литургия, Маслосвет
18:00 ч. - Последование на 12-те Евангелия

6 април - Велики петък
8:00 ч. - Царски часове, изнасяне на Плащаницата
18:00 ч. - опелото Христово

7 април - Велика събота
8:00 ч. - Василиева света литургия
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Възвестява се ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ. След литийното шествие около храма следва Пасхална утреня и Златоустова света литургия

8 април - Възкресение Христово, Света Велика Неделя - Пасха
11:30 ч. - Второ Възкресение (Пасхална вечерня)

9 април - Възкресение Христово
9:00 ч. - света литургия

13 април - Светли петък, Живоприемни източник
9:00 ч. - света литургия, Водосвет

15 април - Втора Неделя след Пасха (Томина неделя)
9:00 ч. - света литургия

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 01/04/2018 - 17:50

Вход Господен в Иерусалим

2018_04_01_001.JPGВ шестата Неделя от Великия пост (01 април 2018 т., Вход Господен в Иерусалим, Цветница, Връбница преп. Мария Египетска, св. мчк Аврамий Български) храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос се изпълни с богомолен народ. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия. Службата огласяше хора на храма.

" И когато наближиха до Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици, като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги; и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.

А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".

Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус: докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.

А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя; а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!

И когато влезе в Йерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този? А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.

...

А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?

И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува."
[Мат. 21:1-11;15-17]


За благословение, по традиция, бяха раздадени осветени върбови и палмови клонки.

2018_04_01_002.JPG

2018_04_01_003.JPG

2018_04_01_004.JPG

2018_04_01_005.JPG

2018_04_01_006.JPG

2018_04_01_007.JPG

2018_04_01_008.JPG

2018_04_01_009.JPG

2018_04_01_010.JPG

2018_04_01_011.JPG

2018_04_01_012.JPG

2018_04_01_013.JPG

2018_04_01_014.JPG

2018_04_01_015.JPG

2018_04_01_016.JPG

2018_04_01_017.JPG

2018_04_01_018.JPG

2018_04_01_019.JPG

2018_04_01_020.JPG

2018_04_01_021.JPG

2018_04_01_022.JPG

2018_04_01_023.JPG

Лазарова събота в Айтос - Александър Звезданов 31/03/2018 - 13:41

Лазарова събота в Айтос

2018_03_31_001.JPGНа Лазарова събота (31.03.2018 г.) Негово Високоблагоговенство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света лтургия в храм "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра и Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен! Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.

Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.

А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."
[Иоан 11:1-45]


2018_03_31_002.JPG

2018_03_31_003.JPG

2018_03_31_004.JPG

2018_03_31_005.JPG

2018_03_31_006.JPG

2018_03_31_007.JPG

2018_03_31_008.JPG

2018_03_31_009.JPG

2018_03_31_010.JPG

2018_03_31_011.JPG

2018_03_31_012.JPG

2018_03_31_013.JPG

2018_03_31_014.JPG

2018_03_31_015.JPG

2018_03_31_016.JPG

ВЪЗВАНИЕ за обучението по Религия-Православие - Александър Звезданов 28/03/2018 - 20:16

ВЪЗВАНИЕ за обучението по Религия-Православие на българските деца и ученици

img/ic_xc_nika.pngЛовчански митрополит Гавриил

До Президента на Република България
До Председателя на Народното събрание
До Министър-председателя на Република България
До Комисия по образованието и науката при Народното събрание
До Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта при Народното събрание
До Министъра на образованието и науката
До Директора на Дирекция по вероизповеданията при Министерски съвет
До Омбудсмана на Република България

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Повод за обръщението ни към Вас е тревогата, породена от това, че повече от 70 години религиозното обучение по Православие не присъства в задължителните учебни часове на българските училища. Българските политици са длъжници пред много ощетени поколения, които се оказват лишени от благодатната възможност да получат знание в българското училище за нашата вяра като завещана от дедите ни светиня, опазила ни през вековете.

За българина Църквата, семейството и училището са крепостите, опазили го от видимите и невидими врагове през хилядолетната му история.

Възходът на България, укрепването на държавността и икономиката ѝ, винаги са били свързани с книжовното дело, с разцвета на културата и духовността.

Припомняме, че килийните училища са тези средища на знания и духовност, чрез които България възкръсва след петвековното робство. Затова и в българския химн на просветата поетът се обръща към Светите братя Кирил и Методий с думите:

"О, вий, които цяло племе извлякохте из мъртвина, народен гений възкресихте - заспал в глубока тъмнина".

В 21 век борбата за разрушаване на тези крепости - Църква, семейство и училище, се води с всички сили и средства, като в последните години тя става все по-явна и настъпателна.

Тази борба доведе до липса на уважение от страна на децата към учители, родители и духовници, до апатично отношение към образованието, до изгубване на ориентирите за това кое е добро и зло.

Свидетели сме на обучение на децата в норми на поведение, които са в пълно противоречие с християнския морал и ценности - с разбиранията на православния човек за вяра, любов, целомъдрие. От най-ранна възраст децата се образоват сексуално, вместо да получат знание за това кое е грях и какви са последиците от него. Липсва стабилна национална стратегия за развитие на българската младеж чрез образование. Бяха изкуствено привнесени външни модели, неправилно адаптирани към нашата действителност, което доведе до абсурдни ситуации, при които българската образователна система в лицето на ресорното министерство премахна от учебната програма изконно българските и значими за националния идеал и неделими от българската същност произведения, сред които "История славянобългарска“, стихотворенията "Вятър ечи, Балкан стене“, "Къде си, вярна ти любов народна?“, "Родна реч“, "Даваш ли, даваш, Балканджи Йово“, "Хубава си моя горо“ и др.

Наш пастирски дълг е да настояваме пред Вас българското дете да не бъде лишавано от знание и възпитание в духа на евангелските добродетели.

Дебатите по повод така наречената Истанбулска конвенция повдигнаха темите за съдържанието на учебниците. В някои от тях вече се прокламира "джендър"-идеологията и без Конвенцията да е ратифицирана. Повдигна се и темата за произведения на литературата и изкуството, които насаждат у децата модели на нравствено поведение, водещи до увреждане на психическото и физическото им здраве. Чрез филми на децата вече се разказват истории за нестереотипните роли на пола.

За много от младите хора на 21 век семейството отдавна е отживелица, ретроградна категория. За тях то е част от оковите, които отнемат усещането за "свобода".

Чрез тази агресия към изконните ценности и устои на обществото ни, продължила десетилетия, се разкъса жизненоважната връзка между възпитание, образование и религия, принизи се основната роля на православната вяра и Църквата в изграждането на пълноценни личности, способни да устояват на изкушенията, предлагани от съвременния свят.

Резултатите от тази борба срещу Църква, семейство и училище са видни за всеки здравомислещ българин. Подрастващите в България са едни от първите в Европа по брой на аборти сред ученичките, по брой на употребяващите алкохол, цигари и наркотици. Нараства броят на родените извънбрачни деца, на безпризорните деца, на деца, които поради разпадане на браковете, се възпитават само от един родител.

Всички тези явления са определящи фактори за нарастващата демографска криза, която води страната към границата на унищожението.

Нашата архипастирска загриженост за съхранението на нацията и за запазване на нейните традиции и идеали, които да ѝ служат като опора при съжителството в Европейския съюз с други нации, ни мотивира да се обърнем към Вас за пореден път с надеждата, че идеята да се въведе обучение по Православие в българските училища и детски градини, с Вашата държавническа подкрепа и отговорност, най-после може да се превърне в действителност.

Духовността на българския народ е традиционно свързана със Светото Православие.

То определя нравствено–моралните устои на обществото, неговия начин на живот, културата, изкуството, отношението към: децата, брака, към възрастните хора.

"Начинът на живот на българския народ и на много други народи през миналите векове са се отличавали с високо ниво на развитие, тъй като са се изграждали върху фундаментите на нравствеността на Православното християнство. По думите на апостол Павел: “Плодът на Духа се състои във всяка доброта, правда и истина" [Послание към Ефесяни 5:9].

В днешно време духовността на българския народ се намира в критично състояние, което е следствие от отдалечаването му от този източник - СВЕТОТО ПРАВОСЛАВИЕ.

Духовността не е отвлечена абстракция, а напълно реално състояние на даден човек, и на обществото. Тя е в правопропорционална зависимост от отношението между човека и Бога, както и между обществото и Бога. Затова за духовността трябва да се воюва, тя трябва да се възпитава, децата ни трябва да бъдат обучавани от ранна възраст в знание за Закона Божий.

Отсъствието на обучение по Православие повече от 70 години от училищата ни има определящо значение за проявата на насилие във всички сфери на личния и обществения живот.

Пряка причинно–следствена е връзката между начина, по който се възпитават и обучават децата ни, и увеличаващата се агресия и насилие в обществото.

Ясно е, че оръжието срещу насилието над жени, деца и срещу насилието въобще, не може да бъде нито ратификацията на един договор, нито органите за неговото приложение, нито финансовата подкрепа за това, нито органите на реда в една държава, нито националното ни законодателство. Всички те са средства, които могат да се използват, за да се заличат последиците от насилието-горчивите му "плодове".

Истинското оръжие срещу насилието е ЗНАНИЕТО за вярата в Христа, живеенето на вярата и освещаването чрез нея!

"Народността не пада, там дето знаньето живей".

Необходимо е децата да имат основно понятие за православната вяра, която най-пълно изразява живота и учението на Господ Иисус Христос, за да градят живота си на здрави основи, да създават здрави семейства, да са обществено-полезни граждани.

Пророк Осия преди хилядолетия предупреждава, че: “Изтребен ще бъде Моят народ, защото му знание не достига: понеже ти отхвърли знанието, и Аз ще те отхвърля от свещенодействие пред Мене, и понеже ти забрави закона на твоя Бог, и Аз ще забравя децата ти" [Книга на Пророк Осия 4:6].

Когато няма Бог, който е Любов, обществото няма нравствени устои, а има разорение, агресия, запустение.

Когато всичко съдейства за разпадане на морала и нравствеността, когато възпитанието на децата ни е насочвано по разрушителен път, когато се прокламира преклонението пред бездуховния начин на живот, легализира се порнографията и проституцията, умножава се рекламата на алкохол и цигари, тогава нараства жестокостта, престъпността, разпада се семейството, расте броят на наркоманите, абортите, неуважението към родители, учители, закони.

Разлагащо е и влиянието на голяма част от средствата за масова информация върху децата и подрастващите.

Затова, загрижени за моралното и физическо здраве на българските деца, ние търсим опора в нашата Православна вяра
.

Здраво демократично общество може да се изгради само от хора със здрав християнски морал. Задача на семейството и училището е да възпитава нравствен характер у всяко дете чрез обучаване в Закон Божий.

Управляващите не успяха да се противопоставят на всичко това през годините на прехода и допуснаха цялата тази вакханалия, активно насочвана с цел разруха на нацията ни и демографски срив. Едва сега се обяви за основен приоритет на политиката на управляващите реформата в образованието, свързана с въвеждане на нови учебни програми, за да се гарантират на децата практически умения, необходими в реалния живот. За да се прилагат тези умения ефективно и да е полезно всяко обучение, то трябва да е свързано и със знание за Бога.

Затова се обръщаме към Вас с надеждата, че оценявате настоящото положение, като взимате под внимание тревожната тенденция, която, неслучайно, сред българската общественост е все по-често коментирана тема.

Надяваме се, че тази невиждана ситуация, в която Църква и управляващи да бъдат на различни позиции по въпроса за децата и образованието, ще се окаже временно положение, понеже такъв случай нашата история не помни, освен когато сме били под чуждоверска или атеистична власт.

Надяваме се, че упражнявайки Вашите правомощия, възложени Ви от българския суверен - народът, от своите държавнически позиции ще съдействате за доброто бъдеще на децата ни, като положите усилия да бъде въведен в България учебният предмет "Религия-Православие“ като част от задължителната общообразователна подготовка на учениците
от 1 до 12 клас и децата от детските градини (за тези деца, родителите на които пожелаят такова обучение).

Нека се вслушаме в завета на един съвременен светец - Юстин Попович, който казва: "И народът има народна съвест и държавата има държавна съвест - това е Църквата и нейното Евангелие…Тази съвест постоянно отправя към всички хора през всички векове една молба, един съвет, един завет: нека за всички вас – бедни и богати, млади и стари, грамотни и неграмотни, свещеници, учители и войници, работници, министри и владици - да ви бъдат закон евангелските добродетели! Ако бъде така, народът ще надвие всяка смърт и нищо не ще му повреди, нищо, нищо, нищо".

Източник: Сайт на Българската Православна Църква - Българска патриаршия

Благовещение в Айтос - Александър Звезданов 25/03/2018 - 21:26

Благовещение в Айтос

2018_03_25_001.JPGПрез 2018 г. Петата неделя от Великият пост, посветена на св. Мария Египетска, съвпада с Благовещение. В деня на Благовещение (25 март) празнуват и всички майки и жени.

По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия.

"След тия дни зачена жена му Елисавета, и се таеше пет месеци и казваше: тъй ми стори Господ в дните, в които ме погледна милостно, за да снеме от мене укора между човеците.

А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея."
[Лука 1:24-38]


"В рeдицата тържествуващи, пълни с надежди седмици на Великия Пост ние днес възпоменаваме света Мария Египетска. Защо Църквата е включила нейния образ в тези седмици? Не затова ли, че в нея виждаме тържеството на Божията сила и тържеството на ответната човешка любов? Или, може би, ние виждаме тържеството на човешкия отчаян зов за помощ и победата, която се дава от Бога, Неговата любов, Неговата сила и крепост.

За света Мария Египетска може да се каже накратко: тя била жителка на Александрия, жена с безнравствен живот, позор за своите съграждани, съблазън, погибел. Един ден тя поискала да се поклони на живоносния Кръст Господен, частица от който се намирала в един от храмовете. И не мислейки за своята греховност, не мислейки за това, че нейният живот няма нищо общо с този Бог на чистотата и любовта, на Който тя искала да се поклони, тя дръзновено поискала да влезе в храма. Но някаква сила я спирала; всеки път, когато тя се приближавала до вратите, тя бивала отхвърлена. Изпаднала в ужас, тя се обърнала към Майката Божия за помощ – и била допусната в храма. Но от храма тя не се върнала към предишния позорен живот; тя се оттеглила в пустинята и там прекарала, в неописуем подвиг, в съвършена самота, целия си останал живот до смъртта; живот, който не бил живот на безплътно същество, но бил наистина живот на въплътения дух, оживен от покаянието и благодатта.

На какво можем да се научим от този живот? Мария Египетска била блудница; но блудството не се заключава само в телесния грях. Блудството се заключава в това, че човек се заблуждава; че целостта на човешката любов се раздробява и човек вече е неспособен с цялата си душа, с цялото си сърце, с всичката си мисъл, с цялото си същество да обича човека и Бога... Блудството, в широкия смисъл, който му придава Свещеното Писание, това е идолопоклонническа привързаност към видимия свят. Ние сме заслепени от това, което виждаме, ние не виждаме невидимото, понеже нашето внимание, нашият взор са приковани само към това, което е видимо и осезаемо. Блудството се заключава в това да отдадеш своето сърце не на това, което е достойно за любов; блудството се заключава в това: вместо да насочим своята воля към едното потребно, към чистата любов към човека, към хората, към Бога, ние я разпиляваме така, че тя е разпръсната на всички страни, така че тя служи на всички идоли, на всички желания, на всички пориви. Нима всички ние не сме заразени от тази болест на блудството? Нима нашата воля не се колебае?

И ето ние можем да си представим себе си в образа на тази жена. Целият ни живот е подобен на нейния; и, както нея, ние искаме да се поклоним на Живия Бог, искаме да се доберем до Неговото животворно присъствие – и колко често не можем да направим това! Колко често ние искаме да се молим, но не можем; искаме да обичаме, но сърцето ни е каменно; искаме да съберем мислите си, а те се разбягват, разпиляват се; бихме искали с всичката си воля да започнем нов живот, но тази воля липсва – тя се е разложила на някакви съставни части, желания, мечти, тъга…, а сила в нея няма. Колко често ние сме подобни на морските вълни, които се блъскат в скалите, излитат и падат отново в морското лоно, нищо не достигайки. Рядко, рядко обаче ние спираме вниманието си на това. За миг ние скърбим, за миг ни боли сърцето, за миг си мислим: Нима е затворен за мене пътя към Бога?.. Но после се успокояваме, забравяме, засмуква ни блатото... Не така се е случило с Мария Египетска: обзел я ужас, и тя се хвърлила за помощ, за милост, за спасение...

Ние трябва да се научим на това: никога да не се отказваме, ако не сме успели да си пробием път към Бога, да стигнем до Него. Ние трябва да копнеем така по Бога, така да си проправяме път към Него, че накрая Божията сила и Божията милост да отвърнат на нашия зов и на нашето отчаяние, пълно с непостижима надежда... Мария Египетска разбрала това, Мария Египетска превърнала целия си живот в благодарение на Бога. Тя разбрала, че не трябва да живее така, както е живяла по-рано. Тя си тръгнала от всичко, което било съблазън за нея, което я държало в плен, и проживяла дивно остатъка от живота си.

Такъв подвиг не е по силите ни, но всеки от нас може да направи това, което е по силите му. Трябва да помним какво казва ап. Павел, че за нас всичко е възможно чрез Господ Иисус Христос, Който ни укрепява, защото силата Божия в немощ се проявява. Но не тази ленива, безплодна немощ, от която ние страдаме, която ни измъчва и погубва, а в другата немощ . в тази, която се ражда в човека от съзнанието, че не му не достига това, за което той мечта, единственото, към което се стреми, със своите сили, но че чрез силата Божия той може да достигне това. И тогава Господнята сила ще изпълни нашата немощ, както вятърът ще издуе крехките слаби платна и ще може да доведе кораба до пристана. Тази немощ, която се заключава в това, че вече не на себе си се надява и отдава себе си послушно, кротко, в Божиите ръце, изпълнявайки Неговата воля само с Неговата сила, и тогава всичко става възможно: силата Божия в немощ се проявява...

В този ред са евангелските четива, победоносните седмици на надеждата, които ни доближават до страстните дни, когато вече ще дойде времето не на вярата, не на надеждата, а времето на изява на Божествената любов, – колко ни е нужна подкрепата на света Мария Египетска със своя образ, със своя пример! Амин. (Митрополит Антоний Сурожски)"


След края на службата, по време на раздаването на нафора, о. Ромил подари за благословение по една саксия с теменужки на всички присъстващи жени.

2018_03_25_002.JPG

2018_03_25_003.JPG

2018_03_25_004.JPG

2018_03_25_005.JPG

2018_03_25_006.JPG

2018_03_25_007.JPG

2018_03_25_008.JPG

2018_03_25_009.JPG

2018_03_25_010.JPG

2018_03_25_011.JPG

2018_03_25_012.JPG

2018_03_25_013.JPG

2018_03_25_014.JPG

2018_03_25_015.JPG

2018_03_25_016.JPG

2018_03_25_017.JPG

2018_03_25_018.JPG

2018_03_25_019.JPG

2018_03_25_020.JPG

2018_03_25_021.JPG

Неделя на преподобни Йоан Лествичник - Александър Звезданов 22/03/2018 - 19:48

Неделя на преподобни Йоан Лествичник

2018_03_18_001.JPGВ четвъртата Неделя на Великия пост когато Светата Православна Църква почита паметта на преп. Йоан Лествичник (18 малт, св. Кирил, патриарх Йерусалимски, мчк Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия, св. Анин монах), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост
Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


Из "Лествица" на преп. Йоан Лествичник

Лествицата на св. Йоан, ръкопис от Хилендарския манастир, 1648 г."Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето й на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".

"Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".

"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".


2018_03_18_002.JPG

2018_03_18_003.JPG

2018_03_18_004.JPG

2018_03_18_005.JPG

2018_03_18_006.JPG

2018_03_18_007.JPG

2018_03_18_008.JPG

2018_03_18_009.JPG

2018_03_18_010.JPG

2018_03_18_011.JPG

2018_03_18_012.JPG

2018_03_18_013.JPG

Неделя Кръстопоклонна в Айтос - Александър Звезданов 22/03/2018 - 19:35

Неделя Кръстопоклонна в Айтос

2018_03_11_001.JPG

Кръстът е хранител на целия свят,
Кръстът е красота на Църквата, сила за царете,
Кръстът е укрепление за вярващите,
слава за ангелите и язва за демоните.


В третата Неделя от Великия пост (11 март, Неделя Кръстопоклонна, св. Софроний, патр. Йерусалимски, св. Софроний, еп. Врачански) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
[Марк 8:34-9:1]


2018_03_11_002.JPG

2018_03_11_003.JPG

2018_03_11_004.JPG

2018_03_11_005.JPG

2018_03_11_006.JPG

Неделя на Св. Григорий Палама - Александър Звезданов 05/03/2018 - 20:43

Неделя на Св. Григорий Палама

2018_03_04_001.JPGНа 04 март 2018 г. (Втора Неделя на Великия пост -­ на Св. Григорий Палама,преп. Герасим Йордански) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща. Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица, и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали."
[Марк 2:1-12]


Проповед върху неделното евангелие изнесе Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, архиерейски наместник на Ямболска духовна околия.

За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "православни вести".

2018_03_04_002.JPG

2018_03_04_003.JPG

2018_03_04_004.JPG

2018_03_04_005.JPG

2018_03_04_006.JPG

2018_03_04_007.JPG

2018_03_04_008.JPG

2018_03_04_009.JPG

2018_03_04_010.JPG

2018_03_04_011.JPG

2018_03_04_012.JPG

2018_03_04_013.JPG

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ - Александър Звезданов 05/03/2018 - 20:32

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО СЛУЧАЙ 140-ГОДИШНИНАТА ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ 3 МАРТ 2018 Г.



2018_03_03_111.JPGВъзлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

С дълбока вяра в Бога и синовна благодарност към Него за Неговата велика милост и неизброимите Негови щедрости към нас – към нашата държава и към Православната ни Църква – и тази година с подобаваща тържественост отбелязваме славната и паметна за всяко българско сърце годишнина от Освобождението на страната ни от иноверното османско иго. Прекланяме се пред жертвения чутовен подвиг на Русия и православното войнство, отдало живота си за нас в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., и въздигаме молитви и благодарения към небесата заради изгрялата на този ден, преди четиринадесет десетилетия наша свобода. Величаем неизповедимия Божи промисъл и скланяме глави пред подвига и пред паметта на загиналите десетки хиляди, знайни и незнайни воини, които оставиха костите си по бойните полета на войната, за да бъдем днес ние свободни, за да може православна България да гради сама и независима своето настояще и своите бъднини.

В този паметен ден не забравяме и за нашите, български опълченци, които – рамо до рамо с освободителите – отдадоха и своя дял във великото дело на освобождението на Отечеството. С дълбока признателност си спомняме и за всички наши славни предци – апостоли на българската свобода, които не се примиряваха с робското положение на народа ни, и още с героичното Априлско въстание от пролетта на 1876 г. показаха на света, че дългите столетия на иноверното иго не са сломили непреклонния български дух. Пред всички тях и пред героичното наше опълчение и днес ние свеждаме глави и молим Всемилостивия Бог да ги приеме в Своето Царство, защото с жертвата си и с пролятата си кръв те доказаха, че българската свобода не е дошла за нас даром, но е била извоювана с решимостта и твърдостта на един древен и достоен, отхвърлящ всяка чужда зависимост и всяка историческа неправда народ.

Православна България винаги ще помни и благоговейно ще почита стореното от всички свидни жертви на братските православни народи и на нашия народ, и от поколение в поколение ще предава разказа за величието на Христовия дух и героизма на православното войнство, проявен в битките при Свищов и Никопол, Велико Търново и Ловеч, Казанлък и Стара Загора, при Елена и особено при Шипченската и Плевенската епопеи. Завинаги в родовата ни историческа памет ще пребъдват и светлите образи на руските и българските духовници – архиереи и други, на Царя-Освободител Александър II, на генералите от непобедимата руска армия и на дейците на дипломатическия фронт, с чиито обединени усилия, на днешния ден, преди сто и четиридесет години бе поставен краят на петвековното робство и беше положено началото на новия и свободен живот на съвременна България.

Днес – десетилетия след събитията от зимата на 1877-1878 г., – редом с дължимата благодарност и признателността ни към нашите славни освободители, ние не можем да не припомним, че нашето политическо освобождение бе резултат и естествен завършек на стореното от поколения родолюбиви наши предци, които мечтаеха и които работеха за достоен, свободен и независим живот на православния ни народ. Историческата ни памет ни повелява никога да не забравяме, че столетия наред за тази възжелана свобода радееха поколения наши предшественици: родолюбиво духовенство и просветни дейци, занаятчии и търговци, заможни и малоимотни. Не можем и не трябва да забравяме и за изключителната роля, която изиграха за съхраняването на православния български дух и нашите манастири, в които грижливо се пазеше нашата книжовност и родната ни памет, и които – в благоприятното за това време – отгледаха и възпитаха героите на църковно-освободителното ни движение. С дълбока благодарност и днес ние свеждаме глави пред родолюбивото българско свещенство, от което православният ни народ получаваше не само спасителните Тайнства на светата ни Православна Църква и наставления за вярата и благочестието, но и най-важните уроци по родолюбие и родова памет.

Верен помощник на нашето родно православно духовенство в критичните години, предшествали нашето Освобождение, беше и руското православно духовенство, което – в ярка изява на братска любов към поробените си български братя – разгласяше истините за робската ни участ из цяла Русия. С дълбоко искрени и вдъхновяващи слова духовните пастири на православния руски народ изтъкваха вековните духовни и културни връзки на братските ни православни народи, подчертавайки решаващия български принос за градежа на руската духовност и държавност през Средновековието. Кулминация на тази братска помощ и подкрепа, и решаващ момент, определил някога хода на събитията и бъдещето на народа ни, бе прочувственото писмо, изпратено след кървавото потушаване на Априлското въстание от Екзарх Антим I към Петербургския митрополит Исидор, в което се описваше бедственото положение на народа ни и върху което Всеруският цар и самодържец Александър II Николаевич постави паметната си резолюция: „България да бъде освободена”!

Братя и сестри,

В памет на славната годишнина от Освобождението и в знак за продължаващото през годините наше братско в Христа общение, през настоящата година честванията на Трети март бяха уважени от официална делегация на братската Московска Патриаршия – представителство, оглавено лично от Светейшия Московски и на цяла Русия патриарх Кирил, и посещение, което е още една категорична изява на нашето църковно и народно единство и което удвоява радостта ни от днешния празник. Да молим Бога и да работим усърдно, щото това единство и тази наша братска в Христа любов никога да не оскъдяват, а да пребъдват във вековете и още повече да се задълбочават, защото животът на светата Православна Христова Църква е живот в единство и в братска любов, в споделена обща вяра, надежда и ценности – наш общ живот в Христа Иисуса, в лоното на Неговата света Църква, която Той основа за нас, за да живеем в нея заедно – в единство и в единомислие, и заедно да се спасяваме в нея.

Да благоволи Бог над нашите Църкви и нашите братски православни народи, и да благославя от небесата всяко наше угодно Нему и доброполезно дело и всяко съвместно наше начинание, с което да оделотворяваме високото звание, към което ни е призвал не друг, а Сам Господ наш Иисус Христос [Еф. 4:1-4], Който пръв ни възлюби и отдаде Себе Си за всички нас и „за живота на света” [Иоан 6:51] – за да имаме живот и да го имаме „в изобилие” [Иоан 10:10].

По случай 140 години от Освобождението отечески приветстваме и поздравяваме с тържеството на свободата всички верни чеда на Православната ни църква – в Родината и далеч от нейните предели, и молим Всеподателя за Неговото небесно благословение над скъпата ни майка България!

Честит и благословен да бъде празникът на българската свобода!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ

140 години от Освобождението на България в Айтос - Александър Звезданов 05/03/2018 - 20:26

140 години от Освобождението на България в Айтос

2018_03_03_001.JPGВъв втората събота на Великия пост (03.03.2018 г., св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск) православните християни от Айтос отпразнувахме 140-тата годишнина от Освобождението на България със Златоустова света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"А сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, в там се молеше.

Симон и ония, които бяха с Него, притьрчаха подире Му; и като Го намериха, казаха Му: всички Те търсят.

Той им каза: да идем в близките села и градове, та и там да проповядвам, защото затова съм излязъл. И проповядваше в синагогите им по Цяла Галилея и изгонваше бесовете.

Дохожда при Него един прокажен и, молейки Го, пада пред Него на колене и Му казва: ако искаш, можеш ме очисти. А Иисус, като се смили, протегна ръка, докосна се до него и му рече: искам, очисти се! След тия Негови думи проказата веднага се махна от него, и той стана чист.

И като го изгледа строго, Иисус начаса го отпрати, и му рече: гледай, никому нищо не обаждай, а иди, покажи се на свещеника, и принеси за очистянето си, каквото е заповядал Мойсей, тям за свидетелство."
[Марк 1:35-44]


2018_03_03_002.JPG

2018_03_03_003.JPG

2018_03_03_004.JPG

2018_03_03_005.JPG

2018_03_03_006.JPG

2018_03_03_007.JPG

2018_03_03_008.JPG

2018_03_03_009.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 64 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 491713  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.23 секунда