Важно!

.::ПЕТРОВ ПОСТ::.

18 юни:
Св. мчци Леонтий, Ипатий и Теодул

19 юни:
Св. ап. Иуда, брат Господен. Преп. Паисий Велики. Преп. Паисий Хилендарски. Св. мчк Зосима Созополски
За храма и енорията
Св. вмчк Димитър Солунски Духовно ръководство Айтоска енория Връзка с храма Документи На поклонение От Светия Синод
Православие
1. Молитви 2. Още 3. Постите 4. На прага на храма 5. Вяра и живот 6. Притчи
home.gifДобре дошли в сайта на храм Св. вмчк Димитрий Солунски - Айтос

В името на Отца, и Сина и Светия Дух

Започна Петровият пост. Как да постим, може да прочетете ТУК


news.gif 7 последни новини


Трета Неделя след Петдесетница - Александър Звезданов 18/06/2018 - 20:39

Трета Неделя след Петдесетница

2018_06_17_001.JPGВ Третата Неделя след Петдесетница (17.06.2018 т., Събор на св. Доростолски мъченици. Св. мчци Мануил, Савел и Исмаил. Св. мчк Манасий Габровски) Негово Високоблагогоевйнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия.

"Доростолската митрополия е сред първите древнопросияли епархии в българските земи. Тя води началото си от около 390 г. От района на Доростол произхождат редица мъченици, понесли мъченическа смърт през ІV в. сл. Хр. За съжаление тяхната памет е потънала в забрава.

С решение на Светия Синод на 10 юли 2016 г., в град Силистра се проведе първият Събор в памет на Доростолските мъченици.

Празникът е подвижен и се чества всяка година в третата неделя след Петдесетница. В Събора на Доростолските мъченици имената на светите мъченици: св. Дасий Доростолски, св. Емилиан Доростолски, св. Квинтилиан Доростолски, св. Дадас Доростолски, св. Пасикрат Доростолски, св. Виталиан Доростолски, св. Валентиниан Доростолски, св. Юлий Доростолски, св. Никандър Доростолски, св. Марциан Доростолски, св. Максим Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Калиник Доростолски, св. Кирил Доростолски и др.

Св. мъченик Дасий живял през III век в крайдунавския град Доростол (днес Силистра). Жителите на града се готвили за празника на езическия бог Сатурн. Според обичая, тридесет дни преди празника те избирали красив юноша, обличали го в красиви дрехи и му оказвали царски почести, а в деня на празника го принасяли в жертва на бога.

Този път изборът паднал на св. Дасий. Като узнал това, той казал: "Ако ми е съдено да умра, подобре да умра за Христа като християнин". Той открито изповядал пред съгражданите си своята вяра в Христос, изобличил ги за тяхното злочестие и заблуждения и обърнал много от тях в Христа. Поради това, по заповед на императорите Диоклециан и Максимиан, той бил обезглавен след жестоки мъчения.

През VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побегнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея "Диоцезиано" се пази неговият каменен саркофаг с надпис: "На това място лежи св. Дасий, пренесен от Доростол".

Св. Емилиан, роден и живял в гр. Доростол, бил роб у един грък и изповядвал вярата на Христа Иисуса. В онова време по десния бряг на Дунава живеели славяни. Затова е твърде възможно св. Емилиан да е бил славянин.

Отстъпникът Юлиан изпратил в Доростол един жесток управител, за да подложи на мъки всички християни там, ако откажат да почитат боговете. Управителят пристигнал в града и при първата си среща с гражданите запитал: "Кои са тук християни?” Гражданите били изплашени от мълвата за жестокостта на управителя. Затова отговорили, че измежду тях няма нито един християнин – всички се кланят на боговете. Във възторг от мисълта, че само името му е разсеяло християнската вяра в Доростол, надменният управител дал разкошно угощение на гражданите. Тежко било за блажения Емилиан да слуша самохвалството на един езичник и да вижда, че липсата на твърдост у християните се обръща в позор за християнството. И ето, когато управителят пирувал, той взел чук, отишъл и строшил идолите.

Поклонниците на езичеството не знаели кой е изпочупил идолите им. По подозрение те заловили един невинен земеделец. Като чул за това, Емилиан се явил при защитниците на боговете и им заявил: "Аз строших вашите силни богове!" Той бил хванат и заведен при управителя.

Управителят издал строга заповед: Градоначалникът да внесе в полза на царската хазна един фунт сребро, загдето държи у себе си слуга, непокорен на боговете, а от гражданите изискал да внесат фунт злато, загдето казали, че между тях няма християни. Той заповядал още Емилиан да бъде изгорен в огън.

Вън от града, на брега на Дунава, била приготвена и запалена голяма клада. В нея хвърлили мъченика. Чрез жената на управителя, която била тайна християнка, християните получили разрешение да погребат тялото на мъченика, пострадал на 18 юли 362 г.

На брега на р. Дунав, върху лобното място на св. Емилиан, е издигната епископска базилика и епископска резиденция.

Светите мъченици Дадас, Максим и Квинтилиан пострадали при император Диоклециан (284-305), при заповедта да принесат жертви на езическите богове.

Управителите на град Доростол организирали пищни тържества, на които присъствали жители не само на града, но и на околните селища.

Когато честванията свършили, някой издал на императора, че тримата братя – Дадас, Максим и Квинтилиан не се подчиняват на заповедите на императора. За тях били изпратени войници, които уловили светците по време на молитва и ги довели на съд.

Управниците разпитали братята, които изповядали смело християнската вяра. Тогава управителят предложил на свети Максим да стане жрец на бога Зевс, но той изобличил Зевс и отново изповядал Истинския Бог.

Управителят се опитал да склони Дадас и Квинтилиан, но те отвърнали, че ще последват своя брат. Мъчениците били изпратени в затвора и там се молели за спасението на душите си. В полунощ, когато светиите спели, дяволът им се явил, за да ги изкуши. Но когато те се събудили, видели ангел, който им казал да не се страхуват и, че тяхната надежда ще ги отведе до Бога. На следващата сутрин управителят казал на братята, че боговете в сън са му открили волята си да убие братята, ако те не признаят идолите. Мъчениците отговорили, че Господнята воля е те да загинат в Негово име.

След няколко дни на изтезания и разпити мъчениците били осъдени на смърт. Били отведени в родното им селище и там обезглавени († 286).

Мъчениците Пасикрат и Валентин произхождат от мизийския град Доростол. Те били войници по време на управителя Авсолан. Пасикрат бил на 22 години, а Валентин на 30 години.

Когато започнали преследванията на християните, Пасикрат и Валентин открито изповядали вярата си в Христос. По време на процеса мъченик Пасикрат заплюл идола на Аполон и отказал да принесе жертва.

Братът на св. Пасикрат го молел да принесе привидно жертва на идолите и така да се спаси. Но мъченикът сложил ръка върху огъня на олтара и казал: "Тялото е смъртно и изгаря в огъня. Душата е безсмъртна и презира всички видими мъки".

Мъченик Валентин също заявил готовността си да страда за Христа.

Когато мъчениците били отведени за изпълнение на наказанието, били следвани от майката на св. Пасикрат, която увещавала сина си да не се страхуват от смърт в името на Христос. Двамата мъченици били обезглавени († 288)."


След края на службата за благословение бе раздаден новия брой на енорийския вестник "Православни вести".

2018_06_17_002.JPG

2018_06_17_003.JPG

2018_06_17_004.JPG

2018_06_17_005.JPG

2018_06_17_006.JPG

2018_06_17_007.JPG

2018_06_17_008.JPG


Петдесетница в Айтос - Александър Звезданов 27/05/2018 - 20:12

Петдесетница в Айтос

2018_05_27_001.JPGВ осмата Неделя след Пасха Светата Православна Църква празнува рожденият си ден. По случай празника негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски".

"Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно.

И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят.

А в Йерусалим се намираха иудеи, човеци набожни, от всеки народ под небето. Когато стана тоя шум, събра се много народ и се слиса, защото всеки ги слушаше да приказват на неговия говор. И всички се чудеха и маеха, думайки помежду си: тия, които говорят, не са ли всички галилейци? А как слушаме всички своя си роден говор? Ние - партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити, критяни и араби, - как слушаме тях да говорят на наши езици за великите Божии дела? Всички бяха смаяни и в недоумение думаха един другиму: какво ли ще е това? А други се присмиваха и думаха: със сладко вино са се напили.

Тогава Петър се изправи с единайсетте, издигна глас и почна да им говори: мъже иудеи и вие всички, които живеете в Йерусалим! Нека ви бъде известно това, и внимавайте на думите ми: тия не са пияни, както вие мислите, защото е трети час през деня; но това е реченото чрез пророк Иоиля: "и ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът; синовете ви и дъщерите ви ще пророчествуват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища; и в ония дни върху рабите Ми и рабините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророчествуват. И ще покажа чудеса горе в небесата и личби долу на земята, кръв и огън, дим и пушек. Слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината - в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен. И тогава всеки, който..призове името Господне, ще се спаси"."
[Деяния на светите апостоли 2:1-21]


2018_05_27_002.JPG

2018_05_27_003.JPG

2018_05_27_004.JPG

2018_05_27_005.JPG

2018_05_27_006.JPG

2018_05_27_007.JPG

2018_05_27_008.JPG

2018_05_27_009.JPG

2018_05_27_010.JPG

2018_05_27_011.JPG

2018_05_27_012.JPG

2018_05_27_013.JPG

2018_05_27_014.JPG

2018_05_27_015.JPG

2018_05_27_016.JPG

2018_05_27_017.JPG

2018_05_27_018.JPG

2018_05_27_019.JPG

2018_05_27_020.JPG

2018_05_27_021.JPG

2018_05_27_022.JPG


Черешова задушница в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:33

Черешова задушница в Айтос

2018_05_26_001.JPG

"Той не е Бог на мъртви,
а на живи, защото у Него
всички са живи"
[Лук. 20:38]


Светата Православна Църква е определила в съботния ден срещу Петдесетница да проявим любовта си към починалите отвека наши братя и сестри като се молим за упокой и спасение на душите им. Затова и този ден се нарича задушница.

Задушница в съботата преди Петдесетница се нарича черешова задушница. Тя е една от трите съботи през годината, в които се прави общ помен за душите на починалите - наред със съботата преди Неделя Месопустна и съботата преди Архангеловден, налечена още Архангилова задушница.

За упокой на нашите починали сродници ние:
  • принасяме молитви с вяра, че един ден и те, и всички починали в Христа, ще възкръснат за вечен живот, както казва свети апостол Павел в Посланието си до римляните: "Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с него" [6:8];
  • правим дела на благотворителност, но милосърдие - подпомагаме болни, страдащи или изнемогващи, раздаваме дрехи на нуждаещи се, даряваме средства, икона или нещо друго, необходимо на Църквата, аа като кажем "Бог да прости покойните ми сродници" (и споменем имената им), този, който приема, също да се помоли за тях.
  • приноси за покойници (раздавки) - подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Житното зърно "няма да оживее, ако [първо] не умре" [1Кор. 15:36], затова вареното църковно жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната Лоза - Иисус Христос - и Неговата пречиста Кръв в тайнството на светото Причастие [Иоан 15:4].

По случай Черешова задушница Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи заупокойна света литургия в храм "Св. Възкресение Лазарово" в гробищния парк на гр. Айтос.

"Истина, истина ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот.

Истина, истина ви казвам: иде час, и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на Сина Божий и, като чуят, ще оживеят. Защото, както Отец има живот в Себе Си, тъй даде и на Сина да има живот в Себе Си; и даде Му власт да извършва и съд, защото е Син Човечески.

Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.

Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил."
[Иоан 5:24-30]


2018_05_26_002.JPG

2018_05_26_003.JPG

2018_05_26_004.JPG

2018_05_26_005.JPG

2018_05_26_006.JPG

2018_05_26_007.JPG

2018_05_26_008.JPG

2018_05_26_009.JPG

2018_05_26_010.JPG

2018_05_26_011.JPG

2018_05_26_012.JPG

2018_05_26_013.JPG


Неделя на Слепия в Айтос - Александър Звезданов 26/05/2018 - 18:01

Неделя на Слепия в Айтос

2018_05_13_001.JPGВ шестата Неделя след Пасха (13.05.2018 г., Неделя на Слепия, св. мчца Гликерия девица, св. мчк Лаодикий) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи света литургия в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. Аз трябва да върша делата на Тогова. Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи, Докле съм в света, светлина съм на света.

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.

А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше? Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.

Тогава го питаха: как ти се отвориха очите? Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

Те пък му рекоха: де е Той? Отговори: не зная. Тогава заведоха при фарисеите човека, който беше по-преди сляп.

А беше събота, когато Иисус направи калчицата и му отвори очите. Питаха го също и фарисеите, как е прогледал. Той им рече: тури ми калчица на очите, и се умих, и гледам. Тогава някои от фарисеите думаха: Тоя Човек не е от Бога, защото не пази събота. Други думаха: как може грешен човек да върши такива чудеса? И произлезе помежду им разпра.

Казват пак на прогледалия слепец: ти какво казваш за Него, задето ти отвори очите? А той рече: пророк е. Но иудеите не повярваха за него, че е бил сляп и прогледал, докато не повикаха родителите на самия прогледал и ги попитаха, думайки: този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се родил сляп? А как сега вижда? Родителите му отговориха и им рекоха: знаем, че този е нашият син и че се роди сляп; а как сега вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, ние не знаем. Той сам е пълнолетен; него попитайте; нека сам говори за себе си.

Това казаха родителите му, понеже се бояха от иудеите; защото иудеите се бяха вече сдумали да отлъчат от синагогата оногова, който Го признае за Христа. Затова и родителите му казаха: той е пълнолетен; него попитайте.

Тогава повикаха повторно човека, който преди беше сляп, и му казаха: въздай Богу слава; ние знаем, че Тоя Човек е грешник. Той отговори и рече: дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. Пак го попитаха: какво ти направи? Как ти отвори очите? Отговори им: казах ви вече, и не чухте; какво пак искате да чуете? да не би и вие да искате да Му станете ученици?

А те го изхокаха и рекоха: ти си Негов ученик; а ние сме Моисееви ученици. Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.

Отговори човекът и им рече: това е и чудното, че вие не знаете, откъде е, а ми отвори очите. Ние пък знаем, че Бог не слуша грешници; но, който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша. Открай век не се е чуло, някой да е отворил очи на слепороден. Ако Той не беше от Бога, не можеше да направи нищо.

Отговориха му и рекоха: ти цял в грехове си роден, и ти ли нас учиш? И го изпъдиха вън.

Иисус чу, че го изпъдили вън и, като го намери, рече му: ти вярваш ли в Сина Божий? Той отговори и рече: кой е, господине, та да повярвам в Него?

Иисус му рече: и видял си Го, и, Който говори с тебе. Той е.

А той рече: вярвам. Господи! И Му се поклони."
[Иоан 9:1-38]


2018_05_13_002.JPG

2018_05_13_003.JPG

2018_05_13_004.JPG

2018_05_13_005.JPG

2018_05_13_006.JPG

2018_05_13_007.JPG

2018_05_13_008.JPG

2018_05_13_009.JPG

2018_05_13_010.JPG

2018_05_13_011.JPG

2018_05_13_012.JPG

2018_05_13_013.JPG

2018_05_13_014.JPG

2018_05_13_015.JPG

2018_05_13_016.JPG


Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил - Александър Звезданов 08/05/2018 - 21:48

Ще почетем паметта на св. св. Методий и Кирил

Sv_Sv_Metodii-j_i_Kiril_200.JPGСветата Православна Църква почита паметта на славянските просветители св. св Методий и Кирил на 11. май. По случай празника Негово Високоблагоговеййнство ставрофорен иконом Ромил ще отслужи света литургия от 9:00 часа в храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" в гр. Айтос.

След светата богослужба от храма ще потегли литийно шествие, организирано от Църковното настоятелство и народно читалище "Васил Левски 1869". Шествието ще достигне площад "Свобода" където о. Ромил ще отслужи молебен за здраве и благоденствие на всички ученици, учители, просветни дейци и на жителите на града. След това празненството продължава с програма, подготвена от айтоското читалище.

(Тъй като св. Методий е епископ, неговото име е редно да се споменава преди името на св. Кирил, който е монах.)


Първа света литургия в с. Руен - Александър Звезданов 06/05/2018 - 21:29

Първа света литургия в с. Руен

2018_05_06_001.JPGПо случай храмовия празник на храм "Св.вмчк Георги Победоносец" в с. Руен на 6 май 2018 г. (✝ 5 Неделя след Пасха - на Самарянката. Св. вмчк Георги Победоносец - Гергьовден. Св. прав. Иов Многострадални) Негово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил отслужи първа света литургия след освещаването на храма в съслужение с прот. Николай от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна. Службата огласяха иподякон Ромил и Тодор.

За поклонение в храма бе поставена иконата пресвета Богородица "Скоропослушница" от храм "Св. Александър Невски" в гр. Ананьев, копие от 1893 г на едноименната икона в манастира Дохиар на Света гора (Атон).

Сред Гостите на празника бяха кметът на община Руен г-н Исмаил Осман, председателят на общинския съвет Руен г-н Ешереф Ешереф и депутатът от Бургаски избирателен район г-н Севим Али.

"И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Йосифа. Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.

Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус и казва: дай Ми да пия. Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)

Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.

Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?

Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?

Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.

Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.

Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.

Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус й казва: добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.

Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.

Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.

Иисус ѝ казва: Аз съм. Който говоря с тебе.

В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или какво приказваш с нея?

Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: дойдете и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила: да не би Той да е Христос?

Тогава те излязоха из града и идеха към Него.

Между това учениците Го молеха, казвайки: Рави, яж!

Но Той им рече: Аз имам храна да ям, която вие не знаете. Поради това учениците думаха помежду си: да не би някой да Му е донесъл да яде?

Иисус им казва: Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.

И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила. Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена. И още по-много народ повярва поради словото Му.

А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос."
[Иоан 4:5-42]


"Св. великомъченик Георги живял през времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.) в малоазиатската област Кападокия. Той бил още дете, когато баща му пострадал за вярата си и умрял за Христовото име. След смъртта на съпруга си, майка му се преселила в Палестина, където била родена и където имала голямо имение. Младият Георги – красив, снажен и мъжествен – постъпил на служба във войската. Началниците скоро забелязали добрите му качества и той на 20-годишна възраст получил военен чин трибун. За показаните от него доблест и храброст сам император Диоклетиан го удостоил с още по-висок чин и го назначил на отговорна длъжност във войската и дори член на държавния съвет. По това време не знаел, каква вяра изповядва младият военачалник.

Георги бил съвсем млад, когато починала майка му, и той останал наследник на голямо богатство. По това време император Диоклетиан издал строги закони срещу християните. Той заповядал да се изгарят книгите им, да бъдат разрушени храмовете им, а самите те да бъдат предавани на мъчение. Като узнал това, Георги започнал да се готви за смърт. Раздал на приятели парите и скъпоценностите, които имал у себе си, а за имуществото си в Палестина наредил: робите да бъдат освободени, а имотът да бъде раздаден на бедните. По този начин той уредил всичките си житейски работи.

След като издал законите за преследване на християните, император Диоклетиан свикал в гр. Никодимия управителите на източните провинции и им дал подробни указания, как да постъпват с християните. Като презрял всякакъв човешки страх, смелият войн Георги високо заявил пред този съвет:

- Докога ти, царю, и вие князе и съветници, ще разпалвате своя гняв срещу християните? Докога ще гоните и ще мъчите невинните и добродетелни люде, които никого с нищо не са обидили и на всички дават пример за благочестив живот? Вие се заблуждавате, защото вашите идоли не са богове. Иисус Христос е истинският Бог. Или познайте истината и се научете на благочестие, или пък престанете да смущавате със своето безумие тези, които са я познали.

Всички останали изумени от неочакваното изказване на Георги и от неговата смела реч, мълчали и чакали да заговори императорът. Диоклетиан сам бил учуден и дълго мълчал. Най-после дал знак на проконсула Магненций да отговори на Георги. Магненций запитал младия войн:

- Кой те накара да извършиш тази дръзка постъпка?”

- Истината - отговорил Георги.

- Коя е тази истина?

- Истината е сам Христос, гонен от вас.

- Та нима и ти си християнин? – запитал Магненций.

- Аз съм раб на Христа, моя Бог; с надежда в Нето аз дойдох доброволно тук пред вас, за да свидетелствам за истината.

Дигнал се невъобразим шум. Раздали се викове и хули, и никой не могъл да разбере нищо. Най-после Диоклетиан заповядал на всички да млъкнат, обърнал се към Георги и заговорил:

- Аз отдавна те познавам, Георги, и винаги съм се учудвал на твоята храброст и мъжество. Удостоих те с висок сан. И сега съм готов да ти простя дръзката постъпка заради предишните ти заслуги. Като баща те съветвам: не погубвай твоята младост, не се лишавай от военната си слава и от честта на своя сан. Принеси жертва на боговете и ще бъдеш удостоен с още по-голяма чест.

- По-добре ти, царю, познай истинския Бог, повярвай в Него и Му принеси хвалебствена жертва, и Той ще те удостои с Царството небесно. Земното царство е непостоянно, богатството е нетрайно. А мене никакви земни блага няма да ме разделят от моя Бог; никакви мъки няма да ме уплашат и няма да разколебаят вярата ми!

Разгневен, Диоклетиан дори не го оставил да се изкаже и заповядал да го затворят в тъмница. Пак по негова заповед войниците поставили краката му в клада, проснали го на земята по гръб, а върху гърдите му сложили тежък камък. В това положение Георги прекарал цялата нощ, като мъжествено понасял страданията и благодарял на Бога. На другия ден Диоклетиан го повикал при себе си и го запитал:

- Разкая ли се, Георги?

Мъченикът едвам могъл да говори, но спокойно и твърдо отговорил:

- Царю, нима мислиш, че аз съм изпаднал в такава немощ, та след тези нищожни страдания да се откажа от вярата си? По-скоро ти ще се измориш да ме мъчиш, отколкото аз ще се изморя да търпя мъчения!

Тогава Диоклетиан заповядал да привържат мъченика гол на специално колело, под което били поставени дъски със забити в тях гвоздеи. Като въртели колелото, гвоздеите раздирали тялото на мъченика. През всичкото време той не издал нито стон. Отначало високо славел Бога, след това тихо се молел и най-накрая замлъкнал, сякаш е заспал. Като помислил, че Георги вече е мъртъв, императорът, за да осмее християнския Бог, извикал:

- Къде е живият Бог, Георги? Защо той не те избави от тези мъки?

След това заповядал да свалят окървавеното тяло от колелото, а сам отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Изведнъж небето се затъмнило, проблеснала мълния, чул се страшен гръм, и мнозина чули глас от небето:

- Не бой се, Георги. Аз съм с тебе!

След малко блеснала необикновена светлина, и ангел Господен в образ на прекрасен юноша, застанал до колелото, сложил ръката си върху тялото на мъченика и изцерил раните му. Изумените войници побързали да отидат в идолското капище и да съобщят на императора за станалото. Настанал смут. Диоклетиан не вярвал на очите си, но Георги му казал:

- Аз съм Георги!

Там имало двама чиновници, Анатолий и Протолеон, които тайно изповядвали християнската вяра. Като видели мъченика здрав, те се убедили в силата Божия и извикали:

- Има само един велик и истински Бог. Той е Богът на християните!

Диоклетиан заповядал веднага да ги накажат със смърт. Повярвали и мнозина други, но се страхували да изповядат открито вярата си. В това време и съпругата на Диоклетиан, императрица Александра, се намирала в капището. Като видяла изцерения мъченик и като чула за явяването на ангела, тя познала истината и искала пред всички да изповяда вярата си в Христа. Стоящите до нея дворцови чиновници я извели из капището и не съобщили на императора за нейното обръщане.

Диоклетиан не се вразумил от тези прояви на силата Божия. Той заповядал да хвърлят Георги в яма, пълна с негасена вар. Като отивал към ямата, мъченикът усърдно се молел. След това се прекръстил и свободно влязъл в нея. След три дни императорът заповядал да извадят тялото му и да разпръснат костите му, като мислел, че те вече са изгорели от варта. Войниците били силно изненадани, като видели, че светият мъченик е жив и здрав. Всички, които видели това, били изумени от почуда и славели Божието всемогъщество.

Като узнал това, императорът отново повикал мъченика при себе си и го запитал чрез какви магии запазва живота си. Георги отговорил:

- Царю, аз се надявах, че след всичко, което се случи, ти вече не ще дръзнеш да произнасяш хули против всемогъщия Бог, за Когото всичко е възможно, и Който по чудесен начин спасява ония, които се надяват на Него. Но ти си изпаднал в голяма заблуда, че наричаш магии чудесата, който Бог извърши пред твоите очи. Съжалявам за твоята слепота и смятам за недостойно повече да отговарям.

Диоклетиан измислил ново мъчение. На Георги обули нагорещени до червено обуща с гвоздеи отвътре. След това го гонели по улиците, влачели го и жестоко го биели. И при тези тежки страдания мъченикът повтарял:

- Тичай, Георги, и ще достигнеш победа!

След това отправил молитва към Бога да му даде сили и търпение:

- Погледни от небето, Господи, и виж моите страдания! Чуй стоновете на Твоя раб! Намразиха ме за Твоето свято име. Изцери ме и ми дай търпение!

Отпаднал тялом от непоносимите страдания, но бодър духом, светият мъченик отново бил затворен в тъмница. След това бил подложен на нови изтезания: удряли го по устата, били го с бич и волски жили, докато разкъсат месата му, давали му да пие силна отрова. Георги всичко понасял търпеливо и Божията сила го подкрепяла и изцерявала раните му. Той не преставал да изумява езичниците, че не с магическа сила и не с човешки хитрини запазва живота си, а Господ го пази и му дава сили.

Най-много се чудел императорът на това, че въпреки всички страдания, лицето на мъченика оставало спокойно и бодро. Удивен от това, императорът го запитал:

- Кажи ни, докога ще ни смайваш с твоите дела, и какво е учението на твоя Христос, и ние спокойно ще те изслушаме.

- Христос – отговорил мъченикът - предвиждайки вашата злоба, ни е научил да не се боим от ония, които убиват тялото, но не могат да погубят душата. На тия, които изпълняват Неговите заповеди, Той дава голяма благодат и е обещал да им даде и сила да извършат дела, каквито Той сам върши.

- Какви са тези дела? – запитал императорът.

- Христос изцерявал болни, възкресявал мъртви, дарявал на слепите зрение, на глухите слух.

Наблизо имало пресен гроб, в който бил погребан човек, починал преди няколко дена. Присъстващите там езически жреци поискали от мъченика да възвърне живота му. По молитвата на светеца Господ възкресил покойника. Пред изумения от учудване народ излязъл жрецът Атанасий, паднал пред краката на Георги, изповядал, че Христос е единствения всемогъщ Бог и молел мъченика да му прости извършените по незнаие грехове. Разяреният Диоклетиан, изпълнен със сатанинска злоба, заповядал на войниците веднага да отсекат главите на Атанасия и на възкресения. След това наредил да отведат мъченика в тъмницата и да го пазят там, докато реши какво да прави с него.

Мнозина, като подкупвали стражата, посещавали св. Георги в тъмницата и го молели да ги поучава в закона Господен. Идвали и езичници, които той съветвал да се откажат от идолопоклонството и да повярват в Христа. При него идвали и болни, и той ги изцерявал с молитвата си.

Преданието разказва, че веднъж в тъмницата при св. Георги дошъл беден земеделец, на когото единият вол паднал в яма и умрял, та не могъл вече да оре нивите си. Светият мъченик съжалил нещастника в неговата беда и му казал:

- Иди си у дома, брате, волът ти е жив.

Земеделецът повярвал на думите му, върнал се у дома си и намерил вола жив. Тогава той високо изповядал вярата си в Бога, за което бил осъден на смърт, която посрещнал с радост. От тогава е останало поверието, че св. великомъченик Георги пази от беда стадата.

В навечерието на смъртта си св. Георги бил утешен от явилия му се Спасител, Който го ободрил и му обещал небесна радост. На сутринта мъченикът помолил пазача на тъмницата да пусне при него един слуга, който денем и нощем прекарвал пред вратите на тъмницата. Светецът го утешил, помолил го да изпълни завещанието за имуществото и се простил с него.

Диоклетиан, който все още се надявал да склони Георги да се отрече от Христа, му предлагал богати дарове и високи почести, ако се откаже от вярата си. Вместо отговор мъченикът предложил да отидат в храма на Аполон. Императорът помислил, че Георги се е вслушал в съвета му. Когато обаче дошли в езическия храм, пред многочислено събрание светецът изобличил езическите заблуди и чрез молитва съкрушил идолите. Като чула за това, жената на императора, Александра, не могла повече да скрива своите християнски убеждения. Тя отишла в храма и високо заявила:

- Боже на Георги, помогни ми, защото единствено Ти си всемогъщ!

След това се хвърлила в краката на мъченика. Диоклетиан не могъл повече да сдържи гнева си. Веднага той издал смъртна присъда: главите на собствената му жена и на великомъченика Георги да бъдат отсечени с меч.

Докато отивали към мястото на наказанието, императрица Александра вървяла с високо вдигнати към небето очи и усърдно се молела. По пътя, капнала от умора, тя помолила войниците да й разрешат да си почине. Като се опряла на една стена, тя тихо предала Богу душата си. При вида на такава блажена смърт свети великомъченик Георги прославил Бога и бодро продължил пътя към своята Голгота. Когато пристигнали на определеното място, той спокойно навел главата си под меча на палача и бил обезглавен. "


След светата литургия о. Ромил и о. Николай отслужиха водосвет за здраве и благоденствие на жителите на селото и на всички присъстващи. НЕгово Високоблагоговейнство ставрофорен иконом Ромил награди с духовни награди - икони, част от спомществувателите, които допринесоха за построяването и благоукрасяването на храма. той спомена и всички, дали своята лепта за богоугодното дело - жителите на Руен, енориашите от Вресово и Айтос и др.

За благословение бе раздаден вестник, отпечатан от Църковното настоятелство на храм "Св. вмчк Димитрий Солунски" - Айтос.

Храмовият празник продължи с курбан, осветен от о. Ромил и всенародно веселие.

2018_05_06_002.JPG

2018_05_06_003.JPG

2018_05_06_004.JPG

2018_05_06_005.JPG

2018_05_06_006.JPG

2018_05_06_007.JPG

2018_05_06_008.JPG

2018_05_06_009.JPG

2018_05_06_010.JPG

2018_05_06_011.JPG

2018_05_06_012.JPG

2018_05_06_013.JPG

2018_05_06_014.JPG

2018_05_06_015.JPG

2018_05_06_017.JPG

2018_05_06_018.JPG

2018_05_06_019.JPG

2018_05_06_020.JPG

2018_05_06_021.JPG

2018_05_06_022.JPG

2018_05_06_023.JPG

2018_05_06_024.JPG

2018_05_06_025.JPG

2018_05_06_027.JPG

2018_05_06_028.JPG

2018_05_06_029.JPG

2018_05_06_030.JPG

2018_05_06_031.JPG

2018_05_06_032.JPG

2018_05_06_033.JPG

2018_05_06_034.JPG

2018_05_06_035.JPG

2018_05_06_037.JPG

2018_05_06_038.JPG

2018_05_06_039.JPG

2018_05_06_040.JPG

2018_05_06_041.JPG

2018_05_06_042.JPG

2018_05_06_043.JPG

2018_05_06_044.JPG

2018_05_06_045.JPG

2018_05_06_047.JPG

2018_05_06_048.JPG

2018_05_06_049.JPG

2018_05_06_050.JPG

2018_05_06_051.JPG

2018_05_06_052.JPG

2018_05_06_053.JPG

2018_05_06_054.JPG

2018_05_06_055.JPG

2018_05_06_057.JPG

2018_05_06_058.JPG

2018_05_06_059.JPG

2018_05_06_060.JPG

2018_05_06_061.JPG

2018_05_06_062.JPG

2018_05_06_063.JPG

2018_05_06_064.JPG

2018_05_06_065.JPG


Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница - Александър Звезданов 05/05/2018 - 22:28

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница

2018_05_05_015.JPGЧудотворната икона на пресвета Богородица "Скоропослушница" е една от древните икони на Божията Майка. Първообразът ѝ се намира в манастира Дохиар ("Свети архангели Михаил и Гаврийл") на Света Гора.

Според преданията иконата е изписана през Х век с благословението на основателя на манастира Дохиар преподобни Неофит. Предполага се че иконата е нарисувана по образ на древна икона, намираща се в гр. Александрия. Своето име - Скоропослушница - иконата получава през XVII век, когато с нея се случва чудо, за което пише в манастирската кондика.

Иконата "Скоропослушница" е фреска (може да я видите на изображението в ляво), изписана на външната стена пред входа в трапезарията. Съществува и нейно чудотворно копие, което се изнася при литийните шествия.

В средата на XVII в Дохиарската обител се подвизавал монах Нил, изпълняващ послушание в трапезарията. Всеки път, влизайки в трапезарията, той по невнимание опушвал светлия образ на Божията Майка пред входа.

Веднъж, минавайки покрай иконата с пушеща факла, монах Нил чул глас: "В бъдеще не се приближавай тук със запалена борина и не опушвай Моя образ". Нил в началото се изплашил, но решил, че това го е казал някой от братята и не обърнал внимание на думите.

Той продължил, както преди, да си ходи със запалена борина, но след врем отново чул глас от иконата "Монахо, недостоен за това име! Дълго ли така безгрижно и така безсрамно ще опушваш моя образ?" При тези думи монаха неочаквано загубил зрението си.

Дълбоко покаяние обхванало душата му и той искрено изповядал своя грях на неблагоговейно отношение кам образа на Божията Майка, признавайки се за достоен за такова наказание.

Нил решил да не се отделя от иконата, докато не получи прошка за греховете си и изцеление от слепотата.

На сутринта братята го намерили да лежи ничком пред светия образ. След разказа му за случилото се с него, монасите запалили пред иконата неугасващо кандило.

Провинилият денем и нощем се молел и плакал, обръщайки се към света Богородица, така че скоро молитвата му била чута .Познатият глас му казал: "Нил! Твоята молитва бе чута, ти си простен, и зрението отново се дава на твоите очи. Възвести също на всички братя, че Аз съм покровът, промишлението и защитата на тяхната обител, посветена на Архангелите. Нека те и православните християни се обръщат към мен при соите нужди, и Аз няма да оставя никого нечут: на всички, които с благоговение прибягват към Мен, ще бъда ходотайка и молитвите на всички ще бъдат изпълнявани от Моя Син и Бог заради Моето ходотайство пред Него. Отсега тази моя икона ще се нарича "Скоропослушница" защото скоро на всички идващи при нея ще се явява милост и скоро ще чувам техните прошения."

Вследствие на тези радостотворни слова зрението на монах Нил се върнало. Това станало на 9 ноември 1664 година.

Иконата на пресвета Богородица Скоропослушница, която на 5 май 2018 г посети гр. Айтос и бе поставена за поклонение, е изписана през 1893 година в манастира "Св. Пантелеймон" на Света гора и осветена в манастира Дохиар. През 1915 г. е подарена на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, Одеска област, Украйна, когато е осветен и самият храм - един от най-старите в Одеска област. В този ден хиляди вярващи отишли да посрещнат светинята от Атон.

Храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев е паметник на културата. Въпреки това по време на богоборческия комунистически режим куполът на храма и камбанарията са разрушени. В началото на реставрацията през 90-те години на ХХ век, под стълбите, водещи към звънарницата, е открита чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница и още една икона.

Възстановяването на храма, започнато през 90-те години от трагично загиналия при катастрофа предстоятел на храма Иоан Дементьев и което все още се довършва, е продължено през последните 10 години от Новия предстоятел прот. Николай, който съпровождаше иконата при гостуването ѝ в Айтос.

Следващите снимки са на храм "Св. благоверни княз Александър Невски" в гр. Ананьев, на олтара му и на чудотворната икона на пресвета Богородица Скоропослушница в храма.

2018_05_05_016.JPG

2018_05_05_017.JPG

2018_05_05_018.JPG

Източници:
1. http://hram-troicy.prihod.ru/ikony_bozhiejj_materi/view/id/114602
2. http://baltaeparhia.org.ua/ananevskoe-blagochinie/?s_p_c_t=1342&product_id=8&view=showproduct&page_num=1&back=1


guestbook.gifМнения - избрано


Забележка №6 Todorow 25/09/2008 - 14:21
Слава Богу!
 Нека се множат посетителите на сайта, след това и в храма и пред лицето на Истиннаго Бога!
 Трябва да се използват всички средства съвременни, за да се проповядва Словото Божие, нашата вяра православна, за да ни има като българи!
 Дерзайте, братя и сестри в Христа!

Православни връзки
Препоръчваме
Енорийски вестник

Брой шести от единадесетата година

на в-к "Православни вести" излезе на 08 април 2018 г. (Възкресение Христово). Копие от вестника може да изтеглите от ТУК

broi127.png

Регистрация

 Брой на членовете 64 членове


Изпрати съобщение.
в момента онлайн:


няма посетители
Календар

Уебмастер
Напиши на Александър Звезданов  Обратна връзка
Добавикъм предпочитани  Предпочитани
Препоръчай на приятел  Препоръчай!
Мобилна версия   Мобилна версия
Посещения

 491338  общо

 3 посетители онлайн

^ Нагоре ^

© Църковно настоятелство при храм "Св вмчк Димитрий Солунски" - гр. Айтос, 2007 - 2018 г
GuppY - http://www.freeguppy.org/    Site powered by GuppY v4.5.18 © 2004-2005 - CeCILL Free License   GuppY - http://www.freeguppy.org/

Страницата е генерирана за 0.3 секунда