Обновен храм

"Това, което е невъзможно за човека, е възможно само за Бога"

Утре е 26.10. – денят, в който Българската православна църква празнува Св. вмчк Димитрий Мироточец (Димитровден). Утре е и храмовият празник на Айтоския храм, който има за патрон св. Димитър. По този повод търся среща с протойерей Ромил, председател на Църковното настоятелство на храма. Намирам го, както винаги, в двора на църквата. Изчаквам, защото първо обяснява на майсторите как да довършат обкова на новата чешма в двора, после дава наставления на други служители за уредбата на храма за празничния ден. Не мога да се откажа от разговора, защото имам да му задам важни въпроси. В града вече се знае за красотата на новоизписания храм. Искам да внеса повече яснота по този въпрос. Виждам, че времето му е скъпо, и директно изстрелвам въпросите си:

            - Отче, изписването на храма е отколешна мечта не само на храмовото свещеничество, но и на айтоските енориаши. Как предприехте такова сериозно начинание?
            - Това, което не е възможно за човека, е възможно само за Бога! Това, което се случва не само в нашата енория, а и по цялата земя, е Божията воля.
Първите ни начинания по обновата на храма бяха свързани с неговото укрепване: цялостното му препокриване, освежаването на фасадата, подмяна на обшивката на камбанарията. След няколко срещи и разговори с представителите на Сдружение „ЕС-2004”, те осигуриха финансовата подкрепа и така всъщност се започна. Втората стъпка бе да се освежи иконостасът на храма. За мен, с всичкото ми упование в Бога, беше ясно, че това ще е много трудно. Но срещнах разбиране от страна на толкова много хора, които направиха възможно малките ни мечти да порастват с всеки изминат ден. Първо планувахме да обновим само царския ред на иконостаса. След като той стана готов, няколкото мъже, които бяха дарили средствата, поеха отговорността да осигурят нужното, за да се обнови целият иконостас.
Голямото ни желание беше да изпишем храмовите стени. Споделихме това с Негово високопреосвещенство Сливенския митрополит Иоаникий. Той даде своето благословение и това ни вдъхна по-голяма увереност. Предприехме изографисването на стените, като намеренията ни бяха да изпишем само едната стена. Ясно ни беше, че за целия храм трудно ще ни стигнат силите и най-вече средствата. Но Бог подпомогна начинанието ни, от дарения успяха да се съберат средства, които позволиха храмът да изглежда така, както го виждате сега: изписани са и корабът (същинската част ) на църквата , и притворът.

            - Наистина църквата сега изглежда съвсем различна. Иконостасът блести, а светиите по стените са толкова живи и изразителни – имаш чувството, че всеки миг ще ти заговорят. Чии ръце сътвориха всичко това?
            По обновата на храма и неговото изписване работи един млад и изключително ентусиазиран екип. В процеса на подготовката за конкретната работа се запознах с Мария и Николай Николови от Велико Търново, които осигуриха преференциално голяма част от материалите, нужни за работата. До себе си имах зографите Йордан Спасиев, Недялко Жеков и Светла Атанасова, които от своя страна ме запознаха със скулпторите Гълъбин Христов и Стефан Маринов. Така се оформи работният екип. Дело на Гълъбин и Стефан е иконостасът, а зографиите излязоха из ръцете, бих казал и от сърцето, на Данчо, Недялко и Светла.
            - Предполагам, че най-трудната част от цялото начинание са били средствата. Как успяхте да ги осигурите?
            - Вече споменах, че всичко е направено изключително с дарителски средства. Боголюбиви и щедри мъже и жени даряваха – всеки според своите възможности и по своя си начин. Едни носеха суми на ръка, други пускаха в касите за дарения. Една голяма част от дарителите изказваха желание да не се огласява името им. Имаше дарители предприятия и фирми, даряваха и частни лица. Това, което ме зарадва, бе фактът, че нито един от дарителите не се идентифицира с определена партия, политическа сила или форма на светска власт. Нито един от дарителите не попита колко даряват другите. Всеки даде своята лепта от сърце и с желание да допринесе за това Богоугодно начинание. Иска ми се да отбележа, че приносът на хората не бе само финансов. Помощ получихме и по много други начини: чрез труд, чрез осигуряване на помощни материали и др.
Списъкът на дарителите е дълъг, но искам да ги назова, като чрез това им изказвам благодарност от името на Църковното настоятелство, храмовото свещеничество и всички енориаши при храм „Св. вмчк Димитър”.

Аустротерм - България
М-Тел - България
Пламен Петров
РПУ - Айтос
Сдружение ЕС-2004
ТИБК - Айтос
Александър и Димитрина Звезданови
Анка Желязкова
Антон Бисеров Демирев
Белчо Белчев
Бисер Демирев
Валентин Недев
Валентин Николов Георгиев
Валентин Хараламбов
Величка Стаматова
Галина Петрова
Галина Флайг
Георги Николов
Георги Петров
Георги Янев
Демир Гочев
Детелин Пенчев
Димитрина Алексиева
Димитър Гугалов
Дияна Минчева
Евгени Врабчев
Евгени и Марияна Петрови
Живко Лечев
Живко Стаматов
Златка Проданова
Иван Ангелов Чолаков
Иван и Милена Иванови
Иван Иванов
Иван,Димитрина,Антония Върбанови
Иванка Георгиева
Йордан Касъров
Йордан Колев Димов
Кольо Райков Колев
Костадин Янчев
Красимир Коев
Красимир Пенев Костов
Куцар Куцаров
Любомир Дражев
Манол Манолов
Мария и Николай Николови
Мария Николова
Мариян Георгиев
Надежда Иванова
Николай Колев
Николай Черкезов
Панайот Которов
Пейчо Георгиев
Петър Янев
Пламен Петров
Румяна Денева
Светла Пенчева
Спас и Мария Костадинови
Стоимен Грозданов
Стоян Гюзелев
Стоян Пенчев Колев
Стоян Стоянов
Стоянка Казакова
Тодор Иванов
Тодор Манев
Христина Железова

            И всички останали, които са отдали волните си пожертвования за благолепието на храма. Бог да благослови делата им и да ги укрепи в начинанията им!

            - За храмовия празник ще се радваме на обновения храм. Всъщност приключи ли окончателно обновата, или планирате да продължите с нещо друго?
            - Кой не желае домът му да бъде още по-хубав. Още по-силно е това желание за дома Господен. В по-далечна перспектива мислим за изписване на останалата част на храма – неговия таван и олтара. От обновяване се нуждае подът. Имаме, разбира се, и по-дръзки идеи, но нека не говорим сега за тях, а да молим Бог да ни даде здраве и да подкрепя начинанията ни, а ние да не преставаме да работим за Божия прослава.

            - В навечерието на Димитровден и предстоящия храмов празник сигурно имате какво да пожелаете на айтоските енориаши и всички жители на града ни?
            - В навечерието на Димитровден пожелавам на всички да поддържат усърдието си, любовта в Христа, да множат добродетелите си, с които да бъдат полезни на Отечеството си, на града си и на семейството си. Милостинята им да бъде безкрайна!
            На многая лета, многообичани чада в Христа!

Създадено на: 16/12/2007 - 16:21
Обновено на: 16/12/2007 - 16:21
Категория : Айтоска енория
Страницата е посетена 7849 пъти

 Версия за печат      Отпечатай