сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

http://aitos-church.info/

За покаянието (2. Още)

За покаянието

материали, подготвени от протойерей Павел Гърбов от храм „Св. Йоан Богослов” в гр. Карнобат

1. Бог е огън

            Бог е огън, който пояжда. Когато предмет се докосва до огъня, се изменя – или изгаря, или се закалява.
            Така човек, докосвайки е до Бога, или загива, или се спасява.
            Огънят винаги е огън! Но ето – от съприкосновението с него се получава пепел, и стомана, в зависимост от това какво се докосва. Така става и с човека и всичко зависи от това как ще поднесе той към Божествения огън- в какво състояние той ще се докосне до Бога. Ако се държи като желязото, то желязната сила ще стане стоманена. Ако се отпуска до слабостта на сламата – ще изгори.
            Всеки човек рано или късно неизбежно ще се докосне до Бога и горко му ако не се подготви за тази среща.
            Ще настъпи часът, когато искаме или не, ще се случи съприкосновението с Божията сила.
            Лопатата е в ръката на господа. С лопатата се подхвърлят зърното и сламата, и последната я отнася вятърът а зърното пада в нозете на Стопанина и го събират в житници, сламата пък се оставя или изгаря.
Срещата ни с Господа е неминуема и трябва да се готвим за нея.
            Нашите грехове за слама, изгаряща при тази среща. Трябва сами , по-рано да произнесем осъждане на за себе си, и сами, готвейки се за тази среща, да се делим от сламата да изгорим сламата на греховете чрез покаяние.
            Или ще изгорят само те, или ще изгори заедно с тях и самият човек, отдал се на греха.
            Трябва да знаем за страшния съд и да се отнасяме към този ден и това събитие както подобава. Трябва да очистим душата си, трябва да се молим, към това събитие трябва да се отнесем ясно и съзнателно, а не като животно, което скрива главата си да не види опасността

2. Старецът Паисий Светогорец за покаянието

„Днес грехът е станал на мода. От хората, с които разговарях, нямаше ни една десета да са се изповядали. Аз имам нужда всеки ден да се изповядвам, а те не намират у себе си грехове!”...
„Когато светиите казвали, че са грешни, те вярвали в това, защото духовните из очи били станали като микроскопи и виждали най-дребните си прегрешения като големи”…
„Моля Бога да позная себе си. Ако позная себе си, ще имам покаяние. Когато дойде покаянието, ще дойде и смирението, а след това благодатта. Затова желая покаяние, покаяние, покаяние. След това бог изпраща благодатта Си”…
„Човек не трябва да иска от Бога нито светлини, нито нещо друго, а само покаяние”.
„Един човек, който имаше сериозен проблем,отиде при стареца, да изпроси молитвата му. Той му препоръча изповед. Почти разочарован, човекът възрази, че е дошъл при свят човек, за да получи помощ, а той му говори за изповед. Старецът отговори: „Аз така мога да помогна - с изповедта”
„Скърбеше за онези, които не се каят, и се молеше за тях. Стремеше се да доведе равнодушните до осъзнаване, да почувстват нуждата от изповед”…
Когато виждаше някой да се кае и да променя начина си на живот, силно се радваше. Състрадаваше на каещите се и ги подкрепяше…Добавяше: „Не ме интересува колко грешен е човекът, но се тревожа дали е познал себе си… Когато душата отсече недостатъците си, тогава ще застане красива пред Христа”.
Ако някой болен просеше от него молитви за здраве, той му препоръчваше да се изповяда и причасти. Същото казваше и на студенти за успех в учението им. На брачни двойки, които имаха проблеми, препоръчваше да имат духовника се изповядат, да се причастят и да живеят духовно. Като общо и силно лекарство за всякакви случаи, предлагаше покаянието.
Мъчно му беше, че у хората се е загубило чувството за покаяние. "Грешат, а съвестта им не ги изобличава. Работата върху собственото аз е безкрайна. Покаянието няма край, подобно на едно резбовано изделие, върху което човек може цял живот да работи с лупа. Ако човек не започне да работи върху себе си, тогава дяволът ще му намери работа да се занимава с другите. Нужно е да придобием духовна чувствителност. Християнинът трябва да вижда страстите у себе си, да се кае за тях, а не да забравя. Европейците захлупват съвестта си, а след това живеят в едно състояние, в което хем са загубили всичко, хем не се чувстват добре. Когато нещо се случи не трябва да се смущаваме, но да се поправяме. Когато виждам някой свой грях , се радвам, тъй като се е открила една моя рана, за да я изцеля. …В духовния живот действат духовните закони. Ако искрено се покаем за някой свой грях, не е нужно да го изплащаме с някоя болест. Бог допуска болестите или несправедливостите заради неосъзнатите грехове!”