Важно!
23 септември:
Зачатие на св. Йоан Предтеча и Кръстител. Св. мчца Ираида

24 септември:
✝ Първа Неделя след Неделя подир Въздвижение. Св. първомъченица и равноапостолна Текла. Преп. Коприй
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
На поклонение - В Серафимо- Дивеевския манастир

Поклонение в Серафимо-Дивеевския манастир


ДивеевоСерафимо-Дивеевския манастир е един от най-известните и посещавани манастири в Русия. Намира се на 600 км. североизточно от гр. Москва, в Нижегородската област, в самия град Дивеево. Основан е в началото на 19 век от великия подвижник – преп. Серафим Саровски. Първоначално манастирът възниква като малка женска монашеска общност, наброяваща едва няколко инокини, а днес той е един от най-големите по брой на монахини, манастири в цяла Русия (около 500 монахини). Тук няма да се спирам подробно на историческите и статистически данни, относно Серафимо-Дивеевската обител. Всеки, който се интересува от тях,може да прочете пространното житие на преп. Серафим Саровски или да потърси информация в Интернет. Моята цел е да опиша преди всичко онова, до което аз лично се докоснах; онова,което аз самият усетих и почувствах в Дивеево.

Казвам се Петър Банчев и съм богослов по образование. По Божия милост и благоволение, през ноември 2008 г. заминах за Русия, за да продължа своето обучение в Московската духовна академия. Две седмици след моето пристигане в Академията (която се помещава в Свято-Троицката Сергиева лавра), на поклонение дойдоха двама български духовници: йеросхимонах Козма от Зографския манастир на Атон и свещеник Ромил от гр. Айтос.

Аз познавах отец Козма още от преди това и знаех, че той често посещава Русия. След кратък разговор на чаша чай, отците ми споделиха, че следващото място, което възнамеряват да посетят е Серафимо-Дивеевския манастир. Чувайки това, в мен се зароди силно желание да тръгна с тях, още повече, че аз много почитах св. Серафим и много бях чел за основаната от него обител. Помолих отец Козма и отец Ромил да ме вземат със себе си, тъй като едва ли друг щеше да ми се отдаде такава възможност и те с радост се съгласиха. И така, още същата вечер стегнахме багажа и потеглихме към Дивеево.

Пътувахме цяла нощ. Пътят не беше лек, но мисълта, че скоро ще се поклоним пред св. Серафимови мощи ни ободряваше. Рано сутринта (петък) около 7 часа ние се отзовахме пред портите на манастира. Там ни посрещна една от сестрите - матушка Игнатия, която се познаваше с отец Козма.

Първият храм, в който влязохме беше Казанския храм, осветен в чест на иконата на св. Богородица - „Казанска”. В близост до него се намират гробовете на ктиторите и благодетелите на манастира, един от който е на небезизвестния Н.Мотовилов - същият онзи, с когото св. Серафим е разговарял за смисъла на християнския живот и пред когото се е преобразил (подобно на Господ Иисус Христос), казвайки прочутите слова: „Придобий мирен дух и хиляди около теб ще се спасят”.

ИконаСлед това се отправихме към Троицкия събор, където се покоят светите мощи на преп. Серафим Саровски. Още щом зърнах с очи раката с мощите на преподобния, душата ми се изпълни с благоговение и страх Божий. Чувството, което изпитах при докосването на тази светиня е неописуемо. В такива моменти човек просто онемява и думите стават крайно недостатъчни за да разкаже онова, което душата преживява.

Освен мощите на св. Серафим, в Троицкия събор се съхраняват и много от неговите вещи: обувки, одежди, икони, железен кръст, глинено гърне (от което светията се е хранел) и дори кирката, с която е започнал да копае прочутата канавка, ограждаща манастира. След това, матушка Игнатия ни заведе в другия голям храм - Преображенския събор. Там се намират мощите на трите преподобни и четирите блажени дивеевски жени.

Духовната ни радост се усили още повече, когато матушката отвори раките и ние успяхме непосредствено да се докоснем до нетленните тела на преподобните светици. Усещането беше невероятно!

След всичко това, ни оставаше само едно - да минем по канавката, изкопана от монахините по повеля на св. Серафим. Вярва се, че всеки християнин, които мине по канавката, казвайки молитвата „Богородице Дево”, получава благословението на пресв. Богородица, както за себе си, така и за цялото свое семейство.

Вечерта взехме участие във вечерното богослужение, а на следващия ден (събота) службата започна с Акатист на св. Серафим Саровски, след което бе отслужена света Литургия.

Нашето поклонение в Дивеево завърши с посещение на св. Серафимовия източник – извор. Той се намира на около 5-6 км. от Дивеево по пътя за град Саров. Прилича на малко езерце, в единия край, на което извира лековита вода. До извора са направени няколко дървени кабинки, в които поклонниците влизат, за да се потопят в целебната вода. Вярва се , че след трикратно потапяне в тази вода, човек получава изцеление на душевните и телесните си недъзи. Интересен за отбелязване е и фактът, че водата, която извира на това място, има една и съща температура, както през лятото, така и през зимата - около + 4 градуса по Целзий.

Аз лично не посмях да вляза в тази ледена вода и се задоволих само с поръсване по главата, докато отците се престрашиха и влязоха в кабинките за да се потопят в нея. Направихме си и няколко снимки за спомен от това чудно място, след което се върнахме обратно в манастира.

Слънцето започна все по-бързо да залязва и с това сякаш ни даваше знак, че е време да отпътуваме. Поклонихме се за последно пред мощите на св. Серафим, преминахме по канавката с молитвата „Богородице Дево” и започнахме да стягаме багажа. Когато приключихме с това, не ни оставаше нищо друго,освен да се сбогуваме с матушка Игнатия и с останалите монахини, които бяха с нея и да им благодарим за гостоприемството и за всичко, което направиха за нас през тези два дни.

Чувствата, които човек изпитва тръгвайки си от такова свято място са смесени. От една страна чувстваш облекчение и благодарност към Бога, който те е удостоил да се докоснеш до такава светиня, а от друга чувстваш и мъничко тъга, понеже не знаеш дали отново ще се върнеш на същото това място. И все пак, ние като християни знаем, че преди всичко трябва да търсим Царството на Бога и Неговата правда, а останалото ще ни се придаде.

Посетете и сайта на манастира http://www.diveevo.ru


Създадено на: 07/02/2009 - 12:07
Обновено на: 07/02/2009 - 12:12
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 4569 пъти


Версия за печат Версия за печат     Отпечатай Отпечатай

react.gifКоментари:


Всe още няма коментари.
Добавете първи коментар!


Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой единадесети от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Успение Богородично (15 август 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi121.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 451616  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.08 секунда