Важно!

.:ВЕЛИК ПОСТ:.

18 април:
✝ 5 Неделя на Великия пост ­ - на преп. Мария Египетска. Преп. Йоан. Св. мчк Виктор

19 април:
Преп. Йоан Ветхопещерник

20 април:
Преп. Теодор Трихина. Св. Григорий и Анастасий, патр. Антиохийски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

От 15 март 2021 г. започна Великият пост. Как да постим, може да прочетете ТУК




Carstvo_72.pngПСАЛОМ 22
Господ е Пастир мой,
от нищо не ще се нуждая:
Той ме настанява на злачни пасбища
и ме води на тихи води,
подкрепя душата ми,
насочва ме по пътя на правдата
заради Своето име.
Да тръгна и по долината на смъртната сянка,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми,
помаза главата ми с елей;
чашата ми е препълнена.
Тъй благостта и милостта (Ти)
да ме придружават през всички дни на живота ми,
и аз ще пребъдвам в дома Господен
много дни.
news.gif 7 последни новини


Неделя на преподобни Иоан Лествичник - Александър Звезданов 11/04/2021 - 21:04

Неделя на преподобни Иоан Лествичник

2021_04_11_001.JPGВ четвъртата Неделя от Великия пост (11.04.2021, Неделя на преподобни Иоан Лествичник, Св. свщмчк Антипа, еп. Пергамски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър отслужи Василиева света литургия. Службата огласяха Галина и Мария Ромил.

"Един от народа отговори и рече: Учителю, доведох при Тебе сина си, хванат от ням дух: дето и да го прехване, тръшка го, и той се запеня, и скърца със зъби, и се вцепенява. Говорих на учениците Ти да го изгонят, ала не можаха.

Иисус му отговори и рече: о, роде неверен, докога ще бъда с вас? докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!

И доведоха го при Него. Щом бесният Го видя, духът го стресе; той падна на земята и се валяше запенен.

И попита Иисус баща му: колко време има, откак му става това? Той отговори: от детинство; и много пъти духът го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби; но, ако можеш нещо, смили се над нас и ни помогни.

Иисус му рече: ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия. И веднага бащата на момчето викна и със сълзи казваше: вярвам. Господи! помогни на неверието ми.

А Иисус, като видя, че се стича народ, запрети на нечистия дух и му рече: дух неми и глухи, Аз ти заповядвам: излез из него, и не влизай вече в него! И духът, като изкрещя и го стресе силно, излезе; а момчето стана като мъртво, та мнозина казваха, че то е умряло. Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го; и то стана.

И като влезе Иисус в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: защо не можахме ние да го изгоним?

Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост.

Като излязоха оттам, минуваха през Галилея; и Той не искаше някой да узнае. Защото учеше учениците Си и им казваше, че Син Човечески ще бъде предаден в човешки ръце, и на третия ден след убиването ще възкръсне."
[Марк 9:17-31]


Из Лествицата на преп. Иоан

"Нека се постараем да се научим да познаваме Божиите истини най-вече с пот, а не с просто слово; защото не думи, а дела трябва да покажем при излизането си от този живот" (Лествица, стъпало 26:31).

"Свещеното Писание и боговдъхновените книги на Църквата е необходимо да се четат с благоговение, постене и молитва, и особено да прилагаме на дело тези неща които четем. Само така ще се предпазим от "лъжлив и лицемерен подвиг" (Стъпало 2:6).

"Ако искаме да постигнем добродетелта смиреномъдрие, нека не преставаме да изпитваме сами себе си; и ако в душата си мислим, че всеки от нашите ближни е по-добър от нас, то Божията милост не е далеч от нас" (Стъпало 25:31).

"Духовният огън, който идва в сърцето, възкресява молитвата: при възкресението и възнасянето ѝ на небето става слизането на небесния огън в горницата на душата."

"Истинският пастир има любов. От любов се разпна Архипастирът".

"Вярвай без смут на поелите в Господа грижата за нас".

"Неопитен ученик се хвали с учителя си, търсейки предимство сред хората, причинявайки си безчестие."

"Когато оплакваш греховете си, никога не слушай онова псе, което ти внушава, че Бог е човеколюбив, защото то прави това с намерението да те откъсне от плача и от безстрашния страх. Мисълта за милосърдието Божие приемай само тогава, когато
видиш, че се свличаш в бездната на отчаянието".

2021_04_11_002.JPG

2021_04_11_003.JPG

2021_04_11_004.JPG

2021_04_11_005.JPG

2021_04_11_006.JPG

2021_04_11_007.JPG

2021_04_11_008.JPG

2021_04_11_009.JPG

2021_04_11_010.JPG

2021_04_11_011.JPG

2021_04_11_012.JPG

2021_04_11_013.JPG

2021_04_11_014.JPG


Благовещение, 25 март: Ден на майката и жената - Александър Звезданов 25/03/2021 - 10:25

Благовещение, 25 март: Ден на майката и жената

Blagoveshtenie.jpgПо повод Благовещение публикуваме статията на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Павел от храм "Св. Иоан Богослов" - гр. Карнобат, "Благовещение - истинският празник на жената":

"Думи като "празник", "радост", "успех" обикновено е прието да се възприемат само в положителен смисъл – отнасящи се до нещо хубаво и добро. Но се "радва и прелюбодеецът, който осквернява брачното легло на приятеля си – казва св. Иоан Златоуст – (също) и крадецът, когато открадне. Затова – приканва светителят – да обръщаме внимание на какво се радва човек." В този смисъл и когато говорим за празници и празнуване е необходимо да вникваме в това какво се празнува и защо, за да има от съответното честване полза за нас. Става дума за полза, отнасяща до укрепването и възвисяването на духа, което е в тясна връзка с радостта, благодарността и други подобни позитивни чувства. Тук съвсем няма да говорим за елементарното (и скотоподобно) осмисляне на празниците по линията: "празник – обилна трапеза – "Наздраве!" – "много щастие, любов, късмет!…"

Повдигайки темата за достойното празнуване на майчинството и изобщо на приноса и заслугите на жената в семейството, обществото и световната история, преди всичко трябва да кажем, че до началото на ХХ в. никакъв "международен женски ден" не е имало. Феминистки настроените хора биха възразили, че това е поради безправното положение на жените в отминалите векове. Но ако в средата на ХХ в. такова съждение би звучало логично и аргументирано, днес – след моралния и фактическия крах на комунистическия идеализъм с цялата му "научна" обосновка – такива думи са някак плоски, лишени от дълбочина. Впрочем – вярно ли е, че преди ХХ в. празник на майката и жената не е имало? Не! Векове наред такъв е бил (а и продължава да е за православните християни) празникът Благовещение на Пресвета Богородица. Защо? Защото той най-вече фокусира в себе си величието на майчинството, а оттам и свещения принос на женския пол за спасението на целия човешки род.

Всъщност какво празнуваме тогава? – Архангел Гавраил се явява пред девойката Мариам и ѝ възвестява, че Господ я и избрал, за да бъде роден като Човек от нея. След недоумението (как безмъжна жена ще роди?) и смущението на Мариам се разсейва и тя повярва, че архангелското благовестие е истинско последва и знаменитият ѝ отговор "Ето, рабинята Господня, нека ми бъде по думата ти!" Отговор пълен със смирение, вяра, самоотверженост и благоговейна радост. Без повече въпроси пресветата Дева се предоставя на Божията воля като единствено всеблага и всесъвършена. С ясното съзнание, че я чака не само бремето на износването и отглеждането на Детето, а може би и смъртна опасност, понеже е малко вероятно, че сънародниците й ще повярват, че то е заченато от Св. Дух, и според Мойсеевият закон могат да я убият с камъни като прелюбодейка. Църковното Предание свидетелства, че именно в този момент – по непостижим за човешкото съзнание начин – е станало и Боговъплъщението (зачеването на Богочовека Иисус Христос, чрез осеняването на Богомайката от Св. Дух).

Бог не случайно избира да се яви като Спасител в света не иначе, а раждайки се от жена – понеже първият грях с неговите последици (трудове, болести, смърт и всяко зло) са влезли в света чрез жена (Ева), то сега – за да се възвърне изгубеното достойнство на женския пол Вседържителят показва благоволение към жената. Нещо повече – това довежда не само до възвръщането на древната чест (до грехопадението) а и до едно много по-високо извисяване. В лицето на Св. Богородица женският пол възлиза на небето – над херувимите и серафимите (т.е. най-висшите ангели) – както се пее в известната църковна песен "Честнейшую херувим…"

Но нека от небето се върнем на земята и от вечността да влезем отново във времето където се оказва, че се намират немалко хора (даже и кръстени), които да почитат за ден на майката и жената не Благовещение, а …8. март. Добре, може би това е свързано с някакво друго много велико събитие? Но какво е станало тогава и коя е великата жена, която с подвига си е засенчила и Божията Майка? Сигурен съм, че огромното мнозинство от хората, които почитат 8. март за "Ден на жената" – както мъже, така и жени – ще се затруднят да отговорят на този въпрос.

Впрочем това вече е установил и известният руски църковен писател и публицист дякон Андрей Кураев. Той пише: "много години с приближаването на 8 март аз започвах да питам всички срещнати, включително и историците и журналистите, готвещи се да пишат празнични очерци: "защо ние празнуваме именно този ден?" И чувах в отговор: "така е станало", "така се е установило". Но мен безличните обръщения винаги ме карат да бъда нащрек … Сами по себе си празниците не се появяват. Тях ги въвеждат (установяват) конкретни, живи хора. Така че, кой ни е приучил да празнуваме 8 март? Кой и защо? Може ли да реконструираме и разберем мотивите на тези хора?" И авторът внимателно и последователно прави своето изследване За съжаление не можем да го предложим в рамките на настоящата статия защото то се простира на … 42 страници. Затова ще се спрем на два най-съществени момента в него.

Първият е така да се каже "официалната версия". Тя е цитирана по вестник "Правда", където се съобщава: Дълго време преди войната пролетарският Интернационал назначил 23 февруари за ден на международен женски празник". А как от 23 февруари се получава 8. март ще разберем като си спомним за календарната реформа – 23 февруари по стар стил е 8 март по нов стил. Болшевишките аргументации за избора тъкмо на 23 февруари , а не на някой друг ден по-скоро са дезинформации, отколкото истина. Прави се връзка с безредиците на уж гладуващите жителки на Петроград на 23 февруари 1917г., с женските демонстрации начело с Клара Цеткин. Но зад тази "фасада" дякон Андрей Кураев открива един по-дълбок план и смисъл. Неговите наблюдения тръгват от факта, че Интернационалът е бил твърде мононационален – "това е факт, без който е невъзможен разговор за историята на революционното движение в Европа на границата на ХІХ-ХХ векове. Именно хора произхождащи от еврейския народ вдигнали света на борба със "света на насилието" и призовали той да бъде разрушен до основи".

Оказва се, че и "учредителката" на осмомартенското празнуване (споменатата Клара Цеткин) също е еврейка. О. Андрей отбелязва това не от лоши чувства към евреите, а във връзка с това, че "всеки от нас не е "въобще" човек. Всеки носи в себе си социален, национален, семеен опит. И всеки се обръща преди всичко към това, което е по-близко до него … Немецът, французинът, англичанинът, ако биха им предложили да си спомнят за жена-предводителка веднага биха се сетили за Жана д’Арк. Но Клара Цеткин е еврейка. И за нея са напълно естествени асоциациите с историята на собствения и народ. Жана д’Арк в еврейската национална история носела името Естир. И затова, когато партията поставила задача да се измисли женски празник, Клара Цеткин си спомнила за Естир.

Преди много векове Естир спасила народа си от тирана… На Естир е посветен ежегодният и най-весел празник на еврейския народ – празникът Пурим. И той се празнува точно на границата на зимата и пролетта." Поради използването на лунния календар този празник променя всяка година датата си, но както основателно смята дякон Кураев, в годината, в която е установен 8 март, Пурим се е падал на тази дата. Ежегодната промяна на датата обаче, би създала неудобство при празнуването, а и явно би показала връзката с еврейския му произход и затова празникът бил фиксиран на 8 март с цел да се "призовават всички народи на земята да прославят жената – войник. Да се прославя Естир. Т. е. да се поздравяват с Пурим (дори и без да осъзнават това). Този замисъл – продължава о. Андрей – би бил само остроумен, ако празникът Пурим беше обикновен празник от рода на Деня на жътвата или Новолетието. Но Пурим е твърде уникален. Изглежда нито у един от съвременните народи няма празник посветен на такъв род събитие".

В Библейската книга "Естир" историята е описана подробно. В най-кратък вид тя изглежда така: след края на вавилонския плен много евреи по собствено желание останали във Вавилон (персийската империя). Но уплашен от голямото им влияние в обществото "министърът на отбраната" (Аман) предупреждава царя (Ксеркс) за заплахата за "националната сигурност". Взема се елементарното и естествено за един езичник решение – да се изтребят евреите. Но за това научава Естир – една от жените на Ксеркс, която е еврейка. Царят не знае за това. И когато тя успява да спечели благоволението му, издейства документ за избиването на всички врагове на нейния народ. И така вместо да бъдат избити евреите, биват унищожени 75000 персийци – тези които евреите са преценили, че са им врагове – при това не само мъже, но и жени и деца. За своето време това събитие е имало своето значение за оцеляването на народа, носител на вярата в Единия Истински Бог. Но о. Андрей справедливо задава въпросите: "Има ли друг народ на земята, който с веселие празнува съзнателно безнаказани масови убийства? Аз разбирам празниците в чест на военна победа…Но как да празнуваме ден на погром? Как да празнуваме дена на убийството на хиляди деца? Не е трудно да се направи асоциацията търсена от учредителите на 8 март – както жената Естир е погубила враговете на народа си, така нейните духовни потомки – жените-революционерки от ХХв. ще се борят с враговете на болшевизма. Разбира се, всеки може да си празнува каквото му харесва. И не е чудно ако 8 март бива празнуван от хора с крайно леви убеждения или пък от евреи. Но какво задължава не само християните, но и всички здравомислещи хора да считат за празник на жените ден изтъкващ поредният бунт против Бога, против устоите на обществото. Защото тъкмо от болшевишките напъни за равнопоставеност на жената във всичко (теза, която вече претърпя крах) се стигна до печалното разбиване на семейството – процес, който в наши дни придоби изродения вариант на съвместното съжителство на "семейни начала", наричано "фактически брак".

Впрочем множество хора празнуват (а вероятно ще продължат да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) 8 март поради страх да не се отличават от другите, да не ги посочат с пръст, да не покажат "неуважение" – явление, наричано "конформизъм", което показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Като се скриеш в "тълпата"

Но всеки православен християнин ясно осъзнава, че постъпките му са не само пред очите на другите хора, та да трябва да се съобразява само с тях, а и пред ангелите, светците и самия Бог. А също и, че ако желае молитвите му към "Майката на майките и на всички християни" да бъдат по-добре приети е полезно да почита Нейното Благовещение за ден на майката и жената, а не празник установен от тези, които разрушиха хиляди храмове и манастири и избиха безброй достойни хора просто, защото бяха искрени последователи на Божествения ѝ Син."


Задушница преди Неделя Месопустна - Александър Звезданов 06/03/2021 - 12:23

Задушница преди Неделя Месопустна

2021_02_06_001.JPGВ съботата преди Неделя Месопесна Светата Православна Църква е отредила за спомен за починалите наши предци. Тази задушница (06 март 2021 г., св. 42 мчци в Амория Задушница) Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи заупокойна света литургия в параклис "Свето Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
[Иоан 5:24-30]


2021_03_06_002.JPG

2021_03_06_003.JPG

2021_03_06_004.JPG

2021_03_06_005.JPG

2021_03_06_006.JPG

2021_03_06_007.JPG

2021_03_06_008.JPG

2021_03_06_009.JPG

2021_03_06_010.JPG

2021_03_06_011.JPG

2021_03_06_012.JPG


Благодарствена молитва - Александър Звезданов 03/03/2021 - 15:28

Благодарствена молитва за Освобождението на България

bg_flag_200.JPG

"Блаженопочиналият наш освободител
император Александър Николаевич
и всички воини, паднали на бойното поле
за вярата и освобождението
на нашето отечество,
да помене Господ Бог в царството Си"



На националният празник (03.03.2021 г, св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск, ден на Освобождението на България от османско робство) гражданите на Айтос се бяха събрали на площад "Свобода" за да почетат великата дата 3-ти март. Присъстваха кмета на Община Айтос г-н В. Едрев, председателя на Общинския съвет г-н Кр. Енчев и народният представител г-жа Ив. Василева, други официални лица и много граждани и гости на Айтос.

Празненството започнаха с тържествено издигане на Българското знаме и знамето на град Айтос, ръководено от кмета на града г-н В. Едрев. Негово Високоблагоговейнство иконом Димитър отслужи благодарствен молебен към Господа-Вседържителя за Освобождението на България. В заключение той благослови всички присъстващи и пожела "Честит празник".

С кратка реч на г-н Едрев за Освобождението празненството приключи. За първа година, поради епидемичната обстановка, не бе представена тържествена художествена програма, която обикновено завършва с всенародно веселие.

2021_03_03_002.JPG

2021_03_03_003.JPG

2021_03_03_004.JPG

2021_03_03_005.JPG

2021_03_03_006.JPG

2021_03_03_007.JPG

2021_03_03_008.JPG

2021_03_03_009.JPG

2021_03_03_010.JPG


Неделя на блудния син - Александър Звезданов 03/03/2021 - 08:37

Неделя на блудния син

2021_02_28_001.JPGВ Неделя на блудния син (28.02.2021 г.,Преп. Василий изповедник. Св. мчца Кирана Солунска) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър отслужи света литургия. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И още каза: един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И бащата им раздели имота.

Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше.

А като дойде в себе си, рече; колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.

И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.

А синът му рече: татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.

А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от слугите, попита: що е това?

Той му рече: брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.

Той се разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери."
[Лука 15:11-32]


2021_02_28_002.JPG

2021_02_28_003.JPG

2021_02_28_004.JPG

2021_02_28_005.JPG

2021_02_28_006.JPG

2021_02_28_007.JPG

2021_02_28_008.JPG

2021_02_28_009.JPG


Заупокойни служби за о. Ромил - Александър Звезданов 20/02/2021 - 21:32

Заупокойна света литургия, панихида и заупокойна молитва за о. Ромил

2021_02_20_001.JPGДнес, 20.02.2021 г. - Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Преп Плотин. Прпмчк Силвестър, Йона, Давид и др., се навършиха 6 месеца от мъченическата смърт на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил. С благословението на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий заупокойна света литургия отслужи Негово Високопреподобие архимандрит Димитрий в съслужение с предстотеля на храма Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Димитър и Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Петър. Службата огласяше хорът на храма.

"в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше.

В същия град имаше една вдовица, и тя дохождаше при него и казваше: защити ме от противника ми. Но той дълго време не рачи. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам,
но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява.

И рече Господ: чуйте, що казва неправедният съдия! Та Бог ли няма да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем, макар и да забавя да ги защити? Казвам ви, ще ги защити наскоро. Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?"
[Лука 18:2-8]


След светата литургия в храма бе отслужена панихида за приснопаметния о. Ромил, а след това - на гроба му - и заупокойна молитва.

2021_02_20_002.JPG

2021_02_20_003.JPG

2021_02_20_004.JPG

2021_02_20_005.JPG

2021_02_20_006.JPG

2021_02_20_007.JPG

2021_02_20_008.JPG

2021_02_20_009.JPG

2021_02_20_010.JPG

2021_02_20_011.JPG

2021_02_20_012.JPG

2021_02_20_013.JPG

2021_02_20_014.JPG

2021_02_20_015.JPG

2021_02_20_016.JPG

2021_02_20_017.JPG

2021_02_20_018.JPG

2021_02_20_019.JPG

2021_02_20_020.JPG

2021_02_20_021.JPG


Заупокойна света литургия - Александър Звезданов 17/02/2021 - 21:42

Заупокойна света литургия

oRomil_RIP200.JPGНа 20 февруари се навършват 6 месеца от смъртта на Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил.

Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос, съобщава, че в този ден, 20.02.2021 - събота, от 9:00 ч.в храма ще бъде отслужена света литургия за упокой на душата на о. Ромил.

След светата служба ще бъде отслужена панихида за душата на приснопаметния Божий служител Ромил, ставрофорен иконом.

"Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее.

И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки."
[Йоан 11:25-26]


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Богоугодно дело
Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой трети от четиринадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2020 г. (Рождество Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi144.png

Регистрация

 Брой на членовете 68 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 716523  общо

 12 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2020 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.46 секунда