Важно!

::РОЖДЕСТВЕНСКИ::
::ПОСТ::


30 ноември:
Св. ап. Андрей Първозвани (Андреевден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

01 декември:
Св. прор. Наум. Св. Филарет Милостиви

02 декември:
Св. прор. Авакум. Преп. Йоан и Андрей. Преп. Порфирий Кавсокаливит
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
news.gifНовини


Почитаме паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви - Александър Звезданов 26/10/2020 - 19:07

Почитаме паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви

2020_10_26_001.JPG

Велик поборник в бедите вселената те намери,
страдалче, побеждаващ народите,
защото, посрамил гордостта на Лий,
вдъхновил си за дръвновен подвиг Нестор.
Тъй, свети Димитре, Христа Бога моли
да дарува нам велика радост.

На 26 октомври, когато Светата Православна Църква почита паметта на св. вмчк Димитрий Мироточиви, с благословията на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий, викарият Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей отслужии света литургия в съслужение със свещеници от Сливенска епархия. Службата огласяше хорът на храма.

"Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.

А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено; а сутрин - днес ще има буря, защото небето е тъмнобагрено. Лицемерни, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли? Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Йона. И като ги остави, отмина.

Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.

Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски."
[Матея 16:1-6]


"Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Диомитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. "


2020_10_26_002.JPG

2020_10_26_003.JPG

2020_10_26_004.JPG

2020_10_26_005.JPG

2020_10_26_006.JPG

2020_10_26_007.JPG

2020_10_26_008.JPG

2020_10_26_009.JPG

2020_10_26_010.JPG

2020_10_26_011.JPG

2020_10_26_012.JPG

2020_10_26_013.JPG

2020_10_26_014.JPG

2020_10_26_015.JPG

2020_10_26_016.JPG

2020_10_26_017.JPG

2020_10_26_018.JPG

2020_10_26_019.JPG

2020_10_26_020.JPG

2020_10_26_021.JPG

2020_10_26_022.JPG

2020_10_26_023.JPG

2020_10_26_024.JPG

2020_10_26_025.JPG

2020_10_26_026.JPG

2020_10_26_027.JPG

2020_10_26_028.JPG

2020_10_26_029.JPG

2020_10_26_030.JPG

2020_10_26_031.JPG

2020_10_26_032.JPG

2020_10_26_033.JPG

2020_10_26_034.JPG

2020_10_26_035.JPG

2020_10_26_036.JPG

2020_10_26_037.JPG

2020_10_26_038.JPG

2020_10_26_039.JPG

2020_10_26_040.JPG

2020_10_26_041.JPG

2020_10_26_042.JPG

2020_10_26_043.JPG

2020_10_26_044.JPG

2020_10_26_045.JPG

2020_10_26_046.JPG

Прощаване с чудотворната икона на св. Ефрем Нови - Александър Звезданов 25/10/2020 - 08:55

Прощаване с чудотворната икона на св. Ефрем Нови

2020_10_24_2_001.JPGВ късния следобед на 24 октомври 2020 в храм "Св. вмчк Димитрий" продължаваше поклонеинето пред чудотворната икона на преподобномъченик Ефрем Нови.

От 18 ч. Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър в съслужение с о. Серафим от храм "Св. вмчк Георги" - гр. Камено, отслужи молитва пред чудотворната икона за изцеление, здраве и душевно спасение на децата с увреждания, на всички болящи и страдащи и на всички православни християни.
прпмчк Ефрем Нови
След молитвата, присъстващите православни християни се простиха с иконата и тя бе изнесена от храма с тържествен камбанен звън.

От 19:30 ч. в салона на народно читалище "Васил Левски 1869" бе излъчен филмът "Светецът светкавица", посветен на прпмчк Ефрем Нови.

Преди началото на прожекцията, авторът на филма Ангел Бончев благодари на всички, които са допринесли за гостуването в Айтос на чудотворната икона на прпмчк Ефрем Нови и обяви, че икона на св. Ефрем, подарък прпмчк Ефрем Новиот кмета на Айтос прпмчк Ефрем Новиг-н В. Едрев, ще остане в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос, за да могат гражданите и гостите на града винаги да отправят молитвите си към Бог чрез прпмчк Ефрем Нови, наречен "Светкавицата" поради бързото изпълнеине на молитвите отправени чрез него.

Други двама айтоски граждани подариха на храма икона на св. Никифор Прокажени, за когото се разказва в последната книга на г-н Бончев.

Филмът предизвика много вълнения у зрителите, които благодариха на автора с бурни ръкопляскания в края на прожекцията.

2020_10_24_2_002.JPG

2020_10_24_2_003.JPG

2020_10_24_2_004.JPG

2020_10_24_2_005.JPG

2020_10_24_2_006.JPG

2020_10_24_2_007.JPG

2020_10_24_2_008.JPG

2020_10_24_2_009.JPG

2020_10_24_2_010.JPG

2020_10_24_2_011.JPG

2020_10_24_2_012.JPG

Пристигна чудотворната икона на св. Ефрем Нови - Александър Звезданов 24/10/2020 - 13:53

Пристигна чудотворната икона на св. Ефрем Нови

2020_10_24_001.JPGНа 24 октомври в 9 ч. чудотворната икона на св. Ефрем Нови, наричан светецът-светкавица поради бързото изпълнение на молитвите, отправени към него, пристигна в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос и бе поставена за поклонеине в храма. Иконата бе внесена от Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър под звуците на тържествен камбанен звън.

"В планината Амомон като слънце си проблеснал и мъченически, богоносни, към Бога си преминал, изтезаван варварски, великомъчениче Христов Ефреме. Затова винаги изливаш благодат на благочестно почитащите те. Слава на Този, Който ти дава сили. Слава на Този, Който те увенча. Слава на Този, Който чрез теб дава изцеление на всички!"
[Тропар, глас 1]


2020_10_24_002.JPG

2020_10_24_003.JPG

2020_10_24_004.JPG

2020_10_24_005.JPG

2020_10_24_006.JPG

2020_10_24_007.JPG

2020_10_24_008.JPG

2020_10_24_009.JPG

2020_10_24_010.JPG

2020_10_24_011.JPG

2020_10_24_012.JPG

2020_10_24_013.JPG

Житие на преподобномъченик Ефрем Нови Чудотворец - Александър Звезданов 23/10/2020 - 19:48

Житие на преподобномъченик Ефрем Нови Чудотворец

sv_Efrem_Novi.JPGНа 24 октомври (Св. мчк Арета. Св. Богородица "Всех скорбящих радост") в гр. Айтос пристига само за един ден чудотворна икона на св. Ефрем Нови. Иконата ще бъде посрещната тържествено в 9:00 ч. пред храм "Св. вмчк Димитрий Солунски". От 18:00 ч. ще бъде отслужен молебен за здраве и душевно спасение на децата с увреждания, а от 19:00 ч. в салона на народно читалище "Васил Левски 1869" ще бъде представен филмът "Светецът светкавица", посветен на чудесата на св. Ефрем Нови.

"Свети Ефрем е роден в Трикала Тесалийска през 1384 г. Както е известно, през 1393 г., под напора на турската агресия и погромите на Баязид I, във войската започнали да вземат и момчета от 14 до 18-годишна възраст, а даже и по-малки. Така през 1398 г., когато бил 14-годишен, Константинос Морфис (светското име на свети Ефрем), за да не отиде насилствено войник, напуснал овдовялата си майка и седемте си братя и отишъл да се замонаши в Ставропигиалната обител „Благовещение на Пресвета Богородица”. Тази обител се намира в планината Амомон, в Атика, до селището Неа Макри. Там се отдал ревностно на иноческия живот, пребивавайки в сговор с манастирските братя. През 1424 г. обаче, турците навлезли насилствено в светата обител и изклали без пощада духовниците на манастира. Монахът Ефрем отсъствал в този момент и се намирал в планината, в пещерата, в която се подвизавал..." Прочетете цялото житие ТУК

Честваме паметта на св. ап. и ев. Лука и на вмчца Злата Мъгленска - Александър Звезданов 19/10/2020 - 04:21

Честваме паметта на св. ап. и ев. Лука и на вмчца Злата Мъгленска

2020_10_18_001.JPGНа 18.10.2020 г. (✝ Неделя. Св. ап. и ев. Лука. Св. вмчца Злата Мъгленска) предстоятелят на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше хорът на храма.

"Който вас слуша. Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.

Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.

А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица; ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди; обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение."
[Лука 10:16-21]


"Св. Злата Мъгленска живяла във втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното ѝ място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата ѝ в Господа била твърда, непоклатна. Рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта ѝ и решил да посегне на честта ѝ. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал ѝ, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора ѝ.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила:

- Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!

Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали ѝ за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините ѝ пеели примамни песни. Усмихвали ѝ се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта й в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието ѝ, туркините повикали при себе си родителите и трите ѝ сестри. Заставили ги да се опитат да ѝ повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът ѝ като християнка, от друга страна, застанали пред смутения ѝ поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето ѝ. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:

- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба ѝ ремъци и ги спускали пред очите ѝ. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата ѝ от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото ѝ на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година."


2020_10_18_002.JPG

2020_10_18_003.JPG

2020_10_18_004.JPG

2020_10_18_005.JPG

2020_10_18_006.JPG

2020_10_18_007.JPG

2020_10_18_008.JPG

2020_10_18_009.JPG

2020_10_18_010.JPG

2020_10_18_011.JPG

Заупокойна света литургия и панихида за о. Ромил - Александър Звезданов 28/09/2020 - 16:24

Заупокойна света литургия и панихида за о. Ромил

2020_09_28_001.JPGНа 28 септември (Преп. Харитон Изповедник. Св. прор. Варух) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий, по случай навършването на 40 дни от смъртта на о. Ромил, бе отслужена заупокойна света литургия от Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужение със свещеници от Сливенска епархия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"И се разнесе слух за Него по всички околни места.

След като излезе от синагогата. Той влезе в къщата на Симона; а тъщата Симонова бе заболяла от силна огница, и Го молиха за нея.

Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.

А при заник-слънце всички, които имаха болни от разни болести, завеждаха ги при Него; а Той, като слагаше ръка на всекиго от тях, изцеряваше ги.

Излизаха тъй също и бесове из мнозина с вик и казваха: Ти си Христос, Син Божий. А Той ги мъмреше и не оставяше да казват, че знаят, какво Той е Христос.

А когато настана ден. Той излезе и отиде в самотно място; а народът Го търсеше и, като дойде при Него, задържаше Го, да си не отива от тях.

Но Той им рече: и на другите градове трябва да благовестя царството Божие, защото затова съм пратен.

И проповядваше в синагогите галилейски."
[Лука 4:37-44]


След светата служба, Негово преосвещенство епископ Агатополски Иоротей потвърди неговото и на свещениците от епархията желание да продължат делото на о. Ромил и да се грижат за оставената от него православна енория.

След това службата продължи с панихида на гроба на о. Ромил, която бе отслужена от 20 свещеника, сред които и преосвещения владика.

В края на панихидата негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър от храм "Успение Богородично" в гр. Несебър, от името на присъстващите свещеници, произнесе кратко слово за о. Ромил. "Никога не съм изпитвал такава скръб, макар да загубих най-близки хора. Той (о. Ромил) бе нисък на ръст, но голям Божий служител." Негово Всeпреподобие схийеромонах Кирил от Зографската света обител каза, че "в Зограф никой не вярва на това, което се говори. О. Ромил беше добър свещеник".

2020_09_28_002.JPG

2020_09_28_003.JPG

2020_09_28_004.JPG

2020_09_28_005.JPG

2020_09_28_006.JPG

2020_09_28_007.JPG

2020_09_28_008.JPG

2020_09_28_009.JPG

2020_09_28_010.JPG

2020_09_28_011.JPG

2020_09_28_012.JPG

2020_09_28_013.JPG

2020_09_28_014.JPG

2020_09_28_015.JPG

2020_09_28_016.JPG

2020_09_28_017.JPG

2020_09_28_018.JPG

2020_09_28_019.JPG

2020_09_28_020.JPG

2020_09_28_021.JPG

2020_09_28_022.JPG

2020_09_28_023.JPG

2020_09_28_024.JPG

2020_09_28_025.JPG

2020_09_28_026.JPG

2020_09_28_027.JPG

2020_09_28_028.JPG

2020_09_28_029.JPG

2020_09_28_030.JPG

2020_09_28_031.JPG

2020_09_28_032.JPG

2020_09_28_033.JPG

2020_09_28_034.JPG

2020_09_28_035.JPG

2020_09_28_036.JPG

2020_09_28_037.JPG

2020_09_28_038.JPG

2020_09_28_039.JPG

2020_09_28_040.JPG

2020_09_28_041.JPG

2020_09_28_042.JPG

2020_09_28_043.JPG

2020_09_28_044.JPG

2020_09_28_045.JPG

2020_09_28_046.JPG

Вечерня и заупокойна молитва - Александър Звезданов 27/09/2020 - 21:14

Вечерня и заупокойна молитва за о. Ромил

2020_09_27_001.JPGНа 28 септември са навършват 40 дни от смъртта на о. Ромил. По този случай от 17 ч. на 27.09.2020 г., Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи вечерня, заупокойна молитва и утреня в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

"А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.

В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел, и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир


Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.

И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствувани, защото Господ ги е изпитал и ги е намерил достойни за Него.

Той ги е изпитал като злато в горнило и ги е приел като най-съвършена жертва.

Когато им се въздава, те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище.

Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки.

Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдат у Него; защото благодат и милост има за светиите Му и промисъл за избраниците Му.

А нечестивците, както са умували, тъй и ще понесат наказание, задето са презрели праведника и отстъпили от Господа.

Защото, които презират мъдрост и поука, са нещастни, и тяхната надежда е суетна, и трудовете - безплодни, и делата - безполезни."
[Премъдрост Соломонова 3:1-11]


2020_09_27_002.JPG

2020_09_27_003.JPG

2020_09_27_004.JPG

2020_09_27_005.JPG

2020_09_27_006.JPG

2020_09_27_007.JPG

2020_09_27_008.JPG

СЪОБЩЕНИЕ - Александър Звезданов 24/09/2020 - 22:21

СЪОБЩЕНИЕ

oRomil_RIP200.JPGНа 28 септември се навършват 40 дни от смъртта на Негово Високоблагоговенство ставрофорен иконом Ромил, новопредставлен. По този случай, с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий:

1. в неделя (27 септември, ✝ 1 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. мчк Калистрат и дружината му. Св. апостоли от 70-те Марк и Аристарх) от 17:00 ч. в храм "Св. вмчк Димитирй Солунски" - гр. Айтос, ще бъде отслужена вечерня, а след нея и заупокойна молитва за о. Ромил.

2. в понеделник (28 септември, Преп. Харитон Изповедник. Св. прор. Варух) от 9:00 ч. в храм "Св. вмчк Димитирй Солунски" - гр. Айтос, ще бъде отслужена заупокойна света литургия, а след нея на гроба на о. Ромил ще бъде отслужена панихида.


Църковното настоятелство кани всички граждани на Айтос, които на всеки Великден вземаха Благодатния огън от ръката на о. Ромил, да се присъединят към богослуженията и да отправят молитвите си за упокой на душата му.

Въздвижение на св. Кръст Господен - Александър Звезданов 20/09/2020 - 14:06

Въздвижение на св. Кръст Господен

2020_09_14_001.JPG

Спаси, Господи, люди Твоя
и благослови достояние Твое,
победы на сопротивныя даруя,
и Твое сохраняя Крестом Твоим жительство

[Тропар на светия Кръст, глас 1]

На 14 септември († Въздвижение на Св. Кръст Господен, Кръстовден) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

"Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя. Максентий управлявал Италия със столицата Рим. Той бил жесток, користолюбив, властолюбив. Проявил се като тиранин. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил. Затова те потърсили избавление, помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.

През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа от Небето. И Бог му помогнал. В чудно видение му открил истината.

Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!

Войниците видели също това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил считан за лош предвестник, понеже е бил използван като оръдие за позорно наказание.

През настъпилата нощ Сам Господ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.

Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.

Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.

Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката ѝ дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: "С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина".

В памет на това събитие светата Православна църква прославя божествената сила на Кръста Господен като оръжие на победата и пее: “Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие, като даруваш на нашия благочестив народ победа над враговете и като пазиш чрез Кръста Си Твоето общество”.

Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.

Света Елена отишла в Палестина, за да види страната, гдето живял и страдал Спасителят. По поръка на своя син тя се погрижила да се издигнат църкви на местата, осветени от евангелските събития.

Езичници и евреи, от омраза към християните, се опитали да заличат и спомена за тези места. Те затрупали с пръст пещерата на Гроба Господен и поставили над нея идолско капище. Изображения на езически богове били дигнати и над Голгота и над Витлеемската пещера. Света Елена заповядала да разрушат капището, да съборят идолите и да разкопаят пещерата на светия Гроб. Близо до нея Константин изградил храм в чест на Христовото Възкресение. Той писал на Йерусалимския архиепископ Макарий и на палестинския управител да украсят храма великолепно. Църкви били издигнати също на Елеонската планина, над Витлеемската пещера и другаде.

Света Елена пожелала най-вече да открие самия Кръст, на който бил разпънат Спасителят. След дълги издирвания били намерени трите кръста, зарити в земята. При тях се намирала дъската с надписи. Но как да узнае кой от трите кръста е бил кръстът на Спасителя? По съвета на архиепископ Макарий били допрени кръстовете един след друг до болна жена. Щом се допрял до нея Христовият кръст, тя оздравяла. Умрял човек, когото носели към гробището, възкръснал, като бил доближен до животворящия Христов кръст. Тези чудеса разрешили всички съмнения.

Архиепископ Макарий застанал на специално издигнато място. Въздигнал високо кръста, та целия многоброен народ да го види и да му се поклони. След това го раздвижил на всички посоки. Християните се покланяли ниско и възклицавали радостно и умилително: "Господи, помилуй!"

Множество езичници и юдеи повярвали в Христа и приели свето Кръщение.

Това станало в 326 г.

Света Елена взела със себе си в дар за своя син част от светия Кръст и намерените при него гвоздеи, които някога са били забити в ръцете и нозете на Богочовека. Останалата част от Кръста, сложена в сребърен ковчег, се пазела благоговейно в йерусалимския храм “Възкресение Христово”. На Велики петък се изнасяла на Голгота за поклонение.

В 614 г. персийският цар Хозрой бил във война с Византийската империя. Той превзел Йерусалим, разрушил църквите там и отнесъл със себе си в Персия всички скъпоценности, които се намирали в тях. Между задигнатите светини бил и животворящият Господен Кръст.

Войната продължила дълго. Византийският император Ираклий успял да победи Хозрой, който скоро след това бил убит. Наследникът му сключил мир с Ираклий. Задължил се да върне пленниците и всичко, което баща му бил задигнал от Йерусалим и задържал в продължение на 14 години.

Тържествено император Ираклий възвърнал светинята – честния и животворящ Господен кръст – в Йерусалим. Християните от Йерусалим и околността, начело с Йерусалимския патриарх Захарий, всички с палмови клонки в ръце, излезли на Елеонската планина да посрещнат светия Кръст. Императорът бил облечен в разкошни царски дрехи, украсени със злато и скъпоценни камъни. На главата си носел царски венец. Като се приближил до Йерусалим, той поискал да носи сам Кръста. Но когато трябвало да мине през портите на Голгота, Кръстът бил задържан от невидима божествена сила. Невъзможно било да го носи по-нататък. Всички били изумени. Не знаели защо става това.

Патриарх Захарий видял ангел Господен на портите, светъл като мълния. Ангелът му казал:

- Не тъй нашият Господ е носел тук тоя Кръст, както вие го носите!

Смутен и развълнуван, патриархът се доближил до императора и му казал:

- Господарю, не в разкошни дрехи трябва да носиш Кръста, който обеднелият и страдал за нас Спасител е носел на раменете си в см”ирение и унижение!

Императорът веднага снел от себе си венеца и багреницата и облякъл прости дрехи. С непокрита глава и бос, без всякаква дреха внесъл в църквата Кръста Господен.

Патриархът го поставил на предишното му място за радост и утеха на целия християнски свят. Всички се молели и повтаряли:

- Господи, помилуй!... "


2020_09_14_002.JPG

2020_09_14_003.JPG

2020_09_14_004.JPG

2020_09_14_005.JPG

2020_09_14_006.JPG

2020_09_14_007.JPG

2020_09_14_008.JPG

2020_09_14_009.JPG

2020_09_14_010.JPG

2020_09_14_011.JPG

2020_09_14_012.JPG

Рождество Богородично в Айтос - Александър Звезданов 09/09/2020 - 07:31

Рождество Богородично в Айтос

2020_09_08_001.JPGНа Рождество Богородично (08 септември) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи света литургия. Службата огласяше Мария Ромил.

"И както вървяха. Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му. А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.

Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
...
А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят."
[Лука 10:38-42; 11:27-28]


"Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. В дълга редица поколения благородството се издигало непрекъснато, човешката природа ставала по-съвършена, докато най-после благословената двойка – Иоаким и Ана – се явила като благодатна почва, на която могла да поникне такава чудна издънка – пресвета Богородица.

На три дни път от Иерусалим се намирал малкият градец Назарет. Там живели праведните Йоаким и Ана, които светата Църква нарича "богоотци".

Иоаким произхождал от Давидовия род, а света Ана – от рода на Аарон. Били много щедри, милосърдни. За себе си изразходвали само една трета от доходите си. Другата трета жертвали за храма, а последната трета раздавали на бедните.

Всекидневна скръб помрачавала живота на тези добри хора: нямали деца. У израилтяните това се считало за голямо нещастие, понеже бездетните родители се лишавали от надеждата да имат за свой потомък очаквания Месия.

На един от големите празници Иоаким дошъл със свои роднини в Йерусалимския храм. Искал да принесе жертва на Бога. Храмът бил препълнен с народ. Застанал Иоаким пред първосвещеника и му открил желанието си. Първосвещеникът започнал да го укоряла, че заради греховете му Бог не го благословил с деца. При това положение той не бил достоен да принася жертва.

Иоаким се натъжил дълбоко. Излязъл от храма, като се утешавал с мисълта за безбройните милости на Бога към израилския народ.

По някое време скръбта му обаче станала толкова голяма, че не пожелал да се върне в къщи. Отишъл в пустинята, където пасяло стадото му. Там прекарал той в молитва и строг пост 40 дни. Молел се усърдно Бог да се смили над него, да извърши чудо – да стане и той баща, както някога Авраам станал баща в дълбоки старини.

Вестта за тревогата на Иоаким в Иерусалим стигнала в Назарет до Ана. Тя затъгувала дори повече от мъжа си. Считала себе си за причина за бездетството им. И като мъжа си почнала също тъй горещо да се моли на Бога да я облагодетелсва с рожба.

Веднъж, като работела в домашната си градина, видяла сред клоните на едно лаврово дърво гнездо с малки птиченца. Гледката на това щастливо гнездо я хвърлила в още по-голяма скръб.

- Само аз, Господи – казала тя със сълзи на очи, - съм мъртва и безжизнена. Цялата природа те прославя със своите плодове. Всички се радват на свои деца. Само аз съм бездетна като безводна пустиня... Господи, Господи! Ти си дарил на Сарра в старините й син. Чуй и мене. И аз ще Ти принеса роденото от мене в дар, за да бъде благословено в него Твоето милосърдие!

Ана вложила цялата си душа в тая молитва.

И ето – ангел Господен застанал пред нея и й казал:

- Ано, Ано, твоята молитва е чута. Твоите вопли преминаха облаците. Твоите сълзи капнаха пред Господа. Ти ще родиш благословена дъщеря, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Чрез нея ще бъде дадено спасение на целия свят. Ще я наречеш Мария.

Ана веднага дала обещание, че ако роди дете, ще го даде в служба на Бога.

Преди да сподели своята радост с мъжа си, тя отишла в Йерусалимския храм, за да благодари на Бога и там да повтори своето обещание.

В това време ангелът Господен се явил и на Иоаким в пустинята и му казал:

- Бог чу твоята молитва. Жена ти Ана ще роди дъщеря, която ще бъде ваша обща радост. За да се увериш в моите думи, иди в Йерусалим. Там при златните врата ще намериш жена си, на която вече е възвестена тази радост.

Щастливите съпрузи се срещнали в Йерусалим. Разплакали се взаимно за явяването на ангела и принесли заедно жертва в храма.

На 9 декември светата Православна църква чества празника Зачатие на света Ана. Това е денят, в която света Дева Мария се заченала в утробата ѝ. Девет месеца след това – на 8 септември – пречистата Дева се родила на света.

Като навършила три години, малката Мария, бъдещата пресвета Майка на Божия Син, Господ Иисус Христос, била заведена в Йерусалимския храм. Тъй родителите й изпълнили обещанието си: предали своята единствена рожба в служба на Бога.

В това време при храма живеели в отделни малки килии мъже, жени, девици, които посветили себе си изцяло на Бога и тъй водели чист, благочестив живот. Те били предобрази на бъдещите християнски монаси и монахини.

В тържествено шествие Ана се приближила с детето към храма. В ръцете на девойките, които придружавали Мария, както и в ръцете на другите присъстващи, горели свещи.

За да посрещнат Иоаким и Ана, с пение излезли из храма свещеници, начело с първосвещеника.

Ана поставила отроковицата Мария на първото стъпало на храма, който имал 15 високи стъпала. И станало голямо знамение. От никого не водена, от никого не покрепяна, Дева Мария изкачила леко и право всички стъпала. Почуда се изписала по лицата на всички присъстващи.

Малката Мария била оставена, като другите девици, да живее при храма. Тъй се лишила тя от родителите си, предадена изцяло на Бога.

Починал баща ѝ Иоаким на 80-годишна възраст. Като останала сама, света Ана се преселила от Назарет в Иерусалим. Сдобила се с жилище близо до дъщеря си. Молела се постоянно в храма до своята смърт.

Така в нежна възраст била обречена да изпита скръбно сиротство тази, която впоследствие с блажена радост приела върху себе си дълга да лекува сиротството на всички самотни, изоставени хора, да стане Майка Утешителка и Застъпница на всички сирачета.

На всяко богослужение се прославя пресвета Дева Мария, която се удостоила да бъде майка на нашия Спасител Господ Иисус Христос. Споменават се с благословение и нейните родители Йоаким и Ана като богоотци, като праотци на Бога, явил се в човешка плът за спасението на цялото човечество.

А на празника Рождество Богородично се пее следната песен:

"Рождението ти, Богородице Дево, донесе радост на цялата вселена, защото из тебе изгря Слънцето на правдата – Христос, нашия Бог, Който развърза клетвата, даде благословение и, като унищожи смъртта, дари ни вечен живот."


2020_09_08_002.JPG

2020_09_08_003.JPG

2020_09_08_004.JPG

2020_09_08_005.JPG

СтартПредишен [ 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ] 10 следващи странициСледващКрай
Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 02 февруари 2020 г. (Сретение Господне). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi139.png

Регистрация

 Брой на членовете 67 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 687118  общо

 7 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.32 секунда