Важно!
26 септември:
Преставяне на св. ап. и ев. Йоан Богослов

27 септември:
Св. мчк Калистрат и дружината му. Св. апостоли от 70-те Марк и Аристарх
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух


Подкрепете строителството на православен храм

Храм "Св. Иоан Кръстител" в гр. Айтос

Храм
Новопостроеният храм Св. Иоан Кръстител

С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий на 23.03.2015 г Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил ослужи водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите строежа на храм, които бе изграден в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос и носи името на свети Иоан Предтеча и Кръстител Господен.

23.03.2015 г. - водосвет
23.03.2015 г. - водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите това богоугодно дело

На 19.09.2015 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи чина за обновление на храм "Св. Иоан Кръстител", чийто строеж е изцяло завършен, а мраморният иконостас е изписан от зографите Йордан Иванов, Недляко Жеков и Светла Василева. Предстои цялостно зографисване и благоустрояване на храма с църковна утвар.

19.09.2015 г.
19.09.2015 г. - освещаване на храма

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за благоукрасяването на най-новия храм в града, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
    храм "Св вмчк Димитрий Солунски"
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Храм "Св. Георги Победоносец" в с. Руен

18. март 2015 г - освещаване на основния камък
18. март 2015 г - освещаване на основния камък на храма

На 18. март т.г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в съслужеине със свещеници от Сливенска епархия отслужи в с. Руен чина за освещаване на основен камък на храм и постави началото на строежа на първия православен храм в селото. Според спомените на жители на Руен в деня, когато Светата Православна Църква почита паметта на Св. Георги Победоносец, се е провеждал събора на селото и, за да спазят традицията, бъдещия храм ще носи името на този светец.

Храмът се изгражда в центъра на с. Руен върху терен, предоставен от Община Руен след решение на Общинския съвет.

05.06.2015 г.
05.06.2015 г.

До 05.06.2015 г. са изградени изцяло основите на храма, колоните и стените, подготвен е кофражът за част от куполите - над олтара и от северната и южната страна. Строежът продължава с помощта на родолюбиви жители на селото.

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за построяването на първият православен храм в с. Руен, Църковното настоятелство на храм "Св. Георги Победоносец" обявява кампания за събиране на средства за построяване и благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като

направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
ул. "Станционна" 27
IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 2476 42
BIC: UNCRBGSF
храм "Св. Георги Победоносец"
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]
news.gif 7 последни новини


Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение - Александър Звезданов 25/09/2016 - 18:02

Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение

2016_09_25_001.JPG В първата Неделя след Неделя подир Въздвижение (25 септември 2016 г., преп. Ефросиния Александрийска, преп. Сергий, Радонежки чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Веднъж, когато народът се притискаше към Него, за да слуша словото Божие, а Той стоеше при Генисаретското езеро, видя два кораба, които стояха край езерото; а рибарите, излезли от тях, плавеха мрежите.

Като влезе в един от корабите, който беше на Симона, помоли го да отплува малко от брега и, като седна, от кораба поучаваше народа. А когато престана да говори, рече Симону: отплувай към дълбокото, и хвърлете мрежите си за ловитба. Симон Му отговори и рече: Наставниче, цяла нощ се мъчихме, и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежата.

Това като сториха, те уловиха голямо множество риба, та и мрежата им се раздираше. И кимнаха на другарите, които се намираха на друг кораб, да им дойдат на помощ; и дойдоха, и тъй напълниха двата кораба, че щяха да потънат.

Като видя това, Симон Петър падна пред коленете Иисусови и рече: иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек. Защото ужас обвзе него и всички, които бяха с него, от тая ловитба на риби, хванати от тях, тъй също и Накова и Йоана, синове Зеведееви, които бяха другари на Симона. И рече Иисус на Симона: не бой се; отсега ще ловиш човеци.

И като изтеглиха корабите на брега, оставиха всичко и тръгнаха след Него."
[Лука 5:1-11]


"През петия век живял в Александрия един добър християнин на име Пафнутий. Той бил твърде богат, уважаван заради благородството си от всички.

Жена му също така била добра християнка. Но нямала деца дълго време.

Пафнутий правел много благодеяния на бедните, изобщо на нуждаещете се.

Най-после му се родила дъщеря, която нарекли Ефросиния. Родителите ѝ дали хубаво образование. На 12 години, след като се лишила от майка, дъщерята станала предмет на най-нежни грижи от страна на бащата. Умна и красива, като поотрасла още, тя пленявала младежите. Любвеобилният баща, като направил избор между момците, обещал да я даде на един младеж, който се отличавал както с образованието, така и с благородството на сърцето си. Но блажена Ефросиния, възпитана от ранни години в благочестие, искрено копнеела да живее само за Господа. И правела всичко, за да се изпълни това нейно желание.

Един от братята в манастира, на който Пафнутий редовно давал помощи, бил пратен от игумена Теодосий да покани благодетеля да дойде на храмовия празник в светата обител.

Той обаче не заварил Пафнутий в дома му. Видял се с дъщеря му. Ефросиния го разпитала подробно за манастирския живот. Открила му, че много желае да се посвети в служба на Бога. С тъга му казала и това, че баща ѝ, който много я обичал, вече я обещал на един момък. При това положение нямало да се съгласи да я пусне в манастир.

Монахът ѝ обяснил предимствата на девството. Прекарала нощта в молитва. Усилено молила Бога да се изпълни над нея неговата света воля. Ефросиния чувствала, че Бог желае тя да посвети живота си Нему.

На празника старецът-иеромонах дошъл при нея. Говорил ѝ дълго за значението на християнското самоотречение. Остригал косата ѝ и я облякъл в монашески дрехи. Оставало само да отиде в някой манастир. Но в кой? В девически манастир баща й би могъл да я намери. Облечена в дрехи на монах Ефросиния се явила в Теодосиевия манастир и се представила като евнух Смарагд.

Като застанала пред игумена Теодосий, Ефросиния казала, че е евнух, който е служил при царския двор, но, притеснен и отегчен от светската суета, дошъл в манастира да спасява душата си.

Теодосий поверил младия монах Смарагд на опитния духовник Агапит, който да го ръководи в духовния живот.

Красотата на Смарагд, истинска женска красота, станала предмет на смущение за някои манастирски братя, които още не били победили своите немощи. Това си смущение те изразили и пред игумена.

Това станало причина Теодосий да повика при себе си Смарагд. Предложи му да живее в самотна килия. Ефросиния приела съвета с радост.

В тая килия, която приличала на затвор, тя живяла подвижнически, в пост и молитва, до края на земните си дни.

През това време бащата идвал много пъти в манастира, разкривал скръбта си по изгубената своя дъщеря и искал настойчиво от братята да се молят за откриване на следите ѝ.

Веднъж той изливал пред игумена скръбта си особено силно. Теодосий го запитал, дали не иска да побеседва с един благочестив брат, който в миналото бил служител в императорския двор. Пафнутий приел веднага това предложение.

По това време Ефросиния била постигнала вече голям духовен напредък. По заповед на игумена Агапит завел Пафнутий при затворника Смарагд. Като видяла баща си, Ефросиния заплакала. Но Пафнутий не я познал. От бдения и сълзи красотата ѝ била повяхнала. Лицето ѝ било покрито с монашеско було.

Дълго беседвала тя с баща си. Говорила му за вечността и небесната слава, за смирението и чистотата, за любовта и милосърдието – високи добродетели, които приближават до Бога, Който е безкрайната благост. Говорила му също, че любовта към децата не трябва да стои по-високо от любовта към Бога, че временните скърби, ако се понасят търпеливо, усъвършенстват душата за Небето. Уверявала го, че подир толкова молитви и при Божията благост дъщерята му непременно ще бъде намерена, ако е на добър път, и че каквото и да се случи – Господ ще го утеши в свое време.

Беседата на дъщерята оживила дълбоко натъжената душа на бащата. След като се разделил с нея, Пафнутий пак се явил пред игумена и му казал:

- Аз получих толкова много полза от тоя брат, като че намерих дъщеря си!

За света Ефросиния – тая чиста девица – не е било леко да живее сред общество от мъже. Особено тежко е било за нея свиждането ѝ с нейния нежен баща. Тя гледала душевните му страдания и страдала не по-малко от него.

Св. Ефросиния се борела с природата си. С пост, молитва и помощта на Божията благодат тя победила.

Тъй прекарала 38 години в манастира, в самотната си килия – затвор близо до манастира.

Дните на земния ѝ живот свършвали. Тя легнала тежко болна.

В това време баща ѝ пак дошъл в манастира. Узнал за тежката болест на Смарагд. С дълбока скръб говорел, че смъртта на Смарагд ще бъде за него втора загуба след загубата на дъщеря му. Твърдял, че само нему дължи оная покорност на Промисъла, с която понасял загубата на дъщеря си.

Пафнутий изпросил от игумена разрешение за свиждане със затворника за последен път. Преподобна Ефросиния, която вече чакала последния час на земния си живот, помолила баща си да остани три дни в манастира. Обещала да му открие нещо неочаквано. Бащата предполагал, че затворникът е имал видения за дъщеря му. И останал да чака.

След три дни пак дошъл при отиващия си от тоя свят Смарагд. Тогава светата девица му открила, че той се намира в килията на дъщеря си. Сломена до крайност от болестта, тя му заявила, че оставила годеника си и него заради Господа. Тя помолила баща си да не позволява на никого да се допира до нея. Поискала от него сам да измие тялото на грешната си дъщеря. Накрай го помолила да подари на манастира имуществото, което могло да ѝ принадлежи.

След това блажено починала в прегръдката на баща си.

Това станало около 445 година.

Открилата се тайна за тъй дълго търсената дъщеря произвела на бащата потресаващо действие. Смъртта ѝ окончателно го сломила. Със силен вик той паднал безчувствен на пода. По това време Агапит бил някъде вън от килията. Като чул вика, той се втурнал в килията и свестил бащата. Веднага след това съобщил на игумена за станалото.

Скоро се събрали около тялото на преподобна Ефросиния всички братя. Тайната станала известна на цялото манастирско братство. Всички въздали хвала на Бога, че дал сила за победа в една толкова трудна борба.

Пафнутий подарил значителна част от имението си на манастира. Останалата част раздал на бедни хора. Решил да прекара остатъка от живота си в килията на дъщеря си. Тук живял 10 години. Умрял на същата оная рогозка, на която починала дъщеря му. Погребали го с чест до гроба на неговата дъщеря.

Братята установили всяка година да честват паметта на благочестивия баща и на неговата скъпа дъщеря, преподобна Ефросиния.

Дивната Божия благодат се проявила чрез мощите на света Ефросиния още в деня на смъртта ѝ. Само няколко часа след смъртта ѝ един от манастирските братя, сляп с едното око, се помолил горещо на преподобната и изведнъж прогледнал. "


2016_09_25_002.JPG

2016_09_25_003.JPG

2016_09_25_004.JPG

2016_09_25_005.JPG

2016_09_25_006.JPG

2016_09_25_007.JPG

2016_09_25_008.JPG

2016_09_25_009.JPG

2016_09_25_010.JPG

2016_09_25_011.JPG

2016_09_25_012.JPG

2016_09_25_013.JPG

2016_09_25_014.JPG

2016_09_25_015.JPG

2016_09_25_016.JPG

2016_09_25_017.JPG

2016_09_25_018.JPG 2016_09_25_019.JPG

2016_09_25_020.JPG 2016_09_25_021.JPG

2016_09_25_022.JPG

2016_09_25_023.JPG

2016_09_25_024.JPG

2016_09_25_025.JPG

2016_09_25_026.JPG

2016_09_25_027.JPG


Неделя след Въздвижение - Александър Звезданов 18/09/2016 - 20:44

Неделя след Въздвижение

2016_09_18_001.JPGВ Неделя след Въздвижение (18.09.2016 г., преп. Евмений, еп. Гортински чудотворец) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше хора на храма.

"И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.

Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.

Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.

И рече им: истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие, дошло в сила."
Марк 8:34-9:1


2016_09_18_002.JPG

2016_09_18_003.JPG

2016_09_18_004.JPG

2016_09_18_005.JPG

2016_09_18_006.JPG

2016_09_18_007.JPG

2016_09_18_008.JPG

2016_09_18_009.JPG

2016_09_18_010.JPG

2016_09_18_011.JPG

2016_09_18_012.JPG 2016_09_18_013.JPG

2016_09_18_014.JPG 2016_09_18_015.JPG

2016_09_18_016.JPG

2016_09_18_017.JPG

2016_09_18_018.JPG

2016_09_18_019.JPG


Въздвижение на светия Кръст в Айтос - Александър Звезданов 15/09/2016 - 20:59

Въздвижение на светия Кръст в Айтос

2016_09_14_001.JPGНа 14 септември Светата Православна Църква празнува Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен. Празникът е установен по повод три събития: явяването на светия кръст по чудотворен начин на император Константин, намирането на светия Кръст на Голгота и връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

В деня на празника Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше ученикът от Пловдивска духовна семинария Ромил.

"А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпнѝ Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпнете, защото аз не намирам у Него вина. Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий. Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.

И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор. Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна? Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
...
Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон, а по еврейски Гавата.

Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар! Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря. И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.

И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред - Иисуса.

А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей. Цар Иудейски. Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
...
При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина. А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти! После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жаден съм.
...
А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.

И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат. Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него. А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите; но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.

И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие."
Иоан. 19:6-11; 19:13-20; 19:25-28; 19:30-35.


2016_09_14_002.JPG

2016_09_14_003.JPG

2016_09_14_004.JPG

2016_09_14_005.JPG

2016_09_14_006.JPG

2016_09_14_007.JPG

2016_09_14_008.JPG

2016_09_14_009.JPG

2016_09_14_010.JPG

2016_09_14_011.JPG

2016_09_14_012.JPG

2016_09_14_013.JPG

2016_09_14_014.JPG

2016_09_14_015.JPG

2016_09_14_016.JPG

2016_09_14_017.JPG

2016_09_14_018.JPG

2016_09_14_019.JPG

2016_09_14_020.JPG 2016_09_14_021.JPG

2016_09_14_022.JPG

2016_09_14_023.JPG

2016_09_14_024.JPG

2016_09_14_025.JPG

2016_09_14_026.JPG

2016_09_14_027.JPG

2016_09_14_028.JPG


Неделя преди Въздвижение - Александър Звезданов 11/09/2016 - 20:14

Неделя преди Въздвижение

2016_09_11_001.JPGНа 11.09.2016 г. (Неделя преди Въздвижение), когато Светата Православна Църква почита паметта на преподобна Теодора Александрийска, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Службата огласяше хорът на храма.

"...Очите на Господа са десет хиляди пъти по-светли от слънцето и гледат всички пътища човешки и проникват в скритите места. Нему е било известно всичко, преди да е било сътворено"...

Не знаела тази истина знатната жена Теодора от Александрия. Тя повярвала на врага - дявола, който тайно внушавал и я убеждавал, че грехът, сторен в тъмното и не видян от слънцето, няма да стане известен на Бога. Но когато от собствен опит разбрала, че пред Бога нищо не остава скрито, о, какво велико покаяние проявила тя тогава!

Теодора живеела честно в съпружество с мъжа си, но паднала в изкушение. Един богат човек, млад и лекомислен, подбуждан от дявола, бил обзет от въжделение към нея и по всякакъв начин се опитвал да я склони към прелюбодеяние, изпращал й скъпи подаръци, обещавал още по-драгоценни и я прелъстявал с думите си. Но тъй като сам не успял да постигне нищо, той се обърнал към една вълшебница изкусителка, за да прелъсти целомъдрената Теодора и да я склони към замисленото от него злодеяние. А изкусителката, която имала за помощник сатаната, намерила удобно време и започнала да й говори за юношата.

Но Теодора казала:

- О, ако можех да се избавя от този човек, който отдавна ме безпокои! Ако го послушам, слънцето, което свети над нас, ще стане свидетел на моя грях пред Бога!

- Тогава - посъветвала съблазнителката, - когато залезе слънцето и падне тъмна нощ, на скришно място изпълни желанието на юношата и никой няма да научи какво сте сторили и няма да има свидетел пред Бога, защото нощта е дълбока и тъмнината ще покрие всичко.

Теодора казала:

- О, добре би било Бог да не узнае греха, извършен през нощта!

- Така и ще стане - уверила изкусителката, - защото Бог вижда само греховете, осветени слънцето, а станалото в тъмнина как може да види?

Теодора била млада, простодушна и неопитна и се поддала на нейните думи. Много спомогнало и бесовското изкушение, защото силата му е голяма, а нашата природа е склонна към страстите и силата ни е немощна. И така, тя послушала лукавия съвет и в нощния мрак извършила беззаконие. Но с утринната зора в сърцето й веднага засияла светлината на Божието милосърдие, защото като осъзнала греха си, започнала да се съкрушава, да се бие по лицето и да скубе косите си. Тя се срамувала сама от себе си и сама си станала противна. Така Божието милосърдие, което не търси смъртта на грешника, заради предишното ѝ целомъдрие я подтикнало към бързо покаяние и изправяне, защото Бог допуска понякога падението на човека, та като се изправи, да прояви още по-голям подвиг и усърдие към Бога, Който прощава греховете.

Теодора съжалявала и плакала за сторения грях и се стараела поне малко да се утеши, като си мислела:

- Бог не знае за моя грях. Впрочем, дори и тогава за мене той е срам и мъка.

Като се опитвала да успокои скръбта си, тя отишла в един женски манастир при игуменията, която познавала. Виждайки скръбното й лице, игуменията попитала:

- Каква печал криеш, дъще моя? Да не те е обидил мъжът ти?

Теодора отговорила:

- Не, госпожо моя, аз и сама не зная, защо скърби сърцето ми.

Желаейки да я утеши, игуменията по внушение на Божия Дух започнала душеполезна беседа и взела да чете божествените книги. Когато четяла едно поучение, стигнала до евангелското изречение: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае; затова, каквото сте казали в тъмно, то ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо в скривалищата, то ще бъде разгласено от покривите"'.

Като чула тези евангелски слова, Теодора се ударила в гърдите и възкликнала:

- Горко на мене, окаяната! Ето, загинах, излъгах се, като си мислех, че Бог не ще узнае за моя грях!

И започнала да се удря, да плаче и да ридае.

Тогава игуменията разбрала, че Теодора е паднала в грях и започнала да я разпитва какво е станало. А тя, макар че едва можела да говори от сълзите си, ѝ разказала всичко подробно.

С такива и други подобни слова игуменията я вразумила и поучила, наставила я по пътя на покаянието и я успокоила, като й разказала за Божието милосърдие и неизречената Му благост, с която е готов да приема каещите се и да прощава на съгрешаващите. Тя ѝ напомнила и за евангелската грешница, която умила със сълзи и избърсала с косите си нозете на Христа и получила от Бога опрощение за греховете си.

Получила утеха за сърцето си, тя се завърнала вкъщи. Но тъй като съвестта ѝ я изобличавала, тя се срамувала да гледа мъжа си в лицето и размишлявала как да умилостиви Бога. Отначало възнамерявала да постъпи в женски манастир, но знаела, че съпругът й няма да позволи това. И ето, за да се скрие от него и всичките си познати, тя намислила следното.

Когато веднъж съпругът ѝ отсъствал от дома по някаква работа, тя остригала косите си и късно вечерта, преоблечена в мъжки дрехи, поверила се на Божията воля, тайно напуснала къщата си и тръгнала бързо като птица, излетяла от мрежите. Тя стигнала до един пустинен манастир, наречен „Октодекат", който се намирал на осемнадесет версти от града, и почукала на портите му.

Игуменът отстъпил пред молбите ѝ, приел я и заповядал да преминава всички монашески послушания. Така сред мъжете заживяла жена в образ на мъж, с мъжко име и никой не знаел тази тайна, освен Единия Бог. Кой може да опише трудното ѝ житие? Братята виждали труда ѝ в послушанието, търпението във въздържанието, смирението в подчинението, но нейните съкровени и тайни подвизи, всенощните молитви, сърдечните въздишки, сълзите, преклонените колене и въздигнати ръцете виждал само Бог. И денем, и нощем припадала тя към милосърдието Му, както някога блудницата, умила със сълзи нозете на Господа. Покаянието ѝ било по-голямо от сторения грях, защото със смирение умъртвила страстите и похотите си, унижила се пред всички, победила волята си със самоотрицание и станала като ангел в плът. Тялото ѝ, някога осквернено, а сега очистено от подвизите на покаянието и сълзите, станало свят Божий храм, жилище на Светия Дух.

След време блажената Теодора била пратена с камили в Александрия да купи пшеница за нуждите на манастира. Когато я изпращал, игуменът казал:

- Чедо, ако се забавиш по пътя, отбий се в Енатския манастир и там пренощувай с камилите.

Теодора наистина се забавила и изпълнявайки заповедта на игумена, се отбила в близкия до града манастир, наречен „Енат". Тя се поклонила на игумена му и поискала благословия да даде отдих на камилите до другия ден. Игуменът ѝ дал място в странноприемницата, където имало и обор за камилите. По това време там била отседнала една немлада девица - дъщерята на игумена, която дошла да се поклони на баща си и да го навести. Като видяла младия монах, тоест блажената Теодора, по дяволско внушение девицата усетила въжделение към него. През нощта тя дошла при Теодора, която спяла около камилите, и без да знае, че пред нея е жена, започнала безсрамно да я уговаря към грях.

Но Теодора казала:

- Иди си от мене, сестро, защото не съм привикнал с такива работи. Освен това нося в себе си зъл дух и се страхувам, да не те убие.

Девицата си отишла посрамена, но намерила друг гост, с който извършила беззаконие и заченала в утробата си. На сутринта блажената се отправила в града и като изпълнила послушанието, се завърнала в манастира си и продължила подвизите за своето спасение. След шест месеца се разкрило, че девицата е бременна и домашните й започнали да я бият и да разпитват кой ѝ сторил това. Научена от дявола, тя обвинила блажената Теодора.

Като се посъветвали помежду си, монасите я прогонили от манастира с безчестие и побоища и ѝ дали младенеца. Голямо било дивното търпение на блажената! С една дума тя можела да докаже невинността си, но като не желаела да открие тайната, че е жена, приела върху себе си чуждия грях, като възмездие за предишното си престъпление. Тя взела младенеца и седнала пред манастирските врати, ридаейки като изгонения от рая Адам. После си направила малка колиба срещу манастира, изпросвала от пастирите мляко и цели седем години хранела с него младенеца, а сама търпяла глад, жажда и голота, студ и зной, като употребявала за питие морска вода и се хранела с диви треви.

След време братята намерили блажената в пустинята, довели я в манастира, а игуменът ѝ казал:

- Брате Теодоре, Бог прости греха, който беше сторил. Живей с нас и се подвизавай, но не излизай повече извън манастира, за да не те изкуси отново дяволът. Възпитавай и сина си, за да бъде ревнител на твоите подвизи.

И ѝ дал килия, като я освободил от всякакви манастирски работи, за да се моли спокойно на Бога и да почине след големите си трудове. Света Теодора живяла две години в килията заедно с мнимия си син Теодор, като го учела на четмо и писмо, на страх Божий и на смирение, послушание и други монашески добродетели.

Една вечер пред всички тя извикала момчето, затворила се с него в килията и започнала да го поучава. А игуменът по Божие внушение пратил неколцина братя да чуят пред вратите за какво беседва с чедото си. Света Теодора притиснала детето към гърдите си, прегръщала го, целувала го и му говорела:

- Възлюбени сине мой! Времето ми дойде, настъпи краят ми и аз си отивам от тебе. Недей да плачеш за мен и не казвай „аз съм сирак", защото имаш за баща Бога, Който те покрива със Своята благодат. И аз ще се моля за теб, ако имам дръзновение пред Него. Чуй последните ми слова и ги скътай в сърцето си: обичай Бога повече от всякоя твар и повече от самия себе си, прилепи се към Него с цялото си сърце, не преставай да Го славословиш и да Го молиш с уста и сърце, език и ум. Не оставяй никога общото правило и заедно с другите братя ходи в църквата за първия, третия, шестия и деветия час, за вечерня, полунощна и утреня. Всичките ти молитви да бъдат съпроводени със сърдечно съкрушение, със сълзи и въздишки. Плачи пред Бога всеки ден, за да се сподобиш с вечно утешение. Слушай игумена и братята, откажи се от своята воля, бъди незлобив отсега и до края на живота си. Загради с мълчание устата си, старай се да не осъдиш някого и да не се присмееш на чуждия грях. Като видиш някой да съгрешава, помоли се за него на Единия безгрешен Бог, за да го изправи, а тебе да избави от грехопадения и вражески изкушения. Не казвай нито нещо празно, нито скверно, нито хулно, от устата ти да не излиза такава дума, за която да трябва да отговаряш в деня на съда. Бъди кротък и смирен по сърце, почитай всички за свои отци и благодетели, а себе си смятай за най-малък от всички. Ако чуеш, че някой от братята е болен, не се лени да го посетиш, с усърдие му послужи и без ропот изпълнявай всяко възложено послушание. Обикни като скъпоценно съкровище нищетата и нестяжанието. Спомняй си живота ми и как се скитах заедно с тебе: какво придобих в колибата си пред манастирската ограда? Ястия и одежди ли? Предмети ли или някакво съкровище? Нищо друго, освен Бога. Защото какво е по-важно за човека от Бога и Божествената Му любов? Той е нашето съкровище, Той е нашето богатство, Той е храна и питие, Той е дреха и покров, Той е нашето здраве и сила, Той е веселие и радост, надежда и упование. Него се потруди да придобиеш, сине мой. Ако придобиеш Него, то ще е достатъчно и ще се възвеселиш за Него повече, отколкото ако придобиеш и целия свят. Старай се да опазиш чистотата си: както сега си чист телом и духом, така пребивавай до края на живота си. Пази се, чедо мое, да не оскърбиш Божия Дух и да не го отдалечиш от себе си със сластолюбие и угаждане на плътта. Умъртви членовете си, не давай покой и угода на тялото си. Като непокорен осел го смирявай с глад, жажда, работа и рани, докато не преставиш пред Христа душата си чиста, като чиста невеста. Пази се внимателно и от бесовските мрежи, бъди трезвен и буден, защото дяволът не дреме и търси да погълне всеки, който служи на Бога. От този враг да те защити Божията помощ! Също поменувай и мен, чедо мое, за да се сподобя с милостта на праведния Съдия, Който ще съди не само явните, но и тайните грехове, и пред Когото ще се явя днес.

Разумното момче казало:

- Нима си отиваш и ме оставяш сирак, отче мой? Какво ще правя без тебе? Уви за мене, бедния! Горко на мен, сиротния, защото се лишавам от тебе, добри ми отче!

А Теодора го утешавала:

- Нима не ти казах, че не си сирак, защото имаш Бога за твой пазител и Той се грижи за тебе. Той ще ти бъде баща и майка, учител и наставник, покровител и ръководител в спасението.

Тя дълго се молела така, но не се чували всичките й думи, а само плачът и удрянето в гърдите. Заедно с нея ридаело и момчето, оплаквайки осиротяването си. Теодора отново го утешавала и отново се молела. Накрая радостно казала:

- Благодаря на Тебе, премилосърдни Творче мой, че ме чу, че ме помилва и избави душата ми от смърт и очите ми от сълзи.

Като изричала и други думи на благодарност и се веселяла духом, тя замълчала. Изглеждало така, сякаш предала светата си душа в ръцете на Господа, защото повече не се чували думите ѝ, а само плачът на момчето. В този час започнали да благовестят за утренята. Монасите отишли при игумена и му предали всичко, което казала света Теодора.

После игуменът събрал братята и отишъл в килията на Теодора, отворил вратата и казал:

- Отче Теодоре, благослови!

Но отговор нямало, защото блажената вече се преставила в Господа. А момчето, плачейки, заспало и едва успели да го събудят. Като влезли в килията, братята видели света Теодора да лежи на земята. Ръцете ѝ били скръстени на гърдите, очите затворени, а лицето сияело с красота, като лице на ангел. Когато започнали да приготвят за погребение честното ѝ тяло, игуменът открил гърдите ѝ, изсъхнали от продължителния пост, и всички узнали, че била жена.

Много монаси, живеещи близо до Октодекатския манастир, научили за случилото се, събрали се със свещи и кадилници, приготвили светото тяло на преподобната Теодора и го погребали с почести в обителта. И светло празнували много дни, прославяйки Христа Бога и възвеличавайки възлюбената Му невеста. След погребението мъжът ѝ си изпросил килията, в която живяла жена му, или по-добре да се каже - невестата Христова, и приел монашески постриг. Помнейки нейните подвизи, той се подвизавал в пост, молитва и сълзи и скоро се преставил в Господа. А момчето Теодор, когото тя имала като син, наследил нрава и добродетелното житие на мнимия си баща или по-добре на своята преподобна майка. Той достигнал такова съвършенство, че след смъртта на игумена всички монаси го избрали на негово място. Теодор бил добър отец, наставлявал чедата си по пътя на спасението и сам последвал преподобната по същия път и заедно се нея се заселили в небесните обители.

С молитвите на Твоите светии, Господи, не лишавай и нас от небесното Си Царство. Амин."


2016_09_11_002.JPG

2016_09_11_003.JPG

2016_09_11_004.JPG

2016_09_11_005.JPG

2016_09_11_006.JPG

2016_09_11_007.JPG 2016_09_11_008.JPG

2016_09_11_009.JPG

2016_09_11_010.JPG

2016_09_11_011.JPG

2016_09_11_012.JPG

2016_09_11_013.JPG


Празник на Люляковския манастир - Тодор Тодоров 11/09/2016 - 19:30

Празник на Люляковския манастир "Свети праведни Богоотци Иоаким и Анна"

2016_09_09_001.JPGНа 09.09.2016 г. в Люляковския монастир "Св. праведни богоотци Иоаким и Анна" бе отслужена Света Божествена Литургия. Службата бе оглавена от Негово Високопреподобие архимандрит Партений – игумен на манастира, а Светата Литургия бе отслужена от Негово Високо благоговейнство ставрофорен иконом Ромил – предстоятел на айтоския храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

В хубавото слънчево, ясно и топло септемврийско утро, верните християни и поклонници се стекоха в светата обител (последната и най-източна в Стара планина), находяща се на древно омолено място, където още по времето на Първата българска държава е кипял духовен и книжовен живот. Неописуемо е усещането за всеки мирянин, който има поне искрица вяра в сърцето си, да бъде поклонник в света обител. Стотици са "светилниците навръх планина" из България, поддържали кандилото на вярата във всички епохи, в които за съжаление на нашия народ няма постоянни обитатели – монаси. Тези земни ангели, чието призвание е молитвата "от всички и заради всичко" у нас понастоящем са малко, поради което множество свети манастири са като "кухи черупки", празни и пусти, отваряни само за празник или още по-страшното – музеи на нещо отминало и мъртво. Пустият манастир не е Света обител, защото няма обитатели, пустият манастир не е светилник, защото в него не гори всеки ден кандилото на вярата и не се възвестява катадневно "Благословеното царство на Отца и Сина и Светаго Духа...", защото ги няма иноците – "инаквите хора, отделени от мира сего, за да се молят вечно за Божията милост".

Но в Люляково има все още хора, които със своята вяра и добри дела, поддържат манастира, водени от един истински духовен пастир – Архимандрит Партений. Макар да няма други събратя, Негово Високопреподобие успява да организира хората и манастирът се поддържа в добър вид.

И в денят на Светите праведни Богоотци Иоаким и Анна, в тази света обител се отслужи Светата Божествена Литургия, в която всички благодарихме Богу за всичко и почетохме паметта на всички "ктитори, приложници, дарители, благоукрасители и потрудили се в древност и сега" за да я бъде тази света обител. "Вечная памят" в края на службата бе изпята за всички, които са дали нещо от себе си за манастира. Верните християни, поклонници тук не бяха случайни, поради което службата бе особено молитвена и "лишена от суетата на светските празници", която така ощетява и опошлява подобни събития другаде.

В своята проповед архимандрит Партений говори особено за християнското семейство, чийто първообраз е това на праведните богоотци Иоаким и Анна, като домашното огнище, където се запалва и гори кандилото на вярата; за днешното време, когато множество християни живеят без венчание, лишени от благодатта на тайнството Брак, лутащи се блатото на греховното "съвместно съжителство". Клепалото, звънът на камбаните, песнопенията на литията огласиха люляковската местност "Куванлъка" – пчелинът, в който от древността неуморният труд на монасите (подобно на пчелите) и просветната дейност (Граматиково или Керметлик, както сега го зоват турците) са дали името на местността (освен това че е чудно място за пчеларстване). И пътят, който е в окаяно състояние, не беше лош за тези, които дойдоха в този септемврийски ден, някои пеша. Защото Пътят към Истината е Животът на истинският християнин.

По молитвите на светите праведни Богоотци Иоаким и Анна, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас. Амин!

2016_09_09_002.JPG

2016_09_09_003.JPG

2016_09_09_004.JPG

2016_09_09_005.JPG

2016_09_09_006.JPG

2016_09_09_007.JPG

2016_09_09_008.JPG

2016_09_09_009.JPG


Рождество Богородично в Айтос - Александър Звезданов 11/09/2016 - 16:50

Рождество Богородично в Айтос

Православните християни от Айтос отпразнуваха рождеството на пресвета Богородица на 08 септември със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

"Пресветата Дева Мария се родила в Галилейския град Назарет от праведни Иоаким и Анна. Иоаким е от царски род - рода на Давид. Анна - от свещенически род - рода на Аарон. Нямали деца и се молили на Бога за рожба.

На един голям празник Иоаким отишъл в Иерусалим да принесе жертва. Там бил упрекнат от първосвещеника, че бил недостоен като бездетен да принася дар на Бога. Наскърбен, той отишъл в имението си, дето били стадата му, и се предал на пост и молитва четиридесет дни.

Анна, като узнала причината за незавръщането му, разтъжена, усилила молитвата си.

Господ изпълнил молбите им: благовестникът на Божиите тайни Архангел Гавриил известил на Иоаким, че ще им се роди преблагословена дъщеря, чрез която ще се благословят всички земни племена и ще бъде дарувано спасението на целия свят. Също известил и на Анна и ѝ казал да иде в Иерусалим и при "златните порти" ще намери мъжа си, комуто е известено това.

Отишла и точно там се срещнали и споделили радостта от ангеловото известие.

Анна родила светата Девица, на която дали име Мариам, което се тълкува "госпожа-надежда". Родителите принесли жертва благодарствена, като помнели думите на Ангела."


За благословение бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести", посветен на празника.

Rozhdestvo_Bogorodichno_560.jpg

2016_09_08_002.JPG

2016_09_08_003.JPG

2016_09_08_004.JPG

2016_09_08_005.JPG

2016_09_08_006.JPG

2016_09_08_007.JPG

2016_09_08_008.JPG

2016_09_08_009.JPG

2016_09_08_010.JPG

2016_09_08_011.JPG

2016_09_08_012.JPG

2016_09_08_013.JPG

2016_09_08_014.JPG

2016_09_08_015.JPG

2016_09_08_016.JPG

2016_09_08_017.JPG


Единадесета Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 05/09/2016 - 14:37

Единадесета Неделя след Петдесетница

2016_09_04_001.JPGВ единадесетата Неделя след Петдесетница (4 септември 2016 г., Св. свщмчк Вавила, еп. Антиохийски, Св. пророк и боговидец Моисей) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос. Службата огласяше хора на храма.

"Затова царството небесно прилича на цар, който поиска да си разчисти сметката със слугите си.

Когато почна той да разчистя сметката, доведоха при него едного, който му дължеше десет хиляди таланта; а понеже тоя нямаше, с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, и жена му, и децата му, и всичко, що имаше, и да заплати; тогава тоя слуга падна и, кланяйки му се, казва: господарю, имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя. А господарят на този слуга, като се смили, пусна го и му прости дълга.

Слугата пък, като излезе, намери едното от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, давеше го и му казваше: изплати ми, което ми дължиш; тогава другарят му падна пред нозете му, молеше го и думаше: имай търпение към мене, и всичко ще ти изплатя; но тоя не рачи, а отиде и го хвърли в тъмница, докле да изплати дълга.

Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и дойдоха, та разказаха на господаря си всичко, що се бе случило.

Тогава господарят му го повика и казва: рабе лукави, аз ти простих целия оня дълг, защото ми се примоли; не трябваше пи и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчители, докле да му изплати целия дълг.

Тъй и Моят Отец Небесен ще стори с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на брата си прегрешенията му."
[Мат 18:23-35]


В проповедта си о. Ромил говори за важността на прошката и припомни, че денят на православния християнин започва и завършва, съответно в утринното и вечерното правило, с прошението "и прости нам дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си".

2016_09_04_002.JPG

2016_09_04_003.JPG

2016_09_04_004.JPG

2016_09_04_005.JPG

2016_09_04_006.JPG

2016_09_04_007.JPG

2016_09_04_008.JPG

2016_09_04_009.JPG

2016_09_04_010.JPG

2016_09_04_011.JPG

2016_09_04_012.JPG

2016_09_04_013.JPG

2016_09_04_014.JPG

2016_09_04_015.JPG

2016_09_04_016.JPG 2016_09_04_017.JPG

2016_09_04_018.JPG 2016_09_04_019.JPG

2016_09_04_020.JPG

2016_09_04_021.JPG

2016_09_04_022.JPG

2016_09_04_023.JPG

2016_09_04_024.JPG

2016_09_04_025.JPG

2016_09_04_026.JPG

2016_09_04_027.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой първи от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Рождество Богородично (08 септември 2016 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi111.png

Регистрация

 Брой на членовете 44 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 387472  общо

 5 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2016 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 5.9 секунди