Важно!

РОЖДЕСТВЕНСКИ
ПОСТ

22 ноември:
Св. ап. Филимон. Св. Михаил воин, българин

23 ноември:
Св. Амфилохий, еп. Иконийски. Св. Григорий, еп. Акрагантийски. Св. благоверен княз Александър Невски

24 ноември:
Св. вмчца Екатерина. Св. вмчк Меркурий
8:30 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
На поклонение - До Рилския манастир

Поклонение до Рилския манастир


rilskimanastir001.jpg            На 19 Октомври Българската православна църква почита паметта на преп. Иоан Рилски Чудотворец.
Едва ли има българин, а още по-малко християнин, който да не благоговее пред името и подвизите на този свят отшелник - най-великият български светец и небесен закрилник на целия български народ.
Желанието ни да посетим Рилския манастир и да се поклоним на светите мощи на Чудотвореца беше отколешно. Бог даде и малката ни група от 6 души пое към обителта. Бяхме получили благословението на отец Ромил, знаехме ,че отиваме на свято място, и затова премеждията по пътя не ни уплашиха.
Пристигнахме в манастира привечер. Към групата ни се присъедини още един събрат, който идваше от манастира „Зограф” в Света гора. Особеният дух на святото място и разказите на светогорския поклонник ни накараха да се чувстваме възвисени и одухотворени.

rilskimanastir002.jpg rilskimanastir003.jpg

            Вечерната служба срещу празника бе отслужена от игумена на Рилския манастир – епископ Евлогий. Поклонихме се пред мощите на св. Иоан и пред пламъчетата на свещите шепнехме своите молитви. Владиката ни помаза със светен елей и ни благослови.

rilskimanastir004.jpg rilskimanastir005.jpgrilskimanastir008.jpg   rilskimanastir006.jpg
rilskimanastir007.jpg   rilskimanastir009.jpg

            Празничната света литургия на следващия ден започна веднага след утринната служба. Храмът бе пълен с богомолци, а още толкова хора стояха отвън и чакаха ред, за да могат да влязат и се поклонят на мощите на светеца. Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Натанаил води службата в съслужение с храмовото духовенство. В проповедта си Владиката припомни думите на св. Иоан „ Елате чеда при мене и ме послушайте, на страх Божий ще ви науча”.

rilskimanastir010.jpg rilskimanastir011.jpg

            В ранния следобед тръгнахме към пещерата и гроба на св. Иоан. Искахме да минем по стъпките му, да видим местата, където се е подвизавал. Задъхани се добрахме до пещерната му обител и осъзнахме колко сме малки и земни пред него, който е живял в пълно отречение и свято отшелничество. Тук всичко излъчваше святост. В глъбините на пещерата ,в скална ниша горяха свещици, а св. Иоан ни гледаше от малка икона. Нисък проход вдясно отвеждаше към тясна дупка. Бяхме чули поверието за нея – оттам може да мине само праведният човек, но не и грешникът. Ние сме християни и знаем, че всички сме грешни.

rilskimanastir012.jpg   rilskimanastir013.jpg
rilskimanastir014.jpg 

            Не праведността, а Вярата ни поведе към дупката. Безверни млади и стройни момчета преди нас се връщаха – бяха се уплашили, защото нямаха Бог за закрилник. Ние знаехме, че ще минем, въпреки че проходът наистина изглеждаше тесен за телата ни. Възлезли вече на горния край, коментирахме преживяването. Един от нас каза, че преминаването през скалната дупка му приличало на второ раждане. Друг беше убеден, че дупката се разширява, когато трябва да „пропусне” някого. Бяхме в света на Чудотвореца. Защо да се съмняваме тогава в чудесата.


rilskimanastir015.jpgrilskimanastir016.jpg

            Пихме вода от чешмичката до пещерата, запалихме свещи в малкия параклис, прочетохме Заветите на св. Иоан Рилски и потеглихме обратно към манастира. Вървяхме направо през планината и не ни напускаше усещането, че времето е спряло, че сме в далечния Х век и само преди минути оттук е минал Божият угодник.
            На другия ден се поклонихме прощално на мощите на светеца и поехме обратно. Не можехме да останем тук по-дълго, но взехме със себе си памуче от мощите, светена вода от манастира и спомена за преживяното.
            Минавайки през Белчин, посетихме още една светиня – средновековния храм „Св. Петка”. Тук по уникален начин се съчетаваха съвременният дух на църковната постройка и старинните икони в храма. Тук Божието присъствие се усещаше така силно и Божият образ бе така величествен и най-истински.


SvPetka_belch01.jpgSvPetka_belch02.jpg

Стотиците километри до Айтос минаха безследствено. Нищо от людския свят не искахме и не можехме да видим. Още гледахме с духовните си очи. Чувствахме лекота на душата и сърцето и се надявахме да можем да я предадем на всички свои в Христа братя и сестри.


Създадено на: 17/11/2007 - 17:53
Обновено на: 17/11/2007 - 17:53
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 4086 пъти


Версия за печат Версия за печат     Отпечатай Отпечатай

react.gifКоментари:


Всe още няма коментари.
Добавете първи коментар!


Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой втори от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 26 октомври 2017 г.(Св. вмчк Димитрий Солунски). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi123.png

Регистрация

 Брой на членовете 42 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 460688  общо

 8 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.06 секунда