http://aitos-church.info/
БОЖЕСТВЕНА СВЕТА ЛИТУРГИЯ
Богослужението е израз на нашето общение с Бога. Молитвата е най-съществената част на богослужението и най-важната проява на религиозния живот. Чрез молитвата човек разкрива Богу своите нужди, радости и скърби; изпросва от Всеподателя помощ и закрила, благодари Му за получените от Него благодеяния, или Го слави за безпределната Му благост.
Център на православно-християнското богослужение е СВЕТАТА ЛИТУРГИЯ . Това чинодействие е известно още и с името "евхаристия" (благодарствена служба)
Светата литургия е спомен за Тайната вечеря на Господа Иисуса Христа, станала преди кръстните Му страдания, и за Неговата изкупителна смърт. В символични действия и в слова тя изобразява най-важните и спасителни моменти от земния живот на Христос. В св. Литургия се осъществява действителното Божие присъствие.
В православната църква са се запазили до сега няколко литургийни последования. От тях днес у нас са в употреба само 3 - Златоустовата, Василиевата и на св. Григория Двоеслов, наречена още Преждеосвещенна. Най-често се служи Златоустова литургия.
Светата литургия се състои от 3 главни части: проскомидия (приношение) , учителна и тайноизвършителна.
Проскомидията е подготвителната част. Тя се извършва тихо по време на утринното богослужение ( утринята). Действията на свещеника остават невидими за миряните, защото се извършват в олтара , на проскомидийната ниша. Тези действия са помен за Голготската саможертва на Христа, който драговолно се принася в жертва за греховете на всички люде.
След като привърши проскомидията и утринното богослужение, свещеникът отваря "царските свети двери" , застава пред св. Престол, моли се усърдно с вдигнати ръце към Небесния Цар - Святаго духа- да го очисти от всяка нечистота и възглася:
"Благословено царството на Отца и Сина и Святаго Духа, сега и винаги, и во веки веков"
Този възглас поставя началото на Литургията на оглашените. След Великата ектения и две антифонни песнопения се извършва Малкият вход - свещеникът изнася от олтара св. Евангелие ,като го държи с две ръце високо над себе си. Застава в средата на храма, обърнат на изток и призовава всички да внимават в Божията премъдрост. Малкият вход символизира началото на обществената дейност на Господ Иисус Христос. След като се изпее трисветата песен ("Св.Боже...") , се чете четиво от Апостола и четиво от Св. Евангелие. По време на тези четива миряните трабва да застанат прави и чинно с преклонени глави да изслушат текстовете, като се опитат да вникнат максимално в техния смисъл.
След този момент свещеникът приканва оглашените ( т.е. некръстените) да излязат от храма, защото започва Литургията на Верните.
Началото на тази част е "Хeрувимската песен"- ( Иже хeрувими... ) По средата на тази песен се извършва Великият вход - свещеникът взема св. Дарове от проскомидията, излиза с тях от олтара и , носейки ги високо, минава през храма , като застава пред Трона. Тук моли гласно Бога да помене в своето царство народа, духовната и светската власт, живи и покойници. Великият вход символично представя кръстния ход на Христа към Голгота и погребалната процесия на тялото Христово от Голгота до Гроба.
Следва първата Просителна ектения и гласната прикана на свещеника - да се възлюбим един други, за да възпеем единомислено Отца и Сина и Святаго духа, Троица единосъщна и неразделна. Защото взаимната любов е необходимото предварително условие за единомислие в изповядването на Бога.
Настъпва най-важната част от Литургията - самото жертвоприношение и освещение на Даровете, на които могат да присъстват само посветените, т.е. - приелите Светото кръщение. Произнася се или се изпява Символа на Вярата (Верую...). Веднага след това свещенослужителят приканва богомолците да застанат прилично със страхопочитание, да внимават, за да принесат в мир светото възношение. Оттук започва т.н. "евхаристиен канон" т.е. самата богоустановена част на св. Литургия, нейната сърцевина. Издигнали се мислено към Господа със сърцата си, откъснали се действително от всичко земно,ние благодарим на Бога-Отца за всички добрини, които ни е сторил и особено- за извършеното чрез Христа наше спасение. И бидейки вече възнесени на небето, съзерцавайки седящия на престола на славата Си Бог, обкръжен от безчислени ангелски хорове, ние заедно с тях пеем тържествената трисвета песен:"Свет, свет, свет е Господ Саваот..."(Господ на силите, на небесните войнства)
Следват възгласно словата на Самия господ Иисус Христос, казани на Тайната вечеря, за която правим спомен: "Вземете, яжте...", "Пийте от нея всички..." Започва същинското свещенодействие. Това е най-важният момент на православната литургия - самото чудо на преосъществяването. Свещеникът трикратно всеусърдно моли Господа да не ни лишава от Своя Свети Дух, но да Го изпрати и да ни обнови. Изпълнен с благоговеен страх свещенослужителят благославя предложените свети Дарове и , по благодатното действие на св. Дух става чудото на Божественото претворяване - предложеният хляб става истинско тяло на Христа, а виното в чашата се претворява в същинска Негова кръв! Тук свещенослужители и народ, чрез дълбоко преклонение, отдават почит към светите литургийни дарове, като към Тяло и Кръв Христови, като към Самия Христа.
На това място народът, коленичил, пее най-умилителния химн на православната св. Литургия: " Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и молим ти се, Боже наш!"
Жертвата е принесена! Затова свещеникът с благодарност прави особен помен - гласно за Света Богородица и тихо - за св. Йоан Предтеча, за светите апостоли, за празнувания светец и всички светци. И отново се моли за здравето на живите и упокоението на починалите.
Следва друг важен момент от Литургията - причащаването с пречистото Тяло и драгоценната Кръв на Христа. Преди самото приобщаване с Господа се отправя втора Просителна ектения, която завършва с Господнята молитва "Отче наш...насъщния ни хляб дай ни днес..."
След Божествената молитва свещеникът се обръща с предупреждение към всички присъстващи: "Да внимаваме!-Светинята е за светите". След това пристъпва към самото причащение - взема част от божествения Агнец и 3 пъти отпива от светата чаша. През това време народът пее хвалебствени песни за Бога. При възгласа "Със страх Божий, с вяра и любов пристъпете" към св. Причастие пристъпват ония миряни, които са се подготвили надлежно за това с пост, молитва, изповед и взаимоопрощение.
Изпяват се още няколко благодарствени и хвалебни песни , след което свещеникът възглася "С мир да излезем". Така обявява на богомолците, че вече могат да напуснат храма. Следва една заключителна молитва, наречена Отпуст, след която се поставя края на Св.Литургия.
Преди да си тръгнат за дома, християните си вземат нафора* , употребяват я в храма и поемат към дома, като отнасят със себе си Божието благословение.
* За същността на нафората и начинът на нейната употреба можете да прочетете в статията Как да се черкуваме