Важно!
ВЕЛИК ПОСТ

30. март:
Преп. Йоан Лествичник

31. март:
Преп. Ипатий, еп. Гангърски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

На 23. февруари започна Великият пост. Как да постим може да прочетете ТУК

лек пост


Призив на Църковното настоятелство

Храм
храм Св. Иоан Кръстител - проект

23.03.2015 г. - водосвет
23.03.2015 г. - водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите това богоугодно дело

С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий на 23.03.2015 г Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил ослужи водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите строежа на храм "Св. Иоан Кръстител", които ще бъде изграден в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос.

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за построяването на най-новия храм в града, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за построяване и благоукрасяване на храма.


Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]


Който яде, да не презира оногова, който не яде; и който не яде, да не осъжда оногова, който яде, понеже Бог го е приел. [Пав до Рим 14:3]

news.gif 7 последни новини


Неделя на преподобна Мария Египетска - Александър Звезданов 29/03/2015 - 14:38

Неделя на преподобна Мария Египетска

2015_03_29_001.JPGВ Петата Неделя от Великия пост (29.03.2015 г., Неделя на преп. Мария Египетска, Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон) Негово Високоблагоговейнство свеещноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. арх. Михаил" в с. Караново. На клира службата огласяше Светла.

За благословение на богомолците бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на преп. Мария Египетска.

"Когато бяха на път, възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него:

ето, възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците;

и ще се поругаят над Него, и ще Го бичуват, и ще Го оплюят, и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.

Тогава се приближиха до Него Зеведеевите синове, Иаков и Йоан, и рекоха: Учителю, желаем да ни сториш, каквото поискаме.

Той ги попита: какво искате да ви сторя?

Те Му рекоха: дай ни да седнем при Тебе, един отдясно, а Друг отляво, в славата Ти.

Но Иисус им рече: не знаете, какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?

Те отговориха: можем. А Иисус им каза: чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;

но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.

И десетте, като чуха, почнаха да негодуват за Накова и Йоана.

А Иисус, като ги повика, рече им: знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях.

Но между вас няма да бъде тъй: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга;

и който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб.

Защото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина."
[Марк 10:32-45]


"Сведенията, които имаме за живота на преподобна Мария Египетска, научаваме от изповедта, която тя направила пред един старец – отшелник в пустинята на изток от река Йордан.

През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Той бил дете, когато дошъл за първи път в светата обител. В продължение на много години Зосима добросъвестно и точно изпълнявал монашеските правила, като прекарвал времето си в пост и молитва, в славословие и изучаване на Св. Писание. Преминал вече средата на житейския си път на земята, когато бил на 53 години, той бил смутен от странна мисъл: "Има ли на земята монах, който би могъл да ми покаже такива подвизи и добродетели, които аз да не съм извършил? Ще се намери ли в пустинята човек, който да е извършил повече от това, което съм извършил аз>? Когато мислел това, явил му се ангел Господен и казал: "О, Зосиме, досега се подвизаваше добре и премина похвално постническия подвиг. Има обаче много по-големи подвизи 6т тия, които ти си извършил. Ако искаш да узнаеш, още какви пътища за спасение има, отиди в манастира, който е близко до р. Йордан".

Зосима послушал дадения му от ангела съвет и веднага се отправил за посочения му манастир. Братята го приели с любов, и той им открил, че по Божие внушение е дошъл да се поучи от техния живот. Строг бил уставът в този манастир. Тих и свят бил животът на иноците в него. Те непрестанно работели и се молели, хранели се скромно – с хляб и вода, но преди всичко търсили благодатната храна на словото Божие. Малко говорели, и празна дума не излизала от устата им. За житейски работи изобщо не мислели. Рядко някой от братята напускал манастира, затова входната врата била винаги затворена.

Само един път в годината манастирските порти се отваряли. Това ставало в първата неделя на Великия пост. В този ден братята, след като се причащавали със светите Тайни, вземали по малко храна със себе си, напускали манастира и се отправяли към р. Йордан. Там те се прощавали един с друг, след което всеки сам се отдалечавал в пустинята, където прекарвал в благочестиви подвизи през целия Велик пост. В манастира се завръщали в неделята преди Възкресение Христово, Връбница. Никой никого не питал, в какви трудове е прекарал това време и кого е срещал в пустинята. Единствен свидетел за трудовете на всекиго била собствената му съвест.

През първия Велик пост след пристигането си в манастира старецът Зосима, по примера на всички братя, отишъл в пустинята, където денонощно изпълнявал своето молитвено правило. Телесните си сили подкрепвал с оскъдната храна, която носел със себе си, а душата хранел с нетленната храна на молитвата. Вървял 20 дни навътре в пустинята. Веднъж през време на молитва – било 12 часа през деня – Зосима забелязал с голямо учудване в далечината човек. Зарадван, той започнал да вика непознатия, но оня, като чул гласа на Зосима, започнал бързо да се отдалечава. Старецът тръгнал подире му, но не могъл да го настигне. Като дошъл до един пресъхнал поток, той със всички сили извикал към непознатия: "Защо бягаш от мене, грешния старец? Спри се! Благослови ме и се помоли за мен". Той чул отговор: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Тя, като се облякла в неговото расо, се приближила до него, поклонила му се и казала: "Отче Зосиме, ти трябва да ме благословиш и да се помолиш за мен, защото си свещеник и от много години стоиш пред светия престол и принасяш даровете на Божествените тайни." Смутен, старецът паднал на колене пред нея и казал: "Духовна майко, ти си се приближила до Бога, като си умъртвила своята плът. В тебе се проявяват небесни дарби: ти знаеш името ми и ме наричаш свещеник, а никога по-рано не си ме виждала. Затова ти трябва да благословиш." Тогава тя благословила:

– Да бъде благословен Бог, Който желае спасението на всяка човешка душа, – казала тя. Благодатта на Св. Дух те доведе тук, за да се погрижиш за тялото ми, когато дойде време да си отида оттук. Кажи ми, отче, как живеят християните и какво е състоянието на светата Божия църква?

– Поради молитвите на Своите светии Бог е дал мир на света, – отговорил старецът. Но и ти се помоли на Бога за целия свят и за мене грешния.

– На тебе, отче Зосиме, повече прилича да се молиш и за мене, и за всички, защото ти си свещеник и това ти е възложено ог Бога. Но ще изпълня послушанието, което ми възлагаш.

Като казала това, тя вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Навел глава, Зосима също стоял в безмълвие. Когато подигнал очи, той с почуда и смушение видял, че отшелницата се е отделила от земята, стояла във въздуха и продължавала да се моли. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята, обливал се в сълзи и повтарял само: "Господи, помилуй". В страха си той помислил, че пред него стои и се моли не жив човек, а привидение. Тогава чул гласа на отшелницата:

– Защо, отче Зосиме, те смущават такива мисли? Аз не съм дух, а грешна жена, но възродена чрез водата на кръщението. Не съм привидение, а съм земя, прах и пепел; истинска плът, която никога не е помисляла нещо духовно.

Като казала това, тя се прекръстила и добавила: Бог да ни избави от лукавия и от неговите примки, защото голяма борба води той против нас!

Като чул тези думи, старецът паднал пред краката й и просълзен казал:

– Разкажи ми за твоя живот и за твоите дела. Сега разбирам, защо Бог ме е довел в тази пустиня. Разкажи ми за твоите подвизи, не за да се похвалиш с тях, а за да ме поучиш.

– С какво мога да се похваля аз, която бях дълго време послушница на дявола? Срамувам се да разказвам за своя живот – отговорила му отшелницата. – Но аз ще ти разкрия делата си, за да разбереш, с колко срам е изпълнена душата ми. Ще ти разкажа всичко. Нищо няма да премълча. Но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град аз изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж – това беше по време на жътва – видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. Беше ми весело сред шумната и многолюдна тълпа. През всичкото време на пътуването по море аз съблазнявах моите спътници с безсрамното си поведение. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба? Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Беше толкова тясно, че с голяма мъка се промъкнах до вратата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, аз се дръпнах настрана, за да събера сили, защото мислех, че поради слабата ми женска сила не мога да вляза в църквата. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава аз се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, ридаех и се биех в гърдите за тежките си грехове Когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка. Като не свалях очи от този благ образ, аз започнах усърдно да се моля.

– "Пречиста Дево – шепнех аз – съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Подари ми тази милост, та да мога и аз да се поклоня на пречестния Кръст Господен! Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". Така се молех аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута от Нея. С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма, и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля:

– О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене голяма любов и велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние.

Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и веднага тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба и, след като разпитах, в каква посока се намира р. Йордан, продължих пътя си. Около 9 часа сутринта се сподобих да видя светия Кръст Христов, а при залез слънце стигнах до манастиря св. Йоан Предтеча, който е близко до р. Йордан. Като омих ръцете и лицето си в свещената река, аз се върнах в храма и се причастих със светите Тайни. Половината от единия хляб изядох и пих вода от светата река и спах на земята.

На другия ден преминах реката и, като се помолих на пресвета Богородица, дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих, очаквайки Бог да ме спаси от немощта на душата и от бурите на живота.

– Отдавна ли си дошла тук? – попита Зосима.

– Минаха вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

– А как преживя толкова време далеч от хората. С какво се хранеше?

– Трудно е да ти разкажа, какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад. Много се измъчвах, като си спомнях вкусната храна, която ядях в Египет. Когато приемах оскъдната храна в пустинята – треви и корени, аз желаех рибата и месото, които някога имах в изобилие. Тук често не намирах вода да утоля жаждата си, а си мислех за ония скъпи вина, от които някога пиех много. Понякога ми се явяваше желание да пея ония блудни песни, които по-рано ми причиняваха радост. Но дошла на себе си, аз почвах да плача и да се бия в гърдите, докато ме осияваше някаква чудна светлина и ме успокояваше.

Жестока беше борбата с блудните навици. Много пъти съм падала на земята и съм плакала до изнемога. Ден и нощ съм лежала безчувствена на земята, докато ме осияе оная чудна светлина и ме успокои. Дрехите ми изгниха, и тялото ми през тези дни на тежки изкушения трепереше от студ или гореше от слънчевия пек. Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4).

Зосима се учудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" (Евр. 4:12).

Като се заклела до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, тя отправила към него следната молба:

– Сега си иди, отче, а след една година пак ще ме видиш. Идущата година през Великия пост ти няма да излизаш от манастира. На Великия четвъртък дойди на оная страна на Йордан откъм мирските селения и донеси със себе си Св. Причастие. За последен път аз се причастих в манастира св. Иоан Предтеча, а сега искам да приема Св. Тайни в същия ден, когато Христос е причастил Своите ученици.

Като казала това, светицата поискала благословение от стареца и се отдалечила в пустинята.

Зосима целунал земята, на която стояла отшелницата, благодарил на Бога и се отдалечил оттам. Когато дошъл определеният ден, той се върнал в манастира, но никому не разказал онова, което видял в пустинята.

На другата година, в началото на Великия пост, Зосима заболял. Както предсказала преподобната, той не отишъл в пустинята. Но болестта скоро преминала. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което преди една година определила светата отшелница. Настъпила тиха, лунна нощ. Дълго чакал старецът на брега и усърдно се молел на Бога. Той искал още веднъж да види преподобната. Започнал да се тревожи и да тъгува, като мислил, че тя вече е идвала, но като не го намерила, си е отишла. Той се обезпокоил още повече от това,че по бреговете на реката не виждал никаква ладия, на която светицата би могла да премине реката. Унесен в тревожни размисли, той видял, че отшелницата бързо се приближава към брега. Тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изумен, старецът искал да се поклони пред нозете ѝ, но тя го спряла:

- Какво правиш, отче? Не забравяй, че си свещеник и в ръцете си носиш Светите Тайни.

– Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството – възкликнал Зосима.

По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие и като обърнала очи към небето, казала: "Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата си, смиром" (Лука 2:29).

След това тя се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". При раздялата Зосима я помолил да вземе от плодовете, които донесъл за нея от манастира, но тя едва се докоснала до тях. След като се помолили със стареца, преподобната преминала пак по водата на другия бряг и се отдалечила към пустинята.

След една година старецът Зосима изпълнил последната молба на отшелницата. Той дошъл на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. Натъжил се старецът и не знаел, къде да я погребе. Като оглеждал мястото около светата покойница, той забелязал на пясъка написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта".

От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира. Там той разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария. Всяка година в деня на нейната смърт те чествували паметта ѝ, а нейното житие предавали устно на по-младите монаси. По-късно йерусалимският патриарх Софроний записал това житие така, както го научил от устното предание.

Животът и благочестивите подвизи на преподобната Мария Египетска ни показват, до каква степен на падение може да достигне човек, когато се отдаде на греха и порока, и до каква висота на нравствено съвършенство може да се издигне, когато върви по пътя на вярата и добродетелта. Тежка е борбата с плътските страсти, порочните наклонности и лошите желания, но силата на покаянието преобразява човека. Вътрешната борба със злото, която в различна степен бушува в душата на всеки човек, изисква огромна духовна сила. Победител в тази борба може да бъде само онзи, който напрегне всичките си духовни сили и чрез искрена молитва заслужи Божията помощ. Така, по примера на преподобна Мария Египетска, ние ще можем да победим всички изкушения и като нея ще достигнем високо нравствено съвършенство."


2015_03_29_002.JPG

2015_03_29_003.JPG

2015_03_29_004.JPG

2015_03_29_005.JPG

2015_03_29_006.JPG

2015_03_29_007.JPG

2015_03_29_008.JPG

2015_03_29_009.JPG

2015_03_29_010.JPG

2015_03_29_011.JPG

2015_03_29_012.JPG

2015_03_29_013.JPG

2015_03_29_014.JPG


Пета събота от Велиикя пост - Александър Звезданов 28/03/2015 - 12:52

Пета събота от Велиикя пост

2015_03_28_001.JPG В петата събота от Великия пост (28.03.2015 г., Преп. Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Успение на Пресвета Богородица", с. Съдиево. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

Присъстваха жители и гости на селото. За благословение бе раздаден новият брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на утрешния празник - Неделя на св. Мария Египетска.

"Като излезе пак из пределите Тирски и Сидонски, Иисус отиде към Галилейско море през пределите на Десетоградие.

И доведоха при Него един глух и заеклив, и Го молеха да възложи на него ръка.

Иисус, като го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и, като плюна, докосна се до езика му;

и като погледна към небето, въздъхна и му каза: ефата, сиреч, отвори се.

И веднага се отвори слухът му, и се развързаха връзките на езика му, и заговори чисто.

И заповяда им, никому да не кажат. Но, колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха.

И извънредно се чудеха и казваха: всичко хубаво върши: и глухите прави да чуват, и немите - да говорят." [Марк 7:31-37]


2015_03_28_002.JPG

2015_03_28_003.JPG

2015_03_28_004.JPG

2015_03_28_005.JPG

2015_03_28_006.JPG 2015_03_28_007.JPG

2015_03_28_008.JPG

2015_03_28_009.JPG

2015_03_28_010.JPG

2015_03_28_011.JPG


В Айтос бе прочетен целия Богородичен акатист - Александър Звезданов 27/03/2015 - 19:28

В Айтос бе прочетен целия Богородичен акатист

2015_03_27_001.JPGВ петъка на петата седмица от Великия пост (27.03.2015 г, Св. мчца Матрона Солунска) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи малко повечерие с целия Богородичен акатист.

След като в петъците на първите четири седмици от Великия пост бяха прочетени последователно четирите статии на Богородичния акатист, днес бе прочетен целият текст на акатиста.

"На тебе, Богородице, поборница-воевода, ние твоите раби, след като се избавихме от злини, пеем победни и благодарствени песни. И понеже имаш непобедима сила, от всякакви опасности ни освободи, та велегласно да ти пеем: радвай се Невесто неневестна!" [Канон 1 от Богородичния акатист]

2015_03_27_002.JPG

2015_03_27_003.JPG

2015_03_27_004.JPG

2015_03_27_005.JPG

2015_03_27_006.JPG

2015_03_27_007.JPG


Прием на ученици в Духовните семинарии - Александър Звезданов 27/03/2015 - 08:01

Прием на ученици в Духовните семинарии

Пловдивска Духовна Семинария

Средно Общообразователно Духовно Училище
Пловдивска Духовна Семинария
"Св. Св. Кирил и Методий"
ОБЯВЯВА
прием на ученици за учебната 2015 - 2016 г.


За учебната 2015/2016 год. в Пловдивска духовна семинария “Св. Св. Кирил и Методий” ще се приемат за редовен курс на обучение ученици завършили 7-ми с примерно поведение и добър успех.

Най-късно до 11 юли 2015г. (събота), всички кандидати трябва да подадат молби до Ректора на Семинарията, към които да приложат следните документи:

1. Православно свидетелство за Свето Кръщение.
2. Свидетелство за завършен клас или диплома за завършено основно образование.
3. Препоръчително писмо от Епархийския архиерей (по служебен път).
4. Медицинско свидетелство, лична амбулаторна карта и ксерокопие от здравноосигурителната книжка на стр. 1, 2, 29 и 30 с нанесени имунизации.
5. Саморъчно написана автобиография.
6. Молба до ректора на семинарията (попълва се по образец в канцеларията).

Документи ще се приемат с препоръчана поща (ксерокопия) и по електронен път на е-mail адрес seminaria@nat.bg На посочен от кандидатите електронен адрес ще бъде изпратено потвърждение с входящ номер за получените документи.

ИЗПИТЪТ ЩЕ ПРОТЕЧЕ ПО СЛЕДНИЯ РЕД:

1. Събеседване
2 Изпит по Пеене за проверка на музикалния слух на кандидата - гамата и една песен по желание (препоръчително е да бъде църковна).
3. Молитвата "Отче наш" наизуст – на български или църковнославянски език.

ПРИЕМНИЯТ ИЗПИТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 11 ЮЛИ 2015 ГОД. (СЪБОТА) ОТ 9:00 ЧАСА В СГРАДАТА НА СЕМИНАРИЯТА.

Съвместно с Министерството на образованието и науката, следвайки Европейските програми, Пловдивска духовна семинария дава стипендия на всеки ученик с отличен успех. Полага се и стипендия на ученици от социално слаби семейства.

Учениците - семинаристи живеят на пълен пансион и са на издръжка на Светия Синод на Българската православна църква. Учениците заплащат всяка година фондова такса в размер на една минимална работна заплата, която внасят на две части в началото на всеки учебен срок.

ПРИ НАЛИЧИЕ НА КАНДИДАТИ И СВОБОДНИ МЕСТА, РЪКОВОДСТВОТО НА СЕМИНАРИЯТА ВЗЕ РЕШЕНИЕ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ВТОРИ ПРИЕМЕН ИЗПИТ, КОЙТО ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ НА 5 СЕПТЕМВРИ 2015 Г. (СЪБОТА) ОТ 9.00 ЧАСА В СГРАДАТА НА СЕМИНАРИЯТА. ДОКУМЕНТИ ЩЕ СЕ ПРИЕМАТ ДО 05.09.2015 Г.

ПРИЕТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ЯВЯТ В СЕМИНАРИЯТА НА 13 СЕПТЕМВРИ 2015 ГОД. ЗА НАСТАНЯВАНЕ. ТЪРЖЕСТВЕНОТО ОТКРИВАНЕ НА УЧЕБНАТА ГОДИНА ЩЕ СТАНЕ НА 15 СЕПТЕМВРИ 2015 ГОД.

СПРАВКИ В КАНЦЕЛАРИЯТА НА ТЕЛЕФОН 032 / 66 43 54


Благовещение - Александър Звезданов 25/03/2015 - 15:10

Благовещение

2015_03_25_001.JPG

Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою,
благословенна Ты в женах
и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.



На Благовещение, 25. март, негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия. На клира службата огласяше Галина попРомилова.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Йосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.

Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.

А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.

И рече ѝ Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида; и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.

А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?

Ангелът ѝ отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий. Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец; защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.

Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея. [Лука 1:26-38]"


На Благовещението, когато архангел Гавриил съобщава на пресвета Богородица, че ще роди Христос, е посветена известната песен "Аве, Мария", която, всъщност, е "Богородице Дево, радвай се" на латински език.

AVE MARIA

Ave Maria
Gratia plena
Maria, gratia plena
Maria, gratia plena
Ave, ave dominus
Dominus tecum
Benedicta tu in mulieribus
Et benedictus
Et benedictus fructus ventris
Ventris tuae, Jesus.
Ave Maria

Ave Maria
Mater Dei
Ora pro nobis peccatoribus
Ora, ora pro nobis
Ora, ora pro nobis peccatoribus
Nunc et in hora mortis
Et in hora mortis nostrae
Et in hora mortis mortis nostrae
Et in hora mortis nostrae.
Ave Maria
РАДВАЙ СЕ, МАРИЯ

Радвай се, Мария,
изпълнена с благодат.
Мария, изпълнена с благодат.
Мария, изпълнена с благодат.
Радвай се, радвай се, Господ,
Господ е с Тебе.
Благословена Ти между жените,
и благословен,
и благословен плода на утробата Ти,
на Твоята утроба, Иисус.
Радвай се, Мария.

Радвай се, Мария,
майко Божия.
Моли се за нас грешниците,
моли се, моли се за нас
моли се за нас грешниците,
сега и в часа на смъртта,
и в часа на нашата смърт,
и в часа на смъртта, на нашата смърт,
и в часа на нашата смърт.
Радвай се, Мария


2015_03_25_002.JPG

2015_03_25_003.JPG

2015_03_25_004.JPG

2015_03_25_005.JPG

2015_03_25_006.JPG

2015_03_25_007.JPG

2015_03_25_008.JPG

2015_03_25_009.JPG

2015_03_25_010.JPG

2015_03_25_011.JPG

2015_03_25_012.JPG

2015_03_25_013.JPG

2015_03_25_014.JPG

2015_03_25_015.JPG

2015_03_25_016.JPG

2015_03_25_017.JPG 2015_03_25_018.JPG

2015_03_25_019.JPG

2015_03_25_020.JPG


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 24/03/2015 - 13:40

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg25. март - сряда († Благовещение - Ден на майката)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

27. март - петък (Св. мчца Матрона Солунска)
15:30 ч - Малко повечерие с целия Богородичен канон и акатист в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

28. март - събота (Преп. Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св Богородица" - с. Съдиево

29. март - неделя († 5 Неделя на Великия пост ­- Преп. Мария Египетска. Преп. Марк, еп. Аретусийски и св. Кирил дякон.)
9:00 ч - Св. литургия в храм "Св. Арх. Михаил" - с. Караново


Водосвет за здраве на строителите - Александър Звезданов 23/03/2015 - 15:15

Водосвет за здраве на строителите на новия храм "Св. Иаон Кръстител"

2015_03_23_001.JPGС благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий на 23.03.2015 г от 10 ч. Негово Високоблагоогвейнство свещеноиконом Ромил отслужи водосвет за благословение на изграждането на новия храм "Св„ Иоан Кръстител", който ще бъде изграден в лесопарк "Славеева река" в Айтос, и за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите това богоугодно дело и на всички жители на града.

На водосвета присъстваха кмета на Айтос г-н Едрев, заместник кметовете г-жа Димова и г-н Димитров, общински съветници, бизнесмени, ангажирани със строежа на храма, и граждани на Айтос. Накрая всички присъстващи бяха поръсени със светена вода за здраве и спасение.

Водосвет е обред, при който чрез молитви, призоваване на Светия Дух и кръстообразно благославяне на водата посредством ръката на свещеника, тя се освещава и става "лечителна за душите и телата и прогонваща всяка съпротива сила".

2015_03_23_002.JPG

2015_03_23_003.JPG

2015_03_23_004.JPG

2015_03_23_005.JPG

2015_03_23_006.JPG

2015_03_23_007.JPG

2015_03_23_008.JPG

2015_03_23_009.JPG

2015_03_23_010.JPG

2015_03_23_011.JPG

2015_03_23_012.JPG

2015_03_23_013.JPG

2015_03_23_014.JPG

2015_03_23_015.JPG

2015_03_23_016.JPG

2015_03_23_017.JPG

2015_03_23_018.JPG

2015_03_23_019.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой осми от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 29.03.2015 г. (Неделя на преп. Мария Египетска). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi092.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 311311  общо

 4 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.21 секунда