Група миряни от Айтоска енория посетихме гр. Брацигово на 23 юни, за да се поклоним на светите мощи на свети Йоан Кръстител. Повече от 3 месеца са изминали оттогава, а чувството и вълнението ми е така живо, сякаш всичко се случва сега…
Горещ юнски ден е - от най-горещите, с рекордните температури. Въздухът е нажежен и трепти. Едната група поклонници тръгваме от гр. Айтос с две коли, а друга група приятели и зографи тръгват от Горна Оряховица, където изографисват храма . Пристигаме в Брацигово следобед. Там любезно сме поканени да гостуваме на христианка от Айтос, омъжена в Брацигово. Първоначално се суетим и се притесняваме да приемем поканата, защото групата не е малобройна , но домакините са истински, неподправени и бързо се освобождаваме от първоначалното напрежение и се чувстваме като у дома си.
Приготвяме се и в 18 часа сме на централния площад , където има специално издигната трибуна, на която Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай и Негово високопреосвещенство Плевенският митрополит Игнатий посрещат светите мощи .
Светините са донесени от гръцкия манастир “Света преподобнамъченица Параскева” град Родоливос, в навечерието на празника Рождество на Свети Йоан Предтеча и Кръстител Господен.
Посрещането на частица от мощите на светеца , покровител на Брацигово, е отдавнашна мечта на енорийския свещеник отец Любомир Траянов, реализирана с благословията и пълното съдействие на митрополит Николай.
Светият дар , поставен в специално сребърно сандъче, наречено мощехранителница, носи игуменията на манастира “Света преподобнамъченица Параскева” Мариам и делегация от три монахини.
Светите мощи на светеца за пръв път напускат манастира. Включват долната челюст и няколко зъба от устата, призовала преди повече от 2000 години народа за покаяние: “ Покайте се, защото се приближава Царството Небесно” Същата тази уста в деня на Христовото кръщение при река Йордан посочва Христос за агнеца Божий, който взема греха на света върху себе си. За него Иисус Христос казва, че между човеците няма роден от жена , който да е по – голям от Йоан Кръстител. Сърцето ми спира от близостта до тази светиня . Вълнението превъзхожда жегата и не я усещам.
С литийно шествие, съпровождано от духова музика, Светите Мощи се донасят лично от Пловдивския митрополит Николай до храма.
Негово Високопреосвещенство митрополит Николай в съслужение с Плевенския митрополит Игнатий отслужва празнична Вечерня. Храмът е препълнен от поклонници. Цари тържествена тишина и гласът на Владиката отеква. От клира припява прекрасен хор от млади семинаристи, както разбираме по късно. Покланяме се пред Светите Мощи на Кръстителя Христов. Усещам сърцето си в гърлото. За пръв път устните ми докосват такава Светиня. Вълнението достига своята кулминация . Чувството е неописуемо...
На следващата сутрин сме отрано в храма в очакване на Празничната Света Литургия по случай Рождеството на Йоан Кръстител.
Ураганът от вълнение се повтаря с още по голяма сила.
Благодаря на Бога, че допусна да преживея всичко това...