Важно!
22 януари:
Св. ап. Тимотей. Прпмчк Анастасий Перски. Св. свщмчк Петър, еп. Български. Св. мчк Сионий Български

23 януари:
Св. свщмчк Климент, еп. Анкирски. Св. мчк Агатангел. Св. Павлин, еп. Нолански
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух


Подкрепете строителството на православен храм

Храм "Св. Иоан Кръстител" в гр. Айтос

Храм
Новопостроеният храм Св. Иоан Кръстител

С благословение на Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Г-н Г-н Иоаникий на 23.03.2015 г Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Ромил ослужи водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите строежа на храм, които бе изграден в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос и носи името на свети Иоан Предтеча и Кръстител Господен.

23.03.2015 г. - водосвет
23.03.2015 г. - водосвет за здраве, спасение и дългоденствие на предприелите това богоугодно дело

На 19.09.2015 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий отслужи чина за обновление на храм "Св. Иоан Кръстител", чийто строеж е изцяло завършен, а мраморният иконостас е изписан от зографите Йордан Иванов, Недляко Жеков и Светла Василева. Предстои цялостно зографисване и благоустрояване на храма с църковна утвар.

19.09.2015 г.
19.09.2015 г. - освещаване на храма

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за благоукрасяването на най-новия храм в града, Църковното настоятелство обявява кампания за събиране на средства за благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като:
  1. Направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
    ул. "Станционна" 27
    IBAN: BG40 UNCR 7630 1078 6913 18
    BIC: UNCRBGSF
    храм "Св вмчк Димитрий Солунски"
  2. Дари пари в брой при касиера на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.
  3. Пусне монета или банкнота в касичките за дарения до олтара на храм Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос.

Храм "Св. Георги Победоносец" в с. Руен

18. март 2015 г - освещаване на основния камък
18. март 2015 г - освещаване на основния камък на храма

На 18. март т.г. Негово Високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий в съслужеине със свещеници от Сливенска епархия отслужи в с. Руен чина за освещаване на основен камък на храм и постави началото на строежа на първия православен храм в селото. Според спомените на жители на Руен в деня, когато Светата Православна Църква почита паметта на Св. Георги Победоносец, се е провеждал събора на селото и, за да спазят традицията, бъдещия храм ще носи името на този светец.

Храмът се изгражда в центъра на с. Руен върху терен, предоставен от Община Руен след решение на Общинския съвет.

05.06.2015 г.
05.06.2015 г.

До 05.06.2015 г. са изградени изцяло основите на храма, колоните и стените, подготвен е кофражът за част от куполите - над олтара и от северната и южната страна. Строежът продължава с помощта на родолюбиви жители на селото.

За да може повече хора да се се почувстват съпричастни и да допринесат за построяването на първият православен храм в с. Руен, Църковното настоятелство на храм "Св. Георги Победоносец" обявява кампания за събиране на средства за построяване и благоукрасяване на храма.

Всеки от нас може да даде своята лепта като

направи превод в УниКредит Булбанк - Айтос,
ул. "Станционна" 27
IBAN: BG65 UNCR 7000 1522 2476 42
BIC: UNCRBGSF
храм "Св. Георги Победоносец"
"... и кога му даваш, да ти се не свива сърцето, понеже Господ, Бог твой, ще те благослови за това във всичките ти работи и във всичко, що извършват ръцете ти" [Вторазаконие 15:10]
news.gif 7 последни новини


Неделя на Закхея в Айтос - Александър Звезданов 21/01/2018 - 18:14

Неделя на Закхея в Айтос

2018_01_21_001.JPGВ петнадесетата неделя след Неделя подир Въздвижение (21.01. 2018 г., Неделя на Закхея, преп. Максим Изповедник, св. мчк Неофит) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше хора на храма.

"След това Иисус влезе в Иерихон и минаваше през него.

И ето, някой си, на име Закхей, който беше началник на митарите и богат човек, искаше да види Ииеуса, кой е Той, ала не можеше от народа, защото беше малък на ръст; и като се затече напред, покачи се на една смоковница, за да Го види, защото щеше да мине оттам.

Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти. И той бързо слезе и Го прие с радост.

И всички, като видяха това, зароптаха и казваха: отби се при грешен човек. А Закхей застана и рече Господу: ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и, ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно.

Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама, понеже Син Човеческий дойде да подири и да спаси погиналото."
[Лука 19:1-1-]


"Преподобни Максим Изповедник - от Цариград. Получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.

Това като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Нанесли му побой, тъй че земята около се оросила от кръвта му. Отрязали му езика, отсекли му дясната ръка и го влачили по улиците на града. Заточен в Херсон, починал в 622 година.

Преп. Максим Изповедник е един от най-големите и авторитетни църковни отци и учители на Православието.

Той е пламенен защитник на чистотата на православната вяра, запечатал верността си към нея с мъченическия подвиг на изповедничеството. В своето богословие св. Максим разработва православното учение за двете воли, съответстващи на двете естества - Божествено и човешко, в Богочовешката Личност на Сина Божий Иисус Христос, и така става изразител на догматическата истина на Вселенската църква срещу монотелитската ерес. Неговото учение по този важен въпрос залегнало в основата на вероопределението на VI Вселенски събор (681 г. сл. Р. Хр.).

Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и точно формулиране на християнското богооткровено учение. Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. "


"Във времето на жестокия император Диоклетиан (284–305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба – юношата Неофит. Той бил слънчево дете. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, проявил изключителни за годините си качества. Той раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна и, докато те ядели, той се молил пред изображението на светия кръст, което сам начертавал върху източните порти на родния си град. Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му, на които той запрещавал да казват за виденото чудо. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. Но той особено се проявил като удивителен мъченик за Христовата вяра.

На 15-годишна възраст Неофит живеел в една пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв. Гонението против християните било в пълна сила. По случай някакъв езически празник местните управители Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерии, главният подбудител на кървавото гонение.

Всред разгара на шумното езическо празненство изведнъж на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както някога греел образът на Моисей подир срещата му с Йехова. Ангел Божи го пренесъл на площада, за да свидетелствува пред всички истинността на християнската си вяра. Докато неговите съграждани едва познали сина на Теодор и Флоренция, а всички се учудвали на лъчезарния юноша, Неофит, за общо слисване, произнесъл дръзко изобличение на празната езическа вяра в неодушевените идоли и благоговейно възхвалил истинския Бог. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания. Повесили на едно дърво съблечения Неофит и жестоко го били с волски жили. Мъките само увеличавали вдъхновението на младия изповедник и той изричал все по-пламенни слова за покаяние и вразумление на обезумелите езичници. Раните на пребитото и стъргано тяло на мъченика поливали с оцет и ръсили със сол, а от устата му излизал само молитвеният шепот: "Сине Божи, помилвай ме!" Не помогнали и неизбежните ласкателни обещания за награди и лекуване от най-изкусните лекари. Изуменият управител се видял в чудо пред това неустрашимо момче. Той го затворил в тъмница и изтичал до императорския палат.

Августът и неговият кесар решили сами да видят този чудесен момък и на другия ден събрали населението на Херакловото игрище, където били поставени статуите на двамата императори. Самият Диоклетиан си присвоил прозвището Йовиан (Юпитер – римски бог) и изисквал да му принесат жертви, както на Юпитер. Нито императорското присъствие, нито силно разпалената пещ уплашили непоколебимия млад изповедник. Три дни държали юношата в огнената пещ със затворени врати, като се надявали, че и костите му ще се превърнат в пепел. На третия ден Неофит излязъл от пещта невредим, подобно на тримата момци от вавилонската пещ [Дан. 3:94].

Но и това не вразумило мъчителите. Те търсили, с какво друго да го измъчат и погубят. Завели юношата на арената и пуснали срещу съблечения Неофит мечки стръвници, но те като укротени животни превили крака пред мъченика, а после се отдалечили. Накрай довели огромен и страшен лъв, но той се оказал същият, с който Неофит живял в Олимпийската пещера. Вместо да разкъса юношата, свирепият звяр близал нозете му и всички видели от очите му да се ронят сълзи.

Така Бог посрамвал жестокостта на езичниците, които били по-свирепи от най-страшните зверове. Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Тогава един звероподобен езичник с един удар на копието си го пронизал. Така юношата-мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 година."


В края на службата всички присъстващи изпяха многолетствие за здраве, благополучие и дългоденствие на Негово Светейщество Неофит, патриарх Български. О. Ромил припомни, че в този ден е празнувал и приснопаметният патриарх Български Максим.

2018_01_21_002.JPG

2018_01_21_003.JPGbr>
2018_01_21_004.JPG

2018_01_21_005.JPG

2018_01_21_006.JPG

2018_01_21_007.JPG

2018_01_21_008.JPG

2018_01_21_009.JPG

2018_01_21_010.JPG


Неделя на десетте прокажени - Александър Звезданов 14/01/2018 - 15:21

Неделя на десетте прокажени

2018_01_14_001.JPGВ Неделя на десетте прокажени (Неделя 12 след Неделя подир Въздвижение. Преп. отци, избити в Синай и Раита. Св. Нина. Отдание на Богоявление) Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос. Хорът на храма сладкогласно огласяше светата служба.

"И когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!

Когато ги видя, рече им: идете, покажете се на свещениците. И когато отиваха, очистиха се.

А един от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше: и той беше самарянин.

Тогава Иисус продума и рече: нали десетимата се очистиха? а де са деветте? Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат Богу слава, освен тоя другородец? И му рече: стани, иди си: твоята вяра те спаси."
[Лука 17:12-19]


2018_01_14_002.JPG

2018_01_14_003.JPG

2018_01_14_005.JPG

2018_01_14_006.JPG

2018_01_14_007.JPG

2018_01_14_008.JPG

2018_01_14_009.JPG

2018_01_14_010.JPG


Ивановден в Айтос - Александър Звезданов 07/01/2018 - 18:11

Ивановден в Айтос

2018_01_07_001.JPGВ Неделя след Богоявление (07 януари, Св. Йоан Кръстител, Ивановден) почетохме паметта на светия Предтеча и Кръстител Господен Иоан със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храма, носещ името на светеца в лесопарк "Славеева река" в гр. Айтос.

"На другия ден Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше понапред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явeн на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода.

И свидетелствуваше Йоан, казвайки: видях Духа да слиза от небето като гълъб, и остана върху Него. Аз Го не познавах; но Оня, Който ме прати да кръщавам с вода, ми рече: над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Този е. Който кръщава с Дух Светий. И аз видях и свидетелствувах, че Този е Син Божий."
[Иоан. 1:29-34]


2018_01_07_002.JPG

2018_01_07_003.JPG

2018_01_07_005.JPG

2018_01_07_006.JPG

2018_01_07_007.JPG

2018_01_07_008.JPG

2018_01_07_009.JPG

2018_01_07_010.JPG

2018_01_07_011.JPG

2018_01_07_012.JPG

2018_01_07_013.JPG

2018_01_07_014.JPG

2018_01_07_015.JPG

2018_01_07_016.JPG

2018_01_07_017.JPG

2018_01_07_018.JPG


Свето Богоявление - празненство в Айтос - Александър Звезданов 06/01/2018 - 18:58

Свето Богоявление - празненство в Айтос

2018_01_06_001.JPGПравославните християни от Айтос отпразнувахме Кръщение Христово (06.01, Свето Богоявление) със света литургия, отслужена от Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос.

"Тогава Иисус дохожда от Галилея на Йордан при Йоана, за да се кръсти от него.

А Йоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?

Но Иисус му отговори и рече: остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска.

И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение."
[Мат. 3:13-17]


След светата литургия Негово Високоблагоговейнство отслужи Богоявленски водосвет и с литийно шествие присъстващите се отправиха към бента на Славеева река в близост до храма, където о. Ромил хвърли в студените води на реката светият кръст. За да спасят кръста се бяха събрали десетима смели айтоски младежи от различни възрасти. Кръстът бе спасен от Ивайло, който и миналата година пръв достигна до него. На спасяването присъстваха много граждани и гости на града, председателят на Общинския съвет Кр. Енчев и кмета на града В. Едрев.

Празненството продължи в комплекс "Генгер" с чаша вино за всеки и с общонародно веселие. О. Ромил благодари на всички участници в спасяването на кръста и им пожела да преуспяват в православната вяра. След това им връчи по две православни книги, благословение от Негово високопреосвещенство митрополит Сливенски Иоаникий. Кметът на града, г-н Едрев, връчи на участниците малка парична награда. Празненството продължи с народни хора.

2018_01_06_002.JPG

2018_01_06_003.JPG

2018_01_06_005.JPG

2018_01_06_006.JPG

2018_01_06_007.JPG

2018_01_06_008.JPG

2018_01_06_009.JPG

2018_01_06_010.JPG

2018_01_06_011.JPG

2018_01_06_012.JPG

2018_01_06_013.JPG

2018_01_06_014.JPG

2018_01_06_015.JPG

2018_01_06_016.JPG

2018_01_06_017.JPG

2018_01_06_018.JPG

2018_01_06_019.JPG

2018_01_06_020.JPG

2018_01_06_021.JPG

2018_01_06_022.JPG

2018_01_06_023.JPG

2018_01_06_025.JPG

2018_01_06_026.JPG

2018_01_06_027.JPG

2018_01_06_028.JPG

2018_01_06_029.JPG

2018_01_06_030.JPG

2018_01_06_031.JPG

2018_01_06_032.JPG

2018_01_06_033.JPG

2018_01_06_034.JPG


Обрезание Господне в Айтос - Александър Звезданов 01/01/2018 - 16:23

Обрезание Господне в Айтос

Sv_Vasilii.JPGНа първи януари 2018 г. (Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия. Службата огласяше Галина Ромил.

"И върнаха се пастирите, славейки и хвалейки Бога за всичко, що чуха и видяха, както им бе казано.

Като се изпълниха осем дена, за да бъде обрязан Младенецът, дадоха Му името Иисус, наречено от Ангела, преди да се зачене Той в утробата.
...
А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия беше върху Него.

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празник Пасха. И когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, след свършване на празничните дни. Отрокът Иисус остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка Му.

Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го търсеха.

Подир три дни Го намериха в храма, да седи между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му.

И като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните от Него думи.

Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците."
[Лука 2:20-21:40-52]


"Архиепископ на Кесария, вселенски отец и учител на Църквата, основоположник на кападокийското богословие. Роден около 330 г. в Кесария Кападокийска (Мала Азия) в знатно и благочестиво семейство, което се отличавало с непоколебима вяра и християнски добродетели. Св. Василий завършил с отличие кесарийското училище. Тук той се запознал с бъдещия бележит църковен отец св. Григорий Богослов. Образованието му продължило в Константинопол, а по-късно и в Атина - център на културата и просвещението. Младият Василий получил богати познания по философия, литература, риторика, математика, астрономия, медицина, изучавал задълбочено и богословските науки.

През 356 г. той се завърнал в родината си и приел св. кръщение. Светската кариера не го привличала. Стремейски се към подвижнически живот, той предприел пътешествие в Сирия, Палестина, Месопотамия и Египет, за да се запознае по-добре с монашеския живот и да намери пример за подражание сред тамошните отшелници. След двегодишно странстване св. Василий основавал монашеско общежитие в близост до Неокесария, на брега на р. Ирис. При него дошъл и св. Григорий. Двамата се отдали на изучаване на Свещеното Писание и съчиненията на църковните отци и писатели, както и на физически труд и молитва.

Този период е белязан от засиленото влияние на арианската ерес, която въпреки осъждането й на Първия вселенски събор (365 г.), бил подкрепен от светската власт и продължил да смущава живота на Църквата. Св. Василий взел дейно участие в борбата срещу арианството.
През 364 г. той се завърнал в Кесария, приел презвитерски сан и станал близък помощник на Кесарийския епископ Евсевий. В продължение на шест години св. Василий се изявил като незаменим пастир за кесарийските християни. След смъртта на еп. Евсевий те го избрали за свой епископ през 370 година.

С голяма всеотдайност той организирал създаването на благотворителен институт, като около новопостроения храм бил изграден голям комплекс, съдържащ болница, страноприемница, работилници, училище, жилища за епископа, свещениците, лекарите и служителите, които приютявали болни и недъгави, крайно бедни бездомници и сираци.

Св. Василий отделял най-голямо внимание на богословските спорове със савелиани, ариани и македониани и ревностно защитавал православието, които се водели по негово време. Роден малко след Първия вселенски събор, св. Василий отдал целия си живот на теоретическото обосноваване на истината в православното богословие и успява богословски да подготви догматичното изповядване на вярата от Втория вселенски събор (381 г.), проведен само две години след смъртта му. Израз на своята православна вяра и богати духовни дарования, св. отец дал в творенията си, като при това постигнал изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Така св. Василий се проявил като вселенски учител на Църквата, стремящ се да я запази от ересите и да я укрепи и въздигне като "стълб и крепило на истината" [ср. 1Тим. 3:15].

Св. Василий вдъхновено разкрил същността на основополагащия християнски догмат за Свeтата Троица, като разяснил как всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа. Св. Василий дал ръководство за истински християнски живот в своите монашески правила, тълкувал Свещеното Писание, като особено в изясняването на Шестоднева разкрил големите си богословски, философски и естественонаучни познания, проявил се и като литургист, съставяйки литургия, известна и до днес под името "Василиева литургия".

Св. Василий починал на 1 януари 379 г. едва навършил 49 години."


2018_01_01_002.JPG

2018_01_01_003.JPG

2018_01_01_005.JPG

2018_01_01_006.JPG

2018_01_01_007.JPG

2018_01_01_008.JPG

2018_01_01_010.JPG

2018_01_01_011.JPG

2018_01_01_012.JPG

2018_01_01_013.JPG

2018_01_01_015.JPG

2018_01_01_016.JPG


Предстоящи богослужения - Александър Звезданов 30/12/2017 - 12:35

Предстоящи богослужения

cress_1.jpg31 декември (✝ Неделя след Рождество Христово. Преп. Мелания Римлянка, Отдание на Рождество Христово)
9:00 ч. - света литургия в храм "Света Богородица" - с. Съдиево

01 януари (понеделник, Нова година. Обрезание Господне. Св. Василий Велики. Св. Емилия. Св. мчк Василий Анкирски, Васильовден)
8:00 ч. - света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос

06 януари (събота, ✝ Св. Богоявление, Йордановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос

07 януари (✝ Неделя след Богоявление, Св. Йоан Кръстител, Ивановден)
9:00 ч. - света литургия в храм "Св. Иоан Кръстител" в лесопарк "Славеева река" - гр. Айтос


Стефановден в Айтос - Александър Звезданов 27/12/2017 - 16:58

Стефановден в Айтос

2017_12_27_002.JPGВ третия ден на Рождество Христово (27 декември, Св. първомъченик и архидякон Стефан. Преп. Теодор Начертаний, Стефановден) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден. Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с Него ще загине и Неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христа, Който възлязъл на небето и седнал отдясно на Бога; че те правят чудеса, чрез едно допиране изцеряват болни и дават зрение на слепи; че на всички езици те разпространяват учението на Христа и че думите им, изпълнени с необикновена сила, увличат множество люде, готови с радост да напуснат своите семейства и домове, за да станат последователи Христови.

Виждайки всичко това, юдейските началници започнали силно да се тревожат и да взимат строги мерки против апостолите. Те ги наказали, затваряли ги в тъмница, забранявали им да проповядват, възбуждали срещу тях народа, наричайки ги разорители на Мойсеевия закон. Но въпреки тия гонения Христовото учение се разпространявало и самите житейски потребности на новообразуваното общество се осигурявали. Защото, както говори апостол и евангелист Лука, "апостолите пък свидетелстуваха с голяма сила за възкресението на Господа Иисуса Христа, и голяма благодат беше върху всички. Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае, защото които притежаваха земи или къщи, продаваха ги и донасяха зената на продаденото и слагаха пред нозете на апостолите; и се раздаваше всекиму според нуждата.

Между тия, които получавали храна, имало люде от различни страни и народи. Когато броят на християните се увеличил много, между тях се появил ропот. Елинистите – евреи, от езически страни, се оплаквали, че на техните вдовици се дават малки дажби. Това дошло до знанието на апостолите. Заети с проповядването на слово Божие, те решили да не взимат на себе си, в ущърб на проповедта, грижите за домакниските работи на християнското общество и затова решили да изберат из числото на учениците 7 души, на които и поверили грижите за раздаване на дажбите. Избраните били наречени "дякони" (служители). Апостолите си помолили и ги ръкоположили и те взели дейно и ревностно да изпълняват своите задължения. Пръв измежду седемте дякони бил Стефан, човек изпълнен с вяра и Дух Свети.

В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона. Те всъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи – толкова повече, че Стефан правел и чудеса. Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи.

Повикали Стефан в синедриона. Вместо да се защищава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как Той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа; как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа. "Твъдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!"

Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба. А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!" Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" – и с тия думи починал.

Нито кротостта на Стефан във време на мъченията, нито последната трогателна молитва за враговете не укротила убийците. Те дишали злоба и гняв. От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – она същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.

Преданието говори, че Пресветата Дева, придружена от апостол Йоан Богослов, гледала от височината как убиват Стефан и се молила за него. Тялото на първомъченика било оставено да го изядат зверовете и птиците. Но Гамалиил, един бележит еврейски законоучител, който уважавал светия мъченик, взел честното му тяло и го погребал в своето имение. Вярващите много плакали за Стефан.

Въпреки гоненията християнската Църква все повече укрепвала. Мъжеството, с което вярващите понасяли тия гонения, убеждавало безпристрастните в истинността на християнската вяра. Повярвалите, принудени да бягат от Йерусалим, където Савел жестоко гонел Църквата, се пръснали по цяла Юдея и навсякъде числото на християните бързо се умножавало.

В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим."


2017_12_27_003.JPG

2017_12_27_005.JPG

2017_12_27_006.JPG

2017_12_27_007.JPG

2017_12_27_008.JPG

2017_12_27_009.JPG

2017_12_27_010.JPG

2017_12_27_011.JPG

2017_12_27_012.JPG

2017_12_27_013.JPG


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой четвърти от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 25 декември 2017 г. (Рождество Христово). Копие от вестника и специалното приложение за деца може да изтеглите от ТУК

broi125.png

broi125_ch.png

Регистрация

 Брой на членовете 46 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 469587  общо

 2 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.24 секунда