Важно!

::ВЕЛИК ПОСТ::


26 март:
Събор на св. архангел Гавриил. Св. мчк Георги Софийски, Стари

27 март:
Св. мчца Матрона Солунска

28 март:
Преп. Иларион и Стефан. Свщмчци Георги, еп. Загорски и Петър, презв. Мъгленски. Св. мчк Енравота-Боян, княз Български
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух


Свето Благовещение - ден на майката и жената

Blagoveshtenie_560.jpg


news.gif 7 последни новини


Неделя на св. Григорий Палама - Александър Звезданов 25/03/2019 - 05:19

Неделя на св. Григорий Палама

2019_03_24_001.JPGВъв втората Неделя на Великия пост (24. февруари, Неделя на св. Григорий Палама, преп. Захария, св. Артемий, еп. Солунски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица. и като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си: какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си? Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи? Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения): тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали."
[Марк 2.1-12]



"Св. Григорий Палама, архиепископ Солунски, е роден през 1296 година в Мала Aзия.

По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и било приютено от император Андроник II Палеолог (1282-1328). Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но починал скоро и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам имп. Андроник. Вместо да постъпи на служба в двореца, двадесетгодишният Григорий, заминал през 1316 г. за Света Гора и постъпил като послушник в манастира Ватопед, а след време приел монашески подстриг под ръководството на преподобния Никодим Ватопедски. Майка му и сестрите на св. Григорий приели също монашество.

След смъртта на духовника си св. Григорий се заселил в обителта Глосия. Там настоятелят го научил на молитвеното умно дело (исихазъм).

През 1326 г., за да се предпазят от нападенията на турците, братята се прибрали в Солун. Там св. Григорий бил ръкоположен в свещеннически сан.

През 1344 година патриарх Йоан XIV Калека, привърженик на учението на Варлаам (еретик, с когото св. Григорий водил усилена борба), отлъчил св. Григорий от Църквата и го заключил в тъмница. През 1347 г., след смъртта на Йоан XIV, св. Григорий бил освободен и възведен в сан архиепископ Солунски. Ръководил Църквата тринадесет години, до 1359 година.

През 1354 г. св. Григорий бил извикан в Константинопол за решаването на спора между Йоан V Палеолог и Йоан VI Кантакузин. Византийската галера, с която плавали, попаднала в ръцете на турците, светителят и свитата му били пленени и като роб продавани в различни градове в Азия.

Изпитвайки теготите на плена, св. Григорий продължавал да проповядва и да беседва с висши турски управници Чак след година светителят бил купен от сърби и благополучно се завърнал в Солун, където се и споминал в мир на 14 ноември 1359 година.

Мощите на св. Григорий почиват в Солун в прекрасна църква, посветена на него. Прославил се и като подвижник, и като богослов, и като йерарх и като чудотворец. Явявали му се Пресвета Богородица, св. Иоан Богослов, св. Димитри, св. Антоний Велики, св. Иоан Златоуст и Божиите ангели.

Св. Григорий обосновал богословски исихазма (Hesychasm) – особена молитвена практика, "умна молитва; умно дело/делание", използвана най-вече от монасите. Той разработил учението за съобщаемостта на нетварните божествени енергии по примера най-вече на нетварната Таворска светлина. Чрез "умната молитва", в която участват в еднаква степен душата и тялото, човек може да види Бога, да го възприеме чрез Неговите енергии (Божествената светлина), т.е. да се обожи по благодат. Залог за такова молитвено съединяване с Бог е единството на Божествената и и човешката природа в Христа – Бог е непознаваем, но Неговото откровение в Христос е пълно откровение, което установява единството на Бог с човека. По учението на Палама (наричано също паламизъм), Божествените енергии се съобщават не само в мистическия опит, но и при Кръщението и при Евхаристията. След Константинополския събор от 27 май 1341 г. учението на св. Г. Палама се счита за официална църковна доктрина. Чества се на 14 (27) ноември."


След светата литургия о. Ромил прочете проповед за духовното разслабване - липсата на покаяние и изповед, невземането на свето причастие и др.

2019_03_24_002.JPG

2019_03_24_003.JPG

2019_03_24_004.JPG

2019_03_24_005.JPG

2019_03_24_006.JPG

2019_03_24_007.JPG

2019_03_24_008.JPG

2019_03_24_009.JPG


Тодорова събота в Айтос - Александър Звезданов 25/03/2019 - 05:00

Тодорова събота в Айтос

2019_03_16_001.JPGВ първата събота на Великия пост (16.03.2019, Тодорова събота (Тодоровден), св. мчци Савин и Папа) Негово Високоблогоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"И случи Му се да минава в събота през посевите, и учениците Му, като вървяха по пътя, късаха класове.

А фарисеите Му рекоха: виж, защо вършат в събота това, което не е позволено?

Той им рече: нима никога не сте чели, що стори Давид, когато имаше нужда и огладня сам и ония, които бяха с него? Как влезе в Божия дом при първосвещеник Авиатара и изяде хлябовете на предложението, що не биваше да яде никой, освен свещениците, па даде и на ония, които бяха с него? И думаше им: съботата е направена за човека, а не човек за съботата: тъй че Син Човеческий е господар и на съботата.

И влезе пак в синагогата; там имаше един човек с изсъхнала ръка. И Го следяха, дали не ще го изцери в събота, за да Го обвинят.

А Той казва на човека с изсъхналата ръка: изправи се насред. Тям пък казва: в събота добро ли е позволено да прави човек, или зло? да спаси ли една душа, или да погуби? Но те мълчаха.

И, като ги изгледа с гняв, нажален поради ожесточението на сърцата им, казва на човека: протегни си ръката. И протегна я, и ръката му стана здрава като другата."
[Марк 2:23-3:5]


Съботният ден от първата седмица на Великия пост е в памет на св. великомъченик Теодор Тирон.

Почитането на св. Теодор е засвидетелствано още в ранните векове на Църквата, а освен през Великия пост, светецът се почита и на 17 февруари.

Петдесет години след смъртта на св. Теодор гонителят на християните император Юлиан Отстъпник (332 - 363) продължавал да желае възвръщането на езичеството. Знаейки че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Император Юлиан наредил на градоначалника в Цариград да напръска тайно с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара и християните, като ядат, макар и без да знаят, да се осквернят и тъй да бъдат подиграни и обявени за езичници.

Градоначалникът сторил, каквото му било заповядано. Но за Божието око това не могло да бъде тайна. Бог, Който промишлява за своите раби и не желае да бъде смущавана тяхната вяра, направил да се открие нечестивият замисъл.

Църковното предание разказва, че св. Теодор Тирон се явил на Цариградския Архиепископ Евдоксий, известил му наредбата на Юлиан Отстъпник и му заръчал да съобщи това на верните - да предупреди християните през тази седмица да не вземат никаква храна от пазара. На запитването на Архиепископа: какво да ядат през тия дни, св. Теодор отговорил: да си приготвят коливо - жито, то да им бъде храната. Архиеп. Евдоксий запитал: кой е този, с когото говори, и св. Теодор му известил името си. Предупредени за наредбата, християните не взимали никакви храни от пазара. Юлиан разбрал, че лукавият замисъл е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена стока на пазара.

Оттогава за благодарност на Първата събота от Великия пост Църквата възпоменава паметта на св. великомъченик Теодор Тирон.


2019_03_16_002.JPG

2019_03_16_003.JPG

2019_03_16_004.JPG

2019_03_16_005.JPG

2019_03_16_006.JPG

2019_03_16_007.JPG

2019_03_16_008.JPG

2019_03_16_009.JPG

2019_03_16_010.JPG

2019_03_16_011.JPG

2019_03_16_012.JPG


Благовещение - ден на майката - Александър Звезданов 08/03/2019 - 05:21

Благовещение - ден на майката (и какво празнуваме на 8-ми март)

Blagoveshtenie.jpgПо повод наближаващия празник Благовещение (25. март) публикуваме статията на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, "Благовещение - истинският празник на жената":

"Думи като "празник", "радост", "успех" обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се "радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св. Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек." В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: "празник – обилна трапеза – "Наздраве!" – "много щастие, любов, късмет!…"

Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХ в. никакъв "международен женски ден" не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХ в. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му "научна" обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХ в. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род.

Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и ѝ възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият ѝ отговор "Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!" Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св. Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св. Дух).

Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св. Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен "Честнейшую херувим…"

Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8. март. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8. март за "Ден на жената" – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос.

Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: "много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: "защо ние празнуваме именно този ден?" И чувах в отговор: "така е станало", "така се е установило". Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?" И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него.

Първият е така да се каже "официалната версия". Тя е цитирана по вестник "Правда", където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник". А как от 23 февруари се получава 8. март ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил. Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23 февруари , а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23 февруари 1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин. Но зад тази "фасада" дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – "това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със "света на насилието" и призовали той да бъде разрушен до основи".

Оказва се, че и "учредителката" на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О. Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че "всеки от нас не е "въобще" човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир. И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир.

Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта." Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев, в годината, в която е установен 8 март, Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8 март с цел да се "призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т. е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това). Този замисъл – продължава о. Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие".

В Библейската книга "Естир" историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя). Но уплашен от голямото им влияние в обществото "министърът на отбраната" (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за "националната сигурност". Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о. Андрей справедливо задава въпросите: "Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца? Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8 март – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма. Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8 март бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на "семейни начала", наричано "фактически брак".

Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8 март поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат "неуважение" – явление, наричано "конформизъм", което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в "тълпата"

Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към "Майката на майките и на всички християни" да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения ѝ Син."


Неделя Месопустна - Александър Звезданов 04/03/2019 - 11:23

Неделя Месопустна

2019_03_03_001.JPGВ Неделя Месопустна (03.03.2019 г., Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск. Ден на Освобождението на България от османско робство) множество богомолен народ се събре в храм "Св вмчк Димитрий Солунски" в Айтос. Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата.

Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна; дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.

Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?

А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.

Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.

Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?

Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен."
[Матея 25:31-46]


2019_03_03_002.JPG

2019_03_03_003.JPG

2019_03_03_004.JPG

2019_03_03_005.JPG

2019_03_03_006.JPG

2019_03_03_007.JPG

2019_03_03_008.JPG

2019_03_03_009.JPG

2019_03_03_010.JPG

2019_03_03_011.JPG

2019_03_03_012.JPG


Заупокойна света литургия на Голяма Задушница - Александър Звезданов 04/03/2019 - 11:11

Заупокойна света литургия на Голяма Задушница

2019_03_02_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви,
а на живи, защото у Него
всички са живи"
[Лук. 20:38]

На Голяма Задушница (02 малт 2019 г., Св. свщмчк Теодот, еп. Киринейски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички християни извършват помен в чест на мъртвите - голямата Задушница пред Великия пост. Окончателното определение съдбата на човека, съобразно живота и делата му на земята, ще бъде в края на вековете - при Второто Христово пришествие. Църквата затова се моли за починалите от векове с вяра свои чеда и е определила нарочни дни за това - съботите в спомен на Великата събота преди Възкресение и задушниците, каквато е тая пред Великия пост.

2019_03_02_002.JPG

2019_03_02_003.JPG

2019_03_02_004.JPG

2019_03_02_005.JPG

2019_03_02_006.JPG

2019_03_02_007.JPG

2019_03_02_008.JPG

2019_03_02_009.JPG

2019_03_02_010.JPG

2019_03_02_011.JPG

2019_03_02_012.JPG

2019_03_02_013.JPG

2019_03_02_014.JPG


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 25/02/2019 - 05:16

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg01 март, петък - Св. прпмчца Евдокия Илиополска
16:00 ч. - всеобща панихида в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

02 март, събота - Св. свщмчк Теодот, еп. Киринейски
07:00 ч. - заупокойна света литургия в храм "Св. възкресение Лазарово" - в гробищния парк на гр. Айтос

Неделя на Митаря и Фарисея - Александър Звезданов 17/02/2019 - 19:51

Неделя на Митаря и Фарисея

2019_02_17_001.JPGВ неделята на Митаря и Фарисея (Неделя 16 след Неделя подир Въздвижение, св. вмчк Теодор Тирон, преп. Роман Търновски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия, огласяна от хора на храма.

"двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.

Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.

А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!

Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат."
[Лука 18:10-14]


2019_02_17_002.JPG

2019_02_17_003.JPG

2019_02_17_004.JPG

2019_02_17_005.JPG

2019_02_17_006.JPG

2019_02_17_007.JPG

2019_02_17_008.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от дванадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2018 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi133.png

Регистрация

 Брой на членовете 60 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 540703  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2019 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.41 секунда