Важно!
05 юни:
Св. свщмчк Доротей, еп. Тирски. Преп. Петър Корицки. (Отдание на Възнесение)
16:00 ч. - всеобща панихида в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос

06 юни:
Преп. Висарион Египетски, Чудотворец. Преп. Иларион Нови. (Задушница)
7:15 ч. - заупокойна света литургия в храм "Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос

07 юни:
✝ 8 Неделя след Пасха -­ Петдесетница
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

vyznesenie.jpg
news.gif 7 последни новини


Християните от с. Руен почетоха паметта на св. Георги - Александър Звезданов 30/05/2020 - 10:26

Християните от с. Руен почетоха паметта на св. Георги

2020_05_06_000.JPGНа Гергьовден (06.05, † Св. вмчк Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Георги Победоносец" в с. Руен по случай патронния празник на храма.

"Този велик Христов мъченик живял и пострадал по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.). Още юноша, Георги постъпил на служба в императорската войска и едва 20-годишен достигнал до чин военен трибун (началник на легион). Бил красив, умен и способен младеж и императорът го направил и член на държавния съвет, без да подозира, че той бил християнин. По това време срещу тях били повдигнати люти гонения: залавяли ги, затваряли ги в тъмница и ги подлагали на страшни мъчения. Понеже младият Георги бил наследил от покойната си майка голямо богатство, наредил робите да бъдат освободени, а имотът и парите раздадени на бедните. Така той се подготвил за велик подвиг в името на Господ Иисус Христос.

Явил се в двореца в Никомидия, столицата на тогавашна Витиния, и смело защитил християнската вяра. Напразно бил съветван и увещаван от императора да се откаже от Христа. Заради твърдата му вяра бил подложен на различни мъчения, от тежки по-тежки: слагали огромен камък върху гърдите му; връзвали го гол на дървено колело с набити пирони; държали го три дни в яма с негасена вар; обували му железни нагорещени обуща и го карали да тича с тях; давали му да пие силни отрови. Благодарение на силната си вяра в Христос Георги понесъл стоически всички мъчения. Сам Господ Бог му се явил и само с допира на ръката Си излекувал раните му. На новите мъчения, измисляни от страна на императора, Георги смело отговарял: "По-скоро ти ще се умориш да ме мъчиш, отколкото аз – да понасям мъченията."

Мнозина, като видели твърдостта на Георги, веднага повярвали в Христа. Повярвала и Александра, съпругата на императора. Диоклетиан наредил и двамата да бъдат посечени с меч. По пътя към мястото на наказанието Александра припаднала и предала Богу дух. При вида на такава блажена смърт Георги прославил Бога и бодро продължил към своята Голгота. Когато стигнали на определеното място, мъченикът спокойно навел глава под меча на палача и бил обезглавен на 23 април 306 година."


2020_05_06_001.JPG

2020_05_06_002.JPG 2020_05_06_003.JPG

2020_05_06_004.JPG

2020_05_06_005.JPG


Духовен празник в с. Пирне - Александър Звезданов 30/05/2020 - 10:11

Духовен празник в с. Пирне

2020_05_02_001.JPGНа 02 май (Св. цар Борис-Михаил. Св. Атанасий Велики) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. Атанасий Велики" в с. Пирне по случай патронния празник на храма.

"Св. Атанасий е велик изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението. Роден е през 295 г. в столицата на Египет Александрия. Син на бедни родители християни, той получил прекрасно образование но изучавал усърдно Свещеното писание. Богу било угодно още преди да завърши обучението си, една случка да предопредели неговата съдба.

Веднаж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и вниманието му привлякла интересна гледка: група момчета-християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници-езичници. Децата избрали Атанасий за "епископ", други деца били свещеници и дякони, а езически деца били водени към "епископа", за да ги кръсти. Архиепископ Александър заповядал да доведат децата при него и ги разпитал за подробностите на играта. След като ги изслушал, убеден че кръщението било извършено изцяло в съгласие с Църковния устав, архиепископът признал кръщението за действително, допълнил го с Миропомазване на новопокръстените и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение. След като момчето завършило образованието си, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така започнал духовния път на бъдещия св. Атанасий Велики, когото още приживе нарекли "баща на православието".

В 319 г. Атанасий станал дякон. Между това в Александрия се появила ереста на местния свещеник Арий. Той учил, че Христос - не само като човек, но и като Бог - не бил равночестен на Отца, а бил по-нисш Бог, Който е само подобен на Отца, а в действителност е сътворен, имащ начало във времето. Това учение се разпространявало бързо. Много пъти Александър го уговарял и разобличавал, като в този труд Атанасий винаги му помагал. Арий обаче бил упорит, ереста се ширела и се наложило да се свикат епископски събори за нейното изкореняване. Такива били поместните събори в Александрия, в Антиохия и най-сетне Първият вселенски събор в Никея през 325 година, на който присъствал и самият император Константин Велики. Атанасий присъствал на Никейския събор заедно с архиепископа си Александър, и решително помогнал за осъждането на Арий. Неговият забележителен принос в работата на Първия вселенски събор толкова го прославил, че той се завърнал у дома си като известен богослов.

На следващата година св. Атанасий бил поставен за Александрийски архиепископ. Заради повдигнати обвинения в користолюбие и в груби насилия над клириците от враговете-ариани на св. Атанасий, бил свикан събор в Трир, който независимо от изложените доказателства в защита на невинността на архиепископа на Александрия, все пак го осъдил. Като видял, че по този начин няма да се добере до правдата, св. Атанасий се срещнал лично в Цариград с император Константин Велики и му представил истината.

Императорът извикал участниците в Трирския събор за преразглеждане на делото, но враговете на св. Атанасий успели да подведат императора с нова клевета. Като видял, че не е възможно да примири Атанасий с неговите противници и като се опасявал от бунт в Александрия, импраторът решил да пожертва нейния архиепископ и да го изпрати на заточение в Галия, където той прекарал две години. След смъртта на Константин Велики, неговите наследници с указ върнали св. Атанасий за епископ на Александрия. Това дало нов повод на Атанасиевите врагове да го обявят за незаконен епископ вече на основанието, че бил върнат на катедрата от светската власт.

През този печален период от църковната история враговете на св. Атанасий Велики на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.

Още в първите си съчинения, Слово към езичниците и Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас, била набелязана главната тема на неговото богословие. Основни негови догматически съчинения са Четири слова против арианите (ок. 356–359), посветени на утвърждаването на божествеността на Спасителя. На него приписват и Житието на св. Антоний, както и множество трактати коментари към Св. Писание, книги с нравоучителен характер и проповеди. В тези негови съчинения са пръснати най-дълбоки и преливащи от истинска мъдрост богословски и нравствени истини. Нему св. Църква дължи разгромяването на опасната арианска ерес и създаването на Никео-Цариградския Символ на Вярата.

В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст. Църквата чества паметта му на 2 май и на 18 Януари."


2020_05_02_002.JPG

2020_05_02_003.JPG

2020_05_02_004.JPG

2020_05_02_005.JPG


ПАСХАЛНО (ВЕЛИКДЕНСКО) ПОСЛАНИЕ ОТ СЛИВЕНСКАТА ЕПАРХИЯ - Александър Звезданов 19/04/2020 - 09:15

ПАСХАЛНО (ВЕЛИКДЕНСКО) ПОСЛАНИЕ
ДО БОГОЛЮБИВИТЕ ПАСТИРИ, ВСЕЧЕСТНИТЕ МОНАСИ И МОНАХИНИ
И ДО ВСИЧКИ ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ОТ
СЛИВЕНСКАТА ЕПАРХИЯ

ioanikij11.jpg"Да очистим чувствата си и ще видим
недостъпната светлина на
Христовото Възкресение"
[Пасхален канон I песен, I стих]


Бог, богат с милост, благост и щедрост и тази година ни удостои да празнуваме светлото Христово Възкресение. Да прославим Възкръсналия от мъртвите Господ Иисус Христос, Който едничък е безгрешен.
Възкресение Христово – този дивен празник отново извисява нашият дух, умилява нашите сърца и поражда преклонение в този избран и свят ден.

Много векове изминаха от Христовото Възкресение, но този празник винаги сияе за повярвалите. Винаги радва Боголюбивите. Винаги весели Богопреданите, "защото от смърт към живот и от земята към небето Христос Бог преведе нас, които пеем победна песен." [Пасхален канон, I ирмос] Никой не може да отнеме пасхалната ни радост и да смути духовните ни трепети. Никой не може да помрачи Христовата светлина, която тайнствено сияе и благодатно осветлява.

Свети Амвросий Медиолански ни поучава: "Възкресението на нашия Господ е за умрелите живот, за грешниците – опрощение, за светиите – слава. Затова и свети пророк Давид подтиква всяко създание и цялото творение към най-радостно празнуване на този ден, казвайки: "Тоя ден е Господ сътворил: да се зарадваме и да се развеселим в него." [Псалом 117:24]
Този Ден във всичко прониква и осветлява, изпълва небето и земята и преизподнята, понеже Христовата светлина не може да се прегражда от стените, да се разделя от стихиите, да се помрачава от тъмнината. Христова светлина е ден без вечер, ден безкраен – той навсякъде блести, всичко осветлява, от него нищо не се укрива… И тъй, във Възкресението на нашия Господ всички стихии тържествуват. В този ден и самото слънце бива по-ярко от обикновеното – подобава щото и слънцето при Неговото Възкресение да се възрадва, до колкото по време на страданията Му (то) било покрито с мрака на скръбта.
Христовото Възкресение утешава скърбящите.
Христовото Възкресение утвърждава колебаещите се.
Христовото Възкресение подкрепя униващите.
Христовото Възкресение радва подвизаващите се.
Христовото Възкресение очиства каещите се.
Христовото Възкресение упътва блуждаещите се.
Христовото Възкресение просветлява съмняващите се.
Христовото Възкресение дарява на повярвалите живот вечен.
Въпреки тези придобивки получени след Възкресението Христово, в света има много скърби. В живота – много неправди. В хората – много болести. В отношенията – много оскърбления. В бедствията – много недоумения.
И днес е сложна обстановката. Изпитанието, което преживяваме е голямо, затова се пише и говори толкова много. Хората различно приемат това Божие допущение. У едни то поражда песимизъм, у други страх, а в трети задълбочен размисъл върху живота и делата си. Мнозина забравят мъдрите слова на свети Йоан Златоуст: "Този, Който е допуснал изпитанието, Сам знае и времето, когато да го спре."
Сърдечно поздравявам свещенослужителите, монасите и монахините, служителите при светата Сливенска Митрополия, църковнослужителите и православните християни от Сливенска Епархия и заедно да помолим Възкръсналия Господ Иисус Христос да ни дарува пасхална радост, духовно и телесно здраве, та многолетно и всесърдечно да пеем:

Христос воскресе из мертвих,
смертию смерть поправ и сущим во гробех
живот даровав. Амин!


ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ !
ВОИСТИНУ ВОСКРЕСЕ !
АМИН !

ПАСХА ХРИСТОВА 2020 г.
ГР. СЛИВЕН

† митрополит Сливенски Иоаникий


Възкресение Христово в Айтос - Александър Звезданов 19/04/2020 - 09:10

Възкресение Христово в Айтос

Slizane_v_ada_200.JPGВ Пасхалната нощ, точно в 23:00 ч., започна Полунощницата в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в АЙтос. Тази година новият огън бе раздаден пред храма.

Точно в полунощ, под ударите на празничните камбани, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил възвести: "Христос Воскресе". Започна традиционното литийно шествие около храма с пеене на тропара
"Христос възкръсна от мъртвите,
със смъртта си смъртта победи
и на тия, които са в гробовете, дарува живот!"


След литията в храма започна пасхалната утреня и Златоустова света литургия.

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога.

Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе.

Имаше един човек, пратен от Бога, името му Иоан; той дойде за свидетелство, да свидетелствува за светлината, та всички да повярват чрез него. Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелствува за светлината.

Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света. В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна. Дойде у Своите Си, и Своите Го не приеха.

А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха.

И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца.

Иоан свидетелствуваше за Него и викаше, думайки: Тоя беше, за Когото казах: Идещият след мене ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене.

И от Неговата пълнота всички ние приехме и благодат въз благодат; защото Законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината произлезе чрез Иисуса Христа."
[Иоан 1:1-17]


2020_04_19_001.JPG

2020_04_19_002.JPG


Програма за реда на богослуженията - Александър Звезданов 15/04/2020 - 07:54

Програма за реда на богослуженията

Velikden_2020_Programa.jpg

Вход Господен в Иерусалим - Александър Звезданов 12/04/2020 - 18:43

Вход Господен в Иерусалим

Vhod_v_Ierusalim_200В шестата Неделя от Великия пост (12.04.2020, Вход Господен в Иерусалим, преп. Василий Изповедник, еп. Парийски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата.
3. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.

Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси?

Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)

А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога.

Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.

На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Йерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.

А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: "не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле". Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.

Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо."
[Иоан 12:1-18]


Vhod_v_Ierusalim_560


Лазарова събота - Александър Звезданов 11/04/2020 - 16:00

Лазарова събота

vazkresenie_lazar_200На Лазарова събота (11.04.2020, Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи Златоустова света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Службата огласяше Мария Ромил.

"Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра ѝ Марта. (А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше оная, която помаза Господа с миро и отри нозете Му с косата си.)

Сестрите проводиха да Му кажат: Господи, ето оня, когото обичаш, е болен!

Като чу това, Иисус рече: тая болест не е за умиране, а за слава Божия, за да се прослави чрез нея Син Божий. А Иисус обичаше Марта, и сестра ѝ, и Лазаря.

А когато чу, че е болен, престоя два дни в мястото, дето се намираше. След това рече на учениците: да идем пак в Иудея.

Учениците Му рекоха: Рави, сега иудеите искаха с камъни да Те убият, и пак ли там отиваш?

Иисус отговори: нали дванайсет часа има в деня? Който ходи дене, не се препъва, защото вижда светлината на тоя свят; а който ходи нощя, препъва се, защото светлината не е в него.

Той рече това и после им казва: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя.

Учениците Му рекоха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13. Иисус бе казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за сънно заспиване.

Тогава Иисус им рече открито: Лазар умря; ала се радвам за вас, че Ме нямаше там, та да повярвате; но да идем при него. Тогава Тома, наричан Близнак, каза на съучениците: да идем и ние да умрем с Него.

Като дойде Иисус, намери, че той е вече от четири дена в гроба. А Витания беше близо до Йерусалим, около петнайсет стадии; и мнозина иудеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за брата им.

Марта, като чу, че иде Иисус, посрещна Го; а Мария седеше вкъщи. Тогава Марта рече на Иисуса: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми. Но и сега зная, че, каквото и да поискаш от Бога, ще Ти даде Бог.

Иисус ѝ рече: брат ти ще възкръсне.

Марта Му каза: зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.

Иисус ѝ рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това?

Тя Му дума: да. Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Син Божий, Който иде на света. Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика. Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него. (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)

Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба - да плаче там. А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.

Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж. Иисус се просълзи.

Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал. Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?

А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ. Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.

Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?

Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша. Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!

И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.

Тогава мнозина от иудеите, които бяха дошли при Мария и видяха, що стори Иисус, повярваха в Него."
[Иоан 11:1-45]


vazkresenie_lazar_560


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от тринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 02 февруари 2020 г. (Сретение Господне). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi139.png

Регистрация

 Брой на членовете 63 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 632093  общо

 6 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.4 секунда