Важно!
21 октомври:
Преп. Иларион Велики. Св. Иларион, еп. Мъгленски

22 октомври:
Св. равноап. Аверкий, еп. Йераполски чудотворец

23 октомври:
Св. ап. Яков, брат Господен
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Програма за храмовия празник - Александър Звезданов 20/10/2019 - 22:07

Програма за храмовия празник

svDimitrij_200.pngНа 26 октомври (събота, св. вмчк Димитрий Мироточиви, преп. Димитра Доростолска, Димитровден) храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос празнува патронния си празник.

Празненствата ще започнат на 25 октомври (петък) от 17:00 ч. с празнична вечерня в храма.

На 26 октомври от 8:00 ч. ще започне утринната служба, а от 9:00 ч. с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий празнична света литургия ще отслужи Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение с предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил и свещеници от Сливенска епархия.

"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун. Баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват във великолепната базилика, издигната на мястото на малкия храм. В деня на неговата памет в Солун се стичат поклонници от цял свят."

Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 20/10/2019 - 21:40

Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_20_001.JPGВ шестата Неделя след Неделя подир Въздвижение (20.10.2019 г., св. мчк Артемий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.

Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъйчсговързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.

Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.

А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.

И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха. А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.

И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.

Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече: върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус.


2019_10_20_002.JPG

2019_10_20_003.JPG

2019_10_20_004.JPG

2019_10_20_005.JPG

2019_10_20_006.JPG

2019_10_20_007.JPG

2019_10_20_008.JPG

2019_10_20_009.JPG

2019_10_20_010.JPG

Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 13/10/2019 - 15:38

Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_13_001.JPG В четвъртата неделя след Неделя подир Въздвижение (13.08.2019 г., Неделя на св. Отци от VII Вселенски събор, св. мчци Карп и Папила) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"... излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"


2019_10_13_002.JPG

2019_10_13_003.JPG

2019_10_13_004.JPG

2019_10_13_005.JPG

2019_10_13_006.JPG

2019_10_13_007.JPG

2019_10_13_008.JPG

2019_10_13_009.JPG

2019_10_13_010.JPG

Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 06/10/2019 - 16:11

Трета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_10_06_001.JPGВ третата Неделя след Неделя подир Въздвижение (06.10.2019 г., св. апостол Тома, прпмчк Макарий Атонски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата бе огласяна от сладкогласния хор на храма.

"Родината на св. апостол Тома е Галилея. Като видял чудесата на Спасителя, той повярвал в Него и тръгнал подире Му. Богочовекът, въпреки злобата на юдеите, които търсели да Го убият, решил от страната отвъд Йордан да отиде във Витания, за да възкреси Лазаря. Тома, наричан Близнак, казал на другите ученици:

- Да идем и ние да умрем с Него!

По време на прощалната беседа на Тайната вечеря Господ Иисус Христос казал на учениците Си:

- А къде отивам Аз знаете, и пътя знаете.

Тома запитал:

- Господи, не знаем къде отиваш; и как можем да знаем пътя?

Иисус го погледнал и му дал такъв отговор:

- Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.

След възкресението Си Господ се явил на Своята пречиста майка, явил се на Мария Магдалина и на другите жени-мироносици. Подир това се явил на двама ученици, които отивали за Емаус. Тия двама ученици - Лука и Клеопа - побързали да съобщят на другите за явяването на Господа.

В същия ден вечерта Спасителят се явил на всички апостоли, без Тома.

Апостолите казали на Тома:

- Видяхме Господа.

А той зявил:

- Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!

След осем дни учениците били пак в същия дом. Тома бил с тях. Вратата, както обикновено, била заключена поради страх от юдеите.

Дошъл Иисус, застанал посред тях и рекъл:

- Мир вам!

След това се обърнал лично към Тома и му казал:

- Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми: дай си ръката и тури и в ребрата ми; и не бъди невярващ, а вярващ!

Развълнуван, Тома извикал:

- Господ мой и Бог мой!

- Тома - казал му Спасителят, - ти повярва, защото Ме видя; блажени, които не са видели, и са повярвали!

След като минало време от слизането на Пресветия Дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий - кой къде да отиде и проповядва словото Божие. На апостол Тома се паднало да отиде в Партия, Мидия и Индия.

Не е било лесно, за него да тръгне на такъв дълъг път. Господ му се явил и го укрепил.

По това време в Йерусалим дошъл търговец от Индия на име Аван. Той търсел изкусен художник, който би могъл да построи великолепен дворец за царя на оная страна. Тома казал на Аван, че той сам е изкусен в тая работа и се отправил с него за Индия.

По пътя Тома и Аван се спрели в един град, където царят на тая страна правел сватба на дъщеря си. Двамата странници били поканени на сватбения обяд. Апостолът нищо не ял и тъжно гледал езическото веселие. Тук била и една еврейка, която занимавала пируващите, като свирела на флейта. Тя погледнала към Тома. Разбрала, че е съотечественик и веднага запяла:

- Един е Богът на юдеите, Който сътвори небето и земята!

Зарадвал се Тома, като чул в чужда земя родни звуци и прослава на истинския Бог. Той извършил няколко чудеса на това пиршество и предсказал близката смърт на царския виночерпец.

Като видял, че гостът е свят човек, царят го помолил да благослови новобрачната двойка. Апостолът влязъл в стаята на младите, помолил се с тях, благословил ги, и им говорил за блаженството на християнския живот.

Когато Тома излязъл от стаята на младите, Сам Господ им се явил и ги научил да водят целомъдрен живот. Младите съпрузи решили да се посветят в служба на Бога и скоро след сватбеното тържество приели свето Кръщение от ръцете на св. апостол Тома. При кръщението девицата била наречена Пелагия, а съпругът - Дионисий. По-късно Пелагия пострадала мъченически за Христовото име. Дионисий пък станал епископ в същата тая страна и усърдно разпространявал словото Божие.

Апостол Тома и Аван, след дълго и изморително пътешествие, най-после стигнали в далечната страна Индия, и се явили при оня цар, който бил пратил да му се доведе изкусен майстор. Те взели от царя пари за постройката. Вместо да почне да строи двореца, Тома раздал парите на бедните и болните и усърдно се заел да разпространява Христовото благовестие. По внушение от Пресветия Дух, той знаел, че чрез това средство Бог ще му помогне да обърне към истината повикалия го цар.

И това станало, макар че царят в началото се разгневил и заповядал да затворят апостола в тъмница.

Братът на царя тежко заболял. Никой не вярвал, че ще оздравее. Но изведнъж той оздравял. Съобщил на царя, че Бог в чудно видение му открил небесно жилище, което му приготвял апостолът, вместо земен дворец. Поразен от това видение, той уговорил царя да освободи апостола.

Двамата, царят и неговият брат, паднали пред нозете на апостола и го молили да ги научи на християнския закон. Те приели Кръщение и заживели благочестиво.

Дошло времето на Богородичното Успение.

Всички апостоли по чудесен начин се намерили в Йерусалим и участвували в погребението на Божията Майка.

Тома стигнал в Йерусалим едва след нейното погребение. Той пожелал да се поклони на пречистото й тяло. Заради него апостолите отвалили гробния камък, но намерили само погребалните повивки. Нейният Син, Господ Иисус Христос, я бил взел на Небето при Себе Си, за да бъде оттам закрилница на целия човешки род.

Скоро след това тя се явила на всички в небесното си величие и ги ободрила за предстоящите им нови благовестнически подвизи.

Апостол Тома се върнал по същия път да продължи своето дело. В един град той обърнал много хора към светата вяра. Между тях била племенницата на тамошната царица Мигдония. Царицата сама пожелала да чуе чудната проповед на апостола. Преоблечена като проста жена, тя ходела при него заедно с много други люде и съвършено се убедила в истината на неговите думи. Оттогава животът й се променил. Тя обикнала поста и молитвата. Отказала се от дворцовите увеселения, които имали езически характер. Царят видял промяната и наредил да бъде извикана нейната сестра, царица Терцияна, жена на царя от съседна страна. Но Терцияна не само не могла да уговори сестра си да се върне към предишния си живот, но сама се научила на християнските добродетели и пожелала да види апостола. Двете сестри го повикали тайно в двореца, слушали наставленията му и накрай приели от него Кръщение. Терцияна се върнала при мъжа си християнка и започнала също живот, съобразен с новото учение.

Царят, съпругът на Мигдония, се разгневил силно, когато узнал, че и двете сестри-царици приели новата вяра и се кръстили. Гневът му нараснал още повече, когато му било донесено, че народът му приема масово християнството и се отказва от езическите идоли. Ужасен от вестта, че и синът му Азан приел Кръщение, той наредил веднага да му бъде доведен апостолът, който тъй властно насаждал новата вяра, като го осъдил на страшни мъчения.

Апостолът бил поставян под нагорещени железа. Но Бог го запазил. Хвърлен бил в огнена пещ. Из нея излязъл невредим. Бог пак го запазил. Така новопокръстените се ободрили във вярата си.

Тия чудеса не опомнили царя. Той продължавал да беснее. Заповядал на войници да изведат апостола вън от града и там да го предадат на смърт. Подир него тръгнали много от новоповярвалите, между които личели на първо място Азан - царски син, Сифор - един от знатните сановници на царския дом.

Когато дошли на мястото на наказанието, св. апостол Тома помолил войниците да му дадат време да се помоли.След това благословил двамата си високопоставени ученици: Сифор поставил за свещеник, а Азан - за дякон. Помолил ги да се грижат за вярващите и да работят за засилване на Църквата.

Завършвайки по тоя начин апостолската си мисия, св. Тома приел мъченическа смърт. Войниците го убили пред погледа на множество разплакани негови ученици.

Свещеник Сифор и дякон Азан извършили погребението на любимия апостол. След това те се заели с управлението на Църквата. Благочестивите Мигдония и Терцияна им помагали.

Жестокият цар, който поискал смъртта на апостола, скоро се обърнал към Христа. Убедил се от чудесното изцеление на своя син Азан, който тежко бил заболял. Мигдония се радвала. Радвала се и Терцияна, защото и нейният съпруг, царят на съседната страна, също се бил предразположил да приеме християнството.

Тъй в Партия и Мидия, както и в Индия, Църквата още в апостолско време почнала да тържествува над прогнилото езичество."


2019_10_06_002.JPG

2019_10_06_003.JPG

2019_10_06_004.JPG

2019_10_06_005.JPG

2019_10_06_006.JPG

2019_10_06_007.JPG

Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 29/09/2019 - 15:32

Втора Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_09_29_001.JPGВъв втората Неделя след Неделя подир Въздвижение Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата богослужба.

В същия ден, 29 септември, Светата Православна Църква почита паметта на преп. Кириак Отшелник и преп. Теофан Милостиви.

"Преподобни Кириак живял през четвъртия и в началото на петия век.

Родил се в Коринт. Родителите му се казвали Йоан и Евдоксия. Баща му бил свещеник, а местният епископ Петър – негов сродник.

Още от ранни години епископът го поставил за четец в съборната църква. Като изучавал Свещеното Писание, младият Кириак се чудел на Божия промисъл – как живият Бог прославял всички Свои верни служители и мъдро устроил спасението на човешкия род.

Жаден за духовен живот, на 18-годишна възраст Кириак се отправил за Йерусалим. След като се поклонил на Божия гроб и на всички други свети места, той постъпил в манастира на известен в онова време Божи човек на име Евстрогий, който му дал първите наставления в монашеския живот.

След това Кириак отишъл при преподобни Евтимий Велики в палестинската пустиня. В него прозорливият отшелник Евтимий, видял бъдещ духовен великан. Обучил го в монашеските подвизи и го изпратил край реката Йордан при св. Герасим, около когото се били насъбрали много подвижници и по тоя начин се създала обширна обител. В тая обител той престоял девет години.

След смъртта на преподобни Герасим Кириак се върнал отново в светата обител на преподобни Евтимий, гдето прекарал десет години в безмълвие.

Подир това сменял местата на подвижничеството си, като бягал от човешка слава. Подвизавал се в манастирите на св. Харитон, като слушал с възхищение разкази за него, за неговото прославено подвижничество и чудотворство.

Св. Кириак бил телесно едър и снажен. Такъв останал до дълбока старост въпреки строгия пост и всенощните бдения.

В пустинята се хранел понякога само със сурови треви. Проявявал голяма ревност за православната вяра. Изобличавал еретиците. За себе си казвал, че откакто станал монах, слънцето не го е виждало никога да яде, нито да се гневи някому.

Според устава на св. Харитон, монасите яли само веднъж на ден, и то подир залез слънце.

Преподобни Кириак Отшелник бил велико светило и един от стълбовете на Православието. Проявил се като учител на монасите, лечител на болните, благ утешител на скърбящите.

Дълго се подвизавал все за полза на мнозина, които обиквали отшелническия живот или само са търсели у него утеха и помощ.

Починал в 408 г. в един от манастирите на св. Харитон на 107 години. "


2019_09_29_002.JPG

2019_09_29_003.JPG

2019_09_29_004.JPG

2019_09_29_005.JPG

2019_09_29_006.JPG

2019_09_29_007.JPG

2019_09_29_008.JPG

2019_09_29_009.JPG

2019_09_29_010.JPG

2019_09_29_011.JPG

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 29/09/2019 - 15:30

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

2019_09_22_001.JPGВ първата Неделя след Неделя подир Въздвижение Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. В този ден (22 септември) Светата Православна Църква почита паметта на св. свщмчк Фока, еп. Синопийски, св. прор. Йона и преп. Преп. Козма Зографски.

"Преподобни Козма се родил във втората половина на XII век. По народност бил българин. Произхождал от търновско болярско семейство. Получил солидно образование. Освен български, знаел отлично и гръцки език. Родителите му пожелали да го оженят. Но той живеел с пламенното желание да стане монах. Затова тайно избягал в Света Гора Атонска. Бил приет като послушник в българския Зографски манастир "Св. Георги Победоносец", основан в 898 г. от тримата братя българи от гр. Охрид - Моисей, Аарон и Йоан. Показал голямо усърдие като послушник. Вършел с примерна любов всичко, което му е било възлагано от манастирската управа. Заради това му усърдие скоро бил постриган за монах. Получил служба еклисиарх в съборната манастирска църква.

Високо образован, той се отличавал и със сърдечна простота, благодарение на която се отворили духовните му очи да вижда скритите за физическите очи духовни явления.

Веднъж на Благовещение, храмов празник на големия светогорски манастир Ватопед, той имал чудно видение. Бил гост на манастира. За своя изненада видял в храма и после на трапезата да разпорежда една жена с царствено величие. Понеже на Света Гора жени не се допущат дори за посещение, Козма бил силно съблазнен и смутен.

На изповед пред духовника си той открил своето смущение. Заинтересуван, духовникът го запитал:

- Как изглеждаше тая жена?

Козма отговорил:

- Невиждана красота, невиждана слава!

Духовникът се развълнувал. Той разбрал коя жена е видял Козма и му заговорил:

- И ти не позна каква жена ти се е явила в манастира, посветен на божествената Мария? Ти си видял Небесната покровителка на Св. Гора и на целия свят!

Козма благодарил на духовника за това обяснение. Топло благодарил и на св. Богородица за нейното благоволение да му се яви.

Отличил се с високо образование, с усърдно монашеско послушание и особено с благодатна духовност, Козма бил ръкоположен за иеродякон, а след това и за иеромонах. Като иеромонах вече можел самостоятелно да извършва всички богослужби.

Веднъж бил сам в църква. Помолил се на св. Богородица да му посочи пътя на спасението. И чул разговор между ходатайствуващата пречиста Мария Богородица и отговарящия ѝ Син, Господ Иисус Христос. Спасителят казал на Пресветата Си Майка за Козма:

- Нека се отдалечи от манастира на безмълвие!

Козма предал този божествен съвет на игумена. И игуменът с благоговение и страхопочитание разрешил съветът да се изпълни.

В една скала на запад от манастира, в пустинна местност, Козма си изсякъл пещера и се преселил в нея. Почнал да се подвизава в пълни усамотение и безмълвие.

В тая пещера се прояснила още повече душата му. Той получил дар на прозорливост.

Дошли да го посетят двама иеромонаси от Хилендарския манастир. По пътя скрили една кратунка с вино, като мислели на връщане да си я приберат. Били изненадани, когато Козма ги предупредил да счупят кратунката и да излеят виното, понеже вътре влязла отровна змия. Виното било отровено.

Монасите били поразени, че той знае тайната им. На връщане те счупили кратунката и, изплашени, видели змията.

На един Велики четвъртък преподобни Козма изпратил ученика си да каже на хилендарските монаси, че техният игумен е умрял и че имал големи затруднения по митарствата: борел се в отвъдния свят със зли духове. Монасите не искали да повярват, защото на утринното богослужение видели игумена в църква. Видели го също като отишъл в килията си да се готви за предстоящата света Литургия. Но като проверили, оказало се, че наистина игуменът починал скоропостижно.

До манастира Есфигмен, на северозапад от него,се издига една атонска височина, наричана Самари. Там, в малка килия, живеел монах Дамян. Той бил получил заповед от стареца си св. Козма, никога да не нощува на чуждо място, в чужда килия. Веднъж закъснял по работа в килията на друг отшелник. Домакинът го помолил да пренощува при него. Монах Дамян не се съгласил, макар че настъпила тъмна нощ и навън валял проливен дъжд.

Тръгнал монах Дамян из тъмнината. Загубил пътя си в мрака. Отчаян сред планината, почнал да се моли:

- Господи, загивам. Спаси ме по молитвите на моя старец!

И изведнъж се намерил пред своята килия. Поразен от това чудо, незабавно отишъл при стареца си и му разказал за станалото. Св. Козма наставнически му рекъл:

- Брате, пази заповедта на стареца си, и Бог ще те запази от смърт!

Веднъж преподобни Козма заболял. Поискало му се да хапне риба. Но морето било далеч. Нямало човек да отиде да улови риба. В един момент планински орел се спуснал край него и оставил при входа на пещерата голяма прясна риба. Козма я приготвил за ядене. Но глас отвътре му внушил да остави половината на съседа си, стареца Христофор, защото рибата била негова собственост.

На другия ден Христофор го посетил в килията му. Св. Козма го посрещнал с думите:

- Добре дошъл! Аз те очаквах. Част от рибата съм запазил за тебе, за да подкрепиш постническите си сили.

След това Козма разказал на госта си как поискал да си хапне риба и как орел му донесъл тая риба. Христофор пък от своя страна разказал как същият орел грабнал преди това рибата от него, когато я чистел и миел.

Двамата отшелници коленичили един до друг и благодарили на Бога, че така дивно се грижи за тях.

Наближил краят на земния живот на преп. Козма. Последните дни преди смъртта му били много тежки. Очаквал го подвиг, за който предварително знаел направо от Спасителя.

Бил наново посетен от стареца Христофор. Като доближил до пещерата, Христофор се спрял, защото чул разговор вътре. Като изчакал края на разговора, той почукал на вратата. Като влязъл вътре, не намерил никого, освен стареца Козма. Учуден, го запитал:

- С кого разговаряше?

В стеснение Козма му открил истината:

- Посети ме Христос Господ и ми възвести, че ще ме нападне сатаната със свои пълчища и ще измъчи плътта ми. Това е знак на скорошното мое минаване в другия, вечния живот.

Двамата подвижници се разделили. Св. Козма определил деня, когато Христофор ще трябва пак да го посети.

Когато пак го посетил на определения ден, Христофор го намерил полумъртъв.

- Какво ти е? - запитал той.

- Снощи - отговорил св. Козма - ме нападна сатаната с цяло пълчище демони. Той почна да ме рита със злоба и да вика към демоните: „Ленивци, глупци! Не можахте да се справите с един!" С бясна стръв той ме би, както виждаш по раните на тялото ми. . .

На третия, ден след сатанинския побой св. Козма се причастил с пречистите Тайни Христови. И в молитва и славословие тихо предал душата си на Господа.

Това станало на 22 септември 1323 година."


2019_09_22_002.JPG

2019_09_22_003.JPG

2019_09_22_004.JPG

2019_09_22_005.JPG

2019_09_22_006.JPG

2019_09_22_007.JPG

2019_09_22_008.JPG

2019_09_22_009.JPG

2019_09_22_010.JPG

2019_09_22_011.JPG

2019_09_22_012.JPG

2019_09_22_013.JPG

2019_09_22_014.JPG

2019_09_22_015.JPG

Въздвижение на Св. Кръст Господен - Александър Звезданов 29/09/2019 - 15:27

Въздвижение на Св. Кръст Господен

2019_09_14_001.JPG

"Спаси, Господи, люди Твоя
и благослови достояние Твое,
победы на сопротивныя даруя,
и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство"



В денят, когато е пренесен Светият и Животворящ Кръст Господен (14. септември), Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: “Господи, помилуй!”

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г."


2019_09_14_002.JPG

2019_09_14_003.JPG

2019_09_14_004.JPG

2019_09_14_005.JPG

2019_09_14_006.JPG

2019_09_14_007.JPG

2019_09_14_008.JPG

2019_09_14_009.JPG

2019_09_14_010.JPG

2019_09_14_011.JPG

2019_09_14_012.JPG

2019_09_14_013.JPG


Рождество Богородично в Айтос - Александър Звезданов 28/09/2019 - 17:25

Рождество Богородично в Айтос

2019_09_08_001.JPG

"Рождението ти, Богородице Дево,
донесе радост на цялата Вселена,
защото из тебе изгря Слънцето на
равдата – Христос, нашия Бог,
Който развърза клетвата,
даде благословение и, като унищожи смъртта,
дари ни вечен живот."



На 08 септември със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил, православните християни в Айтос отбелязахме рождеството на Пресвета Богородица.

"Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Иоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Йерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Иоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Иоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Иоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Иоаким в Иерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и ѝ казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Йоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Иерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата й. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Иоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не подкрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща ѝ Иоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Иерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Иоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество."


За благословение в деня на празника на присастващите богомолци бе раздаден първият брой от 13-ата година на енорийския вестник "Православни вести", посветен на празника.

2019_09_08_002.JPG

2019_09_08_003.JPG

2019_09_08_004.JPG

2019_09_08_005.JPG

2019_09_08_006.JPG

2019_09_08_007.JPG

2019_09_08_008.JPG

2019_09_08_009.JPG

2019_09_08_010.JPG

2019_09_08_011.JPG

2019_09_08_012.JPG

2019_09_08_013.JPG

2019_09_08_014.JPG

2019_09_08_015.JPG

2019_09_08_016.JPG

2019_09_08_017.JPG

2019_09_08_018.JPG

2019_09_08_019.JPG

Начало на Църковната нова година - Александър Звезданов 28/09/2019 - 12:03

Начало на Църковната нова година

2019_09_01_001.JPGЦърковната Нова година започва на 01 септември. През 2019 началото на индикта съвпадна с 11 Неделя след Петдесетница, когато Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил "времената или годините... в Своя власт" [Деян. 1:7], Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела.

Още във Ветхия Завет Той заповядал всяка година особено тържествено да се празнува настъпването на седмия месец, та хората, освободили се от житейската суета, в този ден да служат на Единия Бог. Защото така е написано в Моисеевите книги: "рече Господ на Моисея, думайки: кажи на синовете Израилеви: в седмия месец, на първия (ден) от месеца, имайте почивка: никаква работа не вършете по всичките ви жилища и принасяйте всесъжение Господу" [Лев. 23:24-31].

Както някога Сам Творецът, в шест дни създал света със Словото Си, благословил и осветил седмия ден, почивайки си от всичките Си дела [Бит. 2:2-3; Изход 20:11; Евр. 4:4]; и както впоследствие дал и на човека заповед: "шест дена работи... а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог, недей върши в него никаква работа" [Изх. 20:9-10; Лев. 23:3; Втор. 5:13], така Той благословил и осветил седмия месец и заповядал на хората в това време да почиват от светските си дела. За това Господ повторно заповядал на Моисей, казвайки: "от седмия месец, кога прибирате земните произведения, празнувайте празника Господен" [Лев. 23:39].

По каква причина бил установен този празник?

Именно в този месец, когато водите на потопа започнали да намаляват, Ноевият ковчег се установил на Араратските планини.

В този месец свети пророк Моисей слязъл от планината с лице, осияно от Божествената слава, и донесъл новите скрижали, на които бил написан законът, даден от Самия Господ.

В този месец било започнато съоръжаването на Господнята Скиния сред стана на израилтяните.

В този месец първосвещеникът, един-единствен път в годината, влизал в Светая Светих да принася служба, "и то не без кръв... за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание".

В този месец Божият народ, смирявайки с пост душите си и принасяйки на Господа жертва на всесъжение, приемал очистване от греховете си, извършени през годината.

В този месец се извършило тържественото освещаване на великолепния храм Господен, построен от цар Соломон, и в този храм бил внесен Ковчегът на Завета.

В този месец всички колена на Израилския народ отвсякъде се стичали в Иерусалим за празника, изпълнявайки Господнята заповед: "седмият месец да ви бъде събота на съботите, и смирявайте душите си пред Господа".

От този месец започвало броенето на годините, отделно за всеки петдесет години. По времето, когато израилският народ влязъл в обетованата земя, Господ заповядал хората отделно да празнуват всяка петдесета година; и не само те да участват в празника, но и слугите и добитъкът им; даже самата земя, където се поселили израилтяните, било заповядано да се оставя да почива, да не се оре и засява, да не се събират нито класове, нито лозови, нито градински плодове: всичко това се предоставяло за храна на бедните, а също и на зверовете и птиците. За това в Моисеевите книги е написано следното: "затръбете с тръба по цялата ваша земя; и осветете петдесетата година и обявете свобода по земята на всичките й жители... не сейте и не жънете онова, което израсте само на земята", и не обирайте посветените (на Бога) по нея, но "да се хранят сиромасите от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове; тъй прави и с лозето си и с маслините си". В тази петдесета година се опрощавали всички дългове на длъжниците, освобождавали се робите, и всеки човек внимателно следял себе си ­ да не прогневи Господа с някакъв грях и да не наскърби ближния си. Това била година на всеопрощаване и очистване от грехове.

Този петдесетгодишен кръг, по повеление на Господа, се разделял на седем годишни седмици (тоест седем пъти по седем години) и всяка седма година се наричала събота или покой. За това чрез Моисей Господ дал следната наредба: "шест години засявай нивата си и шест години режи лозето си и прибирай плодовете им; а в седмата година нека бъде събота ­ почивка на земята, събота Господня; нивата си не засявай и лозето си не режи... Ако кажете: какво ще ядем през седмата година, когато не ще сме сеяли, нито прибирали произведенията си? Аз ще пратя върху ви благословението Си през шестата година" и ще умножа житата, но "докле не узреят произведенията и, ще ядете от старото". Всички тези години, в които Господ установил празнична почивка и за хората, и за земята, също започвали, по повеление на Господа, от месец септември. "Възвестете ­ казал Господ ­ годината за почивка в седмия месец", тоест през септември, тъй като септември е седмият месец, считано от март, първия месец от сътворението на света. "


2019_09_01_002.JPG

2019_09_01_003.JPG

2019_09_01_004.JPG

2019_09_01_005.JPG

2019_09_01_006.JPG

2019_09_01_007.JPG

2019_09_01_008.JPG

2019_09_01_009.JPG

2019_09_01_010.JPG

Успение Богородично в Айтос - Александър Звезданов 28/09/2019 - 11:47

Успение Богородично в Айтос

2019_08_15_001.JPGНа Успение Богородично (15.08) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" гр. Айтос.

"Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пренепорочна Негова Майка. Кому повече приличало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът ѝ можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възкресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небесната Царица, споделяща участта на родените на земята. На Господа беше угодно Пречистата Негова Майка да вкуси смърт, подобно на всички хора.

Пресветата Владичица разказала на всички това, което чула от Ангела и в потвърждение на своите думи показала райското клонче, сияещо с небесна светлина. Уведомила домашните си, Тя започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейния покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По времето, когато Божията Майка изявявала своите последни желания и утешавала тези, които били около нея, те чули шум и видели, че облаци ограждат дома й. Това били облаци, на които по Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение.

Апостолите, виждайки се един друг се радвали и в недоумение се питали взаимно защо Господ ги е събрал на това място. Тогава св. Йоан Богослов, приветствайки ги със сълзи, пристъпил към тях и им съобщил, че за Света Богородица е настанало време да отиде при Господа. Когато Апостолите разбрали това, те били обзети от дълбока скръб. Влизайки в стаята те видели Богородица да седи на ложето си, изпълнена с духовно веселие и я приветствали с думите: "Благословена си ти в Господа, Който е сътворил небето и земята." Тя им отговорила: "Мир вам братя, избрани от Господа." По-късно дошъл апостол Павел, а заедно с него и неговите ученици Дионисий Ареопагит, Иеротей Дивният, Тимотей, както и другите от седемдесетте апостоли. Светият Дух събрал всички тях за да се сподобят с благословението на Божията Майка и по-благолепно да се устрои нейното погребение. Тя призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.

И ето, настанал петнадесетия ден на август и този очакван, и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Множество свещи горели в стаята, а светите Апостоли, които обкръжавали благолепно украсения одър на който лежала Богородица в очакване на своя изход, хвалели с песнопения Бога. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и, взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.

"И както Приснодевата носеше на ръцете Си Сина Божи във времето на Неговото земно младенчество, така в отплата за това, Синът Божи понесе Нейната душа на ръцете Си в началото на Нейния небесен живот" - Филарет, Митрополит Московски.

С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: "които си Ми дал, во веки съхрани".

Благодатното лица на Богородица "осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство", а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.

Преданието свидетелства за много чудесни събития, съпровождащи погребението на Пресветата Богородица. Едно от тях се случило с иудейския свещеник Атоний. Той си пробил път до мястото на шествието и, бидейки силен физически, се хвърлил да събори одъра с думите: "Ето каква почест въздават на тялото, родило лъстивеца, който поруга закона на нашите отци". Но, едва допрял ръцете си до одъра, те били отсечени до лактите с невеществения меч на справедливото Божие възмездие. Откъснатите части останали залепени за одъра, а самият Атоний се хвърлил на земята с вик: "Горко ми!" Ужасен, той се покаял за деянието си и светите апостоли, като чули неговата гласна изповед и видели искреното му покаяние, духовно се зарадвали. Свети Петър му заповядал да отправи усърдна молитва към Пресветата Дева и да допре остатъка от ръцете си към частите, които висели на одъра. Тогава ръцете зараснали и се излекували. Атоний паднал пред одъра и на колене възнасял хвала на Св. Богородица и Нейния син.

Когато шествието достигнало Гетсимания, сред плач и стенания, се извършила последната раздяла с пречистото тяло; привечер светите Апостоли го положили в гроб и закрили входа с голям камък. Те не се отделили три дни от мястото на погребението, извършвайки непрестанни молитви и псалмопения. През цялото това време във въздуха се носело ангелско пеене в прослава на Пренепорочната Дева.

На същия този апостол Тома, който със своето съмнение допринесъл за по-голямата достоверност славната истина за Христовото възкресение било съдено да послужи за провъзгласяване на възкресението на Пресвета Богородица. По премъдрия Божи промисъл, апостол Тома не присъствал на успението и погребението на Божията Майка. Пристигнал в Гетсимания на третия ден, този съмняващ се Христов ученик с вопъл и отчаяние се хвърлил пред гробната пещера и дълбоко съжалил, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и не се е простил с Нея.

Апостолите в сърдечната си жалост към него решили да отворят пещерата, за да се утеши той, като се поклони на светите останки на Приснодевата. Голямо било удивлението им, когато видели, че там не било Пречистото тяло на Богородица, а лежали само погребалните й пелени, от които се разнасяло чудно благоухание.

Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духът - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

"Победени са законите на природата в Тебе, Чиста Дево - проглася Светата Църква - съчетала девството с Рождеството и смъртта със живота. Останала дева след раждането и жива след смъртта, Ти Богородице, винаги спасяваш Твоето наследие."

Тя заспа за малко, за да се пробуди в същия миг за вечно-блажения живот и след три дни, с нетленно тяло, да се всели в небесното нетленно жилище. Тя заспа след тежкото бодърстване на многоскръбния Си живот на земята и "се представи на Живота" т.е. на Източника на живота, като Негова майка, която с молитвите Си избавя от смърт земните души и със Своето успение вселява в душите им живо предусещане на вечния живот."


За благословение на присъстващите православни християни бе раздаден последният брой от 12-ата година на енорийския вестник "Православни вести", посветен на Успение Богородично.

2019_08_15_002.JPG

2019_08_15_003.JPG

2019_08_15_004.JPG

2019_08_15_005.JPG

2019_08_15_006.JPG

2019_08_15_007.JPG

2019_08_15_008.JPG

2019_08_15_009.JPG

2019_08_15_010.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой първи от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 септември 2019 г. (Рождество Богородично). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi136.png

Регистрация

 Брой на членовете 62 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 579505  общо

 5 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 1.32 секунди