Важно!

.::РОЖДЕСТВЕНСКИ::.
.:ПОСТ:.


13 декември:
Св. мчци Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест. Св. мчца Лукия девица

14 декември:
Св. мчци Тирс, Левкий, Филимон, Ариан и Калиник

15 декември:
✝ 11 Неделя след Неделя подир Въздвижение ­- на св. Праотци. Св. свщмчк Елевтерий. Преп. Павел Латрийски
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" - с. Пирне
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 08/12/2019 - 18:36

Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_12_08_001.JPGВ десетата Неделя след Неделя подир Въздвижение, когато Светата Православна Църква почита паметта на преподобни Патапий, св. мчци 62 иереи и 300 миряни, избити от арианите в Африка, Негово Високоблагоговейнство стврофирен иконом Ромил отслужи света литургия.

"В една от синагогите Той поучаваше в събота; и ето една жена с немощен дух от осемнайсет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Иисус, повика я и рече и: жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея; и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Иисус в събота изцери, заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.

Господ му отговори и рече: лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него."
[]


"В Египет, на река Нил, се намирал град, наречен Тива. В този град се родил блаженият Патапий. Родителите му били християни и възпитали сина си в благочестие и страх Божий. Като достигнал пълнолетие, той презрял суетата на този свят, напуснал своя дом, родители и приятели и приел монашество.

Патапий се отдалечил в Египетската пустиня, където живеел за Бога, подвизавайки се в пост, молитви и различни отшелнически трудове. Когато узнали за него и мнозина започнали да го посещават и прославят за добродетелния му живот, той започнал да скърби, задето се нарушава безмълвието му и го хвалят човешки уста. Тогава напуснал Египет и отишъл в Константинопол. Тук се затворил в килия, която построил близо до Влахерна, при градската стена, и пребивавал в безмълвие, като в пустиня, неизвестен на никого, освен на Единия Бог, беседвайки единствено с Него в непрестанна молитва.

Но както не може да се укрие град, стоящ "навръх планина", така не може да остане в неизвестност и добродетелният човек, достигнал съвършена святост. Сам Бог прославя онези, които Го прославят, и изпълнилите се с Неговата благодат открива за полза на другите.

Така и този мъж, съвършен в святост и богато надарен с благодатта на чудотворството, откриван и прославян от Бога, скоро бил намерен, като съкровище, "скрито в нива".

Така един младеж християнин, бидейки сляп по рождение, воден от Самия Бог, дошъл до килията на преподобния отец Патапий и пожелал блаженият да се помоли на Бога да му бъде дарувано зрение, за да вижда цялото Божие творение и от него да достига до съвършено познание на Самия Творец и да Го прославя. Преподобният, виждайки вярата му, се умилостивил над него и казал:

- В името на Иисуса Христа, даващ зрение на слепите, а на мъртвите - живот, прогледай.

И очите на слепородения се отворили и той започнал да вижда, и прославил, и благодарил на Бога. Младежът бил известен на мнозина; затова, като видели, че е прогледнал, всички се удивили и започнали да го питат как е станало това; и той не скрил името на чудотвореца и своя благодетел, чрез когото получил изцеление от Бога. Славата на това чудо и на преподобния се разнесла сред народа и оттогава много хора започнали да идват при Патапий, изпросвайки неговите молитви.

Един знатен византиец страдал от водянка, цялото му тяло било подпухнало. Той похарчил много пари за лекари, търсейки изцеление от тях, но не получил. Като чул за свети Патапий, заповядал да го занесат при него и със сълзи молел светеца да изцели телесната му немощ с целебната Божия благодат. Безвъзмездният лекар най-напред усърдно се помолил за него на Бога, след това го осенил с кръстното знамение и го помазал с осветен елей, тогава всичката вода, утежняваща тялото му, изтекла по естествения си път, цялата му вътрешност се очистила и той оздравял напълно.

Друг младеж страдал от зъл бяс, който го гонел по планини и пустини, и ту го хвърлял в огън и вода, за да го погуби, ту го събарял от високи и стръмни планини, за да съкруши и разбие цялото му тяло. И той би погубил младежа, ако укрепяващата Божия сила не го предпазвала от постоянния враг на злобата и пълната погибел. Веднъж, когато бесът със страшна бързина гонел младежа по брега на морето, за да го потопи в дълбочината, срещнал по пътя си преподобни Патапий, който бил излязъл от килията си по Божия заповед, за да освободи от дяволското робство творението, създадено по Божие подобие. Като видял блажения още отдалече, бесът се устремил към него, въртейки очи, изпускайки пяна, скърцайки със зъби и заплашвайки го да го убие. Като се приближил до светеца, той завикал:

- О, горко ми! Патапий е и тук! Какво да правя, къде да се дяна, къде да живея след толкова трудове? Едва намерих жилище за себе си и ето, сега насила ме изгонват от него. Наистина, страшен си Ти, Назарянино, и Твоята власт е навсякъде и над всички. Къде да отида? Ако отида в пустинята или в града, или където и да е другаде - Ти и оттам ще ме прогониш само с кръстното знамение и с Твоето име. Аз съм победен, съкрушен и изгонен!

Казвайки това, лукавият хвърлил младежа във въздуха, а чудотворецът Патапий, като изобразил кръстното знамение, запретил на духа и казал:

- Излез, нечисти душе, и иди в пустинята; така ти заповядва чрез мене Христос, Чиято сила ти неволно изповяда.

Щом светецът произнесъл това, бесът хвърлил младежа на земята и излязъл от него през устата му като дим. Като дошъл на себе си, младежът плакал от радост и приписвал избавлението си от нечистия дух преди всичко на Бога, както и на преподобни Патапий.

Една жена страдала от болки в гърдата. Призната от лекарите за безнадеждно болна, тя дошла при преподобния, когато болестта ѝ се усилила и в раната се появили множество червеи. Тя паднала в нозете му и с ридание и усърдна молба го молела за изцеление. Светецът осенил язвата с кръстното знамение и веднага я изцелил. Като извършил множество други чудеса, преподобният наш отец Патапий се приближил към своя блажен край и в дълбока старост отишъл при Бога, на Когото угаждал през целия си живот.

Преподобният Патапий починал в началото на VII в.

Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча, за слава на Христа, нашия Бог, прославян в Своите светии, на Когото подобава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух во веки. Амин."


2019_12_08_002.JPG

2019_12_08_003.JPG

2019_12_08_004.JPG

2019_12_08_005.JPG

2019_12_08_007.JPG

2019_12_08_008.JPG

2019_12_08_009.JPG

13 Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 24/11/2019 - 17:35

13 Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_11_24_001.JPGВ тринадесетата Неделя след Неделя подир Въздвижение (24.11.2019 г., св. вмчца Екатерина, св. вмчк Меркурий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?

А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.

А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.

А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.

Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?

Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога."
[Лука 18:18-27]


2019_11_24_002.JPG

2019_11_24_003.JPG

2019_11_24_004.JPG

2019_11_24_005.JPG

2019_11_24_006.JPG

2019_11_24_007.JPG

2019_11_24_008.JPG

2019_11_24_009.JPG

Празник в с. Лясково - Александър Звезданов 10/11/2019 - 17:22

Празник в с. Лясково

2019_10_26_001.JPGНа 10 ноември (8 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. апли Ераст, Олипм и Родион. Преп. Арсений Кападокийски) жителите на с. Лясково отбелязаха патронният празник на храм "Св. архангел Михаил" в селото със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. Службата огласяше Галина Ромил.

И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?

А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?

Той отговори и рече; "Възлюби Господа, Бога твоето, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си".

Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.

Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?

Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в страноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя.

И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?

Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
[Лука 10:25-37]


След светата Богослужба о. Ромил отслужи водосвет и поръси за здраве и благополучие присъстващите жители и гости на селото и освети приготвения за празника курбан.

На празника присъстваха кметът на община Айтос г-н Васил Едрев, кметът на с. Лясково г-н Енчо Бакалов и основният ктитор на храма г-н Бисер Демирев.

2019_11_10_002.JPG

2019_11_10_003.JPG

2019_11_10_004.JPG

2019_11_10_005.JPG

2019_11_10_006.JPG

2019_11_10_007.JPG

2019_11_10_008.JPG

2019_11_10_009.JPG

2019_11_10_010.JPG

2019_11_10_011.JPG

2019_11_10_012.JPG

2019_11_10_013.JPG

2019_11_10_014.JPG

2019_11_10_015.JPG

2019_11_10_016.JPG

2019_11_10_017.JPG

2019_11_10_018.JPG

2019_11_10_019.JPG

Димитровден в Айтос - Александър Звезданов 27/10/2019 - 09:10

Димитровден в Айтос

2019_10_26_001.JPGПо случай патронния празник на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий празнична света литургия отслужи Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей. С преосвещения владика съслужиха предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от Сливенска епархия.

Службата огласяше хорът на храма.

След светата литургия от храма към площад "Свобода" потегли литийно шествие, предвождано от Светия Кръст, хоругви и храмовата икона на св. Димитрий Солунски, носени от младите гвардейци на СУ "Христо Ботев".

На площада Негово Преосвещенство отслужи молебен за здраве и благополучие на жителите на Айтос.

"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година."


2019_10_26_002.JPG

2019_10_26_003.JPG

2019_10_26_004.JPG

2019_10_26_005.JPG

2019_10_26_006.JPG

2019_10_26_007.JPG

2019_10_26_008.JPG

2019_10_26_009.JPG

2019_10_26_010.JPG

2019_10_26_011.JPG

2019_10_26_012.JPG

2019_10_26_013.JPG

2019_10_26_014.JPG

2019_10_26_015.JPG

2019_10_26_016.JPG

2019_10_26_017.JPG

2019_10_26_018.JPG

2019_10_26_019.JPG

2019_10_26_020.JPG

2019_10_26_021.JPG

2019_10_26_022.JPG

2019_10_26_023.JPG

2019_10_26_024.JPG

2019_10_26_025.JPG

2019_10_26_026.JPG

2019_10_26_027.JPG

2019_10_26_028.JPG

2019_10_26_029.JPG

2019_10_26_030.JPG

2019_10_26_031.JPG

2019_10_26_032.JPG

2019_10_26_033.JPG

2019_10_26_034.JPG

2019_10_26_035.JPG

2019_10_26_036.JPG

2019_10_26_037.JPG

2019_10_26_038.JPG

2019_10_26_039.JPG

2019_10_26_040.JPG

2019_10_26_041.JPG

2019_10_26_042.JPG

2019_10_26_043.JPG

2019_10_26_044.JPG

2019_10_26_045.JPG

2019_10_26_046.JPG

2019_10_26_047.JPG

2019_10_26_048.JPG

2019_10_26_049.JPG

2019_10_26_050.JPG

2019_10_26_051.JPG

2019_10_26_052.JPG

2019_10_26_053.JPG

2019_10_26_054.JPG

2019_10_26_055.JPG

2019_10_26_056.JPG

2019_10_26_057.JPG

2019_10_26_058.JPG

2019_10_26_059.JPG


Програма за храмовия празник - Александър Звезданов 20/10/2019 - 22:07

Програма за храмовия празник

svDimitrij_200.pngНа 26 октомври (събота, св. вмчк Димитрий Мироточиви, преп. Димитра Доростолска, Димитровден) храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос празнува патронния си празник.

Празненствата ще започнат на 25 октомври (петък) от 17:00 ч. с празнична вечерня в храма.

На 26 октомври от 8:00 ч. ще започне утринната служба, а от 9:00 ч. с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий празнична света литургия ще отслужи Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от Сливенска епархия.

"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят."

Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 20/10/2019 - 21:40

Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_20_001.JPGВ шестата Неделя след Неделя подир Въздвижение (20.10.2019 г., св. мчк Артемий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.

Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъйчсговързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.

Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.

А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.

И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.

И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.

Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.


2019_10_20_002.JPG

2019_10_20_003.JPG

2019_10_20_004.JPG

2019_10_20_005.JPG

2019_10_20_006.JPG

2019_10_20_007.JPG

2019_10_20_008.JPG

2019_10_20_009.JPG

2019_10_20_010.JPG

Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 13/10/2019 - 15:38

Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_13_001.JPG В четвъртата неделя след Неделя подир Въздвижение (13.08.2019 г., Неделя на св. Отци от VII Вселенски събор, св. мчци Карп и Папила) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"... излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"


2019_10_13_002.JPG

2019_10_13_003.JPG

2019_10_13_004.JPG

2019_10_13_005.JPG

2019_10_13_006.JPG

2019_10_13_007.JPG

2019_10_13_008.JPG

2019_10_13_009.JPG

2019_10_13_010.JPG

Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 06/10/2019 - 16:11

Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_06_001.JPGВ третата Неделя след Неделя подир Въздвижение (06.10.2019 г., св. апостол Тома, прпмчк Макарий Атонски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата бе огласяна от сладкогласния хор на храма.

"Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

- Да идем и ние да умрем с Него!

По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

- А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

Тома запитал:

- Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

- Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

- Видяхме Господа.

А той зявил:

- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

- Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

- Господ мой и Бог мой!

- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

- Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

Дошло времето на Богородичното Успение.

Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвували в погребението на Божията Майка.

Тома стигнал в Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото й тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намерили само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на Небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род.

Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

Апостол Тома се върнал по същия път да продължи своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан - царски син, Сифор - един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан - за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество."


2019_10_06_002.JPG

2019_10_06_003.JPG

2019_10_06_004.JPG

2019_10_06_005.JPG

2019_10_06_006.JPG

2019_10_06_007.JPG

Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 29/09/2019 - 15:32

Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_09_29_001.JPGВъв втората Неделя след Неделя подир Въздвижение Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата богослужба.

В същия ден, 29 септември, Светата Православна Църква почита паметта на преп. Кириак Отшелник и преп. Теофан Милостиви.

"Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век.

Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър – негов сродник.

Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл – как живият Бог прославял всички Свои верни служители и мъдро устроил спасението на човешкия род.

Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.

След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестинската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий, видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.

След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие.

Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка слава. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.

Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения.

В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откакто станал монах, слънцето не го е виждало никога да яде, нито да се гневи някому.

Според устава на св. Харитон, монасите яли само веднъж на ден, и то подир залез слънце.

Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието. Проявил се като учител на монасите, лечител на болните, благ утешител на скърбящите.

Дълго се подвизавал все за полза на мнозина, които обиквали отшелническия живот или само са търсели у него утеха и помощ.

Починал в 408 г. в един от манастирите на св. Харитон на 107 години. "


2019_09_29_002.JPG

2019_09_29_003.JPG

2019_09_29_004.JPG

2019_09_29_005.JPG

2019_09_29_006.JPG

2019_09_29_007.JPG

2019_09_29_008.JPG

2019_09_29_009.JPG

2019_09_29_010.JPG

2019_09_29_011.JPG

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 29/09/2019 - 15:30

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_09_22_001.JPGВ първата Неделя след Неделя подир Въздвижение Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. В този ден (22 септември) Светата Православна Църква почита паметта на св. свщмчк Фока, еп. Синопийски, св. прор. Йона и преп. Преп. Козма Зографски.

"Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.

На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал:

- Как изглеждаше тая жена?

Козма отговорил:

- Невиждана красота, невиждана слава!

Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:

- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!

Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви.

Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за иеродякон, а след това и за иеромонах. Като иеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби.

Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия ѝ Син, Господ Иисус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма:

- Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!

Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни.

В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие.

В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост.

Дошли да го посетят двама иеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре влязла отровна змия. Виното било отровено.

Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.

На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и че имал големи затруднения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение видели игумена в църква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че наистина игуменът починал скоропостижно.

До манастира Есфигмен, на северозапад от него,се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в малка килия, живеел монах Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа в килията на друг отшелник. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд.

Тръгнал монах Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян сред планината, почнал да се моли:

- Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!

И изведнъж се намерил пред своята килия. Поразен от това чудо, незабавно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма наставнически му рекъл:

- Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те запази от смърт!

Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един момент планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма я приготвил за ядене. Но глас отвътре му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, защото рибата била негова собственост.

На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите:

- Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш постническите си сили.

След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел.

Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.

Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя.

Бил наново посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Като изчакал края на разговора, той почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого, освен стареца Козма. Учуден, го запитал:

- С кого разговаряше?

В стеснение Козма му открил истината:

- Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, вечния живот.

Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва пак да го посети.

Когато пак го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв.

- Какво ти е? - запитал той.

- Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми. . .

На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и славословие тихо предал душата си на Господа.

Това станало на 22 септември 1323 година."


2019_09_22_002.JPG

2019_09_22_003.JPG

2019_09_22_004.JPG

2019_09_22_005.JPG

2019_09_22_006.JPG

2019_09_22_007.JPG

2019_09_22_008.JPG

2019_09_22_009.JPG

2019_09_22_010.JPG

2019_09_22_011.JPG

2019_09_22_012.JPG

2019_09_22_013.JPG

2019_09_22_014.JPG

2019_09_22_015.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой втори от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 октомври 2019 г. (Св. вмчк Димитрий Солунски). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi137.png

Регистрация

 Брой на членовете 62 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 591038  общо

 6 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.35 секунда