Важно!
31. октомври:
Св. апли от 70-те: Стахий, Амплий и др. Св. мчк Епимах

01. ноември:
Св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян. Св. прпмчци Яков Костурски, дякон Яков и мон. Дионисий (Задушница)

7:30 ч. - заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарево" в гробищния парк на гр. Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух


храм Св. Възкресение Лазарово - завършен строеж_25_06_2014
25.06.2014 г - строежът е завършен

Зографисване - завършен първи етап
Завършен е първият етап от изписването на храма

Поставен е иконостас
14.10.2014 г. - Поставен е иконостас
и част от иконите в него
С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий Църковното насотятелство при храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - гр. Айтос, започна изграждането на нов православен храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на града.

Строежът на храма започна на 17. януари 2014 г. и приключи на 25. юли 2014 г., в началото на октомври приключи и първият етап от зографисването на храма, а на 14.10.2014 г е поставен и иконостаса.

Предстои оборудване с църковна утвар и довършване на стенописите. За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за завършването на храма, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за благоукрасяване на новия православен храм.


Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]

"Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците." [Мат 7:12]
news.gif 7 последни новини


Ден на народните будители, Задушница или "Хелоуин"??? - Александър Звезданов 31/10/2014 - 18:12

Ден на народните будители, Задушница или "Хелоуин"???

Varnenski_Ioan.jpgИзявление на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан по повод отбелязването на Хелоуин:

„Обични в Господа братя и сестри,

В последно време думата Хелоуин предизвиква интерес сред младите ни ученици и сред нашето младо поколение. Тази дума създава вихър от емоции, чувства, преживявания. Но какво значи тя?

Името "Хелоуин" произлиза от средновековен английски език. Хелоуин е разночетене на "All Hollow's Eve", с което римокатолиците обозначават нощта към техния празник на Всички светии - 31 октомври срещу 1-ви ноември. До VIII век празникът "Всех святих", както е известен в православния свят се е празнувал и на Изток, и на Запад в Първата неделя след Петдесетница (т.е. като подвижен празник през лятото). И днес Православната Църква почита всички светии именно в тази неделя. Но в Рим папа Бонифаций IV в 609 г., както и папа Григорий ІІІ (731-741) самостоятелно решават да преместят почитането на Всички светии на 1 ноември, за да преодолеят вкоренените келтски езически традиции в Западна Европа, Британия и Ирландия, поддържани някога от друидите - келтските жреци и магьосници. Очевидно датата, както и съдържанието на Хелоуин имат стар и откровено езически произход. Още преди Рождество Христово, а и след това келтите празнували своята Нова Година - Самайн - в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември. С това те отбелязвали края на светлата (лятната) част от годината и началото на тъмната (зимната) част. Това бил моментът, както те вярвали, когато между отвъдния свят и света на живите границите се размивали. Вследствие на това живите можели да преминат в отвъдните измерения, а от там съответно в нашия свят нахлували умрели герои, митични персонажи и множество "богове" и "богини". Тази нощ се свързвала със странни и често страховити събития, които се разказват в келтските митове и легенди. Днес има новоезичници (паганисти), друидски ордени и други подобни религиозни общности, които продължават да празнуват Самайн.

В Стария Завет Господ заръчва чрез св. пророк Мойсей да не скланяме сърцето си към езически вярвания и практики така, както еврейският народ не трябвало да се влияе от египетското, ханаанското, или което и да било друго идолопоклонство [срв. Левит 18:3].

В Новия завет Господ Иисус Христос ни е дал притчата за богаташа и бедния Лазар [Лука 16:26]. В нея виждаме че преминаването между света на живите и света на починалите е невъзможно. Евангелието е благата вест за Христовата победа над греха и смъртта и представлява откровение за живота след живота! Докато Хелоуин представлява апотеоз на тлението и смъртта, която се представя в цялата й грозота и безизходност. Безизходност - особено за тези, които живеят без вяра във възкръсналия Спасител Христос. Така Хелоуин лишава човека от идеята за неговата богообразност, от стремежа към преобразяване, от надежда за вечен и блажен живот с Бога и Неговите светии. Хелоуин е особено неприемлив за православното съзнание поради това, че той предлага на децата и възрастните директна среща с демоните - поднебесните духове на злобата, които според Свещеното Писание търсят всякакви начини да погубят човека. Подмяната на истината в Хелоуин се състои в това, че този "псевдопразник" се опитва да ни приучва да не се отвращаваме от демоните и да не възприемаме смъртта като драматична последица от греха, а като маскарад, като безобидна игра и забава. Оттук идва и най-голямата заплаха за децата ни - те свикват с мисълта, че не е грях, а дори е забавно да отмъстиш и е позволено да правиш пакости, ако съседите не те почерпят с бонбони, когато ги посетиш, маскиран като вампир, вещица или паяк, например. Децата ни не бива да заприличват на децата в някои общества, които в тази бесовска нощ почукват на вратите на съседите и питат: "Trick or treat" ("Дяволия или лакомство"). Бесовският характер на Хелоуин личи и от факта, че починалите се представят като духове, които не могат да намерят покой и които са готови да плашат живите и да им пакостят. Истината е съвсем различна и Православната Църква ни я е разкрила в пълнота... Любовта преодолява границата между живите и мъртвите чрез силата на молитвата ни за починалите и чрез действието на Божията милост. С тревога забелязваме, че Хелоуин ще се празнува в някои от нашите училища в Епархията. Този "празник" всъщност е поклонение пред злото и пред смъртта. Той приучва децата ни да се подиграват със собствената си невинност и с достойнството на ближните, да не вярват във Възкресението и в Христос, а да служат на дявола чрез бесовски игри и демонични забавления. Хелоуин е отворена врата, през която безскрупулни търговци, някои безгрижни родители и учители тласкат малките днес деца да влязат утре като тийнейджъри в сатанински секти, които ще ги унищожат.

Нека си спомним, че България на 1 ноември отбелязва Деня на народните будители, които са ни завещали любов към Светото Православие, любов към Родината, любов към Бога и ближните, а не чуждопоклонство и привързаност към дявола и неговата свита. Ще ни се да вярваме, че Хелоуин няма да бъде част от българската душа и че нашите деца, ученици и млади хора ще пребъдат в чистата и свята православна вяра, чрез която нашият народ винаги се е спасявал и се спасява. На 1 ноември е и Задушница - спомняме си за нашите скъпи и мили покойници. Бог да ги прости и вечна да бъде тяхната памет!"

Източник: сайт на Българската Православна Църква - Българска Патриаршия


Дарена камбана - Светлана Георгиева 28/10/2014 - 15:46

Дарена камбана

kambana.JPGПо традиция военнослужещи от Центъра за подготовка на специалисти-Сливен се включиха в тържественото отбелязване на Димитровден не само в града на 100-те войводи, приютил преди над 60 години формированието, но и в Айтос, където денят на Св. Димитрий Солунски също се чества като патронен празник на града.

На площад "Свобода" беше издигнато националното знаме и знамето на Община Айтос. Литийно шествие и иконата на Св. Димитър с вградени мощи на светеца, тръгна от църквата към площада. Преди това епископ Иеротеи и свещениците отслужиха Тържествена Света литургия в храм "Св. Димитрий", който на 26 октомври т.г. отпразнува 170 години.

Верни на спомена за времето, в което в града им служеха войните на славната 24-та танкова бригада, айтозлии направиха специален подарък на личният състав на Центъра за подготовка на специалисти-Сливен, където служат последните наследници на танковите войски в Българската армия, осветена камбана, която ще бъде част от параклиса, който сливенските танкисти изграждат и който също ще носи името на Св. Димитрий Солунски – другият светец-воин, който редом със Св. Георги бди над христолюбивото българско воинство.

2014_10_26_066.JPG

2014_10_26_073.JPG

2014_10_26_074.JPG



2014_10_26_056.JPG

2014_10_26_057.JPG


Патронен празник на храма - Александър Звезданов 27/10/2014 - 08:42

Патронен празник на храма

2014_10_26_001.JPGВсяка година на 26. октомври православните християни в Айтнос почитат патрона на градския храм Св. вмчк Димитрий Солунски Чудотворец Мироточиви. През 2014 г, когато храмът чества 170 години от построяването му, светата литургия на празника оглави Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей в съслужене с Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Николай от гр. Бургас, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Павел от гр. Карнобат, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Павел от гр. Поморие, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил и Негово Благоговейнство протоиерей Емилиян от гр. Бургас.

"И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.
А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.
Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи!
Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.
Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него.
И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.
А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи.
Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.
Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността.
И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.
А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният.
И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна.
Човекът пък, от когото излязоха бесовете, Го молеше да бъде с Него; но Иисус го отпрати и рече:
върни се в къщата си и разказвай, какво ти стори Бог. Той отиде и разправяше по целия град, какво му бе сторил Иисус. [Лука 8:26-39]"


В края на службата о. Ромил подари камбана за новопостроения параклис в Центъра за подготовка на специалисти - гр. Сливен, където служат войни-танкисти, някои от които са от бившата танково бригада на Айтос. Параклисът ще носи името на Св. вмчк Димитрий Солунски.

След светата литургия на присъстващите православни християни бе раздадена за благословение преиздадената от Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, биография на свещеник Петър (Пею) Киприлов. Богомолците имаха възможност да си вземат и новия брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на празника на храма.

Когато богослужението приключи, епископ Иеротей, всички свещеници и богомолците, под звуците на Сливенския гарнизонен военен оркестър, с литийно шествие с хоругви и храмовата икона на св. вмчк Димитирай Солунски, в която са вградени мощи на светеца, се отправиха към площад "Свобода". Там те бяха посрещнати от кмета на града г-н В. Едрев. След тържественото издигане на националния флаг и знамето на гр. Айтос, епископът и свещениците отслужиха молитва за здраве и благополучие на гражданите на Айтос.

Празникът на града, който от 1994 г. се чества на Димитровден продължи в читалище "В. Левски", където Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" и Айтоските зографи Йордан Иванов, Недялко Жеков и Светла Василева бяха наградени за достоен принос към духовния живот на града и по случай 170-годишнината от построяването на храм. Наградата (плакет и диплом) от името на Църковното настоятелство прие предстоятеля на храма о. Ромил, а от името на зографите - г-жа Светла Василева, единствената дама в екипа. Другите двама зографи в момента работят в Зографската света обител на Атон и затова не успяха да присъстват на награждаването.

2014_10_26_002.JPG

2014_10_26_003.JPG

2014_10_26_004.JPG

2014_10_26_005.JPG

2014_10_26_006.JPG

2014_10_26_007.JPG

2014_10_26_008.JPG

2014_10_26_009.JPG

2014_10_26_010.JPG

2014_10_26_011.JPG

2014_10_26_012.JPG

2014_10_26_013.JPG

2014_10_26_014.JPG

2014_10_26_015.JPG

2014_10_26_016.JPG

2014_10_26_017.JPG

2014_10_26_018.JPG

2014_10_26_019.JPG

2014_10_26_020.JPG

2014_10_26_021.JPG

2014_10_26_022.JPG

2014_10_26_023.JPG

2014_10_26_024.JPG

2014_10_26_025.JPG

2014_10_26_026.JPG

2014_10_26_027.JPG

2014_10_26_028.JPG

2014_10_26_029.JPG

2014_10_26_030.JPG

2014_10_26_031.JPG

2014_10_26_032.JPG

2014_10_26_033.JPG

2014_10_26_034.JPG

2014_10_26_035.JPG

2014_10_26_036.JPG

2014_10_26_037.JPG

2014_10_26_038.JPG

2014_10_26_039.JPG

2014_10_26_030.JPG

2014_10_26_041.JPG

2014_10_26_042.JPG

2014_10_26_043.JPG

2014_10_26_044.JPG

2014_10_26_045.JPG

2014_10_26_046.JPG

2014_10_26_047.JPG

2014_10_26_048.JPG

2014_10_26_049.JPG

2014_10_26_050.JPG

2014_10_26_051.JPG

2014_10_26_052.JPG

2014_10_26_053.JPG

2014_10_26_054.JPG

2014_10_26_055.JPG

2014_10_26_056.JPG

2014_10_26_057.JPG

2014_10_26_058.JPG

2014_10_26_059.JPG

2014_10_26_060.JPG

2014_10_26_061.JPG

2014_10_26_062.JPG

2014_10_26_063.JPG

2014_10_26_064.JPG

2014_10_26_065.JPG

2014_10_26_066.JPG

2014_10_26_067.JPG

2014_10_26_068.JPG

2014_10_26_069.JPG

2014_10_26_070.JPG

2014_10_26_071.JPG

2014_10_26_072.JPG

2014_10_26_073.JPG

2014_10_26_074.JPG

2014_10_26_075.JPG

2014_10_26_076.JPG

2014_10_26_077.JPG

2014_10_26_078.JPG

2014_10_26_079.JPG

2014_10_26_080.JPG

2014_10_26_081.JPG

2014_10_26_082.JPG

2014_10_26_083.JPG


Представяне на биографията на о. Петър Киприлов - Александър Звезданов 23/10/2014 - 21:37

Представяне на биографията на о. Петър Киприлов

2014_10_23PK_001.JPGДнес, 23.10.2014 г (св. ап. Яков, брат Господен), от 17:00 ч в заседателната зала на Община Айтос Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" представи книгата с биографията на о. Петър (Пею) Киприлов.

На представянето бяха дошли родолюбиви българи от Айтос, Бургас, Вресово. На първия ред в залата присъстваха правнуците на о. Петър. Присъстваха и кмета и зам. кмета на Община Айтос

Книгата е преиздадена от Църковното настоятелство и се разпространява безплатно с благословението на Високопреосвещения митрополит Сливенски Иоаникий.

Председателя на Църковното настоятелство Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил говори за свещеническия път на о. Петър Киприлов на територията на Османската империя и в България. Разказа за упованието на о. Петър в Господа и за дейността му като клирик на Българската Православна Църква в района на Айтос.

О. Ромил благодари на Църковното настоятелство и на всички родолюбиви българи, които със труда си допринесоха за преиздаване на биографията, написана от сина на о. Петър Киприлов по случай 50-годишнината от началото на богослужебната му дейност през 1929 г.

Всички присъстващи получиха екземпляр от книгата и всеки в знак на благодарност, според възможностите и желанието си, дари средства на Църковното настоятелство.

Бе направено предложение към кмета и Общинския съвет да нарекат улица, площад или квартал на името на о. Петър (Пею) Киприлов.

О. Пею Киприлов е клирик на Балгарската Православна Църква, учител и легендарен борец за освобождението на Тракия. Роден е на 14 март 1851 год. в с. Пирок (Бургасчик), Лозенградско (сега в Република Турция - с. Гечитаазъ, обл. Къркларели, първото село западно от с. Дерекьой по пътя М. Търново-Одрин).

Работил е като учител и служил в православни храмове в Лозенградско и Малко-Търновско, срещал се с Апостола на Свободата дякон Игнатий (В. Левски), участвал в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г, жестоко изтезаван от османската войска, осъден на 101 години тъмничен затвор (променено после на 15 години, от ужасените от мъченията му Истанбулски съдии).

На Великден 1904 г въстаниците са помилвани от султана и о. Петър заминава за България, където вече са пристигнали като бежанци съпругата и децата му. Служил е в с. Вресово шест години, където започва строежа на храм "Св. Петка Търновска", а после - в с. Черноград до края на живота си. През това време живее в Айтос. Бил е почетен председател на Тракийското дружество в града. О. Петър се представя в Господа през 1937 г. Погребан е в двора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос.

В книгата, освен биографията на о. Петър Киприлов, е публикуван и списък с имената на осъдените в Одрин революционери от Илинденско-Преображенското въстание, съставен в затвора от свещеника. Добавени са и поздравителните писма и телеграми към о. Петър по случай 50-годишното му служение в лоното на Българската православна църква, отбелязано през 1929 г.

Новост в книгата е добавената ръкописна бележка, написана от дъщерята на о. Петър, свидетелствуваща за срещата му с В. Левски.

2014_10_23PK_002.JPG

2014_10_23PK_003.JPG

2014_10_23PK_004.JPG

2014_10_23PK_005.JPG

2014_10_23PK_006.JPG

2014_10_23PK_007.JPG

2014_10_23PK_008.JPG

2014_10_23PK_009.JPG


Обновление на храм - Александър Звезданов 23/10/2014 - 15:36

Обновление на храм "Св. Възкресение Лазарово"

2014_10_23_001.JPGНа 23.10.2014 г (св. ап. Яков, брат Господен) с благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий епархийското свещеничество на Сливенска епархия отслужи чина на обновление на храм в новопостроения храм "Св. Възкресение Лазарово", в гробищния парк на гр. Айтос. В службата съслужиха Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Димитър архиерейски наместник на Котелска духовна околия, Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Николай от храм "Св Иоан Рилски" - гр. Бургас, Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил, Негово Благагавейнство протиерей Севастиан и Негово Благагавейнство протиерей Емилиян. На престола бе поставен свети атимнис, осветен от Високопреосвещения митрополит Сливенски Иоаникий с положени в него мощи на преподобните мъченици от манастира Св. Сава, намиращ се близо до Витлеем.

Присъства кмета на Айтос г-н Едрев, зам. кметовете на града, депутата от ПП ГЕРБ (които дариха камбаната за храма) д-р Галина Милева и градското ръководство на същата партия, зографката Светла Василева, която заедно с Йордан Иванов и Недялко Жеков работи по стенописите на храма, общински съветници от Община Айтос и много граждани.

След службата о. Ромил благодари на всички благочестиви християни, които дариха средства за построяването и благогукрасяването на храма.

Накрая присъстващите свещеници отслужиха първата молитва за упокой на погребаните в градското гробище наши предци.

2014_10_23_002.JPG

2014_10_23_003.JPG

2014_10_23_004.JPG

2014_10_23_005.JPG

2014_10_23_006.JPG

2014_10_23_007.JPG

2014_10_23_008.JPG

2014_10_23_009.JPG

2014_10_23_010.JPG

2014_10_23_011.JPG

2014_10_23_012.JPG

2014_10_23_013.JPG

2014_10_23_014.JPG

2014_10_23_015.JPG

2014_10_23_016.JPG

2014_10_23_017.JPG

2014_10_23_018.JPG

2014_10_23_019.JPG

2014_10_23_020.JPG

2014_10_23_021.JPG

2014_10_23_022.JPG

2014_10_23_023.JPG

2014_10_23_024.JPG

2014_10_23_025.JPG

2014_10_23_026.JPG

2014_10_23_027.JPG

2014_10_23_028.JPG

2014_10_23_029.JPG

2014_10_23_030.JPG

2014_10_23_031.JPG

2014_10_23_032.JPG

2014_10_23_033.JPG 2014_10_23_034.JPG

2014_10_23_035.JPG

2014_10_23_036.JPG

2014_10_23_037.JPG

2014_10_23_038.JPG

2014_10_23_039.JPG

2014_10_23_030.JPG

2014_10_23_041.JPG

2014_10_23_042.JPG

2014_10_23_043.JPG

2014_10_23_044.JPG


Поклонение до храм "Св. Иоан Рилски" в гр. Бургас - Александър Звезданов 20/10/2014 - 07:02

Поклонение до храм "Св. Иоан Рилски" в гр. Бургас

2014_10_19_001.JPG В деня, когато Светата Православна Църква почита паметта на св. Иоан Рилски (19.10.2014 г - † 3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. прор. Йоил. Св. мчк Уар), група поклонници от храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, се отправи към гр. Бургас за да се поклони в храма, посветен на Рилския чудотворец.

Светата литургия бе отслужена от Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в съслужене с Негово Преосвещенство епископ Агатополски Иеротей, предстоятеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорениконом Николай и свещеници от Сливенска епархия, сред които и Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил.

"Най-великият светец на българската земя, преподобни Иоан Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма (край град Дупница). Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. До 25-годишната си възраст бил пастир. От крехка възраст в душата на Иоан започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири.

Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иоан постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал за дълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.

Преподобни Иоан Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.

Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иоан обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.

Преди смъртта си преподобни Иоан отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание". Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Неговото успение Църквата възпоменава всяка година на същата дата.

Преподобният Иоан Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит. "


2014_10_19_002.JPG

2014_10_19_003.JPG

2014_10_19_004.JPG

2014_10_19_005.JPG

2014_10_19_006.JPG

2014_10_19_007.JPG

2014_10_19_008.JPG

2014_10_19_009.JPG

2014_10_19_010.JPG

2014_10_19_011.JPG

2014_10_19_012.JPG

2014_10_19_013.JPG

2014_10_19_014.JPG

2014_10_19_015.JPG

2014_10_19_016.JPG

2014_10_19_017.JPG

2014_10_19_018.JPG

2014_10_19_019.JPG

2014_10_19_020.JPG

2014_10_19_021.JPG

2014_10_19_022.JPG

2014_10_19_023.JPG

2014_10_19_024.JPG

2014_10_19_025.JPG

2014_10_19_026.JPG

2014_10_19_027.JPG

2014_10_19_028.JPG

2014_10_19_029.JPG

2014_10_19_030.JPG

2014_10_19_031.JPG

2014_10_19_032.JPG


Книга за о. Петър (Пею) Киприлов - Александър Звезданов 16/10/2014 - 16:31

Книга за о. Петър (Пею) Киприлов

oPetyr_Kiprilov_200На 23.10.2014 г. (св. ап. Яков, брат Господен, четвъртък) от 17:00 часа в заседателната зала на Община Айтос Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски - гр. Айтос, ще представи книга с биографията на о. Петър (Пею) Киприлов.

Биографията е преиздадена от Църковното настоятелство и се разпространява безплатно с благословията на Високопреосвещения митрополит Сливенски Иоаникий.

О. Пею Киприлов е клирик на Балгарската Православна Църква, учител и легендарен борец за освобождението на Тракия. Роден е на 14 март 1851 год. в с. Пирок (Бургасчик), Лозенградско (сега в Република Турция - с. Гечитаазъ, обл. Къркларели, първото село западно от с. Дерекьой по пътя М. Търново-Одрин).

Работил е като учител и служил в православни храмове в Лозенградско и Малко-Търновско, срещал се с Апостола на Свободата дякон Игнатий (В. Левски), участвал в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г, жестоко изтезаван от османската войска, осъден на 101 години тъмничен затвор (променено после на 15 години, от ужасените от мъченията му Истанбулски съдии).

На Великден 1904 г въстаниците са помилвани от султана и о. Петър заминава за България, където вече са пристигнали като бежанци съпругата и децата му. Служил е в с. Вресово шест години, където построява храм "Св. Петка Търновска", а после - в с. Черноград до края на живота си. През това време живее в Айтос, където умира през 1937 г. Погребан е в двора на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в града.

В книгата, освен биографията на о. Петър Киприлов, е публикуван и списък с имената на осъдените в Одрин революционери от Илинденско-Преображенското въстание, съставен в затвора от свещеника. Добавени са и поздравителните писма и телеграми към о. Петър по случай 50-годишното му служение в лоното на Българската православна църква, отбелязано през 1929 г. Ръкописна бележка, написана от дъщерята на о. Петър свидетелства за срещата му с В. Левски.

Църковното настоятелство кани всички родолюбиви граждани и гости на Айтос да присъстват на представянето на книгата.

oPetyr_Kiprilov_korica


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от осмата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26.10.2014 г.(св. вмчк Димитрий Солунски) Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi087.png

Регистрация

 Брой на членовете 54 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Радио и ТВ
Слушайте на живо по Интернет
1. Радио Сион
2. Радио Кукузел

Гледайте по интернет
1. БНТ - Вяра и общество

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 290842  общо

 10 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2014 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 3.79 секунди