Важно!
19 октомври:
† Преп. Йоан Рилски Чудотворец. Св. прор. Йоил. Св. мчк Уар

20 октомври:
Св. мчк Артемий
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница - Александър Звезданов 05/05/2018 - 22:28

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница

2018_05_05_015.JPGЧудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница" е една от древните икони на Божията Майка. Първообразът ѝ се намира в манастира Дохиар ("Свети архангели Михаил и Гаврийл") на Света Гора.

Според преданията иконата е изписана през Х век с благословението на основателя на манастира Дохиар преподобни Неофит. Предполага се че иконата е нарисувана по образ на древна икона, намираща се в гр. Александрия. Своето име - Скоропослушница - иконата получава през XVII век, когато с нея се случва чудо, за което пише в манастирската кондика.

Иконата "Скоропослушница" е фреска (може да я видите на изображението в ляво), изписана на външната стена пред входа в трапезарията. Съществува и нейно чудотворно копие, което се изнася при литийните шествия.

В средата на XVII в Дохиарската обител се подвизавал монах Нил, изпълняващ послушание в трапезарията. Всеки път, влизайки в трапезарията, той по невнимание опушвал светлия образ на Божията Майка пред входа.

Веднъж, минавайки покрай иконата с пушеща факла, монах Нил чул глас: "В бъдеще не се приближавай тук със запалена борина и не опушвай Моя образ". Нил в началото се изплашил, но решил, че това го е казал някой от братята и не обърнал внимание на думите.

Той продължил, както преди, да си ходи със запалена борина, но след врем отново чул глас от иконата "Монахо, недостоен за това име! Дълго ли така безгрижно и така безсрамно ще опушваш моя образ?" При тези думи монаха неочаквано загубил зрението си.

Дълбоко покаяние обхванало душата му и той искрено изповядал своя грях на неблагоговейно отношение кам образа на Божията Майка, признавайки се за достоен за такова наказание.

Нил решил да не се отделя от иконата, докато не получи прошка за греховете си и изцеление от слепотата.

На сутринта братята го намерили да лежи ничком пред светия образ. След разказа му за случилото се с него, монасите запалили пред иконата неугасващо кандило.

Провинилият денем и нощем се молел и плакал, обръщайки се към света Богородица, така че скоро молитвата му била чута .Познатият глас му казал: "Нил! Твоята молитва бе чута, ти си простен, и зрението отново се дава на твоите очи. Възвести също на всички братя, че Аз съм покровът, промишлението и защитата на тяхната обител, посветена на Архангелите. Нека те и православните християни се обръщат към мен при соите нужди, и Аз няма да оставя никого нечут: на всички, които с благоговение прибягват към Мен, ще бъда ходотайка и молитвите на всички ще бъдат изпълнявани от Моя Син и Бог заради Моето ходотайство пред Него. Отсега тази моя икона ще се нарича "Скоропослушница" защото скоро на всички идващи при нея ще се явява милост и скоро ще чувам техните прошения."

Вследствие на тези радостотворни слова зрението на монах Нил се върнало. Това станало на 9 ноември 1664 година.

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница, която на 5 май 2018 г посети гр. Айтос и бе поставена за поклонение, е изписана през 1893 година в манастира "Св. Пантелеймон" на Света гора и осветена в манастира Дохиар. През 1915 г. е подарена на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна, когато е осветен и самият храм - един от най-старите в Одеска област. В този ден хиляди вярващи отишли да посрещнат светинята от Атон.

Храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев е паметник на културата. Въпреки това по време на богоборческия комунистически режим куполът на храма и камбанарията са разрушени. В началото на реставрацията през 90-те години на ХХ век, под стълбите, водещи към звънарницата, е открита чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница и още една икона.

Възстановяването на храма, започнато през 90-те години от трагично загиналия при катастрофа предстоятел на храма Иоан Дементьев и което все още се довършва, е продължено през последните 10 години от Новия предстоятел прот. Николай, който съпровождаше иконата при гостуването ѝ в Айтос.

Следващите снимки са на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, на олтара му и на чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница в храма.

2018_05_05_016.JPG

2018_05_05_017.JPG

2018_05_05_018.JPG

Източници:
1. http://hram-troicy.prihod.ru/ikony_bozhiejj_materi/view/id/114602
2. http://baltaeparhia.org.ua/ananevskoe-blagochinie/?s_p_c_t=1342&product_id=8&view=showproduct&page_num=1&back=1

Поклонение пред чудотворната икона - Александър Звезданов 05/05/2018 - 21:13

Поклонение пред чудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница"

2018_05_05_001.JPGНа 5-ти май 2018 г. православните християни от Айтос посрещнаха и се поклониха пред чудотворната икона на пресвета Богородица, наречена "Скоропослушница".

Чудотворния образ на Пресветата Майка пристигна в Айтос около 9:30 ч., съпроводен от предстоятеля на храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна - прот. Николай и предстоятеля на айтоския храм ставрофорен иконом Ромил. С тържествени песнопения иконата бе внесена в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски", където бяха се събрали православните християни за да се поклонят пред светия образ.

Протойерей Николай разказа накратко историята на иконата и някой от чудесата, които се случили след молитви пред нея по време на поклоненията в Молдова, Румъния и България. След това Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи акатист пред иконата на св. Богородица Скоропослушница.

След акатиста (служба по време на която не се сяда) започна поклонението пред чудотворния образ на Божията Майка.

Молитва пред иконата на пресвета Богородица "Скоропослушница"

"О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице за всички, които с вяра прибягват към Тебе!

Погледни милостиво от висотата на Своето небесно величие към мен, непотребния, който усърдно се моли пред Твоята икона.

Скоро чуй смирената молитва, която аз, грешният, възнасям към Тебе, и я принеси на Твоя Син, умолявай Го да озари помрачената ми душа със светлината на Своята Божествена благодат и да очисти моя ум от суетните помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели неговите рани, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички злини,които съм извършил, да ме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Своето Небесно 
царство.

О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да наречеш Своя образ „Скоропослушница" и си заповядала всички да прибягват към Теб с вяра.

Не ме оставяй в моята скръб и не допускай да погина в бездната на моите грехове.

В Теб, след Бога, е цялото ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров и застъпничество предавам себе си во веки. Амин!

Преблага моя Царице, надеждо моя Богородице, Закрилнице на сираците и Застъпнице на странниците, Радост на скърбящите и Покровителка на притесняваните!

Ти виждаш моята беда, Ти виждаш моята скръб. Помогни ми, понеже съм немощен; упъти ме, понеже съм странник.

Ти знаеш моята неволя - избави ме, както Ти искаш. Защото нямам друга Помощница, ни Застъпница, ни блага Утешителка, освен Тебе, о, Божия Майко.

Запази ме и ме покрий во веки веков. Амин!"


2018_05_05_002.JPG

2018_05_05_003.JPG

2018_05_05_004.JPG

2018_05_05_005.JPG

2018_05_05_006.JPG

2018_05_05_007.JPG

2018_05_05_008.JPG

2018_05_05_009.JPG

2018_05_05_010.JPG

2018_05_05_011.JPG

2018_05_05_012.JPG

2018_05_05_013.JPG

2018_05_05_014.JPG

Нов храм в с. Руен - Александър Звезданов 02/05/2018 - 22:29

Нов храм в с. Руен

2018_05_02_001_Ruen.JPGНегово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи днес (02 май 2018 г., Преполовение. Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики) чина на обновление на храм в новопостроения Божий дом, носещ името на св. вмчк Георги Победоносец, в с. Руен, обл. Бургас. С Високопреосвещения владика съслужиха свещеници от Сливенска епархия.

Негово Високопреосвещенство бе посрещнат от предстоятеля на храма ставрофорен иконом Ромил. Да посрещнат дядо владика бяха пристигнали кмета на община Айтос г-н Едрев и председателя на общинския съвет в Айтос г-н Енчев. На службата присъства жители и гости на селото и председателя на общинския съвет в с. Руен г-н Ешереф.

След обновлението на храма Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий благодари на всички, които са допринесли за построяването и благоукрасяването на храма и каза, че с голяма радост е приел доклада на о. Ромил, че много хора, които не са православни християни, са подпомогнали изграждането на храма.

В знак на благодарност дядо Владика подари икона на св. вмчк Георги Победоносец на основния ктитор на храма г-н Манол Димитров. На човека, които през цялото време на строежа поддържа връзката с Община Руен и усърдно съдействаше за построяването на храма, г-н Николай Георгиев, Негово Високопреосвещенство подари две книги.

"Св. вмчк Георги Победоносец живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година."


2018_05_02_002_Ruen.JPG

2018_05_02_003_Ruen.JPG

2018_05_02_004_Ruen.JPG

2018_05_02_005_Ruen.JPG

2018_05_02_006_Ruen.JPG

2018_05_02_007_Ruen.JPG

2018_05_02_008_Ruen.JPG

2018_05_02_009_Ruen.JPG

2018_05_02_010_Ruen.JPG

2018_05_02_011_Ruen.JPG

2018_05_02_012_Ruen.JPG

2018_05_02_013_Ruen.JPG

2018_05_02_014_Ruen.JPG

2018_05_02_015_Ruen.JPG

2018_05_02_017_Ruen.JPG

2018_05_02_018_Ruen.JPG

2018_05_02_019_Ruen.JPG

2018_05_02_020_Ruen.JPG

2018_05_02_021_Ruen.JPG

2018_05_02_022_Ruen.JPG

2018_05_02_023_Ruen.JPG

2018_05_02_024_Ruen.JPG

2018_05_02_025_Ruen.JPG

2018_05_02_026_Ruen.JPG

Храмов празник в с. Пирне - Александър Звезданов 02/05/2018 - 20:56

Храмов празник в с. Пирне

2018_05_02_001_Pirne.JPGНа 02 май 2018 г. (Преполовение. Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне по случай храмовия празник.

"Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата. "


2018_05_02_002_Pirne.JPG

2018_05_02_003_Pirne.JPG

2018_05_02_004_Pirne.JPG

2018_05_02_005_Pirne.JPG

2018_05_02_006_Pirne.JPG

2018_05_02_007_Pirne.JPG

2018_05_02_008_Pirne.JPG

2018_05_02_009_Pirne.JPG

2018_05_02_010_Pirne.JPG

2018_05_02_011_Pirne.JPG

2018_05_02_012_Pirne.JPG

2018_05_02_013_Pirne.JPG

2018_05_02_014_Pirne.JPG

2018_05_02_015_Pirne.JPG

2018_05_02_016_Pirne.JPG

Неделя на разслабления - Александър Звезданов 29/04/2018 - 19:23

Неделя на разслабления

2018_04_29_001.JPGВ четвъртата Неделя след Пасха (29.04.2018 г., Неделя на разслабления, св. 9 мчци в Кизик, преп. Мемнон Чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"Подир това имаше иудейски празник, и възлезе Иисус в Йерусалим.

А в Йерусалим, при Овчи порти, се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която има пет притвора; в тях лежеше голямо множество болни, слепи, хроми, изсъхнали, които очакваха да се раздвижи водата, защото Ангел Господен от време на време слизаше в къпалнята и раздвижваше водата, и който пръв влизаше след раздвижване на водата, оздравяваше, от каквато болест и да бе налегнат.

Там имаше един човек, болен от трийсет и осем години. Иисус, като го видя да лежи и като узна, че боледува от дълго време, казва му: искаш ли да оздравееш?

Болният му отговори: да, господине; но си нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата; когато пък аз дойда, друг слиза преди мене.

Иисус му казва: стани, вземи одъра си и ходи.

И той веднага оздравя, взе си одъра и ходеше. А тоя ден беше събота. Поради това иудеите думаха на изцерения: събота е; не бива да си дигаш одъра.

Той им отговори: Който ме изцери, Той ми рече: вземи одъра си и ходи.

Попитаха го: кой е Човекът, Който ти рече: вземи одъра си и ходи? Но изцереният не знаеше, кой е, защото Иисус се бе отдръпнал поради тълпата, що беше на онова място.

След това Иисус го срещна в храма и му рече: ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.

Човекът отиде, та обади на иудеите, че Иисус е. Който го изцери."
[Иоан 5: 1-15]


2018_04_29_002.JPG

2018_04_29_003.JPG

2018_04_29_004.JPG

2018_04_29_005.JPG

2018_04_29_006.JPG

2018_04_29_007.JPG

2018_04_29_008.JPG

2018_04_29_009.JPG

2018_04_29_010.JPG

2018_04_29_011.JPG

2018_04_29_012.JPG

2018_04_29_013.JPG


Томина Неделя в Айтос - Александър Звезданов 15/04/2018 - 16:20

Томина неделя в Айтос

2018_04_15_001.JPGВтората Неделя след Пасха е посветена на св. апостол Тома, който искал лично да се увери във Възкресението на Христа. По случай празника негово Високопреосвещенство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А вечерта в тоя ден, първи на седмицата, когато вратата на къщата, дето се бяха събрали учениците Му, стояха заключени, поради страх от иудеите, дойде Иисус, застана посред и им казва: мир вам! И това като рече, показа им ръцете и нозете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.

А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат.

А Тома, един от дванайсетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дохожда Иисус. Другите ученици му казваха: видяхме Господа. А той им рече: ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, и Тома с тях. Дойде Иисус, когато вратата бяха заключени, застана посред тях и рече: мир вам! После казва на Тома: дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъда невярващ, а вярващ.

Отговори Тома и Му рече: Господ мой и Бог мой!

Иисус му казва: Тома, ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали.

И много други чудеса направи Иисус пред учениците Си, за които не е писано в тая книга. А това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име."
[Иаон 20:19-31]


След богослужението о. Ромил освети курбан, приготвен от фирма "Десий" и Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос за здраве на жителите на града, който бе раздаден на присъстващите богомолци и на айтоските граждани.

2018_04_15_002.JPG

2018_04_15_003.JPG

2018_04_15_004.JPG

2018_04_15_005.JPG

2018_04_15_006.JPG

2018_04_15_007.JPG

2018_04_15_008.JPG

2018_04_15_009.JPG

2018_04_15_010.JPG

2018_04_15_011.JPG

2018_04_15_012.JPG

2018_04_15_013.JPG

2018_04_15_014.JPG

2018_04_15_015.JPG

2018_04_15_016.JPG

Пасхално (Великденско) послание до всички православни християни от Сливенска епархия - Александър Звезданов 09/04/2018 - 07:46

Пасхално (Великденско) послание до всички православни християни от Сливенска епархия

ioanikij11.jpg

До боголюбивите пастири,
всечестните монаси и монахини и
до всички православни християни
от Сливенска епархия

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
 
Много векове изминаха от Христовото Възкресение. Много промени се извършиха в света. Много събития записа историята. Едни от тях бяха забравени, а други възвеличавани. Чудото на Христовото Възкресение не бе забравено, защото е ново чудо от всички древни чудеса. (гл. 2 и Ныне на стиховните). Това чудо имаше многобройни свидетели. Много църковни песнописци възпяха това свято събитие. Много човеци повярваха в това чудо. Много от тях се спасиха чрез това чудо. И ние днес прославяме това чудо - Възкресение Христово - и се покланяме на светия Господ Иисус, Който едничък е безгрешен. (чете се след Възкресното утрено евангелие)
Възкресение Христово е необикновен празник. Свят Ден! Тържество неизмеримо. Победа - най-велика. Само този празник е наречен Празник на празниците, тържество на тържествата и победа на победите.
В своето слово на Пасха, св. Епифаний - епископ Кипърски, говори: "Празникът Пасха е по-тържествен от всички празници: той съставлява за целия свят тържество на обновлението и спасението. Този празник е глава и връх на всички празници."
Затова светата църква го величае, защото силата му е непобедима. Светлината - непристъпна. Радостта - всеобща.
Господ Иисус Христос е Победител на смъртта, ада и дявола.
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?" "Възкръсна Христос и ти бе повален! Възкръсна Христос и паднаха демоните! Възкръсна Христос и се радват ангелите! Възкръсна Христос и живот се въдвори!" (Св. Йоан Златоуст).
Бог създал човека за нетление, [Прем. Соломонова 2:23], настанил го в рая [Бит.2:8], дал му заповед, за да я изпълнява [Бит.2:16], но човек послушал злия съвет, а не послушал божествената заповед [Кан. Сиропустна 8 пес. 2 стих]. Затова Господ Бог го изгонил от Едемската градина и поставил Херувим с пламенен меч [Бит.3:24], да пази входа на Едем. ([Сиропустна неделя канон - 9 пес. 3 стих).
 
Как празнуваме днес този Велик Ден? Чуваме ли гласа на нашата съвест? Изживяваме ли чиста духовна радост? Докосва ли свещен трепет нашите сърца? В храма е светло, а в душите ни? Песнопенията звучни, а услаждат ли чувствата ни? И днес греховният свят ни предлага преядене, пиянство и житейски грижи, за да ни отегчат [Лк. 21:34]. Поставя дебела стена между светското и духовното, за да не отличаваме свещено от несвещено, и нечисто от чисто. [Левит 10:10]
Защо в света се шири злото? Защо в живота има много неправди? В отношенията - много обиди? В обществото - много раздори? В разговорите - много коварство? В желанията - много непочтеност?
Защото не са познали любовта на Възкръсналия Христос. Не са почувствали сладостта от Богообщението. Не знаят силата на Евангелското учение.
Христе, Ти си възкръснал от гроба... и си ни отворил райските врати. (Пасхален канон - 6 песен, 1 стих). Тези врати са отворени за истински повярвалите, за тези, които почитат светлото Христово Възкресение и се стремят към духовно усъвършенстване.
Свети Ефрем Сириец казва: "Дори само един поглед към Рая възвеличава. Дори само един помисъл обогатява. Раят пленява очите с хубостта си, слуха - със звуците си, вкуса и обонянието - с плодовете и благоуханията си... Който не си е позволявал нито проклятие, нито злословие, го чака преди всички други райско блаженство." (Из слово за Рая)
Всесърдечно поздравявам боголюбивите и богопредани пастири, всечестните монаси и монахини, служителите при светата Сливенска Митрополия и православните християни, та с едно сърце и една душа да прославим Възкръсналия Господ Иисус Христос. Амин!
 
ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ!
 
08.04.2018 г.
ПАСХА ХРИСТОВА

† митрополит  Сливенски ИОАНИКИЙ


Патриаршеско и Синодално Пасхално послание - Александър Звезданов 09/04/2018 - 07:17

Патриаршеско и Синодално Пасхално послание

BX_2018.JPGВъзлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

Със светлина в душите и сърцата, с истинска пасхална радост и благодарност към Небесата, поради изгряващата от гроба Светлина на живота, и тази година благоговейно посрещаме Възкресение Христово. Прекланяме се пред дивния Божи Промисъл и пеем победната песен: “Христос възкръсна от мъртвите!” И радостта ни е пълна, защото извира от непосрамената ни вяра в победилия смъртта наш Господ, Който “...възкръсна, както беше казал” [Мат. 28:6]. И Който претърпя унижения и страдания заради нас, като прие смърт ­ “и то смърт кръстна” [Фил. 2:8], за да покрие извършеното някога престъпление, да ни освободи от робството на греха и смъртта и да ни дарува Своето спасение.

Възкръсналия Господ Иисус Христос, Който порази смъртта в самото нейно царство, като разтрепери самия ад и изтреби тлението (Утринна на Велика събота), Който всепобедно възкръсна тридневен и въздигна “отдясно на Отца” (Символ на вярата, 6) падналата някога човешка природа, и днес ние тържествено прославяме и изповядваме като наш Господ и Бог [Йоан. 20:28-29]. Него славословим, Него възпяваме, заедно с небесното войнство и цялото творение, Него в единомислие изповядваме в химните и песнопенията на пасхалното богослужение и в съкровените молитви и благодарения, извиращи от нашите сърца. Него, Победителя на мрака и Източник на “незалязващата Светлина”, и днес ние продължаваме да следваме и в Неговото име да се спасяваме, защото не познаваме на света “друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” [Деян. 4:12].

Чрез Христовото славно Възкресение ­ както свидетелства божественият евангелист ­ “народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина” [Мат. 4:16]. Светлина, мир и спасение за всеки човек и за всички народи, във всички времена, които с вяра са приели и продължават да приемат Него ­ “истинската светлина” [Йоан. 1:9]. Които са познали в Него своя едничък истински Бог и Спасител и на които Той предостави възможността от чеда на греха и смъртта “да станат чеда Божии” [Йоан. 1:12].

Затова в пресветлото утро на Пасха светият наш отец Йоан Златоуст тържествува и тържествувайки, повелява: “Никой да не оплаква своята бедност, защото Царството небесно е отворено за всички! Никой да не плаче за своите грехове, защото от гроба на Спасителя изгря опрощение! Никой да не се бои от смъртта, защото Спасовата смърт ни освободи от нея!” (Похвално слово за Пасха). И заедно с апостола пита: “Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?” [1 Koр. 15:55]. Защото какво друго е смъртта, освен откъсване от Източника на живота? Сега обаче, след Въплъщението на Божия Син и Неговото славно Възкресение ­ сега, когато “с нас е Бог” [Ис. 8:10], с нас вече е и Самият Живот, и смъртта е вече обезсилена.
 
Братя и сестри,

Животът и вярата, които светата Църква изповядва и проповядва, и с които всички нейни верни живеят и се спасяват, са божествен дар за всички нас и за всеки човек; живот, който е “в изобилие” [Йоан. 10:10], и вяра ­ която побеждава “света” [1 Йоан. 5:4] и всичко онова, което е “от света” [Йоан. 15:19] и не е угодно Богу. Вяра, чрез която вярно намираме пътя Господен ­ пътя към Небесата и към вечния живот в лоното на Отца. Защото с тази вяра, както свидетелства и апостолът, ние “ходим, а не с виждане...” [2 Кор. 5:7], и с нея по благодат ставаме “синове Божии... в Христа Иисуса” [Гал. 3:26]. Вяра, която някога, в дългите старозаветни столетия е била само очакване, но която сега, след Въплъщението, страданията и кръстната смърт, и особено след Възкресението и Възнесението на Божия Син, е вече реалност, в която и с която Църквата живее през вековете ­ подобно на кораб сред бурно море.

От нас зависи да пазим и следваме тази вяра, та с това и да се спасяваме чрез нея. В нас е “царството Божие” [Лука. 17:21], по думите на нашия Господ и Спасител, и в наша власт е да живеем и да оделотворяваме тази наша спасителна православна вяра, и достойно да се възползваме от щедро предоставената ни от Христа, чрез Неговата преславна победа, възможност да бъдем истински “съграждани на светиите и свои на Бога” [Еф. 2:19]. В нея ­ в тази богодарувана ни вяра, отново ни утвърждава утрото при празния гроб, денят на светата Пасха, Празникът на празниците и Тържество на тържествата, както Църквата е наричала винаги Деня на преславното Христово Възкресение.

Нека Светлината, изгряваща в този ден от празния гроб, огрява винаги всички нас. Нека тя винаги съгрява сърцата ни и просветлява умовете ни, та водени от нея да вървим неизменно по стъпките Христови, следвайки завещания ни от Него образец, а с това да се удостоим и с вечния живот с Него ­ в Царството, приготвено нам “от създание мира” [Мат. 25:34] ­ Царство на светлината, на божествената любов и всяка правда ­ Царството, което е “правда и мир и радост в Светаго Духа” [Рим. 14:17].

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца!

Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас!

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
НЕОФИТ
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И
МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:
† Сливенски митрополит ЙОАНИКИЙ
† На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ
† Великотърновски митрополит ГРИГОРИЙ
† Плевенски митрополит ИГНАТИЙ
† Ловчански митрополит ГАВРИИЛ
† Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ
† Доростолски митрополит АМВРОСИЙ
† Западно- и Средноевропейски митрополит АНТОНИЙ
† Варненски и Великопреславски митрополит ЙОАН
† Неврокопски митрополит СЕРАФИМ
† Русенски митрополит НАУМ
† Старозагорски митрополит КИПРИАН
† Врачански митрополит ГРИГОРИЙ
† Видински митрополит ДАНИИЛ

Възкресение Христово в Айтос - Александър Звезданов 08/04/2018 - 08:27

Възкресение Христово в Айтос

2018_04_08_001.JPGВ очакване на Христовото Възкресение храм "Св. Димитрий Солунски" в Айтос и площадът пред него бяха изпълнение с православни християни. Въскресното богослужение започна в 23 часа с Полунощница. Точно в полунощ Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил изнесе частица от Благодатния огън и присъстващите християни запалиха от него свещите си.

След лития с Огъня и икона на Възкресение Христово по улиците на града около храма християните се върнаха в храма за утринното богослужение и света литургия, отслужена от о. Ромил. Службата огласяше хорът на храма.

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Йоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна.

Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха. А на всички ония, които Го приеха - на вярващите в Неговото име - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца. Йоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа."
[Иоан 1:1-17]


След края на литургията Негово Високоблагоговейнство прочете Патриаршеското и синодално Пасхално послание. За благословение бяха раздадени Последните броеве на епархийския вестник "Православен християнин" и на енорийския вестник "Православни вести", посветени на Христовото Възкресение.

2018_04_08_002.JPG

2018_04_08_003.JPG

2018_04_08_004.JPG

2018_04_08_005.JPG

2018_04_08_006.JPG

2018_04_08_007.JPG

2018_04_08_008.JPG

2018_04_08_009.JPG

2018_04_08_010.JPG

2018_04_08_011.JPG

2018_04_08_012.JPG

2018_04_08_013.JPG

2018_04_08_014.JPG

2018_04_08_015.JPG

2018_04_08_016.JPG

2018_04_08_017.JPG

2018_04_08_018.JPG

2018_04_08_019.JPG

2018_04_08_020.JPG

2018_04_08_021.JPG

2018_04_08_022.JPG

2018_04_08_023.JPG

2018_04_08_024.JPG

2018_04_08_025.JPG

2018_04_08_026.JPG

2018_04_08_027.JPG

2018_04_08_028.JPG

2018_04_08_029.JPG

2018_04_08_030.JPG

2018_04_08_031.JPG

2018_04_08_032.JPG

2018_04_08_033.JPG

2018_04_08_034.JPG

2018_04_08_035.JPG

2018_04_08_036.JPG

Василиева света литургия на Велика събота - Александър Звезданов 07/04/2018 - 14:26

Василиева света литургия на Велика събота

2018_04_07_001.JPGНа велика събота Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Василиева света литургия.

На Велика събота Църквата възпоменава телесното погребение на Иисуса Христа и слизането Му в ада. По обичая на юдеите Йосиф и Никодим снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили ги в пелени с благовония и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина, която се намирала недалче от Голгота. При погребението на Иисуса присъствали Мария Магдалина, майка на Яков и Йосиф.

Първосвещениците и фарисеите знаели, че Иисус Христос е предрекъл възкресението Си. Не вярвайки на предсказаното, а и страхувайки се да не би Апостолите да откраднат Тялото на Иисуса, измолили от Пилат да поставят военна стража. Поставили стражата до гроба, а самия гроб запечатали.

ърквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете.

Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Иисус Христос слязъл в ада, за да проповядва и там победата над смъртта и дявола и да изведе оттам за царството небесно душите, които с вяра очаквали Неговото идване.

"И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

И ето, стана голям трус: защото Ангел Господен слезе от небето, пристъпи, отвали камъка от вратата гробни и седеше върху него; видът му беше като светкавица, а дрехата му - бяла като сняг; и пазачите, уплашени от него, се разтрепериха и станаха като мъртви.

Ангелът се обърна към жените и им рече: не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисуса; няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал; дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ, и идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите, и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите. На, казах ви.

И като излязоха бързо из гроба, те със страх и радост голяма се затекоха да обадят на учениците Му. А когато отиваха да обадят на учениците Му, ето, Иисус ги срещна и рече: радвайте се! А те се приближиха, хванаха се за нозете Му и Му се поклониха; тогава Иисус им казва: не бойте се; идете и обадете на братята Ми, да идат в Галилея, и там ще Ме видят.

Когато те отиваха, ето, някои от стражата, като влязоха в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало. И тия, като се събраха със старейте и се съветваха, дадоха на войниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме, и ако за това стигне слух до управителя, ние ще уталожим гнева му, и вас ще избавим от грижи. А те взеха парите и постъпиха, според както бяха научени. И тая мълва се носи между иудеите доднес.

А единайсетте ученици отидоха в Галилея, на планината, дето им бе заповядал Иисус; и като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.

И като се приближи Иисус, заговори и им рече: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин."
[Мат. 28:1-20]


2018_04_07_002.JPG

2018_04_07_003.JPG

2018_04_07_004.JPG

2018_04_07_005.JPG

2018_04_07_006.JPG

2018_04_07_007.JPG

2018_04_07_008.JPG

2018_04_07_009.JPG

2018_04_07_010.JPG

2018_04_07_011.JPG

2018_04_07_012.JPG

2018_04_07_013.JPG

2018_04_07_014.JPG

2018_04_07_015.JPG

2018_04_07_016.JPG

2018_04_07_017.JPG

2018_04_07_018.JPG

2018_04_07_019.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 68 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 509760  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.31 секунда