сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос
http://aitos-church.info/
В Цариград (На поклонение)
По стъпките на Православието
Поклонническо пътуване до Цариград
Потеглихме късно през нощта и в ранното съботно утро автобусът ни вече навлизаше в пределите му. С радостно очакване предвкусвах срещата си с този неповторим град, чиито имена (Византион, Константинопол, Цариград, Истанбул, ...) още като деца сме свикнали да виждаме почти на всяка страница в учебниците по история. Основан от гърци дорийци в дълбока древност; превърнат от св. Константин в столица на новата, загърбила езичеството и прегърнала Христа Римска империя; преобразен по-късно в престолен град на могъщите османски султани; оставащ и до днес един от най-големите в света – този град крие в себе си такова неизчерпаемо множество забележителности, че за трите дни, които щяхме да прекараме тук, бе възможно да видим едва няколко късчета от над 2600-годишната му история.
Нашите цели обаче бяха внимателно подбрани. Ръководителят на групата, отец Борис, се бе погрижил да получим не толкова храна за любопитството си, колкото полза за душите си, затова в програмата преобладаваха посещенията на християнски светини.
Започнахме все пак от мястото, по традиция считано за център на града – Хиподрума. Днес тук не препускат колесници, Хиподрумът е превърнат в просторен площад, но пази старите си паметници: Теодосиевия обелиск, Змийската колона, обелиска на Константин, както и фонтана на Вилхелм II. В съседство е Синята джамия – един от шедьоврите на османската архитектура.
След тези първи стъпки в Града автобусът ни отведе на азиатския бряг, откъдето се полюбувахме на живописната гледка към Босфора.
Обратно на европейския бряг, отидохме в квартала Фенер, свързан с важни събития в нашата история. Тук е българската църква „Св. Стефан“. За съжаление можахме да я видим само отдалеч, застанали извън оградата на двора: църквата е в ремонт и посетители не се допускат. Дори от разстояние обаче е видно, че сградата спешно се нуждае от сериозни грижи.
Църквата "Св. Стефан"
В същия квартал е „Св. Георги“ – катедралният храм на Вселенската патриаршия. Доста е скромен за високия си статут, но затова пък пази в себе си безценни съкровища: мощи на св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст, на св. Евфимия, св. Соломония и св. Теофанò. В този храм (както, за жалост, научих едва по-късно) се съхранява и друга велика светиня: част от стълба, на който римските войници вързали и бичували Господ Иисус Христос, преди да бъде разпнат.
Мощи на св. Григорий Богослов и св. Иоан Златоуст в катедралата на Вселенската патриаршия
В ранния следобед, след настаняване и кратка почивка в хотела, се отправихме към една от най-прочутите забележителности на града – църквата „Св. Софúя“. Катедралата на някогашните константинополски патриарси е строена на три пъти. Първата и втората сгради са разрушени при размириците, свързани съответно със заточването на св. Иоан Златоуст и въстанието „Ника“. Третата, която стои до днес, е издигната между 532 и 537 г. при император Юстиниан I. Тя не само е по-величествена от предишните две, но и остава най-голямата църква в света през следващите близо 1000 години, превръщайки се завинаги в един от символите на византийската цивилизация. Османските завоеватели не пренебрегнали достойнствата ù: освен че я преустроили в джамия, те я използвали като образец за собствената си архитектура. Днес сградата функционира като музей.
"Св. София" от далеч
На площада пред „Св. Софúя“ заварихме множество хора от различни народности, които чакаха да я разгледат. Двете опашки към входа изглеждаха огромни, но организацията беше добра и чакането не продължи дълго. Признавам, че отвън църквата не успя да ме впечатли. Вероятно се дължи на невежеството или разсеяността ми, но ми изглеждаше някак претрупана със сложни и непонятни елементи, безформена дори, някак странно затворена в себе си. Оказа се, че таи цялата си неземна красота във вътрешността. Още с влизането ме грабна уникалният стил на орнаментите и образите. Меките цветове на стените (доминират златно и синьо, ако ги определям правилно) поемаха нахлуващите през безброй прозорци слънчеви лъчи и цялата църква грееше. Въпреки непоправимите поражения, които е претърпяла в течение на вековете, въпреки постоянната глъчка и суматоха наоколо, тук все още може да се почувства отглас, макар далечен и слаб, от великата епоха, през която е построена.
Пред "Св. София"
В "Св. София"
В "Св. София"
В "Св. София"
В "Св. София"
След този паметник на вярата и духовния порив на ромеите, разгледахме и едно постижение на практическия им гений: подземното водохранилище, което се намира недалеч от „Св. София“, датира от същото време и е най-голямото от неколкостотин подобни, осигурявали питейна вода за града в случай на обсада или суша. После ни бяха останали сили само за недълга разходка по истанбулските улици, пък и достатъчно впечатления бяхме събрали за един кратък ден!
На другата сутрин се разходихме с корабче по Босфора, а след това се качихме на ферибота за Принцовите острови. Намират се в Мраморно море, на югоизток покрай азиатския бряг на Истанбул. Във византийско време там били заточвани знатни личности, откъдето идва и името им. Днес островите са популярна туристическа дестинация и въпреки че към тях пътуват много фериботи, на нашия беше трудно да се намери място за сядане.
Слязохме на най-големия остров от групата, Бююкада, и се запътихме към един от върховете му, където щяхме да посетим манастира „Св. Георги“. На Принцовите острови не се движат автомобили; може да се наеме файтон или велосипед, или да се върви. Пътувахме с файтони докъдето можеше, а после продължихме пеш нагоре по стръмния, но широк и павиран път. На самия връх, от който се разкрива разкошна гледка, по-високо и от близката телевизионна кула, се намира манастирът. Построен е през X век при император Никифор Фока, през XIII век е разрушен от кръстоносци при Четвъртия кръстоносен поход, а през XVIII век, след като св. Георги се явил на пастир, е съграден отново. В църквата има чудотворна икона на светеца, от двете страни на която са наредени много патерици, оставени в знак на благодарност от хора, изцелени по неговото застъпничество. Мястото се посещава предимно от мюсюлмани, на които св. Георги също помага. След като се поклонихме и помолихме в църквата, излязохме в двора, където грижещият се за манастира иеромонах Калиник ни разказа накратко историята му (с помощта на една наша спътничка, която ни превеждаше от гръцки). През цялото време, докато бяхме там, идваха и си отиваха и други хора, почти всичките – турци.
Пред входа на манастира "Св. Георги"
Чудотворната икона на св. Георги
Чудотворната икона на св. Георги
На третия ден посетихме две светини, които не са запазили древния си облик и са доста скромни като архитектура и украса, но затова пък се намират под особеното покровителство на Божията майка.
Църквата „Живоприемни източник“ е построена за първи път през V век от император Лъв I, след извършено чудо от пресвета Богородица. Впоследствие при извора, намиращ се там, Божията майка извършвала множество изцеления и чудеса. Храмът бил разрушен от османските завоеватели след превземането на Константинопол, а през XIX век е съграден отново.
Църквата във Влахерна също е посветена на пресвета Богородица. Построена е първоначално през V век от императрица Елия Пулхерия и император Маркиан, на място, където имало аязмо. По-късно в нея били пренесени ризата и покровът на Божията майка. Тук станало и чудесното ù явяване, в чест на което е установен празникът „Покров Богородичен“. Първата църква изгоряла през XV век при случаен пожар, а през XIX век на извора отново бил построен малък храм.
Незабравимо бе докосването ни до византийския Константинопол в църквата „Иисус Христос Спасител“ (известна като „Хора“ или „Карие“), намирала се някога извън градските стени. Днешната сграда е построена през XI век, по-късно е превърната в джамия, а сега е музей, който привлича много туристи. Голяма част от стенописите и мозайките в нея, създадени през XIV век, са изключително добре запазени. Те и днес запленяват с неповторимата си красота. Освен евангелски събития, пресъздават и някои предания, свързани с раждането и детството на пресвета Богородица, живота ù в Храма и сгодяването ù за св. Иосиф.
Източната страна на църквата "Иисус Христос Спасител"
Стенописи и мозайки в църквата "Иисус Христос Спасител"
Стенописи и мозайки в църквата "Иисус Христос Спасител"
Стенописи и мозайки в църквата "Иисус Христос Спасител"
Стенописи и мозайки в църквата "Иисус Христос Спасител"
Подобно на „Св. Софúя“, и тази църква ме очарова неустоимо. И тук сякаш е още жив духът на онази безвъзвратно отминала епоха, сякаш от всяко камъче на мозайките струи животът на една цивилизация, възлюбила Христа с цялото си сърце и посветила всичките си сили Нему.
Времето на пътуването ни изтичаше. Отбихме се до истанбулския аквариум – един от най-големите в света, полюбувахме се на удивителните водни твари, които Бог е създал както само Той може, и поехме към дома. Тръгнах си с радост и благодарност за всичко видяно, и с надежда някога да се върна пак.