Важно!
21 май:
Св. велики царе равноапостолни Константин и Елена (Отдание на Неделя на разслабления)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

22 май:
Преполовение. Св. мчк Василиск. Св. мчк Йоан-Владимир, княз Български чудотворец
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Опелото Христово - Александър Звезданов 26/04/2019 - 22:14

Опелото Христово

2019_04_26.1_001.JPGВечерта на Разпети петък Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи опелото Христово, по времето на което хорът на храма изпълни "Плачът на Богородица" - молитва в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя Син и Го призовавала, произнасяйки скръбни слова.

След опелото православните християни с Плащаницата обиколиха около храма и символично извършиха погребението на Христос.

2019_04_26.1_002.JPG

2019_04_26.1_003.JPG

2019_04_26.1_004.JPG

2019_04_26.1_005.JPG

2019_04_26.1_006.JPG

2019_04_26.1_007.JPG

2019_04_26.1_008.JPG

2019_04_26.1_009.JPG

2019_04_26.1_010.JPG

2019_04_26.1_011.JPG

2019_04_26.1_012.JPG

2019_04_26.1_013.JPG

2019_04_26.1_014.JPG

2019_04_26.1_015.JPG

2019_04_26.1_016.JPG

2019_04_26.1_017.JPG

2019_04_26.1_018.JPG

2019_04_26.1_019.JPG

2019_04_26.1_020.JPG

2019_04_26.1_021.JPG

2019_04_26.1_022.JPG

2019_04_26.1_023.JPG

2019_04_26.1_024.JPG

2019_04_26.1_025.JPG

2019_04_26.1_026.JPG

2019_04_26.1_027.JPG

2019_04_26.1_028.JPG

2019_04_26.1_029.JPG

2019_04_26.1_030.JPG

Царски часове и вечерня с изнасяне на св. Плащаница - Александър Звезданов 26/04/2019 - 16:13

Царски часове и вечерня с изнасяне на св. Плащаница

2019_04_26_001.JPGВъв Велики петък Негово Виксокоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Царски часове, след които и вечерната служба. Накрая бе изнесена светата плащаница и поставена на високо място в храма за поклонение. Православните християни се покланяха, целуваха свето евангелие и светия кръст и минаваха под плащаницата, символично слизайки в гроба с Христа.

"А когато се съмна, всички първосвещеници и старей народни направиха съвещание против Иисуса, за да Го убият; и като Го вързаха, отведоха Го и предадоха на управителя Понтия Пилата. Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски!

И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата. И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.
А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му. И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм.

Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него. А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие;другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек! Там бяха също и гледаха отдалеч много жени, които бяха последвали Иисуса от Галилея и Му служеха; между тях бяха Мария Магдалина и Мария, майка на Накова и Носия, и майката на Зеведеевите синове."
[Мат. 27:1-56]


2019_04_26_002.JPG

2019_04_26_003.JPG

2019_04_26_004.JPG

2019_04_26_005.JPG

2019_04_26_006.JPG

2019_04_26_007.JPG

2019_04_26_008.JPG

2019_04_26_009.JPG

2019_04_26_010.JPG

2019_04_26_011.JPG

2019_04_26_012.JPG

2019_04_26_013.JPG

2019_04_26_014.JPG

Последование на 12-те Евангелия - Александър Звезданов 25/04/2019 - 22:36

Последование на 12-те Евангелия

2019_04_25_001.JPGВъв Велики четвъртък вечерта Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи утренята на Велики петък и прочете дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.

Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. "Ето Агнецът Божий, който прие върху Си нашите грехове."

Във Велики четвъртък Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим . Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: "не дойдох да служа, а да послужа". После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли.

След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали.

След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.

Иуда предава Христа
Иуда предава Христос.
Евангелие 1.
" Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него. Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави. Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш. Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа. Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

Да се не смущава сърцето ви; вярвайте в Бога и в Мене вярвайте. В дома на Отца Ми има много жилища. Ако да нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.

Тома Му рече: Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя? Каза му Иисус: Аз съм пътят и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Да бяхте познавали Мене, щяхте да познавате и Отца Ми. И отсега Го познавате, и видели сте Го.

Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той върши делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; ако ли не, то за самите дела вярвайте в Мене. Истина, истина ви казвам: който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си. И каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име. Аз ще го направя. Ако Ме любите, опазете Моите заповеди. И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки, Духът на истината. Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас. Още малко, и светът няма вече да Ме вижда; а вие ще Ме виждате, защото Аз живея, и вие ще живеете. В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам.

Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил. Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се плаши. Чухте, че Аз ви рекох: отивам от вас, и пак ще дойда при вас. Да Ме бяхте любили, щяхте да се възрадвате, че рекох, отивам при Отца; защото Моят Отец е по-голям от Мене. И сега ви казах това, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате. Няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на тоя свят, и в Мене той няма нищо. Но отивам, за да разбере светът, че любя Отца и, както Ми е заповядал Отец, тъй и правя. Станете, да си идем оттук.

Аз съм истинската лоза, и Моят Отец е лозарят. Всяка пръчка у Мене, която не дава плод. Той отрязва; и всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез словото, що съм ви проповядвал. Пребъдете в Мене, и Аз във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не бъде на лозата, тъй и вие, ако не бъдете в Мене. Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, бива изхвърлен навън, както пръчката, и изсъхва; и събират пръчките, та ги хвърлят в огън, и те изгарят. Ако пребъдете в Мене, и словата Ми пребъдват във вас, то каквото и да пожелаете, искайте, и ще ви бъде. С това ще се прослави Моят Отец, ако вие принасяте много плод, и тогава ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, и Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов.

Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му. Това ви казах, за да пребъде Моята радост във вас, и радостта ви да бъде пълна. Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих. Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си.
Иисус и Каиафа
Иисус и Каиафа.
Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде. Това ви заповядвам: да любите един другиго. Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил. Да бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Помнете словото, що ви казах Аз: няма слуга по-голям от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето слово спазиха, и вашето ще спазят. Но всичко това ще ви сторят заради Моею име, защото не знаят Оногова, Който Ме е пратил. Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си, Който Мене мрази, мрази и Отца Ми. Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не щяха да имат; а сега и видяха, и намразиха, и Мене, и Отца Ми. Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им, че Ме намразиха без вина.

А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене; а и вие ще свидетелствувате, понеже отначало сте с Мене.

Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви изгонят от синагогите; настъпва дори време, когато всякой, който ви убие, ще мисли, че принася Богу служба. И тъй ще постъпят с вас, защото не познаха нито Отца, нито Мене. Но казах ви това, та, кога дойде часът, да си спомняте, че Аз съм ви казал; а отначало не ви говорих това, защото бях с вас.

А сега отивам при Оногова, Който Ме е пратил, и никой от вас Ме не попитва: къде отиваш? Но задето ви казах това, сърцето ви се изпълни с тъга. Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе.

А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести. Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.

Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца? И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем, какво говори.

Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите? Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.

Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът й; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света. Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме; и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.

Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна. Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца. Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас; защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл. Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.

Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш. Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.

Отговори им Иисус: сега ли вярвате? Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене. Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.

Това като каза Иисус, дигна очи към небето и рече: Отче! дойде часът:прослави Сина Си, за да Те прослави и Син Ти, според както си Му дал власт над всяка плът, та чрез всичко, що си Му дал, да даде тям живот вечен. А вечен живот е това, да познават Тебе, Едного Истиннаго Бога, и пратения от Тебе Иисуса Христа; Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.

И сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде. Явих Твоето име на човеците, които си Ми дал от света; те бяха Твои, и Ти Ми ги даде, и спазиха Твоето слово. Сега разбраха, че всичко, що си Ми дал, е от Тебе; защото словата, що си Ми дал, предадох им ги, и те приеха и разбраха наистина, че съм от Тебе излязъл, и повярваха, че Ти си Ме пратил.

Аз за тях се моля; не за цял свят се моля, а за тях, които си Ми дал, защото са Твои. И всичко Мое е Твое, и Твоето Мое, и се прославих в тях. Не съм вече в света, но те са в света, а Аз ида при Тебе, Отче Светий! опази ги в Твоето име, тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.

Когато бях с тях на света. Аз ги пазех в Твоето име; ония, които си Ми дал, опазих, и никой от тях не погина, освен погибелния син, за да се сбъдне Писанието. А сега ида при Тебе и казвам това в света, за да имат в себе си Моята радост пълна. Аз им предадох Твоето слово, и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото. Те не са от света, както и Аз не съм от него. Освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина.

Както Ти Мене прати в света, и Аз ги пратих в света; и за тях Аз посветявам Себе Си, та и те да бъдат осветени чрез истината.

И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ми бе дал, Аз дадох тям, за да бъдат едно, както Ние сме едно; Аз съм в тях, и Ти в Мене, за да бъдат в пълно единство, и за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както Мене възлюби.

Отче! тия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз, за да гледат Моята слава, що си Ми дал, защото Ме възлюби, преди свят да се създаде. Отче праведний! светът Те не позна; но Аз Те познах, и тия познаха, че Ти си Ме пратил; и явих им Твоето име и ще явя, та любовта, с която си Ме възлюбил, в тях да бъде, и Аз в тях.

Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му."
[Иoaн 13:31-18:1]
Иисус и Пилат
Иисус и Пилат.
Евангелие 2.
" Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.

Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия. А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите? Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше. И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат; за да се сбъдне словото, казано от Него: "от ония, които си Ми дал, никого не погубих".

А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх. Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?

Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха, и отведоха Го първом при Ана; за щото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник. А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.

След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников. А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра. Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм. А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.

А първосвсщеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му. Иисус му отговори; Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил. Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.

Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника? Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли - добре, защо Ме биеш? Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.

А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм. Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него? Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.

Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата."
[Иoaн. 18:1-28]


Евангелие 3.
"А ония, които хванаха Иисуса, заведоха Го при Каиафа първосвещеника, дето бяха събрани книжниците и старейте. Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника; и, като влезе вътре, седна със слугите, за да види края. А първосвещениците и старейте и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят, и не намираха; и, макар да надойдоха много лъжесвидетели, не намериха. Ала най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели и рекоха: Тоя каза: мога да разруша Божия храм, и в три дни да го съзидам.

И като стана първосвещеникът, рече Му: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тези против Тебе? Но Ииеус мълчеше. А първосвещеникът Му рече: заклевам Те в Живия Бог, да ни кажеш, Ти ли си Христос, Син Божий? Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и рече: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? На, сега чухте богохулството Му! Как ви се струва? А те отговориха и рекоха: заслужава смърт. Тогава Го заплюваха и биеха по лицето, а други Му удряха плесници и думаха: проречи ни, Христе, кой Те удари?

А Петър седеше вън на двора. И приближи се до него една слугиня и рече: и ти беше с Иисуса Галилееца. Но той се отрече пред всички, като каза: не зная, що говориш. А когато отиваше към вратата, видя го друга и думаше на ония, що бяха там: и тоя беше с Иисуса Назорея. А той пак се отрече с клетва: не познавам Човека. Малко по-сетне се приближиха ония, които стояха там, и казаха на Петра: наистина и ти си от тях, защото и твоят говор те издава. Тогава той почна да проклина и да се кълне: не познавам Човека. И веднага пропя петел.

И спомни си Петър думата, казана му от Иисуса: преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като излезе вън, плака горко."
[Мат. 26:57-75]
Разпни Го
Еврейте викат "Разпни Го".
Евангелие 4.
"Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата. Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек? Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем. Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого; за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.

Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар? Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене? Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил? Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук. А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми. Пилат Му рече: що е истина?

И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него. Но у вас има обичай, да ви пускам едното за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски? Тогава пак закрешяха всички, казвайки: не Него, а Варава. Варава пък беше разбойник.

Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува. И войниците, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница, и думаха: радвай се, Царю Иудсйски! и Му удряха плесници.

Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина. Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът! А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнй Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.

Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши. И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.

От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря. Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха."
[Иоан 18:28-19:16]


Евангелие 5.
"Тогава Иуда, който Го предаде, като видя, че Той е осъден, разкая се и върна трийсетте сребърника на първосвещениците и старейте, като каза: съгреших, че предадох невинна кръв. А те му рекоха: що ни е грижа? Ти му мисли. И като захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се турят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници; затова и доднес тая нива се нарича кръвна нива; тогава се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: "и взеха трийсетте сребърника - цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ."

А Иисус се изправи пред управителя; и управителят Го попита и рече: Ти ли си Иудейският Цар? А Иисус му отговори: ти казваш. И когато Го обвиняваха първосвещениците и старейте. Той нищо не отговаряше. Тогава Му казва Пилат: не чуваш ли, за колко работи свидетелствуват против Тебе? И не му отговори нито на една дума, тъй че управителят се чудеше твърде много.

А на празника управителят имаше обичай да пуска на народа един затворник, когото биха поискали; тогава у тях имаше един прочут затворник, на име Варава. И тъй, когато бяха събрани, Пилат им рече: кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисуса, наричан Христос? защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

Между това, когато той седеше на съдийския престол, жена му прати да му кажат: не прави нищо на Тоя Праведник, защото днес насъне много пострадах за Него. Но първосвещениците и старейте надумаха народа, да изпроси Варава, а Иисуса да погуби. Тогава управителят ги попита: кого от двамата искате да ви пусна? Те отговориха: Варава. Пилат им каза: а какво да сторя с Иисуса, наричан Христос? Казват му всички: да бъде разпнат! Управителят рече: та какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха и казаха: да бъде разпнат!

Пилат, като видя, че нищо не помага, а се усилва смутнята, взе вода, та уми ръце пред народа и рече: невинен съм за кръвта на Тоя Праведник; вие му мислете. И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни. Тогава им пусна Варава, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.

След това войниците управителеви взеха Иисуса в преторията, събраха срещу Него цялата чета войници и, като Го съблякоха, облякоха Му багреница; и оплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръст; и като заставаха пред Него на колене, присмиваха Му се и думаха: радвай се, Царю Иудейски! И след като Го заплюха, взеха тръстта и Го биеха по главата.
И след като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие. А като излизаха, срещнаха един киринеец, на име Симон; него накараха да носи кръста Му."
[Мат. 27:3-32]


Евангелие 6.
"Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници, и Му облякоха багреница и, като оплетоха венец от тръни, наложиха Му го; и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски! Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.'

След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат. И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.

Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място. И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие. Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.

Беше третият час, и Го разпнаха. Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.

С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво. И се сбъдна Писанието, което казва: "и към беззаконници бе причислен".

Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си и слез от кръста! Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси. Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него."
[Марк 15:16-32]
Иисус Христос носи кръста си
Иисус Христос носи кръста си.
Евангелие 7.
"И като стигнаха на мястото, наричано Голгота, което значи: лобно място, дадоха Му да пие оцет, смесен със жлъчка; но Той вкуси и не иска да пие.

А след като Го разпнаха, разделиха Дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: "разделиха Дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие"; и седяха, та Го пазеха там; и туриха над главата Му надпис, който показваше вината Му: Този е Иисус, Царят Иудейски.

Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници: единият отдясно, а Другият отляво. А минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш, спаси Себе Си! Ако си Син Божий, слез от кръста! Също и първосвещениците заедно с книжниците и старейте и фарисеите се присмиваха и думаха: други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е Цар Израилев, нека сега слезе от кръста, и ще повярваме в Него; надяваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден; понеже бе казал: Син Божий съм. Също Го хулеха и разбойниците, разпнати с него.

А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час; а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил? Някои от стоещите там, като чуха, казваха: Той вика Илия. И веднага един от тях се затече, взе гъба, натопи я в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие; другите пък думаха: чакай, да видим, дали ще дойде Илия да Го избави.

А Иисус, като извика пак с висок глас, изпусна дух. И ето, храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу; и земята се потресе; и скалите се разпукаха; и гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха из гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.

А стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!"
[Мат. 27:33-54]


Евангелие 8.
"Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие. А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.

Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.

И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски. Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас. А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото? А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил. И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.

Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час; и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата. Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина. Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди. А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея."
[Лука 23:32-49]
Симон Киринеец помаг на Христа
Симон Киринеец помаг на Христа.
Евангелие 9.
" При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.

А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.

След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм. Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му. А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода. И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие. Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: "кост Негова няма да се строши". И пак друго Писание казва: "ще погледнат на Тогова, Когото прободоха"."
[Иоан 19:25-37]


Евангелие 10.
"... дойде Йосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово. Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял? И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.

А Йосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни. А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат."
[Марк 15:43-47]
Иисус Христос на Кръста
Иисус Христос на Кръста.
Евангелие 11.
"След това Йосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пипат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово. Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.

Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват. На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган. Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо."
[Иоан 19:38-42]


Евангелие 12.
"На другия ден, след петъка, събраха се първосвещениците и фарисеите у Пилата и казваха: господарю, спомнихме си, че Оня измамник още приживе бе казал: подир три дни ще възкръсна; затова заповядай да се запази гробът до третия ден, да не би учениците Му да отидат нощем да Го откраднат и да кажат народу: възкръсна от мъртвите. И последната измама ще бъде по-лоша от първата. Пилат им рече: имате стража; идете завардете, както знаете.

Те отидоха, та завардиха гроба със стража и запечатаха камъка."
[Мат. 27:62-66]
Полагане в гроба
Полагане в гроба.




2019_04_25_002.JPG

2019_04_25_003.JPG

2019_04_25_004.JPG

2019_04_25_005.JPG

2019_04_25_006.JPG

2019_04_25_007.JPG

2019_04_25_008.JPG

2019_04_25_009.JPG

2019_04_25_010.JPG

2019_04_25_011.JPG

2019_04_25_012.JPG

2019_04_25_013.JPG

2019_04_25_014.JPG

2019_04_25_015.JPG

2019_04_25_016.JPG




Програма за реда на Богослуженията - Александър Звезданов 22/04/2019 - 16:05

Програма за реда на Богослуженията през Страстната седмица, Възкресение Христово и Светлата седмица в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

cress_1.jpg25 април - Велики четвъртък
8:00 ч. - Утреня, Василиева света литургия, Маслосвет
18:00 ч. - Последование на 12-те Евангелия

26 април - Велики петък
8:00 ч. - Царски часове,  Вечерня с изнасяне на св. Плащаница
18:00 ч. - Опелото Христово

27 април - Велика събота
8:00 ч. - Вечерня с Василиева света литургия в храм "Св. архангел Михаил" - с. Лясково
23:00 ч. - Полунощница
24:00 ч. - Възвестява се ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ. След литийното шествие около храма следва Пасхална утреня и Златоустова света литургия

28 април - Възкресение Христово - Пасха
11:30 ч. - Второ Възкресение (Пасхална вечерня)

29 април - Възкресение Христово
9:00 ч. - Света литургия

03 май - Светли петък, Живоприемни източник
9:00 ч. - Света литургия, Водосвет

05 май - Втора Неделя след Пасха (Томина Неделя)
9:00 ч. - Света литургия

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 21/04/2019 - 18:22

Вход Господен в Иерусалим

2019_04_21_001.JPGВ шестата Неделя от Великия пост (21 април 2019 г., вход Господен в Иерусалим -Връбница. Цветница),св. свщмчк Януарий епископ, мчк Теодор Пергийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.

Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."
[Иоан. 12:1-18]


2019_04_21_002.JPG

2019_04_21_003.JPG

2019_04_21_004.JPG

2019_04_21_005.JPG

2019_04_21_006.JPG

2019_04_21_007.JPG

2019_04_21_008.JPG

2019_04_21_009.JPG

2019_04_21_010.JPG

2019_04_21_011.JPG

2019_04_21_012.JPG

2019_04_21_013.JPG

2019_04_21_014.JPG

2019_04_21_015.JPG

2019_04_21_016.JPG

2019_04_21_017.JPG

2019_04_21_018.JPG

2019_04_21_019.JPG

Неделя на преп. Мария Египетска - Александър Звезданов 14/04/2019 - 18:10

Неделя на преп. Мария Египетска

Sv_Marija_Egipetska.JPGВ петата Неделя на Великия пост, посветена на преп. Мария Египетска (14.04.2019 г., св. Мартин папа Римски), Негово Високоблагоговейство саврофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците; и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.

А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга; и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб. Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
[Марк 10:32-45]


"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от техния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свет бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядех в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" [Мат. 4:4].

Зосима се очудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" [Евр. 4:12].

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерила, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете ѝ, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабина, Владико, според думата си, смиром" [Лука 2:29].

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта й, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2019_04_14_002.JPG

2019_04_14_003.JPG

2019_04_14_004.JPG

2019_04_14_005.JPG

2019_04_14_006.JPG

2019_04_14_007.JPG

2019_04_14_008.JPG

2019_04_14_009.JPG

2019_04_14_010.JPG

2019_04_14_011.JPG

2019_04_14_012.JPG

2019_04_14_013.JPG

Неделя на преп. Йоан Лествичник - Александър Звезданов 14/04/2019 - 08:13

Неделя на преп. Йоан Лествичник

2019_04_07_001.JPGВ Неделята на преп. Йоан Лествичник (07.04.2019 г., преп. Георги, еп. Митилински)Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.

И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


"Не е известно къде се е родил великият подвижник преподобни Йоан. Предполага се, че той бил сириец. Подтикван от любов към Бога, той на седемнадесетгодишна възраст се оттеглил в Синайската планина, където бил постриган за инок. Там живял деветнадесет години под ръководството на благочестив и мъдър старец и след смъртта му се поселил в пустинното място, наречено Тола, също на Синайската планина.

Тук Йоан се предал на постоянна молитва и на пост; проливал сълзи от умиление и съкрушение на сърцето си. Макар от цялата си душа да обикнал самотния и безмълвен живот, той не се отказвал да наставлява тия, които идвали при него за съвет, и дори приел при себе си един ученик на име Мойсей. За Мойсей се разказва едно събитие, което доказва как Бог пази верните Си раби.

Веднъж Мойсей бил на работа далеч от килията, а преподобни Йоан се молел у дома си. След молитвата леко задремал и веднага чува, че някой му говори: "Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!" Йоан се събудил, но не знаел къде да намери Мойсей и започнал да се моли за него. Привечер Мойсей се върнал и Йоан го запитал не се ли е случило с него нещо лошо. "Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна." Йоан със сълзи благодарил на Господа, Който му известил за опасността на ученика и чул молитвата му.

След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Той ръководел братята и ги наставлявал на духовен живот и на монашески подвиг.

Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга "Лествица към рая", в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна "лествица", т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен "Лествичник". Той написал и съчинението "Книга към пастиря".

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година. "


2019_04_07_002.JPG

2019_04_07_003.JPG

2019_04_07_004.JPG

2019_04_07_005.JPG

2019_04_07_006.JPG

2019_04_07_007.JPG

2019_04_07_008.JPG

2019_04_07_009.JPG

2019_04_07_010.JPG

2019_04_07_01.JPG

Неделя на св. Григорий Палама - Александър Звезданов 25/03/2019 - 05:19

Неделя на св. Григорий Палама

2019_03_24_001.JPGВъв втората Неделя на Великия пост (24. февруари, Неделя на св. Григорий Палама, преп. Захария, св. Артемий, еп. Солунски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали."
[Марк 2.1-12]



"Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма (Hesychasm) – особена молитвена практика, "умна молитва; умно дело/делание", използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама (наричано също паламизъм), Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина. Чества се на 14 (27) ноември."


След светата литургия о. Ромил прочете проповед за духовното разслабване - липсата на покаяние и изповед, невземането на свето причастие и др.

2019_03_24_002.JPG

2019_03_24_003.JPG

2019_03_24_004.JPG

2019_03_24_005.JPG

2019_03_24_006.JPG

2019_03_24_007.JPG

2019_03_24_008.JPG

2019_03_24_009.JPG

Тодорова събота в Айтос - Александър Звезданов 25/03/2019 - 05:00

Тодорова събота в Айтос

2019_03_16_001.JPGВ първата събота на Великия пост (16.03.2019, Тодорова събота (Тодоровден), св. мчци Савин и Папа) Негово Високоблогоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.

А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?

Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него? И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата."
[Марк 2:23-3:5]


Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон.


2019_03_16_002.JPG

2019_03_16_003.JPG

2019_03_16_004.JPG

2019_03_16_005.JPG

2019_03_16_006.JPG

2019_03_16_007.JPG

2019_03_16_008.JPG

2019_03_16_009.JPG

2019_03_16_010.JPG

2019_03_16_011.JPG

2019_03_16_012.JPG

Благовещение - ден на майката - Александър Звезданов 08/03/2019 - 05:21

Благовещение - ден на майката (и какво празнуваме на 8-ми март)

Blagoveshtenie.jpgПо повод наближаващия празник Благовещение (25. март) публикуваме статията на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, "Благовещение - истинският празник на жената":

"Думи като "празник", "радост", "успех" обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се "радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св. Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек." В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: "празник – обилна трапеза – "Наздраве!" – "много щастие, любов, късмет!…"

Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХ в. никакъв "международен женски ден" не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХ в. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му "научна" обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХ в. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род.

Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и ѝ възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият ѝ отговор "Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!" Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св. Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св. Дух).

Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св. Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен "Честнейшую херувим…"

Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8. март. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8. март за "Ден на жената" – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос.

Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: "много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: "защо ние празнуваме именно този ден?" И чувах в отговор: "така е станало", "така се е установило". Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?" И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него.

Първият е така да се каже "официалната версия". Тя е цитирана по вестник "Правда", където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник". А как от 23 февруари се получава 8. март ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил. Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23 февруари , а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23 февруари 1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин. Но зад тази "фасада" дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – "това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със "света на насилието" и призовали той да бъде разрушен до основи".

Оказва се, че и "учредителката" на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О. Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че "всеки от нас не е "въобще" човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир. И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир.

Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта." Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев, в годината, в която е установен 8 март, Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8 март с цел да се "призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т. е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това). Този замисъл – продължава о. Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие".

В Библейската книга "Естир" историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя). Но уплашен от голямото им влияние в обществото "министърът на отбраната" (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за "националната сигурност". Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о. Андрей справедливо задава въпросите: "Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца? Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8 март – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма. Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8 март бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на "семейни начала", наричано "фактически брак".

Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8 март поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат "неуважение" – явление, наричано "конформизъм", което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в "тълпата"

Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към "Майката на майките и на всички християни" да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения ѝ Син."

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 28 април 2019 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi134.png

Регистрация

 Брой на членовете 56 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 550379  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.42 секунда