Важно!
18 януари:
Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" -с. Пирне

19 януари:
Преп. Макарий Египетски. Св. Марк, еп. Ефески

20 януари:
Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски. Св. мчк Захарий
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Велики четвъртък - света литургия и маслосвет - Александър Звезданов 09/04/2015 - 15:53

Велики четвъртък - света литургия и маслосвет

2015_04_09_001.JPGСутринта на Велики четвъртък (09.04.2015 г., св. мчк Евпсихий) Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий отслужи утреня и света литургия. На клира службата огласяше Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

След службата о. Димитрий и о. Ромил отслужиха маслосвет и помазаха за здраве и благополучие присъстващите православни християни

"Когато Иисус свърши всички тия думи, рече на учениците Си: знаете, че подир два дни ще бъде Пасха, и Син Човеческий ще бъде предаден на разпятие.

Тогава първосвещениците и книжниците и стареите народни се събраха в двора на първосвещеника, на име Каиафа, и решиха в съвета да уловят Иисуса с измама и убият; но казваха: само не на празника, за да не стане смут у народа.

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, приближи се до Него една жена, която носеше алабастрен съд с драгоценно миро, и го възливаше върху главата Му, когато Той седеше на трапезата. Като видяха това, учениците Му възнегодуваха и казваха: защо е това прахосване: защото това миро можеше да се продаде много скъпо, и парите да се раздадат на сиромаси. Но Иисус, като разбра това, рече им: защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши.

Тогава един от дванайсетте, на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде.

А в първия ден на празник Безквасници пристъпиха учениците към Иисуса и Му рекоха: де искаш да Ти приготвим да ядеш пасхата? Той рече: идете в града у еди-кого си и му кажете: Учителят казва: времето Ми наближава, у тебе ще правя пасхата с учениците Си. Учениците направиха, както им заповяда Иисус, и приготвиха пасхата.

А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванайсетте ученика; и когато ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи? А Той отговори и рече: който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде, прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий ще се предаде; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил. А Иуда, който Го предаде, отговори и рече: да не съм аз, Рави? Иисус му отговори: ти каза.

И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове. И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си. И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

Тогава Иисус им каза: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: "ще поразя пастира, и ще се пръснат овците на стадото". А след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея. Тогава Петър Му отговори и рече: дори и всички да се съблазнят поради Тебе, аз никога няма да се съблазня. Иисус му рече: истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. Петър Му казва: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всички ученици.

След това отива с тях Иисус на едно място, наричано Гетсимания, и казва на учениците: поседете тука, докле ида там да се помоля. И като взе със Себе Си Петра и двамата Зеведееви синове, почна да скърби и да тъгува.

Тогава им казва Иисус: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни с Мене. И като се поотдалечи, падна на лицето Си, молеше се и думаше: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти.

И дохожда при учениците и ги намира да спят, и казва на Петра: толкоз ли не можахте един час да стоите будни с Мене? Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта - немощна.

Пак като се отдалечи повторно, помоли се, казвайки: Отче Мой, ако не може Ме отмина тая чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля. А като дойде, намира ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали. И като ги остави, отдалечи се пак и се помоли трети път, като каза същите думи. След това дохожда при учениците Си и им казва: спете, прочее, и почивайте! Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.

И докле Той още говореше, ето, Иуда, един от дванайсетте, дойде, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците и стареите народни. А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го. И веднага се приближи до Иисуса и рече: радвай се, Рави! и Го целуна. А Иисус му рече: друже, защо си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха.

И ето, един от ония, които бяха с Иисуса, протегна ръка, извади ножа си и, като удари слугата на първосвещеника, отряза му ухото. Тогава Иисус му казва: върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат; или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели? Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?

Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха. А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и стареите. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

А първосвещениците и стареите и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам. И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел. И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко." [Мат 26. 1-75]


2015_04_09_002.JPG

2015_04_09_003.JPG

2015_04_09_004.JPG

2015_04_09_005.JPG

2015_04_09_006.JPG

2015_04_09_007.JPG

2015_04_09_008.JPG

2015_04_09_009.JPG

2015_04_09_010.JPG 2015_04_09_011.JPG

2015_04_09_012.JPG 2015_04_09_013.JPG

2015_04_09_014.JPG 2015_04_09_015.JPG

2015_04_09_016.JPG 2015_04_09_017.JPG

2015_04_09_018.JPG 2015_04_09_019.JPG

2015_04_09_020.JPG

2015_04_09_021.JPG

2015_04_09_022.JPG

2015_04_09_023.JPG

2015_04_09_024.JPG

2015_04_09_025.JPG

2015_04_09_026.JPG

2015_04_09_027.JPG

2015_04_09_028.JPG

2015_04_09_029.JPG

2015_04_09_030.JPG

2015_04_09_031.JPG

2015_04_09_032.JPG

2015_04_09_033.JPG

2015_04_09_034.JPG

2015_04_09_035.JPG

2015_04_09_036.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 08/04/2015 - 15:01

Предстоящи богослужения през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица

cress_1.jpg09. април - четвъртък (Велики четвъртък. Св. мчк Евпсихий)
08:00 ч. - утреня, св. Василиева литургия, маслосвет
18:00 ч. - Последование на 12-те Евангелия

10. април - петък (Велики петък. Св. мчци Терентий и Помпий)
08:00 ч. - Царски часове, вечерня, изнасяне на св. Плащаница
18:00 ч. - Опело Христово

11. април - събота (Велика събота. Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски)
09:00 ч. - св. Василиева литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Възвестява се Христовото възкресение, Пасхална утринна света литургия

12. април - неделя (Възкресение Христово, св. Велика Неделя - Пасха)
11:30 ч - второ Възкресение

13. април - понеделник (Възкресение Христово. Св. свщмчк Артемон, презвитер Лаодикийски)
09:00 ч - света литургия, Пасхален водосвет, курбан за здраве

14. април - вторник (Възкресение Христово. Св. Мартин, папа Римски)
09:00 ч - света литургия

17. април - петък (Светли петък, Живоприемни източник Преп. Симеон Персидски)
09:00 ч - света литургия, водосвет

19. април - неделя (Неделя след Пасха - Томина Неделя. Преп. Йоан Ветхопещерник)
09:00 ч - света литургия

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 05/04/2015 - 16:10

Вход Господен в Иерусалим

2015_04_05_001.JPG

"Благословен Идещият в име Господне"



На празника "Вход Господен в Иерусалим" (05. април 2015 г - Шеста Неделя на Великия пост, Връбница, Цветница; Св. мчци Теодул и Агатопод) множество богомолен народ отрано изпълни храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос. Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

" И когато наближи до Витфагия и Витания, до планината, наречена Елеонска, изпрати двама Свои ученици и им рече: идете в отсрещното село; като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек никога не е възсядал; отвържете го и докарайте. И ако някой ви попита: защо го отвързвате? кажете му тъй: то е потребно Господу.

Изпратените отидоха и намериха, както им бе рекъл. А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: защо отвързвате ослето? Те отговориха: то е потребно Господу. И го докараха при Иисуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Иисуса.

И когато минаваше Той, постилаха дрехите си по пътя. А когато наближаваше вече да превали Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели, като казваха: благословен Царят, Който иде в име Господне! Мир на небето и слава във висините!

И някои фарисеи измежду народа Му рекоха: Учителю, запрети на учениците Си. Но Той им отговори и рече: казвам ви, че, ако тия млъкнат, камъните ще завикат.

И когато се приближи и видя града, заплака за него и рече: да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! Но сега това е скрито от очите ти, понеже ще настанат за тебе дни, и враговете ти ще те обиколят с окопи и ще те окръжат, и ще те стеснят отвред, и ще съсипят тебе и децата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камък на камък, понеже ти не узна времето, когато беше посетен. [Лука 19:29-44]"


В проповедта си след светата литургия о. Ромил говори за това как евреите посрещнали Иисус Христос с викове "Осанна!" и "Благословен Идещият в име Господне", а само след броени дни вече викали "Разпни Го!" и призова всички с един глас да извикаме: "Осанна! Благословен Идещият в име Господне". Негово Високоблагоговейнство пожела на всички лек и спасителен пост през Страстната седмица (седмицата на страданията), когато изкушенията са най-силни, пожела и на всеки да стои като на пост, нито за минута да не успиваме съвестта си и душата си, а наистина да стоим трезвено на пост - пост духовен, след който да имаме възможността в края на идващата седмица - на празника Пасха - да се поздравим с поздрава "Христос Воскресе"!

След приключване на службата в двора на храма бяха раздадени за благословение осветени върбови и палмови клонки, символ на празника Вход Господен в Иерусалим.

2015_04_05_002.JPG

2015_04_05_003.JPG

2015_04_05_004.JPG

2015_04_05_005.JPG

2015_04_05_006.JPG

2015_04_05_007.JPG

2015_04_05_008.JPG 2015_04_05_009.JPG

2015_04_05_010.JPG 2015_04_05_011.JPG

2015_04_05_012.JPG 2015_04_05_013.JPG

2015_04_05_014.JPG 2015_04_05_015.JPG

2015_04_05_016.JPG 2015_04_05_017.JPG

2015_04_05_018.JPG 2015_04_05_019.JPG

2015_04_05_020.JPG 2015_04_05_021.JPG

2015_04_05_022.JPG 2015_04_05_023.JPG

2015_04_05_024.JPG 2015_04_05_025.JPG

2015_04_05_026.JPG

2015_04_05_027.JPG

2015_04_05_028.JPG

2015_04_05_029.JPG

2015_04_05_030.JPG

2015_04_05_031.JPG

2015_04_05_032.JPG

2015_04_05_033.JPG

2015_04_05_034.JPG

Лазарова събота в Айтос - Александър Звезданов 04/04/2015 - 14:34

Лазарова събота в Айтос

2015_04_04_001.JPGВ шестата събота на Великия пост, която е посветена на възкресението на Лазар (04. април - Лазарова събота, преп. Йосиф Песнописец и Георги в Малея, св. свщмчк Никита Серски), Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.) Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. 5. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря. А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея. Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш? Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него. Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя. Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.

Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване. Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им. Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

24. Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден. Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.

Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.

Иисус се просълзи. Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена. Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него." [Иоан 11:1-45]


2015_04_04_002.JPG

2015_04_04_003.JPG

2015_04_04_004.JPG

2015_04_04_005.JPG

2015_04_04_006.JPG

2015_04_04_007.JPG

2015_04_04_008.JPG

2015_04_04_009.JPG 2015_04_04_010.JPG

2015_04_04_011.JPG 2015_04_04_012.JPG

2015_04_04_013.JPG

2015_04_04_014.JPG

2015_04_04_015.JPG

2015_04_04_016.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 03/04/2015 - 18:26

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg04. април - събота (Лазарова събота. Преп. Йосиф Песнописец и Георги в Малея. Св. свщмчк Никита Серски)
8:30 ч - Св. литургия в храм "Св. възкресение Лазарово" в в гробищния парк на гр. Айтос

05. април - неделя († 6 Неделя на Великия пост - Вход Господен в Иерусалим - Връбница, Цветница. Св. мчци Теодул и Агатопод)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

Неделя на преподобна Мария Египетска - Александър Звезданов 29/03/2015 - 14:38

Неделя на преподобна Мария Египетска

2015_03_29_001.JPGВ Петата Неделя от Великия пост (29.03.2015 г., Неделя на преп. Мария Египетска, Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон) Негово Високоблагоговейнство свеещноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. арх. Михаил" в с. Караново. На клира службата огласяше Светла.

За благословение на богомолците бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на преп. Мария Египетска.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;

и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.

А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
[Марк 10:32-45]


"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от техния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свят бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядях в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4).

Зосима се учудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" (Евр. 4:12).

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерила, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете ѝ, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата си, смиром" (Лука 2:29).

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта ѝ, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2015_03_29_002.JPG

2015_03_29_003.JPG

2015_03_29_004.JPG

2015_03_29_005.JPG

2015_03_29_006.JPG

2015_03_29_007.JPG

2015_03_29_008.JPG

2015_03_29_009.JPG

2015_03_29_010.JPG

2015_03_29_011.JPG

2015_03_29_012.JPG

2015_03_29_013.JPG

2015_03_29_014.JPG

Пета събота от Велиикя пост - Александър Звезданов 28/03/2015 - 12:52

Пета събота от Велиикя пост

2015_03_28_001.JPG В петата събота от Великия пост (28.03.2015 г., Преп. Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Успение на Пресвета Богородица", с. Съдиево. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

Присъстваха жители и гости на селото. За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на утрешния празник - Неделя на св. Мария Египетска.

"Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.

Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.

И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят." [Марк 7:31-37]


2015_03_28_002.JPG

2015_03_28_003.JPG

2015_03_28_004.JPG

2015_03_28_005.JPG

2015_03_28_006.JPG 2015_03_28_007.JPG

2015_03_28_008.JPG

2015_03_28_009.JPG

2015_03_28_010.JPG

2015_03_28_011.JPG

В Айтос бе прочетен целия Богородичен акатист - Александър Звезданов 27/03/2015 - 19:28

В Айтос бе прочетен целия Богородичен акатист

2015_03_27_001.JPGВ петъка на петата седмица от Великия пост (27.03.2015 г, Св. мчца Матрона Солунска) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи малко повечерие с целия Богородичен акатист.

След като в петъците на първите четири седмици от Великия пост бяха прочетени последователно четирите статии на Богородичния акатист, днес бе прочетен целият текст на акатиста.

"На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!" [Канон 1 от Богородичния акатист]

2015_03_27_002.JPG

2015_03_27_003.JPG

2015_03_27_004.JPG

2015_03_27_005.JPG

2015_03_27_006.JPG

2015_03_27_007.JPG

Прием на ученици в Духовните семинарии - Александър Звезданов 27/03/2015 - 08:01

Прием на ученици в Духовните семинарии

Пловдивска Духовна Семинария

Средно Общообразователно Духовно Училище
Пловдивска Духовна Семинария
"Св. Св. Кирил и Методий"
ОБЯВЯВА
прием на ученици за учебната 2015 - 2016 г.


За учебната 2015/2016 год. в Пловдивска духовна семинария “Св. Св. Кирил и Методий” ще се приемат за редовен курс на обучение ученици завършили 7-ми с примерно поведение и добър успех.

Най-късно до 11 юли 2015г. (събота), всички кандидати трябва да подадат молби до Ректора на Семинарията, към които да приложат следните документи:

1. Православно свидетелство за Свето Кръщение.
2. Свидетелство за завършен клас или диплома за завършено основно образование.
3. Препоръчително писмо от Епархийския архиерей (по служебен път).
4. Медицинско свидетелство, лична амбулаторна карта и ксерокопие от здравноосигурителната книжка на стр. 1, 2, 29 и 30 с нанесени имунизации.
5. Саморъчно написана автобиография.
6. Молба до ректора на семинарията (попълва се по образец в канцеларията).

Документи ще се приемат с препоръчана поща (ксерокопия) и по електронен път на е-mail адрес seminaria@nat.bg На посочен от кандидатите електронен адрес ще бъде изпратено потвърждение с входящ номер за получените документи.

ИЗПИТЪТ ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПО СЛЕДНИЯ РЕД:

1. Събеседване
2 Изпит по Пеене за проверка на музикалния слух на кандидата - гамата и една песен по желание (препоръчително е да бъде църковна).
3. Молитвата "Отче наш" наизуст – на български или църковнославянски език.

ПРИЕМНИЯТ ИЗПИТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 11 ЮЛИ 2015 ГОД. (СЪБОТА) ОТ 9:00 ЧАСА В СГРАДАТА НА СЕМИНАРИЯТА.

Съвместно с Министерството на образованието и науката, следвайки Европейските програми, Пловдивска духовна семинария дава стипендия на всеки ученик с отличен успех. Полага се и стипендия на ученици от социално слаби семейства.

Учениците - семинаристи живеят на пълен пансион и са на издръжка на Светия Синод на Българската православна църква. Учениците заплащат всяка година фондова такса в размер на една минимална работна заплата, която внасят на две части в началото на всеки учебен срок.

ПРИ НАЛИЧИЕ НА КАНДИДАТИ И СВОБОДНИ МЕСТА, РЪКОВОДСТВОТО НА СЕМИНАРИЯТА ВЗЕ РЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВТОРИ ПРИЕМЕН ИЗПИТ, КОЙТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 5 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. (СЪБОТА) ОТ 9.00 ЧАСА В СГРАДАТА НА СЕМИНАРИЯТА. ДОКУМЕНТИ ЩЕ СЕ ПРИЕМАТ ДО 05.09.2015 Г.

ПРИЕТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ЯВЯТ В СЕМИНАРИЯТА НА 13 СЕПТЕМВРИ 2015 ГОД. ЗА НАСТАНЯВАНЕ. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА ЩЕ СТАНЕ НА 15 СЕПТЕМВРИ 2015 ГОД.

СПРАВКИ В КАНЦЕЛАРИЯТА НА ТЕЛЕФОН 032 / 66 43 54

Благовещение - Александър Звезданов 25/03/2015 - 15:10

Благовещение

2015_03_25_001.JPG

Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою,
благословенна Ты в женах
и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.



На Благовещение, 25. март, негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. [Лука 1:26-38]"


На Благовещението, когато архангел Гавриил съобщава на пресвета Богородица, че ще роди Христос, е посветена известната песен "Аве, Мария", която, всъщност, е "Богородице Дево, радвай се" на латински език.

AVE MARIA

Ave Maria
Gratia plena
Maria, gratia plena
Maria, gratia plena
Ave, ave dominus
Dominus tecum
Benedicta tu in mulieribus
Et benedictus
Et benedictus fructus ventris
Ventris tuae, Jesus.
Ave Maria

Ave Maria
Mater Dei
Ora pro nobis peccatoribus
Ora, ora pro nobis
Ora, ora pro nobis peccatoribus
Nunc et in hora mortis
Et in hora mortis nostrae
Et in hora mortis mortis nostrae
Et in hora mortis nostrae.
Ave Maria
РАДВАЙ СЕ, МАРИЯ

Радвай се, Мария,
изпълнена с благодат.
Мария, изпълнена с благодат.
Мария, изпълнена с благодат.
Радвай се, радвай се, Господ,
Господ е с Тебе.
Благословена Ти между жените,
и благословен,
и благословен плода на утробата Ти,
на Твоята утроба, Иисус.
Радвай се, Мария.

Радвай се, Мария,
майко Божия.
Моли се за нас грешниците,
моли се, моли се за нас
моли се за нас грешниците,
сега и в часа на смъртта,
и в часа на нашата смърт,
и в часа на смъртта, на нашата смърт,
и в часа на нашата смърт.
Радвай се, Мария


2015_03_25_002.JPG

2015_03_25_003.JPG

2015_03_25_004.JPG

2015_03_25_005.JPG

2015_03_25_006.JPG

2015_03_25_007.JPG

2015_03_25_008.JPG

2015_03_25_009.JPG

2015_03_25_010.JPG

2015_03_25_011.JPG

2015_03_25_012.JPG

2015_03_25_013.JPG

2015_03_25_014.JPG

2015_03_25_015.JPG

2015_03_25_016.JPG

2015_03_25_017.JPG 2015_03_25_018.JPG

2015_03_25_019.JPG

2015_03_25_020.JPG

СтартПредишен10 предишни страници [ 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой пети от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Антоновден (17 януари 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi115.png

Регистрация

 Брой на членовете 44 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 405394  общо

 12 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.23 секунда