сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос
http://aitos-church.info/
До манастира „Св. Георги“ в Света гора (На поклонение)
Поклонение до манастира „Св. Георги“ в Света гора
Пътуваме за Св. Гора – градината на Божията майка. Пътят у дълъг и уморителен. Още с влизането се в Гърция се сблъскваме с духа на православието. По пътя, и отдясно, и отляво, виждаме параклисчета – всяко на различен светец. В повечето от тях са запалени кандила.
Параклисите са построени на места, където са се случили автомобилни катастрофи. Някой от тях, за съжаление, са с трагичен край, а други се се разминали само с уплаха. Мисля си колко далеч е „православния“ български народ от православието с издигането по пътищата на какви ли не обелиски, а не на символа на живота – кръста.
Пристигаме посред нощ в курортното селище Ирисол. Собственичката на хотела е предупредена и ни очаква въпреки късния час. Хотелиерката се казва Елена и е българка. Радваме се на много топло посрещане от нейна страна. След като хапваме пиците, които Елена ни поръча, лягаме да поспим.
На сутринта отиваме в Уранополис и на пристанището взимаме ферибот за манастира „Свети Георги Зограф“
Вълнуваме се всички – о.Ромил, зографа Йордан, Камен, Георги и аз. Гледам и не вярвам на очите си, несвикнали да виждат тези неща – два кораба потеглят за манастирите на Света гора, единият само за българския манастир! Сърцето ме прелива от радост като виждам, че приближаваме до пристанището. 50 минути ме се сториха като 50 часа. Но ето корабът спира и се отваря люка, неразбираем глас съобщава нещо, от което разбирам само „... Агиос Георгиос Зографос“. Слизаме най-сетне и стъпваме в Светата градина на Пресвета Богородица..
На пристанището чакат няколко автобуса, които натоварват по-немощните и багажите защото ни очаква повече от час преход нагоре по планината – по калдъръмени пътища и кози пътеки.
Някои извървяват пътя пеша въпреки трудния терен и топлото време. По пътя срещаме човек, който има проблем с ходенето и му предлагаме да се качи на някой от микробусите. Той отказа и ни окуражава, като посвещава усилията се на Света Богородица, която наистина заслужава да положим усилия в нейно име, защото все искаме нещо от нея.
Изкачвайки се нагоре виждаме между дърветата да се показва част от сграда – манастирът „Свети Георги“. След няколко минути се озоваваме под величието на манастира. Бяхме гледали по телевизията и слушали разказите на поклонници, но величествената гледка ни кара да се почустваме като песъчинки и същевременно горди да видим какво и как се построили нашите деди, подтиквани от вярата в Христа и търсейки ходатайството на Света Богородица – не къде да е, а в самата Нейна градина.
Стигаме до входа на манастира и пред нас просиява в цялата си красота централната част на храма, която не впечатлява със своята белота – преди са наричали манастира „белият манастир“ – ката че ли току-що е свършил строежа на манастира. В манастира в момента се провеждат ремонтни работи. Ремонтират се килиите, дограмата се сменя с нова. Има много работници от България, които се трудят усърдно. Манастирът им осигурява храна и подслон и момчетата са много доволни. Някой от тях жива се интересуват от вярата и по-точно от православието.
Влизаме в манастира и ни канят в архондарика на малка почерпка със сладкиши, узо, метакса, мента и чаша вода. Тази чест се отдава на всеки гост на манастира. След това ни настаняват в една килия. Следва обяд в трапезарията и кратка почивка.
В 17 часа клепалото ни събира за 9-ти час и вечернята. Впечатлен съм от светите братя – как всеки си знае мястото и задълженията и най-вече вниманието, с което служеха.
Въпреки, ме храмът не може да побере всички, всеки искаше да присъства на богослужението. Пеенето на светите монаси е ангелско пеене, а служението – божествено.
След тази служба отново отиваме в трапезарията да вечеряме, а в 20 часа започва бдението за празника,, което продължи до 2:45 сутринта. Въпреки късния час, умората в краката и съня, които се опитва да ни връхлита от време на време, сме много щастливи да присъстваме на това ангелско служение пред самия Господ Иисус Христос в градината на Неговата майка и това като че ли ни дава крила.
Сутринта в 7 часа започва Литургията за празника. С о. Ромил сме поканени да служим Света Литургия. За нас е голяма чест, че може да служим с тези земни ангели. След Литургията правим литиино шествие с иконата на Св Георги да мястото, където е намерена самата икона.
После закусваме, почиваме малко и следобед отиваме да пещерата, където е живял Св. Козма Зографски. Там е изграден параклис, в който се покланяме на това свято място.
В храма са изложени за поклонение много мощи на различни светии, на които също се покланяме.
На следващия ден, понеделник, отново взимаме благословия от дядо игумен ( архимандрит Амвросий) за служим Света литургия. Службата започва в 3:00 часа и завършва към 8:10 След това си тръгваме с нежелание от манастира.
Прибираме се в България, но сърцата ни остават в градината на Св. Богородица. На връщане посещаваме и един гръцки манастир - „Дохеар“, където се покланяме пред иконата Божията майка „Св. Богородица – скоропослушница“. Много красив и подреден манастир на брега на морето.
Дай Боже на всеки християнин да му се отдаде възможност да отиде на поклонение на Света гора.
Поклонник архимандрит Димитрий