Важно!
РОЖДЕСТВЕНСКИ ПОСТ

21. ноември:
† Въведение Богородично (Ден на православната християнска младеж и семейство) (Разрешава се риба)

22. ноември:
Св. ап. Филимон. Св. Михаил воин, българин
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

На 15. ноември започна Рождественския пост. Как да постим може да прочетете ТУК


храм Св. Възкресение Лазарово - завършен строеж_25_06_2014
25.06.2014 г - строежът е завършен

Зографисване - завършен първи етап
Завършен е първият етап от изписването на храма

Поставен е иконостас
14.10.2014 г. - Поставен е иконостас
и част от иконите в него
С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий Църковното насотятелство при храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - гр. Айтос, започна изграждането на нов православен храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на града.

Строежът на храма започна на 17. януари 2014 г. и приключи на 25. юли 2014 г., в началото на октомври приключи и първият етап от зографисването на храма, а на 14.10.2014 г е поставен и иконостаса.

Предстои оборудване с църковна утвар и довършване на стенописите. За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за завършването на храма, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за благоукрасяване на новия православен храм.


Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]

"Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците." [Мат 7:12]
news.gif 7 последни новини


Снимки от тройния празник на митрополит Иоаникий - Александър Звезданов 15/11/2014 - 10:29

Снимки от тройния празник на митрополит Иоаникий

2014_11_04_ioanikij_001.jpg На 04. ноември (Преп. Йоаникий Велики. Св. свщмчци Никандър, еп. Мирски и Ермей презвитер) Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий празнува имен ден. Наред с това дядо Иоаникий отбеляза и 75-годишния си юбилей и 35 години от избирането му за Сливенски митрополит.

На празника на митрополит Иоаникий присъстваха Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит, български митрополити, епископи и архимандрити, свещеници и игумени от Сливенска епархия, представителите на Руския и на Румънския пратриарси, областните управители на Сливен ,Бургас и Ямбол, кметовете на Сливен, Бургас и Ямбол, представители на държавни и общински учреждения, на обществени организации, бизнесмени, близки и приятели на Митрополита и стотици православни християни от епархията.

2014_11_04_ioanikij_002.jpg

2014_11_04_ioanikij_003.jpg

2014_11_04_ioanikij_004.jpg

2014_11_04_ioanikij_005.jpg

2014_11_04_ioanikij_006.jpg

2014_11_04_ioanikij_007.jpg

Снимките са любезно предоставени на сайта на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, от Котелнюз.ком, където може да видите и едночасово видео от тройния празник на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий. За видеото, моля, щракнете ТУК.


Света литургия в с. Лясково - Александър Звезданов 10/11/2014 - 16:21

Света литургия в с. Лясково

2014_11_09_001.JPGВ седма Неделя след Неделя подир Въздвижение (09.11.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. архангел Михаил" в с. Лясково по случай храмовия празник, който е и празник на селото. Службата сладкагласно огласяше Галина попРомилова. Присъстваха кмета на Лясково г-н Енчо Бакалов, жители и гости на селото.

"И ето, дойде един човек, на име Иаир, който беше началник на синагогата, и, като падна пред нозете на Иисуса, молеше Го да отиде дома му,
защото той имаше едничка дъщеря, на около дванайсет години, и тя беше на умиране. А когато Иисус отиваше, народът се притискаше о Него.
И една жена, която от дванайсет години страдаше от кръвотечение и която бе разнесла по лекари целия си имот и не могла да бъде излекувана ни от едното,
приближи се изотзад, допря се до края на дрехата Му; и веднага кръвотечението и престана.
И рече Иисус: кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, рече Петър и ония, които бяха с Него: Наставниче, народът Те обкръжава и притиска, а питаш: кой се допря до Мене?
Но Иисус рече: допря се някой до Мене, понеже усетих, че излезе сила от Мене.
Жената, като видя, че не можа да се укрие, разтреперена се приближи и, като падна пред Него, изяви Му пред целия народ, защо се бе допряла до Него, и как веднага се е излекувала.
А Той и рече: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром!
Докато още говореше, дойде някой от дома на началника на синагогата, и му рече: дъщеря ти умря; не прави труд на Учителя.
Но Иисус, като чу това, отговори му и рече: не бой се, само вярвай, и спасена ще бъде.
А когато стигна в дома, не позволи никому да влезе, освен на Петра, Йоана и Накова, и на бащата и майката на момичето.
Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: не плачете; тя не е умряла, а спи.
И смееха Му се, защото знаеха, че тя е умряла.
А Той, като отпрати всички навън я хвана за ръка, извика: момиче, стани!
И възвърна се духът й; тя веднага стана; и Той заповяда да й дадат да яде.
И се почудиха родителите й. А Той им заповяда да не казват никому за станалото.[Лука 8:41-56]"


След светата литургия бе отслужен водосвет за здраве и благоденствие на жителите на селото и бе осветен курбан, които бе раздаден на богомолците.

В края на службата о. Ромил благодари на кмета на селото за послушанието, което е имал към свещеника си за организирането на празника и напомни, че църковните празници продължават до отдание на празника, а не са само един ден.

2014_11_09_002.JPG

2014_11_09_003.JPG

2014_11_09_004.JPG

2014_11_09_005.JPG

2014_11_09_006.JPG

2014_11_09_007.JPG

2014_11_09_008.JPG

2014_11_09_009.JPG

2014_11_09_010.JPG

2014_11_09_011.JPG

2014_11_09_012.JPG

2014_11_09_013.JPG

2014_11_09_014.JPG

2014_11_09_015.JPG

2014_11_09_016.JPG

2014_11_09_017.JPG

2014_11_09_018.JPG

2014_11_09_019.JPG

2014_11_09_020.JPG

2014_11_09_021.JPG

2014_11_09_022.JPG

2014_11_09_023.JPG

2014_11_09_024.JPG

2014_11_09_025.JPG

2014_11_09_026.JPG

2014_11_09_027.JPG

2014_11_09_028.JPG

2014_11_09_029.JPG

2014_11_09_030.JPG


Архиерейска света литургия и пострижение - Александър Звезданов 09/11/2014 - 15:39

Архиерейска света литургия и пострижение в с. Караново, общ. Айтос

2014_11_08_0001.JPGНа Архангелов ден (08. ноември - Събор на св. архангел Михаил. Св. мчк Ангел Лерински) в наскоро ремонтирания храм "Св. архангел Михаил" в айтоското село Караново малко след 8 часа започна утринното богослужение. По случай празника храмът бе богато украсен с цветя и зеленина.

С камбанен звън пред двора на храма свещениците посрещнаха Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий.

Негово Високопреосвещенство подстрига за четец второкурсникът от Пловдивската духовна семинария Ромил, племенник на предстоятеля на храма о. Ромил, а след това заедно със свещеници от Сливенска епархия отслужиха чина на обновление на храм.

След обновлението на храма Негово Високопреосвещенство митрополит Иоаникий в съслужене със свещеници от Сливенска епархия отслужи света литургия, каквато не е отслужвана в карановския храм повече от 30 години. Службата бе огласяна от хора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

На службата присъстваха кмета на Община Айтос г-н Васил Едрев, зам. кмета г-жа Мариана Димова и кмета на селото г-жа Надя Димитрова, много православни християни от селото и гости от Айтос, както и родителите на новопостригания четец.

В проповедта си след светата литургия дядо Иоаникий говори за възхищението си от нашите предци, за които (въпреки, че не са живели богато) на първо място в живота им е била вярата и затова най-личната сграда във всяко село е бил храма. Архиереят говори с примери от живота си за изключителното значение на поста, покаянието и Светото Причастие за телесното и душевното здраве на християнина.

2014_11_08_0002.JPG

2014_11_08_0003.JPG

2014_11_08_0004.JPG

2014_11_08_0005.JPG

2014_11_08_0006.JPG

2014_11_08_0007.JPG

2014_11_08_0008.JPG

2014_11_08_0009.JPG

2014_11_08_0010.JPG

2014_11_08_0011.JPG

2014_11_08_0012.JPG

2014_11_08_0013.JPG

2014_11_08_0014.JPG

2014_11_08_0015.JPG

2014_11_08_0016.JPG

2014_11_08_0017.JPG

2014_11_08_0018.JPG

2014_11_08_0019.JPG

2014_11_08_0020.JPG

2014_11_08_0021.JPG

2014_11_08_0022.JPG

2014_11_08_0023.JPG

2014_11_08_0024.JPG

2014_11_08_0025.JPG

2014_11_08_0026.JPG

2014_11_08_0027.JPG

2014_11_08_0028.JPG

2014_11_08_0029.JPG

2014_11_08_0030.JPG

2014_11_08_0031.JPG

2014_11_08_0032.JPG

2014_11_08_0033.JPG

2014_11_08_0034.JPG

2014_11_08_0035.JPG

2014_11_08_0036.JPG

2014_11_08_0037.JPG

2014_11_08_0038.JPG

2014_11_08_0039.JPG

2014_11_08_0040.JPG

2014_11_08_0041.JPG

2014_11_08_0042.JPG

2014_11_08_0043.JPG

2014_11_08_0044.JPG

2014_11_08_0045.JPG

2014_11_08_0046.JPG

2014_11_08_0047.JPG

2014_11_08_0048.JPG

2014_11_08_0049.JPG

2014_11_08_0050.JPG

2014_11_08_0051.JPG

2014_11_08_0052.JPG

2014_11_08_0053.JPG

2014_11_08_0054.JPG

2014_11_08_0055.JPG

2014_11_08_0056.JPG

2014_11_08_0057.JPG

2014_11_08_0058.JPG

2014_11_08_0059.JPG

2014_11_08_0060.JPG

2014_11_08_0061.JPG

2014_11_08_0062.JPG

2014_11_08_0063.JPG

2014_11_08_0064.JPG

2014_11_08_0065.JPG

2014_11_08_0066.JPG

2014_11_08_0067.JPG

2014_11_08_0068.JPG

2014_11_08_0069.JPG

2014_11_08_0070.JPG

2014_11_08_0071.JPG

2014_11_08_0072.JPG

2014_11_08_0073.JPG

2014_11_08_0074.JPG

2014_11_08_0075.JPG

2014_11_08_0076.JPG

2014_11_08_0077.JPG

2014_11_08_0078.JPG

2014_11_08_0079.JPG

2014_11_08_0080.JPG

2014_11_08_0081.JPG

2014_11_08_0082.JPG

2014_11_08_0083.JPG

2014_11_08_0084.JPG

2014_11_08_0085.JPG

2014_11_08_0086.JPG

2014_11_08_0087.JPG

2014_11_08_0088.JPG

2014_11_08_0089.JPG

2014_11_08_0090.JPG

2014_11_08_0091.JPG

2014_11_08_0092.JPG

2014_11_08_0093.JPG

2014_11_08_0094.JPG

2014_11_08_0095.JPG

2014_11_08_0096.JPG

2014_11_08_0097.JPG

2014_11_08_0098.JPG

2014_11_08_0099.JPG

2014_11_08_0100.JPG

2014_11_08_0101.JPG

2014_11_08_0102.JPG

2014_11_08_0103.JPG

2014_11_08_0104.JPG

2014_11_08_0105.JPG

2014_11_08_0106.JPG

2014_11_08_0107.JPG

2014_11_08_0108.JPG

2014_11_08_0109.JPG


Пета Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 03/11/2014 - 06:48

Пета Неделя след Неделя подир Въздвижение

2014_11_02_001.JPGВ Петата Неделя след Неделя подир Въздвижение (02.11.2014 г.) Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи света литургия.

"Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висок и всеки ден пируваше бляскаво.
Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар - злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се по-каят.
Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят. [Лука 16:19-31]"


В проповедта си о. Ромил говори за новозаветната притча за Лазаря и напомни на всички, че всички правила за праведен живот са дадени в Новия завет на възкръсналия наш Спасител Иисус Христос и че, ако не не слушаме Неговото о слово и не повярваме, то никакви чудеса няма да ни доведат до вярата в Бога.

В края на службата о. Ромил обяви, че на Архангеловден (08. ноември - † Събор на св. архангел Михаил. Св. мчк Ангел Лерински) от 9:00 ч. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий ще отслужи света литургия в храм "Св. Архангел Михаил" - с. Караново, общ. Айтос.

Преди да раздаде нафора о. Ромил показа Новия завет на о. Петър Киприлов, предоставен от правнучката му, който бе поставен за поклонение.

2014_11_02_002.JPG

2014_11_02_003.JPG

2014_11_02_004.JPG

2014_11_02_005.JPG

2014_11_02_006.JPG

2014_11_02_007.JPG

2014_11_02_008.JPG

2014_11_02_009.JPG

2014_11_02_010.JPG

2014_11_02_011.JPG

2014_11_02_012.JPG

2014_11_02_013.JPG

2014_11_02_014.JPG

2014_11_02_015.JPG

2014_11_02_016.JPG

2014_11_02_017.JPG

2014_11_02_018.JPG

2014_11_02_019.JPG

2014_11_02_020.JPG

2014_11_02_021.JPG


Заупокойна света литургия на Задушница - Александър Звезданов 01/11/2014 - 19:15

Заупокойна света литургия на Задушница

2014_11_01_001.JPG"Той не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи" [Лук. 20:38]

Светата Православна Църква е отредила в съботата преди Събор на св. архангел Михаил (Архангеловден) да почитаме паметта на нашите обични покойници. Празникът се нарича Задушница. Тази година Архангеловден се пада в следващата събота, затова тази събота е Архангелова Задушница.

Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил отслужи първата заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос. Галина попРомилова сладкогласно огласяше службата.

2014_11_01_002.JPG

2014_11_01_003.JPG

2014_11_01_004.JPG

2014_11_01_005.JPG

2014_11_01_006.JPG

2014_11_01_007.JPG

2014_11_01_008.JPG

2014_11_01_009.JPG

2014_11_01_010.JPG

2014_11_01_011.JPG

2014_11_01_012.JPG

2014_11_01_013.JPG

2014_11_01_014.JPG

2014_11_01_015.JPG

2014_11_01_016.JPG

2014_11_01_017.JPG

2014_11_01_018.JPG

2014_11_01_019.JPG


Свещеник Петър е живял с вярата за принадлежност към народа - Александър Звезданов 01/11/2014 - 12:46

Свещеник Петър е живял с вярата за принадлежност към народа

o_Romil_kniga.JPGИнтервю с предстоятеля на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в Айтос, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил, за биографичната книга на свещеник Петър Киприлов

– Как е открита биографията на свещеник Петър, от която става ясно, че е завършена на 20.10.1929 год.?

Димитър Ошавков и членове на Тракийското дружество откриват зетя на свещеник Петър Киприлов, който е на 96 години и живее в Бургас. Казва се Енчо Илиев. Той притежавал тази биография и я дарил на дружеството с молба да бъде запазена за поколенията.

– Чии са заслугите за издаване на биографичната книга за свещеник Петър?

На първо място на църковното настоятелство на храм "Св. Димитрий" в Айтос, на Александър Звезданов, Куцар Станчев, Анка Желязкова, Ирена, Стела и на много други, които прегърнаха идеята за тази творба.

– Как стигнахте до идеята за издаването ѝ?

В село Вресово, което е първата енория на отец Киприлов, се празнуваха 110 години от построяването на храма. Първият камък е положен от свещеник Петър. По този повод църковното настоятелство в селото взе решение да се увековечи паметта на свещенослужителя. Със собствени средства се съгради малка чешма при входа на храма и се постави плоча в негова памет. Непосредствено след това се срещнах с един от бившите църковни настоятели Димитър Ошавков. Той ми донесе копие от биографичната книга за отец Петър. Запознах църковните настоятели с нея и решихме да я издадем. Получихме разрешение за издаването ѝ от Епархийския съвет.

Пръв се запозна с тази биографична книга митрополит Иоаникий. Оценката му беше, че е това е едно от най-добрите неща, излязло за отеца. С негова благословия издадохме биографията. Част от тиража предоставяме на Сливенска митрополия, за да може до всяка една църква в епархията да достигне тази книжка, в която има много българщина.

– Какво ви е направило впечатление от живота на този родолюбец?

Едно от нещата е неговата хубост. Тя е възпята и в песен. Малко са хората днес, които ще бъдат възпяти по този начин, не само за хубостта, но и за начина си на живот. За мен неговата физическа красота е била обвита с духовна такава. Той е бил изключително будно дете и от ранна възраст усърдно е изучавал в килийното училище псалтир, книжнина, църковни дисциплини. Неслучайно гръцкият свещеник сериозно е възнегодувал, че това дете е било по-будно и ученолюбиво, което не се е харесвало на тамошната власт. Въпреки всичко, Пею е получил добро за времето си образование и поема пътя, по който сее светлината на просветата. Но като че ли това не му е било достатъчно.

– Какво е предизвикало борбеността на отеца?

Това, че неговият род остава в пределите на Османската империя, не му е давало покой. Това е и една от причините да участва в създаването на революционните комитети. Наред с революционния си дух той е бил непрестанен застъпник за църковна независимост. Успява да види независимостта на православната църква като екзархия. След много перипетии успява да влезе и в България.

– Защо казват, че неговият подвиг е мъченически?

Това е човек, който не се отказва от вярата си, от българското си самосъзнание, дори и тогава, когато на езика му е изливан разтопен оловен куршум. С вярата, с мисъл за принадлежност към този народ, той е издържал и това мъчение. Това е станало, когато в края на април 1903 г. бил арестуван в с. Пирок от турците заради подготовката на Преображенското въстание. Няколко дни по-късно бил отведен в затвора в Лозенград. Всяка вечер бил измъчван и изпитван да каже виновниците за бунта. Поставяли го да коленичи на торби с орехи, а между краката му прекарали едно дърво и в краищата му сядали двама турци. Това било повтаряно 4 пъти в продължение на няколко дни. А след като му излели стопения куршум в устата, за да му се надсмеят, му предложили и кафе. Едва на 21-я ден дошъл градският лекар Леон ефенди Караманлията, който му бил и приятел, отрязал куршума от езика и раните му започнали да заздравяват.

Отецът бил осъден на 101 години тъмничен затвор. В Одрин комисията се трогнала от мъченията, на които бил подложен и му дали 15 години. Тук директорът на затвора го обикнал и го направил надзирател на всички български затворници. Възползвайки се от това, той и Спас Добрев от Свиленград тайно донасяли всичко на белгийския консул. Организирали бунт и отделили българите от останалите затворници. На Великден 1904 год. били амнистирани. Останал 10-тина дни в Лозенград, той разбрал, че офицерите искат да го убият и минал границата.

Но за него било много мъчително, защото при ареста му семейството му било разпиляно. Всичките му деца били пръснати в различни посоки - в Поморие, Вресово, Карнобат. Събирането на 9-членното му семейство е било един мъчителен и продължителен процес. Въпреки трудностите и нищетата отец Петър успял да събере челядта си, с която заживял в с. Вресово. Тук започва да води енорията, впоследствие обхваща и други села около Айтос.

– Свещеникът е погребан в двора на айтоския храм. Как открихте гроба му?

Когато оглавих храма, в двора имаше един камък, в който се препъваха всички. Имаше съмнения, че е гробът на отец Петър. От другата страна на входа пак се виждаха два камъка. Според канона на църквата срещу апсидата и до нея би било редно да бъдат погребвани свещеници. Поисках благословението на митрополита да изровим камъните. За наша голяма радост ние открихме мощите на трима мъченици, така си позволявам да ги нарека. Под големия камък беше гробът на отец Петър Киприлов. С една тухличка търкахме по нея и излезе името му - свещеник Петър. Под другия камък намерихме мощите на свещеник Андон, който мъченически е заклан от черкезите до с. Съдиево. Третият гроб е на отец Димитър, посечен от черкезите на моста до с. Пирне. Двамата били заклани броени дни преди Освобождението. Костите на тримата препогребахме в двора на храма.

– Какво послание ни е оставил свещеник Петър?

Най-добре го е казал самият свещеник Петър: "Деца, не забравяйте Тракия, за която България проля толкова скъпа кръв. Имайте вяра в Световната правда. Бог бди над Тракия!"

Източник: Бургас Нюз


Ден на народните будители, Задушница или "Хелоуин"??? - Александър Звезданов 31/10/2014 - 18:12

Ден на народните будители, Задушница или "Хелоуин"???

Varnenski_Ioan.jpgИзявление на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод отбелязването на Хелоуин:

„Обични в Господа братя и сестри,

В последно време думата Хелоуин предизвиква интерес сред младите ни ученици и сред нашето младо поколение. Тази дума създава вихър от емоции, чувства, преживявания. Но какво значи тя?

Името "Хелоуин" произлиза от средновековен английски език. Хелоуин е разночетене на "All Hollow's Eve", с което римокатолиците обозначават нощта към техния празник на Всички светии - 31 октомври срещу 1-ви ноември. До VIII век празникът "Всех святих", както е известен в православния свят се е празнувал и на Изток, и на Запад в Първата неделя след Петдесетница (т.е. като подвижен празник през лятото). И днес Православната Църква почита всички светии именно в тази неделя. Но в Рим папа Бонифаций IV в 609 г., както и папа Григорий ІІІ (731-741) самостоятелно решават да преместят почитането на Всички светии на 1 ноември, за да преодолеят вкоренените келтски езически традиции в Западна Европа, Британия и Ирландия, поддържани някога от друидите - келтските жреци и магьосници. Очевидно датата, както и съдържанието на Хелоуин имат стар и откровено езически произход. Още преди Рождество Христово, а и след това келтите празнували своята Нова Година - Самайн - в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. С това те отбелязвали края на светлата (лятната) част от годината и началото на тъмната (зимната) част. Това бил моментът, както те вярвали, когато между отвъдния свят и света на живите границите се размивали. Вследствие на това живите можели да преминат в отвъдните измерения, а от там съответно в нашия свят нахлували умрели герои, митични персонажи и множество "богове" и "богини". Тази нощ се свързвала със странни и често страховити събития, които се разказват в келтските митове и легенди. Днес има новоезичници (паганисти), друидски ордени и други подобни религиозни общности, които продължават да празнуват Самайн.

В Стария Завет Господ заръчва чрез св. пророк Мойсей да не скланяме сърцето си към езически вярвания и практики така, както еврейският народ не трябвало да се влияе от египетското, ханаанското, или което и да било друго идолопоклонство [срв. Левит 18:3].

В Новия завет Господ Иисус Христос ни е дал притчата за богаташа и бедния Лазар [Лука 16:26]. В нея виждаме че преминаването между света на живите и света на починалите е невъзможно. Евангелието е благата вест за Христовата победа над греха и смъртта и представлява откровение за живота след живота! Докато Хелоуин представлява апотеоз на тлението и смъртта, която се представя в цялата й грозота и безизходност. Безизходност - особено за тези, които живеят без вяра във възкръсналия Спасител Христос. Така Хелоуин лишава човека от идеята за неговата богообразност, от стремежа към преобразяване, от надежда за вечен и блажен живот с Бога и Неговите светии. Хелоуин е особено неприемлив за православното съзнание поради това, че той предлага на децата и възрастните директна среща с демоните - поднебесните духове на злобата, които според Свещеното Писание търсят всякакви начини да погубят човека. Подмяната на истината в Хелоуин се състои в това, че този "псевдопразник" се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Оттук идва и най-голямата заплаха за децата ни - те свикват с мисълта, че не е грях, а дори е забавно да отмъстиш и е позволено да правиш пакости, ако съседите не те почерпят с бонбони, когато ги посетиш, маскиран като вампир, вещица или паяк, например. Децата ни не бива да заприличват на децата в някои общества, които в тази бесовска нощ почукват на вратите на съседите и питат: "Trick or treat" ("Дяволия или лакомство"). Бесовският характер на Хелоуин личи и от факта, че починалите се представят като духове, които не могат да намерят покой и които са готови да плашат живите и да им пакостят. Истината е съвсем различна и Православната Църква ни я е разкрила в пълнота... Любовта преодолява границата между живите и мъртвите чрез силата на молитвата ни за починалите и чрез действието на Божията милост. С тревога забелязваме, че Хелоуин ще се празнува в някои от нашите училища в Епархията. Този "празник" всъщност е поклонение пред злото и пред смъртта. Той приучва децата ни да се подиграват със собствената си невинност и с достойнството на ближните, да не вярват във Възкресението и в Христос, а да служат на дявола чрез бесовски игри и демонични забавления. Хелоуин е отворена врата, през която безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители тласкат малките днес деца да влязат утре като тийнейджъри в сатанински секти, които ще ги унищожат.

Нека си спомним, че България на 1 ноември отбелязва Деня на народните будители, които са ни завещали любов към Светото Православие, любов към Родината, любов към Бога и ближните, а не чуждопоклонство и привързаност към дявола и неговата свита. Ще ни се да вярваме, че Хелоуин няма да бъде част от българската душа и че нашите деца, ученици и млади хора ще пребъдат в чистата и свята православна вяра, чрез която нашият народ винаги се е спасявал и се спасява. На 1 ноември е и Задушница - спомняме си за нашите скъпи и мили покойници. Бог да ги прости и вечна да бъде тяхната памет!"

Източник: сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26.10.2014 г.(св. вмчк Димитрий Солунски) Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi087.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 294547  общо

 6 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.22 секунда