Важно!
30. януари:
Св. Трисветители. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински

31. януари:
Св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Св. мчци Клавдий и Диодор
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Интервю на Негово Светейшество Патриарх Неофит - Александър Звезданов 03/05/2013 - 06:54

Патриарх Неофит: Няма да се уморим да настояваме за това, че българските деца трябва да познават своята вяра

Интервю на Димитрина Ветова за БТА

Patr.Neofit.jpg - Ваше Светейшество, минаха вече два месеца от избора Ви за патриарх на БПЦ и за този кратък период успяхте ли да поставите пред държавните власти въпроса за връщането на нотариалните актове на храмове и църковни имоти? Сред тях и на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", за да може да й се направи необходимият ремонт?

- Действително имаме не един и два православни храмове, които са с неуредена документация за собственост, а това много сериозно затруднява църковните настоятелства при тях да ги стопанисват, както и да кандидатстват за финансиране по различни проекти. Това е въпрос, който трябва незабавно да бъде решен и ние се надяваме правителството да прояви нужното разбиране и добра воля.

Всички православни храмове са строени от българския народ като Божий дом, като дом за молитва и богослужби, като храмове на Бога. Не за музеи, културни или туристически обекти - това са второстепенни функции. Ние, днешните българи, трябва да уважаваме волята и сърдечните стремежи на предците си, да поддържаме благолепието на храмовете и да възнасяме молитва и благодарение в тях. В храмовете трябва да се влиза с вяра и упование, а не с входна такса.


- Можете ли да очертаете какви са сегашните основни проблеми пред БПЦ и те различни ли са във всяка от епархиите? Още ли има проблеми с осигуровките и заплатите на свещеници в някои от епархиите?

- Основният проблем на Църквата сега и всякога е борбата с греха - указване на греха и подпомагане на хората в преодоляването на греховните им прояви и страстите. А днес основният проблем не само на Църквата, а и на обществото въобще, е всеобщото отстъпление от Бога и Божия Закон, безнравствеността, която настъпва срещу традиционните нравствени ценности, обезверяването у хората. Горчиви са плодовете на богоотстъпничеството.

А що се отнася до финансовите проблеми на БПЦ, те са обясними при това масово обедняване на населението, демографския срив и обезлюдяването на цели райони на страната ни. Финансовото състояние на Българската православна църква не е по-различно от това на по-голямата част от населението на страната. Вече няколко епархии са сериозно затруднени да изплащат и минимални заплати на свещениците си и техните осигуровки. В същото време в общественото пространство продължават да се разпространяват стереотипите, че БПЦ притежава несметни богатства, а духовенството тъне в разкош.


- Пред БПЦ стои ли още въпросът от минали години за нерегламентираното производство на свещи, което води до намаляване на приходите в епархиите? Ако още има такъв проблем, Светият синод ще го разглежда ли на своите заседания и кога?

- След одържавяването на всички имоти и предприятия за монополни църковни стоки през 50-те години на ХХ век единственият източник на приходи на БПЦ остава продажбата на свещи и таксите за извършваните в храмовете треби. На практика ние трябва да поддържаме свещенството, храмовете, манастирите, семинариите, да извършваме издателска, просветна, социална дейност, като разчитаме на тези доходи. След демократичните промени вместо да се подобрят нещата, те като че ли още повече се влошиха, тъй като всякакви фирми безпрепятствено започнаха да произвеждат свещи и да ги продават на безценица. Ние сме безсилни да ги спрем, а те вършат грях против Българската православна църква, защото я отслабват финансово. Що се отнася до хората, които купуват свещи от улични търговци, то те вместо да принесат своята малка жертва, за да подпомогнат издръжката на Църквата, на практика пускат тези стотинки в нечий чужд джоб.

Но всичко това: проблемите с узаконяването и връщането на църковните имоти, финансовите ни проблеми, са външната страна на нещата. Всички трудности, гонения, утеснения през вековете не са попречили на Българската православна църква да върши своята народополезна мисия, вярно да преподава Словото на Истината, да припомня непреходните и общовалидни нравствени ценности, да усилва православните християни във вярата, надеждата и любовта и да ги води към спасение.

Затруднения винаги ще има, защото врагът на човешкия род не търпи безучастно Църквата да върши своето служение, но нашата Църква е основана от Господ Иисус Христос, Който ни е заръчал да пазим всичко, което ни е завещал, да учим хората на Божиите разпоредби и ни укрепява с обещанието: "Аз съм с вас през всички дни до свършека на света" [вж. Мат. 28:20].


- Ваше Светейшество, как смятате - духовната или материалната криза сега е по-голяма и по-страшна за българското общество?

- Всяка криза: икономическа, екологична, политическа, социална, е следствие от духовната криза, т.е. от отдалечаването от Бога и законите, които Творецът е установил във Вселената. Те са следствие от надделяването на греха, на човешките страсти над любовта. Думата "криза" е гръцка и означава "съд" - съд Божий. В предишните векове, когато хората са затъвали в грехове, ги е сполетявал мор, глад, война, суша, днес Бог допуска бедствия, съответстващи на съвременното развитие на човечеството и съвременните грехове. Но иначе причината е една и съща: за да се опомним, за да се върнем към доброто, към правдата, за да преосмислим приоритетите си, да преосмислим какво е стойностно и важно в този живот и какво - суетно.

- От години БПЦ настоява вероучението да стане задължителен учебен предмет, но досега "срещахте отпор от всички управляващи". Светият синод ще поднови ли това свое искане и към новото правителство, което се очаква да бъде сформирано след парламентарните избори на 12 май?

- Няма да се уморим да настояваме за това, че българските деца трябва да познават своята вяра. Във време, в което моралните категории стават все по-относителни и границите между добро и зло, редно и нередно - все по-размити, ние трябва да се върнем към традиционните християнски ценности, които векове наред и при най-тежки обстоятелства са ни съхранили като народ и достойни личности. Загубят ли се общопризнатите и непреходни нравствени ценности у едно общество, то е обречено. Белези за това откриваме в цялото протежение на човешката история.

- Всички български медии се нуждаем от говорител или от пресслужба, от които да получаваме вярна и точна информация от заседанията на Светия синод, както и за дейността на БПЦ. Мислите ли в тази посока?

- Ние разбираме колко важен фактор са средствата за масова информация за формирането на възгледите и нагласите у мнозинството българи, че обществото само би спечелило, ако Църквата има медиите за свой партньор и сътрудник. Затова с архиереите от Светия синод ще обсъдим въпроса и ще потърсим подходящата форма и начин, за подобряване на диалога с представителите на средствата за масова информация.


- Ваше Светейшество, разбира ли българинът философията на Възкресение Христово и какво е Вашето послание за Великден към българския народ?

- В наше време поради греховете ни, поради нашата алчност, злоба, груб материализъм, подмяна на ценностите, множество бедствия подлагат вярата ни на изпитание. Но именно заради страданията ни, заради греховете ни Господ Иисус Христос прие човешка плът, живя между нас и прие кръстна смърт, та чрез възкресението Си да постави ново начало за човешкия род. Възкресение Христово е празник на победата на живота над смъртта. Празник на победата на божествената любов над греха и развалата. То е ново начало, нова надежда.

Затова нека в този Велик ден всички се възрадваме и с упование в Бога да молим Господа да преминем безбедно и непосрамлено земното си поприще, та в Съдния ден да станем причастници на славното Му възкресение! Благодат, милост и мир от Възкръсналия Христос!

Последование на 12-те Евангелия - Александър Звезданов 02/05/2013 - 22:18

Последование на 12-те Евангелия

2013_04_28_cvet_001.jpgВечерта на 02.05.2013 г Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Тодор отслужиха Петъчната утреня (църковния ден започва след залеза на слънцето) с последованието на 12-те Евангелия. Бяха прочетени откъси от Светите Евангелия, описващи страданията на Иисус Христос:

Евангелие 1. Иoaн. 13:31-18:1.
Евангелие 2. Иoaн. 18:1-28.
Евангелие 3. Мат. 26:57-75.
Евангелие 4. Иоан. 18:28-19:16.
Евангелие 5. Мат. 27:3-32.
Евангелие 6. Марк. 15:16-32.
Евангелие 7. Мат. 27:33-54.
Евангелие 8. Лук. 23:32-49.
Евангелие 9. Иоан. 19:25-37.
Евангелие 10. Марк. 15:43-47.
Евангелие 11. Иоан. 19:38-42.
Евангелие 12. Мат. 27:62-66.

О. Ромил изнесе кръста от олтара, което по традиция пресъздава носенето на кръста от Спасителя към Голгота.

След службата за благословение бе раздаден козунак.

2013_05_02_12_Evang_001.jpg

2013_05_02_12_Evang_002.jpg

2013_05_02_12_Evang_003.jpg

2013_05_02_12_Evang_004.jpg

2013_05_02_12_Evang_005.jpg

2013_05_02_12_Evang_006.jpg

2013_05_02_12_Evang_007.jpg

2013_05_02_12_Evang_008.jpg

2013_05_02_12_Evang_009.jpg

2013_05_02_12_Evang_010.jpg

2013_05_02_12_Evang_011.jpg

2013_05_02_12_Evang_012.jpg

2013_05_02_12_Evang_013.jpg

2013_05_02_12_Evang_014.jpg

2013_05_02_12_Evang_015.jpg

2013_05_02_12_Evang_016.jpg

2013_05_02_12_Evang_017.jpg

Велики четвъртък 2013 г - Александър Звезданов 02/05/2013 - 21:27

Велики четвъртък 2013 г

2013_04_28_cvet_001.JPGНа Велики четвъртък (02.05.2013 г) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света Литургия.

"На Велики четвъртък си спомняме четири събития на Велики четвъртък: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и, накрая, предателството на Иуда.

"Преломяването на Тялото и проливането на Кръвта", за което Христос говори на учениците Си, e истинска кулминация на земния живот на Спасителя. Защото тук Той преломил хляба и дал да пият от чашата с вино с думите: "Вземете, яжте, това е Моето тяло, пийте от нея, защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете". И с това установил великото тайнство Евхаристия (Причастие).

Първи били причастени апостолите. Без Иуда, който бил вече излязъл, за да осъществи заговора си. И когато Иисус отишъл на Елеонската планина, в Гетсиманската градина, след кървавата Му молитва дошли много иудеи, стражари, фарисеи, а Иуда им го посочил с целувка."


Много православни християни, които се бяха подготвили с пост, покаяние и изповед, приеха Свето причастие.

Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил и Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Тодор отслужиха маслосвет и помазаха за здраве присъстващите богомолци.

2013_05_02_v4_001.JPG

2013_05_02_v4_002.JPG

2013_05_02_v4_003.JPG

2013_05_02_v4_004.JPG

2013_05_02_v4_005.JPG

2013_05_02_v4_006.JPG

2013_05_02_v4_007.JPG

2013_05_02_v4_008.JPG

2013_05_02_v4_009.JPG

2013_05_02_v4_010.JPG

2013_05_02_v4_011.JPG

2013_05_02_v4_012.JPG

2013_05_02_v4_013.JPG

2013_05_02_v4_014.JPG

2013_05_02_v4_015.JPG

2013_05_02_v4_016.JPG

2013_05_02_v4_017.JPG

2013_05_02_v4_018.JPG

2013_05_02_v4_019.JPG

2013_05_02_v4_020.JPG

2013_05_02_v4_021.JPG 2013_05_02_v4_022.JPG

2013_05_02_v4_023.JPG 2013_05_02_v4_024.JPG

2013_05_02_v4_025.JPG 2013_05_02_v4_026.JPG

2013_05_02_v4_027.JPG 2013_05_02_v4_028.JPG

2013_05_02_v4_029.JPG 2013_05_02_v4_030.JPG

2013_05_02_v4_031.JPG 2013_05_02_v4_032.JPG

2013_05_02_v4_033.JPG

2013_05_02_v4_034.JPG

2013_05_02_v4_035.JPG

2013_05_02_v4_036.JPG

2013_05_02_v4_037.JPG

2013_05_02_v4_038.JPG

2013_05_02_v4_039.JPG

2013_05_02_v4_040.JPG

2013_05_02_v4_041.JPG

2013_05_02_v4_042.JPG

2013_05_02_v4_043.JPG

2013_05_02_v4_044.JPG

2013_05_02_v4_045.JPG

2013_05_02_v4_046.JPG

2013_05_02_v4_047.JPG

2013_05_02_v4_048.JPG

Предстоящи Богослужения - Александър Звезданов 28/04/2013 - 14:23

Предстоящи Богослужения през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица

02. май - Велики Четвъртък
08:00 ч. - Утреня, Св. Василиева литургия, маслосвет
18:00 ч. - Последование на 12-те Евангелия

03. май - Велики Петък
08:00 ч. - Царски часове, изнасяне на плащаницата
18:00 ч. - Опело Христово

04. май - Велика Събота
09:00 ч. - Св. Василиева литургия
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Възвестява се Възкресение Христово

05. май - Възкресение Христово
15:00 ч. - Второ Възкресение

06. май - Възкресение Христово, Св вмчк Георги
09:00 ч. - Света литургия

07. май - Възкресение Христово
09:00 ч. - Света литургия

10. май - Светли Петък, Живоприемни източник
09:00 ч. - Света литургия, Водосвет

12. май - Неделя след Пасха - Томина
08:00 ч. - Утреня
09:00 ч. - Света литургия

Вход Господен в Иерусалим - 2013 г. - Александър Звезданов 28/04/2013 - 14:07

Вход Господен в Иерусалим - 2013 г.

2013_04_28_cvet_001.JPGВ деня, когато Светата Православна Църква отбелязва влизането на Спасителя в Иерусалим (28.04.2013 г),множество богомолен народ бе изпълнил храма, където Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

В този ден Иисус Христос влиза на осле (магаре) в Иерусалим и е посрещнат от юдеите с палмови клонки и викове "Осанна!" и "Благословен Идещият в име Господне!". Свети евангелист Матей пише:
"И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
"кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! осана във висините!
И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
и казваше им: писано е: "домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.[21:1-17]"


Няколко православни християни приеха Свето Причастие след пост, покаяние и изповед.

2013_04_28_cvet_002.JPG

2013_04_28_cvet_003.JPG

2013_04_28_cvet_004.JPG

2013_04_28_cvet_005.JPG

2013_04_28_cvet_006.JPG

2013_04_28_cvet_007.JPG

2013_04_28_cvet_008.JPG

2013_04_28_cvet_009.JPG

2013_04_28_cvet_010.JPG

2013_04_28_cvet_011.JPG

2013_04_28_cvet_012.JPG

2013_04_28_cvet_013.JPG

2013_04_28_cvet_014.JPG 2013_04_28_cvet_015.JPG

2013_04_28_cvet_016.JPG

2013_04_28_cvet_017.JPG

2013_04_28_cvet_018.JPG

2013_04_28_cvet_019.JPG

2013_04_28_cvet_020.JPG

2013_04_28_cvet_021.JPG

Възкресение на Лазаря - 2013 г. - Александър Звезданов 27/04/2013 - 17:43

Възкресение на Лазаря - 2013 г.

Vazkresenie_Lazar.JPGНа 27.04.2013 г, когато Светата православна Църква почита възкресението на Лазар от Иисуса Христа, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света Литургия.

Ето как в Евангелето Св. апостол Иоан описва смъртта и възкресението на Лазар:
"[11:1] Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта.
[11:2] (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)
[11:3] Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!
[11:4] Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий.
[11:5] А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря.
[11:6] А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше.
[11:7] След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.
[11:8] Учениците Му рекоха: Рави', сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?
[11:9] Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят;
[11:10] а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.
[11:11] Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.
[11:12] Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
[11:13] Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.
[11:14] Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря;
[11:15] ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него.
[11:16] Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.
[11:17] Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба.
[11:18] А Витания беше близо до Иерусалим, около петнайсет стадии;
[11:19] и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.
[11:20] Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи.
[11:21] Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
[11:22] Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.
[11:23] Иисус й рече: брат ти ще възкръсне.
[11:24] Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.
[11:25] Иисус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.
[11:26] И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?
[11:27] Тя Му дума: да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света.
[11:28] Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
[11:29] Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
[11:30] (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
[11:31] Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, мислейки, че отива на гроба - да плаче там.
[11:32] А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
[11:33] Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
[11:34] и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
[11:35] Иисус се просълзи.
[11:36] Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
[11:37] Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
[11:38] А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре й.
[11:39] Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
[11:40] Иисус й дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
[11:41] Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
[11:42] Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
[11:43] Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
[11:44] И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
[11:45] Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."


По време на светата литургия няколко православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Причастие със Светите Дарове.

2013_04_27_lazar_001.JPG

2013_04_27_lazar_002.JPG

2013_04_27_lazar_003.JPG

2013_04_27_lazar_004.JPG

2013_04_27_lazar_005.JPG

2013_04_27_lazar_006.JPG

2013_04_27_lazar_007.JPG

2013_04_27_lazar_008.JPG

2013_04_27_lazar_009.JPG

2013_04_27_lazar_010.JPG

2013_04_27_lazar_011.JPG 2013_04_27_lazar_012.JPG

2013_04_27_lazar_013.JPG 2013_04_27_lazar_014.JPG

2013_04_27_lazar_015.JPG

2013_04_27_lazar_016.JPG

2013_04_27_lazar_017.JPG

2013_04_27_lazar_018.JPG

Избор на епархийски избиратели - Александър Звезданов 21/04/2013 - 17:27

Избор на епархийски избиратели в Карнобатска духовна околия

2013_04_21_izbori_001.JPGНа 21. април 2013 г (Неделя на Света Мария Египетска) след света Литургия в храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, бе проведен избор за епархийски избиратели.

Изборът бе председателстван от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Иван, архиерейски наместник за Карнобатска духовна околия. Присъстваха 24 клирици и миряни.

Изборът започна с кратка молитва. Събранието избра Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий от храм "Св. архангел Михаил" - гр. Сунгурларе, и Тодор Тодоров - църковен настоятел от храм "Св. архангел Михаил" - с. Дъскотна, които заедно с Председателя влязоха в състава на избирателното бюро.

По предложение на присъстващите представители на енориите бе съставен списък на избираемите лица, от които събранието трябваше да избере трима клирици и трима миряни за епархийски избиратели.

Изборът протече в два тура. На първия тур бяха избрани един клирик и двама миряни. Поради факта, че трима клирици имаха еднакъв брой гласове, като и двама миряни, след кратка пауза се проведе втори тур, на който бяха избрани още двама клирици и един мирянин.

Изборът на епархийски избиратели завърши с молитва.

Имената на избраните епархийски избиратели ще бъдат огласени след утвърждаването им от Сливенския Епархийски съвет.

След избора присъстващите енорийски представители си направиха обща снимка пред храма за спомен от изборния ден.

2013_04_21_izbori_002.JPG

2013_04_21_izbori_003.JPG

2013_04_21_izbori_004.JPG

2013_04_21_izbori_005.JPG

2013_04_21_izbori_006.JPG

2013_04_21_izbori_007.JPG

2013_04_21_izbori_008.JPG

2013_04_21_izbori_009.JPG

2013_04_21_izbori_010.JPG

2013_04_21_izbori_011.JPG

2013_04_21_izbori_012.JPG

2013_04_21_izbori_013.JPG

2013_04_21_izbori_014.JPG

2013_04_21_izbori_015.JPG

Неделя на Св. Мария Египетска - Александър Звезданов 21/04/2013 - 16:57

Неделя на Св. Мария Египетска

2013_04_21_eg_001.JPG В Петата Неделя на Великия пост - на Св. Мария Египетска (21.04.2013), Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил Негозов отслужи света Литургия.

По време на службата част от присъстващите православни християни след пост, покаяние и изповед приеха Свето причастие.

В проповедта си Негово Високоблагоговейнство говори за живота и покаянието на Св. Мария Египетска, чийто подвиг Светата Православна църква ни припомня две седмици преди Възкресение Христово за да ни покаже, че и най-големия грешник може да получи опрощение, ако се покае искрено.

Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от тяхния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" [Мат. 4:4].

Зосима се очудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" [Евр. 4:12].

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерилг, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете й, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром" [Лука 2:29].

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство.


2013_04_21_eg_002.JPG

2013_04_21_eg_003.JPG

2013_04_21_eg_004.JPG

2013_04_21_eg_005.JPG

2013_04_21_eg_006.JPG

2013_04_21_eg_007.JPG

2013_04_21_eg_008.JPG

2013_04_21_eg_009.JPG

2013_04_21_eg_010.JPG

2013_04_21_eg_011.JPG

2013_04_21_eg_012.JPG

2013_04_21_eg_013.JPG 2013_04_21_eg_014.JPG

2013_04_21_eg_015.JPG 2013_04_21_eg_016.JPG

2013_04_21_eg_017.JPG 2013_04_21_eg_018.JPG

2013_04_21_eg_019.JPG 2013_04_21_eg_020.JPG

2013_04_21_eg_021.JPG 2013_04_21_eg_022.JPG

2013_04_21_eg_023.JPG 2013_04_21_eg_024.JPG

2013_04_21_eg_025.JPG 2013_04_21_eg_026.JPG

2013_04_21_eg_027.JPG

2013_04_21_eg_028.JPG

Интервю с Негово Светейшество Българския патриарх Неофит за Църковен вестник - Александър Звезданов 17/04/2013 - 06:02

Патриаршеското служение – висока отговорност и дълг пред Бога

neofit2.jpg Дни след интронизацията си Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит даде своето първо интервю след възкачването си на патриаршеския престол. То е публикувано в официоза на Българската православна църква "Църковен вестник", в специалния брой, посветен на избора и интронизацията на новия Български патриарх. С Негово Светейшество разговаря Александра Карамихалева:

- Ваше Светейшество, през последните дни много пъти чухте „честито”. Дар или тежък кръст от Бога е патриаршеското служение? И какво Ви дава надежда, че ще се справите?

- Православното ни изпълнение и благочестивият ни народ със спонтанна радост приеха вестта за избирането ми за Български патриарх и Софийски митрополит. Много достойни мъже в миналото са заемали този пост и са се трудили усърдно на Господнята нива, оставяйки светла диря в църковната ни памет и в сърцата на техните пасоми. Съобразно с изискванията на времето те са откликвали и на тежненията на своя народ, поучавали са го, утешавали са го, намирали са и сили, и средства за жертвена любов към единоверни и към иноверни, какъвто е случаят със спасяването на българските евреи, и са вършели това, изпълнявайки Христовата повеля: „Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога” (1 Йоан. 4:7), и с разбирането, че „никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Йоан. 15:13).

Поемането на тежкия кръст, който Бог ми възложи, извиква у мене както чувства на благодарност, така и на боязън, но и надеждата, че ще имам небесната помощ и добри съработници - събратята архиереи, всечестния клир, служителите от църковната администрация и молитвената подкрепа на благочестивия народ. Защото църковното дело е дело на съборността в Христа Иисуса.

- Малко известно е, че съборното начало в БПЦ-БП е особено силно застъпено. Традиция в нашата Църква е на всички нива на управление: енория, епархия, дори в най-висшия църковен орган - Църковния събор - да участват не само духовници, но и миряни. В събора, който Ви избра на патриаршеския престол, участваха както висши духовници, така и редово свещенство, и миряни от всички социални слоеве. Какво означава за Вас този факт?

- Висока отговорност и дълг пред Бога е да направя всичко по силите си, за да оправдая очакванията, които възлага на мене църковното изпълнение.

- „Патриаршеското служение изисква отричане от всичко, което би препятствало неговата мисия” - казахте при интронизацията си. Кои са нещата от които се отрича патриархът?

- От всичко лично. От личните предпочитания, желания, удобства, от личната воля... От избора и интронизацията ми за патриарх насам стана ясно, че патриархът трябва да се лиши и от своето лично време, за да се посвети на духовните си чеда. Казано е „който иска между вас да бъде пръв, нека ви бъде раб, както Син Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина” (Мат. 20:27, 28).

- Вие сте израснал като архиерей под крилото на приснопаметния патриарх Максим. На какво Ви научи той и какво от неговото над 40-годишно първосветителско служение искате да запазите и продължите?

- Бях честит да бъда в близост до приснопаметния Български патриарх Максим, да го съпътствам и подпомагам според силите си в административната дейност, богослужебния живот, църковно-обществените му прояви, при пребиваването му в свети обители и съзерцание на природните красоти. Всякога е впечатлявал с трудолюбие и миролюбие, с взискателност, преди всичко към себе си, а сетне и към поверените му сътрудници. Скърби и изпитания понасяше с търпение, без да унива, с вяра в Божия благ промисъл и в победата над изкушенията.

Когато се явяваха тежки моменти на груби вмешателства и обиди, той намираше утеха в думите Христови: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят”; „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 15:20;16:33). Той следваше правилния подход към тези изпитания и оскърбителите. Липсват ни неговите отечески напътствия.

От дистанцията на времето все по-ясно се очертават неговите високодостойни качества и все повече оценяваме заслугите му за съхраняването и стабилитета на светата ни Църква, за укрепване на нейното единство, за неотклонното стоене в Духа на Истината. Благодарение на неговата отеческа опрощаваща любов мнозина от отделилите се от църковното единство се върнаха в лоното на Майката Църква.

- Вашето избиране за Български патриарх и Софийски митрополит се посрещна с много радост и надежда от църковната общественост и цялото общество. То се възприема като нова страница в историята на БПЦ и България. Какво бихте искал да „изпишете” на тази страница? Кои ще са Вашите приоритети в новото Ви служение?

- Каквито винаги са били приоритетите на всеки православен пастир: благовестието, грижата за спасението на поверените му пасоми, за духовната просвета на малките по възраст и началните във вярата, грижата за нуждаещите се, за редовното и чинно богослужение и благолепието на храмовете, за църковната дисциплина и опазване чистотата на вярата от изкривявания и примеси. Ще се постарая и да имаме добър, полезен за народа ни, диалог с държавните институции, със средствата за масова информация и, разбира се, с другите сестри поместни православни църкви.

- Акцент във Вашето слово бе „единството” в Църквата. Чуха се различни тълкувания на думите Ви. Като се има предвид, че земната Църква е Църква войнстваща, Църква от хора грешни и, които са повече или по-малко, далече от Христовото съвършенство, доколко постижимо е това единство?

- Единството и в семейството, и в Църквата, и в обществото може да бъде изградено само върху основата на взаимната любов. Не просто на взаимната изгода, зачитане и уважение, а на любовта, която покрива човешките ни немощи и несъвършенства, прави ни способни да прощаваме чуждите грешки и моментни слабости, и способни да разбираме и зачитаме чуждото мнение и позиция дори когато не сме съгласни с тях; любовта, която ни прави способни да превъзмогнем егото си, гордостта си, желанието да се самоутвърждаваме на всяка цена и с всички средства, небрежейки за чувствата на другите; онази любов, която е дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, всичко извинява, всичко претърпява (вж. 1 Кор. 13:4-8).

Доколко постижимо е това единство? Доколкото сме способни на такава любов, каквато ни се разкрива в съвършената личност на Богочовека Иисус Христос. Доколкото сме придобили Христов нрав, доколкото сме очистили душите си от всичко неприсъщо на Христа: злопаметство, завист, омраза, злословие, алчност, властолюбие, славолюбие... Доколкото сме в състояние да отстъпваме от „своята правота” и да се вслушваме в чуждата и в Божията Правда.

- В ситуация на дълбока финансова криза, която засегна милиони хора и ги доведе до ръба на отчаянието, какво бихте искал да кажете на тези хора?

- В тези тежки за всички ни времена вярващият човек знае, че страданията и недоимъкът са допуснати от Бога за изправление, за вразумление, за да ни подсетят, че сме се отклонили от Божиите пътища и следва да преподредим приоритетите си. Те са подсещане, че трябва да се освободим от егоизма си, от алчността си, от стремежа да имаме все повече и повече, и да се научим да ценим и се радваме на „малките” неща, които Бог ни дарява всеки ден - дара на здравето, обичта на близките ни хора, чистите детски очи, факта, че имаме покрив над главите си, дреха на гърба си и хляб на трапезата си. Много други хора са лишени от всичко това. Освен това, тежките изпитания ни разкриват с болезнена яснота колко немощни сме да се справим с проблемите си без Бога, без вътрешната крепкост, която ни дава вярата и надеждата в Божия благ промисъл.

- В последно време все по-усилено се говори за „духовна криза”, за „криза на ценностите”, за „нравствена дезориентация у хората”. Църквата носи разрешението на всички тези проблеми, но като че ли нейният глас остава нечут и неразбран. Какъв е езикът, на който трябва да разговаряме с хората?

- Редно е първо да кажем, че всяка друга криза в нашия живот: икономическа, политическа, социална, екологична, ако щете, е вследствие на духовната криза, от която боледува дадено общество. Егоистичният и безпътен живот без висша цел и непреходен смисъл, без ясна посока, която води към вечността е празен живот, носещ досада и смут в душата. Живот без вяра, без надежда и упование в Божията помощ и подкрепа в дни на изпитания е непоносимо тежък. Не е никак чудно, че в такива времена и общества случаите на самоубийства зачестяват.

Църквата наистина носи разрешаването на всички екзистенциални проблеми, с които се сблъсква съвременният човек. Какъв е езикът, на който трябва да благовестим? - Езикът на кроткото увещание. Пък, „който има уши да слуша, нека слуша!” А винаги ще има и хора, на които „е дадено да знаят тайните на царството Божие” и такива, на които да „се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират” (вж. Лука. 8:8,10).

- От години прави впечатление разпадът на традиционното християнско семейство в нашето общество. Какво Вие, като пастир и Предстоятел, ще кажете по този въпрос?

- Тревожен е фактът, че все повече млади хора живеят без брак и пренебрегват грижата за правилното възпитание на децата в стабилни семейства, скрепени от взаимна любов и посветеност за цял живот, в здравите църковни и народни добродетели. Така израстват поколения, лишени от правилни ориентири и здрави устои, които все по-трудно различават „добро” от „зло”, „редно” и „нередно”, които не знаят или нехаят кое е полезно и кое вредно за душата.

Моралните ценности, честта, себежертвеността в името на другите - близки и непознати, на народа и едноверците - сякаш са останали далече в миналото и са загубили своята актуалност и ценност. От това губим всички ние и като народ, и като личности, защото Бог е създал човека да живее в общност и така, чрез себежертвената любов, да възраства в съвършенството.

Мнозина от нашите съвременници, за жалост, са израснали без вярата в Бога, без да познават дълбокия смисъл и високото назначение на човешкия живот, които Творецът е вложил при сътворението. Лутат се без посока, неспособни да претърпят неудобства, утеснения, лишения в името на ближния, който се нуждае от нашето топло отношение, внимание, загриженост или просто от добра дума. Като откъснати клонки от Лозата на живота.

- Какво бихте казал на хората, които, затрупани от грижи, от проблеми не намират място и време за молитва, за Църквата?

- Времето, което човек отделя за молитва, за богослужение, не е загубено време. То е необходимо за умиротворяването на душата, за да стихнат страстите, да намерим отново вярната посока и оценим важните неща в живота си чрез благодатта на светите Тайнства и общуването в Светия Дух. В храма обновяваме духовните си сили и така, умъдрени и укрепени, по-леко понасяме бремето на ежедневните си отговорности и задължения: служебни, обществени, към семейство и близки.

- Започва Великият пост - подготовката за светлия празник Възкресение Христово. Какви са Вашите благопожелания?

- В дни на тежки изпитания за народа Бог чрез Своите пророци е призовавал към усърден пост и молитва към Бога, като най-сигурно средство за изправяне и избавление. Пред дверите на светата Четиридесетница - време благоприятно за духовни подвизи - нека се вслушаме в гласа на Църквата, която ни призовава към покаяние, към очистване, към въздържание от всяко зло, от суетни грижи и вредни увлечения, та с обновени сърца и умове да срещнем и прославим Христа, „воскресшаго из мертвих”!

Нов брой на енорийския вестник - Александър Звезданов 14/04/2013 - 17:48

Нов брой на енорийския вестник

broi069.png Брой 10-ти от шестата година на "Православни вести" излезе в Четвъртата Неделя от Великия пост - на Св. Иоан Лествичник (14.04.2013 г.)

В броя е публикувана проповед върху Неделното Евангелия от ствр. ик. Мина озаглавена "Стълба към Небето". Може да прочетете и откъс от Евангелие по Марка [9:17-31], който се чете на празника, както и откъси от Лествицата на Св. Иоан.

Публикувани са и разсъжденията на Иван Илин за бедността, превод от руски.

Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

СтартПредишен10 предишни страници [ 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 06.01.2015 г. (Богоявление). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi090.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 304024  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 3.7 секунди