Важно!
20 октомври:
Св. мчк Артемий

21 октомври:
Преп. Иларион Велики. Св. Иларион, еп. Мъгленски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух



Подкрепете строителството на православен храм

Храм "Св. Иоан Кръстител" в гр. Айтос

Храм
Новопостроеният храм Св. Иоан Кръстител

С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий на 23.03.2015 г Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил ослужи водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите строежа на храм, които бе изграден в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос и носи името на свети Иоан Предтеча и Кръстител Господен.

23.03.2015 г. - водосвет
23.03.2015 г. - водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите това богоугодно дело

На 19.09.2015 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи чина за обновление на храм "Св. Иоан Кръстител", чийто строеж е изцяло завършен, а мраморният иконостас е изписан от зографите Йордан Иванов, Недляко Жеков и Светла Василева. Предстои цялостно зографисване и благоустрояване на храма с църковна утвар.

19.09.2015 г.
19.09.2015 г. - освещаване на храма

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за благоукрасяването на най-новия храм в града, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
    храм "Св вмчк Димитрий Солунски"
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Храм "Св. Георги Победоносец" в с. Руен

18. март 2015 г - освещаване на основния камък
18. март 2015 г - освещаване на основния камък на храма

На 18. март т.г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в съслужеине със свещеници от Сливенска епархия отслужи в с. Руен чина за освещаване на основен камък на храм и постави началото на строежа на първия православен храм в селото. Според спомените на жители на Руен в деня, когато Светата Православна Църква почита паметта на Св. Георги Победоносец, се е провеждал събора на селото и, за да спазят традицията, бъдещия храм ще носи името на този светец.

Храмът се изгражда в центъра на с. Руен върху терен, предоставен от Община Руен след решение на Общинския съвет.

05.06.2015 г.
05.06.2015 г.

До 05.06.2015 г. са изградени изцяло основите на храма, колоните и стените, подготвен е кофражът за част от куполите - над олтара и от северната и южната страна. Строежът продължава с помощта на родолюбиви жители на селото.

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за построяването на първият православен храм в с. Руен, Църковното настоятелство на храм "Св. Георги Победоносец" обявява кампания за събиране на средства за построяване и благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като

направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
ул. "Станционна" 27
IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 2476 42
BIC: UNCRBGSF
храм "Св. Георги Победоносец"
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]
news.gif 7 последни новини


Духовен празник в с. Прилеп - Александър Звезданов 18/10/2017 - 22:21

Духовен празник в с. Прилеп

2017_10_18_001.JPGНа 18. октомври, когато Светата Православна Църква почита паметта на св. апостол и евангелист лука и на света великомъченица Злата Мъгленска, Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий откри новопостроеният храм в с. Прилеп, общ. Сунгурларе. Храмът носи името на Христовата великомъченица света Злата Мъгленска. Високопреосвещения владика съслужи с предстоятеля на храма Негово Високопреподобие архимандрит Партений - игумен на Люляковската света обител "Св. св. Иоаким и Ана", Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Иван, архиерейски наместник на Карнобатска духовна околия и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил, предстоятел на храм "Св. вмчк Димитрий" - гр. Айтос.

"Св. Злата Мъгленска живяла във втората полози на ХVІІІ век. Родила се в бедно българско семейство. Родното ѝ място е село Слатино, Мъгленска епархия. Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата ѝ в Господа била твърда, непоклатна. Рядката ѝ телесна хубост станала повод да се украси животът ѝ със страдания на велика мъченица.

Млад турчин се прелъстил от хубостта ѝ и решил да посегне на честта ѝ. Един ден тя отишла в гората за дърва. По това време турчинът, заедно с други турци, я дебнел. Спуснал се към девойката, хванал я и, подпомогнат от другите, я отвел у дома си.

Обещал ѝ, че ще се ожени за нея. Поискал от нея най-първо да стане мохамеданка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже да стори едното и другото. Чакал отговора ѝ.

Девицата призовала на помощ Господа Иисуса Христа и отговорила:

- Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!

Турците решили да опитат най-първо с по-меки средства да я склонят. Предали я за тази цел на жени туркини. Очаквали от тях да намерят начини да я увлекат в мохамеданството. Туркините напрегнали цялата си хитрина в това направление. Разказвали й за мохамеданския рай, за чувствения живот на мохамеданите, за сладострастните увлечения у тях, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее, ако пожелае да стане мохамеданка и се омъжи за оня турчин.

Туркините ѝ пеели примамни песни. Усмихвали й се престорено. Играели, танцували пред нея и пак повтаряли приказките за някакъв прелестен живот у мохамеданите.

Младата Злата ги слушала и гледала с отвращение и погнуса.

Възбудени силно от твърдостта ѝ в християнската вяра и от устойчивостта на целомъдрието ѝ, туркините повикали при себе си родителите и трите ѝ сестри. Заставили ги да се опитат да ѝ повлияят да приеме мохамеданството и да се съгласи да стане жена на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им.

Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да приеме мохамеданството.

- Мила наше дъще - плачели бащата и майката, - пожали нас и сестрите си. Ние всички ще загинем, ако не приемеш предложението на турците. Бог е милостив. Той ще ти прости тоя грях, извършен при насилие.

В душата на Злата настъпила борба. Любовта към родителите, любовта към сестрите, от една страна, и дългът ѝ като християнка, от друга страна, застанали пред смутения й поглед. Кое да избере? Какво да прави? Сълзите на родителите и сестрите ѝ разкъсвали сърцето ѝ. Тя помислила, помислила и накрай решително заявила:

- Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господа Иисуса Христа, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!

Турците разбрали, че девицата не ще се склони да се откаже от вярата си с такива средства. Решили да опитат страшните средства - мъченията.

В продължение на три месеца всеки ден я биели с тояги. След това изрязвали от гърба ѝ ремъци и ги спускали пред очите ѝ. Потоци кръв се леели от нея. С нажежена желязна пръчка проболи главата ѝ от едното ухо до другото.

Подпомогната благодатно от Господа, светата великомъченица изтърпяла и издържала тия жестоки, смъртоносни мъчения.

Когато била оставена малко на покой, тя чула, че в селото дошъл духовникът на нейните родители, проигуменът на светогорския манастир Ставроникита, йеромонах Тимотей. По един християнин пратила просба до него - да се помоли усърдно за нея, щото Бог да я подкрепи достойно да завърши мъченическия си подвиг.

И Бог я подкрепил и прославил. Тя завършила подвига си като великомъченица.

Озверените турци я обесили в един двор на дива круша. Насекли след това тялото ѝ на късове.

Така, като злато прочистена в огъня на страданията, света великомъченица Злата Мъгленска предала душата си па Бога на 18 октомври 1795 година."


2017_10_18_002.JPG

2017_10_18_003.JPG

2017_10_18_004.JPG

2017_10_18_005.JPG

2017_10_18_006.JPG

2017_10_18_007.JPG

2017_10_18_008.JPG

2017_10_18_009.JPG

2017_10_18_010.JPG

2017_10_18_011.JPG

2017_10_18_012.JPG

2017_10_18_013.JPG

2017_10_18_014.JPG

2017_10_18_015.JPG

2017_10_18_016.JPG

2017_10_18_017.JPG

2017_10_18_018.JPG

2017_10_18_019.JPG

2017_10_18_020.JPG

2017_10_18_021.JPG

2017_10_18_022.JPG

2017_10_18_023.JPG

2017_10_18_024.JPG

2017_10_18_025.JPG

2017_10_18_026.JPG

2017_10_18_027.JPG

2017_10_18_028.JPG

2017_10_18_029.JPG

2017_10_18_030.JPG

2017_10_18_031.JPG

2017_10_18_032.JPG

2017_10_18_033.JPG

2017_10_18_034.JPG

2017_10_18_035.JPG

2017_10_18_036.JPG

2017_10_18_037.JPG

2017_10_18_038.JPG

2017_10_18_039.JPG

2017_10_18_040.JPG

2017_10_18_041.JPG

2017_10_18_042.JPG

2017_10_18_043.JPG

2017_10_18_044.JPG

2017_10_18_045.JPG

2017_10_18_046.JPG

2017_10_18_047.JPG

2017_10_18_048.JPG

2017_10_18_049.JPG

2017_10_18_050.JPG

2017_10_18_051.JPG

2017_10_18_052.JPG

2017_10_18_053.JPG

2017_10_18_054.JPG

2017_10_18_055.JPG

2017_10_18_056.JPG

2017_10_18_057.JPG

2017_10_18_058.JPG

2017_10_18_059.JPG

2017_10_18_060.JPG

2017_10_18_061.JPG

2017_10_18_062.JPG

2017_10_18_063.JPG

2017_10_18_064.JPG

2017_10_18_065.JPG

2017_10_18_066.JPG

2017_10_18_067.JPG

2017_10_18_068.JPG

2017_10_18_069.JPG

2017_10_18_070.JPG

2017_10_18_071.JPG

2017_10_18_072.JPG

2017_10_18_073.JPG

2017_10_18_074.JPG

2017_10_18_075.JPG

2017_10_18_076.JPG

2017_10_18_077.JPG

2017_10_18_078.JPG

2017_10_18_079.JPG

2017_10_18_080.JPG

2017_10_18_081.JPG

2017_10_18_082.JPG

2017_10_18_083.JPG

2017_10_18_084.JPG

2017_10_18_085.JPG

2017_10_18_086.JPG

2017_10_18_087.JPG

2017_10_18_088.JPG

2017_10_18_089.JPG

2017_10_18_090.JPG

2017_10_18_091.JPG

2017_10_18_092.JPG

2017_10_18_093.JPG

2017_10_18_094.JPG

2017_10_18_095.JPG

2017_10_18_096.JPG

2017_10_18_097.JPG

2017_10_18_098.JPG

2017_10_18_099.JPG

2017_10_18_100.JPG

2017_10_18_101.JPG

2017_10_18_102.JPG

2017_10_18_103.JPG

2017_10_18_104.JPG

2017_10_18_105.JPG


Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор - Александър Звезданов 17/10/2017 - 20:34

Неделя на светите Отци от Седмия Вселенски събор

2017_10_15_001.JPGСветата Православна Църква е посветила четвъртата Неделя след Неделя подир Въздвижение на светите Отци от Седмия Вселенски събор. По случай празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, огласяна от хора на храма.

"А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча: излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха; а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага; други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха; а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

Тая притча значи: семето е словото Божие; а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят; а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват; а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод; а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!"
[Лука 8:5-15]


Седмият вселенски събор (наричан също Втори Никейски или Четвърти Цариградски) бил свикан през 787 г. по повод ереста на иконоборците при патриарх Тарасий Константинополски, папа Адриан и император Константин и императрица Ирина. В него участвали 367 отци.

2017_10_15_002.JPG

2017_10_15_003.JPG

2017_10_15_004.JPG

2017_10_15_005.JPG

2017_10_15_006.JPG

2017_10_15_007.JPG

2017_10_15_008.JPG

2017_10_15_009.JPG

2017_10_15_010.JPG

2017_10_15_011.JPG

2017_10_15_012.JPG

2017_10_15_013.JPG

2017_10_15_014.JPG

2017_10_15_015.JPG

2017_10_15_016.JPG

2017_10_15_017.JPG

2017_10_15_018.JPG

2017_10_15_019.JPG

2017_10_15_020.JPG


Храмов празник в с. Вресово - Александър Звезданов 15/10/2017 - 09:01

Храмов празник в с. Вресово

2017_10_14_001.JPGНа 14 октомври с. Вресово почете паметта на св. Параскева (Петка) Търновска в едноименният храм в селото. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

Един ден, когато Той поучаваше, и седяха там фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Иудея, и от Йерусалим, и Той имаше сила Господня да ги изцерява, - ето, някои донесоха на постелка един човек, който бе разслабен, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него; и като не намериха, отде да го внесат, поради навалицата, качиха се навръх къщата и през покрива го спуснаха с постелката насред пред Иисуса.

И Той, като видя вярата им, рече му: човече, прощават ти се греховете.

Книжниците и фарисеите почнаха да размишляват и казваха: кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, като разбра помислите им, отговори им и рече: какво размишлявате в сърцата си? Кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете ли; или да кажа: стани и ходи? Но, за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения); тебе казвам: стани, вземи си постелката и върви у дома си.

И той стана веднага пред тях, взе това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога. И ужас обвзе всички, и славеха Бога; и като бяха изпълнени със страх, казваха: чудни работи видяхме днес.
[Лук. 5:17-26]


"Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите ѝ са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния."


2017_10_14_002.JPG

2017_10_14_003.JPG

2017_10_14_004.JPG

2017_10_14_005.JPG

2017_10_14_006.JPG

2017_10_14_007.JPG

2017_10_14_008.JPG

2017_10_14_009.JPG

2017_10_14_010.JPG


Покров Богородичен - Александър Звезданов 02/10/2017 - 05:20

Покров Богородичен

2017_10_01_001.JPG

Богомайко, като гледаме
на твоя пречист образ, умилно казваме:
покрий ни с честния си покров и ни избави
от всяко зло, като молиш твоя Син
Христос да спаси душите ни.


Във втората Неделя след Неделя подир Въздвижение (01 октомври, Покров на Пресвета Богородица) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.

И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.

И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото.

И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към Злите.

И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден."
[Лука 6:31-36]


Ето какво разказва Преданието за празника Покров на Пресвета Богородица:
"На 1 октомври 910 г. сарацините (арабите) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри.

Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.

В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.

Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:

- Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?

Епифаний отговорил:

- Виждам, отче свети, и се ужасявам!

Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.

По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празника "Покров Богородичен". "


2017_10_01_002.JPG

2017_10_01_003.JPG

2017_10_01_004.JPG

2017_10_01_005.JPG

2017_10_01_006.JPG

2017_10_01_007.JPG

2017_10_01_008.JPG

2017_10_01_009.JPG

2017_10_01_010.JPG

2017_10_01_011.JPG

2017_10_01_012.JPG

2017_10_01_013.JPG

2017_10_01_014.JPG

2017_10_01_015.JPG

2017_10_01_016.JPG

2017_10_01_017.JPG


Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 24/09/2017 - 21:51

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

2017_09_24_001.JPGВ първата Неделя след Неделя подир Въздвижение (24 септември, св. първомъченица и равноапостолна Текла, преп. Коприй) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа.

А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Накова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него."
[Лука 5:1-11]


2017_09_24_002.JPG

2017_09_24_003.JPG

2017_09_24_004.JPG

2017_09_24_005.JPG

2017_09_24_006.JPG

2017_09_24_007.JPG

2017_09_24_008.JPG

2017_09_24_009.JPG

2017_09_24_010.JPG

2017_09_24_011.JPG

2017_09_24_012.JPG

2017_09_24_013.JPG


Чудотворна икона ще бъде изложена за поклонение в гр. Камено - Александър Звезданов 19/09/2017 - 16:58

Чудотворна икона ще бъде изложена за поклонение в гр. Камено

Bajtalskaja_200.JPGЧудотворната икона с образа на Пресвета Богородица "Одигитрия Байталска" ще бъде изложена за поклонение в храм "Св. Георги" – гр. Камено на 21 септември.

Благодатната светиня се намира в  храма "Рождество на Пресвета Богородица" в с. Байтал, Одеска област, Украйна, и е известна като Байталская. През 2012 г. започва да мироточи.

Иконата е прославена с многобройни случаи на изцеление на душевни и телесни болки.

Семейства без деца се сдобиват с рожби след като са ѝ се поклонили с вяра. Намерена е близо до останките на древен манастир, разрушен от нашественици.

Днес на това място около храма се изгражда голям манастир, от който най-вероятно е запазена по Божия милост светинята с образа на Пресвета Богородица.



Bajtalskaja_560.JPG


Неделя след Въздвижение - Александър Звезданов 17/09/2017 - 21:37

Неделя след Въздвижение

2017_09_17_001.JPGНа 17 септември, когато Светата Православна Църква почита паметта на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов и св. мчца Теодотия, негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва. Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси. Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?

Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
[Марк 8:34-9:1]


"През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът й бил низ от добри дела.

В живота ѝ намерили ярко отражение думите на св. апостол Яков: "Мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна" [Як. 3:17[.

Благочестивата София имала три дъщери, които носели имената на най-главните християнски добродетели. Първата дъщеря се казвала Вяра, втората - Надежда, а най-малката - Любов.

След раждането на третата дъщеря София се лишила от своя съпруг. Тая мъдра майка посветила целия си живот на това - християнски да възпита дъщерите си. Тя се стараела те да показват в живота си тия добродетели, по имената на които се наричали. Под нейно ръководство дъщерите изучавали пророческите и апостолските книги, Стремели се като майка си да проявяват ревност към богослужението и молитвите.

С чистотата и благородството на живота си това семейство привлякло вниманието на мнозина в Рим. Слухът за него се разпространил из целия град. Достигнал до управителя на областта, Антиох. Той пожелал лично да види това бележито семейство. От разговора, който повел с майката и дъщерите, разбрал че те изповядват християнската вяра. Той съобщил това на тогавашния император Адриан. От двореца излязла заповед майката и дъщерите да бъдат доведени при императора.

Пратеници дошли в дома на София. Майката ги изслушала и разбрала смисъла на това повикване.

Като се помолили, майката и дъщерите се хванали за ръце, та взаимно да се чувствуват по-силни, и се отправили към двореца. Като застанали пред входа му, те се прекръстили. И след това, вътрешно силни, тръгнали към залата на този ужасен гонител на християните. Смут не личал по лицата им. Очите им светели от радост, като че ли се явявали на някакво хубаво тържество.

Императорът ги запитал за техния род, за имената и за вярата им. Отговор дала мъдрата майка. Кротко и спокойно тя заявила, че и тя и дъщерите ѝ носят на себе си божественото име на Христа Спасителя. В заключение казала:

- Аз съм християнка! Ето скъпоценното име, с което мога да се похваля. С това име се хвалят и моите три дъщери!

Императорът я изслушал и се замислил. Отказал се да води разговор. Наредил майката и дъщерите да бъдат изпратени при една знатна римлянка, на име Паладия. На Паладия било поръчано да наблюдава непрекъснато цялото семейство, което след три дни трябвало да застане отново на съд пред императора.

В дома на Паладия денем и нощем София беседвала с дъщерите си за вярата в Христа Бога. Искала да ги утвърди в тая светла вяра. Озарена от Бога, тя ги поучавала с такива думи:

- Мои мили щерки, дойде вече времето на нашия подвиг! Съобразно с вашите прекрасни имена, вие трябва да покажете твърда вяра, непоклатна надежда, нелицемерна любов. Настъпи часът на вашето тържество, когато ще се увенчаете с мъченически венец. Заради тази вест не жалете младите си тела, не жалете и красотата си заради Христа Бога. Не скърбете, че се лишавате от временния живот заради вечния, Христос Спасителят е вечно здраве, неописуема красота, безсмъртен, вечен живот! Скъпи мои щерки, не се съблазнявайте от изкушенията на врага. Царят ще ви обсипе с ласки и обещания за големи дарове, за слава, богатство и чест. Знайте - всичко това изчезва като дим, като прах, който вятърът измита от земното лице. Аз вярвам в моя Бог Христос, че Той няма да ви остави в страданията за Неговото име. Той ще бъде неотлъчно с вас при всички ваши мъки. Ще ви помага. И за награда ще ви приготви нетленен венец! О, мои прекрасни дъщери, помнете болките ми при вашето раждане и трудовете ми, с които ви отгледах! Помнете думите, с които ви учих на страх Божи. И тъй утешете майка си с мъжествено изповядване на вярата в Христа, Сина Божи! За мене ще бъде тържество, ще бъде радост, ако се удостоя да се наричам майка на мъченички, ако устоите заради Господа до кръв и умрете за Него с усърдие!

Дъщерите слушали с умиление думите на своята мъдра майка и ги влагали дълбоко в сърцата си. Във взаимна беседа те се стараели да се утвърдят една друга във вярата. И решили твърдо да понесат всичко заради Господа.

Адриан повикал християнките на съд и започнал да говори на дъщерите такива съблазнителни думи:

- Деца, виждам красотата ви и щадя младостта ви. Затова ви съветвам като баща: поклонете се на боговете, владетели на вселената! Ако ме послушате, ще ви нарека мои деца. Ако пък не ме послушате, ще си причините голямо зло. Ще огорчите своята майка и сами ще загинете. А бихте могли да живеете в доволство и почести. Ако упорствувате, ще ви предам на люта смърт. И тъй, за ваше добро, послушайте ме! Аз ви обичам и не искам да погубвам красотата ви, да ви лишавам от този живот. Бих желал да стана ваш баща!

Изпълнени с божествено въодушевление, трите сестри като че в един глас казали:

- Наш баща е Бог, Който живее на небесата. Той се грижи за нас. Ние искаме да бъдем обичани от Него, желаем да се наричаме Негови истински деца. Ние се покланяме Нему и пазим Неговите заповеди, а презираме твоите богове. Не се боим от заплахите ти; защото и ние желаем да понесем горчиви мъчения заради сладчайшия Иисус Христос, нашия Бог!

Удивен от тоя твърд отговор, императорът запитал София на каква възраст са дъщерите й.

Тя отговорила:

- Първата ми дъщеря, Вяра, е на 12 години. Втората, Надежда, е на 10 години, а третата, Любов - на 9 години.

Андриан решил да се опита да склони към отстъпление от вярата всяка от сестрите поотделно.

Най-напред се обърнал към Вяра, като поискал от нея да принесе жертва на богиня Артемида. Тя отказала. Императорът заповядал да я подложат на мъчение. Съблекли я и започнали да я бият безпощадно. Мъченицата останала равнодушна към ударите. Адриан заповядал да й отрежат гърдите, да я поставят върху нагорещена решетка, да я хвърлят в кипящ котел със смола и масло. Тя останала невредима.

Тогава мъчителят издал заповед да я обезглавят.

Като изслушала присъдата, Вяра се изпълнила с голяма радост и казала на майка си:

- Помоли се за мене, майко, за да завърша успешно шествието и да стигна благополучно до желания край - да видя моя възлюбен Господ-Спасител и да се насладя на Неговото прекрасно лице!

На сестрите си рекла:

- Помнете, мои мили сестри, Кому дадохме обещание вечно да служим! Затова нека претърпим докрай! Една и съща майка ни е родила, възпитала и научила. Затова трябва да получим един и същ завършек! Като едноутробни сестри трябва да имаме една воля. Нека да ви бъда пример, та и вие двете да вървите след мене към нашия Господ, Който ни зове при Себе Си!

Като изрекла тия прощални думи, Вяра целунала майка си и сестрите си. След това се отправила към мястото на наказанието.

Като гледала любимото си чедо, което отивало на смърт, майката се безпокояла само за това - да не би някоя от дъщерите ѝ да отстъпи от Господа. С тия мисли тя се обърнала към Вяра:

- Аз те родих, дъще моя. За тебе претърпях болки. Ти ще ми се отблагодариш за това, като умреш за Христовото име и пролееш за Него същата кръв, която си получила от мене. Иди при Него, любима моя! Обагрена със собствената си кръв, като че облечена в багреница, застани пред Него и се помоли Нему за мене, твоята бедна майка, и за твоите сестри, за да ни утвърди в търпението, което ти прояви!

Вяра била обезглавена с меч.

След това Адриан започнал да уговаря Надежда:

- Любезно чедо, приеми съвета ми - това говоря, понеже те обичам - поклони се на Артемида, за да не загинеш, както загина твоята по-голяма сестра! Ти видя страшните й мъки, видя страшната й смърт. Нима и ти ще пожелаеш така да страдаш? Повярвай ми, дете мое, аз жаля твоята младост! Ако изпълниш заповедта ми, ще те обявя за моя дъщеря!

На тия думи света Надежда отговорила:

- Царю! Нима не съм сестра на тая, която ти умъртви? Аз растях заедно с нея. Заедно с нея се научих от едни и същи книги и майчини наставления да познавам нашия Господ Иисус Христос, да вярвам в Него и да Му се покланям. Не мисли, царю, че аз ще постъпя другояче. Не мисли, че няма да пожелая това, което е желала моята сестра Вяра! Не се бави и не се старай да ме разубеждаваш с много думи. Пристъпи към действие и тъй ще видиш нашето едномислие!

Императорът заповядал да подложат Надежда на ужасни изтезания. И нея царските слуги съблекли и били най-немилостиво. Хвърлили я в огън. Закачили я на дърво и стъргали тялото ѝ със железни нокти. От тялото на мъченицата падали живи късове. Кръвта се леела на струи. Но лицето ѝ сияело с неземна усмивка.

Изтърпяла толкова люти страдания, мъченицата засрамила мъчителя с това, че той не бил в състояние да победи търпението на една малолетна девойка.

Тя казала на императора:

- Христос е моя помощ. Аз не само не се боя от мъки, но ги и желая като райска наслада. Така приятни са за мене страданията за Христа Бога! А тебе, мъчителю, очаква мъка в геената огнена заедно с демоните, които ти почиташ като богове!

Разярен от тия думи, Адриан заповядал да хвърлят Надежда в кипящ котел с масло и смола.

Спасителят я запазил невредима.

Победен от тая девица, Адриан произнесъл най-после присъдата: Надежда да бъде посечена с меч.

Чула присъдата, Надежда казала на майка си:

- Майко моя, да бъде с тебе мир! Бъди здрава и помни твоята дъщеря!

София, прегърнала Надежда, целунала я и отвърнала:

- Дъще моя! Благословена си от Господа Бога Всевишни, че Нему се надяваш и заради Него не жалиш да пролееш кръвта си! Иди при сестра си Вяра и заедно с нея застани пред Спасителя!

По това време най-малката сестра, Любов, била застанала на мястото, определено за мъчения. Надежда пристъпила към нея, целунала я и казала:

- Не оставай тук, сестро! Нека заедно, трите сестри, да застанем пред Пресветата Троица!

После прегърнала бездиханното тяло на своята по-голяма сестра и навела главата си под дигнатия меч.

Императорът също започнал да убеждава и третата сестра да се поклони на богиня Артемида. Обаче нито ласки, нито убеждавания, нито заплахи могли да поколебаят любовта на момичето към Господа Иисуса Христа. Тогава Адриан наредил като я разтегнал на колелото, да я бият с тояга. Девойката понасяла търпеливо безчовечните изтезания. Разтегнатото ѝ тяло, членовете на което излезли из своите стави, се покрило с кръв, като с багреница. Земята се напоила с кръвта на мъченицата като с дъжд.

Адриан измислил нови мъчения.

Заповядал да запалят пещ. Като я посочил на Любов, казал:

- Девойко, само кажи, че почиташ богиня Артемида, и аз ще те освободя! Но ако не кажеш това, веднага ще изгориш в тая разпалена пещ!

На тая заплаха момичето отговорило:

- Велик Бог е моят Иисус Христос. Артемида и ти с нея ще погинете!

Озлобеният мъчител заповядал да хвърлят Любов в пещта. Но мъченицата доброволно влязла в нея, без да се уплаши. Ходела из нея и пеела хвалебни песни на Твореца. След това излязла от пещта здрава и радостна.

Мъченията продължили. Царските слуги забивали в членовете й железни свредели. Но Бог я запазил и при тия мъчения.

Императорът, закоравял мъчител, без да се трогне от станалите чудеса, издал присъда: Любов да бъде обезглавена.

Изслушала присъдата, Любов се зарадвала и веднага отправила към Небето молитва:

- Господи Иисусе Христе, възпявам и благославям Твоето име затова, че ме приемаш заедно с моите сестри. Възпявам Те, че ме удостои и аз да претърпя за Тебе онова, което претърпяха и те!

А София, майката, се молела на Бога да укрепи с търпение и най-малката й дъщеря. След това се обърнала към нея:

- Трето мое чедо, подвизавай се докрай! Ти вървиш по добър път. И за тебе е изпратен венец. И за тебе се отваря приготвеният чертог. Божественият Жених те очаква, като гледа отгоре на подвига ти. Когато под меча падне главата ти, Той ще приеме душата ти и ще те упокои с твоите сестри. Поменете и мене в царството на Небесния Отец. Той да бъде милостив и към мене. Да не ме лиши от вечно пребъдване с вас в Неговата слава!

Любов, като сестрите си, била вече коленичила и чакала удара на меча. Главата й паднала на земята. Свело се към земята и тялото й. Обилно се разляла кръвта и на третата света мъченица.

Майката взела телата на дъщерите си и ги положила в скъп ковчег. Поставила ги на погребална колесница. Погребала ги с благодарност към Бога извън града, на висок хълм.

Три дни прекарала при гроба на дъщерите си. Молела се, усърдно на Господа и плачела от радост. В такова състояние предала душата си на Спасителя, убедена, че отива при дъщерите си.

Християни погребали светата майка при нейните дъщери. Това станало в 126 година.

Христовата църква почита и света София за мъченица, понеже като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери.

Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция."


2017_09_17_002.JPG

2017_09_17_003.JPG

2017_09_17_004.JPG

2017_09_17_005.JPG

2017_09_17_006.JPG

2017_09_17_007.JPG

2017_09_17_008.JPG

2017_09_17_009.JPG

2017_09_17_010.JPG

2017_09_17_011.JPG

2017_09_17_012.JPG

2017_09_17_013.JPG

2017_09_17_014.JPG

2017_09_17_015.JPG

2017_09_17_016.JPG

2017_09_17_017.JPG

2017_09_17_018.JPG

2017_09_17_019.JPG

2017_09_17_020.JPG

2017_09_17_021.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой първи от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Успение Богородично (08 септември 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi122.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 455537  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.28 секунда