Важно!

.::ВЕЛИК ПОСТ::.


26 март:
✝ 4 Неделя на Великия пост -­ Преп. Йоан Лествичник. Събор на св. архангел Гавриил. Св. мчк Георги Софийски, Стари

27 март:
Св. мчца Матрона Солунска
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Епископ Иеротей се срещна с айтоски абитуриенти - Александър Звезданов 23/05/2015 - 19:16

Епископ Иеротей се срещна с айтоски абитуриенти

2015_05_23_001.JPGНа 23. май 2015 г (Св. Михаил Синадски. Св. Мария Клеопова) от 16:00 ч. Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей се срещна с абитуриенти от СОУ "Христо Ботев" в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Срещата започна с молебен, отслужен от Негово Преосвещенство, за изпросване на Божията помощ за предприетите от младежите начинания за продължаване на образованието им, за здраве и благоденствие на завършващите средното си образование през тази година абитуриенти.

След молитвата епископ Иеротей благослови начинанията на абитуриентите, даде им кратки напътствия, пожела им успех и напомни как през миналата година няколко дни преди Рождеството на нашия Спасител Иисус Христос се е запознал с тях в с. Лясково, където те раздаваха пакети с храна на самотни хора от селото (подробно може да прочетете за тази среща ТУК). Тогава Негово Преосвещенство силно впечатлен от братолюбивата инициатива на учениците им обеща да се срещнат отново и сега тази среща стана факт.

Епископ Иеротей раздаде на младежите за благословение втората част от книгата на митрополит Сливенски Иоаникий "Бисери от духовната съкровищница на светите отци", а иеродякон Юстин от Зографската света обител на Атон им раздаде по три копия на икони - на света Богородица с Младенеца, на св. вмчк Димитрий Солунски и на св. мчк Виктор (оригиналът на последната икона се намира в айтоския храм "Св. вмчк Димитрий Солунски")

2015_05_23_002.JPG

2015_05_23_003.JPG

2015_05_23_004.JPG

2015_05_23_005.JPG

2015_05_23_006.JPG

2015_05_23_007.JPG

2015_05_23_008.JPG

2015_05_23_009.JPG

2015_05_23_010.JPG

2015_05_23_011.JPG

2015_05_23_012.JPG

2015_05_23_013.JPG

2015_05_23_014.JPG

2015_05_23_015.JPG

Продължава строежа на храм "Св. Иоан Кръстител" - Александър Звезданов 23/05/2015 - 18:45

Продължава строежа на храм "Св. Иоан Кръстител"

phram_2015_05_23_001.JPGПродължава строежа на храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "славеева река" в гр. Айтос.

Строежът започна с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий след като Общинския съвет със съдействието на кмета и Община Айтос предоставиха на църковното настоятелство недовършена сграда в лесопарка на града.

В момента са изградени изцяло стените, покрива, построена и измазана е камбанарията на храма, измазана е по-голямата част от вътрешните стени и е прекарана електрическата инсталация.

Строежът се осъществява с подкрепата на родолюбиви християни от гр. Айтос. Всеки има възможност да подпомогне богоугодното дело като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.


phram_2015_05_23_002.JPG

phram_2015_05_23_003.JPG

phram_2015_05_23_004.JPG

phram_2015_05_23_005.JPG

phram_2015_05_23_006.JPG

Света литургия в храм - Александър Звезданов 18/05/2015 - 06:29

Света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово"

2015_05_16_001.JPGВ събота (16.05.2015 г, - Преп. Теодор Освещени, Св. преп. отци, избити в манастира “Св. Сава”, Отдание на Неделя на Самарянката) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслружи света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр- Айтос. На клира службата огласяше Светла.

"Св. преподобни Теодор, наричан още Освещен, защото единствен в целия манастир имал свещенически сан, бил един от любимите ученици на Пахомий Велики.

От ранни години той горял от любов към Бога и четиринадесетгодишен дошъл в Тавена при преподобни Пахомий, желаейки да служи на Господа. Великият подвижник го приел, като видял в него истински призвание към монашески живот. И момъкът, укрепен от Божията благодат, с радост понасял всякакви трудове и всякакви лишения и от ден на ден преуспявал по пътя на светостта.

По-късно – след смъртта на свети Пахомий – Теодор станал игумен на Тавена и другите му обители. Той умрял около 360 година."


>2015_05_16_002.JPG

2015_05_16_003.JPG

2015_05_16_004.JPG

2015_05_16_005.JPG

2015_05_16_006.JPG

2015_05_16_007.JPG

Св. Св. Методий и Кирил - Александър Звезданов 12/05/2015 - 21:01

Св. Св. Методий и Кирил

2015_05_11_001.JPG

Като единонравни на апостолите
и учители на славянските страни,
богомъдри Кириле и Методие,
молете Владиката на Всички
да утвърди славянските народи
в православие и единомислиe,
да умири света и да спаси нашите души.
[Тропар, глас 4]



На 11. май (Св. равноапостолни Методий и Кирил, св. свщмчк Мокий) Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий отслужи света литургия в съслужение с Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

В проповедта си о. Ромил говори за съвременните управници и дейци на българската култура, които почитат делото на св. св. Методий и Кирил, но не и самите светии, наречени равноапостолни поради значимостта на делото им.

"След като прекара четиридесет месеца в Моравия, той (св. Константин Кирил Философ) се отправи за Рим, за да посвети своите ученици. Пътьом го прие Коцел, князът на Панония, който обхванат от такава силна любов да се научи на славянските книги, му предаде около петдесет ученици, за да ги научи; оказа му голяма почит и го препрати в неговия път. И не взе нито от Ростислав, нито от Коцел злато или сребро, нито друго нещо, понеже беше положил в сърцето си евангелското слово, а само измоли пленници от двамата деветстотин и ги пусна свободни.

Когато беше във Венеция, против него се събраха като врани на сокол епископи, свещеници и монаси, подигнаха триезическата ерес и казваха:

- Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил ­ нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите ­ еврейски, гръцки и латински!

Философът им отговори:

- "Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?" И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска? Но ние познаваме много народи, които си имат своите книги, и които въздават слава на Бога всеки на свой език: арменци, перси, авазги, ивери, сугди, готи, авари, тирси, хазари, араби, египтяни, сирийци и много други.

Ако ли не искате да разберете от това истината, поне в Библията вижте присъдата си. Давид вика и казва: "Възпейте Господу песен нова, възпейте Господу, цяла земьо!" И пак: "Възклицавайте Господу, цяла земьо, тържествувайте, веселете се и пейте!" И на друго място: "Цялата земя да Ти се поклони и да Ти пее, да пее на Твоето име, Вишний" И пак: "Хвалете Господа, всички народи! Прославете Го, всички племена!" и "Всяко дихание да хвали Господа!"

А Евангелието казва: "Които Го приеха, даде им възможност да станат чеда Божий". В същото Евангелие Господ говори: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, за да бъдат всичкиедно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе!" А в Евангелието от Матея рекъл: "Даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Света го Духа и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал! И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света, амин!" И в евангелието от Марка казал: "идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден. А повярвалите ще ги придружават тия личби: с името Ми ще изгонват бесове, ще говорят на нови езици".

А към вас, законоучителите, казва: "Горко вам, книжници и фарисеи лицемери, задето затваряте царството небесно пред човеците; защото нито вие влизате нито влизащите пускате да влязат". И пак: "Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието, сами не влязохте, и на влизащите попречихте!" А Павел пише на коринтяните: "Желая всички вие да говорите езици... И бездушните предмети като пищялка или гусла, които издават глас, ако не дадат разделни звукове, как ще се познае, какво се свири на пищялка или на гусла? Защото, ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?

Тъй и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, което говорите? Защото ще говорите на вятър. Толкова например различни думи има в света и ни една от тях не е без значение. Ако прочее не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец па и говорещият щебъде за мене чужденец... И тъй какво? Ще се моля с дух, ще се моля и с ум; ще пея с дух, ще пея и с ум. Защото, ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира какво казваш? Ти благодариш хубаво, но другият не се поучава. Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат...

В закона е писано: "на чужди езици и с чужди уста ще говоря на твоя народ, но и тъй няма да Ме послушат, казва Господ"... Ако някой се мисли, че е пророк или изпълнен с дух, нека разбере, че това, което пиша, са Господни заповеди. А който не разбира, нека не разбира! И тъй, братя, показвайте ревност за пророчествуване, но не забранявайте да се говорят и езици! Всичко да става с приличие и ред". И пак казва: "всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца!

С тези и още много други думи ги посрами, остави ги и си замина по своя път. [Из житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ]"


2015_05_11_002.JPG

2015_05_11_003.JPG

2015_05_11_004.JPG

Неделя на Самарянката - Александър Звезданов 10/05/2015 - 16:12

Неделя на Самарянката

2015_05_10_001.JPGВ Неделя на Самарянката (10.05.2015 г, Св. ап. Симон Зилот) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

След службата за благословение бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести".

"А трябваше да мине Той през Самария. И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна. Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус й отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя. Иисус й казва: иди повикай мъжа си и дойди тука. Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.

Иисус й казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус й казва: Аз съм. Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

Тогава те излязоха из града и идеха към Него. Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж! Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос. [Иоан 4:5-42]"


В проповедта с о. Ромил говори за 62-годишнината от възстановяването на Българската патриаршия и за радостта отново да имаме автокефална църква.

2015_05_10_002.JPG

2015_05_10_003.JPG

2015_05_10_004.JPG

2015_05_10_005.JPG

2015_05_10_006.JPG 2015_05_10_007.JPG

2015_05_10_008.JPG

2015_05_10_009.JPG

2015_05_10_010.JPG

2015_05_10_011.JPG

Как пресвета Богородица спаси Русия през Втората световна война - Александър Звезданов 09/05/2015 - 17:15

Как пресвета Богородица спаси Русия през Втората световна война

sv_Bogorodica_Kazanskaja.JPGНа 21 юни 1941 г. хитлеристка Германия напада Съветския съюз.

В самото начало на войната Антиохийският патриарх Александър III се обърнал с послание към християните от целия свят за молитвена и материална помощ за Руската земя. Илия, митрополитът на Ливанските планини, се спуснал в едно каменно подземие, където нямало нищо освен една икона на Божията Майка. Владиката не вкусил храна, не пил, не спал, а само се молел на Божията Майка да му открие с какво може да се помогне на Русия.

И ето, след три денонощия в огнен стълп му се явила Самата Майка Божия и обявила, че той, като истински молитвеник и приятел на Русия е избран да предаде определението Божие за тази страна. Ако това определение не бъде изпълнено, Русия ще загине.

Ето Нейните думи: "За спасението на Русия трябва да бъдат открити по цялата страна затворените храмове, манастири, духовни семинарии и академии. Свещениците да се пуснат от наказателните батальони и затворите, те трябва да започнат да служат. Ленинград не трябва да се предава. За неговото спасение нека да изнесат чудотворната икона на Казанската Божия майка и да я пренесат с литийно шествие около града. Тогава нито един враг няма да стъпи на святата земя на града на Нева. Пред Казанската икона трябва да се отслужи молебен и в Москва. След това тя трябва да бъде в Сталинград, който също не трябва да се предава на врага. Казанската икона трябва да върви с войските до границите на Русия, а когато войната свърши, митрополит Илия трябва да пристигне в Русия и да разкаже как тя е била спасена."

На следващия ден митрополит Илия се свързал с представители на Руската православна църква и със съветското правителство и им предал всички, което му било поръчано. Изплашеният до смърт Сталин извикал при себе си митрополит Сергий (изпълняващ задълженията на Патриарх) и Ленинградския митрополит Алексий и обещал да изпълни предаденото от митрополит Илия, добавяйки, че друг изход просто няма. По нареждане на Сталин от Владимирския събор в Ленинград изнесли Казанската икона на Божията Майка и извършили с нея литийно шествие около града. Тъй като тя трябва да мине по прекалено голям маршрут, иконата била качена в самолет, който прелита над позициите около обсадения град. Случайно или не, но Вермахтът не успява да пробие тези позиции, през които минава иконата.

След Ленинград Казанската икона започнала своето шествие по Русия. Чрез чудо, явено по молитвите и застъпничеството на Божията Майка, била спасена и Москва. Буквално на следващия ден, след пристигането на иконата, поредната битка с врага завършила с пълен разгром на немците, които бягали в паника, оставяйки техниката и ранените.

След Москва докарали Казанската икона на Божията Майка в Сталинград, където пред нея непрестанно служели молебени и панихиди. Иконата стояла на десния бряг на Волга сред руските войски и немците така и не успели да преминат реката. Имало даже момент, когато защитниците на града останали на едно съвсем малко парче земя до Волга, но на немците така и не се удало да изтласкат защитниците, сред тях била чудотворната икона.

Много големи трудности се изпречили на пътя на руските воини при превземането на старата немска твърдина Кьонигсберг, днес Калининград. Ето какво разказва генерал-майор Ю.М. Черных: "Нашите войски вече съвсем издъхваха, а немците бяха все още силни... В един от най-тежките дни виждаме: пристигна командващият на фронта, много офицери и с тях... свещеници с икони! Мнозина започнаха да се шегуват: "Ето, и попове докараха, сега ще ни помогнат". Но командващият бързо прекрати всякакви шеги, заповяда всички да се строят и да си свалят шапките. Свещениците отслужиха молебен и тръгнаха към фронтовата линия с иконата. Ние гледахме с недоумение: къде отиват те? - в цял ръст - та тях всички ще ги избият... Но те спокойно тръгнаха в огъня. И изведнъж стрелбата от немска страна едновременно се прекрати1 като че ли отрязана с нож. Тогава беше даден сигнал и нашите войски започнаха общ щурм на града-крепост - и по суша, и по море. Случи се нещо невероятно: немците гинеха с хиляди и хиляди се предаваха в плен! А както после в един глас разказваха немските пленници, преди руския щурм в небето се появила Мадоната (така те наричат Богородица), Която се виждала от цялата немска армия, и абсолютно на всички... им отказало оръжието – никой не могъл да произведе и един изстрал, а в сърцата им се прокраднал ужас! По време на това явяване много немци падали на колене, разбирайки, кой именно помага на руснаците."

През 1947 година Сталин изпълнил обещанието си и през октомври поканил митрополит Илия в Русия, защото всички пророчества, предадени от Владиката, се сбъднали...

Почитаме паметта на св. вмчк Георги Победоносец - Александър Звезданов 06/05/2015 - 19:12

Почитаме паметта на св. вмчк Георги Победоносец

2015_05_06_001.JPGНа 06. май († Св. вмчк Георги Победоносец - Гергьовден, св. прав. Иов Многострадални, Преполовение) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император ДиоклетианРечник (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и тоа на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докого ти, царя, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тизи, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоято младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небестно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята погръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георге. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен. "


2015_05_06_002.JPG

2015_05_06_003.JPG 2015_05_06_004.JPG

2015_05_06_005.JPG 2015_05_06_006.JPG

2015_05_06_007.JPG

2015_05_06_008.JPG

Неделя на разслабления - Александър Звезданов 03/05/2015 - 12:39

Неделя на разслабления

razslablenija.JPGВ Неделя на разслабления* (03.05.3015 г., св. мчци Тимотей и Мавра, преп. Петър, еп. Аргоски чудотворец) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.
-----
*разслаблен=парализиран

"Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим. А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш? Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи. И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота.

Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра. Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.

Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо. Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е. Който го изцери. [Иоан 5:1-15]"


В проповедта си о. Ромил говори за духовното разслабване на съвременните хора, от което трябва да търсим лечение чрез Христа.

2015_05_03_002.JPG

2015_05_03_003.JPG

2015_05_03_004.JPG

2015_05_03_005.JPG 2015_05_03_006.JPG

Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 02/05/2015 - 18:57

Света литургия в с. Пирне

2015_05_02_001.JPGНа 02. май Светата православна църква почита св. цар Борис-Михаил и св. Атанасий Велики, а през 2015 г Българската Православна Църква празнува 1150 г от покръстването на българския народ. В този ден Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил по традиция отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне.

След службата в центъра на селото бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие на жителите на Пирне.

"Свети цар Борис-Михаил - покръстител на българите бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай*, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.

Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.

След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.

Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец""

"Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. "


2015_05_02_002.JPG

2015_05_02_003.JPG

2015_05_02_004.JPG

2015_05_02_005.JPG

2015_05_02_006.JPG

2015_05_02_007.JPG

2015_05_02_008.JPG

2015_05_02_009.JPG

2015_05_02_010.JPG

2015_05_02_011.JPG

2015_05_02_012.JPG

2015_05_02_013.JPG

2015_05_02_014.JPG

2015_05_02_015.JPG

2015_05_02_016.JPG

2015_05_02_017.JPG

2015_05_02_018.JPG

2015_05_02_019.JPG

2015_05_02_020.JPG

2015_05_02_021.JPG

2015_05_02_022.JPG

2015_05_02_023.JPG

Патриаршеско и Синодално послание - Александър Звезданов 30/04/2015 - 13:12

Патриаршеско и Синодално послание по случай 1150-годишнината от покръстването на българския народ и паметта на св. Цар Борис І Михаил

sveti-boris.JPG

"Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух”
[Тропар, гл. 6]

ВЪЗЛЮБЕНИ В ГОСПОДА ЧЕДА НА СВЕТАТА НИ ЦЪРКВА,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Оставайки под знака на радостта от Христовото Възкресение, днес св. Църква ни приканва да си спомним и за равноапостолния цар Борис, благодарение на когото в далечното девето столетие българският род възприе спасителните истини на християнската вяра. Да си спомним за богоблажения Борис, приел в кръщелния купел името Михаил, когото Бог бе видял като достоен съсъд за Своята благодат, просвещавайки ума и сърцето му с истинската вяра и определяйки му жребия на равноапостолството. И така, отново да прославим заедно с цялата Църква владетеля, определил както с личния, така и със своя държавнически избор приобщаването на нашия народ и държава към християнската цивилизация.

Преданието на Църквата е запазило за нас образа на равноапостолния св. Борис като истински отдаден на християнската вяра владетел, в когото изобилно е действала Божията благодат. За него, неговият съвременник – Константинополският патриарх св. Фотий, пише, че той е бил „озарен душевно с блясъка на Божествения Дух” и „възведен към светлината на благочестието”, че е извършил такова дело, с което се е издигнал до „деянието и подражанието на великия Константин”, че е бил наистина „от Бога княз на България”. Столетие по-късно, друг велик светец на Църквата – Константинополският патриарх Николай Мистик, казва, че „блаженият” Борис „сега се намира при светците на небето… и стои пред Бога, удостоен с голяма похвала за делото, което с помощта на Бога е направил за българите, а именно за това, че е положил основата на вярата, заради което и справедливо се почита”. Този образ допълва и Охридският български архиепископ Теофилакт, определяйки св. Борис І Михаил като „Божи наместник” и „осветен княз на България”, чиято душа „познала Божията воля”, така че управлението му „преминало в трайно спокойствие и немалко народи му се покорили, защото сигурно се уповавал на истинския Бог”. А след отминаването си от този свят „бил прославен от Господа с чудеса и изцеления, които боголепно се извършвали чрез мощите му”.

Днес – 1150 години след покръстването на българския народ – тези и множеството други свидетелства от миналото отново ни припомнят, че само следвайки заветите на нашите, родили ни за Господа предци, бихме могли и ние да се надяваме на Божията помощ и закрила. Че ако искаме и днес нашият народ и държава да се радват на мира и благоденствието, които дарува Божията благодат, трябва да сме твърди и непоколебими в изповядването на спасителната православна вяра, завещана ни веднъж и завинаги от живота и делото на първия български християнски владетел и винаги пазена от нашия благочестив народ като най-скъпоценно съкровище и залог за нашето пребъдване във вековете.

Делото на покръстването на нашия народ беше увенчано още приживе на светия цар Борис-Михаил и с учредяването на светата Българска православна църква. Св. цар Борис бе и първият, който се погрижи Поместната ни църква и православната християнска вяра да проникнат най-здраво в нашето народностно битие и култура, въздигайки храмове на Живия Бог и усърдно подпомагайки делото на църковната просвета. Пример, който е достоен за следване особено днес, когато православният ни народ живее в условията на духовни изпитания и нерядко се увлича по съмнителни ценности и идеали, които, вместо към тесния път на вечния живот и наследяването на Царството Божие, го тласкат към широкия път на греха [Мат. 7:13-14]. Затова нека помним нашите наставници, които са ни проповядвали словото Божие, и, имайки пред очи свършека на техния живот, да подражаваме на вярата им [Евр. 13:7].

„Блажени царю Борисе, като стоиш пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарява на народа ни мъдрост и сила, а на нас, които ти се молим – спасение на нашите души” [Кондак, гл. 2].

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
† Н Е О Ф И Т
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
 
ЧЛЕНОВЕ:
† ВРАЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ КАЛИНИК
† СЛИВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИОАНИКИЙ
† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ДОМЕТИАН
† НА САЩ, КАНАДА И АВСТРАЛИЯ МИТРОПОЛИТ ЙОСИФ
† ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ МИТРОПОЛИТ ГРИГОРИЙ
† ПЛЕВЕНСКИ МИТРОПОЛИТ ИГНАТИЙ
† СТАРОЗАГОРСКИ МИТРОПОЛИТ ГАЛАКТИОН
† ЛОВЧАНСКИ МИТРОПОЛИТ ГАВРИИЛ
† ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ
† ДОРОСТОЛСКИ МИТРОПОЛИТ АМВРОСИЙ
† ЗАПАДНО- И СРЕДНОЕВРОПЕЙСКИ МИТРОПОЛИТ АНТОНИЙ
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
† НЕВРОКОПСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ
† РУСЕНСКИ МИТРОПОЛИТ НАУМ

СтартПредишен10 предишни страници [ 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе в Неделя Сиропустна (26 февруари 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi116.png

Регистрация

 Брой на членовете 37 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 418048  общо

 1  в момента

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 5.57 секунди