Важно!
28 май:
Преп. Никита, еп. Халкидонски. Преп. Софроний Български

29 май:
✝ Пета Неделя след Пасха - на Самарянката. Св. Александър, патр. Александрийски, мчца Теодосия девица
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 15/12/2014 - 19:45

Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне

2014_12_15_001.JPGПри освещаването на храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в светия престол бяха положени свети мощи на свети свщмчк Елевтерий. В деня, когато Светата Православна Църква чества пометта на светеца (15. декември 2014 г.) с Благословението на Високопреосвещения митрополит Иоаникий Негово Преподобие епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в храма в съслужение с свещеници от Сливенска епархия.

"Св. Елевтерий, римлянин от знатен произход, получил от майка си Антия, обърната в християнство от самия апостол Павел, християнско възпитание. Получил и добро образование, той от младини се посветил да служи на Бога.

На 15-годишна възраст бил ръкоположен за дякон на папа Анаклет, а като станал 18-годишен получил сан презвитер.

На 20 г. бил възведен в сан епископ Илирийски и скоро се показал на висотата на своето звание със светостта на живота си и с дейно разпространение и укрепване на християнството сред паството си.

Слухът за неговата успешна дейност в полза на преследваното християнство достигнал до Рим. Император Адриан го извикал и след много изтезания заповядал да обезглавят този Христов изповедник.

Поразен от чудесата, станали при изтезанията на Елевтерий, до когото не се докоснали пуснаните срещу него зверове и който сред огъня останал невредим, сам перфектът Коривон се обърнал към Христа и приел заедно с Елевтерий мъченическа смърт.

Пострадала и майката на Елевтерий, Антия, която дошла да целуне умрелия си син. Тя също била обезглавена. Били посечени с меч още и двамата мъчители на Елевтерий, които по време на мъченията повярвали в Христа.

Мощите на свещеномъченик Елевтерий сега се намират в Рим, в църквата "Св. мъченица Сусана". "


След литургията бе осветено коливо, което бе раздадено на присъстващите жители и гости на селото. Бе отслужен и водосвет за здраве и благополучие на жителите на селото.

2014_12_15_002.JPG

2014_12_15_003.JPG

2014_12_15_004.JPG

2014_12_15_005.JPG

2014_12_15_006.JPG

2014_12_15_007.JPG

2014_12_15_008.JPG

2014_12_15_009.JPG

2014_12_15_010.JPG

2014_12_15_011.JPG

2014_12_15_012.JPG

2014_12_15_013.JPG

2014_12_15_014.JPG

2014_12_15_015.JPG

2014_12_15_016.JPG

2014_12_15_017.JPG

2014_12_15_018.JPG

2014_12_15_019.JPG

2014_12_15_020.JPG

2014_12_15_021.JPG

2014_12_15_022.JPG

2014_12_15_023.JPG

2014_12_15_024.JPG

2014_12_15_025.JPG

2014_12_15_026.JPG

2014_12_15_027.JPG

2014_12_15_028.JPG

2014_12_15_029.JPG

2014_12_15_030.JPG

2014_12_15_031.JPG

2014_12_15_032.JPG

2014_12_15_033.JPG

2014_12_15_034.JPG

2014_12_15_035.JPG

2014_12_15_036.JPG

2014_12_15_037.JPG

2014_12_15_038.JPG

2014_12_15_039.JPG

2014_12_15_040.JPG

2014_12_15_041.JPG

2014_12_15_042.JPG

2014_12_15_043.JPG

2014_12_15_044.JPG

2014_12_15_045.JPG

2014_12_15_046.JPG

2014_12_15_047.JPG

2014_12_15_048.JPG

2014_12_15_049.JPG

2014_12_15_050.JPG

2014_12_15_051.JPG

2014_12_15_052.JPG

2014_12_15_053.JPG

2014_12_15_054.JPG

2014_12_15_055.JPG

2014_12_15_056.JPG

2014_12_15_057.JPG

2014_12_15_058.JPG

2014_12_15_059.JPG

2014_12_15_060.JPG

2014_12_15_061.JPG

2014_12_15_062.JPG

2014_12_15_063.JPG

2014_12_15_064.JPG

2014_12_15_065.JPG

2014_12_15_066.JPG

2014_12_15_067.JPG

2014_12_15_068.JPG

2014_12_15_069.JPG

Неделя на свети Праотци - Александър Звезданов 14/12/2014 - 15:01

Неделя на свети Праотци

2014_12_14_001.JPGНа 14. декември 2014 г. (11-а Неделя след Неделя подир Въздвижение ­- на св. Праотци. Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник) Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий отслужи света литургия.

"А Той му отвърна: един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина;
и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово.
И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме.
Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме.
Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда.
И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите.
И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има.
И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина - избрани."


Праотци наричаме старозаветните предци на Иисус Христос по човечество, които почитаме като изпълнители на Божията воля в свещената история до новозаветната епоха, поради тяхното праобразно участие в историята на спасението, в движението на човечеството към Небесното царство.

Към праотците отнасяме преди всичко старозаветните патриарси - образи на благочестието и хранители на завета още преди Потопа - дълголетниците Адам, Сиф, Енос, Каинан, Малелеил, Иаред, Енох, Мафусал, Ламех и Ной (Бит. 5:1-32).

В епохата след даруването на закона на Мойсей сред патриарсите били Авраам, Исаак, Иаков и Йосиф, с когото и завършва патриархалният период на библейската история.

Като праотци Църквата почита и праведните Богоотци, родители на св. Богородица Иоаким и Анна, и праведният ѝ годеник - Йосиф Обручник.

2014_12_14_002.JPG

2014_12_14_003.JPG

2014_12_14_004.JPG

2014_12_14_005.JPG

2014_12_14_006.JPG

2014_12_14_007.JPG

2014_12_14_008.JPG

2014_12_14_009.JPG

2014_12_14_010.JPG

2014_12_14_011.JPG

2014_12_14_012.JPG 2014_12_14_013.JPG

2014_12_14_014.JPG 2014_12_14_015.JPG

2014_12_14_016.JPG 2014_12_14_017.JPG

2014_12_14_018.JPG

2014_12_14_019.JPG

2014_12_14_020.JPG

2014_12_14_021.JPG

2014_12_14_023.JPG

2014_12_14_024.JPG

2014_12_14_025.JPG

Света литургия в гр. Камено - Александър Звезданов 13/12/2014 - 15:47

Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в гр. Камено

2014_12_13_001.JPGНа 13.12.2014 г. (Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в храм "Св. вмччк Георги Победоносец" в гр. Камено заедно със свещеници от Сливенска епархия, след които и Негово Високоблагоговейнстово свещеноиконом Ромил от храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. В службата взе участие и църковния хор на айтоския храм.

Група православни християни от Айтос последваха свещеника си и присъстваха на светата литургия, отслужена от епископ Иеротей.

2014_12_13_002.JPG

2014_12_13_003.JPG

2014_12_13_004.JPG

2014_12_13_005.JPG

2014_12_13_006.JPG

2014_12_13_007.JPG

2014_12_13_008.JPG

2014_12_13_009.JPG

2014_12_13_010.JPG

2014_12_13_011.JPG

2014_12_13_012.JPG

2014_12_13_013.JPG

2014_12_13_014.JPG

2014_12_13_015.JPG

2014_12_13_016.JPG

2014_12_13_017.JPG

2014_12_13_018.JPG

2014_12_13_019.JPG

2014_12_13_020.JPG

2014_12_13_021.JPG

2014_12_13_023.JPG

2014_12_13_024.JPG

2014_12_13_025.JPG

2014_12_13_026.JPG

2014_12_13_027.JPG

2014_12_13_028.JPG 2014_12_13_029.JPG

2014_12_13_030.JPG 2014_12_13_031.JPG

2014_12_13_032.JPG 2014_12_13_033.JPG

2014_12_13_034.JPG 2014_12_13_035.JPG

2014_12_13_036.JPG

2014_12_13_037.JPG

2014_12_13_038.JPG

2014_12_13_039.JPG

2014_12_13_040.JPG

2014_12_13_041.JPG

2014_12_13_042.JPG

2014_12_13_043.JPG

2014_12_13_044.JPG

2014_12_13_045.JPG

2014_12_13_046.JPG

2014_12_13_047.JPG

2014_12_13_048.JPG

2014_12_13_049.JPG

Предстоящи богослужения преди Рождество Христово - Александър Звезданов 09/12/2014 - 06:54

Предстоящи богослужения преди Рождество Христово (Променено!)

cress_1.jpg13. декември (Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица )
Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей ще отслужи света литургия в съслужене с Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил в храм "Св. Георги Победоносец" - гр. Камено от 9:00 ч.

14. декември († 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение ­- на св. Праотци. Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

15. декември (Св. свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски. Св. Стефан Изповедник)
8:30 ч. - Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей ще отслужи света литургия в храм "Св. Атанасей Велики" - с. Пирне, общ. Айтос

20 декември (Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски - Игнажден, предпразненство на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

21. декември († Неделя пред Рождество Христово.. Св. мчца Юлиания и пострадалите с нея в Никомидия)
8:30 ч. - Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей ще отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково, общ. Айтос

Света литургия в с. Съдиево - Александър Звезданов 07/12/2014 - 14:12

Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия

2014_12_07_001.JPGНа 07. декември († десета Неделя след Неделя подир Въздвижение, св. Амвросий, еп. Медиолански, св. Филотея Търновска) негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужи света литургия в храм Успение на света Богородица" в с. Съдиево, общ. Айтос в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил и Негово Благоговейнство протиерей Севастиан.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота;
и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си!
И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.
Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?
А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него. [Лука 13:10-17]
"

2014_12_07_002.JPG

2014_12_07_003.JPG

2014_12_07_004.JPG

2014_12_07_005.JPG

2014_12_07_006.JPG

2014_12_07_007.JPG

2014_12_07_008.JPG

2014_12_07_009.JPG

2014_12_07_010.JPG

2014_12_07_011.JPG

2014_12_07_012.JPG

2014_12_07_013.JPG

2014_12_07_014.JPG

2014_12_07_015.JPG

2014_12_07_016.JPG

2014_12_07_017.JPG

2014_12_07_018.JPG

2014_12_07_019.JPG

2014_12_07_020.JPG

2014_12_07_021.JPG

2014_12_07_022.JPG

2014_12_07_023.JPG

2014_12_07_024.JPG

2014_12_07_025.JPG

2014_12_07_026.JPG

2014_12_07_027.JPG

2014_12_07_028.JPG 2014_12_07_029.JPG

2014_12_07_030.JPG 2014_12_07_031.JPG

2014_12_07_032.JPG 2014_12_07_033.JPG

2014_12_07_034.JPG

2014_12_07_035.JPG

2014_12_07_036.JPG

2014_12_07_037.JPG

2014_12_07_038.JPG

2014_12_07_039.JPG

2014_12_07_040.JPG

2014_12_07_041.JPG

2014_12_07_042.JPG

2014_12_07_043.JPG

Никулден в Айтос - Александър Звезданов 06/12/2014 - 17:29

Никулден в Айтос

2014_12_06_001.JPGМножество богомолен народ се събра на 06.12.214 г. в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, за да почете паметта на свети Николай Мирликийски Чудотворец. Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

В проповедта си о. Ромил говори за живота, чудесата и нестяженето на божия угодник Николай. След това бе изпято многолетствие за всички празнуващи.

Преди да раздаде нафората Негово Високоблагоговейнство покани дългогодишния арендатор на земите на храма г-н Валентин Георгиев, който бе поискал в този ден да направи съобщение пред братята и сестрите от храма. Г-н Георгиев съобщи, че по собствено желание подарява на Църковното настоятелство при храма лек автомобил. От името на Църковното настоятелство о. Ромил прие подаръка и благодари на нашия брат в Христа за проявеното нестяжение, каквото често е вършил през живота си и свети Николай Мирликийски Чудотворец. Бе изпято многолетствие и за дарителя и неговото семейство, в което има именник, празнуващ на този ден.

След като раздаде нафората, о. Ромил освети подарения автомобил.

"В една молитва Св. Николай е наречен защитник на вярата и верните, хранител на гладните, веселие на плачещите, одеяние на голите, покровител на плаващите по море, умиротворител на враждуващите, освободител на пленниците и невинно осъдените, ръководител на постниците и монасите, пазител на целомъдрието.

Св. Николай се родил в гр. Патра, който се намира в Анадол - Мала Азия, в областта Ликия (сега от този град има само развалини). Родителите му - Теофан и Нона, били благочестиви, богати и знатни хора. Преданието разказва, че те дълго нямали рожба, но с молитва, сълзи и милостини, изпросили от Бога свидно чедо - момче, което кръстили Николай (от гръцки "победител на народи").

Още от майчина утроба Николай бил белязан и избран от Бога и още от раждането му потекли големи чудеса. Така майка му веднага, след като го родила, се почувствала напълно здрава (от тук Св.Николай се слави като покровител на родилки); като го кръщавали, той като възрастен човек дълго стоял в светия купел прав, без да бъде поддържан от никого; сряда и петък сукал само веднъж, и то вечерта, след като родителите му са се вече помолили...

Юношата прекарвал почти цялото си време в храма, където служел чичо му, епископ на Патра, на име също Николай. Скоро чичо му го въвел в чин презвитер.

Св. Николай притежавал една от добродетелите - пазител на целомъдрието, за която авва Маркел Скитиоп казва, че "нищо не приближава към Бога, както целомъдрената и благородна чистота".

Св. Николай помогнал на един твърде богат жител на Патара, изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към охолен живот, той решил да пожертва честта на дъщерите си, като ги заставил да отидат в едно блудилище, за да препечелят нещо. Като узнал за това Божият угодник Николай му подхвърлил голяма кесия със злато. С тази помощ клетия баща успял да омъжи по-голямата си дъщеря. След известно време светецът подхвърлил в дома на бившия богаташ и втора кесия. Наредена била честно и втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Богасвоите чувства на благодарност: "Милостиви Боже, който си ни изкупил със своята кръв и сега ме удържаш от грях и безчестие - молел се той, - покажи ми тоя, който служи за оръдие на Твоята благодарност; покажи ни твоя земен ангел, който ни спаси от грях и освобождава от порочни замисли!". Това му желание се изпълнило.

Светецът е и покровител на плаващите и патрон на всички моряци.
По пътя за Божия гроб Св. Николай извършил чудеса - с молитва укротил разразилата се буря, възкресил един моряк, паднал от корабната мачта. Съществува предание, че по време на пребиваването си в Палестина, той пожелал веднъж през ноща да се помоли в храма. Когато пристъпил към вратите му, заключени с катинар, ангел Господен се докоснал до църковните двери и те се отворили сами.

Светителят помагал и на хора, които не познавал. Веднъж един кораб, плаващ от Египет за Ликия, бил застигнат от страхотна буря. Никакви човешки сили не можели да го спасят, но моряците горещо се молили на Св. Николай, - и ето, той се появил на палубата, влязъл в кабината, взел кормилото в свои ръце и управлявайки кораба благополучно стигнал ликийското пристанище.

Ръководител на постниците и нобасите. Св. Николай имал намерение завинаги да остане в Палестина, ала Бог му предначертал друго поприще - епископско служение, и в откровение свише му наредил да се завърне в родината си. Веднъж, когато стоял на молитва, той чул глас: "Николае, влез във всенародния подвиг, ако искаш да получиш от Мене венец!". В страх и недоумение Николай размишлявал в себе си, какво ли означава това призоваване. Същият глас отново му казал: "Николае, това не е онази нива, на която можеш да пронасяш очаквания плод. Обърни се към людете, та в тебе да се прослави името Ми".

Завърнал се в света, светията заживял в него като пустинножител за суетата му и като истински монах сред неговия блясък. За да избегне всенародната почит на изряден пастир, каквато жителите на Патара заслужено му отдавали, Николай се заселил в големия град Мир - столица и митрополия на Ликийската област. Тук никой не го познавал и светецът заживял в този град, като странник. Но колкото повече Божият угодник смирявал себе си, толкова Господ Бог го въздигал.

По това време се поминал Мирликийския епископ Иоан. За избирането на негов заместник се събрали в Мир всички местни архиереи. Епископите усърдно молили Бога да им посочи най-достойния за тази отговорна служба. И ето, на един от най-старите епископи му се явил мъж, озарен от неземна светлина, който му заповядъл, тази нощ да прекара в притвора на храма и да очаква идващите богомолци. "Пръв, който влезе - казал той,- е избрания от Бога, името му е Николай!".

Същата нощ, светецът имайки обичай да отива в църква за полунощна молитва, станал и влязъл в храма. Току-що прекрачил прага и епископът го спрял и попитъл за името му - "Николай, раб на твоя светиня, Владико" - отговорил той смирено. Тогава епископът, като го хванал за ръка, въвел го в храма и го поставил сред другите епископи и се обърнал към всички, като посочил слисания Николай, казал: "Приемете, братя своя пастир, когото помаза Дух Свети и комуто той повери ръководството на нашите души. Постави го не събрание на човеци, а Божието определение!". Народът се радвал и благодарил на Господа. Сам Николай в дълбоко смирение, смятайки себе си недостоен за високия сан, искал да се отрече от него, но се покорил на волята на Господня и приел архиепископството. Константинополският патриарх Св. Методий (+846 г.) разказва, че известно време преди това Св. Николай сам имал видение. Нощем му се явил Иисус Христос, сияещ от слава, и му връчил Евангелие, украсено със злато и бисери, а от другата страна Пресвета Богородица му възлагала светителски омофор.

Като архиепископ Св. Николай просиял като дивен защитник на вярата и верните, както от езичници, така и от еретици. Той преживял едно от най-страшните гонения срещу Църквата, повдигнато от император Диоклетиан. Навсякъде издирвали християни и ги предавали на мъченния и смърт. Без да гледа опасността Св. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христа, затова бил затворен в тъмница, където престоял дълго време, понасяйки с търпение глад, жажда и различни страдания, като не преставал със Словото Божие да утешава другите затворници. Най-после гонението се прекратило и архиепископ Николай се върнал на своя престол.

Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори. Така, Арий, презвитер александрийски, отхвърлил Божеството на Иисуса Христа. Желаейки да въдвори мир в Църквата, император Константин свикал в 325 г. в гр. Никея събор, в който взели участие епископи от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор, който осъдил ереста на Арий, определил християнската Пасха да се празнува така, че никога да не съвпада с еврейската, нито да се празнува преди нея и на него била съставена първата част от Символа на вярата. Има предание, че кроткият по нрав Св. Николай в спор с Арий не могъл равнодушно да понесе богохулните му думи и в присъствие на цялото събрание му ударил плесница. За тази постъпка светите Отци го лишили от архиепископски сан и го затворили в тъмницата на една кула (тази кула и до днес се съхранява от местните турци, като голяма светиня). Но някои от най-достойните отци на Събора имали чудно видение: видели как Сам Господ Иисус Христос и Божията Майка връчват на светеца отнетите от него епископски символи - Евангелието и омофора. Тогава Св. Николай бил освободен и реабилитиран в епископски сан и достойнство.

Като архиепископ Св. Николай Угодник се прославил и като омиротворител на враждуващите и освободител на пленниците и невинно осъдените. Когато във Фригия избухнал метеж императорът изпратил войска. Поради силната буря бойните кораби акустирали принудително на Ликийския бряг. Войниците започнали да ограбват населението. Стигнало се до въоръжени схватки. Св. Николай бързо се намесил и прекратил възникналата вражда. След това отплувал с войските за Фригия, където с добри думи и увещания успял да успокои въстаналите. Още докато бил във Фригия му съобщили, че в негово отсъствие градоначалникът на Мир осъдил на смърт трима невинни граждани. Без да губи време потеглил за Мир. Успял да стигне точно навреме, изтръгнал меча от ръката на палача и снел оковите от нещастниците. Никой не посмял да се възпротиви на великия пред Бога и людете архипастир.

Тримата войводи, с които се върнал от Фризия били повишение в звание. Завистливи императорски сановници ги наклеветили, че уж подготвяли заговор срещу императора. Той повярвал на клеветите и ги осъдил на смърт. Тъмничарят ги предопредил, че присъдата ще бъде изпълнена на другият ден. Цяла нощ войводите се молили горещо на Св. Николай да им се притече на помощ. Божият угодник се явил на сън на императора и изискал от него незабавно да освободи служителите си, в противен случай отнеме престола му. "Кой си ти, който смееш да заплашваш императора?" - попитал самодържецът. - "Аз съм Николай, архиепископ на Мирликийската митрополия!".

Същият сън видял и константинополският военоначалник и съобщил на царя, който на следваащия ден повикал тримата и им казал: "Чрез какво магьосничество сте ни изпратили такъв страшен сън, и кой е този разгневен мъж, който иска вашето освобождение и смее да ме заплашва с война и гибел?" Войводите започнали да го уверяват в своята невинност, но изведнъж, като вдигнали очи, видели наред с царя Св. Николай и започнали гръмко да го молят за застъпничество. На въпроса на императора, кой е Николай, те му разказали всичко, що видели в Мир. Тогава императорът умъдрен от чудесното застъпничество веднага ги освободил, като казал: "Не аз ви дарявам живота, но Николай, великия служител на Господа, когото вие викате за помощ. Вървете при него, благодарете му и го помолете да не ми се сърди, понеже изпълних волята му".

Св. Николай е също хранител на гладните. Когато в Ликия настъпил страшен глад, добрият пастир, за да спаси гладуващите, направил чудо. Един търговец натоварил голям кораб с храни и в навечерието на отплуването, нейде на Запад, видял в сън Св. Николай, който му наредил да остави целия корабен товар на Ликия, защото купува всичките му храни и като предплата му дава три големи златни монети. Търговецът разбрал, че е получил заповед свише и изпълнен с послушание отплувал за Ликия.

На 6 декември 342 година великият светител се представил Господу на преклонна възраст. Бил погребан в храма на гр. Мир. Тялото му останало нетленно, и до днес то източва целебно миро."


2014_12_06_002.JPG

2014_12_06_003.JPG

2014_12_06_004.JPG

2014_12_06_005.JPG

2014_12_06_006.JPG

2014_12_06_007.JPG

2014_12_06_008.JPG

2014_12_06_009.JPG

2014_12_06_010.JPG

2014_12_06_011.JPG

2014_12_06_012.JPG

2014_12_06_013.JPG

2014_12_06_014.JPG

2014_12_06_015.JPG

2014_12_06_016.JPG

2014_12_06_017.JPG

2014_12_06_018.JPG

2014_12_06_019.JPG 2014_12_06_020.JPG

2014_12_06_021.JPG 2014_12_06_022.JPG

2014_12_06_023.JPG 2014_12_06_024.JPG

2014_12_06_025.JPG 2014_12_06_026.JPG

2014_12_06_027.JPG

2014_12_06_028.JPG

2014_12_06_029.JPG

2014_12_06_030.JPG

2014_12_06_031.JPG

2014_12_06_032.JPG

2014_12_06_033.JPG

2014_12_06_034.JPG

2014_12_06_035.JPG

2014_12_06_036.JPG

2014_12_06_037.JPG

2014_12_06_038.JPG

2014_12_06_039.JPG

2014_12_06_040.JPG

2014_12_06_041.JPG

2014_12_06_042.JPG

2014_12_06_043.JPG

Почитаме св. Сава Освещени и св. Нектарий Битолски - Александър Звезданов 05/12/2014 - 15:21

Почитаме свети преподобни Сава Освещени и свети преподобни Нектарий Битолски

2014_12_05_001.JPGНа 05. декември Светата Православна Църква е отредила да се почита паметта на свети преподобни Сава Освещени и свети преподобни Нектарий Битолски. Православните християни от храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос отбелязаха празника със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил. Галина попРомилова огласяше сладкогласно службата от клира.

За поклонение бе изнесена икона на св. Сава Освещени, която е била положена върху мощите на светеца и след това подарена на о. Ромил от игумна на манастира "Св. Сава", разположен в пустинята Рува до Ветлеем.

"Свети Сава, основателят на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, известна под неговото име, се родил в областта Кападокия през ІV век от богати и знатни родители. Поради несъгласие между роднините, на които било поверено неговото възпитание през време на служебното пътуване на баща му в Александрия, той още 18-годишен се поселил в манастир. Там получил образование, обикнал монашеския живот и бил постриган за монах. Желаейки да служи на Бога в по-усамотено място, младият монах оставил манастира, в който живял, и се отправил за Йерусалим да се поклони на светите места и да посети палестинските пустинници.

По онова време на Изток бил прочут със своя строг постнически живот преподобни Евтимий Велики. Сава поискал да постъпи в числото на неговите ученици, но Евтимий го поверил на блажени Теоктист, брат в съседния манастир. Като го благословил, преп. Евтимий предсказал, че Сава ще просияе в иноческия живот, ще стане основател на обширна лавра и ще бъде славен наставник на всички палестниски отшелници.

В Теоктистовия манастир Сава се предал изцяло в служба на Бога и минал всички монашески служби с безропотно послушание и усърден труд. Всички се чудели на неговия строго добродетелен живот. Веднъж, пътувайки за Александрия, той срещнал по пътя родителите си, които искали да го отклонят от иноческия живот, но накрай отстъпили пред неговата непоколебима воля.

Като прекарал дванадесет години в манастира, Сава пожелал по-голямо усамотение. Поселил се в една пещера и там прекарвал дни и нощи в молитва и труд. Работата му се състояла в плетене на кошници, за които от манастира му давали хляб и плодове. Така прекарал пет години, а после отишъл при преп. Евтимий Велики. След смъртта на този велик подвижник Сава живял известно време в Йорданската пустиня, в манастира на преподобни Герасим.

Но преподобни Сава желаел пълна самота, за да може всецяло да се предаде на молитва и богомислие. Веднъж, като заспал след дълга молитва, в съня си видял ангел, който му посочил една пещера на онова място, където се намирал изсъхналият Силоамски поток. Като се събудил, Сава се отправил към това място, намерил пещерата и се поселил в нея. Цял ден и през по-голямата част от нощта той се молел и пеел псалми, като се хранел само с корени, които растели покрай пещерата.

Един ден, както събирал корени в пустинята, той видял четири разбойници, които били гладни и изнемощели. Пустинножителят изсипал пред тях събраните корени, и от тогава благодарните разбойници започнали понякога да му носят хлюб и плодове. Сава, облян в сълзи, си говорел: "О, горко на душата ми! Тия люде за едно благодеяние тъй щедро плащат. А ние получаваме всекидневно от Бога благодеяния, но не благодарим, а в нехайство прекарваме дните си и не изпълняваме Неговите повели."

Тъй в постоянна молитва и съвършено уединение прекарал Сава няколко години. След това при него започнали да идват и други, които желаели тих и усамотен живот. Постепенно цялата долина на Силоамският поток се заселила от пустиножители. Оставили всички грижи за тукашния живот, те само на Бога възлагали своите надежди. Постоянно се молели, спазвали безмълвие и строго въздържание, и Бог чудесно ги охранявал. Преданията за пустиножителите са пълни с примери за чудесния Божи промисъл за тях: ту по чудесен начин им се изпращала храна; ту на жадуващ сред горещата пустиня се откривал неизвестен извор; пустинните зверове послушно оставяли своите леговища в пещерата, избрана от своя пустинник за жилище; чрез силата на кръста се прогонвали бесовски видения, смущаващи понякога самотния пустинник – с една дума всемогъщата Божия десница не преставала да укрепява и опазва отшелниците сред страданията, подвизите и трудовете на избрания от тях живот.

След много години, прекарани в палестинската пустиня, Сава имал радостта да види майка си, която, след като овдовяла, се поселила в един женски манастир близо до Йерусалим. Като получил след нейната смърт богато наследство, Сава построил няколко манастира и болници, основал две страноприемници – една в Йерихон, а другата при пещерите, из които вече се оформила лаврата или големият манастир. В него се събрали много братя и йерусалимският патриарх поставил Сава за духовен ръководител на отшелническите обители. Той поучавал братята с думи и със своя пример, учел ги на кротост, смирение, безмълвие, упование на Бога и на пълно отречение от собствената си воля. Починал тихо в пещерата си на 94-годишна възраст в 533 година. "


2014_12_05_002.JPG

2014_12_05_003.JPG

2014_12_05_004.JPG

2014_12_05_005.JPG

2014_12_05_006.JPG

2014_12_05_007.JPG

2014_12_05_008.JPG

2014_12_05_009.JPG

2014_12_05_010.JPG

2014_12_05_011.JPG

2014_12_05_012.JPG

2014_12_05_013.JPG

Почитаме паметта на света Варвара и преп. Иоан Дамаскин - Александър Звезданов 04/12/2014 - 18:11

Почитаме паметта на света Варвара и преп. Иоан Дамаскин

2014_12_04_001.JPGВ деня, когато Светата Православна църква почита паметта на света Варвара и преп. Иоан Дамаскин, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. Наклира Галина попРомилова сладкогласно огласяше службата.

С благословението на Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий за поклонение бе поставена новоизписана икона на Св. вмчк Георги Победоносец с уникален сребърен обков.

"През времето на император Максимиан живял в Илиопол един богат и знатен човек на име Диоскор. Жена му умряла. Едничката си дъщеря Варвара той обичал и пазел като очите си. Полагал големи грижи за нейното езическо възпитание, защото сам бил езичник. Девойката била необикновено красива. До нейното пълнолетие баща й я държал делече от всяко общество. В своите богати стаи, построени на висока кула, Варвара не виждала никого освен възпитателките си и слугините. От високото й жиллище се откривала великолепна гледка към намиращите се в далечината планини, гори и равнини, към светлия небесен лазур.

Веднъж девойката загледана в природната красота, започнала да размишлява:

- Чия ръка – мислела тя и питала своите наставнички – е създала тая красота?

Възпитателките й отговорили, че боговете са създали Вселената. Но девойката им отговаряла:

- Не може всичко това да е създадено от боговете, на които ние се кланяме! Те сами са творения на човешки ръце, направени са от злато, сребро и камък и нямат ни чувство ни разум. Навярно има истински Бог, Който е създал небесата, основал земята, Който осветлява цялата Вселена чрез лъчите на слънцето, чрез сиянието на луната, чрез блясъка на звездите, а земята украсява с дървета и цветя и оросява с реки и извори. Навярно има един Бог, Който всичко поддържа, всичко оживява и всичко управлява.

По такъв начин, като съзерцавала красотата на природата, девойката се издигала с мисълта и сърцето си към Създателя, стараейки се да Го узнае. Тя нямала учител. Но Господ, по Своята благодат, й внушавал тия стремежи и я готвел към разбиране на истината.

Минали години, девойката пораснала и Диоскор вече мислел да я омъжи. Явили се много кандидати, защото на всички били известни и красотата на Варвара, и богатството на нейния баща. Диоскор открил на дъщеря си своето желание. Но тя го помолила да не й говори за това. Диоскор не искал да принуждава любимата си дъщеря, като се надявал, че след време тя самата ще пожелае да се омъжи. Той дори обвинявал себе си, че я възпитал в такава самота и отдалеченост от човеците. Наложило се за известно време Диоскор да замине за някъде. На тръгване той заповядал на възпитателките да дават възможност на Варвара да се вижда с други млади девойки и да й позволяват да отива където поиска. Той се надявал, че като види връстниците си да се омъжват и да се ползват от удоволствията на света, Варвара ще поиска да последва техния пример.

Излязло друго. Между младите девойки, с които общувала Варвара, имало и християнки. От тях чула името на Господа, Който създал небето и земята; от тях узнала, че Единородният Син Божи, Иисус Христос, слязъл на земята, станал човек и претърпял страдание и смърт, за да спаси людите от вечното осъждане. Сърцето на девойката, което отдавна жадувало за истината и вече било подготвено чрез тайните внушения на Св. Дух, с неописуема радост приело благата вест за спасението и се изпълнило с вяра и пламенна любов към Бога. Сега вече тя мислила и желаела само едно – да стане християнка. Скоро това желание било изпълнено. В Илиопол дошъл от Александрия християнски свещеник. Като узнал за желанието на Варвара, той й обяснил християнския закон, подготвил я да приеме св. Кръщение и я кръстил.

Варвара била щастлива и усърдно се стараела да стане достойна за името християнка. Прекарвала повече от времето си в молитва и размишления за Бога. В такова настроение на духа тя веднъж дошла на онова място, където по заповед на баща й се строяла баня с два прозореца. Като наблюдавала как във видимия свят са изразени волята, силата и мислите на невидимия Създател, девойката искала и в човешките дела да се изразяват Божиите тайни. Затова тя заповядала да направят в банята вместо два три прозореца – в знак на пресв. Троица. Друг път Варвара влязла и в самото здание на банята, където се намирала къпалнята, облицована с мрамор. Тя се навела и заета с постоянни мисли за Спасителя, с пръст начертала на мрамора изображение на Разпятието. Това изображение се врязало в мрамора, сякаш било издълбано с желязо. Освен това, както свидетелстват св. мъже, които са описали живота на св. Варвара, в къпалнята се отпечатало стъпалото на девойката и се явил извор, чиято вода станала лековита за вярващите.

Диоскор се върнал и скоро след това отишъл да прегледа постройката. С изненада той видял три прозорци вместо двата, които заповядал да направят. Като узнал, че това е направено по искане на дъщеря му, той я повикал при себе си и я запитал защо е изменила плана на постройката. Варвара смело откроила на баща си, че тя вече е християнка и че трите прозореца в зданието на банята са символ на трите Лица в едно Божество, Което е непристъпна и неизказна Светлина, просвещаваща всеки човек, които се явява на света. Тя показала на баща си и спасителния кръстен знак, с които искала да освети строящото се здание. Диоскор страшно се разгневил. Езичниците считали християнската вяра за безумие и безчестие и не могли да разберат, че човек, като презре богатствата и величието на тоя свят, може да се покланя на Оня, Който умря от срамна по тяхното мнение кръстна смърт. Диоскор взел жестоко да бие дъщеря си. След това за няколко дни я затворил в тъмна стая. Но като видял, че заплахите и наказанията остават безплодни, той се ожесточил и решил най-после да я отведе при управителя на страната – Мартиан.

- Дъщеря ми – казал той на управителя – се е отрекла от нашите богове. Тя вярва в Разпнатия, и аз се отричам от нея. Ако тя не се разкае и не се поклони на боговете, тя не ми е вече дъщеря и аз не съм й повече баща. Постъпвай с нея както знаеш!

Мартиан отначало не допускал да срешне твърдост у Варвара. Той се надявал, че ще й подейства с ласкави обноски. Затова започнал да хвали красотата й и кротко я съветвал да не се отклонява от древните бащински обичаи, да не огорчава баща си със своята непокорност и да не отхвърля неговата любов и богатство, което той събирал за нея. Но девойката и пред него изповядала и прославила името на Христа, Който бил за нея по-скъп от всички блага, богатства и светски радости.

Управителят дълго я увещавал. "Не погубвай младостта си – казал той, - пожали себе си, не ме принуждавай да те подложа на мъчения!"

- Славя моя Бог – отговорила Варвара – и съм готова да стана жертва за Неговото име, защото той едничък е истински Бог, Който е създал небето и земята! А вашите богове са лъжливи, и суетна е надеждата ви на тях.

Тогава Мартиан се убедил, че съветите са безполезни и заповядал да бият девойката с волски жили. Дълго я мъчили, но с нищо на могли да разколебаят нейната твърда вяра, и едва жива я пренесли в тъмницата.

Изнемогнала от раните, Варвара със сълзи молела Бога да не допусне тя да се поколебае във вярата си, но да я подкрепя със Своята помощ и сила. Молитвата й била чута. Нощем тъмницата била озарена от дивна светлина и девойката с радост, чувставйки присъствието на Божията слава, видяла Самия Цар на славата – Господа Иисуса, Който я гледал с неизразимо благоволение и чула Неговите думи: "Дерзай и не бой се! Аз, Господ Бог Всесилни, те пазя и наблюдавам твоя подвиг. Аз ще облекча твоите страдания и ще ти приготвя за тях награда. Претърпи докрай и ще получиш вечни блага в Моето царство!" Чудното видение се свършило, като изпълнило сърцето на девойката с неизказана радост. Болките от раните намалявали и мъченицата прекарала цялата нощ в пламенна молитва към Бога, Който я укрепил и й дарувал небесна утеха сред страданията и скърбите.

На другия ден отново довели Варвара при управителя, който с учудване видял, че върху нея не била останала и следа от нанесените рани, че тя е съвършено здрава и че лицето й сияе от неизказана красота. "Ето, виждаш ли, девойко – казал й той, - колко са милостиви нашите богове? Те се съжалиха над тебе и ти върнаха силата и здравето. И тъй, поклони се на тях и им принеси жертва в знак на благодарност!"

- Не твоите богове ме изцериха – казала Варвара – Мене ме изцери Господ Иисус Христос, Който цери всяка болест и на мъртвите дава живот. Нему аз с благодарност се покланям и принасям себе си в жертва!

Тогава управителят отново я подложил на изтезания, но тя, укрепена чрез вярата, всичко понасяла с търпение.

В деня, когато за първи път започнали да мъчат Варвара, в тълпата стояла една християнка на име Юлиана. Тя със сърдечно съкрушение гледала страданията на мъченицата. Кагато завели Варвара в тъмницата, тя отишла подир нея и цял нощ останала до прозореца, мислейки през всичкото време за Варвара и за пламенната й вяра, която е подбудила в такава ранна възраст да напусне баща си и всички радости на света, за да изповядва Христа и да страда за Неговото име. Тия мисли възбуждали в сърцето на Юлиана гореща любов към Бога. Тя със сълзи Го молела да дарува и на нея такава вяра, да вложи и в нейното сърце твърдост и готовност да страда за Христа.

Когато извели Варвара от тъмницата и пак я подложили на мъчения, Юлиана гледала нейните страдания, като проливала горещи сълзи. Изведнъж тя започнала гръмко да слави истинния Бог и да укорява управителя за неговата жестокост. Веднага я хванали и довели при управителя. Юлиана заявила, че е християнка. Предали я на мъчения заедно с Варвара. Св. Варвара не преставала да се моли:

- Боже, Който изпитваш сърцата на човеците! Ти знаеш, че Тебе едничкия обичам и Твоите свети заповеди изпълнявам; че на Тебе се предадох и на Твоята силна десница се надявам! Не ме оставяй, Господи, но погледни милостиво на мене и на страдащата Юлиана! Укрепи ни да извършим до край нашия подвиг, понеже духът е бодър, но плътта е номощна!

Бог изпълнил нейната молитва. И двете мъченички с търпение и твърдост понесли най-ужасните мъчения, като викали към Господа:

- Не отвръщай лицето си от нас, Христе, и Твоя Св. Дух не отнемай от нас! Дай ни радостта на Твоето спасение и с властния Дух ни утвърди в Твоята любов!

Най-после Мартиан, като видял, че и най-тежките мъчения не ги заставят да се отрекат от Христа, осъдил и двете на смърт.

Смъртното наказание трябвало да се изпълни зад стените на града. Сам жестокосърдечният Диоскор, държейки в ръката меч, водел дъщеря си. Войници водели Юлиана. Те двете се молели. В отговор на тяхната молитва се чул глас от небето, който обещавал да изпълни молбата им. Двете мъченички с радост преклонили главите си под меча. Сам Диоскор изпълнил на дъщеря си смъртната присъда.

Диоскор и Мартиан още същия ден постигнал Божият гняв. Вдигнала се страшна буря и те двамата били поразени от гръм и изгорени от мълния така, че дори останките им не могли да се намерят. А телата на св. мъченички били взети и погребани от един християнин, който построил над тях храм. Тук вярващите намирали изцеление от своите недъзи.

Сега мощите на св. великомъченица Варвара почиват в Киев, а една малка частица се намира в софийската църква "Св. Преображение" (квартал Лозенец).


***




Св. преподобни Иоан Дамаскин бил родом от Дамаск, от знатен богат род. Страдал за почитане на св. икони: наклеветен несправедливо в държавна измяна, отсекли му дясната ръка, но с молитва към св. Богородица той я прилепил и зараснала. По тоя случай той написал ирмоса (песен): "Твоята победителна десница в сила се прослави..."

По същото време написал и песента: "За Тебе се радва, Благодатна, всяка твар..."

Кърпата, с която била превързана ръката му, за спомен носил на главата си. Постъпил в манастира на св. Сава Освещени, станал монах в чин презвитер. Написал много канони - Пасхалния канон и други. Починал в 790 година. "


2014_12_04_002.JPG

2014_12_04_003.JPG

2014_12_04_004.JPG

2014_12_04_005.JPG

2014_12_04_006.JPG

2014_12_04_007.JPG

2014_12_04_008.JPG

2014_12_04_009.JPG

2014_12_04_010.JPG

2014_12_04_011.JPG

2014_12_04_012.JPG 2014_12_04_013.JPG

2014_12_04_014.JPG 2014_12_04_015.JPG

2014_12_04_016.JPG

2014_12_04_017.JPG

2014_12_04_018.JPG

2014_12_04_019.JPG

2014_12_04_020.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 04/12/2014 - 07:53

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg04. декември (Св. вмчца Варвара. Преп. Йоан Дамаскин)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

05. декември (Преп. Сава Освещени. Преп. Нектарий Битолски)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06. декември († Св. Николай, архиеп. Мирликийски, Чудотворец - Никулден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

07. декември († 10 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. Амвросий, еп. Медиолански. Св. Филотея Търновска)
9:00 ч. - Негово Преосвещенство Агатополският епископ Иеротей ще отслужи света литургия в храм "Св. Богородица" - с. Съдиево, общ. Айтос

14. декември († 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение ­- на св. Праотци. Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

15. декември (Св. свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски. Св. Стефан Изповедник)
8:30 ч. - Негово Преосвещенство Агатополският епископ Иеротей ще отслужи света литургия в храм "Св. Атанасей Велики" - с. Пирне, общ. Айтос

20 декември (Св. свщмчк Игнатий Богоносец. Св. Йоан Кронщадски - Игнажден, предпразненство на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

21. декември († Неделя пред Рождество Христово.. Св. мчца Юлиания и пострадалите с нея в Никомидия)
8:30 ч. - Негово Преосвещенство Агатополският епископ Иеротей ще отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково, общ. Айтос

Почитаме паметта на св. ап. Андрей Първозвани - Александър Звезданов 30/11/2014 - 17:59

Почитаме паметта на свети апостол Андрей Първозвани

2014_11_30_001.JPGСветата Православна Църква е отредила в последния ден на месец ноември да честваме паметта на първия Христов ученик - св. ап. Андрей Първозвани. По случай празника Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му.
И като се вгледа в Иисуса, Който вървеше, рече: ето Агнецът Божий.
Като чуха от него тия думи, двамата ученици отидоха подир Иисуса.
А Иисус, като се обърна и ги видя, че идат подире Му, казва им: какво търсите? Те Му отговориха: Рави! (което значи: учителю) де живееш?
Казва им: дойдете и вижте. Те отидоха и видяха, де живее; и престояха оня ден при Него. Часът беше около десетия.
Един от двамата, които бяха чули за Иисуса от Йоана и бяха тръгнали след Него, беше Андрей, брат на Симона Петра.
Той пръв намира брата си Симона и му казва: намерихме Месия (което значи Христос);
и заведе го при Иисуса. А Иисус, като се вгледа в него, рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър - камък).
На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Йосифов, от Назарет, за Когото писа Мойсей в Закона, и говориха пророците.
А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески. [Иоан 1:35-51]"


2014_11_30_002.JPG

2014_11_30_003.JPG

2014_11_30_004.JPG

2014_11_30_005.JPG

2014_11_30_006.JPG

2014_11_30_007.JPG

2014_11_30_008.JPG

2014_11_30_009.JPG

2014_11_30_010.JPG

2014_11_30_011.JPG

2014_11_30_012.JPG

2014_11_30_013.JPG

2014_11_30_014.JPG

2014_11_30_015.JPG

2014_11_30_016.JPG 2014_11_30_017.JPG

2014_11_30_018.JPG 2014_11_30_019.JPG

2014_11_30_020.JPG 2014_11_30_021.JPG

2014_11_30_022.JPG 2014_11_30_023.JPG

2014_11_30_024.JPG 2014_11_30_025.JPG

2014_11_30_026.JPG 2014_11_30_027.JPG

2014_11_30_028.JPG 2014_11_30_029.JPG

2014_11_30_030.JPG 2014_11_30_031.JPG

2014_11_30_032.JPG

2014_11_30_033.JPG

2014_11_30_034.JPG

2014_11_30_035.JPG

СтартПредишен10 предишни страници [ 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой десети от деветата година

на в-к "Православни вести" излезе на Възкресение Христово (01.05.2016 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi107.png

Регистрация

 Брой на членовете 44 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 368908  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.21 секунда