Важно!
20 юли:
✝ Св. прор. Илия (Илинден)

21 юли:
Преп. Симеон, юродив заради Христа. Преп. Йоан. Св. прор. Иезекиил
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
На поклонение - Българският Патриарх

Българският Патриарх, Българският Храм и Българският дух

tt1.jpg Есента на 2012 година – тиха, топла, пъстра и някак очакваща! В студеното утро на 06 ноември един телефонен разговор ми извести за кончината на българският патриарх Максим. Българският патриарх, достигнал 98 години, от които 41 години като патриарх на 6-тата по ранг и произход патриаршия на православното християнство, си бе отишъл тихо, в благословение към целия ни народ.
"... Днес небесните сили се радват, защото – ето пред вратите небесни се въздига един достоен патриарх!" възкликна един свещеник. И целият вярващ народ обърна взор към София, където заби тъжно тежката камбана на Българският Храм "Свети княз Александър Невски".

tt2.jpg

Няколко дни преди това България посрещна иконата на Пресветата Богородица – "Достойно есть". Чудотворното копие на атонската икона ни даде знамение, което осъзнахме в деня на кончината на дядо Максим (както го наричаме повечето от вярващите). По иконата се бяха появили странни кърваво червени петна, след като я бе целунал нашия Патриарх в болница "Лозенец" и изчезнаха в деня преди упокоението му.
И тръгна... тръгна към София... поеха натам тези, които обичат своя дядо Патриарх. Макар злобните намеци за лицемерие, идолопоклонство, странност да бълваха отвсякъде, нищо не можа да спре този спонтанен порив на вярата:
- Да отидем в София, да се поклоним на Нашия Патриарх за последно, да се поклоним на Нашата чудотворната икона за бъдното и да почетем Нашия български Храм за миналото!
Защото Нашият български храм прие за последно поклонение в дните на своята 100 годишнина Нашия Патриарх, почти негов връстник.
... Камбаната биеше тежко, студът беше заспал под кубетата на Храма, присъединих се към групата, чакащи пред южния вход. Запитаха дали сме на правилното място и след като се потвърди, всички зачакахме спокойно и в "странен мир". След няма и 30 минути ни пуснаха в Храма. Застанахме пред ковчега, в който беше положен Нашият дядо Патриарх...
Светло, тихо и мирно беше в Храма; макар все още да не бяха светнали прожекторите на камерите за предстоящото богослужение, беше светло. Пристъпих, поклоних се, целунах ръката, Евангелието и иконата, поклон. "Мир, светлина и увереност" усетих, а след поклонението пред "Достойно есть" и сигурност в бъдното!
Не исках да напусна Храма, почти никой не искаше и оставаше, оставаше, оставаше... Тези, които медиите и близки дори назоваха "лицемери", останаха до края на Светата Литургия и след това на Опелото. Дядо Максим беше изпратен от верните и в мир.
Започна Светата Литургия, запяха ангелогласните певци, всички се помолихме за упокоението на Нашия Патриарх. Възгласите на Вселенския Патриарх Вартоломей раздираха сякаш Храма, в съзвучие с голямата камбана, доказвайки за пореден път, че православният свят изпраща своя най-стар и дългопредстоятелствал "Ангел" на църквата. Никой не си сдържаше сълзите, защото те напираха и се стичаха от очите, отправили взор на изток, към бъдното, към Бог.
Всички усещахме бялата топлина, която идваше откъм ковчега. И след прочувственото слово на митрополит Николай всички се усетихме горди, изпълнени с любов към вярата Христова и в сърцата ни ехтеше като тежката камбана: "Достоин, достоин, достоин!"

tt3.jpg

Молехме се и знаехме, че Нашият Патриарх сега предстои пред Бог и се моли за нас! Защото от нас си отиваше един "мирен" човек, истински християнин и монах.

... Тежката камбана изпрати дядо Максим към Троянската света обител... Един лъч светлина, казват, огрял мястото, където започвали да правят гроба му. Зад гърба на Света Богородица Троеручица бе положен Нашия Патриарх български – най-дълго светителствалият патриарх в християнството досега.

tt4.jpg

Бог почете нас българите с това и ни даде и тепърва ще дава знамения. За да си "отворим очите за светлината", за да се изпълваме с любов, за да живеем в мир – в Христовия мир!
"Упокой, Господи, душата на новопреставления Наш Патриарх Максим български! Вечная памят!" ... а след век или два Христовата църква вярвам ще има своят нов Светител...
На нас българите остава Нашия Храм, Нашата Вяра и Нашата Закрилница!

р. Б. Тодор


Създадено на: 22/11/2012 - 11:46
Обновено на: 22/11/2012 - 13:05
Категория : На поклонение
Страницата е посетена 1912 пъти


Версия за печат Версия за печат     Отпечатай Отпечатай

react.gifКоментари:


Всe още няма коментари.
Добавете първи коментар!


Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой осми от десетата година

на в-к "Православни вести" излезе на Възкресение Христово (16 апри 2017 г.). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi118.png

Регистрация

 Брой на членовете 39 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 439206  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2017 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.11 секунда