Важно!
20 февруари:
Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Прпмчк Силвестър, Йона, Давид и др. (Блажи се)

21 февруари:
Преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиеп. Антиохийски

22 февруари:
Намиране честните мощи на св. мчци в Евгения.. Мчк Маврикий и 70 война с него (Блажи се)
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 17/02/2019 - 19:51

Неделя на Митаря и Фарисея

2019_02_17_001.JPGВ неделята на Митаря и Фарисея (Неделя 16 след Неделя подир Въздвижение, св. вмчк Теодор Тирон, преп. Роман Търновски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия, огласяна от хора на храма.

"двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."
[Лука 18:10-14]


2019_02_17_002.JPG

2019_02_17_003.JPG

2019_02_17_004.JPG

2019_02_17_005.JPG

2019_02_17_006.JPG

2019_02_17_007.JPG

2019_02_17_008.JPG

Неделя на Хананейката - Александър Звезданов 17/02/2019 - 19:43

Неделя на Хананейката

2019_02_10_001.JPGВ Неделя на Хананейката (10.02.2019 г., Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение , св. свщмчк Харалампий, св. мчца Валентина) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И като излезе оттам, Иисус замина за страните Тирска и Сидонска.

И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше: помилуй ме. Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс. Но Той не ѝ отвърна ни дума. И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха: отпрати я, защото вика подире ни.

А Той отговори и рече: Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев. Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше: Господи, помогни ми!

А Той отговори и рече: не е добре да се вземе хлябът от чедата и да се хвърли на псетата. Тя каза: да. Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.

Тогава Иисус ѝ отговори и рече: о, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря й оздравя."
[Матея 15:21-28]


2019_02_10_002.JPG

2019_02_10_003.JPG

2019_02_10_004.JPG

2019_02_10_005.JPG

2019_02_10_006.JPG

2019_02_10_007.JPG

2019_02_10_008.JPG

2019_02_10_009.JPG

Сретение Господне в Айтос - Александър Звезданов 03/02/2019 - 20:34

Сретение Господне в Айтос

2019_01_18_001.JPGНа 02 февруари 2019 г. (Сретение Господне) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А когато се изпълниха дните на нейното очистяне, според закона Моисеев, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа, както е писано в закона Господен, че всяко мъжко, което разтваря утроба, ще бъде посветено Господу; и да принесат жертва, според реченото в закона Господен, две гургулици, или две гълъбчета.

Тогава имаше в Йерусалим един човек, на име Симеон; и тоя човек беше праведен и благоговеен, и чакаше утехата Израилева; и Дух Светии беше върху него. Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен. И дойде по вдъхновение в храма. И когато родителите донесоха Младенеца Иисуса, за да извършат на Него обичая по Закона, той Го прегърна, благослови Бога и рече: сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром; защото очите ми видяха Твоето спасение, що си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците, и слава на Твоя народ Израиля.

А Йосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него.

И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, - за да се открият мислите на много сърца.

Тук беше и Анна пророчица, дъщеря Фануилова, от коляно Асирово, достигнала до дълбока старост, като бе преживяла с мъжа си седем години след девството си; тя бе вдовица на около осемдесет и четири години, и не се отделяше от храма, служейки Богу с пост и молитва денем и нощем. И в това време, като се приближи, тя славеше Господа и говореше за Него на всички, които очакваха избавление в Йерусалим.

И когато свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в своя град Назарет. А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него."
[Лук. 2:22-40]


"Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи".

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" [Лука. 2:25-35].

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос.

Христовата църква причислила Сретение Господни към дванадесетте велики празници в годината, а на другия ден след този празник чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.). "


2019_02_02_002.JPG

2019_02_02_003.JPG

2019_02_02_004.JPG

2019_02_02_005.JPG

2019_02_02_006.JPG

2019_02_02_007.JPG

2019_02_02_008.JPG

2019_02_02_009.JPG

2019_02_02_010.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 28/01/2019 - 17:56

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg30 януари, сряда - Св. Трисветители: Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст. Св. свщмчк Иполит, папа Римски. Св. благоверен цар Петър Български. Преп. Сергий Къпински
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


01 февруари, петък - Св. мчк Трифон (Предпразненство на Сретение Господне) (Трифоновден)
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


02 февруари, събота - † Сретение Господне
09:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

Света литургия в с. Пирне - Александър Звезданов 18/01/2019 - 15:23

Света литургия в с. Пирне

2019_01_18_001.JPGНа Атанасовден (18.01, св. Атанасий и Кирил Александрийски, св. Йоаким, патр. Търновски) Негово Високоблагоговейнство старофорени иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне. Службата огласяше Светла - зограф.

"Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, императорът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст."


"Св. Кирил е известен в историята на християнската църква както със своето благочестие и ученост, така и с твърдостта, с която защищавал догмите на православната вяра против лъжеучителя Несторий.

Той се родил в Алескандрия във втората половина на IV в. и живял доста дълго в Нитрийската пустиня под ръководството на мъдрия и благочестив старец Серапион. Чичо му Теофил, архиепископ Александрийски, го извикал при себе си и го направил дякон. Скоро Кирил станал известен проповедник и с добродетелния си живот спечелил всеобщо уважение. След смъртта на Теофил в 412 г. той бил избран на архиепископския престол.

Св. Кирил започнал започнал с най-голямо усърдие да изпълнява възложените му задължения и с твърдост отстоявал догмите на истинската вяра. В онова време имало много смутове и несъгласия ту от последователи на лъжеучението, ту от евреи, които от омраза към християните се стремели да предизвикат безредия в града.

Скоро след избирането си за архиепископ св. Кирил се обявил против коварните действия на част от евреите, които произвели нощно време умишлена тревога и избили множество от наизлезлите християни. Тогава и управителят на града Орест чрез подкуп застанал в числото на враговете на епископа и направил против него донос до императора. Станали смутове в града. Нитрийските монаси, боейки се да не би епископът да се подложи на опасност, дошли в Александрия на помощ.

В това време живеела в Александрия една девойка, на име Ипатия, уважавана от всички за своята ученост и добродетелен живот. Тя била дъщеря на философа Теон и сама преподавала философия. Тя излязла от къщи, за да примири враждуващите. Но разярената тълпа се нахвърлила срещу нея и я убила. Всички тия смутове и безредици извикали най-строги мерки против жителите на Александрия.

Безредиците в града утихнали, но скоро след това се появили нови смутове, които доста дълго вълнували мира на Църквата. Несторий, патриарх Цариградски, човек умен, красноречив, но самонадеян и горделив, започнал да проповядва, че Иисус Христос се бил родил не Бог, а човек, че Божеството се било съединило с Него при Богоявлението и че поради това, пресвета Дева Мария не следвало да се нарича Богородица. Това ново учение възбудило много спорове. Несторий силно защищавал своето мнение и разпратил своите проповеди-послания по разни страни, градова и манастири.

Св. Кирил бил крайно огорчен от това извратяване на истината и счел за необходим свой дълг твърдо и ревниво да я отстоява. Виждайки, че ереста се разпространява, той написал увещателно послание до Несторий и писма до император Теодосий Млади, до сестра му Пулхерия, до римския папа Целестин и до големите манастири. В тия послания той убедително опровергавал мненията на Несторий и излагал християнското учение за въплътяването на Сина Божий.

Несторий в гнева си против св. Кирил се стараел да му противодействува и се оплакал от него пред императора. В това време папа Целестин свикал в Рим събор, който осъдил новото лъжеучение и определил да бъде свален Несторий, ако той не се откаже от заблужденията си. Св. Кирил поканил да вземат живо участие в обсъждането на Несториевата ерес йерусалимския и антиохийския първосветители. Той свикал в Александрия събор, който се съгласил с определенията на римския събор. Но ереста продължавала да се разпространява. Посланията на Кирил до Несторий останали безуспешни. Тогава император Теодосий Млади свикал вече вселенски събор в град Ефес. Това бил Третият Вселенски събор от 431 година.

Св. Кирил пристигнал в Ефес, където се събрали около 200 епископи. Но Несторий не се явил и отказал да подпише, че е съгласен с догмите на Цървата, изложени от св. Кирил и пратени му от името на събора. Тогава съборът решил - Несторий да бъде свален. Несторий отхвърлил валидността на това решение, като се позовавал на това, че антиохийският архиепископ Йоан отсъствал от събора. Йоан умишлено се бавел да дойде, понеже държал страната на Несторий и бил враждебно настроен срещу Кирил. Като пристигнал най-после, той се стремял по всякакъв начин да вреди на Кирил и чрез клевети възбудил против него императора. Кирил бил заплашен със сваляне и заточение и бил задържан под стража, като всичко понасял с кротост и проявявал необикновена твърдост на духа. Той знаел, че нищо не трябва да склони епископа да прави отстъпки в делото на вярата, но заедно с това бил готов да прощава личните оскърбления и обиди.

Най-после истината възтържествувала. Св. Кирил се върнал в епархията си, като се оправдал във всичко онова, в което се стараели да го обвинят. Несторий пък бил отлъчен от Църквата и заточен в Египет, където умрял от страшна и мъчителна болест - езикът му бил изяден от червеи.

Грижите и трудовете разстроили здравето на св. Кирил. Той често боледувал и умрял в 444 година, като оставил много съчинения, в които с яснота и сила излага догматите на християнското учение. Освен писмата, в които той отхвърля мнението на Несторий, най-бележити негови съчинения са: Изяснения на Мойсеевото Петокнижие, на пророчествата на Исаия, на дванадесетте малки пророци, на Евангелията на Йоан и Лука, на посланията, Книга за поклонението с дух и истина, Учението за Света Троица. "


2019_01_18_002.JPG

2019_01_18_003.JPG

2019_01_18_004.JPG

2019_01_18_005.JPG

2019_01_18_006.JPG

2019_01_18_007.JPG

2019_01_18_008.JPG

2019_01_18_009.JPG

2019_01_18_010.JPG

2019_01_18_011.JPG

2019_01_18_012.JPG

2019_01_18_013.JPG

2019_01_18_014.JPG

2019_01_18_015.JPG

2019_01_18_016.JPG

2019_01_18_017.JPG

2019_01_18_018.JPG

2019_01_18_019.JPG

2019_01_18_020.JPG

2019_01_18_021.JPG

2019_01_18_022.JPG

Почитаме паметта на преподобни Антоний Велики - Александър Звезданов 17/01/2019 - 13:09

Почитаме паметта на преподобни Антоний Велики

2019_01_17_001.JPGНа Антоновден, 17 януари, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литулгия в чест на преп. Антоний Велики и преп. Ахил Изповедник, чиято памет се чества в този ден.

"И като слезе заедно с тях. Той се спря на равно място: там бяха мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Иудея и Йерусалим и от приморските места Тирски и Сидонски, които бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си; бяха дошли тъй също и страдащи от нечисти духове; и се изцеряваха.

И целият народ гледаше да се допре до Него, защото от Него излизаше сила и изцеряваше всички.

И Той, като подигна очи към учениците Си, казваше: блажени вие, бедни духом, защото ваше е царството Божие. Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете. Блажени ще бъдете, кога ви намразят човеците, кога ви отлъчат и похулят и изхвърлят името ви, като лошо, заради Сина Човечески.

Възрадвайте се в оня ден и се развеселете, защото голяма е наградата ви на небесата."
[Лука 6:17-23]


"Подвижничеството е толкова древно, колкото и християнството, но подвижниците от първите векове не напущали света. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня. И по време, и по съвършенство отшелничеството получило първите си образци в лицето на преподобните Павел Тивейски и Антоний Велики.

Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Той бил дете на заможни и благочестиви родители. Той бил на 20 години, когато починали родителите му. Те му оставили богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни за този младеж с вродена склонност към подвижничество. След като чул в храма думите на Спасителя към богатия момък: "Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси; и ще имаш съкровище на небето; па дойди и върви след Мене", [Мат. 19:21], св. Антоний раздал своето имущество. С остатъка от наследството той поверил сестра си на един девически дом и започнал подвижнически живот.

Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили първите изкушения. Най-напред това било съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра. След това дошло жилото на плътта – най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение. За пръв път му се явил "дракон" във вид на жалък и немощен черен отрок, който нарекъл себе си "дух на блуда" и се признал за победен. Но това било само началото на онази страховита борба с демоните, която продължила доста време.

Юношата Антоний засилил да крайност суровостта на своето въздържание. Той не спял по цели нощи и не приемал храна по няколко дни, защото бил убеден, че "силата на духа укрепва, когато слабеят наслажденията на тялото".

Приятелят, който му носел хляб и вода, веднъж го намерил на земята пребит и го пренесъл в църквата за погребение. Но Антоний се свестил и отново се върнал на това особено полесражение за нови изпитания. През нощта се чул страшен шум. Изглеждало като да се срутват стените, а през отвора се втурнал орляк от всевъзможни гадове и зверове: змии, аспиди и скорпиони, лъвове и леопарди, вълци, мечки и бикове. Всички те застрашително напирали към Антоний и му нанасяли тежки рани. Легнал на земята, подвижникът се надсмивал над безсилието на своите врагове: "Ако бяхте силни, нямаше защо да бъдете много!" И изведнъж всичко изчезнало. През пролуката на тавана той бил осветен от светъл лъч, от който раните му били излекувани. Като почувствал небесната помощ, Антоний възкликнал към Невидимия: "Къде беше Ти, благий Иисусе? Защо не се появи отначалото, за да изцериш моите рани?" И се чул глас: "Аз бях тук, Антоний, но чаках да видя твоето мъжество. И сега, понеже храбро се бори, Аз всякога ще ти помагам и ще те направя именит по целия свят!"

Св. Антоний с друг пустинноживеещ, икона от 16 в.По това време Антоний бил на 35 години. След това той минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчение в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизани и излизане. На това място негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. Минаващите покрай чували отвътре страшен шум и гласове, но и гласа на Антоний: "Да възкресне Бог и да се разпръснат враговете Му..." [Пс. 67:2]. Надниквайки обаче през пукнатините на стената, те не виждали нищо.

След дванадесет годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир. Отсега нататък той става старец, авва – отец на множество монаси. По околните планини изникват манастири, отделни килии на пустинножители. Понякога отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Когато безпокойството от хората заплашвало подвижника да го лиши от неговото безмълвие, той оставял това място и потъвал в още по-далечната "вътрешна пустиня" на много дни път от Нил. Там той живеел от труда на ръцете си, обработвайки малък оазис. Демоните го преследвали и тук със заплахи, нападения на зверове, с призраци. Но победителят не се боял от тях. Той учил на безстрашие и своите духовни чеда: "Демоните нищо не могат, те играят като на сцена, преправят лицето си и плашат децата с шума на маските си".

Като побеждавал природата си и почти свърхчовешко подвижничество св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство и на прозорливост. Но като лекувал болни и прогонвал бесове, той винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не на Антоний, а само на Бога.

Нему била открита във видение следсмъртната борба на душата с демоните, които препречвали пътя на душата към небето. Той видял да се възнасят към небето душата на основателя на Нитрийската подвижническа колония авва Аммун (+ около 356 г.). Явено му било и тайното пребиваване в пустинята на преподобни Павел Тевейски, когото той посетил в пещерата му в 341 година.

Своите умножени дарове св. Антоний щедро отдавал на Църквата. Посетил на два пъти шумната столица на Египет – Александрия. Първият път той пристигнал там в 311 г. по време на гонението, предприето от император Максимин, но Бог го запазил от мъченичество заради великата задача на монашеството. Антоний служил на изповедниците на вярата по рудници и тъмници, а след това, придружен от бедуини, се отдръпнал на три дни път в пустинята, както съобщава това блажени Йероним. По молбата на самия св. Атанасий Велики Антоний посетил Александрия в 335 година, за да помогне в борбата срещу нестихналото и след Никейския събор арианство.

Появата на великия подвижник в столицата направила необикновено впечатление. Дори езичниците и жреците се тълпели да видят Божия човек и мнозина искали да се докоснат до него. Той не само сразявал еретиците, но върнал в християнството и мнозина езичници. Неукият и безкнижен старец с мъдро и властно слово бранил своята вяра от надменните езически философи, с които могъл да говори само чрез преводачи, понеже не владеел официалните езици (гръцки и латински), а само египетски. Той, неграмотният, водил кореспонденция с Константин Велики и с неговите синове, като защитил своя приятел св. Атанасий от клеветите на неговите врагове. Св. Антоний бил строг към несправедливите съдии и умеел да им напомни за Страшния съд и за техния дълг да бъдат милостиви и справедливи.

- Не изпадайте в страх, когато слушате за добродетелта – казвал преподобни Антоний Велики. – Тя не е далеко от нас, не се създава извън нас. За да се обучават в словесните науки, елените предприемат далечни пътешествия, преплават морета, а ние нямаме нужда да отиваме далеко заради Царството небесно или да преплаваме морета заради добродетелта. Господ е казал "Царството Божие е вътре във вас". Ето защо добродетелта се нуждае от нашата воля.

- Потребни са ни силна молитва и подвизи, за да приемем от Св. Дух дара да различаваме духовете и да познаваме демоните. Те се осмеляват да поставят на всички християни и особено на трудолюбивия монах съблазни чрез лукави помисли, стараят се да ги уплашат чрез несъществуващи призраци и да ги измамят с коварно многословие. Но не трябва да се боим от тях, защото те са безсилни и не могат да сторят повече от това – да плашат. Не е трудно да се разпознава присъствието на ангелите от това на демоните: видението на светиите бива несмутимо и е придружено с радост, а демоните създават вътрешна тревога. Много пъти демоните са ме облажавали, за да се възгордея, но аз ги заклинах в името Господне.

- Никой, който не е победил изкушенията, не може да влезе в Царството небесно.

- Който кове парче желязо, обмисля отначало какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така и ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно.

- За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомняме думите на светия апостол "всеки ден умирам". Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягата, помислете си, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, като запазил телесното си здраве и сила. Почувствал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете за неговия гроб. Небесна радост озарила лицето му, когато дал последно благословение на двамата ученици, останали докрай при него. Той починал на 17 януари 356 година. "


2019_01_17_002.JPG

2019_01_17_003.JPG

2019_01_17_004.JPG

2019_01_17_005.JPG

2019_01_17_006.JPG

2019_01_17_007.JPG

2019_01_17_008.JPG

2019_01_17_009.JPG

2019_01_17_010.JPG

Света литургия и благодарствен молебен - Александър Звезданов 16/01/2019 - 17:52

Света литургия и благодарствен молебен

2019_01_16_001.JPGНа 16 януари Светата Православна Църква почита честните вериги на св. ап. Петър и паметта на преп. Ромил Видински и на св. свщмчк Дамаскин Габровски. В този ден предстоятелят на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил, празнува имен ден и годишнина от ръкоположението му за свещеник.

Православните християни от Айтос почетохме празника със света литургия, отслужена от о. Ромил и огласяна от дъщерите му Галина и Мария.

В края на светата Богослужба бе отслужен благодарствен молебен и бе изпято многолетствие.

"В това време цар Ирод тури ръка на някои от църквата, за да им стори зло, и уби с меч Накова, брата Иоанов.

А като видя, че това се понрави на иудеите, хвана и Петра - тогава бяха дните на Безквасници, - и, като го задържа, хвърли го в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, като мислеше след Пасха да го изведе пред народа. И тъй, Петър беше пазен в тъмницата; а е това време църквата непрестанно се молеше Богу за него.

А когато Ирод щеше да го изведе, през нея нощ Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, и стражари пред вратата пазеха тъмницата. И ето. Ангел Господен застана, и светлина блясна в тъмницата. Ангелът, като побутна Петра в хълбока, събуди го и рече: стани скоро! И веригите паднаха от ръцете му.

Тогава Ангелът му рече: опаши се и обуй си обущата. Така той и направи. После му казва: облечи дрехата -и и върви след мене! Петър излезе и вървеше след него, и не знаеше, че това, що прави Ангелът, е истина, а мислеше, че гледа видение. Като минаха първата и втората стража, дойдоха до железните врата, които водеха за в града и които им се отвориха сами: те излязоха и преминаха една улица, и тозчас Ангелът отстъпи от него.

Тогава Петър, като дойде в себе си, каза: сега разбрах наистина, че Господ прати Своя Ангел и ме избави от ръцете Иро-дови и от всичко, що иудейският народ очакваше."
[Деяния 12:1-11]


"Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.

Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.

Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 година. "


2019_01_16_002.JPG

2019_01_16_003.JPG

2019_01_16_004.JPG

2019_01_16_005.JPG

2019_01_16_006.JPG

2019_01_16_007.JPG

2019_01_16_008.JPG

2019_01_16_009.JPG

2019_01_16_010.JPG

2019_01_16_011.JPG

2019_01_16_012.JPG

2019_01_16_013.JPG

2019_01_16_014.JPG

2019_01_16_015.JPG

2019_01_16_016.JPG

Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 13/01/2019 - 21:52

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg16 януари, сряда - Честни вериги на св. ап. Петър. Преп. Ромил Видински. Св. свщмчк Дамаскин Габровски
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


17 януари, четвъртък - Преп. Антоний Велики (Антоновден). Преп. Ахил Изповедник
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос


18 януари, петък - Св. Атанасий и Кирил Александрийски. Св. Йоаким, патр. Търновски (Атанасовден)
08:30 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне

Неделя след Богоявление - Александър Звезданов 13/01/2019 - 21:44

Неделя след Богоявление

2019_01_13_001.JPGВ Неделята след Богоявление (13.01.2019 г., Св. мчци Ермил и Стратоник, Св. мчк Петър Анийски, Св. преп. Максим Кавсокалевит, Преп. Иринарх Ростовски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А като чу Иисус, че Йоан е предаден, отиде в Галилея; и като остави Назарет, дойде и се засели в Капернаум крайморски, в пределите Завулонови и Нефталимови, за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: "земята Завулонова и земята Нефталимова, на крайморския път, отвъд Йордан, езическа Галилея, народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина".

Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно."
[Мат. 4:12-17]


"Зетят на Константин Велики (306-337 г.) император Ликиний (311-324 г.), който водел негова сестра, имал задължението да охранява долния Дунав от нашествия на варварите. Този необразован и развратен цар, който подписал Миланския едикт (313 г.) си останал потаен езичник. Подир кървавото му сблъскване с Константин през 314 г., което му струвало илирийските провинции, той открито продължил няколкогодишните жестоки гонения против християните. Още през 315 г. негови жертви станали мъчениците Ермил и Стратоник.

При царуването на нечестивия и ревностен идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна смърт. Търсели ги по всички страни, градове и села. Ако някой откриел християнин, донасял за него и така си спечелвал милост и големи почести. Затова, угаждайки на царя, всички започнали да търсят и преследват християните.

Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и започнал съд, при него дошъл един воин и казал:

- Тук има християнин в дяконски сан на име Ермил. Той отдавна служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.

Царят веднага заповядал да намерят и хванат Ермил. Когато при светия дошли царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като разбрал, че го водят на съд и мъчение заради Христа, се зарадвал и тръгнал след войниците доброволно, сякаш отивал да приеме почести. Изпълнен с благородно мъжество, той застанал пред царя. Ликиний го запитал:

- Кажи ни, наистина ли си християни, както чухме за тебе?

- Аз - отвърнал дякон Ермил - не само доброволно признавам, че съм християнин, но заявявам, че съм посветен пред невидимия Бог и Му служа в дяконски сан.

- Тогава стани служител и на нашите богове - казал царят.

На това предложение мъченикът с презрение отвърнал:

- Мисля, царю, че ти или си глух, или си безумен. Казах ти, че служа на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са видими, но не виждат нищо и не разбират какво означава да бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са бездушен и глух камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече присмех, отколкото поклонение.

Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и веднага заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му казал:

- Не бъди дързък, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, за да се избавиш от мъчения.

А светият като че не усещал никаква болка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и казал:

- Ти самият ще понесеш много рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и други, сякаш завиждайки на тяхното спасение, искаш насила да хвърлиш в същата гибел.

После царят заповядал да затворят светия за три дни в тъмница, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:

- "Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек" ([Пс. 117:6]? "На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта" [Пс. 55:5]?

Когато влязъл в тъмницата, той рекъл:

- “Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се" [Пс. 79:1-2]!

Господ не оставил Своя раб и пратил за негово утешение и укрепяване ангел, който се явил и казал:

- Ермиле! Бъди мъжествен, говори и не замлъквай, защото скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.

Така Бог въоръжил воина си за подвиг и го препасал със сила, укрепил мишците му за борба и дал в ръцете му като че меден лък и щит за спасение.

След три дни царят отново го повикал на съд:

- Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, за да избегнеш мъките? Или още си обзет от безумие и готвиш сам своята погибел?

Христовият воин мъжествено отговорил за слава на укрепилия го Господ:

- Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия живея, на Него съм готов да принеса в жертва самия себе си и от Него очаквам да бъде мой помощник.

- Да видим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето - възкликнал царят и веднага заповядал на шестима силни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без пощада.

Светият търпеливо понасял мъчението, сякаш биели не него, и се молел на Бога:

- Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които търпя заради Тебе, прати ми сила да понеса мъките, та като бъда участник в Твоите страдания, да стана участник и в Твоята вечна слава.

Докато се молел, внезапно се чул глас от небето:

- Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от мъките и ще получиш голяма награда за страданията си.

Този глас дал на светия голямо мъжество и сила, а мъчителите хвърлил в страх и трепет. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, но не пожелал да признае Божията сила. По негова заповед светият мъченик отново бил отведен в тъмницата.

Тъмничарят, на когото било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил таен християнин и приятел на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал мъките му, но в душата си той се радвал на неговото мъжество и твърдост, макар сам да не се решавал да поеме такива страдания.

В тъмницата свети Ермил пеел:

- "Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша" [Пс. 26:1]?

Озарила го небесна светлина и отново се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и обещал те да завършат на третия ден.

На другата сутрин царят отново заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със светло лице, весел взор и с радост в сърцето. Мъчителят поклатил глава и присмивайки му се, казал:

- Кажи ни, каква полза имаше от мрачната тъмница? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или трябва да измисля нови мъчени против упоритото ти сърце?

- Мрачната тъмница - отговорил мъченикът - ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра надежда, че ще получа бъдещата награда. И много се чудя защо изобщо не се разпръсква мракът, в който си потънал ти и който скрива истината от твоите душевни очи.

Но въпреки че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:

- Ти очевидно не си способен на друго, освен да ми се надсмиваш поради своя невъздържан език, дързост и безумие. Отговори направо - ще принесеш ли жертва на боговете, ще се подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?

- Царю, ти чу отговора ми - казал мъченикът - и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.

Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:

- "Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш" [Пс. 69:2]!

Търпението на светеца изпълнило с ярост мъчителя и той заповядал да разкъсат утробата му с железни остриета:

- Нека види - възкликнал той - вътрешностите си със собствените си очи.

А свети Ермил пеел:

- "Сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог" [Пс.83:3]. "Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми" [Пс. 62:6].

Стратоник, като гледал нечовешките мъки на своя приятел, се разплакал.

Някои от приближените видели това и веднага донесли на царя:

- Тъмничарят Стратоник не крие своето участие в християнското заблуждение и приятелството си с Ермил, защото му съчувства и плаче.

Царят повикал Стратоник и попитал:

- Приятел ли си на Ермил?

А той, ученикът на истината, не пожелал да говори неправда, и като видял, че е време да извърши своя подвиг, се обявил за приятел на страдалеца и християнина, изобличил бездушието на идолите и безумието на онези, които им се покланят, и прославил Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с пръчки. А страдалецът се обърнал към своя приятел свети Ермил и му казал:

- Помоли се за мене на Христа, Ермиле, за да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.

Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се страхува повече от наказанието на истинския Бог, защото "страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог" [Евр. 10:31].

Били светия дотогава, докато той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:

- "Господи, не спомняй предишните ни грехове" [сравни Пс.78:8].

И двамата в един глас призовавали:

- "Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си" [Пс.78:9].

В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:

- Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е приготвен венецът на правдата [сравни 2Тим.4:7-8], който ще получите на сутринта.

Когато дошло утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:

- Ще принесеш ли жертва на боговете?

- Каквото ти казах преди - отговорил той, - това ти повтарям и сега. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, защото съм навикнал да не се страхувам от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият [сравни Мат. 10:28].

Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрестанно се молел:

- Бъди ми помощник, Господи, Спасителю мой!

И чул глас свише:

- Не бой се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!

После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в древни времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И започнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на боговете.

- Иначе и ти, окаяни - казал той, - ще пострадаш подобно на приятеля си.

Блаженият Стратоник отговорил:

- Наистина ще съм окаян, ако послушам безумното ти повеление. Как мога да искам да живея, когато приятелят ми умря за Христа?

- Нима и ти искаш да умреш заедно с Ермил? - възкликнал Ликиний.

- Наистина желая това - отговорил светият,- защото истинските приятели трябва заедно да понасят и бедствията, и да се наслаждават на благата. А какво е по-приятно за нас от страданията и смъртта заради Христа?

Като оставил всякаква надежда да постигне успех, царят осъдил и него на същото наказание - да бъде удавен заедно със свети Ермил.

Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:

- "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение"! [Ангелското благовестие при Рождество Христово, Лука 2:14].

Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители. (около 315 година)

След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали близо до град Сингидон (днес Белград, столица на Сърбия). Положили ги в един гроб, защото всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, смъртта и погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и завинаги и във вечните векове. Амин"


2019_01_13_002.JPG

2019_01_13_003.JPG

2019_01_13_004.JPG

2019_01_13_005.JPG

2019_01_13_006.JPG

2019_01_13_007.JPG

2019_01_13_008.JPG

Богоявление в Айтос - 2019 - Александър Звезданов 06/01/2019 - 17:25

Богоявление в Айтос - 2019

2019_01_06_001.JPGНа 06 януари традиционните айтоски празненства по случай свето Богоявление започнаха със света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река", отслужен от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Храмът бе изпълнен с богомолен народ, дошъл да почете Кръщението Господне.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.

А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Матея 3: 13-17]


След светата богослужба о. Ромил отслужи чина на Богоявленския водосвет пред храма и поръси със светена вода присъстващите православни християни за здраве и благополучие. Присъстваха кмета на общ. Айтос г-н В. Едрев и зам-кмета г-жа М. Димова.

Празникът продължи със спасяване на кръста. В ледените води на Славеева река скочиха седмина млади по дух и сърце православни християни. Светият кръст, хвърлен от о. Ромил в реката, бе изваден от нашия брат Веселин Казаков, енориаш на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Веселин веднага бе поздравен от свещеника и от кмета на града. За първи път всички участници в спасяването получиха по едно малко дървено копие на спасения свети кръст.

На площада в комплекс "Генгер" о. Ромил освети знамето на запасните офицери от община Айтос, а всички участници в спасяването на кръста бяха наградени с малка парична награда от г-н Едрев и със стенен църковен календар за 2019 г, връчен от о. Ромил. Празненствата продължиха с хора и всенародно веселие.

2019_01_06_002.JPG

2019_01_06_003.JPG

2019_01_06_004.JPG

2019_01_06_005.JPG

2019_01_06_006.JPG

2019_01_06_007.JPG

2019_01_06_008.JPG

2019_01_06_009.JPG

2019_01_06_010.JPG

2019_01_06_011.JPG

2019_01_06_012.JPG

2019_01_06_013.JPG

2019_01_06_014.JPG

2019_01_06_015.JPG

2019_01_06_016.JPG

2019_01_06_017.JPG

2019_01_06_018.JPG

2019_01_06_019.JPG

2019_01_06_020.JPG

2019_01_06_021.JPG

2019_01_06_022.JPG

2019_01_06_023.JPG

2019_01_06_024.JPG

2019_01_06_025.JPG

2019_01_06_026.JPG

2019_01_06_027.JPG

2019_01_06_028.JPG

2019_01_06_029.JPG

2019_01_06_030.JPG

2019_01_06_031.JPG

2019_01_06_032.JPG

2019_01_06_033.JPG

2019_01_06_034.JPG

2019_01_06_035.JPG

2019_01_06_036.JPG

2019_01_06_037.JPG

2019_01_06_038.JPG

2019_01_06_039.JPG

2019_01_06_040.JPG

2019_01_06_041.JPG

2019_01_06_042.JPG

2019_01_06_043.JPG

2019_01_06_044.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2018 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi133.png

Регистрация

 Брой на членовете 58 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 535392  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.77 секунда